Разлика между версии на „Природа и геометрия*“

Версия от 19:46, 2 април 2011

Младежки окултен клас

ЧЕТВЪРТА ГОДИНА (1924-1925)

Лекции на младежкия окултен клас (пет книжки)

ПРИРОДА И ГЕОМЕТРИЯ

Втора лекция 26 октомври 1924 г.

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.

Размишление

Кое е най-важното в яденето? Кое е най-важното в храната? Защо трябва хората да ядат?

Отговор: За да добият физическа сила.

Ако е тъй, тогава машините добиват най-голяма сила, като им се тури масло. Защо Ă е силата на машината?

Отговор: Да работи.

Тази работа нужна ли е на самата машина?

Отговор: Не.

Всеки човек, който придобива сила, без да знае защо му е тази сила, той прилича на машина. Следователно всяка мисъл, всеки акт, всяка ваша дума, всяко чувство и всяко деяние, в което съзнанието ви не взема участие, е един механически процес. Машината може ли да стане по-голяма? Може ли да стане по-силна? – Не. Тя е толкова силна и голяма, колкото е голяма сама по себе си. Следователно в живота е силен само онзи, в когото съзнанието присъства, когато проявява силата си. Да бъде човек умен и разумен, това е пак проявление на силата. Той трябва да проявява силата си. Силата на човека е потребна само за разумното му проявление. Това е потребно за вашето развитие, понеже ако вие не си турите максими и норми, които са верни и за самата Природа, няма да се мине дълго време, и вие ще изгубите смисъла на живота си и ще минете през пътя на всички страдания, по който минават и обикновените хора.

Вие като ученици ще бъдете подложени на изпитания. Ако живеете един обикновен живот, не може да избегнете закона на промените. Този живот не се отличава по нищо от животинския. Вземете например живота на едно магаре. Мислите ли, че това магаре няма съзнание? – Има, пробужда се понякога и неговото съзнание. И ако вие погледнете в очите на това магаре, ще прочетете една голяма тъга. Магарето е тъжно, но никой не може да влезе в неговата скръб. Магарето разбира това и казва: „Най-после само съм в живота, ще си нося товара; какво ще разправям на тия хора, които не ме разбират?“

Сега вие трябва да си съставите за Живата Природа, за всички същества, които живеят на Земята, едно особено понятие, а не такова, каквото имат сегашните хора. Всички същества са разумни и страдат, само че в степента на тяхното развитие има градация. Това са все закъснели души, някои от които са в застой. Например млекопитаещите са изостанали души, закъснели в своето развитие, птиците – също; и всички животни, които сега съществуват, това са все закъснели души. Така също има закъснели души и сред човечеството. Те са души, закъснели за бялата раса. Един закъснял човек от черната раса много мъчно може да мине в бялата раса. Много мъчно се минава от една раса в друга раса. В Природата има известни междини или граници за такива души.

Аз искам всички вие да имате по-пълна представа за Природата. Онези от вас, които сте естественици, знаете ли кои са ония елементи в почвата, които дават по-голям растеж на растенията? Според съвременната наука кои елементи стимулират повече растението?

Отговор: Калий, натрий и азот.

Ако тия елементи са в по-малък размер, какво ще бъде растението?

Отговор: По-слабо.

От какво произтича това, че у някои почви тия елементи са повече, а у други – по-малко?

Отговор: От произхода на почвите.

Как мислите, ако посадите на мястото на една гора една нива, почвата ще бъде ли по-плодородна? От какво се образува черноземът?

Отговор: От клончетата и листата на тази жива материя.

Следователно всички тия елементи са взети от листата и са придадени на почвата. Те са складирани в почвата от самите растения. Почвата може да се уподоби на един килер, на една изба, а всяко клонче и всеки лист, поотделно взети, приемат известна енергия от Слънцето и я предават на почвата. Само излишното се складира в почвата. Растенията изобщо се развиват по-нормално от хората: те не могат да затлъстяват като тях и затова излишъкът си оставят в земята, именно в почвата.

