Разлика между версии на „Първите стъпки“

Версия от 18:54, 17 април 2011

Съборно слово

1929

VII Младежки събор

Работна среда на електронния архив

Първите стъпки

Първите стъпки - оригинал за сверяване

'А Исусъ ошиде на гората Елеонска. (2) И на зараньта дойде пакъ въ храма; и всичкиятъ народъ идЪше при него; и седна та ги учеше. (3) И доведоха книжниците и фарисеитЬ при него една жена хваната въ прЬлюбодЪйство, и, като я поставиха насрЬдъ, (4) казватъ му: Учителю, тая жена биде хваната въ самото дЬло като прЬлюбодЬйст- вуваше. (5) А въ закона Мойсей повелЬ намъ, които сж таквизъ съ камене да ги убиваме; а ти що казвашъ? (6) И това казваха да го изку- шаватъ, за да иматъ да го обвиняватъ. А Исусъ се наведе долу и пишеше съ пръсть на земята. (7) И като постоянствуваха да го пи- татъ, изправи се и рече имъ: Който отъ васъ е безгрЪшенъ, той първъ да хвърли камикъ на нея. (8) И пакъ се наведе долу и пишеше на земята. (У) А тЪ като чуха това, и отъ съвЬсть изобличавани, излЬзваха си единъ по единъ, като начнаха отъ старитЬ до най-сетнитЬ; и остана Исусъ самъ си и жената стоеща насрЬдъ. (10) И когато се изправи Исусъ и не видЬ никого освЬнъ жената, рече и: Жено, дЪ сж онЪзи които те обвиняваха? Не те ли осжди никой? (11) И тя рече: Никой, Господи. И Исусъ и рече: Нито азъ те осжждамъ: иди си, и отъ сега не съгрЪша- вай вече.

Въ Божествения свЬтъ сжществува слЬдния законъ: това, кое¬то човЬкъ не може изведнъжъ да разбере, остава неразбрано за всЬкога; и това, кйето човЬкъ може изведнъжъ да разбере, остава разбрано за всЬкога. НЬкой казва: "Азъ трЬбва да разбера това нЬидо!" - Да, изведнъжь трЪбва да го разберешъ. Не го ли разберешъ изведнъжъ, не можешъ и да го приложишъ въ живота си. ЧовЬкъ, който не може да разбере нйкое учение изведнъжъ, той не ще може да го приложи. Разби¬рането, като послЬдователенъ, продължителенъ процесъ, не подразби¬ра още приложение. Приложение има само тамъ, дЬто нЬщата сж из¬веднъжъ разбрани. Който не може да направи първата стжпка въ живота, той не може да направи втората, третата и т. н. Разбира¬нето означава първата стжпка. Направишъ ли първата стжпка, слЬдъ нея иде втората, третата, четвъртата, петата и редъ други стжпки. Разбирането е първоначаленъ потикъ, импулсъ, събуждане на съзнанието. Не разберешъ ли нЬщо изведнъжъ, никакъвъ потикъ нЬма да имашъ; разберешъ ли го изведнъжъ, ти си направилъ първата стжпка, която рЬшава сждбата на цЬлия ти животъ.

322

СлЬдъ разбирането иде приложението. ПрЬди да разбере човЬкъ нЪщо, въ него сжществува дългъ, задължение да го разбере. Кое е първото задължение въ свЬта? Казвате: "Първото задължение е да

1 Йоана 8:1-10  видимъ нЬщата." Обаче, виждането на нЬщата често спъва човЬка. Да видишъ нЬщо, това още не значи, че си разрЬшилъ нЬкой въпросъ. ЗапримЬръ, да видишъ хлЬба, това не подразбира, че си се нахранилъ; да видишъ хубави, красиви дрехи по витринитЬ на магазините, това не подразбира още, че си облЬченъ съ тЬхъ. Да вижда човЬкъ нЬщата, безъ да ги опитва, безъ да ги притежава, това значи да бжде изложенъ на изкушения, които могатъ да го спънатъ въ живота му. Следовател-но, виждането е достояние само на любещия човЬкъ. Може и трЬбва да вижда само човЬкътъ, който люби. Който не люби, трЬбва да остане слЬпъ. Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближнитЬ си, лъже и Бога - той е слЬпъ човЬкъ. НЬкой казва: " Азъ искамъ да зная, какво нЬщо е виждането". - Виждането е свързано съ Любовьта. Безъ Любовь нЬма виждане. И когато казваме, че свЬтътъ е илюзия, измама, подразбираме виждане безъ Любовь. Който иска да вижда, той трЬбва да люби. НЬма ли Любовь, той е слЬпъ. Затова и Писанието казва: "Само чиститЬ по сърдце ще видятъ Бога". Чистотата е първиятъ признакъ на Любовьта. Любовь безъ чистота не сжществува. Това сж максими, закони, положения.

НЬкой казва: "Азъ не разбрахъ това нЬидо, не ми е ясно". - Щомъ не си го разбралъ, ти не си направилъ още първата стжпка. Щомъ не ти е ясно, нЬмашъ Любовь. - Ама азъ видЬхъ това нЬщс). - Какъ можешъ да го видишъ, безъ да го разберешъ? Значи, нЬмашъ Любовь. Искате ли да се развивате правилно, трЬбва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате въ живота си. ВсЬко друго схващане на нЬщата включва въ себе си гжста, тежка материя, която обрЬменява сърдцето, и човЬкъ не може да постигне нищо. Съ други думи казано: човЬкъ, който нЬма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне. Колкото и да работи той, въ нищо нЬма да намира смисълъ. Да трошишъ камъни прЬзъ цЬлия си животъ - това не е наука; само да ядешъ прЬзъ цЬлия си животъ - това не е наука; само да четешъ прЬзъ цЬлия си животъ - това не е наука; да чоплишъ и прЬобръщашъ книги прЬзъ цЬлия си животъ - и отъ това не се придобива нищо. Наука е само това, въ което има постижения. Науката е вЬчния стремежъ къмъ познаване Първичната Причина или Първичната Сжщина на нЬщата, т. е. познаване на Божествената Любовь, Която се проявява въ живота.

Мнозина запитватъ: "Отъ какво произлизатъ противорЬчи- ята, страданията и мжчнотиитЬ въ живота?" - Всичко това се дължи на обстоятелството, че хората искатъ да опитатъ Любовьта въ нейната пълнота. Знаете ли, какво прЬдставлява Любовьта въ нейната пълнота? Любовьта не се мЬри съ оканица, нито съ половинъ оканица. НЬма физическа мЬрка за измЬрване на Любовьта. Тя и въ своитЪ микроскопически, и въ своитЬ велики проявления е една и сжща по сила. Задъ една капка Любовь се крие толкова сила, колкото и задъ цЬло море или задъ цЬлъ океанъ. Силата на Любовьта седи въ схващане¬то, въ непрЬривния контактъ, който имаме съ нея. Любовьта не се проявява само за единъ моментъ; тя е непрЬривно съединение отъ такива моменти. Който люби, прЬзъ неговото сърдце ще мине Любовьта на цЬлото Битие: и на минералитЬ и на растенията, и на животнитЬ, и на хората, и на ангелитЬ. При това положение човЬкъ нЬма да разбере всички прояви на Любовьта, но ще ги почувствува. ЗапримЬръ, когато прЬзъ него мине любовьта на нЬкое животно, той ще я почувствува; когато прЬзъ него мине любовьта на нЬкое боже-ство, той ще почувствува и тази лювовь. Само по този начинъ човЬкъ ще разбере, какво нЬщо е Битието, какво нЬщо е животътъ.

Сега, като погледнете на нЬкое животно, казвате: "Това е котка, това е конь, това е свиня и т. н." Докато не обикнете животни-тЬ, тЬ оставатъ за васъ такива, каквито ги виждате външно. Обикне¬те ли, обаче, нЬкое животно, напримЬръ, една свиня, тя вече прЬстава да бжде за васъ свиня. Тя ви е приятна, макаръ и да грухти, обичате я и казвате: "Моето свинче!" Не я ли обичате, казвате: "Махнете оттука фази свиня! Много шумъ дига". Значи, въ силата на обичьта се крие идеята за братството и сестринството. Обикнете ли нЬщата, тЬ добиватъ по-другъ смисълъ отъ този, който сж имали по-рано. СлЬдователно, като обикнете сжществата, спорЬдъ закона на формитЬ, тЬ ще добиятъ свой истински смисълъ и своя цЬна. Това значи да видимъ сжществата въ тЬхната първична форма, въ която сж били създадени.

И тъй, когато човЬкъ влезе въ новия животъ, той трЬбва да даде прЬдимство на Божественото въ себе си. Това подразбира, че той трЬбва да се прЬобрази, не частично, но изцЬло, съвършено. ПромЬни ли се човЬкъ съвършено, той и1,е измЬни своитЬ схващания, възгледи и разбирания за живота. Хората на новия животъ ще иматъ любовь къмъ всички сжщества. Тогава прасето, като знае, че го обича¬те, нЬма да рови въ градинитЬ ви. Сега то рови, защото не го обичате, а по този начинъ, съ ровенето, иска да създаде нЬщо. СъврЬменнитЬ хора очакватъ да се прояви Господь, да Го видятъ ясно, да не се съмня- ватъ. Питамъ: ако Богъ дойде на земята, и хората не възприематъ Любовьта Му, какво ще придобиятъ отъ неговото идване? Ако Богъ дойде на земята, и хората не могатъ да направятъ първата стжпка, какво сж разбрали отъ Неговото идване? НЬкой казва: "Азъ направихъ първата стжпка." - Ами ако вземешъ една стжпка напрЬдъ и двЬ на- задъ, какво си спечелилъ? Ако днесъ рЬшишъ да живЬеихъ добрЬ, а на другия день се откажешъ отъ това рЬшение, понеже го намирашъ за глупаво, и желаешъ да поживЬешъ като другитЬ хора, това не е ли сжщото нЬщо - стжпка напрЬдъ, двЬ назадъ? Може ли да се оправи така свЬтътъ? Какво сж придобили хората, които сж живЬли само за удоволствия? Много отъ богатитЬ хора поне църкви направиха. СветиитЬ пъкъ живЬеха по горитЬ, дЬто прЬкарваха въ постъ и молитви. Ако светиитЬ не прЬкарваха по горитЬ въ постъ и молитва, богатитЬ не биха направили толкова църкви. МолитвитЬ на светиитЬ подтикваха богатитЬ къмъ добри дЬла. СветиитЬ копаятъ материалъ за градежъ, а богатитЬ градятъ.

