Разлика между версии на „Проява на музиката в съзнанието“

Текуща версия към 13:03, 9 април 2011

Общ Окултен Клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Неразрешеното

ПРОЯВА НА МУЗИКАТА В СЪЗНАНИЕТО

“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”

Размишление.

Произходът на музиката датира от скоро време, от сегашната раса. При това всички хора не са еднакво музикални, вследствие на което може да се каже, че музикалното чувство в човека е ново чувство. То е започнало да се развива с проявата на самосъзнанието в човека. Самосъзнанието пък се е явило от триста хиляди години насам. Пението и музиката са дадени на човека като метод за трансформиране на енергиите в него, а не като професия, като средство за прехрана. Ето защо човек трябва да работи усилено върху себе си, да развива своето музикално чувство. У някои хора музикалното чувство е добре развито, у други – слабо, но всички трябва да работят в това направление. За да може човек да пее или да свири, той трябва да има някаква идея, някакъв дълбок вътрешен импулс. Без идея няма песен. Който иска да пее и да свири добре, той трябва да концентрира вниманието си в пеенето или в свиренето. Само по този начин човек може да се повдигне. Можете ли да дадете образец от някаква българска песен? Едно време българинът е бил вътрешно по-музикален от сегашните българи. Едно нещо трябва да имате предвид: музиката, пението имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека.

Ако проследите музиката у птиците, ще видите, че и те се намират на различна степен на развитие. Запример каква е музиката на петела? Първоначално петелът не е кукуригал, но впоследствие той е научил това изкуство. От колко хиляди години петелът е започнал да кукурига? В музикално отношение славеят и канарчето седят по-високо от петела.

Съвременните хора делят музиката на външна или обективна и вътрешна или субективна. Що се отнася до външната музика, тя е преходна, подлежи на постоянни промени. В нея няма нещо установено, нещо стабилно. От тази музика човек трябва да мине в музиката на Космическото Съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влезе в Космическото Съзнание, той не може да влезе и в Божествения свят. За да влезете в Божествения свят, вие трябва да имате широко съзнание, да възприемете Светлината на този свят, за да разберете Живота в неговия дълбок смисъл. Всички хора, у които чувствата са загрубели, нямат музика в себе си. Онези хора пък, които имат нежни чувства, те имат музика. Те могат да пеят, да свирят и по съзнание седят по-високо от първите, които не пеят, нито свирят. Между музикантите и певците можете да срещнете пияници, но никога няма да срещнете крадци и разбойници. Едно нещо, което пречи на музикантите и на певците, е стеснението. Когато някой иска да пее, той започва да мисли за окръжаващата среда и се стеснява. Естествено е това стеснение. Защо? – Ако публиката, която дохожда да слуша някой певец или музикант сама по себе си е музикална, тя ще изисква, ще очаква от музиканта нещо повече от това, което той може да даде. Ако певецът изпълни своята програма с чувство, публиката ще го слуша; обаче ако той е посредствен певец, тя няма да го слуша, ще го освирка и ще го свали от сцената. Ако сравнявате американеца с българина, в музикално отношение българинът седи по-високо от американеца. Изобщо българинът е антипод на американеца в много отношения. В музикално отношение и българите трябва много още да работят. Те имат желание да бъдат музикални, но работите не стават само с желание. Изисква се работа, упражнение.

Изпейте сега упражнението “Киамет Зену”, да видим как сте го схванали.Буквата К в думата “Киамет” означава Великото в Живота, което се крие във времето и пространството. “Киамет-Зену, Махар-Бену” – Махар-Бену е Великият, Който урежда и съгражда нещата. Той е неизменен и постоянен. Ако някой от вас би могъл да изпее това упражнение както трябва, той би събрал много публика около себе си.

Четоха се някои от работите върху темата: “Съществените качества на съвременната култура”. В съвременната култура се забелязват три течения, които вървят паралелно. Едното течение наричат животинско; то представя простото съзнание на животните, у които няма още съзнание за личност. Второто течение е това на човешкото съзнание, което единствено отличава човека от животните; то е самосъзнанието. В това положение човек съзнава себе си като личност, като добър или лош човек, като живо същество, което се ражда и умира. Третото течение е това на Космическото Съзнание, в което човек губи страх от смъртта и влиза в новата култура. Който живее в Космическото Съзнание, той гледа вече на цялата природа като на жив организъм, на който всички части са живи: растенията, животните, хората – всички съставят клетки на целокупния живот. Животът на самосъзнанието има своите добри и лоши страни. Докато човек не започне да изучава живота основно от неговата вътрешна страна, как е създаден, как се е развивал с течение на времето, той не може да влезе в новата култура.

