Разлика между версии на „Живите символи в природата“

Версия от 20:02, 5 април 2011

[Беседи]]

Младежки окултен клас - ПЕТА ГОДИНА (1925-1926)

КНИГА: Влияние на светлината и на тъмнината

ЖИВИТЕ СИМВОЛИ В ПРИРОДАТА

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

Продължи се четенето на темите „Най-любимата ми тема".

Кой знае да рисува добре? (Излиза сестра Цветана.) Нарисувай едно копие. Нарисувай един чук. Нарисувай чаша за пиене на вода. Нарисувай светилник със свещ. Нарисувай чешма (извор) с каменна курна. Нарисувай плодно дърво. Нарисувай книга. Направи ги сега с числа.

19.45 часа

Копието – 1, чукът – 2, чашата – 3, светилникът – 4, чешмата – 5, плодното дърво – 6, книгата – 7. Сега вие, астролозите, ги наместете. В кои планети могат да се наместят? Копието – на Марс, чукът – и той е Марс. (Не, той е на съдбата – Сатурн.) Хермес в гръцката митология е в близки отношения с Марс. Копието е направено за биене. Чукът е направен за строеж. Чукът е направен да троши камъни, може случайно да попадне и по главата на някой човек, но то случайно. Къде ще го турите? Светилника къде може да го турите? Чука, знайте, много мъчно може да го наместим. Противоречие голямо. Той две неща изпълнява. Значи има две служби той. Сега да дойдем до чашата, къде можем да я наместим? (Луната – празни се и се пълни.) А плодното дърво, ябълката – Венера. Книгата? (Свещта ние можем да я представим на Слънцето.) Да. (А книгата – на Меркурий.) Да. Чукът? С какво воюва Юпитер? (Той мята стрели.) Значи служи си той със стрели.

Да допуснем, че вие имате едно желание. Числото две, да кажем, което е нито стрела, то ще е чук, желанието вътре. Как ще се справите с туй желание? Вие трябва да го класифицирате към някоя категория. Например и чукът, и стрелата едновременно се управляват от ръката, но центровете, събудени в мозъка, при чука са други. Други центрове действат. И при стрелата са други. Следователно не действат едни и същи центрове. При отваряне на книгата – също, при светилника, при чашата, при чешмата – не са същите центрове.

Сега този чук къде ще го намерите в човешкия характер? Къде е човешкият чук? (Юмрукът.) Копието? (Езикът.) Светилникът? (Мозъкът.) А чашата? (Сърцето.) Чешмата? (Сърцето.) Че то е един начин на учене. Символистика в природата. Щом се намерите в дадена местност – да се ориентирате, да знаете какво положение да вземете в природата, да се нагласите спрямо всички нейни течения. Защото, ако чашата не я турите на мястото й, ще се образува едно криво течение. Ако тази чешма вие не можете да я турите на мястото, ще се измени вашата мисъл, ще стане една дифлексия.

Сега например онези от вас, които изучават астрология, този закон трябва да спазвате спрямо звездите. Като погледнеш небето, изпъкват всевъзможни фигури: триъгълник, някой път петоъгълник, някой път квадрат. Веднага трябва да се ориентирате на какво съответства тази фигура, а може да има уподобление на някое животно, на някое копие.

Задава се сега въпросът, каква е била целта на природата, когато тя е създала ябълките. Каква идея тя е вложила в ябълката. Разбира се, в нищо няма да бъдете виновни, понеже тя е една далечна идея, над която в миналото някога природата е работила. Сега човек трябва да се стреми да разкрие какво се крие в тази форма. Тъй както аз наредих тези символи, има известен план, известно съчетание. Значи най-първо, за да върнете своята свобода, вие трябва да имате копие. Трябва да знаете как да го употребявате. Но след като извоювате своята свобода, вие трябва да имате един чук, да знаете как да градите, да се оградите наоколо. Туй показва онази алхимическа сила, с която вие може да се справите, да наместите нещата на мястото. Тоест чукът е сила, която има да борави с неорганически и полуорганически вещества. А копието – с него вие ще боравите против живот, по-нисш от вашия, за да се браните.