Оттук идвам до закона: ако вие не работите правилно, не ще схванете ония елементи, които са потребни за духовния ви живот. И следователно за в бъдеще вашето растене, вашето развитие ще бъде ненормално. Да кажем, че някой път вашата мисъл не работи. Защо? – Понеже нямате тия елементи, които дават подтик на ума ви. Как ще работите тогава? Да кажем, че искате да четете. Как ще четете, ако нямате светлина? Искате да пишете. Как ще пишете, ако нямате книга, мастило? Искате да работите, но нямате пръсти. Как ще работите? Значи има известни елементи, които липсват. Трябва да знаете, че Животът е тясно свързан както със силите в Природата, така и с вашите органи. До известна степен вие можете да приготвите половината от ония елементи, които са необходими за вашето правилно развитие, а другата половина ще достави Разумната Природа. Когато казвам, че трябва да живеем разумно, подразбирам спазването на законите на Разумната Природа. Тогава те ще ни доставят материали, необходими за живота. Забелязали ли сте някой път, когато вашият живот е естествен, как се събира у вас фосфорна сила и лицето ви взема един приятен израз? Понякога някои от вас натрупват в себе си доста желязо, но в отрицателна, в низходяща степен: кинетично желязо, сгурия, а не потенциално – желязо, което не могат да употребят в живота си. Това желязо вече дава друг израз на лицето ви.

Ето защо тази година най-първо ще се научите да филтрирате. Без филтриране, тъй както сте сега, не биха ви пуснали в школата на Природата. Пречистване трябва! Защото ония разумни сили, с които трябва да дойдете в контакт, са чисти; ако пък вие сте нечисти, те ще произведат във вашите мозъци силна реакция и вследствие на това ще се явят неразположения, разболявания, ще станете песимисти и т.н. Същото нещо се забелязва и в света: там всички се разболяват – и артисти, и художници. Тъй че дали сте в Школата, или не, щом не вървите по естествения път на Природата, и с вас ще се случи това. Видимата Природа – това е Бог, Който се изявява спрямо нас. Той е снизходителен, но и много точен – не извинява и не прощава непоправените погрешки. Може да напълниш цяла каца със сълзи, но Той ще ти каже: „Трябва да поправиш погрешката си!“ Сега някои казват, че погрешката може да се измие със сълзи. Не, тя само временно се измива и пак си остава.

Та първото нещо, което е необходимо за вас, е филтрирането, пречистването, за да придобиете ония елементи, които са нужни за създаването на един мощен характер, за явяването на един светъл ум и за съграждането на едно благородно сърце. Няма друг начин. Този е правилният път за развиване. Състоянията на мнозина от вас са ненормални. Някои от вас сте психически в трескаво състояние, други имат слаб стомах, трети – хрема, четвърти – слаби нерви, не могат да изтърпяват. Какъв е съставът на нервите?

Отговор: Главно фосфор, който им придава тази чувствителност.

По какво се отличава сивото от бялото вещество в мозъка?

Отговор: Сивото съдържа клетки, а бялото е сбор от нервни влакна.

И тъй, най-първо трябва да създадете разположение на ума си. Но това, което вие наричате разположение, по някой път е настроение. Разположението на ума се създава от правилната мисъл. Казвам: за да си създадете настроение или разположение, трябва ви работа. Значи разположението се създава чрез работа. Работата е благородно нещо, тя улеснява създаването на разположения. Обикновено вътре в човека има нещо, което се противи – то е наследствено. Преди много години, когато човекът е минавал през фазата на млекопитаещите, те всички са били плодоядни животни. Тогава Природата е била много богата: крушите и другите плодове падали на земята направо от дърветата, та животните станали много мързеливи, само седели и яли. Туй положение е прекарал и човекът. И сега, като човек, той си спомня това и казва: „Аз мога тъй да живея, както едно време живях.“ И оттам турците казват: „Ако е нещо на късмет, да ми дойде на крака.“ Това е схващане на миналото. Тогава е било така, но при сегашните условия човек трябва да работи разумно – той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото. Такива криви навици съществуват у всинца ви – тези навици са животински. Например някой път кипвате, искате да си отмъстите някому и казвате: „Иде ми да го хвана и да го разкъсам.“ Това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва, и днес по навик то се пробужда и у вас. Сега обаче вие не сте нито вълк, нито мечка, нито тигър, а сте човек.

