Разлика между версии на „Просветено съзнание“

Текуща версия към 15:16, 24 април 2011

Общ Окултен Клас - ДЕСЕТА ГОДИНА (1930-1931)

КНИГА: Просветено съзнание

Просветено съзнание

Размишление.

Чете се темата: „Най-високият връх в човешкия живот".

Тема за следния път: „Най-силната мисъл, която някога ви е направила впечатление".

Като ученици на просветна школа ако искате да напредвате, вие трябва да се стремите към вътрешна връзка на мислите си. Да имате връзка в мислите си, това подразбира последователност, непреривност в тях. Мислите ви трябва да произлизат една от друга, както зидарят туря тухла след тухла, споява ги и образува от тях нещо цяло.

Представете си, че имате един стъклен съд, разделен на четири части и във всяка една от тях се правят различни опити: в първото, най-долно отделение на съда, превръщат водата в лед; във второто отделение превръщат леда във вода; в третото отделение превръщат водата в пари, а в четвъртото отделение превръщат водната енергия в електрическа. Ако проникне само в едно от тия отделения, човек ще има едностранчиво, повърхностно понятие за света. Пипне ли леда, той ще каже, че снегът е твърд и студен. Това е една страна на материята. За да има ясна представа за физическия свят, човек трябва да познава свойствата на четирите вида материя: твърда, течна, въздухообразна и светлинна. Каква представа има за физическото тяло на човека онзи, който познава само костната система? Той казва, че човек е твърд, корав, неогъваем. Това ли е човекът всъщност? Твърдата материя представя част от реалността, но не и цялата реалност. Ще кажете, че виждате и пипате нещата. Обаче, само с виждане и пипане нещата не се познават. Истинско познаване на нещата се постига чрез приложение на всички външни сетива и вътрешни чувства и способности. Всеки може да пипа, но с пипане не се постига знание. Всеки може да чувствува, но и чувстването само не е достатъчно за придобиване на знание. Всеки човек чувства, че има сърце, но кой е видял собственото си сърце? Кой е проследил неговата деятелност? Всеки се е докосвал до кожата си, но кой може от докосването само да вади заключение за предназначението на кожата си? Чрез кожата човек възприема впечатления от външния свят.. Ако някой предмет се докосне до голото ни ние веднага се произнасяме за него. Казваме, че предметът е твърд или мек, топъл или студен и т.н.

Съвременната наука дели материята на твърда, течна и въздухообразна. Тя счита твърда материя тази, която има определена форма и голямо сцепление между молекулите си. При висока температура твърдата материя минава в течна, а после във въздухообразна. Къде остана твърдата материя? Твърда материя е тази, която при никакви условия не се мени. Тя всякога си остава твърда. Следователно, когато кажем, че някой човек е твърд в убежденията си разбираме, че при каквито условия да се намира, той не се изменя. Малко хора са твърди в убежденията си. Те издържат на убежденията си докато са. в крепостта. Щом неприятелят пробие крепостта и влезе вътре, те се предават. Къде отидоха убежденията им? Докато са били в крепостта си, те минавали за господари, ползвали се с автономно управление. Щом неприятелят ги нападне, те капитулират - нищо не остава от техните убеждения. Те, стават зависими от своите победители и се задължават да им плащат данък.

Като изучавам органическия живот на човека виждам, че неговото съзнание е в зависимост от друго някое съзнание, на което той се задължава да плаща данък. Като се види в това положение човек казва: какво да правя, като имам слабости? Какво представлява слабостта? Слабостта е особен род данък, който човек се е ангажирал да плаща на някого. В този смисъл погрешката, кражбата, лъжата, престъплението, страстта са. все данъци, които човек се е задължил да плаща на някого. Защо човек греши и върши престъпления? От страх. Той си казва: ако аз не убивам. мене ще убият. За да не го убият, той убива. При сегашните условия на живота човек прави добро пак от страх. Той казва : ако не правя добро, ще ме сполети никакво зло. Значи, и доброто е особен род данък, който човек плаща на някого. Ето защо доброто, което хората правят, добрият живот който водят, са. относителни. Те не представляват онова абсолютно, истинско добро, което прави преврат в човека. Съвременните религиозни - били те християни или от друго някакво верую, водят благочестив живот от страх. Те се страхуват от ада, от някакво наказание. Затова правят усилия да живеят добре. Подбудителната причина към добро, към добър живот е външна, т. е. механическа. Който върши доброто механически, той не познава истинското добро. Той прилича на учен, който знае свойствата на материята, но не може да превръща твърдата материя в течна, течната - във въздухообразна, въздухообразната - в светлинна. Той не знае още и да впряга различните видове материя на работа. Истински учен, истински духовен човек е онзи, който има не само теоретически, но и практически знания. Той може да трансформира енергиите си и да ги впряга на работа. Каквато и философия да има човек за живота, каквито и теории да знае за създаването на света, не може ли да се справя със своите енергии, да регулира своите мисли и чувства, той нищо не може да постигне. Днес повечето хора придобиват знания, които нищо не допринасят към еволюцията им. Тези хора именно се нуждаят от учители, които да ги поставят в правия път, от който са се отклонили. Задачата на великите учители, които слизат на земята, се свежда към това именно, да поставят човечеството в правия път, да му помогнат в пътя на неговата еволюция.

