Разлика между версии на „Правилният развой на човешките енергии“

Текуща версия към 20:54, 1 април 2011

Правилният развой на човешките енергии

22 август, понеделник, 6.30 ч.

Нека само за няколко минути обърнем нагоре погледа си и възнесем една топла молитва към Бога.

Ще ви прочета 64 глава от Исайя.

Така е говорил преди няколко хиляди години един от видните израилски пророци. Разбира се, това е едно вътрешно преживяване на пророка. За да можем да разберем дълбоко вътрешния смисъл на думите, за да разберем какво е искал да каже пророкът, трябва да имаме същите преживявания, същата обстановка. Много от неговите думи на нас ще се видят така странни.

Защо пророкът се обръща с думите: „О, да би раздрал Ти небесата, да слезеш. Да бяха се стопили горите от Лицето Ти.“ Това е една тъй естествена фигура! В Природата, когато облаците и тъмнината са покривали небето и слънчевите лъчи не се докосват до онези малки семенца и растения, каква ще бъде тяхната молитва? Ще кажете: „Дано облаците се размахнат и слънчевите лъчи проникнат до онези малки души, които чакат Божието благословение!“ Така и човешките души се молят да се разкъсат небесата и Божията Любов да слезе върху тях.

Тази сутрин има да размишляваме върху три изречения: „Да царува Любовта в сърцата ни, да се слави Мъдростта в духовете ни и да осияе Истината душите ни.“

Първото е: „Да царува Любовта в сърцата ни.“ Значи тази Любов, която трябва да царува в сърцата ни, ще предизвика един род енергия; Мъдростта, която трябва да се слави в нашите духове, ще предизвика друг род енергия; Истината, която трябва да да осияе душите ни, ще предизвика трети род енергия.

Тук имам три обикновени уреда (показва) – единият от тях, компасът, е свързан с магнитните полюси и отчита най-правилно течението на земния магнетизъм. Значи той е чувствителен към тези енергии и показва винаги една и съща посока. Вторият уред, барометърът, е свързан с друг род енергии, а именно с атмосферните промени. Всякога, когато става промяна в атмосферата, този уред отбелязва тези промени. А третият уред отбелязва течението на човешките енергии, които изтичат от дясната и от лявата ръка на човека. Когато този уред се обхване с ръката ни, стрелката му показва каква е нашата енергия и в какво направление тя се движи.

И тъй, тези три уреда определят енергиите. Едни, които текат от север към юг, други, които се проявяват в атмосферата, и трети – в човешкия организъм.

Ние не трябва да спъваме себе си. Не трябва да спъваме нито сърцето си, нито душата си, нито ума си. Всички противоречия, които произлизат в нас, спъват нас самите – съмнението, омразата, всички противоречиви чувства спъват първо нас самите, а после всички онези, които могат да се заразят от тези чувства. Те са като пожар, който може да обхване всичко. Отрицателните енергии се предават и положителните енергии на злото също се предават. Доброто, което вършим, се изразява в добрия стремеж. За да не се спъваме, трябва да имаме вяра, която е особено необходима за нас. Тя ще внесе едно успокоение в нашия ум.

Например случи ти се някое нещастие, ти ще се смутиш и ще кажеш: „Нали Господ е справедлив, умен, добър. Защо допусна това за мен?“ Ако преминеш през тези страдания, ти ще придобиеш опитностите от тези страдания, нещастия, смущения, докато чак след месеци ще се свестиш, ще съзнаеш, че грешката е в теб, а не в Бога, и ще видиш, че не си на правия път. Ако ти се спънеш по един път и срещнеш препятствия, Бог ли, Който е турил препятствието, е виновен, или ти, който не знаеш пътя, по който вървиш?

Най-първо ние не трябва да смущаваме себе си. Като казвам, че не трябва да се смущаваме, това значи да не смущаваме духа и душата си с такива детински разбирания. Каквото и да ни се случи, трябва да казваме: „Такава е Волята Божия.“ И не само да казваме това, а да го почувстваме дълбоко в душата си, да го помислим, да съзнаем, че туй, което е допуснато, е за наше добро в дадения момент, и тогава да насочим волята си в тази посока, в която Божественият Дух иска да ни преведе.