Ще ви прЬдставя единъ образъ за изяснение на мисъльта си. ПрЬдставете си, че прЬдъ васъ тече дълга, широка рЬка. Всички виждате рЬката, но изворътъ и не виждате. Той е нЬкждЬ високо въ планината. Тази рЬка прЬдставлява свЬта. Вие казвате: "РЬката е важна сега". Питамъ: ако не сжществува изворътъ, отъ който рЬката извира, какво ще струва тя сама? Въ този смисълъ светиитЬ сж изво-рътъ, а богатитЬ хора, свЬтътъ, това е рЬката, която извира нЬйде отъ планината. Значи, изворътъ е важенъ. Има ли изворъ, има и рЬка; нЬма ли изворъ, нЬма и рЬка. СветиитЬ могатъ да създадатъ свЬта, но свЬтътъ не може да създаде светиитЬ. БогЪ създава хората, но хората не могатъ да създадатъ Бога. - Що е Богъ? - Това, което ние не можемъ да създадемъ. - Що е човЬкъ? - Това, което Богъ може да създаде. Що съмъ азъ? - Това, което Богъ е създалъ. - Що е Богъ? - Това, което азъ не мога да създамъ. Това е една нова философия.

НЬкой казва: "Богъ е вЬченъ, безконеченъ." - Това сж празни думи. Що е безконечность? Опитвали ли сте безконечностьта? Вие вземате единъ дълъгъ конецъ, скжсвате го нЬкждЬ и казвате: "Безконе¬ченъ е този конецъ". - Не, конецътъ не може да бжде безконеченъ. При това, съ конечното вие не можете да мЬрите безконечното. То е само механическо опрЬдЬление, на думи. Когато казваме, че вЬчность- та е безконечна, това е неопрЬдЬлена идея. Сама по себе си, вЬчность- та нито може да се опрЬдЬли, нито може да се обхване - тя се разбира. - Що е вЬчностьта? - Първата стжпка въ живота. Щомъ направя първата стжпка, азъ съмъ въ вЬчностьта. Това показва, че азъ имамъ вече всички възможности въ живота, не мога и не трЬбва да мисля за края на нЬщата. За какъвъ край ще говори човЬкъ, ако той нЬма началото? ВсЬки човЬкъ, който нЬма начало, той не познава Бога.

НЬкой пиша: "Що е вЬчность?" - Какво ще гово-ришъ за вЬчностъта, като не си направилъ още първата стжпка? Направи първата стжпка, и тогава ще разберешъ, че си въ вЬчностьта. ВЬчностьта крие въ себе си всички възможности, при които човЬшката душа може да расте и да се развива. Тия възможности сж скрити въ човЬшката душа.

Ще ви дамъ още едно опрЬдЬление за вЬчностьта. Всички прояви, всички нЬща, които Богъ е създалъ, съставляватъ вЬчностьта. Богъ се проявява въ вЬчностьта, а ние, разумнитЬ сжщества отъ всички категории, се проявяваме въ врЬме и пространство. Това не сж понятия за този свЬтъ, но за Божествения свЬтъ. Значи, човЬкъ се проявява въ врЬме и пространство. Обаче, за да се прояви, за да работи въ свЬта, той трЬбва да има потикъ, тилъ задъ себе си. Затова всЬки човЬкъ трЬбва да знае, че има такъвъ тилъ, такава връзка задъ себе си. За да познава този тилъ, тази връзка, той трЬбва да живЬе въ Божественото съзнание.

Казвамъ: двЬ съзнания сжществуватъ - човЬшко и Божествено. Въ сегашното си проявление човЬкъ живЬе повече въ своето обикно¬вено, човЬшко съзнание, което непрЬкжснато му носи скърби и радос¬ти, противорЬчия и мжчнотии. Всички тия нЬща се наслагватъ въ неговото съзнание и самосъзнание, като смЬсъ, като сплавь или амалга¬ма, и му цричиняЕють страдания.Често подсъзнанието и свръхсъзнани- ето му се прЬплитатъ съ съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човЬкъ е въ борба. Божественото съзнание, въ което влизатъ свръхсъзнанието и подсъзнанието, искатъ да се освободятъ отъ обикновеното съзнание. Въ това състояние човЬкъ не познава себе си. Той се бори, докато се свърже съ Божественото съзнание, и тогава скърбьта му се прЬвръща въ радость. Ако човЬкъ не се свърже съ Божественото съзнание, той не може да реализира своитЬ благо¬родни желания, и цЬлиятъ му животъ е пъленъ само съ разочарования.

СлЬдователно, когато нЬкой човЬкъ каже, че живЬе, това показва, че въ този човЬкъ сжществува връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Съединятъ ли се тЬзи двЬ съзнания, човЬкъ може да постигне всички свои възвишени и благородни желания. Ще кажете: "Да, въ далечно бждеще всичко можемъ да постигнемъ". - Не е въпросътъ за далечното бждеще. Който има връзка съ Божествено¬то съзнание, още въ момента може да постигне своитЬ добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушатъ това, ще кажатъ: "Тогава ние искаме да станемъ царе, да се ползуваме съ всички почести и блага отъ това положение." - И това може да постигнете. Какъ ще го постигнете? Ако нЬкой човЬкъ е свързанъ съ Божественото съзна¬ние и изпадне всрЬдъ пустинята, той моментално може да стане царь, въ пълния смисълъ на думата. Той ще се съсрЬдоточи, ще извади маги-ческата си тояжка, ще удари съ нея въ земята, и веднага прЬдъ него ще се яви палатъ, съ всичкия му блЬсък.ъ и великолЬпие. СлЬдъ това ще удари още веднъжъ съ магическата си тояжка, и прЬдъ него ще излЬзатъ безброй войници, които ще започнатъ да дифелиратъ, да му отдаватъ почести и внимание. Щомъ се насити на тази слава, пакъ ще удари съ пржчицата си, и палатъ, и войници ще изчЬзнатъ; той ще остане пакъ самъ, но съ нова опитность, ще знае, какво нЬщо е да бждешъ царь. Всичко това ще прЬмине прЬзъ съзнанието му. По този начинъ, въ единъ моментъ човЬкъ може да бжде царь, обиколенъ съ слава и почести и въ единъ моментъ да изгуби всичкия блЬсъкъ наоколо си, да остане самъ, но съ съзнанието на царь. Сега той ще бжде свободенъ царь, отъ никого независещъ и обезпокоенъ. Не е ли царь този човЬкъ? Отъ неговата пржчица зависи всичко. Съ нея той създава палати, войници, и пакъ съ нея изпраща войницитЬ си на почивка, а остава самъ въ размишление. По-добро ли е положението на сегашнитЬ царе? СегашнитЬ царе сж роби на условията. НЬкой богатъ човЬкъ има много слуги, но той е тЬхенъ робъ. Дойде ли края на мЬсеца, тЬ казватъ: "Плати ни! Ако не ни платишъ, ще те дадемъ подъ сждъ." Този господарь храни слугитЬ си, плаща имъ, но тЬ пакъ оставатъ недоволни отъ него, говорятъ задъ гърба на господаря си много лоши работи. Питамъ: какъвъ господарь е този, слугитЬ на когото могатъ да говорятъ лоши, непристойни работи за него? Истински царь е този, за когото никой отъ поданицитЬ му не може да каже нито една лоша дума. На мЬстото ли си е този господарь, слугитЬ на когото говорятъ лошо за него? Ако нЬкой слуга зачита и уважава своя господарь, той не може да каже една лоша дума за него. Той носи въ съзнанието си свещенъ образъ за своя господарь. Достатъчно е господарьтъ да махне съ пръчицата си, и слугата му е вече прЬдъ него. Той се разговаря съ слугата си и му заповЬдва. ПослЬ пакъ махне съ пржчицата си, и слугата изчезва. Слугата остава пакъ самъ, безъ господаря си. При такъвъ случай, когато господарьтъ може всеки моментъ да се яви на слугата си неочаквано, може ли слугата да говори лошо задъ гърба му? Наука е това!

НЬкой казва: "Какъ е възможно господарьтъ да разполага съ такава пржчица?" - Възможно е това. Тия възможности сж достояние на истинския царь, на истинския господарь. Махне ли съ пржчицата си, слугата му е прЬдъ него; махне ли втори пжть съ пржчицата си, слугата изчезва. Печели ли нЬщо слугата отъ такъвъ господарь? - Печели. При всЬко явяване прЬдъ господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нЬщата. Само по този начинъ слугата влиза отъ обикновеното въ Божественото съзнание, съ помощьта на което той разбира, защо е дошълъ на земята, защо сжществува, каква работа трЬбва да свърши и т. н. ВсЬко живо сжщество, всЬки човЬкъ сжществува по единствената причина, че има вЬчно, Божествено начало, което подържа живота. НЬкой казва: "Докажи сжществуването на ВЬчното Начало, на Първичната Причина." - Сжществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пъкъ могатъ да се пишатъ философски трактати по този въпросъ. Много философи иматъ смжтни понятия за Бога. Тогава, какво могатъ да напишатъ тЬ сами по този тъй дълбокъ и отвлЬченъ въпросъ? Какъ могатъ тЬ да освЬтляватъ другитЬ хора, когато на самитЬ тЬхъ е смжтна идеята за Бога? ТЬ казватъ: "Богъ е абсолютно, безконечно начало". Обаче, какво означава думата "абсолютно", и тЬ сами не се замислятъ. Казватъ за нЬкого: "Този човЬкъ е абсолютно безпомощенъ". Какво значи това?