В пътя на човешкото развитие главна роля играят два процеса: инволюционен и еволюционен. Като слиза на земята, човек минава през инволюционния процес. Щом слезе на земята, той започва постепенно да възлиза нагоре, към върха. Това е еволюционният процес. И като възлиза нагоре, от време на време човек пак слиза надолу, т. е. минава през инволюционния процес. Като види, че слиза надолу, той се плаши и губи разположението си. Това показва, че той не разбира процесите. Невъзможно е да се качиш на висок планински връх, докато не слезеш няколко пъти: ще слезеш и ще се качиш, докато стигнеш върха. Страхът, на който човек се поддава, иде отвън, от друго съзнание. За пример, някой става поръчител на свой приятел за няколко стотици хиляди лева. Той мисли, че приятелят му е в състояние да плати дълга си. Обаче в скоро време узнава, че приятелят му е пропаднал, изгубил всичкото си богатство и се намира в невъзможност да плати дълга си. Поръчителят се страхува и губи вътрешния си мир, всичкото си разположение. Отде иде този страх в него? Той се страхува от закона, който ще го хване и застави да плаща вместо приятеля му. Законът е строг, не иска да знае кой е изял парите. За него е важно да си получи сумата, която е дал, а кой се е възползувал от парите, това не го интересува.

Като не разбират противоречията на живота мнозина се запитват: защо е създаден така светът? Аз ли съм най-лошият човек, че трябва да страдам толкова много? Така не се разсъждава. Така мислят болните хора. Не питайте защо страдате, защо светът е създаден така, но се запитайте защо разсъждавате неправилно, защо виждате кривата и лоша страна на живота. Докато е здрав човек намира, че светът е създаден добре. Щом се разболее, той вижда лошото и кривото в света. Ако в нервната система на човека стане никаква промяна това не значи, че и в природата е станала промяна. Щом се разболее човек, в неговия организъм става промяна, т. е. в неговия свят, но не и във външния свят. Трябва ли човек от своя субективен свят да прави заключения за обективния или за външния свят? Ако прави такива заключения той е на крив път. С такава философия нищо не се постига. Виждате един човек, който работи съзнателно върху себе си, стреми се към духовен живот. След време той се натъква на някаква мъчнотия, на едно трудно място и се отказва от работата си; той намира, че това не е постижимо за него. Според неговите разсъждения излиза, че ако продължава да работи, нищо няма да постигне. Ако спре работата си, какво ще постигне? За предпочитане е човек да преодолява мъчнотиите, отколкото да отстъпва от тях. Като прави усилия, все ще постигне нещо. Щом се върне назад, нищо няма да постигне. Ако за свършването на една добра работа са нужни десетки години - това нищо не значи. Започнал ли си една работа, свърши я. Пътят, по който вървите, не е за деца, нито за тщеславни и горди хора. Като се качвате към върха никой няма да ви пита от какъв род произлизате, какво обществено положение заемате, как сте облечени. Всеки ще ви пита здрави ли са. краката ви, можете ли да ходите. В първо време, докато пътят е равен, можете да пътувате с кола, с файтон или с автомобил. Колкото по-нагоре отивате, пътят става по-стръмен. Там никакви съобщителни средства не помагат. При възкачването са нужни здрави крака. Ще кажете, че е невъзможно да стигнете до върха. Невъзможно е да стигнете до върха за една година, но е възможно за две години; ако за две години е невъзможно, за три години ще бъде възможно и т.н. Какъвто е процесът за растенето на детето, такъв е и за възрастния, и за стария човек.

