(Нова страница: Съборно слово 1926 IV Младежки събор) |
|||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
[[IV Младежки събор]] | [[IV Младежки събор]] | ||
| + | |||
| + | |||
| + | == Будност == | ||
| + | |||
| + | 10 ч. с. Хр. Койчевъ. | ||
| + | |||
| + | Нашиятъ съборъ е единъ тихъ заливъ, кждЬто могатъ за малко да спратъ и отдъхнатъ корабитЬ, зарЬяни по разни посоки въ океана на живота. Или по-право, той е гостоприеменъ домъ, всрЬдъ обширенъ лЬсъ, кждЬто пжтникътъ спира, за да отпочине, да смЬни мисъль и кждЬто неволно всички ставатъ близки единъ на другъ. | ||
| + | ПрЬзъ цЬлата година ние сме живЬли съ красиви желания, съ благородни стремежи, съ искрени разбирания, и ние трЬбва да дадемъ пъленъ изразъ на всичко това. Още смЬлость, още увЬреность въ себе си ни липсва, за да изявимъ онова, което ни движи, сплотява, ржководи. | ||
| + | Изразътъ, това е едно изкуство, той е едно вълшебство, което знаятъ само тия, които владЬятъ идеитЬ съ всичкитЬ имъ възможности на съчетание и познаватъ множеството на формитЬ. Той най-послЬ е резултатъ отъ дълго разучаване при едни - несъзна-телно свързване съ сжщноститЬ на нЬщата, при други - съзнателно. ТвърдЬ съзерцателенъ, твърдЬ внедренъ въ себе си трЬбва да бжде човЬкъ, за да разбира този чаръ. И тайната на всичко онова, което привлича човЬшкия умъ, човЬшкото сърдце, е онова несъзнателно или полусъзнателно показване вжтрЬшната сжщина на нЬщата. | ||
| + | Виртуозностьта на музиканта открива една тайна, една сжщ- ность на човЬшката душа! Сжщо тъй лиричниятъ даръ на поета, или гениалностьта и мждростьта на човЬка, който изразява Истината. | ||
| + | Единъ отъ най-голЬмитЬ съврЬменни виртуози, слЬдъ като се проявилъ като твърдЬ способенъ и обЬщаващъ музикантъ, отива при единъ учителъ, за да придобие при него пълното разбиране и съвършен¬ство. И колко билъ той разочарованъ, когато трЬбвало отъ сутринъ до вечеръ непрЬкжснато да свири най-елементарни упражнения, давани на начинающи ученици! Въ края на първия мЬсецъ той се считалъ напълно за пропадналъ, а мислилъ се' вече и за настоящи идиотъ. И що? - На първия концертъ слЬдъ своето обучение, той добилъ всичката извЬстность и слава, която вече никой не му отрекълъ. НЬщо съвсЬмъ малко е липсвало въ неговата музика, което той по такъвъ необикно- венъ начинъ придобилъ - то било изразътъ. | ||
| + | Може би на насъ именно, прЬдстои тази опитность: идеитЬ, които ни Вълнуватъ, сж ясни за насъ; ние имаме убеждение, но дълга и упорита работа е нужна, за да ожиВЬятъ и дадатъ изразъ. | ||
| + | Въ сегашния, тъй усложненъ жиВотъ, нашитЬ разбирания, на-шитЬ методи, нашитЬ сили отиВатъ Въ противовЬсъ на общото тече-ние на мисъльта, на методитЬ на заобикалящето ни общество. Тъкмо за туй ние можемъ да различимъ, да съпостаВимъ и да Видимъ най- послЬ, че Външното благополучие никакъ не отговаря на вжтрЬшното такова, че външната начетеность не означава още духовностъ или дълбочина на ума, нито пъкъ общественото положение дава право да се заключи за проявени дарби и добродЬтели. | ||
| + | Затова, когато нЬидата и отношенията въ живота сж тъй разновидни и противоречиви, ученикътъ трЬбва да има една скала, о която да се разбиватъ несъобразностите. | ||
| + | ПотрЬбенъ е единъ методъ, провЬренъ и абсолютенъ. Тайната на едно ученичество е тайна на единъ такъвъ методъ. | ||
| + | Въ свЬта сж дадени различни методи, обаче опората, стиму- лътъ на всички безъ изключение е една - това е будностьта. За всички ученици будностьта е начало, задача, цЬль, а ВпослЬдстВие, тя става пжть. Будностьта е дЬте на врЬмето. Може би тя е най-красиВото качество на Сатурна. Будностьта борави съ най-малкитЬ математи- чни величини; въ една милиардна часть отъ секундата се рЬшава сждбата на цЬлЪ' човЬшки животъ, на цЬлъ народъ, на цЬла раса, а и на цЬлото човечество. | ||
| + | Затова будни, ВсЬки при свЬтилника си! (Единъ девизъ, повта- рянъ отъ хиляди години). | ||
| + | На Изтокъ, чували сме, че има школи, които, чрЬзъ магич- ностьта на думитЬ и силата на желанието прЬпоржчватъ на своитЬ ученици постижението на задачитЬ и идеалитЬ си. Ако една цЬль, едно духовно томление се ожиВи, като една ВжтрЬшна нужда, то тя Възпламенена би осВЬтила пжтьтъ къмъ себе си. | ||
| + | И тъй, ако Въ скърбта и Въ радостьта, въ отчаяние, както и въ благополучие, желаемъ, търсимъ и изговаряме будностьта, тя ще ни покаже методъ къмъ себе си. | ||
| + | Така ще притежаваме тайната на ученичеството. | ||
| + | Тъй ще изразимъ живота въ ЛюбоВьта. | ||
| + | Тъй ще изразимъ пжтя Въ Мждростьта. | ||
| + | Тъй ще се внедримъ въ Истината, която е Красота. | ||
| + | Да изразимъ Будностьта! | ||
Версия от 12:07, 9 април 2011
Будност
10 ч. с. Хр. Койчевъ.
