Разлика между версии на „Малката мисия*“

Версия от 15:32, 9 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване

Малката мисия

- В -Ь р е н ъ, истинен ъ, чистъ и благъ вс-Ъкога б ж д и ! Размишление. Сега ще напишемъ на дъската точка, права линия, квадратъ и кубъ. Това сж еле¬менти, съ които геометрията си служи на фи¬зическия св-Ьтъ. Казваме, че точката не заема никакво пространство. Тя представя св-Ьтъ из- вънъ физическия. Точката е първото докосва¬не на духа до материята. Когато слиза въ материята, духътъ се изявява първо чрезъ точката. Правата линия се образува при ра¬зумното движение на точката. Тя има едно изм-Ьрение — дължина. Когато сжществата се движатъ по права линия, отношенията имъ сж прости. Обикновено две сжщества образуватъ права линия, и то тогава, когато иматъ само една идея, къмъ която се стремятъ. Следова¬телно, иска ли да се освободи отъ тревоги и безпокойства, чов-Ькъ тр-Ьбва да се върне въ пжтя на правата линия, дето има само една идея. Заприм-Ьръ, н-Ькой иска да бжде ученъ чов-Ькъ и започва да се безпокои, дали ще стане знаменитъ, великъ чов-Ькъ, какъ ще по¬стигне това и т. н, Следъ туй вече ми-сли за други учени, да се състезава съ

168> гЪхъ. При това положение той започва да се безпокои, да се съмнява въ успеха си. Иска ли да се освободи отъ тия излишни безпокой¬ства, той тр-Ьбва да се върне въ пжтя на пра¬вата линия, дето съществува само една идея. Тази идея седи въ това, че той иска да стане ученъ човЬкъ — нищо повече. Той иска само едно нещо: да стане ученъ. Какъвъ ученъ ще стане, не се интересува. Неговата работа е да учи. Какво ще постигне съ тази ученость, той не иска да знае. Безпокои ли се за своята уче¬ность, той изпада въ противоречия и влиза въ свЬта на плоскостьта, запримЬръ, въ квадрата. Квадратътъ представя животъ на две из-мерения. Животътъ въ квадрата, т. е. на двет-Ь измЬрения, е подобенъ на този въ течностите. Хора, които живеятъ въ две измерения, нЬматъ големи страдания, но и моралътъ имъ не е го- лемъ. Водата страда ли? Рибите, които жи- жеятъ въ водата, страдатъ, но водата н'Ьма страдания. Когато човекъ придобие въ чув¬ствата си повече влага, отколкото му требва, той става хладнокръвенъ. За такъвъ човекъ казватъ, че има студено сърдце. Когато сърд¬цето на човека стане студено, казватъ, че той живее въ водата, като риба. Каже ли некой, че не може да обича, той е риба въ духовния светъ. За да излезе отъ това състояние, той требва да произведе топлина въ организъма си, да излезе отъ състоянието на риба и да се превърне на птица. Когато некой казва, че не обича, той не говори истината. Любовьта

169> съществува въ вс-Ько живо същество, и ако н-Ькой не я е проявилъ, това значи, че още не му съ дадени условия да я прояви. Докато е въ хамбара, житото не обича никого. Обаче, пос-Ье ли се, то има вече условия да се проя¬ви. Щомъ се прояви, то започва да обича. До¬като покълне, житното зърно е изложено на гол-Ьми страдания. Следователно, когато чов-Ькъ казва, че страда, той не разбира закона. Самъ по се¬бе си чов-Ькъ не страда. Растението въ чов-Ь¬ка е посадено съ главата надолу, вследствие на което се движи въ посока, диаметрално противоположна на неговото висше естество. Главата му, като на растението, е въ посока, обратна на истинската. Тъй щото, страда ли, чов-Ькъ тр-Ьбва да знае, че преживява своето инволюционно състояние. Щомъ се нам-Ьри въ това състояние, той тр-Ьбва да търси начинъ да изл-Ьзе отъ живота на плоскостьта и да мине въ живота на т-Ьлата — въ куба. Като страда, чов-Ькъ търси начинъ да изправи главата си, да вл-Ьзе въ живота на разумнит-Ь същества. Щомъ изправи главата си, страда¬нията му ще изчезнатъ. Това, което става -въ растителното царство, има отражение и въ психическия животъ на чов-Ька. И тъй, който иска да се освободи отъ страданията, той тр-Ьбва да изм-Ьни посоката на движението си. За да постигне това, човЯкъ трЬбва да бъде см-Ьлъ и решителенъ. Н-Ькои казватъ, че не могатъ да изм-Ьнятъ живота си,