Следователно животинското е вложено във вашия организъм, и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. Вие имате в себе си и мечката, и тигъра, но в миниатюр; ако дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голяма, много страшна, че да ви владее – като я погледнете само, ще се сгушите и ще Ă се подчинявате. Някой път казвате: „Не може без гняв.“ – Не, това са животински състояния, това са състояния на един неразумен живот, в който няма последователност. Та ще правите разлика. У човека има едно животинско състояние и щом то дойде, той трябва да се стреми да използва неговата енергия. То не е вредно: напротив, тия набрали се енергии съставляват почвата, върху която човек живее. Върху тия животински състояния или върху тая животинска почва, или чувства, са всадени обществените чувства, те растат върху тях. Върху обществените чувства пък са посадени личните чувства, а върху личните чувства са посадени моралните чувства. Следователно те си помагат едни на други. Някой казва: „Как, аз да имам в себе си животинското?“ – Имаш го, как не. Какво лошо има в това, ако едно хубаво растение е посадено в почвата? Човек може да се гнуси от почвата, но когато станат хубавите плодове, той си откъсва от тях, от тази по-фина материя, и е доволен, благодари.

Затова най-първо ще изучавате закона на растенията – това са обществените чувства. Законът на животните – това са личните чувства, а самият човек – това са моралните чувства. Общо взето, обществените чувства – това са съзнателни растения, които изтеглят и превръщат енергиите на животинското царство. Защото има растения, които седят по-високо от животните, но те са в другия свят. На Земята животните седят по-горе от растенията, а в Духовния свят растенията седят по-високо от животните. И тогава връзката, която съществува в този вътрешен закон, е такава: човек всякога трябва да разчита на вложеното в него, т.е. в неговата природа. Като казвам човешката природа, включвам и Божественото – Бог, Който е у него.

Ще ви задам един въпрос: ако вие сте написали десет книги по разни научни въпроси – по физика, по астрономия, по естествените науки и др., и прочетете тия книги наново, те ще ви направят ли по-умни, ще придобиете ли нещо ново? Или да кажем, че един грънчар направил хиляда стомни, между които се срещат десет различни вида. Колкото и безпогрешно да ги прави, колкото и да си мязат, те ще съдържат ли онова, което той е вложил във всяка една от тия стомни? – Не. Затова и хората на Земята взаимно се допълват. Ако вземем всички писатели в света, и те се допълват взаимно един друг. Като четеш един писател, той внася в тебе една нова идея, защото той разглежда въпроса другояче в сравнение с останалите; друг писател ще внесе в тебе друга мисъл. Ето защо хората четат разните учени: за да черпят сила и да допълват знанията си. Защото всеки писател или учен, който пише по някой въпрос, влага нещо ново, нещо особено. Затова при тази голяма свобода вие ще изучавате Живата Природа по начини, които са вложени във вас – само така ще се създаде хармония. Нали ние говорим за хармония или за една атмосфера, която има в себе си мекота?

В живота се срещат различни положения. Например има някои хора, които могат да свирят на някой инструмент, разбират от музика много добре, но не могат да пеят вярно. Те даже могат да поправят грешките на другите, но сами с гърлото си не могат да произвеждат верни тонове. Тогава казваме: гърлото на този човек е така устроено, че неговата воля не може да го застави да вземе вярно тона с ларинкса си. Има и обратни случаи: някои хора пеят много хубаво, но не могат да свирят. После, някой може да пише хубаво, да си излага мислите писмено отлично, но накарайте го да държи една устна реч, той ще се спъне. От какво произтича това? Казват, че някои от центровете в мозъка на тия хора са по-силно развити, та черпят всичката енергия, а другите центрове остават по-слаби, вследствие на което се явяват дефекти в проявите им. Така е и в музиката: за нея се изискват много развити центрове. Един музикант може да бъде само изпълнител, а не може да бъде и музикален творец, композитор. Но за да може да създаде нещо ново, в него трябва да бъдат вложени много качества: той трябва да има въображение, а за да създаде това въображение, горната част на челото му трябва да е развита. Ако главата на някой човек е заострена, каквато е тази в рисунката, в такава глава не може да има никакво музикално творчество. Такова е челото на някой китаец (1).