Казвам: вие имате известни понятия за културата, но какво представя в същност културата? Какво се разбира под думата “култура”? Всеки трябва да си състави точно понятие за тази дума. Всяка дума е израз на някакво понятие. Някой казва: Аз имам понятие за дадена работа. Питам: какво понятие има този човек? Той сам трябва да си изясни този въпрос. Тъй щото всяка дума, всяко понятие за нещата трябва да изразява точно идеята, която е скрита в това понятие. Казвате: Този човек е добър. Отде знаете това? Виждате ли добротата на този човек? Преди всичко добротата е нещо невидимо. За друг някой казвате: Този човек е благороден, пълен с любов. Де се крие благородството? И то е невидимо, както добротата и Любовта. Това са отвлечени понятия, които хората изразяват с думи, но като започнат да анализират тия понятия, да видят в какво и как именно се изразяват, те се убеждават, че това не е лесна работа. Ако човек рече да подложи на вътрешна анализа думите “християнин, любов, вяра, надежда”, той съвсем ще се обърка. Да вярваш в Христос, в Любовта, това още не означава, че ти си християнин или че имаш в себе си любов. Вярата на човека трябва да се превърне в живот, да се крепи на ред вътрешни преживявания.

Някой казва: Аз съм преживял нещата. Преживяването подразбира изгаряне. Като говорят за преживяване, мнозина имат предвид, че са минали през неща, които горят и изгарят. Когато волът се храни, той събира храна повече, отколкото му трябва, и после започва да я преживя. Като я прекара няколко пъти през устата си, най-после той счита, че е преживял нещо. Казвам: нещата не трябва да се преживят, нито да се преживяват, но трябва всеки момент да се живеят. Който преживява или преживя нещата, в края на краищата той умира. Някой казва: Аз съм преживял нещата, студент съм бил, минал съм младините си, богат съм с преживявания. Не, този човек не може да се нарече богат, нито учен. Който е преживял нещата, той не може да стане учен човек. Ученият всякога трябва да живее, да изживява нещата и да не казва, че някога ги е преживял.

И след всичко това ще дойде някой учен да казва, че познава най-новите теории за създаването на вселената. Според мене и най-новите теории не са в състояние да обяснят създаването на вселената. Кой учен досега е могъл да представи някаква теория, която да обясни всички явления, които са се извършили във вселената от началото на създаването й и досега? Преди всичко създаването на вселената не е еднократен процес. Някои приемат Кант-Лапласовата теория за създаването на света, но колко от световните явления може да обясни тази теория? Най-после всеки човек има своя теория за създаването на света, но тия теории могат ли да обяснят всички явления в света? Всяка научна теория е по-близо или по-далеч от Истината в зависимост от степента на съзнанието на един или друг учен. Вие поддържате някой учен, признавате го за авторитет, обаче авторитетът на един учен зависи от това доколко той живее в Космическото Съзнание. Ако разглежда явленията от гледището на Космическото Съзнание, той може да се признае за учен; ако разглежда явленията от гледището на обикновеното съзнание, той е обикновен учен, който е събрал факти, изучил ги е от външната им страна, без да разбере техния дълбок вътрешен смисъл.

Следователно има два вида учени хора в света: обикновени учени и истински учени. Според това и обясненията на явленията и законите в Природата ще бъдат по-близо или по-далеч от Истината. Запример вземете закона за увеличаването или намаляването на светлината. Този закон гласи: светлината на телата се увеличава или намалява в зависимост от квадрата на разстоянието. Обаче от какво зависи това намаляване или увеличаване на светлината, не е обяснено. Значи може да се предполага, че слънчевата светлина среща съпротивления в пространството, вследствие на което трептенията ў се намаляват. Освен това забелязано е, че всички хора не възприемат еднакво светлината. Това се дължи вероятно на различното устройство на мозъчните клетки. Запример, всички хора не възприемат еднакво червения цвят. Някой казва: Аз виждам червения цвят. – Ти можеш да виждаш червения цвят, но не и да го разбираш. Между виждане и разбиране има голяма разлика. В последно време учените пишат и говорят за цветовете повече, отколкото в по-раншните времена. Те изучават най-тънките различия между цветовете, изучават трептенията им и т.н. Обаче често срещате хора, които мъчно различават тъмно-синия цвят от черния. Изобщо схващането на най-тънките тонове на цветовете зависи от развитието на очите, от мозъчните клетки и от ред още причини. С влизането на човека в Космическото Съзнание започва развитието на ред мозъчни центрове и способности в него, вследствие на което той дохожда до по-тънко различаване на цветовете, тоновете и звуците. Днес хората различават много цветове.