170> Които казватъ, че не могатъ да измЯнятъ жи¬вота си, тЯ не говорятъ истината. ТЯ не искатъ да правятъ усилия. Нима е опредЯлено на чо¬вЯка да живЯе като растение, или като жи¬вотно? Мислите ли, че на човЯка е опредЯ- лено по цЯли дни да се грижи само за ядене, пиене и обличане? СрЯщате хора, които по цЯлъ день мислятъ, какъ да се облЯкатъ, да се докаратъ споредъ последната мода и така да се явятъ въ обществото, да направятъ впе¬чатление. Това не е истинскиятъ човЯкъ. Чо¬вЯкъ е дошълъ на земята да учи, да работи, а покрай това той ще яде и ще се облича. На растенията и на животнитЯ е позволено да се кичатъ, да показватъ своитЯ краски и цвЯтове, но задачата на човЯка не е нито растение да бжде, нито животно. Растението се движи са¬мо въ едно измЯрение. То е граница на живо¬тинския свЯтъ. Животинскиятъ свЯтъ е невъз- моженъ безъ растенията. Има риби, които, ка¬кто млЯкопитаещитЯ, не могатъ да сжществу- ватъ безъ растения. И рибитЯ се дЯлятъ на тревопасни и месоядни. Значи, растителното царство е основа на животинското, а растител¬ното и животинското заедно — основа на чо- вЯшкия свЯтъ. Тъй щото, когато тЯлото на човЯка се е създавало, всички растения и жи¬вотни сж взели участие въ него. ТЯ иматъ свои представители въ човЯшкото тЯло. Клет- китЯ, които съставятъ човЯшкото тЯло, иматъ различенъ произходъ, вследствие на което се

171> нуждаятъ отъ различна храна. НЬкои клетки сж отъ растителенъ произходъ, а други — отъ животински. Задачата на чов-Ька е да въз¬питава клеткит-Ь на своето т-Ьло, да помага за тЬхното развитие. Когато дойде до положение да облагороди клеткигЬ на своя организъмъ, чов-Ькъ ще се домогне до ония храни, които могатъ да подържатъ живота му, безъ да от- нима живота на по-низкостоещитЬ отъ него. Че¬сто месната храна, или топлата, току-що одрана кожа на овцата или на овена, могатъ да л-Ьку- ватъ чов-Ька, но тЬзи л-Ьчебни ср-Ьдства изли¬затъ скжпи. Когато дойде до високо съзнание, чов-Ькъ н-Ьма да си служи съ миналитЬ, же¬стоки методи за л-Ькуване, но ще се ползува отъ законит-Ь на живата природа. Той ще из- л-Ьзе отъ св-Ьта на третото изм-Ьрение и ще вл-Ьзе въ св-Ьта на четвъртото измЬрение, въ св-Ьта на тесаракта. Ако едноизм-Ьрно или дву- измЬрно сжщество погледне на тесаракта, ни¬що н-Ьма да разбере. Защо? Защото човеш¬кото съзнание се движи днесъ въ трето¬то изм-Ьрение — въ св-Ьта на куба, който представя физическата страна на духовния св-Ьтъ. Вл-Ьзе ли въ този св-Ьтъ, чов-Ькъ мо¬же вече да говори за доброто, за любовьта. Да обичашъ н-Ького, това значи, да го стоп- лишъ, да му предадешъ топлина. Както тЬла- та се разширяватъ отъ топлината, така се раз- ширяватъ и отъ любовьта. Когато обича, чо¬в-Ькъ се разширява. Ако изм-Ьри ржката си пре¬ди да обича и презъ времето, когато обича, чо-