Файл:Http://beinsadouno.com/wiki/images/0/0a/MOK-04J-02-1.gif

Човек, за да има развито въображение, трябва да има разширение на ума, т.е. челото горе да е широко, добре развито (2). Колкото повече умът се разширява, толкова и въображението става по-силно. Щом имате въображение, можете да си представяте всичко. Не е лошо това. Във въображението не може да има грях. Може да си мислиш, че си цар, че владееш всичко, че си Ангел и се намираш горе във висините. Нищо лошо няма в това, то е едно пътешествие. Когато човек няма работа, нека се разхожда с ума си – това не е престъпление. Ами когато един платен актьор излезе на сцената, тури корона на главата си и си мисли, че е цар, питам: цар ли е всъщност? Ти поне без пари ще играеш ролята на цар, при това ще играеш за себе си, а той? – Плащат му пари, но той не играе за себе си, а за другите. За него е още по-срамно да си мисли, че е цар.

Значи въображението е потребно за човека – в него той е свободен. Разбира се, и въображението си има закони, има своя зона, свои граници, до които може да се простре; извън тия граници то не може да пристъпи. Ти можеш да мислиш, че ще станеш много учен, че си много силен, че си много красив, че си много богат и т.н., и най-после да помислиш, че всичко това правиш за благото на човечеството. Да кажем, че си беден човек, три дни не си ял нищо: с въображението си започваш да мислиш, че имаш хубава къща, че си цар, че уреждаш закони, пущаш затворниците, на бедните раздаваш хляб и т.н. – всичко това става мислено. Вие ще кажете, че това са илюзии, нали? Щом тия илюзии са за доброто и за напредъка на твоята душа, един ден те ще се реализират. И ако при такова състояние на духа, когато не си ял три дни, можеш да мислиш така, твоята воля е доста силна, от тебе може да излезе нещо. И хубаво е по някой път да опитвате характера си така, да изпитвате вашата издръжливост. Например представете си, че вие сте бедна, обущата ви са скъсани, роклята – също, и три дни не сте яла. Излизате вън на улицата и виждате една хубаво облечена мома, роклята Ă нова, модерна, с панделки, шапката и обущата Ă нови. Можете ли в този момент да почувствате нейната радост, без да ви се стисне сърцето? Зарадвате ли се, това е разширение на сърцето, това е характер. Туй качество е необходимо за всички ви. Защото там, дето съществува завист, напредък не може да има; съревнованието е хубаво, а завистта е спънка – за да напредвате, необходимо ви е съревнование.

