Разлика между версии на „Общи и специфични идеи“

Текуща версия към 15:13, 24 април 2011

Общ Окултен Клас - ДЕСЕТА ГОДИНА (1930-1931)

КНИГА: Божият глас

Общи и специфични идеи

Т.м.

В живота има общи и специфични или специални познания. Общите познания са необходими за всички хора, а специалните - само за специалисти. И желанията биват общи и специални. Запример, желанието на всички живи същества да живеят е общо. Човекът трябва да разбира общите понятия, общите стремежи в живота. Преди всичко трябва да се определи кои неща са общи. Доброто, запример, е общо за всички. Живите същества разбират доброто, проявено в тесен и широк смисъл. Яденето и пиенето е общо благо за всички. Различието е само в начина, по който съществата се хранят, както и в храната, която употребяват. Обаче, като стремеж, яденето е общо за всички. Като яде, всяко същество изпитва удоволствие, но това удоволствие е различно у различните същества. Като изпитвал удоволствие при яденето, човек започнал да разсъждава, по какъв начин да увеличи удоволствието. В пътя на тия разсъждения се е създало готварството. В този случай готварството е специфично изкуство, присъщо само на човека, но не и на животните. С увеличаване удоволствието при ядене, хората са започнали да се стремят към придобиване на все по-големи количества от благата, които природата дава. Желанието на човека да увеличава благата, с които си служи за ядене, се е пренесло и в психическия му живот. За това често срещаме хора, които по естество са добри, но в тях се явява специфичното желание да бъдат още по-добри, да правят добрини на своите близки, всички да говорят за тях. Въз основа на същия закон много хора не се задоволяват с общите познания и се стремят към специфични. Те не подозират, че многото знания влачат след себе си повече задължения и отговорности. Който често променя дрехите си, има повече разходи; който яде повече, има повече разходи.

Ако някой цар желае да има на трапезата си по десетина яденета, той трябва да има на разположения няколко готвачи, които да задоволяват вкуса му. Като цар, той може да се справи с разходите за готвачите, за материалите, които се изразходват при готвенето. Какво би било положението на обикновения човек, който едва изкарва прехраната си, но има желания, подобни на тия, които царят има? Той ще си остане с желанията. Защо? Защото нито материал за готвене би могъл да си набави, нито готвачи. Той може да има само един готвач, на когото да дава стотина лева месечно. При такова малко възнаграждение този готвач няма да готви с разположение и любов, както готви на царя. Значи, всички хора не са готови да задоволят своите специфични желания. Опитат ли се да ги задоволят, те изопачават живота си, а себе си развалят.

Следователно, всяка развала в човешкия живот не се дължи на общите мисли, желания, чувства, стремежи, но на специфичните. Всички аномалии в живота се дължат на стремеж към специфичното в човека. Често слушате хората да изказват различни мнения по един и същ въпрос. Това са специфични разбирания. Хората имат специфични разбирания и за злото, което е проявено в материалния свят. Какво представят доброто и любовта вън от материята, от формите, и те не знаят. Понеже формите се променят, и понятията на хората за доброто, за любовта се променят. Затова, именно, всеки човек има специфично разбиране за доброто и за любовта.

Сега, да дойдем до някои общи положения. Запример, всички хора имат едно и също познание за правата линия. Всички знаят, че правата линия е най-късото разстояние между две точки; тя има едно измерение - дължина. Ако се яви някакво специфично знание за правата линия, то се отнася до нейната дължина. Правата линия може да бъде безкрайно къса и безкрайно дълга. Правата линия има отношение към човека. Запример, ако някой посади в земята костилка от някое плодно дърво, той се интересува какво ще стане с нея. Щом види, че от земята се подава стрък, във вид на права линия, той се радва и следи какво става с него. Ако стръкът продължава да расте, той гледа, докога ще става растенето. Види ли, че растенето на правата линия спира и на стъблото се явяват разклонения, той пак се радва. Всяко клонче крие в себе си възможности за произвеждане на плодове. Реката, като права линия, е важна за човека. Дето минава, тя пои, оросява, разхлажда въздуха. Обаче, ако реката има притоци, воденичарят ще има специфична радост: водата ще бъде по-буйна, по-бързо ще върти воденичното колело и повече брашно ще мели. Има неща в живота, които на някои хора причиняват специфична радост, а на други - специфична скръб. Когато кръчмата е пълна с посетители, кръчмарят е радостен и доволен, а близките на ония, които пълнят кръчмата, скърбят и се смущават. От раздвояване на възгледите, на чувствата в човека се ражда понятието за морал.

