Разлика между версии на „Седмият кръг на живота*“

Версия от 20:45, 10 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Светото място

Светото място - София 1939 г.

Седмият кръг на живота

— Само св-Ьтлиятъ пжтьнамж- дростьта води къмъ истината. Размишление. Днесъ ще ви дамъ една задача, да ра¬ботите върху Библията. ЦЪлиятъ класъ ще се раздЪли на две групи, и всЬки единъ отъ групата ще вземе по една отъ книгигЬ на Стария Заветъ. ЗапримЪръ, единъ ще вземе Битие, другъ — Изходъ, трети — Левитъ и т. н. Като четете книгитЪ, ще изучавате характера на всЪки единъ, за когото се говори. Коя е характерната чърта на Аврама? Аврамъ се отличавалъ съ послушание. Той напусна ба¬щиния си домъ и отиде въ непознати земи. Той отиде въ Египетъ да се учи. СегашнигЬ хора се оплакватъ отъ условията. Какво е би¬ло положението на старозаветницитЪ? ТЪ сж живели при по-тежки условия на животъ, от¬колкото сегашнит-Ь хора. Отде черпЪха т4 си-ла, за да издържатъ? Като ученици, вие требва да изучавате ц-Ьлокупния животъ, както и единичния — чо- вЪшкиятъ животъ. Като изучавате човешкия жи¬вотъ, ще видите, че въ него има седемь кржга. ШесттЪ кржга сж въ покой, а седмиятъ — въ

164 постоянно движение. Който схване движението на седмия кръгъ, той е разбралъ живота. Съ¬щото деление имаме и въ окото. Който може да схване седмиятъ кръгъ и да чете по него, само той вижда живота на човека въ окото. Всеки не може да чете по окото. Всеки не може да чете и по лицето на чов-Ька. За да чете по окото, по лицето, по линиигЪ на ръката, чов-Ькъ тр-Ьбва да схваща не само линиит-Ь, които съ въ покой, но и ония, които съ въ постоянно движение. Харак- терътъ на чов-Ька не се опред-Ьля отъ стати- ческигЪ линии на лицето, на носа, на устнитЬ, на очит-Ь, но отъ линиит-Ь, които постоянно се движатъ. Какво ще прочетете по лицето на една мумия, или на една статуя? Колкото да е гениална, статуята изразява само една ос¬новна чърта. Тя изразява идеята, която скулп- торътъ е вложилъ въ нея. За да направи це- ненъ камъка, скулпторътъ е вложилъ въ него една идея. Безъ идеи нищо не се постига. Следователно, чов-Ькъ тр-Ьбва дълго време да мисли върху красиви н-Ьща, да възприема кра¬сиви и възвишени чувства и да проявява до-бри постъпки, за да изработи ценното въ своя характеръ. Да мисли чов'-Ькъ съзнателно, това е ц-Ьла наука. Като мисли, чувствува и постъп¬ва съзнателно, чов-Ькъ се подига. Същевре¬менно той се справя съ излишните енергии на своя организъмъ. Ако не може да се справи съ излишъка на своите енергии и не знае, какъ да ги трансформира, човекъ се излага на гог

165 л-Ьмн страдания и болести. И тогава, отъ до¬брото излиза нЪщо лошо. И тъй, спрете вниманието си па седмия кржпь на вашия жиногь и бждете ююви да реализирате всичко красиво, което излиза отъ него. Мине ли н-Ькаква св-Ьтла мисъль презъ ума ви, не я изпущайте. Приемете я въ себе си и я реализирайте. Не я ли приемете, вм-Ь- сто нея ще дойде друга, отъ низшъ характеръ. Съ възвишенигЪ мисли човЪкъ работи и се подига, а съ низшитЪ се мжчи и тр>ди. Отъ васъ се иска съзнателна работа, да не очак¬вате наготово, като на лотария. Печалбата на лотария е случайно нЪщо: или ще спечелишъ, или ще загуби шъ. Днесъ всЪки човЪкъ требва да работи върху себе си, да създаде характеръ. Едно отъ условията за създаване на характеръ е постоянството и точностьта. Обещае ли н-Ьщо, човекъ требва да изпълни обещанието си — никакво отлагане не се позволява. Чов-Ькъ трЪбва да бжде точенъ не само къмъ близки- тЪ си, но и къмъ себе си. Обещае ли му н-Ь- кой да дойде въ опредЪленъ часъ и не изпъл¬ни обещанието си, той не тр-Ьбва да чака. Има сжщества, които сж заинтересувани отъ чов-Ъка. Едни иматъ желание да го спъватъ, а други — да го подигатъ. Тия, които го спъ¬ватъ, иматъ желание да го обератъ, да изсму- чатъ жизненигЪ му енергии и по този начинъ да го демагнетизиратъ. Това наричаме „духо- венъ вампиризъмъ", или ограбване на духов¬ните енергии на човека. ЗапримЪръ, дойде ви

