Разлика между версии на „Богове сте“

Версия от 15:57, 19 януари 2009

Богове сте

Аз рекох: „Богове сте“. Това е мисъл, откъсната от нещо цяло, както много факти и явления в живота на съвременните хора представят откъслеци от целокупния живот. Докато тази разпокъсаност съществува между фактите и явленията в живота, хората всякога ще се натъкват на противоречия. Дойдат ли до въпроса за морала, хората също така се натъкват на ред противоречия, защото не са дошли още до истинския морал. Какво нещо е моралът? Както здравето на човека представя външната страна на физическия живот, така и моралът представя външната страна на духовния живот на човека. Когато живее хармонично, човек е здрав и физически, и духовно. Не живее ли правилно, човек се натъква на ред болезнени състояния, които нямат нищо общо със стремежите на човешката душа. Болезнените състояния в живота на човека са анормални явления, вследствие на което човек прави усилия да се освободи от тях. Да бъде човек здрав, това е нормално явление в живота. Всички органи в здравия човек функционират правилно и са в пълна хармония помежду си. Ето защо, здравето не е нищо друго, освен резултат на моралния живот на човека. Здравият яде, диша и мисли правилно. Ако не се храни добре, ако не диша и не мисли правилно, човек не може да води духовен живот. Духовният живот е тъй естествен, както яденето и дишането. Вън от духовния живот човек се натъква на ред аномалии. Например, една от аномалиите в човешкия живот е лъжата. Който лъже, той се намира в болезнено състояние, както онзи, на когото стомахът е разстроен. Той влиза-излиза от стаята, не може да седи на едно място. Желанието на човека да полегва се дължи на нещо неестествено, вмъкнато в неговата психика. Ако желае, човек може да се освободи и от неестествените прояви в себе си. Щом се освободи от тях, заедно с това той ще се освободи и от слабостите и пороците си. Страхът в човека е също така неестествено проявление, както и лъжата; Когато чувството на предпазливост е силно развито в човека, той става много страхлив. За да се освободи от своите неестествени прояви, човек трябва да си служи с филтри, с каквито природата си служи. За да пречисти водата от примесените към нея вещества, природата я прекарва през пясъчни пластове. Същото трябва да прави човек със своите неестествени мисли и желания, които приема от външния свят. Не ги ли филтрира, той постепенно губи силата и здравето си.

Съвременните хора се оплакват от слабо зрение. За да усилят зрението си, те трябва да прилагат закона за филтриране на своите мисли и желания. Като усилва външното си зрение, с него заедно човек усилва и вътрешното си зрение. Физическото зрение е ограничено, а духовното – неограничено. Духовно човек вижда на грамадни разстояния. Изнамерването на радиото и на телевизията доказват съществуването на ясновидството. Как става това виждане, не може да се обясни, но в бъдеще голяма част от човечеството ще бъдат ясновидци. Чрез своето вътрешно радио човек ще схваща неща, които стават на хиляди километри от него. Какво ще се ползва човек от ясновидството си, ако няма хляб да яде? Вечерта е слушал, какво се пее, или свири в Лондон, или в Париж, а сутринта става и не намира хляб да си хапне. Значи, радиото е развлечение за човека, но не може да го храни. При това, сегашното радио още не е усъвършенствано. Днес вие слушате по радиото да говорят, но не можете да се разговаряте. Ще дойде ден, когато хората ще се разговарят по радиото: един ще пее от едно място, друг ще му отговаря. При това, те ще могат да влизат в разговор помежду си, да си помагат едни-други. Засега, обаче, радиото е забавление за човечеството.

Аз рекох: „Богове сте“. Боговете представят външната страна на Бога. Той се проявява чрез тях. Те са проводници на великите сили в света. Те имат отношение към хората, затова служат като проводници. Боговете, за които се говори в Писанието, представят разумни същества, които могат да извършат много работи. Следователно, каже ли човек за себе си, че е божество, това подразбира, че е разумно същество и може да направи много добри дела. Като живее разумно, човек има условия да бъде здрав. Това показва, че без духовен живот физическият не представя нищо особено. Ако зад физическия живот не стои духовният като тил, първият е изгубен. Доказано е, че човек с морален устой може да живее по-дълго време от онзи, който няма морален устой в себе си. Като спазва законите на великия морал, човек пести силите на своя физически и духовен живот. Природата изисква това от всеки човек, защото не обича да изразходва енергиите си напразно. Трябва ли човек да се безпокои за нищо и никакво? Трябва ли да се съмнява в себе си? Има неща, в които човек може да се съмнява, но в себе си той никога не трябва да се съмнява. Човек се съмнява в Бога, в хората и най-после в себе си. Какво печели като се усъмни във всичко? Съмнението е частична проява на явленията в живота, а разумната, съзнателна вяра подразбира пълна проява на живота. Да се домогне човек до пълната проява на живота, това значи, да се е домогнал до неговия смисъл.

От хиляди години насам хората са се възпитавали по отрицателен път – чрез противоречия и съмнения. Време е вече да се възпитават чрез положителни неща, по пътя на истинската наука и философия. Докато не се домогнат до тази наука, хората всякога ще се лутат от един морал на друг.