- Човекъ, който не може да се мръдне отъ мЬстото си. За другъ нЬкой казватъ: "Този човЬкъ е абсолютно бЬденъ". Какво значи това? - ЧовЬкъ, който нЬма отъ никждЬ нищо, който е останалъ послЬденъ бЬднякъ, ,. - Мнозина запитватъ: "Кое е сжщественото, кое е важното въ свЬта?" Ако е въпросъ за сжществено, азъ по-скоро бихъ желалъ да имамъ единъ живъ хлЬбъ, отколкото сто хамбари съ жито. Каква е разликата между единъ живъ хлЬбъ и сто хамбари пълни съ жито? - Житото отъ хамбаритЬ ви всЬки може да вземе; или пъкъ хлЬбътъ, направенъ отъ това жито, може да причини нЬкакво разстройство на стомаха ви, или другадЬ нЬкждЬ. Обаче, имате ли живъ хлЬбъ, съ който се храните, той винаги ще върви слЬдъ васъ, и никой не ще може да ви го вземе. Помисли ли нЬкой да вземе този хлЬбъ, той веднага изчезва. Посегнете ли вие къмъ него, той веднага ви се поддава. Защо?

- Защото ви познава. Като ядете такъвъ хлЬбъ, вие усещате хубавъ, приятенъ ароматъ, който излиза отъ него. Той носи живота. Когато Христосъ е казалъ: "Азъ съмъ живиятъ хлЬбъ", Той е подразбиралъ, именно, вжтрЬшния смисълъ на тази идея. Казвамъ: имате ли само единъ живъ хлЬбъ, той ви е достатъченъ прЬзъ цЬлия животъ. Този хлЬбъ има свойството да расте, безъ да се свършва: вие го ядете, а той все цЬлъ си остава. Въ него се крие една основна идея. Ще кажете: "Какъ да разберемъ това, буквално или въ прЬносенъ смисълъ?" - Тази идея може да се разбере и буквално, и въ прЬносенъ смисълъ. ВсЬки човЬкъ, който има живия хлЬбъ, т. е. който има абсолютна вЬра, никак¬во съмнение не може да влЬзе въ ума му по отношение на това, дали нЬщата могатъ да бждатъ, или да не бждатъ при извЬстни условия. Това сж човЬшки разсжждения. Когато говоримъ за силата на живия хлЬбъ, за Божественото съзнание, подразбираме, че въ това съзнание се криятъ всички възможности. За човЬка, който живЬе въ Божестве¬ното съзнание, всичко е възможно. Не живЬе ли той въ Божественото съзнание, нЬщата могатъ да ставатъ, или да не ставатъ. Когато живиятъ хлЬбъ дойде при нЬкой човЬкъ, който е боленъ, тжженъ, обез- сърдченъ, достатъчно е само да се зададе, и болестьта или обезсърд- чението веднага изчезва. НЬма сила въ свЬта, която може да се проти¬вопостави на живия хлЬбъ. Всичко отрицателно, което срЬща той по пжтя си, прЬвръща го въ прахъ и пепель. Ще кажете: "Може ли хлЬбътъ да се движи, да се търкаля по пжтя?" Питамъ: ако човЬкъ може да се търкаля, защо хлЬбътъ да не се търкаля? СъврЬменнитЬ хора мислятъ, че когато човЬкъ се търкаля, съ това уронва своето достойнство. Чудни сж хората, когато говорятъ за запазване на достойнството си, а на всЬка крачка го губятъ. - Разправяше ми единъ познатъ слЬдния случай: "Една вечерь се приготвихъ да отида съ жена си на балъ. ОблЬкохме.ре официално, за случая: тя въ особенъ баленъ тоалетъ, азъ пъЦъ въ фракъ. Въ врЬме на приготовлението единственото ми дЬтенце си играеше съ топка, която се търколи на земята и се скри подъ кревата. То започна да плаче и да ми казва: "Тате, дай ми топката! Тя отиде подъ кревата." Азъ, макаръ и облЬченъ съ фракъ, се наведахъ подъ кревата, отдЬто извадихъ топката и я подадохъ на дЬтенцето си. Както виждате, дЬтето заповЬдва на баща си. Дали той е облЬченъ въ фракъ, или не, дЬтето казва: "Татко дай ми топката!" И бащата веднага се пъха подъ кревата, изважда оттамъ топката и я подава на дЬтето си. Питамъ: защо прави това бащата? - Защото обича дЬтето си. Каква щеше да бжде любовьта на бащата, ако той не бЬше готовъ да се пъхне подъ кревата, да извади топката на дЬтето си? ДЬ щеше да бжде вашата любовь, ако и вие не сте готови да направите това нЬщо за вашето дЬте? Ако нЬкоя Божествена идея падне подъ кревата, и вие не се пъхнете подъ него да я извадите, тъй както сте облечени въ фракъ, каква е вашата философия, каква е вашата любовь? Колцина отъ васъ сте готови да влЬзете подъ леглото и оттамъ да извадите топката на вашето дЬте? Ще кажете на дЬтето: "Не мога да се търкалямъ съ фрака си подъ кревата. Наведи се ти, да си вземешъ топката." Въ този случай дЬтето представлява Любовьта, а бащата - слугата. Много бащи сж слуги, а дЬцата имъ - господари. ТЬ сж свобод¬ни отъ задължения.

И тъй, ще знаете: има бащи на робството, има бащи на свобо-дата; има бащи на Любовьта, има бащи на безлюбието; има бащи на разума, има бащи на глупостьта. НЬкой казва: "Азъ имамъ баща." - Колко бащи имашъ? - Само единъ. - Не, не говори така. Ти можешъ да имашъ всЬки день по единъ баща. Ако, наистина, имашъ само единъ баща, питамъ: можешъ ли да хвърлишъ твоята топка подъ кревата и да заставишъ баща си да се наведе подъ кревата, да извади топката оттамъ и да ти я подаде? Ако пъкъ този баща е, наистина, твоятъ единственъ баща, ще се наведе ли той подъ кревата да извади топката оттамъ? - Ще се наведе.

Сега, като изнасямъ тЬзи понятия, вие ще кажете: "Всичко се обърка у насъ. Едно врЬме ние имахме прЬдстава за Бога, че Той седи нЬкждЬ високо на тронъ, а около Него седятъ множество ангели, които пЬятъ и свирятъ. Днес тази наша прЬдстава за Бога отиде, разруши се", т. е. ако изворътъ на нашия животъ не тръгне напрЬдъ и образува рЬка, какви ще бждатъ нашитЬ идеи? Ако азъ, който съмъ облЬченъ въ фракъ, не мога да се наведа подъ кревата, да извадя топката на своето дЬте, каква е моята любовь? Тази постжпка въ дадения счлучай показва, каква и колко е нашата любовь. ВсЬки день човЬкъ може да прави маневри въ себе си, да се изпитва, каква е него¬вата любовь. Той трЬбва да си зададе въпроса: готовъ ли съмъ заради Великото, заради Любовьта да се откажа отъ всичко, което имамъ? И слЬдъ това, като дойде Любовьта, готовъ ли съмъ заради нея да приема всичко, което тя ми дава? Като дойде Любовьта, човЬкъ трЬбва да е готовъ всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, безъ да казва: "Това-онова нЬмамъ"; или, "това не ми трЬбва, онова не ми трЬбва". Дойде ли Любовьта и ми каже "всичко дай!"- ТрЬбва да съмъ готовъ да дамъ. Каже ли ми: "Вземи всичко това!" - ТрЬбва да съмъ готовъ да взема. Когато тя взима всичко, което ми е дала, азъ се радвамъ. Така постжпва всЬки, който ви обича. Въ това седи истинската Любовь. ВсЬки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича. Този, който само дава, безъ да взима, и той не ви обича. Този, който само взима, безъ да дава, както и този, който само дава, безъ да взима, и двамата еднакво не ви обичатъ. Вие казвате: "Богъ постоянно дава". - Да, но Той и взима. Като ти даде едно дЬте, послЬ ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото. Ти казвашъ: "Това не е истинска любовь, да ми взима дЬтето". Когато Богъ взима първото ти дЬте, съ това Той казва: "Първото дЬте ще изпратишъ при мене, а второто ще задържишъ за себе си". Разбирайте малко по-другояче въпроса! Какво лошо има въ това, че едното ви дЬте е отишло въ невидимия свЬтъ? Ако нЬкое дЬте има двЬ топки и играе съ баща си, като му подхвърля едната, а бащата, отъ своя страна, подхвърля другата топка на дЬтето, и по този начинъ ги размЬнятъ помежду си, какво лошо има въ тази размЬна на топкитЬ? На сжщото основание става размЬна и съ дЬцата на нЬкой родители: Богъ взима първото дЬте въ невидимия свЬтъ, а вто¬рото остава въ видимия свЬтъ. Обаче, споредъ сегашнитЬ разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добрЬ е човЬкъ да не умира". Казвамъ: смърть въ свЬта не сжществува. Само хората на безлюбието уми- ратъ. ДЬто има любовь, смърть нЬма. Когато се говори за смърть, подразбира се безлюбие. Подъ думитЬ "вЬчна смърть" се разбира вЬчно търсене на нещо, което не сжществува. Въ момента, когато човЬкъ се съедини съ Божественото съзнание, за него настава вЬченъ животъ, познание и разбиране на дълбокия смисълъ на живота. Това е единъ непрЬривенъ процесъ. НЬкой казва: "Азъ имамъ особено разбиране за Бога - друго разбиране не ми е нужно. Не, познанието на Великото не е само миналъ, еднократенъ процесъ. ВсЬки день човЬкъ ще има все по-нови и по-нови познания за Него. ВсЬки моментъ сце Го разбирате и познавате, нЬма само единъ пжть да Го познаете и да спрете. Защото въ вЬчностьта всЬка стжпка е нова стжпка къмъ разбиране¬то. Когато направите първата стжпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т. н. Ще кажете: "До кога ще се продължава това нЬщо?" Въ това, именно, седи хубавото: всЬки день да имате по една нова стжпка, по едно ново разбиране. ЧовЬкъ трЬбва да благодари, че всЬки день влиза въ нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Сжщина е създала. Мнозина, като направятъ първата стжпка въ живота си, веднага се спиратъ и казватъ: "Азъ разбрахъ, какво нЬщо е Тя. НЬма какво повече да Я разбирамъ. Еди-кой си философъ е казалъ така и така за Нея". - Така може да говори само човЬкътъ на заблуж¬денията, но онзи, който иска сърдцето му да не прЬсъхва, умътъ му да не загасва и силата му да не отслабва, той трЬбва да има съвсЬмъ друго понятие за Великата сжщина.