166 никаква Божествена идея, която требва да! реализирате. Тъкмо се готвите да я реализи¬рате, нещо вътре въ васъ ви казва: Не бързай, не е дошло още времето за тази идея. Щомъ чуете този гласъ, вие се отказвате отъ наме¬рението си. Щомъ се откажете, веднага идатъ същества, служители на духовния вампири- зъмъ, и ви ограбватъ. За да не губите духовнитЯ си силиг щомъ дойде въ ума ви никаква светла идея, веднага пристъпете къмъ реализирането й. Ако при първия опитъ не сполучите, на-правете няколко опити, докато я реализирате. И да се обезсърдчите, пакъ не се отказвайте. Личностьта може да се обезсърдчи, това е външно обезсърдчаване. Важно е душата да остане тиха и спокойна, като гладката повърх- ность на океана, като спокойното лазурно не¬бе. Безъ постоянство никаква култура не съ¬ществува. Вие искате да бъдете носители на новата култура. Какъ ще постигнете това, ако не работите, ако не правите опити и упражне¬ния? Имайте постоянството на мравката, на пчелата. Лесно е човекъ да се обезсърдчи, но из¬куство е самъ да се насърдчи. Разправятъ за Мохамеда следния случай. Като виждалъ, кол¬ко мъчно учението му си пробивало пъть, той се отчаялъ и решилъ да избяга, да се скрие отъ очите на хората. За тази цель той оти- шълъ въ една гора и, като се уморилъ, сед¬на лъ на единъ камъкъ да си почине. Дълбоко

167 замисленъ въ своите идеи, той виделъ предъ себе си една мравка, натоварена съ н-Ьщо го- л-Ьмо, извънъ силитЯ й. Като вървела, тя попаднала на единъ стръменъ пжть. Мохамедъ се спрелъ да наблюдава, какъ ще мине стръм-нината съ големия товаръ на гърба си. Той останалъ очуденъ, като виделъ, че мравката не се отчаяла, но продължавала да се бори съ препятствието. Мохамедъ за почна лъ да брои, колко пжти ще се засилва да мине стръм-нината. Цели 99 пжти мравката се от¬правяла къмъ препятствието и на стотния пжть го преминала. Тогава Мохамедъ си ка- залъ: Ако една мравка може да приложи по¬стоянство и да преодолее големите препят¬ствия въ живота си, не мога ли и азъ да пре¬одолея своите? Той се върналъ въ дома си и продължилъ започнатата си работа. Като ра- зуменъ и посветенъ човекъ, Мохамедъ виделъ големото постоянство на едно малко сжще¬ство и последвалъ неговия примеръ. Дръжте въ ума си следната мисъль: Ка¬квото се случва на човека, който люби Бога и пази законите Му, всичко работи за негово добро. Не е достатъчно човекъ само да при-добие некаква философия, или да стане поетъ, музикантъ и художникъ и да загуби придоби¬тото. Човекъ требва да умре съ това, което е придобилъ, и да го занесе съ себе си въ другия светъ. Много хора иматъ убеждения, но като дойде смъртьта предъ техъ, едни се отказватъ отъ убежденията си, а други зами-