Трима приятели, живели задружно помежду си. Един ден те си купили една патка, заклали я, изчистили я и се готвели да я опекат, да се наядат добре. В това време в дома им дошъл един гост. Като го видели, те моментално скрили патката в една тенджера, да не би гостът да остане на обяд. Въпреки това, гостът останал даже да нощува у тях. За да не се развали патката до другия ден, един от приятелите я занесъл с тенджерата заедно в стаята, дето гостът щял да пренощува. Тази стая била по-хладна от другата. Гостът забелязал пренасянето на тенджерата, но премълчал. На сутринта, преди заминаването си, той дигнал капака на тенджерата, извадил патката, турил я в торбата си и отишъл при тримата приятели да се сбогува. – Защо тръгваш толкова рано? – Трябва да си отида, докато още цар Патаран е на власт. Падне ли от трона си, и моята работа е спукана. Такъв е законът в нашето царство. Те не разбрали, какво иска да им каже с тези думи, но го пуснали да си отиде. Като заминал, те отворили тенджерата да вземат патката да я сготвят. Но какво видели? Патката изчезнала. Едва сега разбрали думите на своя гост, но се примирили с положението си. Нито те проявили някакъв велик морал, като скрили патката от госта си, нито гостът, като я задигнал.

Съвременните хора постоянно губят в живота си и после съжаляват за изгубеното. Кога губи човек? Когато е неразумен. За да не губи, човек трябва да постави живота си на разумна основа. Ако живее разумно, човек ще намери цяр за своите слабости и недежди. Светът, в който човек живее, е разумен, вследствие на което крие в себе си всичко, от което той се нуждае. Достатъчно е да се обърне на една, или на друга страна, за да намери всичко, което му е потребно. Знае ли, как да постъпва, човек може да намери някакъв цяр за своето физическо и душевно здраве. Разумният човек разполага с магическата пръчица. Ако е гладен, достатъчно е да тропне с пръчицата, за да намери пред себе си богата трапеза. Щом се нахрани, пак тропне с пръчицата си, за да се дигне трапезата. Той не познава нужди и лишения. Ще кажете, че това е приказка от 1001 нощ. Какво ще кажете тогава за книгите на Сведенборг? Според някои, това, което Сведенборг е писал, е измислено. Според други, писаното от Сведенборг е реалност. Едно е вярно: няма измислени неща в света. Каквото помисли, напише, или нарисува човек, то е съществувало някъде. Когато художник рисува някаква картина по фантазия, това не е чиста фантазия. Някога той е видял тези образи, макар и откъслечни, и днес ги комбинира в едно цяло. Мнозина са отивали в онзи свят и го описват, но описанията на всички не се съгласуват. Защо? Защото всички нямат еднакъв поглед на нещата. Някои се спират на външната страна на духовния живот, а други – на вътрешната страна. Човек трябва да има дълбоко разбиране за нещата, за да може да ги опише правилно. Ето защо, за да приеме нещата в тяхната действителност, човек трябва да е изработил в себе си верен поглед за тях, да знае, кое е възможно и кое не е възможно. Например, трябва ли да се спирате върху думите, на някой, който ви казва, че от вас човек няма да излезе? Не се спирайте върху думите на хората, които не мислят право. Веднъж човек е създаден от Бога, рано или късно той ще реализира желанията на своята душа. Той ще се върне към онзи живот, от който първоначално е излязъл. Казано е в Писанието, че светът ще се оттегли, и Бог ще създаде ново небе и нова земя. Под думите „ново небе и нова земя“ разбираме нов ред и порядък на нещата. Старият ред, старите разбирания и вярвания на хората са остарели и трябва да се заместят с нови, както животът на детето се замества с живота на възрастния.

Аз рекох: „Богове сте“. Кои хора могат да се нарекат богове? Които вървят по Божиит пътища. Те са носители на Божиите мисли, поради което са в единство и хармония с всичко възвишено и разумно. Разумното крие в себе си нещо мощно и велико. Следователно, дойдете ли до вашите разумни мисли и чувства, вие трябва да оставите сами да се проявяват. Те не се нуждаят от никакъв контрол или направление. Те знаят пътя на своето проявление. Мисълта не е нещо механическо. Достатъчно е да й се даде тласък, тя знае вече, накъде да се движи. Може ли да се нарече механическа сила онази мисъл, която движи аероплани, мотори? Днес мисълта движи света.

И тъй, искате ли да се развивате правилно, не влагайте нищо отрицателно в живота си. Вложите ли една отрицателна мисъл в ума си и едно отрицателно чувство в сърцето си, те ще разрушат от основа вашето щастие. Например, слушате някой да казва, че хората не го обичат. Този човек разсъждава криво. Преди всичко, любовта не зависи от хората. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, за да ви обича, или не обича някой, това не зависи от човека. Когато забивате гвоздей в една греда, кой е виновен за това? Вината не е нито в гредата, нито в гвоздея. Това зависи от онзи, който дига и слага чука върху гвоздея. Обикнете ли Бога, и хората ще ви обичат. Божията любов е извор, от който постоянно тече. Божията любов дава, а човешката – взима. Даването и взимането представят две сили в природата, които взаимно се уравновесяват. Положителните сили дават, а отрицателните – взимат. Който не се е научил правилно да взима, той не може и правилно да дава. Следователно, когато двама души се обичат, те трябва правилно да се обменят: единият ще дава, а другият ще взима. Това не подразбира, че единият всякога трябва да дава, а другият – всякога да взима. За да изявят любовта си правилно, те трябва да се сменят в даването и във взимането.