И тъй ще знаете, че няма невъзможни неща в света. Каже ли някой, че това, което иска да постигне, е невъзможно, той се намира в процеса на ограничението. Няма невъзможни неща в света, но за постигането им трябва да се спазват съответно време и специфични условия. За пример, невъзможно е да отидеш на Витоша или на друга някоя висока планина зимно време, когато има виелица, буря, дълбок сняг. Обаче когато снегът се стопи и бурите утихнат всеки може да отиде на Витоша. Едно време хората мислеха, че не могат да стигнат до върха Еверест но днес вече са. близо до него. Мъчно се стига този връх, но все пак е възможно. Ония, които отиват към върха, се движат бавно, почти незабелязано, но все пак напредват. Височината на върха не е много голяма - 9000 м. само, но препятствията са големи. Върхът е обвит с интензивната мисъл на разумни същества, с която обикновеното човешко съзнание мъчно може да се справи. Разумните същества не позволяват на човека да стигне до върха, докато не се екипира добре. Те му казват: можеш да се качиш на върха, но не сега. Днес не си готов още. Върни се у дома си, екипирай се добре и тогава ела. Тъй щото, когато искате да постигнете нещо високо в живота си а не можете знайте, че на пътя ви застават разумни същества, които, за да не ви обезсърчат, връщат ви назад да се екипирате по-добре. Не е нужно човек само да се качи на върха, да постигне своето желание и веднага да слезе на земята, да се хвали пред хората, че пръв е стигнал. Като се качи на известен връх човек трябва да остане там за известно време, да проучи условията и обстановката му.

Мнозина искат да видят Бога, да видят Христа и след това да се върнат на земята, да разправят на хората какво са. видели, да напишат никаква книга за това, което са. научили, и да печелят пари от нея. Разумната природа не позволява да се вършат такива неща. Който е видял Христа, той е претърпял голямо преобразование: ако е бил твърдо тяло, превърнал се е в течно; ако е бил течно тяло, превърнал се е във въздухообразно; ако е бил въздухообразно, превърнал се е в електричество; ако е бил електричество, превърнал се е в мисъл. Това показва, че човек се видоизменя дотогава, докато дойде до такова състояние на съзнанието си да разбере, че е истински човек, който не се променя от условията. Само при това положение човек може да разбере вътрешния смисъл на живота. Докато дойде до това съзнание, човек живее в света на промените: днес е радостен, на другия ден - скръбен; днес печели, на другия ден губи.

Съвременните хора живеят в света на промените и се чудят защо по-рано са. били жизнерадостни, весели и. каквато работа започвали всякога успявали. Те не подозират, че техният успех, тяхната жизнерадостност се дължат на разумни и възвишени същества, които са. работили вместо тях. Те са. им давали сила, подтик, вдъхновение. Днес са се оттеглили от тях, оставили са ги сами на собствените им сили да се учат и развиват. Добре е човек да има на разположение слуги, които да му помагат. Но щом слугите му го напуснат, той трябва да бъде готов да продължи работата си сам. И със слуги, и без слуги, човек трябва да следва неотклонно идеала си. Повечето от сегашните хора живеят с чужд капитал. Те разчитат на това, което е останало от баща им и майка им и минават за добри и честни хора. Добри и честни хора са. техните деди и баби, техните бащи и майки, които са работили за тях и са им оставили голямо наследство. Време е сега те сами да се проявят, да покажат своята доброта и честност. Какво ще правите, когато се видите сами в света? Колкото по-нагоре се качвате, толкова повече сита ви очакват. Ще дойдете до едно сито дето ще отсеят дядо ви, после баба ви, и най-после майка ви и баща ви. Вие ще останете сами, от никого непоследвани. Страшно е положението на човека, когато се види сам, без жива душа около себе си. Докато е бременна, майката носи детето в утробата си; като го роди, тя го носи на ръце, докато израсте; щом израсте, тя го сваля на земята само да ходи; стане ли десетгодишно, майката го оставя само в къщи, а тя отива да върши работата си. Като остане само, без майка си и без слуги, детето се принуждава да работи, да свърши работата, която му е дадена за деня. В същото положение се намира и възрастният човек. Понякога разумните същества изпращат слуги да му свършат работата; понякога обаче го оставят сам да свърши работата си.