Днес всички хора се оплакват от противоречия. Една от причините за противоречията са специфичните идеи. Ето защо, задачата на новото възпитание се свежда към премахване на специфичните идеи, а като основа на живота да се поставят общите идеи. Щом специфичните идеи създават противоречия, те трябва да се премахнат. Премахването им е в зависимост от премахване на условията, които ги създават. Ако влезете в гора, в която дърветата са гъсто сети, виждате, че те се стремят да растат нависоко. За да използва слънчевата светлина, всяко дърво се стреми да се издигне над другите, да не му пречат. В такава гора съществува голямо състезание: всяко дърво иска да се издигне нависоко, да надмине другите. Искате ли да заставите дърветата да растат нашироко, посаждайте ги на голямо разстояние едно от друго, да не си пречат. Забелязано е, че дървета, които са расли на свобода, непритеснявани от други, всякога са по-дебели. Те се развиват повече на дебелина, отколкото на височина. Същото се забелязва и в хората. Хора, които са расли при стеснителни условия, при ограничения, обикновено се стремят нагоре, затова са високи. Колкото по-свободни и неограничени са условията, при които се развиват, толкова повече се разширяват. Хора, които са расли и развивали при благоприятни условия, растат повече на дебелина, отколкото на височина. Видите ли, че някой човек се моли много, ще знаете, че условията на живота му са неблагоприятни. Ако се моли малко, той живее при добри условия.

Мнозина питат защо човек се моли. Естествено е човек да се моли, когато се намира при трудни, стеснителни условия. Когато хората се молят много, това показва, че са сети гъсто. Те се молят, защото се намират при вътрешни стеснителни условия. Срещате един гайдарджия, който надува гайдата. Вие се чудите защо свири. Този човек надува гайдата, за да изкара прехраната си. Колкото повече я надува, толкова повече упражнява дарбата си и задоволява хората. Престане ли да надува гайдата, хлябът му се ограничава. Всички хора търсят хляб. Това е обща нужда на всички живи същества. Под думата ”хляб”разбирам храната, с която живите същества поддържат живота си. По какъв начин ще изкарат прехраната си, това е друг въпрос. Всяко същество намира специфичен начин за изкарване на своята прехрана. Обаче, не се стремете да наложите своите специфични идеи на другите хора. Всеки, който се е опитал да наложи своята специфична идея на другите, всякога е причинил зло на себе си. Един млад момък се влюбил в една красива, млада мома. Те се сгодили и почти били пред венчило. Един ден младият момък срещнал един от своите приятели и му казал: Знаеш ли, че аз съм сгоден за една млада, красива мома, много добра и умна. Ела с мене в дома й, да те запозная. Приятелят се съгласил. И двамата отишли при младата мома. Годеникът запознал приятеля си със своята годеница. Но какво станало от това запознаване? Приятелят се влюбил в годеницата му, но скрил това в себе си, никой да не знае. Годеникът посещавал годеницата си, връщал се у дома си, но забелязвал от нейна страна особено охлаждане. След известно време тя върнала пръстена му. Защо станало това, и той не знаел. Като срещнал приятеля си, той се оплакал за нещастието, което го сполетяло, но приятелят му се учудил и се направил, че нищо не знае. Ако беше казал, че знае причината, и двамата щяха да се хванат за косите.