Аз рекох: „Богове сте“. Какво означават думите „богове сте“? Да кажете на човека, че е божество, това показва, че в него живее някакво божество. Ако слуша божеството в себе си, човек може да се обедини с него, да стане едно с него. Същевременно човек никога не трябва да мисли, че божеството, което живее в него, е над божествата в другите хора. Всеки човек е на мястото си и върши специална служба, която никой друг не може да изпълни. Може ли човек да даде предимство на един от своите органи пред друг? Можете ли да дадете предимство на мозъка пред стомаха или дробовете? Какво ще прави мозъкът без стомаха и без дробовете? Всеки орган е на мястото си, защото изпълнява специфична служба. Мозъкът не може да извърши службата на стомаха и на дробовете, но и те не могат да изпълнят неговата служба. Обаче, човешкият организъм ще бъде в пълна хармония, когато между всички негови органи има единство и съгласие. За да се развива правилно, физически и духовно, пръв трябва да се прояви стомахът. Щом той свърши работата си, дробовете се проявяват. Най-после мозъкът започва да работи. Значи, когато стомахът работи, мозъкът временно спира своята дейност, за да изпрати част от енергията си на стомаха, да му помогне. В замяна на това стомахът изпраща храна на мозъка, с което поддържа неговата дейност. Колкото енергия е приел стомахът от мозъка, толкова храна му изпраща. Не се ли спазват тия отношения, кредитът се ограничава, а понякога съвършено се прекратява. С други думи казано: за да бъдат всички органи на човека в изправност, той трябва да държи отворени изворите на своя живот. Затвори ли пътищата на тия извори, той прекъсва връзката си с Бога.

Какво значи да прекъсне човек връзката си с Бога? Прекъсне ли тази връзка, той прекъсва съобщенията си с живота. Щом прекъсне съобщенията си с живота, човек изпада в положението на просяк, лишен от благата, които му са необходими. Той започва да проси оттук-оттам, да преживее по някакъв начин. Да проси човек, това значи, да наруши своя естествен живот. Просията е неестествено, анормално явление в живота. Ще кажете, че в Евангелието е писано: „Просете, за да ви се даде.“ Да просиш от Бога, това значи, да искаш. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва да иска от Бога съвети, как да живее. Това искане е на място. Обаче, да проси човек от хората, да ходи от къща на къща да събира трошици от трапезата на богатите хора, това значи да се натъкне на най-големите унижения и да получи такава храна, която, вместо да го задоволи, да разстрои здравето му. Какъв човек може да стане от този, който очаква на подаянието на богатите хора? Който живее от подаянието на богатит хора, той е осъден на израждане. Който иска да расте и правилно да се развива, той трябва да се ползва от светлината и топлината на слънцето, а не от огъня. Той трябва да се ползва от мислите на Великия живот, а не от тия на обикновения живот. Следователно, каквото правите, стремете се към Божественото. Ако свържете приятелство с някой човек, за да бъдат отношенията ви здрави, трябва да намерите в него едно добро качество и постоянно да го държите в ума си. На същото основание казвам: за да поддържа отношенията си с Бога, човек трябва да държи в ума си идеята, че Бог е любов. Престане ли да мисли така, връзката му с Бога се скъсва. Ако човек не държи в ума си мисълта, че Бог е любов, мъдрост и истина, той е изложен на големи страдания, на вечно недоволство и мрак. При това положение човек дохожда до пълно обезсмисляне на живота.

