Разлика между версии на „Смяна на енергиите“

Текуща версия към 21:33, 16 април 2011

Беседи

Младежки окултен клас - ОСМА ГОДИНА (1928-1929)

КНИГА: Божествените условия

Смяна на енергиите

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Размишление върху чистосърдечието.

Чете се темата: „Защо вярвам и защо се съмнявам“.

За следния път всеки да вземе десет грама просо и да преброи зрънцата. След това ще видим, каква разлика има в числата. Като се върнете по домовете си, ще опражите просото с малко зехтин и ще го изядете. Преди да го ядете, ще си отбележите, какво е времето и вашето вътрешно състояние. Ще го ядете бавно, с разположение, и ще си отбележите състоянието, в което се намирате. Като го изядете, също ще опишете вътрешното си състояние и времето: дали грее слънце или е облачно, тихо или ветровито. Значи, три момента са важни: преди ядене на просото, във време на ядене и след ядене. Кога ще го ядете, не е определено – кой когато има разположение. Като направите задачата си, ще имате една придобивка в знанията си, една нова опитност. Тези наблюдения са важни за вас. Аз се интересувам главно от броя на зрънцата в десетте грама.

В един мит се говори за просото и за неговата служба. След създаването на зърнените храни, така се случило, че просото било определено да храни човечеството. То запитало другите храни: Какво трябва да се прави от мене – хляб или баница? Те му отговорили: Ти стани на хляб, че за баница не мисли.

Просото, като дребно, се взима за символ на смаляването. Не може човек да гледа просените зрънца и да не мисли за смаляването. Христос взима синаповото семе за представител на малките величини. В Евангелието е казано: „Ако имате вяра, колкото синаповото зърно...“ Като четете Евангелието, ще се чудите, каква връзка има между вярата на човека и синаповото зърно. Външно тези неща изглеждат разхвърляни, но само за онези, които не ги разбират. Ученият разбира отношението между всички части и ги разглежда като удове на едно цяло. Невежият не се интересува нито от частите, нито от цялото. Не е все едно, дали човек знае отношението между частите и как да ги съчетае, или не знае. Как ще впрегнете конете, ако не можете да съчетаете частите в едно цяло? Господарят ви иска да впрегнете конете и да отидете с колата на работа. Ако не можете да направите това, още на другия ден той ще ви изпъди. Ако сте писар и пишете писма, а не знаете как да съчетавате буквите правилно, какво ще стане с вас? Щом прегледа едно от писмата, които сте писали, началникът веднага ще ви уволни. Каква картина ще нарисува художникът, ако не може да съчетае правилно частите на лицето? Който погледне картината, ще каже, че тя е рисувана от някой невежа, а не от художник. Художникът знае, как да съчетае частите, за да даде истински образ на лицата. Всеки човек, сам за себе си, е художник. През целия си живот той рисува собствения си образ и трябва да знае, къде каква линия да тури, за да не размести частите. Отрицателните мисли и чувства, както и страданията, съкращават мускулите и внасят дисхармония в лицето. Положителните мисли и чувства и радостта предават нещо красиво на човешкото лице – мускулите приемат своето естествено положение. Красиво е човешкото лице, когато отпечатва положителното и възвишено състояние на човека; тогава всяка част е на мястото си. Вътрешната дисхармония и хармония се отразяват не само върху мускулите на човешкото тяло, но и върху костите. Това не става изведнъж, но в течение на десетки, стотици и хиляди години – според интензивността на състоянията, през които човек минава. Сегашните недъзи и добродетели на човека се дължат на неговото минало.

Мнозина се оправдават за недостатъците си, че са ги наследили от майка си и баща си, от деди и прадеди. Вярно е, че човек унаследява качествата и чертите на родителите си, но той може и да се справи с тях, да ги превърне в положителни. Човек възприема черти, качества, движения от другите хора, което показва, че те си влияят и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение.

В Америка някъде, живял един епископ, който имал обичай да криви главата си наляво. По подражание на него, всички проповедници от същата област си изкривявали главите наляво. Като го гледали, те незабелязано му подражавали и придобили същия навик.

Нека всеки се огледа и види, държи ли главата си направо, или я изкривява, ту наляво, ту надясно. Някой говори и криви главата си наляво. Вие го слушате и му подражавате. Гледате, един ден и вашата глава се изкривила наляво. Друг път срещате човек, който криви главата си надясно. Днес го наблюдавате, утре го наблюдавате, докато най-после и вие започвате да изкривявате главата си надясно. Не е лошо да подражава човек, но той трябва да държи главата си право – нито надясно или наляво, нито напред или назад. Ако наведеш. главата си напред, това означава едно нещо; ако я наведеш назад – друго нещо означава. Като влезеш в някой магазин, търговецът те оглежда от главата до краката и ако си добре облачен и внушаваш доверие, той ще наведе главата си, ще те поздрави учтиво и ще каже: Какво обичате, господине? Отиваш в някое министерство, търсиш работа. Веднага разсилният те посреща, изпъчва се пред тебе и те пита: Какво обичате? Не е позволено да влизате при министъра. Ще чакате, не е време още. Като се изпъчва, той иска да каже: Знаеш ли, кой съм аз? Значи, когато човек навежда и главата, и тялото си напред, това показва, че е търговец, иска да продаде стоката си добре. Когато се изпъчи пред вас и не ви позволява да влезете при министъра, той е разсилен.