172> вЯкъ ще забележи известна разлика. Когато обича, ржката му се разширява. Това раз¬ширяване е микроскопическо, но реално. До¬брото пъкъ внася доволство въ човЯка. Кога¬то прави добро, човЯкъ задоволява своя вж- трешенъ гладъ. Когато се домогне до истина¬та, човЯкъ се чувствува свободенъ. Докато не е позналъ истината, той живЯе въ ограничения. Значи, истината освобождава, доброто задо¬волява, а любовьта — разширява. Съвременниятъ човЯкъ говори за добро¬то, за истината, за любовьта, но още не е раз- бралъ тЯхния дълбокъ, вжтрешенъ смисълъ. Не е достатъчно да се говори само, но чо¬вЯкъ трЯбва да прилага нЯщата. Едва въ по- следнитЯ години човЯкъ е започналъ съзна¬телно да работи за развиване на своитЯ мо¬рални чувства. Адамъ, запримЯръ, нЯмаше ви- сокъ моралъ. МоралнитЯ чувства въ него не бЯха развити. Той трЯбваше да излЯзе отъ рая, да мине презъ голЯми страдания, за да започне развитието на самосъзнанието. ЧовЯкъ трЯбва да се роди още веднъжъ, но вече ду¬ховно, за да може напълно да се изправи. Яковъ е нареченъ червей. Това показва, че съзнанието на човЯка постепенно се пробу¬жда. Докато е въ положението на червей, чо¬вЯкъ прави редъ пакости: корени гризе, листа яде. Стане ли какавида, влЯзе ли въ пашкулъ, той престава да прави пакости. Той работи известно време въ пашкула, приго¬твя материя за своята мисъль, докато единъ

173> день изхвръкне навънъ като пеперуда. Вь то¬ва положение той става безвреденъ. Като ми¬слещо същество, човЯкъ каца отъ цвЯтъ на цвЯтъ, събира сладкия нектаръ, а същевре¬менно помага за разпространение на Божест- венитЯ мисли. Затова казваме, че истински чо¬вЯкъ е онзи, който е проводникъ на Божест- венигЯ мисли. Този човЯкъ е измЯнилъ усло¬вията на живота си. Да измЯни човЯкъ усло¬вията на живота си, това значи, да мине отъ червей въ пашкулъ. ВлЯзе ли въ пашкула, той трЯбва да забрави всичко старо и да се зае¬ме съ приготовления за новъ животъ: да из¬работи своитЯ крилца, своята нова премЯна. Това е ставало съ човЯка, но и днесъ още става. Ако проследите живота на великитЯ хора, на великитЯ Учители, вие виждате, че и тЯ сж. минали презъ редъ фази, докато стиг- натъ до козмическото съзнание. Събуди ли се веднъжъ Божественото, козмическото съзнание въ човЯка, той води възвишенъ, съзнателенъ животъ. Презъ каквито страдания да минава, той никога не се оплаква. Той разбира сми¬съла на страданията и гледа на тЯхъ като на нЯщо неизбЯжно. Какво ще кажете за Христа? Той мина презъ такива страдания, каквито ни¬то единъ човЯкъ не е опиталъ. ВъпрЯки това, Той понесе геройски тия страдания. Той самъ носЯше кръста си и, като дойде до едно мЯ¬сто, хвърли го, не отъ слабость, но отъ съображения, които човЯчеството нЯкога ще разбере. Дойдатъ ли страданията въ живота