И тъй, духовният живот представя истинския живот на човека. Дойде ли до Божественото, до духовното начало в живота, човек придобива истинско здраве. Такъв е животът на светията. Той познава страданията, помага на хората, но не се поддава на мъчения и страдания. Защо? Тялото му е бронирано. Както човек се облича зимно време с много дрехи, за да се пази от студа, така природата, чрез ред обвивки, е оградила светията от мъчения и страдания. Физическото тяло е една от обвивките на човека, духовното – втора обвивка, умственото – трета, причинното – четвърта и т. н. Колкото по-високо е издигнат човек, толкова по-добре са развити неговите тела. Светията, истински духовният човек има седем тела. Обикновеният човек има само едно тяло, физическото, с което работи на земята. Колкото по-добре са развити телата в човека, толкова по-големи са и възможностите му. Който не разполага с тия възможности, той прибягва към външни средства. Например, някои светски хора, като се чувстват слаби, анемични, не могат да придобият здраве, сила по естествен път, затова прибягват до изкуствена козметика. Това правят главно жените. Те употребяват червило, пудра, да маскират своя блед цвят на лицето, своята анемичност. Ако по този начин могат да си въздействат, има смисъл да приложат тази козметика на лицето си, но ако правят това само от желание да станат красиви, те ще си причинят ред повреди. Кожата на лицето им ще се набръчка, и те ще имат бабешко лице. Има вътрешна козметика, към която човек трябва да се стреми. Тази козметика подразбира чисти мисли и чувства и благородни постъпки. Иска ли да стане красив, човек трябва да яде грах. Яде ли боб, той ще стане здрав, ще развие твърдост. Българинът много употребява боб, вследствие на което е твърд в убежденията си. Едно се иска от човека: да бъде разумен. За да живее разумно, той се нуждае от учители. Ще кажете, че можете и без учители. Зависи, до какво се отнася. Ако въпросите се отнасят до неща, които можете да гледате през очите на физическия свят, както да е. Обаче, ако се отнася до духовни и Божествени въпроси, вие не можете да ги разглеждате през очите на вашите физически разбирания. За такива въпроси вие се нуждаете от очите на Велики учители. Гледате ли през техните очи, вие ще виждате правилно и ще разбирате дълбокия смисъл на нещата.

Аз рекох: „Богове сте“. Човек може да се нарече божество, когато даде път на Божественото в себе си. Той вижда Божия Промисъл навсъкъде. Той живее тихо и спокойно, с дълбок вътрешен мир и упование на този Промисъл. Следователно, уповава ли на Божия Промисъл, човек всякога може да се освободи от мъчнотиите в живота. Загази ли някъде, обърка ли работите си, достатъчно е да призове на помощ този Промисъл, за да излезе от трудностите, в които е попаднал. Никаква друга сила не е в състояние да оправи обърканите пътища на човека, да отвори пътя му към светлата, Божествена мисъл. Пробие ли си път към светлата мисъл, човек започва да живее съзнателно. Той ликвидира със старото и поема пътя към новото. Той започва да гледа на сиромашията, на богатството, на щастието и на нещастието като на състояния, през които неизбежно трябва да мине, да научи един урок. Щом е така, човек не трябва да се оплаква от сиромашията, нито да се хвали с богатството си. И едното, и другото са временни положения.

И тъй, щастието и нещастието, богатството и сиромашията са външни прояви на живота. Те представят само условия за разумен живот. Ако сте придобили известна разумност, вие ще се отнесете еднакво и към бедния, и към богатия човек. Дойде ли в дома ви някой беден човек, вие, ще го приемете с всичкото си уважение и почитание, като същество, в което Бог живее. Не го ли приемете, както трябва, и оставите Бог да се грижи за него, вие не сте разбрали живота. Христос казва: „Гладен бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме напоихте; гол бях, не ме облякохте; в тъмница бях, не ме посетихте.“ Мнозина четат този стих и се чудят, кога е бил Христос гладен, жаден, гол, в тъмница и никой да не Му се е отзовал. Те не разбират, че, като говори за себе си, Христос има предвид всички хора, които са удове на Божествения организъм. Ако човек не познае Бога в ближните си, отвън никога не би Го намерил и познал. Гледайте правилно на живота, да изучите проявите му, да го разбирате. Разберете ли живота, ще видите, че няма сиромашия, нито нещастия. Човек всякога може да бъде извор, който непрекъснато да дава. Щом е така, не се страхувайте, че някой може да ви изчерпи. – Ама все някой може да ме изчерпи. – Щом мислиш така, и това е възможно. – Ама мога да умра. – И това е възможно. За разумния човеж съществува само преселване от един свят в друг, но не смърт. 3а праведния, за разумния земята е ад, а небето – рай. 3а грешния е точно обратно: земята е рай, а небето – ад. Затова, именно, грешните не искат да напуснат земята – своя рай. Праведните, обаче, всякога са готови да напуснат земята. Те се интересуват от живота на земята дотолкова, доколкото могат да помагат на своите ближни. Те не се интересуват от временните неща на земята. Какъв живот е този, в който вярата, надеждата и любовта не присъстват? Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че животът няма смисъл. Как може да има смисъл живот, в който вярата отсъства? Живот без вяра, без надежда и без любов е живот без основа. За да не обезсмислите живота си, спирайте вниманието си и върху малките светли мисли и чувства. Те са подобни на светлинки, които идат от някой отдалечен параход. Приемайте тия мисли и чувства с радост и вярвайте на тях, защото скоро ще видите големия параход да се приближава към вас. С този параход идат вашите добри приятели, които от години очаквате. Малка е светлината на този параход, но един ден тя ще се увеличи – от вас зависи да имате по-голяма или по-малка светлина. Колкото е по-голяма, вашата вътрешна светлина толкова ще бъде по-голяма и външната ви светлина.

Сега, аз ви желая да схващате нещата правилно, да гледате на духовния живот естественно, защото само той ще заякчи здравето ви. Здравето се определя от правилното хранене, дишане, мислене, чувстване и постъпване. Като знае това, човек трябва да прави избор в храните си, да прави избор в мислите и чувствата, които го вълнуват. Всеки човек е определен за специална работа, вследствие на което и храната му трябва да бъде специална. Например, всеки човек не може да меси хляб; всеки човек не може да готви. Всеки човек не може да бъде учен, писател, философ, музикант и т. н. Човек трябва да се изучава, да знае, за каква работа е определен.