Вчера, когато правихте избора за Физическия, Духовния, Просветния и Помирителния съвети, трябваше да знаете, че тези съвети трябва ги да имате вътре в себе си. Когато говорим за Физическия съвет, Съвета на труда, да се има от всички предвид да се стремим да поставим тялото си в едно правилно състояние, да го обновим физически, защото, както казва Писанието, нашето тяло е Храм Божи. Трябва да работим физически върху него – ще го измазваме и отвън, и отвътре. Ако падне някоя тухла тук или там, ще поставим нова на мястото ѝ. Когато говорим за физически труд, ние обикновено разбираме нещата извън себе си. Не, първо трябва да ги разбираме вътре в себе си. Можем ли да приложим този закон вътре в нас, да изправим своето тяло, ще можем да поправим и себе си. Но ако аз не мога да изправя себе си, как ще мога да изправя другите? Следователно физическият труд може да се използва само тогава, когато у нас има високо духовно съзнание. Тогава вече физическият труд е едно приятно забавление за духа. Когато духът се разшири много и не знае какво да прави, Господ го изпраща да работи на Земята – за духа това е най-приятният акт. С този акт започва всичката творческа работа. Духът се радва на този творчески акт, който се заражда у Бога. Следователно физическият, материалният свят, е изявление на Бога. Онова, което е скрито и невидимо за нас, става видимо. И във видимия свят ние трябва да съзираме Невидимия, а можем да го съзрем само тогава, когато се взираме в нещата. Когато един поет вземе едно цвете в ръката си, той вижда в него повече, отколкото един обикновен човек. За това цвете един поет може да изпише 10-15 листа, и то с най-красиво описание. А обикновеният човек, като вземе цветето, ще каже: „Това малко цветенце има пет листенца, червен цвят и малко, тънко стъбълце – не зная за какво е създадено.“ А поетът ще седне, ще опише това цвете, ще го направи като живо същество и ти, като четеш, ще си кажеш: „Откъде намери този поет толкова нещо в това малко цветенце?“ Е, хубаво, какво е положението на поета? Допуснете, че вие стоите от едната страна на някоя ограда, а аз – от другата, и през една малка дупчица си пъхна пръста. Вие побутвате пръста ми, но не знаете, че зад оградата стои човек. Ако сте прост човек, ще стиснете малко пръста ми и ще кажете: „Нещо мекичко, тъничко хванах.“ Ще тикнете пръста ми назад и той ще се скрие. Ако обаче сте чувствителен, деликатен, ще почувствате, че зад тази преграда има някаква особена енергия, нещо друго, живо същество, което обичате, и ще започнете да описвате това същество. Такова е положението на поета. Зад тази преграда той вижда това, което обикновеният човек не може да види. Следователно всеки от вас ще се стреми да развие в себе си Божественото съзнание, да развие интуицията си и да вижда във всички форми Божествените прояви на Живия Господ на Любовта. Ако ти, като погледнеш един човек, не видиш в него Божествените прояви, ще го постиснеш малко и ще кажеш: „Няма нищо особено.“ По същия начин, ако се обърнем към един касапин да ни опише какво представлява човекът, как би го описал той? Той ще намери, че месото на едни от вас е по-крехко, а на други – по-жилаво; ще намери, че месото на едни става за пържоли, а на други – не. Такова ще бъде неговото описание за човека. И когато злото вземе надмощие в света, започваме да имаме разбирания като тези на касапина и казваме: „Това месо е грубичко – не става за пържоли.“ Това не е разумно схващане на нещата в този свят, по такъв начин ние не може да се развиваме правилно. Затова ние първо трябва да схванем физическите, несъзнателните енергии, които се развиват в нашето тяло и изтичат от Природата. Те имат особен род действие. Тези енергии трябва да ги прекараме през тялото си отгоре-надолу, наляво-надясно, за да се обновява то. Тези енергии се пренасят чрез артериалната и венозната кръв отгоре-надолу и отдолу-нагоре, постоянно циркулират в тялото ни. В тези физически енергии пък има друг род енергии, които аз наричам енергии на чувствителността. Не трябва да съзнаваме енергията само като физическа проява, а и да схващаме, че всяка енергия произвежда известен род приятно или неприятно впечатление, защото физическата енергия може или да ни подтикне да вървим напред, или да ни спъне. Когато физическата енергия те спира, тя предизвиква корабокрушение, а когато те движи напред, туй движение ни е приятно. Тъй например се движи един влак от София за Варна – ако тази енергия моментално се спре, веднага всички пътници изскачат от влака навън. И когато един род енергия от астралния свят се спре, ние чувстваме при спирането на тази енергия или едно болезнено състояние, болка, или приятно разположение на чувствата си.

Третият род енергии са в ума ни. Когато те действат, ние мислим, че имаме разширение в ума ни, а когато тази енергия се спре, веднага чувстваме, като че ли един връшник се поставя на главата ти. И тогава мислиш: нищо не излиза. Защо стават тези неща? Защото сме изгубили ключа на Любовта. Щом загубим този ключ, започват нещастията на физическото поле, на физическия свят, после започват нещастията в астралния и най-после в умствения свят. А дойде ли Духът, веднага всичко у нас оживява.

Духовните енергии на Бога, когато Той се проявява, за нас са физически енергии, а нашите духовни енергии от Земята са физически енергии за Бога. И туй, което ние наричаме физическо, като че ли няма никакво пряко отношение към нас. То е проявление на Бога. Всяка физическа енергия е проявление на Бога. В туй, в което ние не намираме никакъв смисъл, Бог е вложил най-големия смисъл, а в туй, в което ние виждаме най-големия смисъл, Бог намира най-малкото съдържание. Тогава, когато ние се считаме на Земята най-много духовни, Бог не намира в нас никаква духовност. Говоря по човешки. Защото ние си мислим, че като станем духовни, Бог ще ни обича. Това би било смешно! Няма нужда Бог да ни обича за нашето съвършенство. Индивидуално Той няма защо да ни обича, но в Бога има една вътрешна потребност да се прояви, да се радва на всяко същество на Земята – да го направи щастливо, да го направи блажено и да му даде форма. И Бог има различни начини и пътища за това и като не ги разбираме, ние ги намираме неестествени за нас. Но неестественото за нас е естествено за Бога. Значи туй, което ние наричаме анормално, за Бога е нормално.

Та ние ще пристъпим сега към изправянето на телата си. Телата ви са изкривени, защото като дойде известна аномалия в черния ви дроб, усещате едни притъпени чувства, не можете да обичате. Тогава тялото ви не е в състояние да предаде вашата енергия, затова цялото ви тяло – ръцете, краката ви ще бъдат студени. Краката ще бъдат като сухи клечки и който ви пипне, ще каже: „Няма топлина в този човек.“ Е, питам ви: кой обича да носи сухи клечки? За огън – разбирам, но на нас сухи клечки в живота не ни трябват. Следователно в ръцете си трябва винаги да имате една топлинка. Ако я нямате в ръцете си, ще си създадете мисълта да придобиете тази топлинка. Вие ще си я създадете мислено, като си казвате: „В мен има една малка дисхармония, но ще я поправя.“ Това показва, че сте съгрешили в Любовта. Щом стомахът ви не действа правилно, значи че сте съгрешили в Любовта, в нейното първо проявление: яли сте повече или по-малко. Понякога хората развалят стомаха си, като се хранят малко, както правят някои скъперници, за да не осиромашеят, а понякога, когато много ядат, преяждат, и след това употребяват разни лекарства. Едни измъчват тялото си, като се лишават от нужната храна, за да печелят пари, а други преяждат. И едните, и другите развалят стомаха си. Всеки ще употреби от тази енергия дотолкова, доколкото му е необходима за поддържане на физическия живот. Ще се обърнете към Бога и ще Му благодарите за храната, за всичко, което ви дава.