Следователно не се отказвайте от работата, която Провидението ви определя. Съществата, които ръководят вашата съдба, ви изпращат на земята да напълните стомната си с вода от Великия извор на живота и да се върнете с пълна стомна. Каквото да ви коства, вие трябва да отидете на извора и да напълните стомната си с вода. Кажете ли, че е невъзможно отиването ви до Великия извор на живота това показва, че друго съзнание, по-ниско от вашето, ви влияе. Когато човек минава през гора, в която има различни животни - тигри, мечки, вълци, той не се решава да влезе вътре в гората. Щом дойде до известно място, той казва: страх ме е да вървя напред. Защо се страхува? Този човек се намира под влиянието на зверовете в гората и се страхува да не го изядат. Човек изпада не само под влияние на животни, но и на хора, които се намират на ниско стъпало на развитие, вследствие на което изпитва страх, раздвояване на съзнанието, обърканост в мислите и т.н. Низшето човешко съзнание наричаме животинско съзнание. Вън от себе си то не признава никакъв закон, никакво ограничение. И тъй, когато говорим за възможни и невъзможни неща, имаме пред вид влиянието на висшето и низшето съзнание върху човека. Каже ли човек, че известна работа е невъзможна това показва, че той се намира под влиянието на някое низше съзнание. Ако каже, че известна работа е възможна, той се намира под влиянието на съзнание по-високо от своето. Разумното, висшето, т.е. Божественото съзнание, прави нещата възможни. Казано е в Писанието: „Ще изпратя Духа си да ви научи какво да правите.". Под думите „Дух Божи" се разбира Разумното, Божественото Начало в човека, което го подтиква към доброто и му дава сила да се справя с мъчнотиите и страданията. Когато човек изпадне в униние и скръб, Божественото в него му казва: стани и върви напред. Така стана и с апостол Павел. Когато се обяви за гонител на Христа и на Христовите последователи, Христос го свали от коня му и той ослепя. Тогава Христос го запита: „Савле, защо ме гониш?“ Савел отговори: „Господи, аз мислех, че си против Мойсея, в когото ние вярваме.“ Христос му каза: „Аз и Мойсей едно сме". От този момент Павел стана ревностен последовател на Христа. Ако апостол Павел падна от коня си колко повече е осъден всеки човек на подобно падане. Апостол Павел падна само веднъж от коня си и прогледа, а обикновеният човек много път ще пада и става, докато най-после прогледа и приеме Христа в себе си. След това той изобличаваше всички вярващи, които не бяха последователни в живота си.

Тъй щото натъквате ли се на някакви умствени противоречия ще знаете, че това е апостол Павел във вас, който ви изобличава. Човек трябва да бъде искрен пред себе си, да не се представя такъв, какъвто не е. Колкото по-искрен е човек, толкова по-правилно може да разреши противоречията си. При това колкото по-високо се издига той, противоречията му изменят характера си. Ако живее в личния си живот противоречията му имат личен характер. Какъвто и да е характерът на противоречията, човек трябва да се справя разумно с тях.

Някои от противоречията се дължат на непознаване на себе си. За пример мнозина казват, че вярват в Христа, че са. готови на всички жертви за Него, но ако Той ги накара да направят някаква жертва, едва ли ще Го послушат. В това отношение те приличат на мома или на момък, които казват, че за любовта са готови на всякакви жертви. Обаче поставят ли ги на изпит не издържат.

Една мома обичала един момък и му казвала, че е готова на всички жертви за него. За да изпита любовта й той я накарал да се хвърли от една висока канара. Момата тръгнала към канарата но поглеждала назад, към възлюбения си, дано й каже да се върне. Като видял, че не е готова за тази жертва, той й казал да не се качва на канарата. Какво ще кажете за любовта на тази мома? Ще кажете, че не го обичала силно, че не е готова да се жертвува за него. Какво би постигнала момата, ако наистина се хвърли от канарата? Какво се ползува момъкът от такава жертва? Ако момъкът остави момата да се хвърли от канарата и да се убие това показва, че по съзнание той не се е повдигнал още. Ако пък момата изпълни желанието му това показва, че тя се намира под влиянието на едно съзнание, по-ниско от нейното. Момата трябваше да каже на възлюбения си: Аз мога да направя за тебе всичко онова, което и ти можеш да направиш за Бога. Ако ти не можеш да направиш всичко за Бога и аз не мога да се хвърля от канарата за тебе. Наистина, какъв смисъл има човек да доказва любовта си по такъв начин? Невъзможно е

Божественото съзнание да иска такава жертва от човека.