Питам сега, вие вашето копие можете ли да го употребявате против въшките? Защо например българинът взема въшката между двата си нокъта? Вследствие на това единият нокът е наковалнята, пък другият – чукът. Значи какво иска българинът да каже? Той казва на въшката тъй: ти не трябва да бъдеш паразитно същество, а трябва да вършиш някаква работа. Той разваля тази форма, спитява я, за да се освободите от едно паразитно състояние – философията е там. Туй паразитно състояние в себе си ще му дадете само едно измерение. Туй измерение да няма никаква дебелина. На паразитното състояние не трябва да му давате никаква възможност да расте у вас – туй значи, българинът, като приложи този закон. Ще я смачкаш. Един паразитен навик или една мисъл в себе си – ще я смачкаш, няма да я унищожиш, но да не й даваш възможност втори път да расте. Да си остане тъй, както си е.

Защо едно паразитно състояние трябва да се избягва? Понеже паразитизмът, тези течения, които влизат в човешката душа, опорочават благородните чувства и способности в човека – спират всеки прогрес, щом се зароди каквото и да е желание да се ползвате от някого. Най-първо човек трябва да постави своите способности и чувства да работи: туй, което природата е дала на човека, трябва да го тури всичко в действие. И след туй ще дойдеш в съприкосновение с други разумни същества и ще кажат: дайте ход на тази енергия. Когато свърша една работа и дойда в контакт с други, вече могат да ми услужват. Тогаз услугата е разменяне, понеже между моята работа, която съм свършил, и тази работа, в която той ще ми помогне, има едно съответно съчетание.

Учените хора от една професия идват във връзка. Един химик идва във връзка с друг химик, и двамата работят, разменят мисли, помагат си един друг. Тъй е с астрономите, математиците, всички работят и всеки може да подпомогне, тъй е и в духовния живот. Същият закон трябва да спазвате. Тогава ще дойде една обмяна: едновременно, да кажем, седем души сте, ако ви дам едно копие, веднага ще се роди един спор на кого да се падне. Трябва да хвърляте жребий. Но ако на едного дам светилника, на другиго – чука, на третия – чашата, на другия – книгата, копието, ще ли има спор?

Следователно в дадения случай, ако имаш една идея, която не можеш да разрешиш, някой държи копието, ти ще хванеш чука. Когато някой държи книгата, ще хванеш светилника. Онзи с копието, като е воювал, ще дойде да помага. Между чашата и чешмата има ли съответствие? Единият отваря чучура, другият с чашата налива. И двамата могат да си помагат.

Остава сега ябълката. В туй съответствие ще се стремите да опознавате човешките души. Например вие страдате, често имате някое неразположение на духа. Не можете да разрешите трудното положение, в което се намирате, но същевременно тези трудни задачи в живота у всички хора ги има. Тогава едновременно с мъчнотиите, които претърпявате, трябва да влизате в мъчнотиите на всички хора, да участвате. Човек, като разрешава своите мъчнотии, едновременно с тях разрешава мъчнотиите и на другите.

Тъй и в науката е същият закон. Понеже има едно съответствие. И в науката, щом влезнете, и във всяка една област вие влизате вече във връзка с всички онези хора, които действат в тази посока. И като работите самостойно, вие във вашите допирни точки ще си помагате. Само при такова едно разбиране може да се роди вътрешното хармонично разбиране на великия закон, който съществува в органическия свят. И само по този начин човек може да пази енергиите си, да ги не изразходва напразно.

Сегашните хора изгубват своите енергии. Защо? Те копие нямат. Ама един човек, който не знае как да употребява езика си, има ли копие? Сега някой казва: „Аз имам копие." Ако вие имате едно перо, с което не можете да пишете, перо ли е то? Ако имате копие, с което не можете да воювате, копие ли е това? Чук, с който не можете да трошите камъни, чук ли е това? Ако имате свещ, с която не може да си светите, свещ ли е това? Или книга, от която нищо не може да научите, книга ли е? Това е сега аналогия, това са символи. Ще приложите. Ако вие имате сега едно състояние, което мяза на книга, ако ти си една отворена книга, и хората нищо не могат да четат, книга ли си? Не си. Тя е някоя халваджийска книга, в която само халва може да се увива.