Сега за всички ни е необходимо едно физическо развитие. Душата не може да се прояви в едно хилаво тяло. Я си представете, че ние имаме само едни кости, едни жили, и очите ни се движат в такова едно тяло! Каква красота ще има това тяло? Представете си само! Някои казват: „Не трябва да бъдем много дебели.“ Ами ако бъдем много сухи? Едното и другото са крайности. Значи трябва да имаме красиви тела, в които да се проявява Божествената енергия. Лицата ни трябва да бъдат красиви, пластични, за да може да изразяват всички наши чувства и движения. Движенията, походката ни, да бъдат тъй пластични, че като ни погледне човек, да каже: „Много хубаво върви този човек!“ А някои вървят като една гемия – залитат натук-натам като пияни.

Хората от Новото учение трябва да се различават от другите по всичко. Като те срещне някой човек, да каже: „Този човек върви по особен начин, спретнат е, оправен е.“ На вас не се позволява да ходите прегърбени като буквата S. Бог не обича въпросителните. Светът може да прилича на въпросителна, но ние ще приличаме на изправени дървета. Ще бъдем тъй изправени, че предната част на лицето да е успоредна на гръбнака ни. Като вървим, гръбнакът и лицето да образуват две успоредни линии. Това е правото ходене.

Първото нещо е всички да изправите гърбиците си. На учениците от тази школа не се позволява да имат гърбици. Аз ще ви дам един метод, по който да познавате дали имате гърбица, или не. Вечер, преди да си легнете, допрете гърба си до вратата и вижте какво е разстоянието между вашия кръст и вратата. Колкото по-голямо е това разстояние, толкова по-голяма е гърбицата ви. Разстоянието между кръста и вратата трябва да е малко. Щом се образува разстояние от четири пръста, в тебе вече има гърбица. Това е в състояние да измени енергиите на умовете ви. Навсякъде тази енергия ще се явява в умовете ни и няма да можете да мислите правилно. Ако гърдите ви са притиснати, ако не дишате правилно, ако нямате достатъчно кислород, ако нямате тази фосфорна енергия в организма ви, веднага ще се образува у вас едно вътрешно помрачаване. Защо? Защото не сте ходили изправени. Правдата и правотата са свързани.

Бих желал, когато догодина дойдете тук, всички да имате по-малки гърбици. Сега съвременните религиозни хора изтощават тялото си, докато накрая според този закон стават нещастни и умират. В това отношение те приличат на Настрадин Ходжа, който искал да отвикне магарето си да яде, но като го отучил да яде, то умряло и след това трябвало той да ходи да си носи вода сам. Аз не бих желал вашето магаре да умре.

„Има – казва апостол Павел – тела естествени и тела духовни.“ Има магаре естествено, има и магаре духовно. Думата магаре може да ви се види вулгарна, но тя значи и осел, а оселът е емблема на четвъртото посвещение – смирението. Когато дойдеш до положението да пораснеш много, Бог те смирява и ти идваш в положението на магаре. Казват: „Той е магаре.“ Каквото и да говориш, все магаре те наричат, каквото и да правиш, все за твоите уши ще говорят: „Магаре е той.“ Туй е посвещение за смирение и търпение. Като говорим за магарето, това значи човек да се смири, да се откаже от своята гордост. Вие мислите, че магарето е смирено. Не, горделиво е то! Като го пуснете да върви свободно, ще видите, че е горделиво – то никога не остава назад, на опашката, а все напред върви. То показва: „Аз съм капитан, аз водя.“ Големи амбиции има в него. Следователно, за да дойде това магаре отново в естественото си състояние, Господ го е подложил на големи изпитания. Това е нашето вътрешно състояние. Отначало си мислим, че имаме големи таланти, знания, и най-после казваме: „И хората имат право.“ Ние се смиряваме и започваме да понасяме всички оскърбления. Няма учител, няма проповедник, които да не са понесли оскърбления. Така и вие, като изпитате това състояние, ще кажете: „Аз съм сега в четвъртата степен на посвещение – на магарето.“ Като видите едно магаре, ще се запитате: „Изпитал ли съм това състояние на магарето?“

Забележете: Христос не влезе в Ерусалим с кон, а с ослица. С това Той казва, че хората не трябва да яздат на кон, а на магаре. Ослицата ни казва, че който не научи този Божествен закон, ще реве като магаре.

Вторият род енергии са енергиите на сърцето и енергиите на чувствата. Щом запасът на физически енергии е достатъчен, тялото е в нормално състояние, тогава и духовните енергии съответстват на физическите, т.е. физическите енергии по-лесно могат да се трансформират в чувствени. Когато има несъответствие между физическите и духовните енергии, тогава нашето състояние не може да се прояви. Понякога чувствате, че не може да се проявите, усещате тук, под лъжичката, една топка. Някой казва: „Изгубих Любовта си.“ Не, ти не си изгубил Любовта си, а астралното ти тяло е в анормално състояние. Причината за туй анормално състояние е следната: когато в ума ви се загнезди мисълта, че някой приятел, когото сте обичали, ви е причинил огорчение, изгубвате всяко доверие към него, този приятел оставя в астралното ви тяло нещо като отрова, която постоянно ви измъчва. Вие трябва да изнесете този мъртвец от себе си, от къщи. Ще извикате всички приятели и ще го опеете. Щом го изнесете, ще поплачете малко, но после ще се утешите и на душата ви ще олекне.

И тъй, учениците на Бялото Братство трябва да се освободят от тези мъртви образи. Казвате: „Той крайно ме обиди!“ С това ти вече си имаш един мъртвец, когото трябва да изхвърлиш навън. Колкото повече го държиш в себе си, толкова повече той ще почне да се разлага, да смърди. Ако го задържиш, ти ще страдаш. Не мисли, че ако задържиш един мъртвец в себе си, ти ще напакостиш някому. Не, никому няма да напакостиш, освен на себе си, защото като не дохожда в тебе Божествената Любов, ти ще започнеш да съхнеш – корените ти ще изсъхнат. Какво ще направиш? Ще извикаш господаря на този мъртвец и ще кажеш: „В името на Божията Любов, която действа в сърцата ни, в името на Божията Мъдрост, която действа в душите ни и със силата на Словото Божие, което действа в духовете ни, Бог да го прости!“

И сега да погребете всички ваши умрели. Но да не викате други да ги погребват, да не викате мене да ги погребвам, аз няма да дойда! Всеки сам ще отиде да погребе своите си. Христос казва: „Оставете умрелите да погребват своите умрели.“ И вие, живите, сами ще погребвате вашите умрели. Да не викате други, освен един-двама. За тия умрели аз не искам да слушам. Дойде някой при мене, започва: „Знаеш ли еди-кой си как кръвно ме обиди?“ Дойде друг – за същото се оплаква. Казвам: достатъчно. За умрелите няма какво да говорим! Ще те обиди, разбира се. Умрял човек не може да не те обиди. Всяка дисхармония в нашите чувства, всяко горчиво чувство ще извадим на повърхността – да върви при своя господар. Това са чувства на дявола. А в нас ще внесем благородните чувства на Любовта – нека те се борят с отрицателните, а ние трябва да бъдем свободни.