И тъй човек се намира на по-високо или по-ниско стъпало на развитие в зависимост от степента на развитие на неговото съзнание. Ако живее в простото съзнание, той не се отличава много от животните. Ако живее в самосъзнанието, той влиза в областта на греха, в областта на смъртта. Щом се натъкне на тази област, той иска да излезе от нея, да мине в безсмъртието, в свободата. Някои хора вече са влезли в Космическото Съзнание. Запример апостол Павел казва, че се е пренесъл на третото небе. Третото небе подразбира пробуждане на Космическото Съзнание в човека. Много светии, много велики хора са живели в това съзнание. Запример Христос, Буда, Сведенборг и други някои са познавали живота и условията на това съзнание. Когато се пробуди Космическото Съзнание в човека, той изпитва необикновена радост, която никой не може да му отнеме. Докато човек не влезе в това съзнание, неговата радост ту ще се явява, ту ще изчезва: днес ще е радостен, утре ще е скръбен. Задачата на Христос беше да научи хората да живеят правилно, да съдейства за пробуждане на Космическото им Съзнание. Христовото учение внесе в света нова наука, която цели да приготви пътя за проявяване на това ново съзнание в хората. Старите пророци наричали това съзнание “Новото Слънце”, а Христос се произнасял за него с думите: “И ще влея Духа си”. На съвременен език това подразбира: ние трябва да съзнаваме, че космосът е жив, съставя нещо цяло и се интересува от нас дотолкова, доколкото ние се интересуваме от него. Той е цялото, ние сме неговите части.

Казвам: когато човек влезе в Космическото Съзнание, това не значи още, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак той има по-голяма светлина за нещата и ще може отчасти поне да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот. Обаче за това се изисква школа, методи за приложение. Тъй както сте сега, каквото и да ви се разкрие, каквито знания и да ви се дадат, те ще останат неприложени. Ако дадеш на съвременните хора пари, първото нещо, за което ще ги употребят, е да си направят къща и цял живот да обикалят около нея: това се развалило, онова се развалило, този-онзи направили някаква пакост. Този човек се намира в положението на някое куче, на което дават кост да гложди. То взима костта, разнася я натук-натам, крие се от другите кучета, докато дойде отнякъде някое по-силно куче, сдави го и му вземе костта. По същия начин дойде някой учен човек, създаде една теория и започне да я разправя навсякъде. Тук препоръчва теорията си, там я препоръчва, гложди я, както кучето гложди костта. Дойде по-учен от него, създаде нова теория, а първата остава на заден план. Всички се възхищават от теорията на втория учен, а първият остава сам с теорията си, от никого непризнат.

Значи смисълът не е в знанието на нещата, но в разбирането им. Какво се ползва ученият от своята теория за създаването на света, ако той сам не разбира този свят? Не е въпросът в това ученият да ни обяснява механическата страна на създаването на света, но той трябва да обясни живата страна на създаването на света, за да могат всички да се ползват. Съвременният физиолог и анатомист ще направи аутопсия на един умрял човек, ще извади сърцето, белия дроб, стомаха, червата му и ще ги изучава, но това още не е наука. Той разглежда тия органи самостоятелно, независимо от техните общи функции в организма, но това не е цялата наука. Докато човек живее, той е свързан със своя Дух така, както са свързани един с друг органите на неговия организъм. Ето защо за да се види връзката между човешкия организъм и неговия Дух, човек трябва да се изучава и анатомически, и физиологически, и духовно, като жив. За тази цел човек трябва да изучава освен физическия, още и духовния свят, да се свърже с по-напреднали същества, които ще му помагат в неговия път. Обаче ежедневният живот на човека представя една опасност за него в това отношение именно, че като се търка около съзнанието му, постепенно заличава, изтрива хубавото, красивото, което е написано там и за развитието на което не са дошли още благоприятни условия.