Когато се натъкне на злото човек иска да знае причината отде иде злото и защо съществува. Каквито обяснения да се дадат за злото, това няма да ви ползува. Защо? Хората не са. готови още да се справят с този въпрос и, вместо полза, ще си причинят пакости. Задачата на съвременния човек не е в разрешаване въпроса за злото, но в изучаването му. Някой баща не обича сина си. Защо не го обича това не е ваша работа. За вас е важно да изучите проявите на този баща и на сина му, а защо не се обичат, това е въпрос на бъдещето. Някоя дъщеря не обича майка си. Защо не я обича? Много просто. Дъщерята се влюбила в един момък, иска да се ожени за него, а майката не е съгласна и се противопоставя на тази връзка. Това е една от външните причини за омразата на дъщерята към майката. Дълбоката причина се крие другаде някъде. Дъщерята ще обикне майка си отново, ако не срещне никаква съпротива от нейна страна в реализиране на желанието й.

Изобщо, когато хората не си противодействуват в желанията, те се обичат. Щом си противодействуват те не се обичат. Невъзможно е всички хора да споделят едни и същи възгледи, да имат едни и същи желания, да вървят по един и същи път. Пътят на праведния е един, на грешния друг; пътят на талантливия е един, на гениалния друг; пътят на светията е един на Учителя - друг. Обаче не само един човек върви в тия пътища. Много са праведните, които вървят в един и същи път. Много са. талантливите, гениалните, светиите, които вървят в един и същи път. Пътят, по който даден човек се движи, се отличава по нещо от този, по който друг човек се движи. За пример, пътят на праведния се различава коренно от пътя на грешния. Праведният се движи по възходящи енергии, а грешникът - по низходящи.

Физическият свят е свят на промени, поради което човек ту отслабва, ту се засилва. Много от съществата, които живеят на физическия свят, се намират на низка степен на развитие, вследствие на което черпят сила от ония същества, които стоят на по-високо стъпало от тях. Попаднете ли на пътя им те непременно ще черпят от вас и вие ще се чувствувате обезсилени. За да си набавите изразходваната сила вие трябва да се свързвате с възвишения свят, оттам да черпите енергия. Каквото и да правите вие не можете да се освободите от влиянието на низшия свят. Спасението ви от това влияние седи във връзката ви с разумния, възвишен свят. Следователно, от едно място ще черпят от вас, от друго място пък вие ще черпите. С други думи казано: докато е свързан със земята, човек постоянно губи енергиите си. Свърже ли се със слънцето, той черпи от неговите енергии и се възобновява. Както между земята и човека има известно отношение, така и между слънцето и човека съществува известно отношение. Чрез връзката си със земята и слънцето човек изучава света и силите, които действуват в него.

Като е дошъл на земята човек трябва да познае себе си. Щом познае себе си, той ще познае и своя ближен. Познаването на висшето аз е свързано с познаването на Бога. Затова е казано в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Как можем да познаем Бога? Бога можем да познаем чрез външния свят - камъните, растенията, животните, хората. Дойдем ли до човека ние виждаме, че неговият живот е най-богат. Човек минава през радости и скърби, през мъчнотии и страдания, в които вижда мощната Божия ръка. Въпреки това хората искат да се освободят от страданията. И това е възможно, но заедно със страданията ще изчезнат и радостите. Какво представя свят без радости и страдания?

Някои хора не могат да търпят вятъра, облаците, влагата. Те искат топло, приятно време, слънцето да не се засенчва. И това е възможно, но при туй положение земята скоро ще изсъхне, няма да ражда жито, зеленчуци, плодове, ще се превърне в пустиня. Като имате пред вид това, оценявайте всичко, което Бог е дал. И вятърът, и облаците, и огънят са на мястото си.

Радостите и страданията също са. на местото си. Без радости и страдания животът няма смисъл. Обича или мрази, човек е изложен на страдания. Майката, която обича детето си, страда при всички негови неуспехи. Ако детето сгреши някъде, майката пак страда. Страданията са неизбежни но човек знае, че след всяко страдание иде радост. И обратно: след всяка радост иде страдание. Такъв е законът. Благодарение на този закон човек живее в постоянни промени.

Сегашната епоха е епоха на учение и работа. Днес не се позволяват развлечения. Който мисли за развлечения, той скъпо ще плаща. Почивка се дава на хората по пет-десет минути както в училищата, но развлечения не се позволяват. Звънецът е ударил вече, професорът е влязъл в клас, преподава лекциите си и от вас се иска само едно: да учите и да прилагате наученото. Светът, в който сега живеете, е подложен на големи промени. Както бубата се превръща в пашкул и оттам - в пеперуда, така и вие сте изложени на промени. Още малко време остава на човека, докато се завие в пашкул. Дойде ли този час, никакви гъсеници не могат да останат. Всички трябва да се превърнат в пашкули и да чакат деня на освобождаването си, когато ще излезнат от пашкула. С други думи казано: старият ред ще се смени с нов - ново небе и нова земя ще се създадат. Казано е в Писанието: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.". С всеки човек ще стане някаква промяна, колкото малка и да е тя. Пияницата ще се откаже от своята слабост, ще престане да пие; убиецът ще престане да убива; скъперникът ще отвори сърцето си за бедни и страдащи. Кой където се е отклонил ще се върне в правия път на живота. Човек придобива вътрешен мир и спокойствие. И да наруши мира си той има вече съзнание за Божественото и се стреми към него. Влезе ли съзнателно в еволюционния път на живота, човек не се отклонява вече от пътя към Божественото.