Съвременните хора искат да бъдат учени, музиканти, но не знаят, как да постигнат своите желания. Религиозните пък искат да бъдат свети, чисти хора, но и те не знаят, как се добива чистота и святост. И едните, и другите живеят по стар начин, а се стремят към големи постижения. Това е невъзможно. Всички хора искат да бъдат здрави, но не знаят, нито как да придобият, здравето си, нито как да го запазят, ако го имат. Здравето е свързано с морала, а моралът представя външна страна на духовния живот. Като срещнете здрав човек, ще забележите, че от лицето му лъха бодрост, свежест. Той е положителен, определен човек. В него е събудено Божественото начало, вследствие на което той има дълбочина в мислите и в чувствата си.

Сега на всички хора се препоръчва да работят съзнателно върху себе си, коренно да изменят живота си. Щом излязат от стария живот, едновременно с това те ще подобрят здравето си; подобрят ли здравето си, те ще имат успех във всичките си работи. Днес, при стария начин на живеене, само младите се стремят към придобиване на нещо, само те се надяват на успехите си. Остареят ли, те престават да се стремят и да се надяват. Защо не се стремят вече? Защото изгубват вяра в духовния живот. Те не вярват в духовното начало в себе си, защото не го разбират. Ако го разберат, те ще видят, че животът не е нищо друго, освен красота и щастие. Гледат ли така на живота, те ще влязат във връзка с разумни и възвишени същества, които са готови всеки момент да им помагат. Възвишените същества се притичат всякога на помощ на добрите хора. Те влизат в положението им, разбират ги и не ги питат, отде са, какво правят, как са пострадали и т. н. Представете си, че пътувате в бурна, студена нощ, а ръцете, и краката ви замръзват. Ако останете в това положение, вие сте осъдени на смърт. Трябва ли да седите още на студа? Вие трябва да влезете в първата къща, която срещнете на пътя си, и да се стоплите добре. Ако домакинът на тази къща е добър, праведен човек, той няма да ви държи прав, да ви разпитва, къде сте били, как сте изпаднали сам, но веднага ще ви покани в дома си, ще стопли вода, да измиете ръцете и краката си, ще ви предложи топло ядене и ще ви отстъпи едно легло да си починете. Когато се събудите от сън, тогава можете да разкажете патилата си.

Мнозина страдат от любопитство, което не е на място. Те го наричат любознателност. Човек трябва да бъде любознателен, но не любопитен. Той трябва да бъде любознателен, да изучава себе си, да чете по своето лице, както и по лицето на хората, като по книга. Лицето на човека представя само един лист от тази велика книга. Още много листа има, по които трябва да четете: очите, ушите, носа, веждите, устата, сърцето и т. н. Има ясновидци, които познават хората по очите, други – по ушите, трети – по носа и т. н. Това е наука, която човек може да придобие. Някой ясновидец погледне някого в очите и казва, че той трябва да се освободи от старите разбирания. Докато не се откаже от тях, работите му няма да вървят добре. Наистина, една от причините за неуспеха на хората се дължи на факта, че са здраво свързани със старото и не искат да се откажат от него. Например, старият живот заставя човека да се занимава с работите на хората. Обаче, докато се интересува от работите на другите, човек никога не може да изправи своя живот. Не само че не може да се изправи, но с това той пакости на себе си. Ето защо, преди всичко човек трябва да развива своя вътрешен, Божествен живот. Дойде ли до това положение, той познава вече хората по вътрешен път, чрез интуиция. Като срещне някой човек, той познава, добър ли е, или лош. Не само хората се познават едни други, но и кучето познава добрия човек. Ако добър човек, влезе в двора на господаря му кучето веднага го познава и започва да се гали около него. Влезе ли някой лош човек, кучето веднага настръхва и започва особено да лае. Забележите ли това, стойте настрана от такъв човек. С лошите хора трябва да бъдете внимателни. Преди да свържете приятелство с тях, изучете ги.

Рекох ви: „Богове сте". Кога може човек да се нарече божество? Когато е развил своя вътрешен живот, когато е дал ход на Божественото в себе си. От всичко, което преживява, човек може да се учи, да вади ред закони за правилен живот. От радостите и скърбите, през които минава, човек познава, правилно ли живее, или неправилно. Всяка скръб и всяко страдание са резултат на нарушаване на великите Божии закони. Радостите пък са резултат на изпълнение волята Божия. Като живее съзнателно, човек ще си дава отчет за всички свои постъпки и, ако постъпките му са добри, той минава за божество. Истинските учени, които изпращат на земята свои асистенти, предават знанието си на тях, с цел да помагат на човечеството. Ако тия асистенти задържат знанието за себе си и започнат да спекулират с него, от невидимия свят ги извикват да дадат отчет за делата си. Всеки човек, който е дошъл на земята да раздава блага на човечеството, и си позволи да задържа тия блага за себе си, носи отговорност за делата си. Не е позволено на човека да злоупотребява с Божиите блага.