Като знаете, че много от вашите движения и постъпки са придобити по влияние, по наследство или по подражание, бъдете будни, да се освободите от тях. В първо време те могат да ви забавляват, но впоследствие ще се отразят и върху характера ви. Някой прави такива движения с ръката си, като че отсича нещо. Той е придобил това движение от военните. Войникът вади сабята си и каквото срещне на пътя си, сече. Който прави такива движения с ръцете си, има желанието и разположението на войника. Какво придобива човек с това движение? Защо не подражавате на земеделеца, който взима в ръката си жито и сее на нивата? Между двете движения – сечене и сеене, има борба. Първоначално човек е изучавал сеченето. Той взимал меч, брадва в ръка – сякъл и рязал. След време започнал да мисли, да си дава отчет за постъпките и си казал: Нищо не придобих със сечене и рязане. Трябва да изменя живота си, да направя някакво добро. Той взел житото в ръка и започнал широко да сее. След това заровил посятото, и след известно време получил плод от доброто, което направил.

Какво заключение можем да извадим от това? – Че който съзнава погрешките си, може да ги изправи. Да изправиш една своя погрешка, това значи, ако си напакостил на някого, да му направиш добро. Това е метод за превръщане на енергиите от отрицателни в положителни. Как може човек да изправи погрешката си? Представете си, че някога сте казали една обидна дума на някого. След време друг някой, или същият, казва и на вас една обидна дума. Вие сте забравили своята погрeшка, че сте казали на някого обидна дума, и се чувствате крайно засегнат от смелостта на този, който ви обижда. Седите и мислите, как да му отговорите. Да му кажете обидна дума, не искате; да го ударите, не искате. Благороден човек сте, не искате да му отговорите по същия начин, но и обидната дума не можете да забравите. Цял ден ходите натук-натам, вършите работата си, но обидната дума се върти в главата ви, не ви напуща. Най-после се върнете у дома си, пиете чаша вода и с нея заедно глътнете обидата. Ако още ви безпокои, като се храните, отправяте и обидата в стомаха, да се смели. И този начин е добър, но за предпочитане е да бъдете глух за обидата. Идете при човека, който ви е обидил, хванете го за ръка и го прегърнете. Целунете го няколко пъти и му кажете: Хубаво говориш. Повтори още един път, да чуя, какво трябва да изправям в себе си. Ела сега да си хапнем братски, да забравим всичко лошо. Който може да приложи този метод, е характерен човек. Той изработил нещо ценно в себе си.

Защо човек лесно се обижда и разгневява? Защо може и да прощава? В човека има две съзнания: нисше – в задната част на главата, и висше – в предната част. Когато впечатленията и чувствата минават през задната част на главата и там се задържат, човек дава ход на нисшите енергии в себе си и е готов да се гневи, да бие, да се кара. Ако тези енергии се отправят към предната част на главата, в човека се явява борба. Той се бори, докато едни от енергиите надвият. Щом надвият висшите енергии, човек става снизходителен и прощава. Висшето съзнание е проводник на светлината. Като разглежда нещата при тази светлина, човек не може да не прости. Ето защо, когато енергиите минават през задната част на мозъка и натежават, обърни се към Бога, Който работи в тебе, да отправи тези енергии в предната част на мозъка, дето има условия да се асимилират. Който може да преработва обидите, той всеки момент се повдига. И микроскопически да се повдигнеш, с един милиметър, благодари на Бога. Той е воювал заради тебе и ти е помогнал.

Какво представят обидните думи? Те са сили, които падат върху човека, за да го изкарат от противоречието и заблуждението, в което се намира. Как ще те обидят? Ще кажат, че си крадец, вагабонт, хитрец и т. н. Думата „вагабонт“ е чужда, тя започва с буквата „V“ – знак на противоречие. Думата „крадец“ започва с буквата „К“ – знак на дисхармония. Думите „корона, кръст, крепост, кръг“ започват също с „К“. Кръгът означава сили, които са в постоянно движение. Думите „воденица, Венера, вяра, вода, вино“ започват с буквата „В“. Виното прави човека весел; вярата го окуражава; воденицата мели брашно. Вземете един речник и вижте, какви букви влизат в думите. Ще забележите, че в някои думи влизат по няколко силни букви. При това, от значение за думите е, дали една и съща буква, силна или слаба, се намира в началото или на края на думата. Ако една дума съдържа низходящи сили, буквите, които я образуват, не са хармонично съчетани. Хармоничните или възходящите думи са съставени от хармонично съчетани букви.