Добре, ако вие сега сте светилник, и не светите. Ама аз имам ум, мога да мисля. И ако с вашия ум сте мислили двайсет години, и нищо не сте намислили, питам, какъв е вашият ум? И ако след двайсет години сте свършили един факултет, два факултета, нямате нищо, само преговаряте чуждите работи, питам, гори ли вашият светилник? Не, в природата всеки човек, който има ум, той си има специална работа и всеки един ум в природата е произлязъл да роди нещо ново. Не се стремете да родите нещо, както другите искат. Вие ще родите нещо специално, което ще ви радва. То ще бъде само за вас. Вие може да бъдете гениален само за себе си. Не и за хората. А гениалността, която хората признават, не се знае доколко е гениалност. Не се знае доколко хората могат да оценят дали някой човек е гениален. Как определят сегашните хора гениалността? В какво седи геният? Че той всичко твори, нали? (Смята се, че геният е нещо вродено.) Кой от вас знае гръцки? (Гениус – раждане. Оттам произлиза „инженер".) Гений – който постоянно ражда. Геният ражда, а инженерът обвива нещата, опакова ги.

У всички ви трябва да се заражда едно желание, през празното време да се занимавате със символите на живата природа. Тези са едни съчетания, както съм ги извадил от живата природа. Ще се занимавате със символите на живата природа. Тези символи ще внесат винаги една нова струя в ума ви, ще ви дават обнова. Например вземете някой път – лекари лекуват някой болен, не дават никаква свещ да има, без светлина при нервните болести изобщо. А за някои случаи светлината е потребна за лекуване. При някои случаи, при известни болни лекарите забраняват да се отваря книга. Казват, не трябва да чете. А има болести, които могат да се лекуват чрез книгите. Има болести, които могат да се лекуват с чука, има болести, които могат да се лекуват с копие. Онзи болният човек е в едно пасивно състояние и ако в него ти можеш чрез копието да произведеш едно стряскване, понеже болните хора се съсредоточават, но като покажеш копието, този човек да се забрави, че е болен, този човек може да стане от леглото и да оздравее.

Живата природа е създала всички свои символи, с които лекува хората. Апатичният човек, ако някой път изгубите смисъла в живота, че нищо не ви радва, нищо не ви интересува, ако ви заведат в някое планинско място, където скалите са отвесни – имат най-страшно положение, и ви поставят на някоя канара между чукари, веднага вие ще се стимулирате, ще почнете да мислите тъй хубаво, че като слезнете от тези два върха, ще се върнете при другарите си обновен. Защо? Вие сте се занимавали с разрешаване на една велика задача, как да слезнете от високия чукар долу. Питам, ако вие употребявате копието, тази енергия каква е? Когато онзи противник иска да порази своя противник, нагоре ли отива или надолу слиза? Надолу. Изобщо с изключение на свещника – само нейният пламък отива нагоре, всички други, изобщо чешмата, техните действия са все обратни.

Тази вечер, ако туй е подарък, кое бихте си избрали? Защото копието може да го направите перо. В какво може да еволюира копието – в перо. То е живо копие, значи може да еволюира. Чукът в какво може да еволюира. Еволюция има във всички тези символи, може да се видоизменят. Туй в мъртвите копия не може да се измени, но в живите копия може. Значи военният може да стане учен, с копието си може да пише. А зидарят с чука си какво може да стане? В какво може да еволюира този чук? (Скулптор.) А чашата на какво може да се обърне? Ще ги оставим неразрешени, вие да ги разрешите.

Сега кой е най-силният символ от всичките според вас? Най-изразителният кой е? (Светилникът, книгата.) Книгата още в какво може да еволюира тя? Нали в книгата се записват нещата. Човешката памет, това е книгата, в която се вписва. Книгата може да се превърне на памет. Значи, когато човешкият ум мисли, неговата мисъл може да се запечата върху книгата, върху паметта, а пък с копието може да воюваш, а може и да напишеш, то е перото. С копието на тази книга може да напишеш. А в този случай ябълката каква роля изпълнява? Тя придава жизнени енергии. Тогава чешмата, това е мастилото. А чашата, това е мастилницата, в която топваме и пишем на книгата. Те са хубави ребуси. Ще започнете с такива изкуствени, но със символите, които съществуват, ще ги превърнете. (Една тема може да се направи от тях.) Кой от вас би направил една тема? Само с чука е малко мъчно. Имате шест известни, остават две неизвестни. Направете един малък разказ. (Георги Радев и сестра Гена.) Най-приятно число е две, понеже, като се бият двама, показва, че е нещо реално. Не е фиктивно, понеже и единият налага, и другият налага. Това са все символи, криво разбрани символи. Когато хората се бият, това са символи. Един ден хората ще дойдат до едно споразумение, да знаят, че и без бой може. Може да се превърне боят в нещо по-красиво. Сега в съвременната наука ще създадете онези красиви символи, трябва да има нещо силно, което да стимулира човека. Трябва човек да има идеал, който да не се засяга, светът да не може да повлияе. Тези извори трябва да бъдат толкова високо и толкова дълбоки, никога да не се размъщат. Отвън може, като мине границите на извора, да се размъти. Но вътре изворът трябва да бъде чист. При това свещите ви трябва да бъдат такива, че никой да не може да ги изгаси. Щом се изгася свещта, слаба е тя, обикновената свещ се изгася. Значи обикновената мисъл всеки може да изгаси. Необикновената мисъл не се изгася.