Следователно, когато се говори за икономическия въпрос на един народ, вие трябва да имате пред вид отношенията на този народ към разумните същества. Ако тия отношения не са правилни, даденият народ е лишен от кредит и доверие. Когато един народ се намери в такова положение, той се обръща към големите народи да прави заеми, но икономическият въпрос пак не се разрешава. Разумни разбирания се искат от всички народи. Ние не сме за фанатичните религиозни вярвания на хората. Ние сме за онези правилни разбирания, за съзнателната връзка между народите и разумния свят. Докато народите не съзнаят, че техният кредит, тяхното благоденствие и плодородие се определят от разумния свят, положението им никога няма да се подобри. Всеки народ има велико предназначение. Доколкото изпълнява своето предназначение, дотолкова той се ползва от кредита, определен за него. Същият закон се отнася и до човека. Изпълнява ли волята Божия, проводник ли е на Неговите мисли и чувства, човек всякога се ползва от Божието благословение.

Съвременните хора страдат, мъчат се, благодарение на неизпълнени обещания. Те са дали в себе си обещание да служат на великия идеал на своята душа, но не са изпълнили обещанието си. Обещае ли нещо, човек непременно трябва да го изпълни. Не може ли да изпълни, по-добре да не обещава. Успехът на човека зависи от изпълнение на волята Божия. Дали човек правилно изпълнява волята Божия, виждаме от резултатите на неговия живот. Той трябва да бъде здрав, красив, силен. Не е ли придобил тези качества, той не е живял правилно, не е работил добре. Които не са придобили тези качества, за оправдание цитират стиха, в който апостол Павел казва: „Мога да се похваля със своята немощ." Като говори за своята немощ, апостол Павел има пред вид своята слабост в правене на престъпления.

Аз рекох: „Богове сте". Това значи: във всеки човек са вложени условия и възможности да бъде божество, да се нарече Син Божи. Няма по-велико нещо за човека от това, да се нарече Син Божи. Това е смисълът на живота. Докато дойде до положението на Син Божи, човек, бил той мъж или жена, ще мине през ред фази, през известни мъчнотии и изпитания. Това, което днес наричаме мъж или жена, не е още истински мъж, или истинска жена. Сегашната жена е слугиня на истинската, на онази, която наричаме дева. Сегашният мъж е слуга на истинския, на светлия и разумен мъж. Иде ден, когато на земята ще дойдат девата, чистата, възвишена душа и светлият, разумен мъж. Днес, когато жената се жени, тя търси слуга, да й помага в живота. Мъжът пък търси слугиня, която да му помага във всекидневния живот. В сегашната женитба мъжът и жената търсят голямо, сенчесто дърво, да се подслонят под него. Такива са разбиранията им. Обаче, един ден тия разбирания ще се изменят, и човек ще оправдае стиха, в който е казано: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое".

Съвременните хора трябва да дойдат до онзи първичен порядък, който съществува в Божествения свят. Желанието на хората да бъдат свободни показва, че те се стремят, именно, към Божествения порядък на нещата, който дава абсолютна свобода на всички живи същества. Днес и жената иска да бъде свободна, като мъжа. Тя не знае, че има положения, в които мъжът е голям роб. Има положения, в които жената е по-свободна от мъжа. Откак започна да работи за своите права, жената израстна с няколко сантиметра по-високо, отколкото е била по-рано. Много естествено. Когато дървото се полива често, израства на високо. Израстването на дървото има отношение към неговата форма, но не и към неговите качества. С увеличаване на формата, едновременно трябва да се подобрява и съдържанието. Ако се увеличава само формата, без да се подобрява съдържанието, наместо полза, човек ще има повече загуби. За издържане на голямата форма са нужни големи разходи.

Днес всеки човек, мъж или жена, търси някой да го разбира, да улесни живота му. Намери ли такъв, той го нарича свой ангел, свой спасител. Това същество е толкова необходимо за него, колкото майката за малкото дете. Колкото по-дълго време майката е държала детето в ръцет си, толкова по-разумно е станало това дете.

Рекох ви: „Богове сте". Само онзи човек може да се нарече божество, който се отличава с голяма разумност и готовност да изпълнява волята Божия. Ще кажете, че вярвате в Бога, че сте готови да изпълните Неговата воля, но не сте станали божества. Щом не сте божества, липсва ви нещо. Кой не вярва днес в Бога? Днес повечето хора са вярващи, но въпреки това те продължават да се бият. Какъв дом е този, в който синовете и дъщерите казват, че обичат и уважават родителите си, вярват в тях, а въпреки това постоянно се бият и карат помежду си? Ако, наистина, обичат и уважават родителит си, децата би трябвало да спазват техните закони. Същото може да се каже за всички хора. Ако, наистина, вярват в Бога и Го обичат, те би трябвало да спазват Неговия закон. В същност Божият закон ли царува в света? Ако хората зачитаха Великия Божи закон, в света трябваше да съществува само един Бог. Хората могат да изповядват различни религии, да имат различни убеждения, но ако в душата си признават само един Бог, само един Баща, като се срещнат, те няма да се питат, кой какво верую има, но ще се почувстват братя. По професия човек може да бъде художник, лекар, свещеник, учител, но вътрешно всички хора имат нещо общо.