Казвамъ: сега всички хора трЬбва да се радватъ. Защо трЬбва да се радватъ? Защото казано е въ Писанието: "Богъ оттегля старо¬то, и създава всичко ново". НЬкой казва: "Ако всичко това е вЬрно, защо Господь трЬбва да прЬмахне стария свЬтъ и да създава новъ?" - Защото въ Бога всичко се мени, всичко постоянно се обновява. Казано е: "Старото небе и старата земя ще прЪминатъ, и ще се създаде но¬во небе и нова земя". Това значи: всички човешки разбирания и възгледи, всички обиди ще се прЪмахнатъ и ще дойде новото въ света. Новото, съ своите хубави, красиви форми, ще замести напълно старото. Какво по-хубаво отъ това, всички наши стари грехове, разбирания, всички недоразумЬния да заминатъ заедно съ стария свЬтъ? Споредъ старите разбирания, като срещнете нЬкоя сестра или братъ, които не обичате, казвате: "ЦЬлъ дръвникъ е тозъ братъ", или "цЬла свиня е тази сестра, говорътъ и - грухтене, а погледътъ и - по-далечъ отъ нея стой!" - Така е, като не обичашъ човека. Обичашъ ли го, обаче, ти нЬма да виждашъ неговите недостатъци и ще кажешъ: "Колко е приятенъ този човекъ! Погледътъ му е красивъ, гласътъ му е като на малко, нежно прасенце". Когато не харесвашъ погледа или говора на некой човекъ, то е, защото нито ти го обичашъ, нито той те обича. Когато прасето грухти, съ това то иска да каже: "Обикни ме ти, за да те обичамъ и азъ". Прасето не може първо да обича. Кой требва пръвъ да обича? - Първо силниятъ обича, а после слабиятъ. И въ Писанието е казано: "Вие, силните, носете теготите на слабите". Дето и да отиде силниятъ, той ще направи първата стжпка.

Тия сж новите схващания за живота. Мнозина, които следватъ духовния пжть, сами се спиратъ, замислятъ се и казватъ: "Требва да се осигуримъ, да^си изработимъ пенсия!" Питамъ: има ли по-добра пенсия отъ Любовьта въ живота? - Нема. Да си пенсионеръ, значи да придобиешъ такова нещо въ живота си, което напълно да те осигури. Най-големата пенсия въ света е да придобиешъ Любовьта. Какво правеше Христосъ презъ своя животъ? - Всека сутринъ Той отиваше първо при Бога, въ гората, да се помоли и следъ това слизаше долу, между хората, на работа. Сжщото требва да правите и вие: първо ще отивате горе, при Бога, а после ще слизате долу. Станете ли сут- ринь, първата ви работа е да отидете при Него. Некой ще каже: "Азъ съмъ жененъ човекъ, имамъ жена и деца". - Това да не те смущава. Ти ще отидешъ при този Източникъ, ще се забавишъ таМъ най-много единъ часъ, азъ определямъ това време отъ петь минути, до единъ часъ, ще се помолишъ и ще се върнешъ при жена си и децата си. - Какво ще каже жена ми? - Жената не требва да пита, де е мжжътъ и, какво ли прави сега? Сжщото нещо требва да направи и тя, и децата и. ВсЬки човекъ требва да отива на Високото место. Като се върнете отъ това место, ще доведатъ при васъ една жена-блудница и ще ви запитатъ: "Какъ требва да се постжпи съ тази жена?" Христосъ разреши този въпросъ правилно. Той каза: "Всеки, който се счита по- чисгпъ опть нея, нека пръвъ хвърли камъкъ Върху и!"

Казано е: "Само чиститЬ по сърдце ще видятъ Бога". То значи: "Само чиститЬ по сърдце ще видятъ, ще познаятъ и ще разбератъ Любовьта". Сега, като ви говоря за Любовьта, само чиститЬ по сърдце ще ме разбератъ. Днесъ подъ думата "любовь, обичь", хората разбиратъ изключително даването. Любя ли те, трЬбва да ти давамъ. Обичамъ ли те, трЬбва да ти давамъ. Какво трЬбва да ти давамъ? - ХлЬбъ, пари, дрехи. - Не, даването на тия нЬща не подразбира любовь. НЬкой казва: "Този човЬкъ ужъ ме обича, пъкъ до сега нито единъ пъть не ме е погледналъ мило, не ме е помилвалъ, нито цЬлуналъ". - Милването,. цЬлувкитЬ не прЬдставляватъ още Любовьта. ТЬ сж само прибори за косметически срЬдства, съ каквито женитЬ си служатъ. Често женитЬ употрЬбяватъ разни кутийки, въ които си турятъ помадитЬ и разни гжбички, съ които се пудрятъ и т. н. Художници сж женитЬ! Какво струва художникътъ безъ акварели? Когато нЬкоя жена или мжжъ отиватъ на балъ, тЬ се докарватъ по всички правила на модата. Мжжътъ ще се облече въ фракъ, ще обуе лачени обувки и така ще отиде. Не се докарва само жената. И двамата се докарватъ. Колкото сж важни акварелитЬ, четкитЬ и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важенъ и фрака за модерния съврЬмененъ мжжъ, когато отива на балъ. фракътъ е единъ отъ приборитЬ, необходимъ за бала. Когато видя нЬкоя жена, напудрена и намазана съ разни помади и бои, азъ си мисля: "Колко е красива сега тази дама!" Обаче, тя трЬбва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота. Ако се опита нЬкой да я измие, тя ще каже: "Колко некулту- ренъ, грубъ човЬкъ е този господинъ, отне ми всичката красота, и азъ станахъ грозна"! Казвамъ: ако въ това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и костува това. Да, но не е красота това, което човЬкъ може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота. Споредъ съврЬменния моралъ вие казвате: "ПрЬстжпление, безобразие е мъжътъ да пипа лицето на жената". Питамъ: ако това е прЬстжпление, не е ли прЬс- тжпление да критикувашъ брата си, да му приписвашъ грЬхове, които той никога не е правилъ? Не е ли прЬстжпление да пипашъ джоба на нЬкого? Тия постжпки сжздаватъ форми, образи, отъ които висшитЬ сжщества се отвращаватъ. Какво е виновенъ човЬкътъ, за когото говоришъ непровЬрени, недоказани нЬща? Казвашъ: "Тъй го чувству- вамъ въ себе си". - Защото не го обичашъ. Отъ невидимия свЬтъ ти казватъ: "Обикни този човЬкъ, остави Богъ да се прояви въ тебе". Като го обикнешъ, ти ще прЬвърнешъ грЬховетЬ му въ добро. Не му казвай грЬховетЬ, но го обикни. Обикнешъ ли го веднъжъ, той ще почувствува, че ти си помогналъ за неговото издигане. Лесно е да изтъкнешъ грЬховетЬ на хората, но мжчно е да ги изправиидъ.

СьврЬменнитЬ хора се нуждаятъ отъ чисти, искрени отноше-ния помежду си, които да сж проникнати отъ Божествената Любовь. НЬкой човЬкъ задлъжнЬлъ много, и веднага длъжницитЬ му го хващатъ и водятъ въ затвора. Какъ трЬбва да постжпите въ дадения случай? Кое е по-правилно: да отидете при този човЬкъ и да започнете да го сждитЬ, че е голЬмъ нехранимайко, дЬто е задлъжнЬлъ толкова много, че билъ толкова глупавъ, или трЬбва да платите заради него? Най- правилно е да отидете при неговия кредиторъ и да кажете: "Колко ви дължи моя братъ?" - 20,000 английски лири. Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човЬкъ, пуснете го на свобода, защото той има жена, дЬца, за които трЬбва да се грижи." Така постжпва Любовьта. СлЬдъ това давате банкетъ на този братъ и му казвате: "Братко, какъ се чувствуваше досега?" - Този човЬкъ, прЬди да влЬзе въ затвора, ходЬше свободенъ, махаше нодЬсно-налЬво ржцЬ, но послЬ, като попадна въ затвора, веднага се почувствува ограниченъ, поробень: ржцетЬ и краката му вързани, нЬма възможность да се движи свободно. Той се поусмихва малко и казва: "Втори пжть нЬма да правя така". Тъй е. ВсЬки чрвЬкъ, който веднъжъ е ялъ попарата на дявола, втори пжть не влиза въ неговата мрЬжа. Сжщото се отнася и за Божественото. Когато човЬкъ веднъжъ опита Божественото, той никога не може да Го забрави. Той има постояненъ стремежъ къмъ Него.

Сега вие ще кажете, че не ме разбирате. За изяснение на мисъльта ще приведа единъ примЬръ. Разхождамъ се единъ день изъ полянката на ИзгрЬва. Въ това врЬме покрай менъ минава една сестра, която носи въ кошница двЬ малки котенца - едното сиво, другото черно. Изведнъжъ черното котенце скача отъ кошницата и хуква къмъ гората. Сестрата се опитва да го хване. Приближава се къмъ него, извиква го, но то бЬга. Тя не може да го улови. Тогава азъ се при- ближихъ къмъ котенцето, започнахъ да му говоря на неговъ езикъ и го хванахъ. СлЬдъ това го турихъ въ кошницата при сивото котенце, което погладихъ малко отгорЬ и имъ казахъ: ще кротувате тукъ и ще останете на това мЬсто, дЬто ви занесатъ. Надвечерь седа самъ въ стаята си. По едно врЬме гледамъ - прЬдъ мене седи едно сиво катенце. Казвамъ му: добрЬ дошло! Взимамъ малко хлЬбъ, намазвамъ го отгорЬ съ масло и му го давамъ. То си хапва добрЬ и се пооблизва доволно. Азъ не знаехъ даже, чие е това сиво котенце. СлЬдъ малко виждамъ сжщата сестра тръгнала да търси сивото котенце. Като ме видЬ, тя каза: "Сега пъкъ сивото котенце се е изгубило". Поглеж- дамъ котенцето, което влЬзе въ стаята ми, то се указа сжщото онова, което прЬзъ деня погалихъ по гърба.