Сега ще ви дам едно правило за вашето умствено развитие. Често учениците, които започват с окултизма, се спъват със своите учители. Те започват помежду си да спорят кой учител е казал по-велики истини и кой не. Божествените Истини не могат да бъдат нито по-велики, нито по-малки. Ако ти внесеш в ума си мислите на двама учители и започнеш да сравняваш коя мисъл е по-права, ти сам се спъваш. В ума си ще имаш винаги само един Учител. Този Учител аз ще назова с името Учител на Любовта. Някой ме пита: „Ти вярваш ли в Христа?“ Казвам: не вярвам в Христа. Ами какво е Христос? Христос е външната страна, той е Учител на Любовта. Ако познаваш Любовта, ще познаеш и Христа.

Сам Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец Ми не го призове, не го привлече.“ С какво ще го привлече? С Любовта. Следователно, когато Любовта нас ни привлече, тогава ще познаем и Христа.

И тъй, ще вложите Любовта като един алхимически камък в себе си и за нея само ще мислите. Аз говоря за Любовта като един велик принцип, който ще премахне всички мъчнотии, ще разреши всички въпроси. Защо? Защото тя внася хармония. Като ви говоря сега, в този момент, между вас няма още хармония. Туй се дължи отчасти на атмосферните промени, които стават във вас: в някои има повече влага, в други – по-малко. Днес времето противодейства на нашите разбирания. Ако ние не разбираме закона, ще мислим, че има някакво противоречие. Как може да изправим това противодействие? Намалете малко влагата. Някои от вас имат желание да вземат повече, отколкото им трябва, а други пък не искат да вземат и толкова, колкото им трябва. Онези, които са взели повече, да го оставят, а онези, които не са довзели, да вземат това, което мислят, че им е нужно.

Казва пророкът: „О, да би раздрал Ти небесата, да слезеш!“ Небесата в този смисъл показват онзи Разумен живот, при който Божественото се изявава в нас. Павел казва, че завесата, зад която тези мистерии са стояли скрити, се е раздрала. Значи тези мистерии са станали явни на човечеството. По-рано, при слизането на човечеството, Любовта не е била тъй силно проявена, както сега – не е имало такава Любов. Но понеже днес ние сме на дъното, при най-големите противоречия в живота, при най-големите страдания, затова и тази Любов се проявява по-усилено. Спрямо нас сега Бог употребява по-големи усилия да ни помогне, отколкото в миналите епохи. Той ни е чакал, докато сме се хлъзгали, и сега ни изпраща всички Свои помощници да превързват тези счупени крака. Сега някои от вас излизат от болницата. Няма повече слизане надолу. Като сте падали, сега ще поемете пътя на възлизането ви към Бога. Пътят на слизането е Пътят на Мъдростта, а пътят на възлизането е Пътят на Любовта. Затова новата фаза, новата еволюция, е фаза на Любовта. Пътят на Мъдростта е свършен – той ще бъде в помощ на Любовта. По-рано е било обратното, затуй трябва сега да поставите на първо място Божията Любов като принцип и да се подчините на всички нейни внушения и пориви във вашата душа, като изгладите по възможност всички противоречия, които се създават умствено между вашите братя и вас самите.

„И да бяха се стопили планините от Лицето Ти, като огън, който прави водата да клокочи, за да стане Името Ти познато на противниците Ти.“ Исая 64:2 Кои са тези противници? Тези противници са същите ония духове, които искат да спънат вашата еволюция. Да стане Името Ти известно – значи силата Божия да преодолее. Всички вие сте жертва. Около вас има известни спънки, трудности от физически характер, затруднения от сърдечен и от умствен характер. Между вас няма никой, който да няма мъчнотии. Всички вие – и мъже, и жени, и деца, сте ги изпитали.

Когато дойде Любовта, тя ще изяви Името Божие. Защото кога даваме някому име? Когато обичаме някого, тогава му даваме име; не го ли обичаме, туряме му номер, например № 1, № 2 и т. н. За да обикнем нещо, трябва да му дадем име. Първото име е Любовта. Не може да дойде Божията Любов, ако не знаем Името на Бога. И когато Го произнесем, Той ще каже: „Тук съм.“ Видиш някого по улицата, викаш след него: „Ей, чакай!“ Той си върви, не се обръща. А когато му извикаш: „Иване, братко!“ – той се обръща. Призовеш ли Бога като Бог на Любовта, веднага ще се обърне и ще ти каже: „Какво искаш?“ И веднага ще ти олекне. Затова се казва, че като ходим в Пътя на Любовта, още преди да поискаме нещо, ще го имаме. Господ ще разбере нашите желания, за които копнее умът и сърцето ни, и ще ни ги даде.

А сега няколко думи по отношение на избора за четирите съвета, който се състоя вчера. Този избор няма да се анулира, той ще бъде за вас през цялата година една задача, която ще трябва да разрешите. Не се смущавайте от нея. За онези от вас, които влизат в тъй наречената Физическа група, най-малката задача през годината ще бъде да убедят трима души да посадят дръвчета в градините си. Това е най-малкото, което те могат да направят. За онези от вас, които са в Духовния съвет, най-малкото, което могат да направят, е следното – да намерят трима души и да ги убедят да изправят по три грешки в живота си. За онези от Просветния съвет най-малката задача ще бъде да намерят по трима души и да ги убедят да прочетат по три от най-хубавите книги. А за онези, които влизат в Примирителния съвет, да намерят по трима души и да ги примирят с по трима техни неприятели. Това е задачата на тези четири съвета от по сто души. Нали е ясно?