Следователно, имате ли някаква специфична идея, не я споделяйте, докато не се реализира. Колкото по-рядко споделяте своите специфични идеи, толкова по-добре за вас. Специфичните идеи и вярвания на човека не са Божествени. Те сами по себе си отпадат. Ако днес се възхищаваш от една специфична идея, ще дойде ден, когато ще се разочароваш и ще се чудиш, как е могла тая идея да те въодушевява. Днес четеш една книга, възхищаваш се от нея, но след време намираш, че е обикновена. Това зависи от възрастта. Не разчитайте на идеи, които се менят. Ако някои идеи са ви възхищавали на младини, но сте запазили възхищението си от тях и на старини, те са Божествени. На такива идеи всякога можете да разчитате. Като ученици, вие трябва да си давате отчет за вашите състояния. Дали сте радостен или скърбен, разположен или неразположен, вие трябва да знаете причините за тия състояния. Ще каже някой, че боледува, защото е грешен. Това не е обяснение. И праведният боледува и страда. И Христос е страдал. И Той е плакал. Ще кажете, че само малодушният плаче. Христос малодушен ли беше? Къде прояви Той малодушие? Вярно е, че малодушните плачат, но и герои плачат. Природата е предвидила сълзите за нещо разумно. С тях тя мие очите. Много хора плачат, дето трябва и не трябва. Това е излишно изразходване на сълзите. Ако знае кога и как да употребява сълзите си, с тях човек би се освободил от страданието. Една сълза, пролята на време, е в състояние да отнеме от човека и най-голямото страдание. Който знае как да употребява сълзите си, той се мие с тях отвътре, а не отвън. Когато не може да разбере страданието, човек плаче усилено. Той прилича на пукната тръба, която се нуждае от външна помощ. Външната помощ, или външната утеха не разрешава въпроса. Временно тръбата ще се замаже, кранът ще се затвори, но причината на страданието все още съществува. Докато човек не си обясни причината на страданието, плачат всякога ще съществува. Плачът се явил още с първото ограничение, което човек е преживял на земята. Ограничението е причина за скръбта. Колкото по - голямо е ограничението, толкова по-голяма е скръбта. Ограниченията пък се дължат на специфичните човешки идеи. Следователно, специфичните идеи не трябва да надминават общите. Докато едно дърво се развива нормално, то дава нормално плод и всичко върви добре. Ако се разклони чрезмерно, ако даде цвят повече, отколкото трябва, и плодът ще бъде много, но дървото ще се изтощи. Даде ли човек ход на много специфични идеи в себе си, той изменя естествения порядък на нещата и започва да страда. За да не страда, преди всичко човек трябва да изпълни Божествения план на нещата, а след това да дойде до специфичните идеи. Човек може да приложи специфичните идеи в живота си, само след като е научил общите закони и правила, по които се развиват нещата. Как можеш да шиеш модерни дрехи и обуща, ако не си научил общите правила на кроеж и шиене? Щом научиш общите правила за шиене, тогава свободно ще пристъпиш към отклоненията от тия правила, към модерните дрехи и обуща, към специфичните идеи. Пристъпиш ли преждевременно към специфичното, покажеш ли се пред хората, че си по-добър, по-учен, отколкото си в действителност, веднага ще те подложат на изпит. Не издържиш ли изпита, сам се излагаш. Някой се представя за много учен, а като се намери всред природата, не познава скалите, не познава растенията. Каквото го запитат, нищо не знае. Това не е никаква ученост. Сегашните хора се намират при благоприятни условия да учат. Те трябва да се изучават, както изучават земята. На човека е дадена глава, да разполага с нея, да се ползва от нейните сили. Той има мозък, сърце, ръце, крака, очи, уши, които трябва да използва като елементи, като пособия за работа.

Човек е книга, която първо той трябва да чете и изучава. Малцина четат книгата на своя живот. Тази е причината, поради която хората не се познават. Като не се познават, те ходят при врачки, при учени хора, да им говорят за миналото и бъдещето. Миналото, настоящето и бъдещето е в ръката на самия човек. Той трябва да отвори книгата си и да чете - нищо повече. Ще кажете, че нямате интуиция, с която да познавате хората. Интуицията е Божествено чувство. Който познава общите идеи и се ръководи от тях, той има интуиция. Ще дойде някой да ме пита добър човек ли е. Това е специфична идея, а не обща. На специфичните идеи не може да се отговаря. Ако аз кажа, че е добър, друг ще каже, че не е добър. Защо? Защото понятието за добро днес е специфично. Във всички специфични идеи има подценяване или надценяване. Обаче, има и обща идея за доброто. Според тази идея, казвам: Всяка чешма, всеки извор, които не престават да дават от своето изобилие, са добри; всяко перо, което не престава да пише, е добро; всеки човек, който, от рождението си до края на своя живот, не е казал една лоша или обидна дума, е добър. Всичко, което не издържа на тия условия, се отнася към специфичното добро.

Съвременните хора се нуждаят от неща, на които да разчитат. Може да се разчита само на общите идеи, а не на специфичните. Човек може да разчита на общата вяра, на общото знание, на общата любов, които са вложени дълбоко в душата му. Общите идеи са като вековни дървета, които никакъв вятър, никаква буря не може да разклати. Само на такава вяра човек може да уповава. Дойдете ли до специфичните идеи, всеки може да ви разклати. Човек със специфична вяра се колебае и от най-слабия ветрец. Христос казва:”Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени". Това се отнася до специфичните идеи. ”И всяко дърво, което Отец ми е насадил, ще цъфне, ще върже и плод ще даде". Това има отношение към общите идеи. И специфичните идеи имат място в живота, но те са второстепенни. На първо място стоят общите идеи. Те са посадени още при създаване на света. Специфичните идеи сега се посаждат от хората. Те нямат устойчив корен, и всеки вятър може да ги разклати.