Като ученици вие трябва да изучавате свойствата на материята, специално на твърдата материя. Ученикът трябва да знае къде да прилага различните видове материя. За пример твърдата материя има приложение в убежденията. Същевременно и любовта трябва да влиза като съществен елемент в убежденията. Истинско убеждение е това, в което любовта, мъдростта и истината влизат като необходими елементи. Следователно, ако човек се намира под влиянието на три високи съзнания - съзнанието на любовта, на мъдростта и на истината, никога не може да се отклони от своите убеждения. Изпадне ли човек под влиянието на съзнания, по-ниски от своето, непременно ще се отклони от убежденията си. За пример, ако човек се намира подвлиянието на невежеството, на лъжата, на омразата, по никой начин не може да устои на своето убеждение. При това положение той трябва да се обърне за помощ към Бога, към Божественото съзнание. Щом дойде Божественото съзнание в помощ на човека, с него заедно идат трите елемента - любов, мъдрост и истина. Те се противопоставят на отрицателните елементи - омраза, невежество и лъжа, и ги подчиняват на себе си. На човека не остава нищо друго освен да се присъедини към силата, т. е. към Божественото съзнание, и да се освободи. Той ще почувства светлина в ума си, топлина в сърцето си и свобода в действията си. Това значи да попадне човек под влиянието на едно висше съзнание. Той вижда вече, че онова, което никога не е разбирал, днес го разбира; онова, което никога не е могъл да направи, днес може да го направи; онези хора, които някога не е обичал, днес ги обича. Много естествено! Умът му е просветнал, сърцето му се е стоплило, и волята му се е освободила от ограничителните условия на живота. Като знаете това правете връзки с Божественото съзнание, което просвещава и освобождава човека. За да се справи с противоречията си, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. Докато не се научи да прощава, човек не може да се справи с мъчнотиите и противоречията си. Христос даде пример как да се прощава. Той разказва един случай за един слуга, който дължал на господаря си голяма сума. Като дошъл срокът за изплащането на дълга слугата отишъл при господаря си, паднал на колене пред него и почнал да го моли да му прости. Господарят се отнесъл великодушно със слугата си: простил всичкия му дълг и го пуснал на свобода. На излизане от дома на господаря си, слугата срещнал един свой длъжник, който му дължал само сто пенязи. Той го хванал за врата и започнал да го души. Длъжникът му паднал на колене и започнал да се моли да му прости, но той останал неумолим: хванал длъжника си и го предал в затвор. Като видели това слугите му съобщили на господаря си как постъпил техният другар със своя длъжник. Господарят му го повикал при себе си и му дал добър урок. Питам: ако Бог всеки момент прощава прегрешенията ви и ги заличава от вашата книга не трябва ли и вие да постъпвате по същия начин с вашия ближен? Не постъпвате ли като Бога, Той ще ви повика отново при себе си и ще ви даде добър урок. Защо Бог трябва да прощава, а вие да не прощавате? Когато Бог прощава, и вие ще прощавате. Когато Бог обича, и вие ще обичате. Когато Бог мисли, и вие ще мислите.

Сега, като се казва, че човек трябва да мисли, това не значи, че той трябва да мисли догматично. Широка, светла мисъл е нужна на човека. Мнозина казват, че трябва да бъдат добри. Да бъде човек добър и да е добър, това са. две различни неща. Добър човек е онзи, който разработва капитала, който му е даден от природата. Доброто е капитал, вложен в човешката душа. Който разработва доброто в себе си, той е добър човек. Не разработва ли доброто в себе си, човек е подобен на онзи слуга, на когото господарят дал един талант, но вместо да го обработи, той го заровил в земята. Обаче когато господарят се върнал, извикал слугата си, взел от него таланта, който му дал, и го предал на първия слуга, на когото оставил пет таланта.