– Ясно е – ясно и определено.

Туй е най-малкото, което трябва да направите. Нали ще можете да го направите?

– Ще можем. Ами ако не се намери някой човек, който да има три грешки, какво да правим? Да допълним ли грешките с такива от друг човек?

Все ще се намери един човек, който да има три грешки. Например ще намерите един човек, който обича да понатупва жена си; втората му грешка е, че обича да говори лошо за приятелите си, и третата – че е постоянно недоволен от живота си. Ще намерите такива хора, били те мъже или жени. Непременно ще намерите трима души. Най-малкото се върши най-лесно. Вие не се спъвайте, вложете в ума си мисълта да свършите това и ще го свършите. Аз ви казвам, дори да имате трудности, те няма да бъдат такива, че да не можете да ги преодолеете. Знаете ли, ако вие примирите по трима души, какъв ефект ще произведе това в света? Проверете къде е правата философия.

Някои си мислят, че туй, което четат в книгите, е тъй, както когато го четат в романите. Например, когато някой романист описва фактите, те в действителност такива ли са, каквито той ги описва? Не, не са такива. Понякога той им туря парафернали (излишни прибавки), като представя героинята си по-силна, отколкото е, героя – също. При всички романисти има една слабост – че представят героите си не такива, каквито са. И нашите светии са представени такива, каквито не са – светостта им е по-малка, отколкото ние си я представяме. И учените, и гениите не са такива, каквито се виждат на нашите очи. Има две крайности – или ще преувеличим, или ще намалим. Ние още не сме достигнали до състоянието да разбираме нещата тъй, както са те.

Всяка група ще извърши по 900 работи. Групата от сто души, която аз ще избера, ще въдворява хармония. В нея ще влизат най-умните, най-добрите и най-силните по ум, по сърце и по воля. Във вашите умове сега ще възникне мисълта: ами ние не сме ли добри? Четирите групи избра Господ, а тази група ще избера аз. Четирите групи стоят по-високо, Господ ги избира, а останалите избирам аз и затова те трябва да правят по-големи усилия, за да се кандидатират. Те са най-малките, те са последните. Знаете ли какво ще правят те, когато всички в другите групи заемат длъжностите си? Онези, които нямат какво да правят, взимат цигулката си и започват да свирят. Тези хора на хармонията са свирачите, които си взимат цигулката и – хайде тук да посвирят, хайде там да посвирят. Те са свирците, а другите, като ги слушат, казват: „Хайде да им дадем по нещо – те ни посвириха!“

Аз искам да използвам условията, искам да използвам влиянието, съчетанието, което сега имаме. Сегашната обстановка не може да я имате друг път, тя не се образува по човешки. Нека всеки от вас да се възползва от Природата. Използвайте нейната свежест, красота, чист въздух.

Искам всеки от вас да приеме тази Божествена обстановка, Божествена Любов, и всеки да си отиде у дома богат. Що се отнася до другите, човешките неща – те са второстепенни и третостепенни. Щом сме дошли тук, нека бъдем в съприкосновение с Невидимия свят, та всеки да си отиде бодър, здрав, за да може да преодолява трудностите, които ще срещне по пътя си. Да преодолеете каквито затруднения и да срещнете през цялата година.

– Ако аз поправя три свои грешки, все едно ли е, че съм направил това другиму и да се счита, че трябва да повлияя още на двама?

Примирителите трябва да примирят първо себе си и чак тогава да започнат да примиряват другите. Примирителят ще бъде първият, а другите трима ще бъдат вън него.

Изобщо във всички градове има сега една малка вълна на разединение. Тя започна като краста от София, мина в Стара Загора, сега е в Сливен, отива към Бургас, приближава се към Айтос; в Шумен се е развила в големи размери – диария има там! Това са психически вълни, които се дължат на известни микроби и обсебените от тях приличат на ония, които играят тарантела – в Европа има един паяк, който като ухапе някого, ухапаният започва да играе по особен начин и престава чак щом влиянието на отровата се прекрати. Та и ние така, като мине дяволът, започваме да играем, гърчим се, а като отмине, казваме: „Какво направих!“ Е, похапна си дяволът от нас. Затова, като ни ухапе, ще играем. За предпочитане е да играем, но да се пазим.

Някои от вас запитват например защо трябва да имаме ръководители. То е все едно да питате защо трябва да имаме глава. Когато дойде някой чувал, здравият е този, който трябва да го вдигне. Ако този ръководител е само като един капелмайстор, да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига чувала, аз го похвалявам. Ако тези ръководители само вдигат пръчицата като капелмайстори, били те мъже или жени, не ги признавам за ръководители, но ако работят много, ще ги наречем ръководители. Всеки ръководител е от Бога. Ако е от Бога, той ще работи, а ако е от дявола, само ще маха пръчицата. Ако е от Бога, той е пръв на жертви – отваря кесията си. Ако не е от Бога, той е като някой офицер, който командва: „Напред, братя, напред!“ А като дойде сражението, скрива се зад камъните. Ако каже: „Напред, братя“ и сам излезе напред, той е герой, а ако не излезе, не е герой. Тъй разбирам, че трябва ръководителят да действа. Той трябва да бъде олицетворение на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Има ли това, ние ще му окажем всичкото съдействие, защото той е е изпратен от Бога. И тъй, ние няма да спъваме този, чрез когото действа Господ, няма да се нахвърляме върху него. Няма защо. Бог работи, а не ние. И тъй, сега неразбраните неща се изясниха.

– Само изпълнение трябва – Бог да го благослови!

Ще, ще – ще бъде! Аз вярвам, че между вас няма нито един, който да не желае Любовта да е в сърцето му – всички я желаят. Аз вярвам, че между вас няма нито един, който да не желае Мъдростта да бъде в ума му. Аз вярвам, че между вас няма нито един, който да не желае Истината да бъде в духа му. Всички желаят това. А щом желаем – ще бъде! Желаем, и Господ желае. Господ желае и ще го направи, а ние – след Него.