Следователно когато човек влезе в света, той не трябва да оставя хората да заличават неговите идеали, нито пък сам той да ги продава. Който влиза в света, той трябва да влезе с цел да се ползва от него; който влезе в света,той трябва да отиде между хората, да се окъпе набързо и веднага да излезе. Светът е море, в чиято вода можеш да преседиш най-много 15-20 минути и веднага след това да излезеш на брега да се изсушиш.Ако не излезеш скоро от вълните на това море, голямо зло ще те сполети. Светът е място за работа, а не за удоволствие. В света съзнанията на всички хора се преплитат, вследствие на което се образува една каша и при това положение хората очакват спасението си. Те очакват спасението си оттам, откъдето по никой начин не може да дойде. Всеки човек има желание да придобие повече знания, повече блага, но като не разбира законите, по които може да реализира тия свои желания, той се обезсърчава, отчайва се и се връща назад. Някои хора при най-малкото съпротивление се отчайват и казват: Не е този пътят, по който трябва да вървим. Същото се забелязва и в религиозните хора. Някой християнин, в стремежа си да намери Истината, ще обиколи всички християнски черкви, после ще отиде между източните народи и, в края на краищата, пак ще остане незадоволен. Това зависи от степента на развитието, до което е стигнало неговото съзнание.

Съзнанието представя вътрешния организъм на човека, чрез който душата се съобщава с Божествения свят. То е вътрешната обвивка на душата. От теософско и окултно гледище, будическото тяло свързва душата с Невидимия свят. Ето защо в Космическото съзнание Вярата е непреривен процес, а в самосъзнанието – преривен процес. В самосъзнанието човек ту вярва, ту губи вярата си; той е пълен със съмнения, с подозрения. Който живее в Космическото съзнание, той никога не се съмнява; той вижда нещата каквито са, в истинското им положение. Ако в дома на такъв човек дойде някой апаш и задигне парите му, той вижда това и знае де ще ги скрие. Не само туй, но той знае кога ще дойде този апаш в дома му. Като види, че се готви да отваря касата,той тихо се приближава до него, потупва го по рамото и го пита: Колко пари искаш? – Еди-колко. Той сам изважда от касата си пари и му дава.

Обаче докато съвременните хора живеят още в своето съзнание и самосъзнание, те ще живеят във вечен страх и безпокойствие какво ще стане с тях, как ще прекарат живота си и т.н. Казвам: няма защо да се страхуват. Веднъж дошли на земята, хората ще бъдат подтиквани към вътрешен прогрес и развитие. Има право да се страхува човек само тогава, когато служи на мързела, на своята леност. Има хора мързеливи, които пречат на своето спасение. Те не искат да работят, да учат, да се молят, очакват всичко наготово. Работата, мисленето, молитвата са процеси на самосъзнанието. Ако човек се откаже от тях, нищо не би останало от него. От хиляди години насам се е проявявало човешкото самосъзнание. Сега идва времето на Космическото съзнание или, както се казва в Писанието: “Сега Бог създава ново Небе и нова Земя”. Следователно новата Земя е за праведните хора, за светиите, които живеят в културата на Космическото съзнание. То сега си пробива път в живота, вследствие на което се заражда борба между него и самосъзнанието. Светлината на това съзнание е голяма; тя осветява и най-забулените кътове в живота на хората и те днес виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време. Няма нищо скрито-покрито. Човек може да се скрие от хората, но от себе си, от светлината, която иде, той не може да се скрие. Някой греши и се страхува да не го видят отвън. Не отвън, но отвътре трябва да се страхувате, от светлината, която иде.

И тъй страданията неизбежно ще дойдат и то право пропорционално на Светлината, която иде в света. Щом се намери пред тази Светлина, човек започва да се бичува, да се самоосъжда. В това бичуване той някога преувеличава своите погрешки. Не е лошо човек да страда, но трябва да бъде справедлив, да не преувеличава страданията и погрешките си, нито да ги намалява. Когато човек изпитва по-голяма или по-малка греховност в себе си, това се дължи на степента на развитие на неговото съзнание. Ако вие напуснете къщата си за два-три месеца и след това се върнете, в какво положение ще я намерите? – Тя ще бъде потънала в прах. Какво трябва да направите? Трябва ли да се осъждате, да считате, че вината е ваша? Не, вината не е ваша, но вие не трябва да оставите къщата си прашна, ще се заемете да я изчистите. По същия начин ще трябва да чистите и греховете си. Когато богословите казват, че никой не може да изчисти човека от греховете му, освен той сам, то е все едно да кажете, че никой не може да изчисти къщата, освен слугинята. Не, и господарката може да изчисти къщата си. Как може да се изчисти къщата от големия боклук? – Чрез запалване на боклука. В този смисъл спасението на човека не е нищо друго, освен запалване на онези нечистотии, утайки, които той носи от миналото.