Като ученици, вие трябва да изучавате мислите си, да знаете, всяка мисъл в коя област на мозъка се заражда. Ако в ума ви се роди мисъл за изучаване на някой предмет, отпред на челото ще усетите известно напрежение; ако се прояви вярата ви, ще усетите напрежение в горната част на главата си; ако пък се засегне чувството на справедливост или съвестта, ще усетите напрежение горе, отстрани на главата; ако се разгневите, ще усетите напрежение в областта зад ушите. Това показва, че всяко чувство, всяка умствена способност заема точно определено място в човешката глава: отгоре, отстрана, отзад или отпред. Това е наука, която в бъдеще ще познават всички. Как може да се въздейства срещу гнева? Ако някое дете се е разгневило, пипнете върха на носа му. Състоянието му веднага ще се смени. Достатъчно е най-малкото докосване до върха на носа, за да стане смяна на енергиите. Енергиите, които текат през върха на носа, са свързани с енергиите около ушите. Ето защо, като дадете на детето да яде, гневът му изчезва. Като се разгневиш, започни да ядеш, да трансформираш енергиите на гнева. Добре е да ядеш, преди да се е проявил гнева, преди да е отровил кръвта. Като разбереш, че някой човек е готов да те обиди, вземи си няколко ореха или бадеми, докато още не си се разгневил. Задната част на мозъка е свързана с известен род чувствания, които нямат нищо общо с мисълта. За да не се поддаде на тези чувства, човек трябва да прекара мисълта си от задната част на мозъка към предната част. Само така тези чувства могат да се трансформират и да станат безвредни за човека.

И тъй, обиди ли ви някой, започнете да мислите, за да намерите начин, да въздействате на онзи, който ви е обидил. Това значи, да превърне човек минуса в плюс. Човек не може да въздейства на своя ближен, ако първо не е сменил своите енергии. Не може ли да въздейства на себе си, той ще възприеме състоянието на другия, и двамата ще станат положителни. Когато се срещнат двама души, еднакво силни, между тях ще се яви борба, в която единият ще победи, а другият ще бъде победен.

Най-опасното място в човешката глава е мястото на личните чувства. Те се намират в задната част на главата. За да се справи с личните си чувства, човек трябва да отправи енергията им към горната част на главата, дето се намира центъра на милосърдието. Тук близо се намират два други центрове – на вярата и на надеждата, дето се сменят нисшите енергии с висши. Засега слънцето на човешкия живот се намира в главата, дето работи съзнанието. Дробовете нямат такова съзнание, както мозъкът. Лицето пък представя посоката, към която човек се движи. В която посока е обърнато лицето, към нея се отправят енергиите на човешкото тяло.

Като изучавате животните, виждате животинската линия, върху която разумната слънчева енергия е работила хиляди години, докато я изправи и създаде човека. Днес слънчевата енергия действа върху човешкото чело. Като разбират силата и значението на слънчевата енергия, мнозина наблюдават слънцето, отправят погледа си към него. Не е нужно това. Като гледа слънцето, човек трябва мислено да отправя енергиите от задната част на мозъка си към предната част. Днес малко хора могат да концентрират мисълта си и да отправят нисшите енергии на мозъка към висшите, но има и такива хора. И останалите ще постигнат това, но след хиляди години. Който не може да концентрира мисълта си, колкото да гледа слънцето, почти нищо няма да постигне.

Човек трябва да изучава закона за пренасяне на енергиите от задната част на мозъка в предната част. Остане ли тази енергия в задната част на мозъка дълго време, тя ще заличи всичкото знание, което човек е придобил и постоянно придобива. За да не изпаднете в това положение, работете върху себе си, сами да си помогнете. Иначе, ще дойде ден, когато всичко ще отречете и ще се спънете. Главата на човека отзад трябва да бъде правилно развита. Това значи нормално развит човек. Ако главата му отзад е плоска, този човек е скитник в живота. За такъв човек турците употребяват поговорката: „Камък, който се търкаля, темел не хваща.“ По линиите на ръката съдите за умственото и здравословно състояние на човека. Например, линията на живота показва, дали човек е здрав, или не. Сатурновата линия е свързана с гръбнака. Тя показва състоянието на гръбначния стълб. Линиите на ума и на живота са в тясна връзка помежду си. Ако линията на ума е по-дълга от линията на живота, човек мисли за много работи, безпокои се, поради което жизнените му енергии са по-малко. Ако през една жица минава силна енергия, жицата изгаря лесно. За трансформиране на излишната енергия помагат моралните чувства. Те са добри трансформатори на излишната умствена енергия Обаче, умът сам нищо не може да направи. Той трябва да се съедини със сърцето. Само така енергиите се трансформират правилно.

Задачата на човека е да регулира правилно мозъчните си енергии, за да се ползва от благата на природата. Всяко действие трябва да бъде съзнателно, да се ръководи от мисълта. Например, от значение е, как ходи човек. Ако се тресе, като ходи, той нарушава правилния ход на мисълта. С движението ту на единия, ту на другия крак напред, човек отправя енергиите от задната част на мозъка към предната част и така си въздейства. Когато сте разтревожени за нещо, движете се. Достатъчно е да извървите един-два километра път, за да се успокоите. Като знаете всичко това, стремете се към такива опити, с които да си помагате при всички мъчнотии и неприятности.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

20. Лекция от Учителя, държана на 25 януари, 1929 г. София – Изгрев.