Нашиятъ съборъ е единъ тихъ заливъ, кждЬто могатъ за малко да спратъ и отдъхнатъ корабитЬ, зарЬяни по разни посоки въ океана на живота. Или по-право, той е гостоприеменъ домъ, всрЬдъ обширенъ лЬсъ, кждЬто пжтникътъ спира, за да отпочине, да смЬни мисъль и кждЬто неволно всички ставатъ близки единъ на другъ. ПрЬзъ цЬлата година ние сме живЬли съ красиви желания, съ благородни стремежи, съ искрени разбирания, и ние трЬбва да дадемъ пъленъ изразъ на всичко това. Още смЬлость, още увЬреность въ себе си ни липсва, за да изявимъ онова, което ни движи, сплотява, ржководи. Изразътъ, това е едно изкуство, той е едно вълшебство, което знаятъ само тия, които владЬятъ идеитЬ съ всичкитЬ имъ възможности на съчетание и познаватъ множеството на формитЬ. Той най-послЬ е резултатъ отъ дълго разучаване при едни - несъзна-телно свързване съ сжщноститЬ на нЬщата, при други - съзнателно. ТвърдЬ съзерцателенъ, твърдЬ внедренъ въ себе си трЬбва да бжде човЬкъ, за да разбира този чаръ. И тайната на всичко онова, което привлича човЬшкия умъ, човЬшкото сърдце, е онова несъзнателно или полусъзнателно показване вжтрЬшната сжщина на нЬщата. Виртуозностьта на музиканта открива една тайна, една сжщ- ность на човЬшката душа! Сжщо тъй лиричниятъ даръ на поета, или гениалностьта и мждростьта на човЬка, който изразява Истината. Единъ отъ най-голЬмитЬ съврЬменни виртуози, слЬдъ като се проявилъ като твърдЬ способенъ и обЬщаващъ музикантъ, отива при единъ учителъ, за да придобие при него пълното разбиране и съвършен¬ство. И колко билъ той разочарованъ, когато трЬбвало отъ сутринъ до вечеръ непрЬкжснато да свири най-елементарни упражнения, давани на начинающи ученици! Въ края на първия мЬсецъ той се считалъ напълно за пропадналъ, а мислилъ се' вече и за настоящи идиотъ. И що? - На първия концертъ слЬдъ своето обучение, той добилъ всичката извЬстность и слава, която вече никой не му отрекълъ. НЬщо съвсЬмъ малко е липсвало въ неговата музика, което той по такъвъ необикно- венъ начинъ придобилъ - то било изразътъ. Може би на насъ именно, прЬдстои тази опитность: идеитЬ, които ни Вълнуватъ, сж ясни за насъ; ние имаме убеждение, но дълга и упорита работа е нужна, за да ожиВЬятъ и дадатъ изразъ. Въ сегашния, тъй усложненъ жиВотъ, нашитЬ разбирания, на-шитЬ методи, нашитЬ сили отиВатъ Въ противовЬсъ на общото тече-ние на мисъльта, на методитЬ на заобикалящето ни общество. Тъкмо за туй ние можемъ да различимъ, да съпостаВимъ и да Видимъ най- послЬ, че Външното благополучие никакъ не отговаря на вжтрЬшното такова, че външната начетеность не означава още духовностъ или дълбочина на ума, нито пъкъ общественото положение дава право да се заключи за проявени дарби и добродЬтели. Затова, когато нЬидата и отношенията въ живота сж тъй разновидни и противоречиви, ученикътъ трЬбва да има една скала, о която да се разбиватъ несъобразностите. ПотрЬбенъ е единъ методъ, провЬренъ и абсолютенъ. Тайната на едно ученичество е тайна на единъ такъвъ методъ. Въ свЬта сж дадени различни методи, обаче опората, стиму- лътъ на всички безъ изключение е една - това е будностьта. За всички ученици будностьта е начало, задача, цЬль, а ВпослЬдстВие, тя става пжть. Будностьта е дЬте на врЬмето. Може би тя е най-красиВото качество на Сатурна. Будностьта борави съ най-малкитЬ математи- чни величини; въ една милиардна часть отъ секундата се рЬшава сждбата на цЬлЪ' човЬшки животъ, на цЬлъ народъ, на цЬла раса, а и на цЬлото човечество. Затова будни, ВсЬки при свЬтилника си! (Единъ девизъ, повта- рянъ отъ хиляди години). На Изтокъ, чували сме, че има школи, които, чрЬзъ магич- ностьта на думитЬ и силата на желанието прЬпоржчватъ на своитЬ ученици постижението на задачитЬ и идеалитЬ си. Ако една цЬль, едно духовно томление се ожиВи, като една ВжтрЬшна нужда, то тя Възпламенена би осВЬтила пжтьтъ къмъ себе си. И тъй, ако Въ скърбта и Въ радостьта, въ отчаяние, както и въ благополучие, желаемъ, търсимъ и изговаряме будностьта, тя ще ни покаже методъ къмъ себе си. Така ще притежаваме тайната на ученичеството. Тъй ще изразимъ живота въ ЛюбоВьта. Тъй ще изразимъ пжтя Въ Мждростьта. Тъй ще се внедримъ въ Истината, която е Красота. Да изразимъ Будностьта!