Файл:Http://beinsadouno.com/wiki/images/1/17/MOK-04J-02-2.gif

Как наричате в геометрията фигурите АСВД и ДА1С1В1? Те представляват движение на физическия свят. Това са две физически същества, които имат само една допирна точка – Д. Тези същества слизат и се качват по страните на ромба. Могат ли тия същества да имат и други допирни точки? – Могат. Ако продължим нагоре линиите СА и С1А1, а СВ иС1В1 надолу, те ще имат три допирни точки. Тази фигура представлява едно положение на тесаракта. Тесарактът представлява един по-уголемен или разширен куб. Не е необходимо всички да вървите в една и съща посока. Да допуснем, че вие почвате да развивате известна идея. Това показва, че сте в центъра Д, дето се развивате и образувате един малък кръг около себе си. Но ако тръгнете пак по пътя на вашето развитие, т.е. по страните на ромба, вие ще обиколите света, докато ако седите само в Д, ще разберете света едностранчиво. Та всяка идея, която живее в човека, може да се развива само при известни условия. Ако тази идея е в движение, тя може да се развива в много отношения; ако обаче остане около своя кръг, тази идея може да бъде само потенциална. Разбира се, в тази работа аз имам предвид сегашното ви развитие. Аз не искам да се нагърбвате с работа, която не е по силите ви. Защото има известни идеи, които не могат да се възприемат от всички, понеже умовете на всинца ви не са еднакво подготвени. Ето защо всички идеи трябва да дойдат последователно. С някои от тия идеи обаче вие трябва поне отчасти да се запознаете и да ги приложите. Има неща, които са необходими за вас, например чувството на щедрост. Човек трябва да бъде щедър и по сърце, и по ум. Има хора, които по сърце са щедри, а по ум – скъперници; има хора пък с широк ум, а с тясно сърце.

Елементите, които учените са турили в геометрията, са взети от Живата Природа. Същевременно това са линии и фигури, които съществуват и у човека. В това се състои живата геометрия. Линиите в лицето на човека се чертаят геометрически: те са данни за геометрията и ние работим върху тях. И по тези линии ние можем да знаем на каква степен на развитие се намира даден човек. Какви са линиите, които образуват неговото лице? Кривите линии едноцентрови ли са, или двуцентрови? Има линии по лицето на човека, които са двуфокусни. Такъв човек разглежда нещата от две гледища, той няма един център: веднъж разглежда нещата по един начин, а друг път – по друг начин. Такова е състоянието на неговия ум. Казва: „Аз мислех по-рано така, но сега мисля иначе.“ Този човек се променя всеки ден, той отива от единия полюс към другия – никога не можеш да го намериш на едно място. Той се намира като на една преходна почва.

В схващанията на човека трябва да има широта. Вие трябва да се научите да се изслушвате, без да се критикувате. Най-първо се научете да констатирате дали мисълта ви е права, или не, без да Ă придавате някакъв личен характер. Какво значи да се придаде личен характер на една мисъл? – Когато приемем, че този, който говори, има някаква тенденция, насочена към нас, ние придаваме на мисълта личен характер. С това ние си вредим, затова трябва само да констатираме дали мисълта е права, или не – нищо повече! Така също трябва да констатираме кои страни на мисълта са прави и кои не са прави. И за себе си можем също тъй да констатираме, че в някое отношение сме прави, а в друго не сме прави.

Да допуснем сега друго положение в ромба, а именно, че страните му почват да се отклоняват от правия път. Какво заключение ще направите тогава? Представете си, че А е живо същество, което има свой определен път АС. Обаче това същество при всяко движение все прави известно отклонение от пътя си АС и се намира в положението Аh, Аh1, Аh2, Аh3 и т.н. Какво ще произлезе от това? – Едната страна на ромба ще се увеличи. И ние казваме тогава: „Имало е някакви външни причини, които са подействали на това същество да си измени пътя.“ Такива линии на отклонение ще забележите и в човешкото лице. После, човешките очи не са симетрични: ако погледнете по-внимателно, ще забележите, че едното око е по-голямо, а другото – по-малко. Всяко изменение на вашето лице има и свои причини. Например ако чувството на милосърдие се увеличи във вас и стане подтик във вашите действия, върховете на тези два ромба ще се съединят и ще образуват една правилна крива линия О. Този чертеж представлява човешкото лице. Двата ромба – това са дясната (Д) и лявата (Л) страна на лицето. В този случай горната част на лицето (О) израства. Същото става и когато се развива въображението у човека. Щом пък развивате вашата чувствителност, носът ви долу ще се развие, ще стане широк; щом ставате много сдържан, носът ви ще се сплесне. Когато чувствата са добре развити, дихателната система взема по-голямо участие и носът се развива; когато чувствата не са развити, дихателната система работи по-слабо и вследствие на това носът се сплесква. И у всички слабогърди хора дупките на носа са сплескани. На някои хора носът представлява права линия – англичаните го наричат чип нос; на други носът е гърбав (а), на трети е завит надолу (б), а на някои – вдигнат нагоре (с). Това не е нищо друго, освен отклонение на енергията в човешкия организъм. Например, когато у човека се е появило чрезмерно желание да разглежда чуждите неща, носът му се е вдигнал нагоре. Това е навик, придобит от животните. Най-напред човекът като животно е ходил да подушва всичко и тази енергия, като се е събирала много на носа, издигнала го е нагоре. Това е станало у любопитните хора. Такъв човек, като имаш да му казваш нещо, ще ходи около теб ден, два, три: ще те пита, ще те разпитва, докато най-после го задоволиш. Кажеш ли му го, той си мисли, че е научил много. Има и друга крайност: срещат се хора, крайно скрити – у тях носът е завит. У песимистите носът е завит надолу.