Аз рекох: „Богове сте". Това значи, че хората имат възможност да живеят разумно, да служат на Бога. При това положение животът на всички хора ще се подобри. Като служи на Бога, човек може да постигне всичко, каквото желае. Като изпълнявате волята Божия, вие ще бъдете свидетели на възкресението на мъртви, на оздравяване на болни от неизлечими болести и т. н. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще видите, че здравият се разболява, богатият осиромашава, ученият изгубва знанието си и т. н. Когато говоря за изпълнение волята Божия, аз имам пред вид онзи Вечен Принцип, който няма начало, няма и край. Затова наричат Бога Вечен, Древен. Обаче, никой не може да Го нарече стар. Сам по себе си Той не остарява. Той е всемъдър, но не е стар. Той включва в себе си всички велики добродетели. Затова е казано, че Бог е Любов, Мъдрост, Истина. Имат ли възраст тия добродетели? Любовта е вечна. Същото можем да кажем и за другите добродетели.

И тъй, дойдете ли до понятието Бог, знайте, че Той е неизменен. В Него се включват желанията и стремежите на всички същества, от най-малки до най-големи. Всички живи същества живеят в Бога. Едни съзнават това, а други не съзнават.,Когато Божественото в тях се събуди, те се съзнават като частица от Великия Божествен организъм. Щом Божественото в тях заспи, те минават пак в порядъка на обикновения живот. Има моменти когато Божественото се пробужда и в животните. Вълкът, например, след като изяде няколко овце, започва да мисли, че не е добре това, което прави. Това показва, че Божественото е проговорило и в него, но само за момент. Щом съзнанието му заспи, Божественото го напуща. Тогава вълкът си казва: Дали е право това, което върша, или не, не зная. Едно е важно: трябва да ям, да не умра от глад. За човека казвам: Щом Божественото в него се пробуди, той трябва да работи върху себе си, да го задържи. И светията, и ученият, и обикновеният човек трябва да работят, да дадат ход на Божественото в себе си, да не ги напуща. Светията трябва да работи, да увеличава своята святост. Ученият трябва да работи, да увеличава своята ученост. Обикновеният човек трябва да работи, да стане необикновен. Истински учен е онзи, който изучава Божиите закони и става техен проводник. Задачата на науката не е само да дава знания на хората, но и да ги учи, как да живеят.

Аз рекох: „Богове сте". За да дойде до положение да се нарече божество, човек трябва да се откаже от всичко временно, преходно, и да задържи само онова, което има значение и на земята, и на небето. Дойде ли до това положение, каквато служба да изпълнява на земята, навсякъде ще бъде добре приет. Обикновеният човек ще слезе на земята пеш, а божеството – с колесница. Добре е понякога човек да се качи на колесница, но на такава, която да не тръска. Под думата „колесница" разбирам съвкупност от всички възвишени и благородни мисли, чувства и постъпки. Качи ли се човек на тях, те могат да го занесат отвъд земния свет. Това значи, да бъде човек божество.

Днес от всички се иска приложение. Колкото малко да сте разбрали, приложете го. Не е достатъчно да знаете, кои са добри и възвишени мисли, но трябва да ги приложите. Като приложите знанието си, вие сами ще разберете, че животът на земята има велико предназначение. Светът се нуждае от кърмилници, които да им помагат. Ще дойде ден, когато от всеки човек ще се иска отчет, какво е направил на земята, какво е дал на човечеството. Докато е болен, човек се нуждае от помощта на лекари, на милосърдни сестри. Като болен, всеки може да го помилва, да му каже една сладка дума. Оздравее ли, излезе ли от болницата, веднага трябва да отиде на работа: свещеникът ще вземе пособията си и ще отиде на работа; учителят ще вземе книгата си и ще отиде на училище, да учи децата; лъкарят ще вземе инструментите си и ще отиде да преглежда болни; съдията ще облече тогата си и ще отиде да раздава правосъдие между хората; мъже, жени, деца, всички трябва да отидат на работа. За здравите се предвижда работа, а не милване. Светът се нуждае от здрави, работоспособни хора, а не от инвалиди.

Следователно, болният не трябва да съжалява, че е болен, но да благодари на ония, които му услужват. Като оздравее, той ще помага на слабите и немощни хора. Дали братя или сестри ще ви услужват, това е безразлично. Никой не може да злоупотреби с болния. Здравият, който услужва, трябва да подигне очите си нагоре и да благодари, че има възможност да се прояви, да прави добро на своите слаби и болни братя и сестри. Като помагате на слабите и на болните, вие давате възможност на Божественото във вас да се прояви, да отворите пътя си към велики възможности и постижения.