Като знаете това, не жертвувайте Божественото за човешкото. Кое е Божествено? Божественото е общо за всички хора и е валидно за всички времена и епохи. Запример, светлината, въздухът, водата и храната са общи идеи, общи блага за всички живи същества без изключение. Разликата седи само в начина на използването им. Силата на човека зависи от правилното дишане. Да знае човек как да диша, това значи да владее законите на дишането. Заслужава човек да посвети цял живот, за да се научи да диша правилно. Болестите, страданията, неуспехите в човешкия живот се дължат на неправилното дишане. Когато се научите да дишате правилно, всичките ви работи ще се наредят добре. Правилното дишане е свързано с правата мисъл. Който диша правилно, той мисли право. Когато човек мисли право, работите му всякога се нареждат добре.

Ще ви приведа един пример, с който ще изясня, какво представя общата идея и какво - специфичната. В кантората на един банкер влиза стар, прегърбен, слаб дядо да иска някаква помощ. Банкерът веднага се обръща към него и му казва: Дядо, друг път ела. Сега съм зает, нямам време да се занимавам с тебе. Дядото се замисля малко и след един момент сваля маската от лицето си. Пред банкера застава млада, стройна, красива мома. Банкерът веднага прекъсва работата си, става на крака, отправя се към младата мома и казва: На ваше разположение съм. Той не чака даже да каже защо е дошла - вади от касата си пари и дава. След това благодари на Бога, че му е дал възможност да срещне красивата мома.

Какво представлява красотата в живота? Красотата символизира общите идеи, които са вечни. Грозотата пък символизира специфичните идеи, които лесно се раждат и умират. Когато сте слаби, хилави, грозни, никой нищо не ви дава. Проявите ли своята красота, здраве и доброта, всички са готови да ви дават. Тъй щото, когато някой казва, че не обича да дава, това показва, че при него се е явил старият дядо. Щом дядото снеме маската си и се яви като млад, красив момък или млада, красива мома, човек отваря кесията си и дава. Аз взимам младата мома и младия момък в широк смисъл, като идеи, които символизират общото, Божественото в света, а не в тесен смисъл, както разбират обикновените хора. Всички благоприятни условия в живота - здраве, богатство, сила, знание, любов представляват общи идеи, понеже помагат за развитието на човека. Неблагоприятните условия представляват специфичните идеи в живота. Действително, като се вгледате в живота, ще забележите, че всички болести, страдания, неуспехи са произлезли, именно, от специфичните идеи на човека. Чуете ли някой да казва, че е на особено мнение, в това особеното непременно се крие някаква специфична идея.

И тъй, дайте ход на общите идеи в себе си, между които не се явяват никакви спорове, никакви дисонанси. Между общите идеи съществува пълна хармония. Между специфичните идеи се явяват спорове, дисонанси, но понякога има и хармония. Обща идея е, за пример, че човек трябва да се моли, и то навсякъде - на изток, на запад, на север и на юг. Той трябва да се моли при всички условия: като работи, като свири, като копае, като чете и т.н. Защо? Защото в съзнанието нещата се менят. Физическите посоки - изток, запад, север и юг в съзнанието на човека не са постоянни. Изтокът на едного е запад за другиго. Да се моли човек, само когато е обърнат към изток, това е специфична идея. Да се моли само в църква, и това е специфична идея. Човек трябва да се моли навсякъде и по всяко време. Специфична идея е да мисли човек, че слънцето изгрява само от изток. Понеже земята се движи около слънцето, цялата земя представя негов изток. Къде е изток на кръга? В центъра, защото оттам излизат всички лъчи. Значи, изтокът на живота, това е Бог, от Когото излиза всичко: живот, сила, светлина, мисъл, чувство, действие. Въпреки това, мнозина казват, че не знаят, къде е Бог, не могат да Го намерят. Чудно нещо! Животните намират изворите в планината, а човек не може да намери центъра, от който е излязъл. Под понятието Бог, в широк смисъл на думата, разбираме онази вътрешна връзка в човека, която държи в единство всички негови мисли, чувства и действия. Когато е в хармония със себе си, човек е намерил вече посоката към Бога. Отклони ли се от тази посока, веднага се натъква на страдания и противоречия.

Тъй че, помнете: специфичните идеи са преходни величини, а общите - постоянни. За да придобиете хармония и единство между своя външен и вътрешен живот, изучавайте общите идеи и ги прилагайте в живота си.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

4. Лекция от Учителя, държана на 17 септеври, 1930 г.

София. – Изгрев.