Сега трябва да се яви Учител на човечеството, Който да прекара самосъзнанието през Космическото съзнание. Запалка трябва, подтик трябва за душите на хората! Тези запалки са вълни, които идат в света, а всяка такава вълна носи със себе си нова Светлина, която повдига съзнанието. Съзнанието на хората трябва да се повдигне на по-висока степен. Ако не се повдигне, животът ще остане за хората непознат – terra incognita. Каква е разликата между думите когнос и кома? Медиците употребяват думата кома, която означава една болест – вцепеняване. Като се вцепени, човек очаква да дойде някой да му помогне. Много от съвременните хора страдат от състояния, подобни на тази болест. Съзнанието им се вцепенява и те очакват отнякъде помощ. В този случай страданията идат в помощ на човека. Те разтърсват съзнанието му, събуждат го, освобождават го от това вцепеняване. Пробуждането на съзнанието не става механически, чрез насилие например, но чрез подтици, които страданията събуждат. Всеки подтик влива нещо живо в организма на човека. Има хора, на които съзнанието е будно и когато спят. Те усещат като че са вън от тялото си, искат да влязат вътре – не могат; искат да се пробудят, да кажат нещо – пак не могат. Това състояние се нарича кома. Как може човек да се освободи от това състояние? Когато изпадне в това положение, човек започва да се моли и изгубва съзнание. След това се стряска, отново идва в съзнание без да може да определи колко време е траяло това състояние. Та при всяко пробуждане на съзнанието човек минава през това положение. То трае няколко секунди, но изглежда като че продължава векове. Когато минава през това състояние, човек се мъчи, ходи, сяда, става, движи се и после легне да спи. Тъй щото при всяко пробуждане на съзнанието човек отново заспива, по-дълбоко, отколкото е спал по-рано.

И тъй ние трябва да изучаваме различните степени на съзнанието. Първо човек минава през три степени на съзнанието, които са степени на илюзии. През тези три степени човек може да се поддаде на хипноза, да направи всичко, каквото други му заповядват. Под чужда воля той може да си представи, че минава море или че влиза в огън и т.н. Обаче влезе ли в четвъртата степен на съзнание, хипнотизираният става независим. Докато човешкото съзнание се намира в първите три степени, може да му се влияе. Влезе ли в четвъртата степен на съзнание, хипнотизираният се освобождава от влиянието на хипнотизатора и той сам за себе си става ясновидец. Тогава вие можете да накарате този човек да отиде в Лондон, в Ню Йорк да провери какво става там. Той може да види какво се върши по Атлантическия океан, колко параходи пътуват, какво става там и т.н. Когато някой човек живее в четвъртата степен на съзнание, той може да предсказва много неща, може да определя диагнозата на болните и да им препоръчва начини за лекуване. Щом излезе от това съзнание, той се проявява като обикновен човек.

Следователно в човека има състояния, възможности, способности, които в бъдеще могат да се развият. Те очакват тия условия като най-благоприятни за тяхното развитие. Забелязано е, че когато поставят човека в магнетичен или, както някои го наричат, хипнотичен сън, той проявява особени дарби и способности.Щом се събуди от този сън, той става обикновен човек.Това показва, че във всеки човек са вложени дарби и способности, които очакват времето за своето развитие. Докато не е развил онова, което Бог е вложил в душата му, човек още не е в своята сфера, не живее живота на своята душа.