Питамъ: какъ и защо дойде това котенце при мене? - То дойде само за това, защото съ помилването между мене и него се създаде връзка. Котенцето казва: "Азъ ще намЬря този човЬкъ, който ме помилва." И наистина, то ме намЬри. СлЬдъ това, то започна да влиза често въ стаята ми. Казвамъ: ако това котенце можа да намЬри пжтя до лицето, което го е помилвало веднъжъ, колко повече хората могатъ да намЬрятъ пжтя, който ги води къмъ Бога. СлЬдователно, има една мощна сила въ свЬта, която посочва пжтя на хората. Тази мощна сила е Божественото начало въ човЬка. Когато То дойде въ насъ, ние ставаме мощни, виждаме ясно нЬщата и лесно си намираме пжтя. СъврЬменнитЬ хора казватъ: "За насъ още е непонятна идеята за Божественото". Не, тази идея е най-понятната, най-опрЬдЬлената идея въ свЬта, но разбиранията на хората за Бога сж съвсЬмъ други. СтаритЬ разбирания трЬбва да се напуснатъ, за да дойде човЬкъ до положение да вижда Божественото въ всички хора. Като погледна кой и да е човЬкъ, азъ си го прЬдставямъ въ съзнанието като плодна градина, насадена съ най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени съ зрЬли, сладки плодове. Между тЬзи дръвчета вуждамъ едно свЬтло сжщество да се разхожда, обиколено съ животни, както едно врЬме Адамъ и Ева се разхождали изъ райската градина. ДЬто мине това свЬтло сжщество, всички му отварятъ пжть. Това сжщество, именно, е Божественото начало у хората.

НЬкой казва: "Какъ се познаватъ проявитЬ на Божественото у човЬка?" Когато хората разсжждаватъ върху нЬкой въпросъ, Боже-ствената мисъль постоянно се движи около тЬхъ, и слЬдъ дълги разиск¬вания по въпроса, тЬ или я възприематъ, или я отблъскватъ. Ако чо¬вЬкъ отблъсне Божествената мисъль, слЬдъ това изпитва една тяжесть, едно забъркване въ себе си и казва: "Дойде ми една свЬтла, възвишена идея, но си замина". Като се намЬри въ това положение, той започва да се моли, апелира къмъ Бога за помощь, докато Божест-вената мисъль отново го посЬти. Той казва: "Дойде ми друга нова идея". ВсЬка нова идея е Божественото, което се проявява въ човЬка и послЬ пакъ си заминава. Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичкитЬ работи на хората. СлЬдъ това Той продължава работата си въ вселената. Значи, Богъ посвещава само една минута за цЬлото човЬчество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъч¬но ВрЬме за Всички. Като мине Богъ покрай нЬкой чоВЬкъ, който не разбира Божественото, Той разтЬга ВрЬмето, докато този чоВЬкъ Го разбере. Между Божественото и чоВЬшкото трЬбва да сжществу¬ва постоянна връзка. Докосне ли се веднъжъ Божественото до чоВЬка, погали ли го Веднъжъ само, тази връзка трЬбва за винаги да остане постоянна и неразривна. Ако едно котенце можа да ме намЬри Въ моя¬та стая, не можете ли Вие по сжщия начинъ да намЬрите Бога? ВсЬки день Той минава покрай васъ, а вие не отивате при Него, отношенията ви не сж правилни. Търсите ли Го всЬки день, Въ тоВа седи смисъла на живота, въ това седи Мждростьта.

Ще кажете: "Дотегна ни да живЬемъ на земята, дЬто нищо не научихме." Искате ли да осмислите живота си на земята, пожела¬вайте ВсЬки день да отивате при Великото, поне за една минута. Отидете ли при Него, и То ще дойде при Васъ. Радвайте се, че Богъ живЬе и на земята. Щомъ сте свързани съ Първичната Причина, земята е рай; щомъ не сте съ Нея, земята е адъ. Щомъ сте на небето съ Великото, вие живЬете въ блаженство; щомъ сте на небето безъ Него, вие сте въ пустиня. Безъ Великото небето прЬдставлява безко¬нечно пространство, пусто, лишено отъ животъ. Като поседите тамъ извЬстно врЬме, ще кажете: "Не струва да се живЬе на небето." Животътъ на земята е животъ на ВЬчни промЬни. ЩастлиВъ ли си, Богъ е въ тебеч. Блаженъ ли си, ти си на небето. Или, съ други думи казано: щастлиВъ ли си, Богъ е на земята при тебе; блаженъ ли си, ти си на небето при Бога. Значи, Богъ ВсЬки день ни посЬщава, да Види, какъ работимъ. Щомъ е така, ние трЬбВа да се радваме, че сме изпра-тени на земята да работимъ, и Богъ ни посЬщава. Когато си замине Той отъ земята, ние пакъ трЬбва да се радваме, че като дойде Втори пжть, ще ни намЬри на работа. Богъ работи, и ние трЬбва да рабо-тимъ!

Казвамъ: такива трЬбва да бждатъ новитЬ схващания за живота. Всички трЬбва да работятъ постоянно, сърдцата имъ да сж пълни съ любовь и всЬкога да чувствуВатъ Божественото въ себе си. НЬкой казватъ: "Дотегна ми животътъ на земята, искаме вече да заминемъ за онзи свЬтъ". ЧовЬкъ може да отива по десеть пжти на день на небето и пакъ да се връща на земята. Пожелае ли да остане на небето, този човЬкъ не разбира живота. Пожелае ли нЬкой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота. Небесниятъ животъ е разбранъ само тогава, когато слизашъ на земята и отново се връщашъ на небето; земниятъ животъ сжщо е разбранъ само тога¬ва, когато се качвашъ на небето и отново се Връщашъ на земята.

ВсЬки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човЬкъ безъ стремежъ. Мнозина казватъ: "Защо трЬбва да живЬемъ на земята, дЬто има само страдания и мжчнотии?" Що е страданието? - Страдание има само тамъ, дЬто е станало прЬкжсване между човЬшкото и Божественото съзнание. Радость има тамъ, дЬто връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстано-вена. Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбимъ. Тогава ние отиваме на телефона и казваме: "Господи, прости ни, че като дойде послЬдния пжть не Те видяхме, понеже бЬхме заети съ свои работи". Животъ вЬченъ е да видишъ и познаешъ Единнаго, Истиннаго Бога. А това, да четете разни фило-софски трактати, да разисквате върху живота на ангелитЬ, безъ да живЬете като тЬхъ, туй сж залъгалки, забавления въ свЬта. Всичко, което сега ви говоря сега, е реалность. Азъ говоря това, което зная положително, което съмъ опиталъ, което съмъ прЬживялъ. Не е въпросъ за умувания, а за реални, положителни нЬща, които почиватъ на опитъ.

Сега ще ви прЬдставя още една форма, още единъ образъ за Любовьта. СрЬщатъ се двама приятели, които се обичатъ. Единиятъ казва на другия: "Азъ те обичамъ много. Безъ тебе не мога да живЬя. Ти си за мене божество." Не се минаватъ 5-6 деня, тия приятели тръгватъ на пжть и слЬдъ извЬстно врЬме изпадатъ въ една пустиня, дЬто нЬма капка вода, да задоволятъ жаждата си. ТЬ вървятъ уморени, измжчени, съ засъхнали гърла и за нищо друго не мислятъ, освЬнъ за вода. Този, който говорЬше на приятеля си за любовь, прЬстава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, отъ което и двамата се нуждаятъ - вода нЬма. Въ този случай неговитЬ думи за Любовь нЬматъ смисълъ. Казвамъ: този, който истински ви обича, той нЬма да ви говори за любовь, но ще ви хване за ржка, ще ви заведе при политЬ на планината, дЬто цвЬтя цъвтятъ, като въ рай, дЬто чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий отъ водата на този чистъ планински изворъ, измий лицето си, освЬжи главата си и благода¬ри за благата, които ти сж дадени". Вашиятъ приятель се измива, освЬжава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този изворъ". Сега вече вие можете да му говорите за Любовьта. Докато сте въ пустинята, съ засъхнали отъ жажда гърла, не се говори за Любовь. Да заведешъ своя приятель при извора да се напие съ вода и да се освЬ¬жи, това е Любовьта. Заведи своя приятель при Великия изворъ на живота - при ВЬчното Начало - седни ти отъ едната Му страна, приятельтъ ти отъ другата Му страна, пийте и двамата. Само тогава ши ще можешъ да се радвашъ на приятеля си, и той на тебе. Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радвашъ. Това изисква новиятъ жи¬вотъ. Тази нова идея за извора трЬбва да седи въ ума ви, постоянно да блика отъ извора вода. А тъй, както е било до сега, да говоришъ само на приятеля си, че го обичашъ много, че безсънни нощи прЬкар- вашъ за него и т. н., това не е любовь. Това сж празни думи, безъ фор¬ма, съдържание и смисълъ, за които Павелъ е казалъ: "Ако говоря съ человЬчески и ангелски езици, а любовь нЬмамъ, ще съмъ мЬдь, що звънти и кимвалъ, що дрънка." Не, заведи приятеля си при Извора. Не си ти, който можешъ да говоришъ за любовьта - Изворътъ ще говори.

НЬкой казва: "Ти виждалъ ли си Господа"? - ВсЬки день Го виждамъ най-малко по единъ пжть на день, а нЬкога и повече пжти. Ще извините, но азъ не виждамъ Бога такъвъ, какъвто философитЬ Го описватъ, нито такъвъ, какъвто богословитЬ Го познаватъ. Когато видя Бога, цЬлия день съмъ радостенъ. Не Го ли видя, скърбенъ съмъ. Ще кажете: "Да говори човЬкъ така, това е голЬмо заблужде¬ние". Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждамъ Бога, азъ мога всичко да направя. Не Го ли виждамъ, нищо не мога да направя. Това е една идея, която всички хора трЬбва еднакво да схва- щатъ. Има извЬстни идеи и нЬща въ живота, които сж еднакви за всички хора, и безъ коцто тЬ не могатъ да живЬятъ. НапримЬръ, вода-та е нужна за .всички хора, както и за всички живи сжщества; въздухътъ сжщо така е необходимъ за всички живи сжщества. Когато хората иматъ вода, въздухъ и хлЬбъ, тЬхниятъ животъ на земята е осигуренъ. ТЪзи три елемента сж реални и необходими за тЬхъ. НЬматъ ли ги, тЬ умиратъ. По сжщия начинъ идеята за Великото, за Красиво¬то въ свЬта е насжщна храна за всички хора. Не сте ли свързани съ Него, вие не можете и да Го виждате; щомъ не Го виждате, вие непрЬ- менно ще страдате. Веднъжъ вие живЬете, този животъ ви е даденъ отъ Великия Принципъ. Затова, именно, всЬка сутринь, като ставате, трЬбва да възстановявате връзката между човЬшкото и Божествено¬то съзнание и да благодарите, че живЬете. Постжпвате ли така, вие всЬки день ще се подмладявате, докато станете като малки дЬца. Казано е: "Ако не станете като малки дЬца, нЬма да влЬзете въ Царството Божие". Небето не се нуждае отъ възрастни хора, а още повече отъ стари. НикждЬ въ Писанието не е казано: "блажени ста- ритЬ".

