Разлика между версии на „Добрата дума ОФ“

Текуща версия към 15:34, 17 април 2011

Беседи

Младежки окултен клас - ОСМА ГОДИНА (1928-1929)

КНИГА: Отворени форми

ДОБРАТА ДУМА

Размишление върху силата на живота.

Какво представя правата линия? – Граница на плоскостта. А плоскостта? – Граница на тялото. Когато правата линия става по-дебела и по-голяма, това показва, че тя се превръща в плоскост. Значи, правата линия е в движение. Има движения в материалния свят, в духовния и в умствения. Например, срещате двама приятели, които са в хармония помежду си. Докато са в хармония, движението между тях е незабелязано, отношенията им са отмерени. По едно време отношенията им се изменят. Единият от тях казва, че приятелят му се изменил към него. И вторият казва същото. И двамата започват да мислят по особен начин, съставят си особено мнение един за друг. Това показва, че хармонията помежду им е нарушена. Обаче, промяната в отношенията между двама души не показва още дисхармония. Чрез промяната може да се внесе нещо ново, което да увеличи хармонията между приятелите. Следователно, човек трябва да проверява промените, които стават в неговия ум и в неговото сърце, да знае, какви резултати произтичат от тях – хармонични или дисхармонични. Ако учителят е недоволен от ученика си и му каже, че нищо не знае, последният може или да се разгневи на учителя си, или да се съгласи с него. Ако се разгневи, отношенията към учителя му са дисхармонични. Ако се съгласи с него, той започва да учи добре, поправя слабата си бележка, мнението на учителя си и отношенията към последния стават хармонични. Лошо е положението на ученика, ако остане с мисълта, че учителят му е несправедлив и го е преценил неправилно. Тогава той престава да учи и върви към загуба. И учителят губи, и ученикът губи; учителят губи едно на стоте, а ученикът – две, три и повече. Когато учител и ученик се борят, яйцето на учителят пострадва само от единия край, а на ученика и от двата края – и от острия, и от тъпия. Затова, като видят, че някой се бори с по-силен от него, казват му: Пази добре яйцето си, поне тъпият край да остане здрав. В заключение на това, казвам: Не докарвай обидите до крайния предел. Като дойдеш донякъде, върни се, да остане поне едно чисто място, на което да стъпиш.

Не докарвай обидата до крайния предел. Това е правило, чрез което си служат и лекари, и свещеници, и учители, и съдии. Като отиде при някой болен, на когото стомахът е крайно разстроен, лекарят му препоръчва абсолютен глад и от време навреме да употребява по една чайна лъжичка лекарство, разредено в малко вода. Болният пита, защо не трябва да яде. – Много просто, стомахът му трябва да се запази, да не отиде до крайния предел на неговото разстройство. Който мисли криво, казва, че лекарят не обича този болен, затова го лишава от ядене. Ако му даваше да яде, това показва ли, че го обича? Колкото е вярно едното заключение, толкова е вярно и другото. Ако акордът е хармоничен, това не показва, че тоновете, които го съставят, се обичат помежду си. И обратно: ако акордът е дисхармоничен, т.е. ако тоновете са в дисонанс, това не показва, че се мразят. В музиката и дисонансът, и съзвучието са еднакво необходими. Така светлината и топлината са необходими за живота. Отде произлиза светлината? – От знанието и от науката. Затова казваме, че знанието носи светлина и сила. Понякога светлината изсушава нещата, понякога ги опорочава. Например, докато не познаваш един човек, ти имаш добро мнение за него. Щом го познаеш, изменяш мнението си. Докато не познава материалното положение на своите клиенти, гостилничарят е добър и внимателен към тях. Щом разбере състоянието на кесията им, той изменя отношенията си към тях: към бедните става груб и невнимателен, а към богатите увеличава вниманието и разположението си. Следователно, за предпочитане е гостилничарят да бъде невежа за кесиите на своите клиенти. Някой казва, че иска да знае всичко. – Не трябва да знаеш всичко. Какъв смисъл има да знаеш кога ще умреш или кога ще ти се случи някакво нещастие? Страшно е за човека да научи някаква новина изведнъж.