Пред нас върви Господ. Няма какво да се плашим. И ние ще Го славим. Той си движи Ръката, урежда света, а ние ще вървим след Него. Някой казва: „Ами тази работа мога ли да я свърша?“ Ще я свършиш! Защо? Защото Господ ни предшества. Господ каза на Мойсей: „Аз ще предида пред теб.“ Тъй че не се питайте дали ще можете, или не. Тази работа ще стане не тъй, както ние си мислим, а по най-добрия Божествен начин.

Желая ви всички да имате здрави и красиви тела, ръцете ви да бъдат меки и топли, сърцата – също, а умовете ви да бъдат светли и гъвкави, та всякога да бъдете готови за работа. Волята ви трябва да бъде като един оседлан кон с юзда и като станете дежурни, да се качите горе и да изпълнявате Божията воля.

Аз съм готов да помогна на всички ви, безразлично кои са. На всички, които искат да изпълнят Божията воля, ние ще помогнем, каквито и да са те. Където и да са те, те са с нас.

И тъй, Господ ви поздравява и казва, че ще ви помага. Обичайте Го, вярвайте и се надявайте в Него. През годината ще проверите дали думите ми са верни, или не.

Сега да отидем на закуска – Господ ще ни угости, за да се понарадваме малко на благото, което е пред нас.