Старъ човЬкъ подразбира вързанъ човЬкъ, а младъ човЬкъ - развързанъ. Когато стариятъ човЬкъ се стреми къмъ младия, той постоянно се развива и подмладява - той става уменъ. Когато младияшъ човЬкъ се стреми къмъ стария, той става силенъ. Стане ли човЬкъ силенъ, слЬдъ извЬстно врЬме той трЬбва да направи обрат¬но движение; не направи ли това, той ще отслабне. И когато стари- ятъ човЬкъ трЬбва да стане уменъ, разбираме пакъ обратно движение. Силниятъ трЬбва да върви отъ старость къмъ младость, за да стане уменъ; умниятъ пъкъ трЬбва да върви отъ младость къмъ старость, за да стане силенъ. Това сж особени тълкувания на живота. Ако човЬкъ не може да влЬзе отъ Любовьта въ закона на Мждростьта, и ако отъ Мждростьта не може да влЬзе въ закона на Любовьта, той ще се намЬри въ крайно противорЬчие, въ едно вжтрЬшно неразбиране на живота.

Въ тия идеи, които сега ви изнасямъ, вие трЬбва да вЬрвате, като дЬцата. НЬкой ще кажатъ: "ТЬзи работи не ни интересуватъ, кажете ни по-добрЬ нЬкоя философия". Ако е въпросъ за философии, свЬтътъ е пъленъ съ философии, съ философски трактати, но тЬ сж залъгалки за човЬчеството. Повечето философски трактати сж написани на единъ страненъ, непонятенъ за всички хора езикъ. НЬкой философъ говори за вЬчното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така сжщо и за него. Много философи казватъ, че всЬка идея, която се изнася прЬдъ човЬчеството, трЬбва да бжде разбрана и ясна. Да бжде разбрана, това значи да се направи дървата стжпка къмъ нея. Щомъ се направи първата стжпка, тя става вече ясна, т. е. тя е вече опитана и провЬрена. ВсЬко нЬщо, което е разбрано, може да се опита. Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано. Затова ние често казваме: "Разбрано ми е вече". Яснотата зависи отъ опита. НЬкой казва: "Любовьта ми е ясна." Значи, ти си я опиталъ. Първо си я разбралъ и си направилъ първата стжпка къмъ нея. СлЬдъ това тя ти става ясна, защото имашъ опитность отъ нея.

Питамъ: какво разбирате подъ думата "абсолютно"? Казва се "абсолютна Любовь." Това значи любовь безъ дефекти. Кажете ли, напримЬръ, "абсолютно невЬжество", това подразбира човЬшки работи, въ които нЬма абсолютно никаква свЬтлина. Знаете ли каква тъмнина е тази? НЬкой казва: "Азъ трЬбва да обичамъ абсолютното". Това значи: така да обичамъ, че каквото и да стане, каквото и да ми направятъ, въ никой случай да не сждя. Така да обичамъ, че да съмъ готовъ всичко да направя. Това е най-ясната идея за мене. Единъ запитва своя приятель: "Ти абсолютно ли ме обичашъ?" - Не съмъ дошълъ още до тамъ. Често ние употрЬбяваме думата "съвършено" вмЬсто "абсолютно", обаче тЬзи двЬ думи нЬматъ еднакво значение. Първата буква "с" на думата съвършенство означава законъ на промЬ- ни. Да бждемъ съвършени, значи да живЬемъ въ закона на вЬчнитЬ промЬни. И така е въ дЬйствителностъ. Съвършениятъ човЬкъ не седи на едно и сжщо мЬсто. Думата "абсолютно" означава брЬмен- ностъ. "Абсолютенъ" означава човЬкъ брЬмененъ съ една Божествена идея. Съвършениятъ човЬкъ е роденъ вече, той живЬе въ външния свЬтъ, дЬто непрЬкжснато расте и се развива. Въ този смисълъ, мнозина казватъ: "Кога ще се стигне краятъ на живота? Докога човЬкъ ще расте и ще се развива?" - Не знаемъ. Ние не можемъ да ка- жемъ, какъвъ ще бжде краятъ на живота слЬдъ хиляди или милиони години. НЬкой казватъ, че когато и да е ние ще станемъ подобни на Бога. - Ами послЬ? - НЬма да има нужда вече да растемъ и да се развиваме,- Ако е така, че съвършениятъ, абсолютниятъ нЬма нужда да се развива, питамъ: Богъ, Който е съвършенъ и абсолютенъ въ своитЬ прояви, защо постоянно създава свЬтове? Каква нужда има той отъ тЬхъ? Азъ нЬма да ви обяснявамъ тЬзи нЬща, но казвамъ: атрибутътъ на Бога, като съвършено, като абсолютно сжщество е това, че Той никога празенъ не седи. Невъзможно е за Него дъ бжде празенъ! Той постоянно твори. Великиятъ Принципъ на живота се отличава съ вЬчно творчество. Ако Богъ, споредъ схващанията на съврЬменнитЬ хора, би спрЬлъ само за минута своето творчество, и всичкиятъ прогресъ на Битието би спрЬлъ. Всичко ще стане обикнове¬но, докато най-послЬ се обезсмисли напълно. Веднъжъ поставени прЬдъ творческия проЦесъ на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттамъ, като се ползуваме отъ благоприятнитЬ условия за нашето растене и развитие. Само по този начинъ ние можемъ постоянно да чувствуваме присжтствието Му.

СъврЬменнитЬ хора искатъ да бждатъ силни, богати и щастливи. Право е това искане, но то не може да се постигне при старитЬ разбирания на живота. При новитЬ схващания и разбирания това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсЬкждЬ чувствувате присжствието на Божественото въ себе си. ПонЬкога се чувствувате, като че сте сами, оставени на произвола на сждбата. Това да не ви обезсърдчава. То е илюзия на вашето обикно-вено съзнание. Божественото присжтствува навсЬкждЬ, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си съ Него. Богъ всЬкога ви вижда и слЬди за васъ, но понеже сте долу нЬкждЬ, въ гжстата материя, вие не може да Го видите. Заблуждение е да казвате, че Богъ не е между васъ. Пазете се да не подхранвате това заблуждение въ себе си. НЬкой казва: "Азъ съмъ изоставенъ отъ всичко велико и добро въ свЬта." - Ако дЬйствително сте изоставени, отъ васъ поменъ нЬмаше да оста¬не досега. Христосъ казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Опгецъ ми не го е призовалъ." Господь призовава всички, но всички не се отзоваватъ. Които сж се отзовали отъ Неговия зовъ, тЬ сж близо до Него. Когато нЬкой казва, че не е призованъ, то е защото той самъ се е отдалечилъ толкова много отъ Бога, че не чува гласа Му. Не се плашете! Отивайте ВсЬки день при Бога и отново се връщайте на земята да работите.

И тъй, каквато опитность и да имате, издържайте страдани¬ята, които Ви дохождатъ. Изпаднете ли Въ нЬкое тежко състояние, Въ голЬмо отчаяние, направете връзка съ Божественото съзнание. Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне. Въ Писанието е казано: "Призовете ме въ день скърбенъ! Търсете ме, докато съмъ близо до Васъ." Търсете ме докато съмъ близо! Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизатъ много хора, всички тия хора ме отдалечавътъ отъ Него и ме спъватъ въ моя пжть. ТЬ прЬчатъ на прямата ми връзка'съ Божественото. Между Бога и нашата душа не трЬбва да има никаква друга връзка! Пространството между Бога и нашата душа трЬбва да бжде абсолютно свободно! Хората могатъ да ви залъгватъ, да ви разправятъ, че не е вЬрно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трЬбва да има пито едно сжщество, колкото малко и да е то, защото непрЬменно ще ви прЬпятствува. Често вие напущате нЬкой Божествени идеи, отказвате се отъ тЬхъ, но страдате, чувстВуВате се нащастни, изостаВени Въ жиВота. НЬкой, напримЬръ, много обича баща си, като мисли, че отъ баща си може да получи любоВьта, която е необходима за душата му. Други пъкъ обичатъ много майка си, нЬкой сВои приятели и ги постаВятъ между Бога и себе си, но послЬ се чувствуватъ нещастни. Казвамъ: никой никому не може да даде Любовьта, която е необходима за душата му.