Един циганин-хамалин спечелил на лотария един голям параход. Завели го при парахода и му казали: Този параход е твой, на лотария го спечели. Като чул това той се стреснал изведнъж и полудял от радост. Трябвало да го подготвят, постепенно да свикне на радостта. Да го заведат при парахода и да го запитат: Харесва ли ти този параход? Какво би направил, ако ти го подарят? Най-после да му се каже, че този параход е негов. Големите изненади са опасни за съзнанието на човека. Напредналите същества се справят лесно с тях, но обикновените не могат да издържат големи напрежения. Понякога природата си служи с тях. – Кога? – Когато иска да кали човека. Така железарят кали желязото: нагорещява го силно и после го поставя в студена вода или обратно: силно изстуденото желязо туря в огън. Мисълта, която обхваща човешкото съзнание, се нуждае още от мекота и пластичност, да може гръбнакът й да издържа и на най-големите бури и изпитания.

И тъй, никой не може да се произнася, че еди кой си го обича, или не го обича. – Защо? – Защото любовта съществува само като абсолютна проява на Бога. Човек не е проява на любовта, но чрез него тя може да се прояви. А Бог е Любов. Божественият свят е свят на светлина и на любов. Тъй щото, ако търсите светлина, там ще я намерите; ако търсите любов, пак там ще я намерите. Вън от този свят вие изпадате в мрак и в безлюбие. Ние говорим за възходящата любов, в която няма измяна. Ако говорите за любовта на промените, вие сте в друг свят. Тази любов наричаме низходяща. В тази любов хората се влюбват и разлюбват. Докато са влюбени, те са готови на всякакви жертви. Щом се разлюбят, нищо не дават един за друг. Любов, в която има влюбване и разлюбване, е любов на илюзиите. Такава е земната любов. Докато е на земята, човек се движи в илюзии. На десет илюзии ще срещне едва една реалност. Ако избягвате илюзиите, нищо няма да ви остане. Илюзиите са като триците на брашното, но и без тях не може, все има с какво да се занимавате. Каквото представят играчките за децата, такова нещо са илюзиите за възрастните. Дълго време детето се занимава с играчките си. Следователно, и възрастният не може в един момент да се откаже от илюзиите си. Докато живее с илюзии, човек все още се държи за земята. Отнемат ли изведнъж илюзиите му, той ще полети в пространството, без да може да се спре. Страшно е това положение. То е все едно, да се качиш на балон и да отрежат връзките на балона. Дълго време ще викаш, но никой не може да ти помогне. Ще чакаш, докато балонът сам падне на земята. Всяко нещо може да бъде илюзия, но може да бъде и реалност – зависи от разбирането на човека. Бомбата е илюзия за онзи, който не я разбира, но реалност за онзи, който я разбира.

Някои казват, че илюзиите са сенки на живота. Лошо ли е да бъдеш на сянка? Лятно време, в големите горещини е добре да бъдеш на сянка, но зимно време сенките са опасни. Значи, илюзията е опасна, когато не е употребена на място. Други пък поддържат, че илюзията е подобна на рекламата. Както рекламата привлича вниманието на хората към нещо ценно, така и илюзията привлича вниманието им към реалността. Като седиш известно време под сянката на крушата, най-после ще обърнеш внимание и на самата круша. Сянката на крушата ще ви даде повод да правите научни изследвания. Като знаете това, не избягвайте илюзиите, но вървете постепенно към реалността на живота. Учените, по линиите в спектроскопа, познават, дали две тела в пространството се отдалечават едно от друго, или се приближават. Външно, отдалечаването и приближаването не се забелязват, но по линиите лесно се определят. Също така се определя и бързината на това отдалечаване и приближаване.

Илюзии съществуват и в мислите, и в чувствата на човека. Например, някой ученик или студент се готви за изпит и си въобразява, че ще го издържи за шесторка, но получава едва тройка. Явява се на друг изпит и очаква да бъде скъсан, а всъщност, получава добра бележка. Това са илюзии на неговите мисли и чувства. В заключение казвам: Който печели в началото, накрая губи. И който губи в началото, накрая печели. Не е голямо нещастие, че ученикът или студентът е пропаднал на изпита си. Когато влезе в реалния свят, тогава ще има ясна представа за нещата; тогава ще разбере кое му носи щастие. Щом е така, не казвайте, че знаете това или онова. Истинско знание е това, което ви следва навсякъде. Някой казва за себе си, че е добър математик, но не може да си служи с математиката. – Защо? – Защото не се упражнява, не работи с нея. Друг казва, че е силен, но силата му изневерява. Той не се упражнява, не работи физически и всеки ден губи силата си. Когато човек губи силата, знанието си, това показва, че се намира под влиянието на други закони. Всеки иска да бъде свободен, самостоятелен, никой да не му влияе. Това е невъзможно. Например, някой решава една задача, иска сам да я реши. Така той усилва своята самоувереност, но, в края на краищата, пак не е самостоятелен. Стотици хора преди него са решавали същата задача, мислили са върху нея, и той върви по отъпкан път – не е самостоятелен и независим. Той се влияе от мисълта на онези, които са работили преди него. – Не искам да се свързвам с хората, не искам да правя връзки. – И това е невъзможно. Ще правиш връзки с хората, с храната, с дрехите си и т.н.