168 наватъ съ тЪхъ заедно. ЗапримЪръ, разказватъ за Калвина, какъ издържалъ на убеждението си. Когато билъ на смъртно легло, изпратили единъ кардиналъ да го причасти и изповяда. Калвинъ отворилъ очитЪ си и казалъ: „И безъ кардинали ще ида на онзи свЪтъ. Между Бога и мене не позволявамъ да застане нЬкой." Убеждение ималъ Калвинъ и съ убеждението си отишълъ на онзи свЪтъ. Ще ви дамъ едно упжтване при изпълне¬ние на задачата върху четенето на Стария Заветъ, Която книга ви се падне, ще я четете съзнателно. Ако се паднатъ ПсалмитЪ, ще ги четете внимателно, да извадите характерното отъ т^хъ. Въ всЬки Псаломъ се виждатъ условията, при които е писанъ, както и пре¬живяванията, които Давидъ ималъ, характера му и т. н. Това можете да видите въ по-важ- нит-Ъ и силни псалми. Като четете Исаия, сж- що така направете характеристика и сравнете характера му съ този на Иеремия, Иезекиила и др. Като свършите книгитЪ на Стария Завегъ, започнете да четете Новия Заветъ. Като дой¬дете до Посланията на Павла, на Йоана, на Петра, сравнете ги и вижте, при какви условия сж жив-Ьли и работили. Първоначално апостолъ Павелъ е гледалъ оптимистически на живота, но следъ като го били няколко пжти, той ка¬залъ: „Братя, съ гол-Ьми мжки и страдания ще вл-Ъземъ въ Царството Божие." На друго мЪ- сто той казва: „Пжтьтъ упазихъ, в-Ьрата упа- зихъ, сега ми остава вЪнецътъ на живота."

169 Като четете, не се спирайте на подробностите, но на по-важните мисли, които характеризиратъ личностьта, условията, при които тя е работи¬ла, както и идеитЬ, кои го сж я вълнували. Добре е понЬкога да правите наблюдения върху себе си, да видите, кои тонове ви влия- ягъ — низките или високите, целите или по¬ловините и т. н. Съвременната наука е изчи¬слила броя на трептенията на високите и на низките тонове, но не е изчислила, колко треп¬тения има думата „любовь". Всички говорятъ за любовьта, но никой не знае, на кой тонъ по трептения отговаря тя. Като сравнявате броя на трептенията на думите, можете да стигнете до положение, при което музиката да се пре¬върне въ говорима речь. Некои музиканти сж постигнали това. Като слушате н4кой виденъ цигуларь, вие казвате: Цигулката му не свири, но говори. Постижение е това. Когато музи- кантътъ свири добре, свиренето му се пре¬връща въ говоръ. Когато ораторътъ е красно- речивъ, говорътъ му се превръща въ музика. Следователно, между музиката и говора не требва да има разлика. Това може да се по¬стигне, когато всички науки се одухотворятъ и приложатъ въ живота. Математиката, запри-меръ, требва да се приложи въ експеримен¬талния животъ, да обяснява всички житейски явления. Като решава задачи, математикътъ получава понекога резултатъ нула. Той не се обезсърдчава. Защо? Защото за него и нулата е реална величина. Когато една идея е въ ну¬

170 лево състояние, това значи, че се намира въ пасивно, въ непроявено състояние. Какво треб¬ва да се направи съ тази идея? За да се про¬яви, тя трЪбва да се постави подъ нулата, т. е. подъ почвата. Ако правата линия представя поч¬вата, т. е. нулевата линия, вие тр-Ьбва да по¬садите житното зърно въ почвата, подъ нула¬та. Щомъ се намери подъ нулата, въ ограни¬чителните условия на живота, житното зърно започва да страда, но прави усилия да се осво¬боди отъ страданията. Единъ день виждате житенъ стъркъ надъ земята — житното зърно се освободило и започнало да расте. Сжщиятъ законъ се отнася и за идеигЪ. Посадете една своя идея въ мозъка си, подъ нулата, и не се безпокойте. Отъ време на вре¬ме поливайте идеята си и не мислете, какъ и кога ше израсте. Когато не очаквате, ще ви¬дите, че е подала главичката си навънъ. Про- цесътъ още не е завършенъ. Досега идеята бЪше подъ нулата, сега е надъ нулата. Поса- ждането на идеит-Ь става подъ нулата, а реа¬лизирането имъ — надъ нулата, въ въздуха. Ще дойде день, когато за реализиране на нЪ- кои идеи ще се изисква по-р-Ьдка срЪда отъ въздуха, а именно: топлина, светлина, електри¬чество, магнетизъмъ. Днесъ повечето идеи се посаждатъ въ земята, а се реализиратъ въ въздуха. Изобщо, за реализиране на идеит-Ь, се изискватъ специални условия. Има идеи, които безъ вода не могатъ да се реализиратъ, други — безъ въздухъ, трети — безъ св-Ьт-