Аз рекох: „Богове сте". Христос казва, че сте богове, но кога ? Когато изпълните Христовото учение, както се е проповядвало – чисто, безкористно, без съблазън, без обезсърчения, без никакви ограничения. Ако човек може да служи на Бога по този начин, ако може да стане носител на Божественото в света, той е придобил много. Мнозина материалисти, религиозни, моралисти намират, че идеята за служене на Бога внася заблуждение в умовете на хората. От тяхно гледище е така, но от по-високо гледище не е така. Човек трябва да разглежда нещата от идейния свят, от света на абсолютната чистота, за да може да се произнася за тях. Иначе, той всякога ще вади такива заключения, които постоянно ще се изменят. Както възгледите и обичаите на хората за живота постоянно са се изменяли и изменят, така и техните идеи за Бога са търпели и търпят промени. Обаче, има един идеален свят, дето хората живеят по Боже-ствен начин. Техните идеи и възгледи за нещата са едни и същи за всички времена и епохи. Този свят ние наричаме свят на боговете, на светиите, на адептите, на избраните. От този свят се осмисля и земният. От гледището на идейния свят всеки човек – мъж, жена или дете, са благословение за другите хора. Защо са благословение? Защото са носители на Божественото. Обаче, те трябва да съзнават това и да работят разумно. Срещнете ли такъв човек, работата, която ви предстои да свършите, ще ви се нареди добре. Ако срещнете един човек, и работата, която ви предстои да свършите, не дава добър резултат, ще знаете, че той не е по-добър от вас.

Следователно, излизате ли от дома си и отивате да свършите някаква важна работа, не бързайте да излезете, но спрете се малко, да мине край вас добър човек, той да ви бъде първа среща. Когато някоя жена туря на стана си да тъче нещо, тя гледа да я срещне някое дете, или някой добър човек, работата й да върви наред. Правете и вие същото. Ставате ли сутрин от сън, не започвайте работата си, докато не срещнете Бога в себе си и не благодарите за доброто, което ви е дадено. Красив е животът, когато се движите в свят, дето Бог се проявява. Уповайте на Бога в себе си и вън от себе си, а не на хората. Уповавате ли на Бога, вие ще оправите своите работи, както и тия на своя народ. Слушате някой да казва, че трябва да направи заем, да уреди работите си. Щом объркат малко работите си, така казват и българите, както и всички народи. Като не могат и със заеми да оправят работите си, те казват, че трябва да правят икономии. Не, нито заеми помагат, нито икономии. Ако искат да оправят работите си, българите трябва всяка сутрин да стават рано, да посрещат Бога в себе си. Ако това правят всички, от последен гражданин до царя, полезът им ще бъде добър. Щом полезът е добър, и работите им ще се наредят добре. Този е пътят, по който могат да се разрешат икономическите въпроси, както на отделния човек, така и на всички държави. Светът се нуждае от мъдри хора. Който иска да стане дипломат, той трябва да бъде мъдър, да разбира от отношения, да може да влияе с доброто, което носи в себе си. Всеки човек, със ставането си от сън, трябва да си спомни, че не е позволено на никого да прави престъпления. Човек трябва да знае, че законите за едного са общи закони за всички. Благата на едного са блага за всички. Всяко живо същество трябва да се подчинява на Божиите закони. Вън от тия закони няма живот. Когато музикантът свири, и той спазва известни правила и закони, които не са от него измислени. Законите на музиката са закони на природата. И праведният, и светията живеят според Божиите закони. Колко повече обикновените хора трябва да спазват тия закони! Ако решат да живеят според Божиите закони, българите ще се благословят и велик народ ще станат;

Аз рекох: „Богове сте". Живеят ли според великите закони на Битието, и българите могат да кажат за себе си: „Богове сме." Не живеят ли така, нищо не могат да направят. Никой не може да ги застави насила да подобрят живота си. Бог оставя човека свободен, сам да приема доброто, или да го отблъсква, вследствие на което човек върши грехове и престъпления. Обаче, дойде ли човек до положение на болен, който трябва да се лекува, там лекарят има думата. Болният не може да се налага на лекаря. Каквито лекарства му препоръча, той е длъжен да ги вземе. В широк смисъл на думата, Божият Промисъл е лекарят, който лекува болните хора.

Съвременните хора се намират на тясно. Признават Божия Промисъл, или не те Го опитват на гърба си. Бог им предписва лекарства и казва: По толкова и толкова капки ще взимате на ден. Ако постъпвате според наставленията на Великия лекар, ще имате резултат. Не постъпвате ли по Неговите наставления, ще носите болестта си. Разумност се изисква от всички. Истинската мисъл внася успокояване на ума, истинското чувство – успокояване на сърцето, а истинските дела – успокояване на целия организъм. Дойде ли до тия положения в себе си, човек ще чуе Божия глас, както пророк Илия го чу в пустинята, дето прекара 40 деня в пост и молитва. Илия чу тихия Божи глас, който му казваше: Пътя, по който действаш, не е прав. Светът може да се оправи с любов, а не с насилие. Светът може да се оправи само чрез любовта, чрез мъдростта и чрез истината, поставени като основа на живота. Това означават думит „Аз рекох: Богове сте вие".

22. Беседа от Учителя, държана на 26 януари, 1930 г. София. – Изгрев,