"Да любимъ ближния си, като себе си!" - е казано въ Писанието. Питамъ: кой човЬкъ, като е любилъ ближния си толкова много, че го е поставилъ между Бога и своята душа, е станалъ щастливъ? Казвамъ: срещнешъ ли ближния си всрЬдъ пжтя, боленъ и изоставенъ отъ всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледатъ и хранятъ, докато напълно оздравЬе. СлЬдъ това си продължавай работата. Така направи добриятъ самаря- нинъ съ своя ближенъ. Ако го срещнешъ втори пжть, ти не трЬбва да слизашъ отъ магарето си. Ти ще възседнешъ магарето си, той ще върви пЬшъ и ще му кажешъ: "Първиятъ пжть те качихъ на магарето си, защото бЬше боленъ, но ти вече си здравъ и можешъ да ходишъ по- диръ магарето. Сега ще те опитамъ, да се увЬря, че наистина си здрави Ако не можешъ да вървишъ, това показва, че още си боленъ. Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя въ гостилницата, докато оздравЬешъ. Какво означава да ходишъ подиръ магарето? - Това подразбира да направишъ опитъ, отъ който да се увЬришъ, че си здравъ. Ако нЬкой човЬкъ не може да издържи страданията, които му се даватъ, това показва, че той е боленъ. Боленъ ли е, заведи го при гостилничаря. Издържа ли страданията, той е здравъ човЬкъ - остави го да върви подиръ магарето. Магарето прЬдставлява низшия човЬижи интелектъ; то прЬдставлява още упоритость - качество на човЬшкия умъ. Когато нЬкой упоритъ човЬкъ намисли нЬщо, той веднага го изпълнява. НЬкой баща иска да направи сина си музикантъ и го изпраща въ странство да слЬдва музика, обаче синътъ иска да стане актьоръ. Получава той паритЬ на баща си, но учи актьорство, не го интересува музиката. Това е резултатъ на упорития характеръ на сина. Казвамъ: кой за каквото е роденъ, такъвъ да стане, а като оздравЬе, да върви подиръ магарето. Не върви ли подиръ магарето, той е боленъ. Когато човЬкъ залови само една професия или единъ занаятъ въ живота си и не може по никой начинъ да го смЬни съ другъ, той е боленъ; когато нЬкой човЬкъ състави мнЬние за себе си, че е светия и съ това иска да се наложи на хората, .всички да го признаятъ за такъвъ, той е боленъ човЬкъ. Ще кажете: "Не е ли възможно този човЬкъ да е светия?" - Възможно е, но нека другитЬ хора да го признаятъ за такъвъ, а не само той да имъ се налага. По естество нЬкой човЬкъ е добъръ, той може да стане подобенъ на Бога - отъ него зависи това. Въ момента, когато прЬкжсне връзката си съ Великото Начало, той става грЬшенъ човЬкъ; въ момента, когато се свърже съ това Начало, той става добъръ човЬкъ. Въ това отношение грЬхътъ прЬдставлява прЬкжсване на връзката съ Божественото съзнание: доброто прЬдставлява въз-становяване на тази връзка. НЬкой казва: "Азъ съмъ грЬшенъ човЬкъ". Казвамъ: свържи се съ доброто въ свЬта, и грЬхътъ ти веднага ще из¬чезне.

Казвате: "Какъ да си прЬдставимъ Любовьта?" Азъ ще ви дамъ една картина, да имате ясна прЬдстава за Любовьта и за това, което тя върши. Любовьта е красива мома, облЬчена съ свЬтли, хубави дрехи, прЬпасана съ златенъ поясъ, и дЬто мине, все добро прави. Тя срЬща на пжтя си единъ човЬкъ, цЬлъ изцапанъ, потъналъ въ прахъ и пепель, отъ главата до краката, и веднага се спира прЬдъ него. Тя не го пригръща, нито милва, но го завежда при нЬкоя чиста и дълбока рЬка и тамъ го потапя: измива добрЬ ржцетЬ, краката и главата му - цЬлъ го измива. ПослЬ го изважда отъ водата и го прЬглежда. Види ли, че тукъ-тамъ по него има още прахъ, тя отново го потапя въ водата. Като го потопи така нЬколко пжти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда отъ водата, поизтрива го малко и го облича въ чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори пжть, пакъ ще си поиграемъ." Той се уплашва отъ нейнитЬ думи, защото отнова ще дойде прозата въ живота. Обаче, явленията въ живота не се повтарятъ. Когато Любовьта дойде втори пжть, тя срЬща този човЬкъ вече хубаво облЬченъ и чистъ. Сега тя го завежда въ една отъ своитЬ градини и му откжсва единъ плодъ, втори, трЬти, докато го задоволи. Той и благодари и се разделя съ нея. Когато го срЬщне трети пжть, пакъ така чистъ и добре облЬченъ, тя го завежда на училище, да учи, дЬто му дава една, втора, трета книга - каквито той пожелае. ГолЬмо изобилие и разнообразие има въ Любовьта!

Казано е: "НеизслЬдими сж БожиитЬ пжтища." Павелъ казва: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което Богъ е приготвилъ за онЬзи, които Го любятъ". Днесъ всички хора могатъ да иматъ тази опитность. Не трЬбва да бждете фанатици въ вашитЬ вЬрвания и убЬждения, но да имате нЬщо опрЬдЬлено въ ума си. Бждете мощни и силни, но съ вжтрЬшно смирение, като дЬца. Дойде нЬкой при васъ и ви казва: "Ти нищо не разбирашъ отъ философия." - Да,чпраВъ еи, нищо не разбирамъ. Сега азъ не се занимавамъ съ философия, но уча другъ важенъ въпросъ - какъ да живЬя правилно. Като де науча, какъ трЬбва да живЬя правилно и ми остане свободно врЬме, ще го употрЬбя за изучаване всички съврЬменни философски учения. Когато придобия нужната свЬтлина за живота, отъ гледището на тази свЬтлина ще изучавамъ всички философии и ще ги разбирамъ правилно. Обаче, ако ги изучавамъ днесъ, при тази малка свЬтлина, която имамъ, тЬ по- скоро ще ме спънатъ, отколкото да ми бждатъ полезни.

"И отиде Христосъ въ Елеонската гора да се помоли". И вие, като сте скърбни, качВайте се на Елеонската гора да се молите. За въ бждеще, когато срещна нЬкой отъ Васъ наскърбенъ, нЬма да го питамъ, какъ е, защо е скърбенъ, но ще му кажа: днесъ ти прЬдстои да напраВишъ единъ Вжзелъ - вържи го. Колкото мжчно е да направишъ единъ вжзелъ, толкова мжчно е да се освободишъ отъ скърбьта си. Направи единъ вжзелъ! То значи: дръжъ връзката си съ Истината! Когато нЬкоя сестра плете нЬщо, отъ врЬме на врЬме конецътъ и се кжса, тя трЬбва да прави вжзли, да го завързва. Това я прави скърбна. СрЬщамъ друга сестра радостна, весела. Поглеждамъ работата и, конецътъ навсЬкждЬ здравъ, нЬма вжзли. Казвамъ: сестра, ти си плела добрЬ, нишката на работата ти е съвсЬмъ здрава. Когато видя нЬкоя работа съ много вжзли, казвамъ на тази сестра да започне нова рабо¬та, която да нЬма вжзли. И съ вжзли е добрЬ, но безъ вжзли още по- добрЬ. НЬкой казва: "Съсипа се душата ми отъ скърбь." - Не говорете така. Работете усърдно, но гледайте конецътъ ви да бжде безъ вжзли. Не е все едно, дали ще работишъ съ вжзли, или безъ вжзли. Да рабо- тишъ безъ вжзли, значи, да имашъ непрЬривна връзка съ Любовьта, постоянно да чувствувашъ Нейното присжствие. ВсЬки човЬкъ е из- пратенъ съ извЬстна мисия на земята, да свърши една благородна работа. Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързанъ съ Любовьта, съ Божественото и когато се намира подъ Неговото ржководство. Ние можемъ да бждемъ силни, мощни само когато сме свързани съ Великото Начало. Въ това седи тайната на живота. Искаме ли да бждемъ тихи и спокойни при всички бури и страдания, трЬбва да сме въ непрЬривна връзка съ Него. Само по този начинъ можемъ да бждемъ весели и радостни. Тогава този Великъ принципъ ще изпрати върху насъ Любовьта си. Имаме ли Божията Любовь, всички хора ще ни приематъ добрЬ, защото знаятъ, че имъ носимъ нЬщо отъ Господа.

И тъй, сега ви поздравлявамъ по новия начинъ: "Безъ вжзли сестри! Безъ вжзли,. братя!" То значи: да ходишъ безъ тъмнина въ свЬтлината! Стремете се всички да носите въ себе си непрЬривно тази свЬтлина. Тази е една отъ великитЬ идеи. Като знаете това, изправяйте погрЬшкитЬ си. Въ какво седятъ вашитЬ погрЬшки? - Въ скжсанитЬ конци. Затова, колкото скжсани конци имате, свържете ги, направете вжзли. Ако сте спжнали нЬкой човЬкъ въ пжтя му, идете при него, извинете му се и изправете погрЬшката си. Направете това въ душата си, съ дълбоко съзнание за вашата грЬшка. Ако не можете да направите това отъ любовь къмъ вашия Учитель, дЬ е тогава вашата Любовь? Ако заради вашия възлюбленъ не можете да се молите единъ за другъ, дЬ е вашата любовь? Да се молишъ, значи да изправяшъ погрЬшкитЬ си. Да се молишъ за нЬкого, значи да му помогнешъ да се свърже той съ Божественото съзнание. Писанието казва: "Молете се единъ за другъ!" Наша длъжность е да се молимъ единъ за другъ. Така правятъ и отъ невидимия свЬтъ за васъ. Знаете ли, какво би станало, ако небето не се молЬше за васъ.

Казвамъ: вашиятъ добъръ животъ, вашата интелигентность се дължатъ на тия възвишени сжщества отъ невидимия свЬтъ, които ви обичатъ. Ако Богъ, ангелитЬ, светиитЬ и всички добри хора не мислятъ за васъ, знаете ли, какво щЬше да стане съ васъ? Вашиятъ животъ е резултатъ на съвокупна дЬятелность, каквато вие не можете да си прЬдставитЬ. Вашиятъ животъ се развива правилно, благодарение на това, че Великата Сжщина мисли за васъ. Падналъ си, обезсърдчилъ си се, Тя казва: "Стани, напрЬдъ върви!" Затова, имен¬но, непрЬстанно се молете! Така се молете, че свЬтътъ да не вижда и да не знае, че се молите. Когато при молитвата чувствувате връзка съ Великото Начало, всЬка мисъль у васъ ще бжде ясна, а всЬко чувство - силно и мощно. Дойдете ли до нЬкое чувство, което се колебае, или до нЬкоя мрачна мисъль, веднага направете връзка съ Божественото съзнание. Срещнете ли нЬкой неприятенъ за васъ човЬкъ, направете връзка! За повдигането и на този човЬкъ работятъ хиляди разумни сжщества. ТрЬбва ли да казвате за този човЬкъ, че отъ него нищо нЬма да излЬзе, само за това, защото го мразите? Когато правя бЬлЬжки нЬкому, съ това азъ искамъ да му кажа слЬдното: "Слушай, ти не постжпвашъ добрЬ. Знаешъ ли, че хиляди разумни сжщества работятъ за тебе, а ти разпилявашъ готовото? Ти още живЬешъ на чуждъ гърбъ, нищо свое не си изработилъ. ВрЬме е вече да започнешъ ти самъ да работишъ и да изнесешъ нЬщо отъ своето. ТрЬбва да съзнаешъ вече това, което другитЬ сж направили за тебе и да имъ благодаришъ". - Ами дали Висшето, Великото въ свЬта ще приеме моята молитва? - Не се съмнявай, моли се. Ако така мйслЬха сжщест¬вата отъ невидимия свЬтъ, тЬ не биха се молили нито за тебе, нито за другитЬ. НЬкой казва: "Азъ се моля". - Не, това е криво разбиране. Не сме ние, които се молимъ. Павелъ казва: "Ние не знаемъ, какъ трЬбва да се молимъ. Духътъ въ насъ се възвишава. Той е множество, въ Него всички се молятъ, помагатъ, работятъ". По сжщия начинъ и вие се молете за всЬки, когото не обичате, или не можете да търпите. Помагайте чрЬзъ молитвата си да се подигне духа на този човЬкъ.