174> ви, следвайте примИра на Христа. Бъдете смЯ- ли и герои като Него, да научите урока, който ви се преподава чрезъ страданията. За да издържате на страданията, вложете въ ор¬ганизъма си повече вода. Търпеливите хора иматъ повече вода въ организъма си отъ не¬търпеливите. Холериците сж нетърпеливи, сприхави хора, вследствие на малко вода въ организъма си. Въ техъ става силно горение. Ако иматъ повече вода, горението ще бжде по-слабо. За да бжде здравъ, човекъ требва да па¬зи следните правила: краката и ржцете му да бждатъ всекога топли; главата— хладна, едва топла, но по никой начинъ гореща. Усетите ли сгорещяване на главата, веднага требва да вземете мерки. Това показва некакво болез¬нено състояние. Кожата на телото требва да бжде малко мазна. Ако е суха, груба, това по¬казва коравина на чувствата. Изобщо, за да подържа организъма си въ здравословно съ-стояние, човекъ требва да се изучава, да сле¬ди своите мисли и чувства, да е готовъ все¬кога да се корегира. Като ученици, работете съзнателно върху себе си, да направите връзка съ разумния, Божественъ светъ. Знайте, че всеки отъ васъ е дошълъ на земята да изпълни некаква ми¬сия. Колкото малка да е, щомъ я изпълни, тази мисия ще го подигне. За да изпълни ми¬сията си добре, той требва да дава ходъ на всЯка добра мисъль, на всЯко добро чувство,

175> които минаватъ презъ него. Работете, учете, четете, безъ да се стремите да минава¬те по пжтя на всички велики хора. Запри¬меръ, колкото и да желаете да следвате пж¬тя на апостолъ Павла, нЯма да успЯете. Рече¬те ли да проповядвате като него, вие нЯма да имате сжщия резултатъ. Условията днесъ сж съвсемъ други отъ тия въ времето на апо¬столъ Павла. Подражавайте на добритЯ чърти на всЯки човЯкъ, а не на начина, по който той се е проявявалъ. Апостолъ Павелъ е билъ смЯлъ и настойчивъ по отношение на своето убеждение. Сжщевременно той е билъ разу- менъ и съобразителенъ въ постжпкитЯ си. Ко¬гато отиде въ Атина въ ареопага, той каза: Мжже атиняни, отъ многото храмове въ ва¬шия градъ, виждамъ, че вие сте религиозни хора. Единъ отъ храмоветЯ ви е посветенъ на „Незнайния Богъ". Този Богъ, именно, азъ ви проповЯдвамъ. Апостолъ Петъръ е доблестенъ. Той е го- товъ да плаче, да се разкайва за направената погрЯшка. Отначало той излиза съ ножъ въ рж- ка да защищава Христа, но като видЯ, че не е този пжтьтъ къмъ истината, хвърли ножа и избЯга. Като видЯ легионитЯ на римската вой¬ска, той се уплаши. Като го запита слугинята, дали и той е отъ ученидитЯ на Христа, пакъ се уплаши и се отрече. Обаче, когато пЯте- лътъ пропЯ, съзнанието му се пробуди. Той си спомни думитЯ на Христа, излЯзе вънъ и гор¬ко плака. До този моментъ той имаше упова¬