Разлика между версии на „Правилният развой на човешките енергии“

Прегледи

Текуща версия към 20:54, 1 април 2011

Правилният развой на човешките енергии

Навигация

Навигация

Търсене

Инструменти

Лични инструменти

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 == Правилният развой на човешките енергии ==
 август, понеделник, 6.30 ч.
 Нека само за няколко минути обърнем нагоре погледа си и възнесем една топла молитва към Бога.
 Ще ви прочета 64 глава от Исайя.
 Така е говорил преди няколко хиляди години един от видните израилски пророци. Разбира се, това е едно вътрешно преживяване на пророка. За да можем да разберем дълбоко вътрешния смисъл на думите, за да разберем какво е искал да каже пророкът, трябва да имаме същите преживявания, същата обстановка. Много от неговите думи на нас ще се видят така странни.
 Защо пророкът се обръща с думите: „О, да би раздрал Ти небесата, да слезеш. Да бяха се стопили горите от Лицето Ти.“ Това е една тъй естествена фигура! В Природата, когато облаците и тъмнината са покривали небето и слънчевите лъчи не се докосват до онези малки семенца и растения, каква ще бъде тяхната молитва? Ще кажете: „Дано облаците се размахнат и слънчевите лъчи проникнат до онези малки души, които чакат Божието благословение!“ Така и човешките души се молят да се разкъсат небесата и Божията Любов да слезе върху тях.
 Тази сутрин има да размишляваме върху три изречения: „Да царува Любовта в сърцата ни, да се слави Мъдростта в духовете ни и да осияе Истината душите ни.“
 Първото е: „Да царува Любовта в сърцата ни.“ Значи тази Любов, която трябва да царува в сърцата ни, ще предизвика един род енергия; Мъдростта, която трябва да се слави в нашите духове, ще предизвика друг род енергия; Истината, която трябва да да осияе душите ни, ще предизвика трети род енергия.
 Тук имам три обикновени уреда (показва) – единият от тях, компасът, е свързан с магнитните полюси и отчита най-правилно течението на земния магнетизъм. Значи той е чувствителен към тези енергии и показва винаги една и съща посока. Вторият уред, барометърът, е свързан с друг род енергии, а именно с атмосферните промени. Всякога, когато става промяна в атмосферата, този уред отбелязва тези промени. А третият уред отбелязва течението на човешките енергии, които изтичат от дясната и от лявата ръка на човека. Когато този уред се обхване с ръката ни, стрелката му показва каква е нашата енергия и в какво направление тя се движи.
 И тъй, тези три уреда определят енергиите. Едни, които текат от север към юг, други, които се проявяват в атмосферата, и трети – в човешкия организъм.
 Ние не трябва да спъваме себе си. Не трябва да спъваме нито сърцето си, нито душата си, нито ума си. Всички противоречия, които произлизат в нас, спъват нас самите – съмнението, омразата, всички противоречиви чувства спъват първо нас самите, а после всички онези, които могат да се заразят от тези чувства. Те са като пожар, който може да обхване всичко. Отрицателните енергии се предават и положителните енергии на злото също се предават. Доброто, което вършим, се изразява в добрия стремеж. За да не се спъваме, трябва да имаме вяра, която е особено необходима за нас. Тя ще внесе едно успокоение в нашия ум.
 Например случи ти се някое нещастие, ти ще се смутиш и ще кажеш: „Нали Господ е справедлив, умен, добър. Защо допусна това за мен?“ Ако преминеш през тези страдания, ти ще придобиеш опитностите от тези страдания, нещастия, смущения, докато чак след месеци ще се свестиш, ще съзнаеш, че грешката е в теб, а не в Бога, и ще видиш, че не си на правия път. Ако ти се спънеш по един път и срещнеш препятствия, Бог ли, Който е турил препятствието, е виновен, или ти, който не знаеш пътя, по който вървиш?
 Най-първо ние не трябва да смущаваме себе си. Като казвам, че не трябва да се смущаваме, това значи да не смущаваме духа и душата си с такива детински разбирания. Каквото и да ни се случи, трябва да казваме: „Такава е Волята Божия.“ И не само да казваме това, а да го почувстваме дълбоко в душата си, да го помислим, да съзнаем, че туй, което е допуснато, е за наше добро в дадения момент, и тогава да насочим волята си в тази посока, в която Божественият Дух иска да ни преведе.
 Вчера, когато правихте избора за Физическия, Духовния, Просветния и Помирителния съвети, трябваше да знаете, че тези съвети трябва ги да имате вътре в себе си. Когато говорим за Физическия съвет, Съвета на труда, да се има от всички предвид да се стремим да поставим тялото си в едно правилно състояние, да го обновим физически, защото, както казва Писанието, нашето тяло е Храм Божи. Трябва да работим физически върху него – ще го измазваме и отвън, и отвътре. Ако падне някоя тухла тук или там, ще поставим нова на мястото ѝ. Когато говорим за физически труд, ние обикновено разбираме нещата извън себе си. Не, първо трябва да ги разбираме вътре в себе си. Можем ли да приложим този закон вътре в нас, да изправим своето тяло, ще можем да поправим и себе си. Но ако аз не мога да изправя себе си, как ще мога да изправя другите? Следователно физическият труд може да се използва само тогава, когато у нас има високо духовно съзнание. Тогава вече физическият труд е едно приятно забавление за духа. Когато духът се разшири много и не знае какво да прави, Господ го изпраща да работи на Земята – за духа това е най-приятният акт. С този акт започва всичката творческа работа. Духът се радва на този творчески акт, който се заражда у Бога. Следователно физическият, материалният свят, е изявление на Бога. Онова, което е скрито и невидимо за нас, става видимо. И във видимия свят ние трябва да съзираме Невидимия, а можем да го съзрем само тогава, когато се взираме в нещата. Когато един поет вземе едно цвете в ръката си, той вижда в него повече, отколкото един обикновен човек. За това цвете един поет може да изпише 10-15 листа, и то с най-красиво описание. А обикновеният човек, като вземе цветето, ще каже: „Това малко цветенце има пет листенца, червен цвят и малко, тънко стъбълце – не зная за какво е създадено.“ А поетът ще седне, ще опише това цвете, ще го направи като живо същество и ти, като четеш, ще си кажеш: „Откъде намери този поет толкова нещо в това малко цветенце?“ Е, хубаво, какво е положението на поета? Допуснете, че вие стоите от едната страна на някоя ограда, а аз – от другата, и през една малка дупчица си пъхна пръста. Вие побутвате пръста ми, но не знаете, че зад оградата стои човек. Ако сте прост човек, ще стиснете малко пръста ми и ще кажете: „Нещо мекичко, тъничко хванах.“ Ще тикнете пръста ми назад и той ще се скрие. Ако обаче сте чувствителен, деликатен, ще почувствате, че зад тази преграда има някаква особена енергия, нещо друго, живо същество, което обичате, и ще започнете да описвате това същество. Такова е положението на поета. Зад тази преграда той вижда това, което обикновеният човек не може да види. Следователно всеки от вас ще се стреми да развие в себе си Божественото съзнание, да развие интуицията си и да вижда във всички форми Божествените прояви на Живия Господ на Любовта. Ако ти, като погледнеш един човек, не видиш в него Божествените прояви, ще го постиснеш малко и ще кажеш: „Няма нищо особено.“ По същия начин, ако се обърнем към един касапин да ни опише какво представлява човекът, как би го описал той? Той ще намери, че месото на едни от вас е по-крехко, а на други – по-жилаво; ще намери, че месото на едни става за пържоли, а на други – не. Такова ще бъде неговото описание за човека. И когато злото вземе надмощие в света, започваме да имаме разбирания като тези на касапина и казваме: „Това месо е грубичко – не става за пържоли.“ Това не е разумно схващане на нещата в този свят, по такъв начин ние не може да се развиваме правилно. Затова ние първо трябва да схванем физическите, несъзнателните енергии, които се развиват в нашето тяло и изтичат от Природата. Те имат особен род действие. Тези енергии трябва да ги прекараме през тялото си отгоре-надолу, наляво-надясно, за да се обновява то. Тези енергии се пренасят чрез артериалната и венозната кръв отгоре-надолу и отдолу-нагоре, постоянно циркулират в тялото ни. В тези физически енергии пък има друг род енергии, които аз наричам енергии на чувствителността. Не трябва да съзнаваме енергията само като физическа проява, а и да схващаме, че всяка енергия произвежда известен род приятно или неприятно впечатление, защото физическата енергия може или да ни подтикне да вървим напред, или да ни спъне. Когато физическата енергия те спира, тя предизвиква корабокрушение, а когато те движи напред, туй движение ни е приятно. Тъй например се движи един влак от София за Варна – ако тази енергия моментално се спре, веднага всички пътници изскачат от влака навън. И когато един род енергия от астралния свят се спре, ние чувстваме при спирането на тази енергия или едно болезнено състояние, болка, или приятно разположение на чувствата си.