Едно е важно за човека: всяка връзка да му предава нещо. Връзваш обущата си, да се държат добре за краката. Връзката е минус, ползата от обущата е плюс. Ако плюсът е по-голям, минусът е на място. Храната е минус, товар; ползата от храната е плюс. Природата започва с минус и свършва с плюс. Като се роди, детето започва да диша, да се храни – изразходва енергия – минус е това. Въздухът, водата, храната му предават нещо – това е плюс. Има външна и вътрешна пасивност – минус; има външна и вътрешна активност – плюс. На пасивността отговаря активност. Някой човек е външно пасивен, вътрешно – активен. И обратно: някой е външно активен, вътрешно – пасивен. Казват, че този човек има инициатива. Той може да има инициатива, без да свърши някаква работа. Друг пък няма инициатива, но, като започне да работи, свършва работата си. Добре е човек да има инициатива, добре е да бъде индиферентен, но само за някои неща. Философът, обаче, се интересува от всичко, но не купува всичко. Правете и вие същото: всичко наблюдавайте, от всичко се интересувайте, но малко купувайте – не се товарете много.

Представете си, че искате да знаете кога е създадена Витоша. Какво ще придобиете от това знание? И да знаете, кога е създадена Витоша, вие не я познавате в началото. Като млада, на една година, тя е била красива, напета. Днес е стара баба, набръчкана. Понеже я виждате като баба, за вас е важно да знаете, какви богатства крие в себе си. Внуците се интересуват от баба си дотолкова, доколкото тя е скрила някакво богатство за тях. Какво по-голямо благо може да очакват, ако бабата даде на всяко внуче по няколко килограма злато? Златото осмисля живота. То е най-добрият проводник на живота, на праната, на жизнената енергия. Който има повече злато в кръвта си, той се радва на повече живот. Ако златото в човека е малко, той често боледува. И в астрологията златото се разглежда като проводник на живота. Духовната наука разполага с формули, чрез които се привлича златото.

Едно момиченце минавало често край кантората на един банкер,спирало се, разглеждало жълтиците на прозореца и си казвало: Бог да ти помогне да спечелиш два пъти повече злато. На другия ден пак се спирало пред прозореца и пожелавало на банкера да спечели три пъти повече злато. Колкото пъти минавало, всякога му пожелавало да има по-голяма печалба. Банкерът забелязал, че когато момиченцето се спирало пред прозореца, печалбата му се увеличавала. Един ден той извикал момиченцето вътре и го запитал, какво си шепне, когато се спира пред прозореца му. То отговорило: Пожелавам ти всеки ден по-големи печалби. Той благодарил, дал му няколко жълтици и го поканил да дохожда често при него.

Следователно, който иска да придобие органическо злато в кръвта си, нека всеки ден, като минава покрай някой банкер, да му пожелава да печели двойно, тройно, четворно повече, отколкото по-рано е печелил. Всяка светла и възвишена мисъл, често повтаряна, чистосърдечно и безкористно, предава нещо на човека. Природата възнаграждава човека за всяка добра дума, за всяка добра мисъл, отправена към някого. И обратно: ако човек пропусне да каже една добра дума, или да пожелае добро на някого, природата го наказва. Една добра дума, казана на място, отваря сърдцето и на най-големия скъперник. Така може човек да си помага и при различни заболявания. Ако сте хремави, мислете за здравето. Често повтаряйте мисълта “аз съм здрав” и в скоро време хремата ще ви напусне. Здравият често мисли за болестта и я привлича. Правете точно обратното: мислете за здравето, за да го привлечете и усилите и да се освободите от болестта. Разумното, доброто, великото в човека е в състояние да се бори с микробите, които причиняват болестите.

Прилагайте добрите и положителните думи и мисли като формули, с които можете да си въздействате. Ако си песимист, повтаряй по няколко пъти на ден думите: Аз съм оптимист. Ако си нарушил мира си, повтаряй думите: Аз имам вътрешен мир. Прилагайте положителното на мястото на отрицателното, доброто на мястото на злото, правдата на мястото на неправдата и така ще изправяте погрешките си.

Само светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.

33. Лекция от Учителя, държана на 10 май 1929г.

София – Изгрев