171 лина. Ако познавате условията, при които иде¬ите сж расли, вие можете да се произнесете за всЬки поетъ и писатель, при какви условия е писалъ произведенията си. Въ поезията на поета е очъртанъ ц-Ьлиятъ му животъ: неговите мисли, чувства, желания, начинъ на живеене. Че¬тете поезията на некой поетъ и казвате, че той живее въ областьта на чистата, възвишена ми¬съль. Никой не може да скрие това, което живее въ него. Никой не може да се упази отъ влиянията на външния светъ. Когато вле¬зе въ храма и виде, че търговци продаватъ вжтре гължби и други стоки, Христосъ се възмути отъ техния животъ и взе камшикъ, та ги изгони вънъ. Въ душата на Христа се по- дигна възмущение срещу тия, които опетниха най-малкото и скрито место — сърдцето си. Не опетнявайте въ себе си онова малко, свето место, въ което Богъ приежтетвува. Колкото малко да е вашето светилище, пазете го чи¬сто, неопетнено. Съ всичко търгувайте, но сърдцето си оставете чисто, непокварено. За-пазете сърдцето си въ чистота и светость. Чисто ли е сърдцето ви, и окото ви ще вижда ясно. При единъ виденъ адептъ, който познавалъ добре магията, дошълъ другъ адептъ, да се разговаря съ него. Като се разговаряли по различни въпроси, гостътъ пожелалъ да влезе въ светилището на адепта, да го разгледа. Безъ да мисли много, адептътъ отворилъ врата¬та на светилището си и пусналъ госта вж-

172 тре, Следъ заминаването на госта, адептътъ забелязалъ, че му липсватъ жезъла и чашата — гостътъ ги взелъ за себе си. Кой е виновенъ за кражбата ? Самиятъ адептъ. Той не требва¬ше да отваря храма си и да показва на хората, какво има въ него. Този храмъ представя чо¬вешкото сърдце, което тр-Ьбва да бжде затво¬рено. Иска ли н^кой да познае сърдцето ти, това може да стане само по единъ начинъ. Какъвъ е този начинъ ? Той требва да вл-Ьзе въ сърдцето ти като чиста, червена кръвь. Докато се превърне на чиста кръвь, той тр-Ьбва да мине презъ устата, стомаха, червата, да се обработи и после, като кръвь, да отиде въ сърдцето. Това означава стиха отъ Еванге¬лието „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нямате животъ въ себе си." Като наблюдавамъ хората, виждамъ, че едни огъ тЪхъ жив-Ьятъ повече въ стомашната си система, въ гжстата материя на живота, по¬ради което сж изложени на големи страдания. Други живЪятъ повече въ дробовегЬ си, а трети — въ главата. Дето и да жив-Ьятъ, всички страдатъ. Каквото да правятъ, Т"Ь не могатъ да избЬгатъ отъ страданията, но могатъ поне да ги намалятъ, или съзнателно да ги носятъ. Т-Ь могатъ да ги намалятъ, когато хармонизи- ратъ и тригЬ системи въ себе си: стомашна, дихателна и мозъчна. Може ли човЪкъ да хар¬монизира тия три системи въ себе си, енергии¬те имъ ще се разпред-Ьлятъ равномерно. Тогава, каквото страдание да дойде, човекъ ще го

173 понесе спокойно. Той разбира живота и закони¬те, които го управляватъ, и отъ нищо не се смущава. Той знае, че всичко въ света е под¬ложено на постоянни промени. Щомъ външни- ятъ животъ се променя, съ него заедно се мени и вътрешниятъ животъ. Това не требва да ви обезсърдчава, но да ви даде потикъ да учите. Истински потикъ е онзи, който иде отъ душата, въ която нема никаква амбиция, ни¬какво съревнование. Мнозина учатъ, работятъ, трудятъ се, но малко успеватъ. Защо? Защото иматъ големи желания и амбиции. Те искатъ да станатъ го¬леми личности, видни хора, всички да ги по¬зна ватъ. Да ги познаватъ всички хора, да бъ¬датъ видни, това значи, да имать особени ка¬чества. Вие знаете, че въ миналото съ съще¬ствували грамадни дървета и животни, които съ внасяли страхъ и трепетъ въ по-слабите отъ техъ, но къде съ те днесъ? Отъ техъ съ останали само желанията имъ, които, отъ време на време, се проявяватъ по атавистиче- ски начинъ въ човека. Често слушате некой да казва: Азъ искамъ да имамъ много къщи, богатства, големи знания, голема сила и т. н. Тези желания въ човека представятъ остатъкъ отъ желанията на предпотопните животни и растения. Помнете, че колкото повече знания имате, толкова по-големи страдания ви очак- ватъ. Некой иска да бъде ясновидецъ, но гла¬вата му ще побелее отъ ясновидството. Като ясновидецъ, той ще вижда доброто въ хората,