НЬкой казватъ: "И духовнитЬ хора сж като свЬтскитЬ." - Не е така. - Но и въ свЬта има чисти и святи хора. - Да, свЬтскитЬ хора сж диаманти, а духовнитЬ - сЬменца. Обаче, посЬешъ ли диаманта, той не изниква; посЬешъ ли сЬменцето, то изниква. Диамантътъ несЬтъ струва много нЬщо, а посЬтъ - нищо не струва; сЬменцето несЬто нищо не струва, посЬто - милиони струва. Единъ грамъ радий струва около 8-10 милиона лева. Сила е това! Мощното, силното се крие в1> живота. Ако единъ грамъ радий струва толкова много, питамъ тогава: колко ще струва вашиятъ животъ? За това малкото, което имате въ живота си, и цЬлата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите. То е мощното въ човЬка. ТрЬбва ли слЬдъ всичко това да казвате, че не искате този животъ, че не сте доволни отъ него?

Ако бихте продали цЬлата земя, съ ВсичкитЬ и жители, пакъ не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа въ вашия животъ. Мощно нЬщо е човЬкътъ! Той струва повече отъ цЬлата земя. Щомъ знаете това, ще гледате на живота съ благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за васъ, има кой да се моли за васъ. Като дойде Учительтъ при васъ, послЬ вие ще отидете при Него. Тия сж новитЬ схващания, които трЬбва да станатъ за васъ плъть и кръвъ. Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото въ себе си, като запалена свЬщь! Щомъ имате тази запалена свЬщь, трЬбва ли да ви се доказва, че свЬщьта гори? Когато свЬщъта гори, и азъ, който искамъ да ти доказвамъ, че тя гори, и ти, който носишъ тази запалена свЬщь, ще можемъ да четемъ на нейната свЬтлина. Не можешъ ли да четешъ, това показва, че свЬщьта не гори. Обичаме ли Първоизточника на Живота - Истината - свЬтлината е при насъ; не Я ли обичаме, свЬтли- ната не е при насъ. Щомъ ние сме скърбни, Истината не е при насъ; щомъ сме радостни, Истината е при насъ. Дали Я виждаме, или не, то е другъ въпросъ. ВсЬка радость, всЬко благословение иде отъ Вели¬кото Начало на Живота.

"Ти цЬлувание ми не даде; а тя, откакъ съмъ влЬзълъ, не е прЬ- станала да цЬлува нозЬтЬ ми".

Сега ще ви дамъ слЬдното правило. Този човЬкъ трЬбва да цЬлува, който с^ди на по-низко стжпало въ своето развитие. ГрЬшни- цата жена цЬлуваше краката на Христа, мажеше ги съ миро и изтриваше ги съ космитЬ на главата си. фарисеятъ, който Го бЬше призовалъ у дома си, виждаше това нЬщо и се запитваше: "Какъ позволява Христосъ на тази жена да цЬлува краката Му? Ако Той бЬше пророкъ, щЬше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него". Христосъ отговори: "ВлЬзохъ въ кжщата ти, и ти вода за нозЬтЬ ми не даде, а тя съ сълзи облЬ нозЬтЬ ми и съ коситЬ си ги изтри." Значи, низшето ще цЬлува, а висшето ще благославя. Двама души едноврЬменно не могатъ да цЬлуватъ. Когато единиятъ цЬлува, другиятъ ще благославя. Това е правилното положение на нЬщата. ЦЬлува този, който има Любовьта, а благославя този, който има благостьта. Когато Любовьта дойде въ тебе, тя ще те научи да цЬлувашъ краката на съвършения човЬкъ. Да цЬлувашъ краката на грЬшния, това не е никаква философия. Когато дойде Мждростьта, тя ще те научи да благославяшъ. Кого ще благославяшъ? - ДЬцата на съвършенитЬ. Благославя се само праведниятъ човЬкъ. Праведенъ ли си, Господь ще те благослави. НЬкой казва: "Ти трЬбва да ме цЬлу- нешъ". - Мога да те цЬлуна, но когато станешъ съвършенъ. - ТрЬбва да ме благословишъ! - Ще те благословя, когато цЬлунешъ краката на съвършения. Вие трЬбва да разберете, какво нЬщо е цЬлувката въ нейната първична чистота. Когато чистиятъ цЬлува, той носи бла-гословеше. Тия сж новитЬ схващания, които трЬбва да имате.

И тъй, азъ желая всички да бждете млади: млади въ Любовьта, стари въ Мждростьта; свободни въ Любовьта, вързани въ Мждрость¬та. Павелъ бЬше вързанъ съ вериги, но въ проявитЬ на Любовьта той бЬше свободенъ, понеже отиваше да проповЬдва. Това значи: когато сърдцето е свободно, умътъ трЬбва да бжде вързанъ; когато умътъ е свободенъ, сърдцето трЬбва да бжде вързано. Когато корабътъ спре на пристанището, все трЬбва да има една котва, за която да се закрЬпи. Сжщото се отнася и за човЬка. ВсЬки човЬкъ трЬбва да има една котва, която да го държи вързанъ за почвата. Той трЬбва да има една идея, за която да бжде свързанъ: или съ ума си, или съ сърдцето си. Когато умътъ му се развърже, сърдцето му трЬбва да се свърже; когато сърдцето му се развърже, умътъ му трЬбва да се свърже. Дали умътъ или сърдцето ще бжде свързано, безразлично е, но човЬкъ трЬбва да има непрЬривна връзка съ ВЬчната СвЬтлина на живота. ПрЬкжсне ли тази връзка, мракъ и тъмнина настава въ съзна¬нието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване.

НЬкой питатъ: "Какъ можемъ да се освободим1» отъ отчаяни-ето, отъ безнадеждието?" За да се освободите отъ тЬхъ, ще ви дамъ слЬдната рецепта: надеждата лЬкува отчаянието; вЬрата лЬкува без-надеждието; Любовьта лЬкува безвЬрието. Съ други думи казано: Любовьта крЬпи ВЬрата; ВЬрата крЬпи Надеждата, а Надеждата крЬпи Живота. Имашъ ли надежда, крЬпишъ живота си; имашъ ли вЬра, крЬпишъ надеждата си; имашъ ли Любовь, крЬпишъ вЬрата си. Та зи е вжтрЬшната връзка на живота. Обаче, всички тия добродЬтели трЬбва взаимно да се подкрЬпватъ.

Сега азъ ще ви говоря нЬща постижими още днесъ, а не въ да-лечното бждеще. Този день подразбира отъ изгрЬвъ до залезъ на слън¬цето. Това слънце е свидЬтелъ на моитЬ думи. Щомъ изгрЬе слънцето, то носи своитЬ блага. Щомъ залЬзе слънцето, вие изпадате въ проти- ворЬчие; изгрЬе ли отново, то пакъ започва да ви говори за сжщитЬ блага.

Казвамъ: за да се увЬрите, че това, което ви говоря, е пости-жимо, вие може да направите опитъ. Христосъ казва: "Първо вие ще възридаете, ще заплачете, ще стане прЬкжсване на връзката съ Боже-ственото Начало, но послЬ пакъ ще ви видя, и вие ще се зарадвате, и радостьта ви никой нЬма да отнеме." Божията Любовь носи тази радость. Когато Божественото се прояви въ човЬка, всички скърби прЬставатъ.

Днесъ азъ желая да прЬстанатъ скърбитЬ ви! Какъ? - Като живЬете безъ вжзли. Този день може да наречемъ день безъ вжзли. Отъ изгрЬвъ до залезъ на слънцето да нЬма нито единъ вжзелъ. Вжзе- лътъ показва, че конецътъ е скжсанъ нЬкждЬ. НЬма по-хубавъ день отъ този, когато нишката на живота върви безъ прЬкжсване. Това значи да живЬешъ съ радость, въ сила и мощь. Който търси вжзли, да отиде въ свЬта. Който се стреми къмъ чистъ животъ, вжзли да не прави.

Днесъ младитЬ ученици ще разискватъ върху темата "Слън-цето." Слънцето е виновно за всичко: за заразата въ свЬта, за крушени¬ята, за знанието, за сиромашията и за богатството, за болеститЬ, за здравето и т. н. Който разбира слънцето, ще види, че въ него се криятъ всички блага и благословения. Който не разбира слънцето, ще се ползува отъ неговата свЬтлина, да намЬри онзи, който има да му дава и ще го даде подъ сждъ. ЗалЬзе ли слънцето, настане ли нощь, той не може да намЬри своя длъжникъ. Слънцето, значи, носи страда¬ние, нещастие за този, който има да дава.

Новото учение, обаче, казва: "Когато слънцето изгрЬе, търси този, на когото имащъ да давашъ. Изплати дълговетЬ си и започни новъ животъ - безъ вжзли, безъ прЬкжсване връзката между човЬшко- то и Божественото съзнание."

Сега и на васъ желая този день да продължава непрЬкжснато - день безъ вжзли!

БесЬда, държана отъ Учительтъ, на 7 юли, 1929 г.

София - ИзгрЬвъ.