И тъй време е вече да се потопим в Духа Христов или да влезем във Висшето, в Божественото съзнание, да видим какво трябва да правим. Който живее в това съзнание, при започване на всяка работа той ще знае как ще я свърши, какви резултати ще има. Казвате: Господ само знае тия работи. Да, днес само Господ знае тия неща, но един ден и вие ще ги знаете. Засега хората знаят нещата само след като те станат. Имаш пари, радваш се, но след две години ще ги изгубиш. Ти вече знаеш, че си изгубил парите. Отиваш на пързалка, радваш се, че можеш да се пързаляш, но паднеш на леда, счупиш крака си. Ти знаеш вече какво си прекарал на пързалката. Ако живееше във Висшето съзнание, ти щеше предварително да знаеш, че след две години ще изгубиш парите си; също така щеше да знаеш, че този ден ще счупиш крака си на пързалката и нямаше да излизаш вън от стаята си, щеше да прекараш деня в размишление и молитва. Отиваш да ореш на нивата си, ще знаеш дали този ден е добър или не. Случват се летни дни толкова горещи, че орането излиза несполучливо. През такива дни има много стършели, които нападат воловете и те хукват да бягат, задигат оралото, за нищо не искат да знаят. Този ден не е благоприятен за оране. Ако знаеше това нещо предварително, този ден ти щеше да разпуснеш воловете, да ги пратиш в гората на свобода. Речеш ли да ореш, ще дойдат стършелите, ще нападнат воловете, а ти ще ходиш да ги гониш. Достатъчно е един стършел да бръмне край ухото на вола, за да го застави да бяга. Интересно е отде е дошъл този страх във воловете от тези малки мухи – стършели.

Ето защо човек трябва да използва условията на живота, на културата за своето усъвършенстване. Съвременната култура е условие за проява на самосъзнанието в човека, да види той своите недъзи. И наистина днес всички хора са недоволни от своя живот. Ученият е недоволен; проповедникът е недоволен; музикантът, художникът, поетът, писателят – всички са недоволни от своя живот. Имат право хората да са недоволни от живота си. Защо? – Защото докато живеят в самосъзнанието, те никога не могат да изразят онези велики идеи и стремежи, които са вложени в тяхната душа и в техния Дух. В човека трябва да се събуди по-високо съзнание, което да му даде подтик да гради, да създава ония органи, чрез които да изрази своите велики идеи и възвишени чувства.

Казвам: когато човек започне да работи от гледището на Божественото съзнание, той ще придобие в себе си вътрешно богатство, към което днес се стреми. Както хората биват различно богати, така и съвременните езици, а също така и езиците на миналото са били различно богати. Запример в арабския език за понятието камила има пет хиляди думи. В санскритския език за слънцето има 45 думи. Богатство е това! Значи арабите са мислили най-много за камилата. В българския език колко думи има за слънцето? Днес най-видният български оратор си служи едва с пет хиляди думи. Думите се раждат и умират като живите същества. Милиони думи умират, милиони думи се раждат; те постоянно се обновяват. Божественото съзнание разполага с нова, възвишена енергия, която е в сила да изрази вътрешните състояния на хората. Тогава хората ще имат по-правилни схващания, повече светлина.

Висшето съзнание, за което ви говоря, е отвлечена област, подобна на дълбока вода, в която не всеки може да влезе. То е така недостъпно за съзнанието на съвременния човек, както са недостъпни много от окултните песни. Вземете за пример песента “Fir-fur-fen”. Какво ще кажете за тази песен? Ритмусът, темпът, съчетанието на звуковете в тази песен са такива, че малцина могат да издържат на тях. Даже и класическите музиканти не могат да издържат на тия тонове. В своите произведения те са дошли до едно място и там са спрели. За да продължат по-нататък, изисква се благоприятна среда. За да се създаде каква да е песен, тя се нуждае от съответна среда, която да й послужи като екран за проектиране. Вземете за пример българските песни. От освобождението на България до днес, има ли някакви нововъведения в музиката? – Нищо ново няма, все старите песни се пеят. Старите български песни са повече тъжни. Те са песни на чувствата и говорят за инволюцията на човека. Хороводните български песни са волеви, свързани с някой мит из живота на българите.

Сега ще ви дам съдържанието на една българска песен:

“Давай, давай, всичко давай:

Чисто семе пшеничено;

Да се сее на нивата, на нивата красивата,

Да се чисти през зимата.

Да се радва на живота, всичко сято на полето (2);

На полето, под небето (2).

Тази песен трябва да се пее с движения. Без движения тя няма смисъл. Когато пее, човек трябва да има обект. Който разбира езика на природата, той ще влезе във връзка с нея и тя ще му проговори.

“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”

15 Лекция от Учителя, държана на 28 декември, 1926 г. София