Ще знаете следното: всички енергии, които се проявяват като качества у човека, оказват известно влияние върху някои органи на лицето. Тези енергии все ще оставят свой отпечатък. Ако тази енергия е хармонична, на лицето ще се появи хармонична черта; ако е нехармонична, на лицето ще се появи нехармонична линия. Вие не можете да избегнете това. Щом веднъж тази енергия е сложила своя отпечатък на лицето ви, тази промяна ще се отрази и върху мозъка ви. Тази линия ще предизвика известни сили или ще привлече известни елементи, които някой път са полезни за вашето развитие, а някой път са крайно дисхармонични и тогава ще внесат отрова в живота ви.

Та всичките линии – и разумни, и неразумни – вървят по известни геометрически форми. Всички хармонични сили на Доброто се движат по правилните линии, които показва геометрията; линиите на злото пък спадат към дисхармоничните линии в геометрията. Затова вие ще се стремите най-първо към хармонични мисли, чувства и действия. Ще се спреш в себе си и ще си кажеш: „Моята мисъл трябва да бъде права.“ Какво значи това? – Правата линия е най-малката единица мярка, с която може да мерите всичко. Тогава ще си кажеш: „Мисълта ми трябва да бъде права! Чувствата ми трябва да бъдат прави! Действията ми трябва да бъдат прави!“ Това трябва да си казвате винаги: „Аз трябва да бъда прав и всичките ми прояви трябва да бъдат прави!“

Отрицателните неща у нас трябва да стоят като неща чужди, наследствени, атавистически. Има много недъзи на миналото, които се преповтарят периодически. Те не се придобиват сега. Вие се намирате сега на Земята при завършване на своята еволюция и трябва да изправите всички форми, в които сте сгрешили. Сега ви предстои една важна задача за създаване на характер и за правилно мислене. Не считайте, че можете да мислите, каквото искате. Не, човек не трябва да мисли, каквото иска. Той трябва да мисли, каквото не иска. При сегашното ви развитие това е правилото: да мислиш, каквото не искаш! Казваш: „Не искам да уча, не ми е приятно.“ – Не, ти трябва да научиш урока си! Тогава именно ще постъпиш съгласно новото правило: ще учиш, без да искаш. Друг път не искаш да направиш добро, а при това трябва да го направиш. Ще го направиш, без да искаш.

Следователно, ако правим това, което не искаме, ние сме на правата посока. Де седи противоречието на тази мисъл: да правиш това, което не искаш? То значи, че у тебе има едно същество, което не иска нещо, а има и друго, по-голямо, по-висше, което иска да му го наложи. Тогава това, което низшето същество иска, висшето ще му го откаже; а това, което низшето не иска, висшето ще му го наложи по всички правила на приятелското изкуство.

За в бъдеще ще имате нов поздрав.

Аз ще ви кажа: Любовта ражда Доброто.

Вие ще отговорите: Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.

Когато употребявате тази формула общо, ще казвате за нас, а когато я употребявате за себе си, ще казвате: Доброто носи за мене Живот, Светлина и Свобода. Ние подразбираме Божественото Добро, Божественото благо.