176> ние на себе си. Петъръ казваше на Христа, че ако всички Го оставятъ, той всЪкога ще бжде съ Него. Петъръ считаше себе си за камъкь, за основа на живота. Какво тр-Ьбва да научите отъ Йоана? За¬кона на самопожертвува нето. Той не дойде до положение да се отрича, но остави дрехата си и голъ изб-Ьга. Като учите закона на жертвата, вие тр-Ьбва да сте готови да се отречете отъ всички материални блага и удоволствия. Чов-Ькъ тр-Ьбва да е доволенъ отъ всичко, което му е дадено. Следователно, отъ Павла ще се учите на см-Ьлость, на разумность и съобразител- ность, отъ Петра — на смирение. Вс-Ьки мо- ментъ тр-Ьбва да бждете готови да се разкай-вате. Петъръ имаше будно съзнание. Щомъ чу, че п-Ьтелътъ проп-Ь, веднага съзна погр-Ьшката си. Отъ Йоана ще изучавате закона на жер¬твата. Казва се, че Иоанъ билъ любимиятъ ученикъ на Христа. Коя е онази чърта въ ха¬рактера на Йоана, заради която Христосъ го обичалъ? Все има н-Ьщо, за което Христосъ обичалъ Йоана. Самъ Иоанъ обичалъ Христа. Той билъ готовъ да се жертвува за Него. Не¬говото Евангелие е проникнато съ такива идеи, каквито другит-Ь не сж изнесли. ОстаналигЬ евангелисти сж писали притчи, поговорки, кои¬то иматъ отношение повече къмъ физическия св-Ьгъ, отколкото къмъ духовния. Иоанъ, обаче, е писалъ въ мистиченъ духъ. Той е проникналъ въ психиката, въ душата на чов-Ька. Запри-

177> мЯръ, мислите, които е предалъ отъ разгово¬рите и беседите на Христа въ Евангелието, го- ворятъ за разбирането, което той ималъ. Отъ онова, което е писалъ, се вижда неговата пре- данность и чистота къмъ Учителя си и жела- нието му да не Го използува. За Йоана се каз¬ва, че умрелъ отъ естествена смърть. Въ едно предание се казва, че Иоанъ билъ хвър- ленъ въ горещо масло, но не изгорелъ. Посве- тениятъ не гори. Това показва, че Иоанъ е билъ посветенъ. За Павла се казва, че билъ обезглавенъ. Изобщо, всички апостоли сж за-гинали мжченически. Ако искате да бждете ученици на новото учение, вие требва да има¬те смелостьта на Павла, смирението на Петра и чистотата и любовьта на Йоана. Вжтрешна смЬлость, смирение, чистота и любовь, това сж морални качества, които правятъ човека силенъ. Като е дошълъ на земята, човекъ треб¬ва да учи. Светътъ е велико училище, въ кое¬то се преподаватъ редъ уроци. Страданията и радостите сж едни отъ уроците, които човекъ требва добре да изучи. Той ще страда и ще се радва, докато обърне лицето си къмъ Бога, докато извади главата си отъ земята. Съ дру¬ги думи казано: Да се обърне човекъ къмъ Бога, това значи, да работи съ методите на любовьта, която внася топлина и животъ въ човека; да работи съ методите на мждрость- та, която внася светлина въ човешкия умъ;

178> да работи съ методит-Ь на истината, която Внася свобода и просторъ въ човешкия жи¬вотъ. Това сж условия, при които чов-Ькъ може да изпълни всичко, което душата му желае. Който работи съ тЬзи три сили;въ св-Ьта, той всЬкога побеждава. На каквито ограничения и страдания да се натъкне, въ края на краищата той ще излЬзе победитель. Дръжте въ ума си мисъльта, че любовьта по¬държа равном-Ьрната топлина, мждростьта — равномЬрната св-Ьтлина, въ която н-Ьма никак¬ва сЬнка, никаква тъмнина, а истината внася въ ц-Ьлия животъ свобода и просторъ. Тя да¬ва условия на чов-Ька да се прояви. Сега, като млади, отъ васъ се иска уси¬лена, съзнателна работа. Не мислете, че тр-Ьб¬ва да остарЬете, за да следвате духовния пжть. Чов-Ькъ тр-Ьбва да работи и като младъ, и като старъ. Дойдатъ ли изпитанията, ще дойдатъ и разочарованията, но чов-Ькъ тр-Ьбва да работи, да не се обезсърдчава. Чрезъ стра¬данията вие ще придобивате опитности, които ще помогнатъ за вашето растене. Прилагайте силит-Ь на великит-Ь добродетели въ себе си и не се смущавайте. — В-Ьренъ, истинен ъ, чистъ и благъ вс-Ькога бжди! 15. Лекция отъ Учителя, държана на 2 януарий, 1927 г. София.