174 но наредъ съ доброто ще вижда и лошото въ техъ. Като ясновидецъ, той не подозира, че първо въ себе си ще види лоши чърти и про¬яви, които по-рано не е виждалъ, и ще започне да страда и да се измъчва. Въ такъвъ слу¬чай, докато човекъ не се е приготвилъ за ясно- видство, за предпочитане е да не вижда всич¬ко. Като знае това, невидимиятъ светъ не съ¬бужда човека преждевременно за дарби, за които още не е готовъ. Затова, именно, каз- вамъ: Не желайте да се отворятъ очите ви преждевременно. Следователно, като ученици, вие требва да започнете съ положителната наука за жи¬вота — да виждате въ човека само доброто и положителното. Като пораснете и станете адептъ, тогава само ви се позволява да ви¬ждате и лошото. Щомъ мислите за своите слабости и погрешки, както и за тия на свои¬те близки, вие се заразявате отъ техъ. За да не се заразявате, вие требва да мислите за доброто. Когато се калите и не се заразявате отъ лошото въ св^та, тогава можете свободно да изучавате недъзите на хората. Обаче, това време е още далечъ. Единъ отъ древните учители далъ на единъ отъ учениците си задача да чука соль и въ това време да мисли за всичко, но не и за носорога. Какъ изпълнилъ задачата си уче- никътъ? Тъкмо обратно. Презъ всичкото вре¬ме, докато чукалъ сольта, той не мислилъ за нищо друго, освенъ за носорога.

175 Какво представя носорогъть? Носорогътъ не е нищо друго, освенъ недъзитЯ и обидитЯ, които постоянно държите въ ума си. Н-Ькой вашъ приятель ви казалъ една обидна дума. Вие четете, работите, разговаряте се, но презъ всичкото време мислите за обидната дума, която ви казали. Защо ми каза така ? Като го срещна, азъ ще му кажа, какъ смЯе да ме обижда. Срещнете го, кажете му нЯщо, да се удовлетворите, но пакъ не ви минава —носо¬рогътъ е постоянно въ ума ви. Сега ще ви дамъ едно правило, какъ да постъпвате, когато нЯкой ви обиди, или не се отнесе съ васъ, както трЯбва. ВсЯкога носете въ джоба си по една кутия локумъ. Каже ли ви нЯкой една обидна дума, веднага извадете кутията отъ джоба си и му предложете единъ локумъ. Той ще вземе локума, ще се засмЯе, но ще се замисли. Той ще разбере, че вие сте проводникъ на нЯщо високо, не искате да си служите съ същата мЯрка, която самъ той е приложилъ. Ако не искате да носите локумъ, тогава носете въ джоба си по една-две мъжки и женски кърпички. Ако ви обиди братъ, ще му дадете мъжка кърпичка. На сестрата пъкъ ще дадете женска кърпичка. Ще имъ дадете кърпичката и ще имъ кажете: Вземете тази кърпичка за споменъ. Постъпите ли по този начинъ, вие ще усЯтите вътрешна радость въ себе си, че сте могли да трансформирате и неговото, и вашето състояние. Постъпвате ли по този начинъ, носътъ при основата си по¬

176 степенно започва да се разширява. Когато чо¬векъ издребнява въ идеите си, носътъ при основата си постепенно се стеснява. Това не е добъръ признакъ. Разширява ли се носътъ при основата си, човекъ става широкъ, благо- роденъ. Широчината на носа требва да отго¬варя на останалите удове на лицето. Срещне¬те ли хора съ много остри носове, ще знаете, че гЪ сж. големи критици. Каквото да имъ да¬дете, все недоволни оставатъ. Каквото пре¬живява човекъ, всичко се отпечатва на нсса, на устата, на брадата, на веждите му. Вежди¬те представятъ граница между духовния и фи¬зически светове. Отъ веждите се определя и бждещето на човека. Следователно, не е без¬различно, дали човекъ има тънки или дебели вежди. Като ученици на Велика Школа, вие треб¬ва да се изучавате, да знаете, какви сили и способности криете въ себе си. — Само светлиятъ пжть на мж- дростьта води къмъ истината.

33. Лекция отъ Учителя, държана на 22 май, 1927 г. София.