Тъй щото всеки, който не разработва доброто, вложено в него, ще бъде повикан в следния ден да отговаря за делата си. Като заминете от този свят вие ще се явите пред вашите предци да кажете какво сте направили с вашите таланти. Ако любовта ви е била правилна, вие ще имате придатък. Не си правете илюзии да мислите, че като сте писали любовни писма, имали сте любов. Любовните писма не определят любовта на човека. Желанието ви да правите добро не значи, че сте добър. Добро е това, което води към доброто. Добро е това, което можете да направите в дадения момент. Силата на човека седи в настоящия момент, а не в бъдещия. Като не разчитат на силите и способностите си, хората казват, че каквото и да правят, не могат да бъдат като Христа. В какво не могат да бъдат като Христа? В послушанието ли или в страданията не могат да бъдат като Него? Според мене, всеки човек може да бъде като Христа и в послушанието си, и в страданията. Щом е подобен на Него в тия две положения, той ще има и славата на Христа. Не е въпрос по сила да е като Христа, но по готовност и изпълнение. На всеки човек е дадено да носи според силата си, но да носи с търпение и любов.

Ние не говорим за количеството на добродетелите, но за тяхното качество. За пример, едно житно зърно има качествата на всички житни зърна, но не и тяхната сила. Обаче, ако всичкото жито в света изчезне, това житно зърно може да го възстанови.

Следователно, когато казваме, че човек може да бъде като Христа, разбираме по качество, вътрешно, а не по количество. Който е работил съзнателно върху себе си, в бъдеще ще го изпратят на земята с мисия да спасява човечеството. Как ще постъпи той, това ще узнае от Божествената книга. Той ще отвори тази книга и ще започне да чете че някога, в далечното минало, е живял един Велик Учител на земята, дошъл с единствената цел да помага на човечеството и да го спаси, но вместо благодарност, Той се намери на кръста, подиграван от римските войници. След Възкресението Му мнозина Го последваха и днес има около 500 милиона последователи. Едни от тях вярват в Него, други се съмняват още, вследствие на което са създали голяма каша от коментари и философски заключения. Като проследи пътя на Христа, той ще разбере какво го очаква. Който иска славата и придобивките на Христа, трябва да мине през Неговите опитности, през Неговия живот.

И тъй, да познаете Христа това значи да минете през Неговите страдания. Щом минете през страданията на Христа без да се помрачи съзнанието ви това значи, че сте познали Бога. Единственият път за познаване на Бога и на Христа е пътят на страданието. Да приемеш страданието с радост, с будно съзнание и търпение това значи, че е дошъл моментът на твоето пробуждане. Пробуждането на човешкото съзнание подразбира връзка на човека с Бога. Само тогава човек може да каже: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога".

Коя е основната мисъл в днешната лекция? Основната мисъл е, че човек трябва да бъде твърд в убежденията си, при никакви условия да не се променя. В това отношение той трябва да бъде като златото. Какво означава думата „злато"? В български език думата „злато" се пише с пет букви. Значи, то е съставено от пет елемента: буквата „з" означава закон за растене, за размножаване; буквата „л" означава стремеж към Бога; буквата „а" - бременност с идеи; буквата „т" означава преодоляване на мъчнотиите в живота; буквата „о" - оформяване на човешката глава. На английски език злато се пише с четири букви - gold. Буквата „g", с опашката надолу, означава пущане корени дълбоко в земята. Буквата „о" показва, че човек трябва да има добре оформена глава, за да може да се справи с условията на живота и да мисли право. Буквата „l" е кука, с която човек може да тегли нещата отдолу нагоре. Буквата „d" е подобна на „а". Тя показва, че човек трябва да бъде добър, учен, да разполага с идеи, за да задържи богатството си в касата.

Знанието, което днес придобивате, не трябва да бъде в противоречие със сегашния ви живот. Що се отнася до ония чужди желания, които внасят смущения и безпокойства у вас, те непременно ще се разколебаят пред новото знание. Обаче това не трябва да ви обезсърчава. По този начин вие ще различавате неестествените желания от естествените и ще се освободите от тях.. Противоречията, които разумният свят внася в човека оправят пътя му, не го объркват. Не се безпокойте дали сте в правия път. Следвате ли Христа, вие сте в правия път. Христос е казал: „Аз съм пътят, истината и животът". Как ще познаете, че сте в пътя, който Христос сочи на човека? Като обичате Христа, вие ще го познаете. Щом познавате Христа, ще познаете и пътя по който ви води. За да познаете някого вие трябва да го обичате. Как познавате хубавата вода? Като я опитате. Как познавате слънцето? Като го опитате. Как познавате Бога? Като Го опитате. Казано е в Писанието: „Опитайте ме и ще познаете, че съм благ.“ По кой начин можете да опитате Бога? Много начини има, по които можете да Го опитате и то не само веднъж, но много пъти. Вие ще Го опитате, но и Той ще ви опита.