Добре, кое е сега първо чукът? Нали е човешката ръка. Ръката е чукът, тогава вашият чук никога не трябва да ходи в чужди хора. Живият чук в природата назаем не се дава. Той може да помага на другите хора. Чукът е символ на човешката воля. Щом имаме чука, това е волята на човека. Имаме числото две, това е човешката воля. Както виждате този чук, тъй както е направен, той става буквата „а". „А" е символ на онази първоначална творческа сила, с която човек започва. Желанието да се проявява. Всяко едно желание, то е вечно, произтича от един разумен принцип. Тъй щото имаме човешкия език, словото. Като се каже словото, чукът дойде да работи. Значи стрелата заповядва, езикът заповядва на чука, на ръката. Тогава по категория кой символ е най-близко до ябълката – чешмата. Подир чешмата? (Чашата, светилникът.) Сестра Цветка, можете ли да съпоставите тези символи в един кръг, да ги турите хармонично? Да видим как ще ги разпределите като художничка. Да кажем, направиш една декорация, как ще ги туриш вътре в кръга? Да бъде приятно, всеки, като ги види, да го привлече да купи картината. Тъй ще си представите, че изнасяте туй на изложба, за да се хареса. Ще ни представите една жива картина, ние ще се произнесем. Вие си ги запомнете тези чукове, цяла седмица ще мислите за тях.

Мен ми трябват седем седмици по една лекция да държа върху копието, чука и т.н. – аз не искам толкова. Тази работа е за вас. Това са все ред сили в природата, които работят. Копието е сила, чукът, чашата, светилникът, всички. Това са символи, форми, начини, чрез които живата природа работи. На пръв поглед, ще каже човек, колко е просто – чук, чаша, просто. Като почне да вниква, да свързва, тези символи оживеят. Да ги съчетае в себе си, че тези сили са у него самия – веднага ще се отвори един широк свят. Картината, ако стане сполучлива, може да се направи хубаво, да се закачи. Чешмата може да се направи хубаво. Виждали ли сте български чешми? Стари български чешми. Идейни са те. Те не са толкова хубави, но са идейни.

Сега аз ви правя по един подарък на всички ви – и копие ви давам, и чук, и свещ, и всичко. На всекиго давам но един комплект, и всеки ще си тури комплекта вътре в куфарчето. Ще си вземете комплекта и ще си идете дома. Ще работите с тези инструменти. За една седмица вие ги отваряйте и ги разглеждайте тези символи и вижте какви идеи, нови съчетания ще ви хрумват. Всеки ден като ги отваряте, какво съчетание, фантастични идеи ще ви хрумнат, каквото и да бъде – запишете го. Защото някой път, като напишете нещо, първоначално вижда ви се гениално. След един месец виждате го по-просто. След година - съвсем просто. А някой път, обратното. Напишеш, мислиш го съвсем просто, отворите го след една седмица -вижда ви се, че то не било тъй просто. Колкото време минава, това нещо става още по-красиво.

Човек не може веднага да оцени хубавите неща. Хубавите неща само времето оценява. Колкото повече минава време, някои стават по-ценни, а някои се обезценяват. Сега тия са от скъпоценните, които минават времето. Тези чукове ще ги турите в ред и порядък. Сега ще забележите, ще намерите – тези символи съответстват на известни състояния на човешката душа.

Тайна молитва

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Пета лекция

на Младежкия окултен клас

13 декември 1925 г., неделя, 19.30 часа

София – Изгрев