Като казвам, че и вие ще бъдете изпитани, имам пред вид страданията. Чрез страданията човек се изпитва и калява. Ако използва разумно страданията, човек се повдига и облагородява. Не ги ли използува разумно, той се понижава и в края на краищата изгубва живота си. Изгуби ли живота си, човек спира своето развитие и от него остава само едно голо съзнание, че някога е съществувал, живял, радвал се и страдал, но нищо не е придобил. Той съзнава нещо за себе си, но се чувствува сам в пространството, без светлина и почва под краката си. Страшно е да изпадне човек в това положение! Някои философи считат това положение за нещо високо, но те се лъжат. Едно нещо е, ако човек е надрасъл обикновените условия на живота и се е освободил от всичко преходно, а съвсем друго е преждевременно да се лиши от живота си, от всички възможности и условия за развитие. Това положение е подобно на семка, лишена от почва, от светлина, от вода и от въздух.

Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Това се отнася за онези, на които очите и ушите са отворени да виждат и да чуват това, което обикновените хора не виждат и не чуват. Защо обикновеният човек, който има очи и уши, не вижда и не чува? Защото не е развил духовното в себе си. Следователно, докато не разбере материалния живот човек не може да разбере духовния. Като развие духовния елемент в себе си, очите и ушите му ще се отворят и той ще разбере едновременно и физическия, и духовния свят. За да ни се изяви, Бог трябва да слезе в материалния свят. Значи, човек трябва да започне от видимото и постепенно да отива към невидимото. Ето защо, за да се развивате правилно, не се оплаквайте от страданията, от мъчнотиите си, но радвайте се, че имате привилегията да страдате заедно с Бога. Макар и велик, и Бог страда. Не като човека, но по свой начин. Голямо е страданието на Бога като гледа как някой човек губи всички условия и възможности за развитието си. Той може да го ограничи по някакъв начин да не греши, да не изразходва дадения му капитал, но това е насилие. Бог иска човек да се обърне съзнателно към

Него и да изпълнява волята Му. Това е в интерес на самия човек. Ако не изпълнява волята Божия, човек изпълнява волята на същества, които имат желание да го изчерпят напълно, да отнемат живота му. Казано е в Писанието: „Пазете се от ония, които отнимат и живота, и душата на човека.“ Да се жертвува човек за Бога е едно, да се жертвува за грешника е друго; да угажда на хората е едно, да угажда на Бога е друго.

Като ученици от вас се иска характер да проявите търпение, да понасяте мъчнотиите и страданията с радост. Това не значи да правите неестествени усилия. Свободни и естествени трябва да бъдете в проявите си. Дойдете ли до свободата трябва да бъдете разумни, да пазите както своята свобода, така и свободата на своя ближен. Ако отидеш при приятеля си, който живее в стаичка от пет-шест квадратни метра вместимост, не влизай вътре, но спри се пред отворения прозорец на стаичката му и оттам се разговаряйте. Влезеш ли в стаичката му, той ще изгуби свободата си. Ако има хляб едва за себе си, не искай от него да те нахрани. Като види, че не може да задоволи глада ти, той ще се притесни, ще изгуби свободата си.

Често хората сами си създават страдания. Защо? Защото не разбират законите на свободата. Който разбира тия закони предпочита той сам да страда, отколкото близките му. Това е пътят на ученика. Ако иска да бъде ученик, човек трябва да спазва законите на свободата, да не причинява ненужни страдания нито на себе си, нито на ближните си. Ако някой е много общителен и словоохотлив, трябва да пази свободата на другите хора. Той има желание да говори много, но хората около него са. чиновници, бързат за работа. Като знае това, той трябва да ги задържи само пет минути, да бъде доволен на малкото. Каквото каже в пет минути, да благодари и за това.

Ето и аз мога с няколко мисли да изкажа всичко, което говорих в един час. Ще кажа: човек трябва да има просветено съзнание, в което да влизат три важни елемента - любов, мъдрост и истина. Човек трябва да има характер. Каквато работа започне, да я свърши докрай. Дойдат ли страданията в живота му, да ги носи с търпение и любов.

- Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

15. Лекция от Учителя, държана на 3. декември 1930 г., София. - Изгрев.