 Третият род енергии са в ума ни. Когато те действат, ние мислим, че имаме разширение в ума ни, а когато тази енергия се спре, веднага чувстваме, като че ли един връшник се поставя на главата ти. И тогава мислиш: нищо не излиза. Защо стават тези неща? Защото сме изгубили ключа на Любовта. Щом загубим този ключ, започват нещастията на физическото поле, на физическия свят, после започват нещастията в астралния и най-после в умствения свят. А дойде ли Духът, веднага всичко у нас оживява.
 Духовните енергии на Бога, когато Той се проявява, за нас са физически енергии, а нашите духовни енергии от Земята са физически енергии за Бога. И туй, което ние наричаме физическо, като че ли няма никакво пряко отношение към нас. То е проявление на Бога. Всяка физическа енергия е проявление на Бога. В туй, в което ние не намираме никакъв смисъл, Бог е вложил най-големия смисъл, а в туй, в което ние виждаме най-големия смисъл, Бог намира най-малкото съдържание. Тогава, когато ние се считаме на Земята най-много духовни, Бог не намира в нас никаква духовност. Говоря по човешки. Защото ние си мислим, че като станем духовни, Бог ще ни обича. Това би било смешно! Няма нужда Бог да ни обича за нашето съвършенство. Индивидуално Той няма защо да ни обича, но в Бога има една вътрешна потребност да се прояви, да се радва на всяко същество на Земята – да го направи щастливо, да го направи блажено и да му даде форма. И Бог има различни начини и пътища за това и като не ги разбираме, ние ги намираме неестествени за нас. Но неестественото за нас е естествено за Бога. Значи туй, което ние наричаме анормално, за Бога е нормално.
 Та ние ще пристъпим сега към изправянето на телата си. Телата ви са изкривени, защото като дойде известна аномалия в черния ви дроб, усещате едни притъпени чувства, не можете да обичате. Тогава тялото ви не е в състояние да предаде вашата енергия, затова цялото ви тяло – ръцете, краката ви ще бъдат студени. Краката ще бъдат като сухи клечки и който ви пипне, ще каже: „Няма топлина в този човек.“ Е, питам ви: кой обича да носи сухи клечки? За огън – разбирам, но на нас сухи клечки в живота не ни трябват. Следователно в ръцете си трябва винаги да имате една топлинка. Ако я нямате в ръцете си, ще си създадете мисълта да придобиете тази топлинка. Вие ще си я създадете мислено, като си казвате: „В мен има една малка дисхармония, но ще я поправя.“ Това показва, че сте съгрешили в Любовта. Щом стомахът ви не действа правилно, значи че сте съгрешили в Любовта, в нейното първо проявление: яли сте повече или по-малко. Понякога хората развалят стомаха си, като се хранят малко, както правят някои скъперници, за да не осиромашеят, а понякога, когато много ядат, преяждат, и след това употребяват разни лекарства. Едни измъчват тялото си, като се лишават от нужната храна, за да печелят пари, а други преяждат. И едните, и другите развалят стомаха си. Всеки ще употреби от тази енергия дотолкова, доколкото му е необходима за поддържане на физическия живот. Ще се обърнете към Бога и ще Му благодарите за храната, за всичко, което ви дава.
 Сега за всички ни е необходимо едно физическо развитие. Душата не може да се прояви в едно хилаво тяло. Я си представете, че ние имаме само едни кости, едни жили, и очите ни се движат в такова едно тяло! Каква красота ще има това тяло? Представете си само! Някои казват: „Не трябва да бъдем много дебели.“ Ами ако бъдем много сухи? Едното и другото са крайности. Значи трябва да имаме красиви тела, в които да се проявява Божествената енергия. Лицата ни трябва да бъдат красиви, пластични, за да може да изразяват всички наши чувства и движения. Движенията, походката ни, да бъдат тъй пластични, че като ни погледне човек, да каже: „Много хубаво върви този човек!“ А някои вървят като една гемия – залитат натук-натам като пияни.
 Хората от Новото учение трябва да се различават от другите по всичко. Като те срещне някой човек, да каже: „Този човек върви по особен начин, спретнат е, оправен е.“ На вас не се позволява да ходите прегърбени като буквата S. Бог не обича въпросителните. Светът може да прилича на въпросителна, но ние ще приличаме на изправени дървета. Ще бъдем тъй изправени, че предната част на лицето да е успоредна на гръбнака ни. Като вървим, гръбнакът и лицето да образуват две успоредни линии. Това е правото ходене.
 Първото нещо е всички да изправите гърбиците си. На учениците от тази школа не се позволява да имат гърбици. Аз ще ви дам един метод, по който да познавате дали имате гърбица, или не. Вечер, преди да си легнете, допрете гърба си до вратата и вижте какво е разстоянието между вашия кръст и вратата. Колкото по-голямо е това разстояние, толкова по-голяма е гърбицата ви. Разстоянието между кръста и вратата трябва да е малко. Щом се образува разстояние от четири пръста, в тебе вече има гърбица. Това е в състояние да измени енергиите на умовете ви. Навсякъде тази енергия ще се явява в умовете ни и няма да можете да мислите правилно. Ако гърдите ви са притиснати, ако не дишате правилно, ако нямате достатъчно кислород, ако нямате тази фосфорна енергия в организма ви, веднага ще се образува у вас едно вътрешно помрачаване. Защо? Защото не сте ходили изправени. Правдата и правотата са свързани.
 Бих желал, когато догодина дойдете тук, всички да имате по-малки гърбици. Сега съвременните религиозни хора изтощават тялото си, докато накрая според този закон стават нещастни и умират. В това отношение те приличат на Настрадин Ходжа, който искал да отвикне магарето си да яде, но като го отучил да яде, то умряло и след това трябвало той да ходи да си носи вода сам. Аз не бих желал вашето магаре да умре.
 „Има – казва апостол Павел – тела естествени и тела духовни.“ Има магаре естествено, има и магаре духовно. Думата магаре може да ви се види вулгарна, но тя значи и осел, а оселът е емблема на четвъртото посвещение – смирението. Когато дойдеш до положението да пораснеш много, Бог те смирява и ти идваш в положението на магаре. Казват: „Той е магаре.“ Каквото и да говориш, все магаре те наричат, каквото и да правиш, все за твоите уши ще говорят: „Магаре е той.“ Туй е посвещение за смирение и търпение. Като говорим за магарето, това значи човек да се смири, да се откаже от своята гордост. Вие мислите, че магарето е смирено. Не, горделиво е то! Като го пуснете да върви свободно, ще видите, че е горделиво – то никога не остава назад, на опашката, а все напред върви. То показва: „Аз съм капитан, аз водя.“ Големи амбиции има в него. Следователно, за да дойде това магаре отново в естественото си състояние, Господ го е подложил на големи изпитания. Това е нашето вътрешно състояние. Отначало си мислим, че имаме големи таланти, знания, и най-после казваме: „И хората имат право.“ Ние се смиряваме и започваме да понасяме всички оскърбления. Няма учител, няма проповедник, които да не са понесли оскърбления. Така и вие, като изпитате това състояние, ще кажете: „Аз съм сега в четвъртата степен на посвещение – на магарето.“ Като видите едно магаре, ще се запитате: „Изпитал ли съм това състояние на магарето?“
 Забележете: Христос не влезе в Ерусалим с кон, а с ослица. С това Той казва, че хората не трябва да яздат на кон, а на магаре. Ослицата ни казва, че който не научи този Божествен закон, ще реве като магаре.
 Вторият род енергии са енергиите на сърцето и енергиите на чувствата. Щом запасът на физически енергии е достатъчен, тялото е в нормално състояние, тогава и духовните енергии съответстват на физическите, т.е. физическите енергии по-лесно могат да се трансформират в чувствени. Когато има несъответствие между физическите и духовните енергии, тогава нашето състояние не може да се прояви. Понякога чувствате, че не може да се проявите, усещате тук, под лъжичката, една топка. Някой казва: „Изгубих Любовта си.“ Не, ти не си изгубил Любовта си, а астралното ти тяло е в анормално състояние. Причината за туй анормално състояние е следната: когато в ума ви се загнезди мисълта, че някой приятел, когото сте обичали, ви е причинил огорчение, изгубвате всяко доверие към него, този приятел оставя в астралното ви тяло нещо като отрова, която постоянно ви измъчва. Вие трябва да изнесете този мъртвец от себе си, от къщи. Ще извикате всички приятели и ще го опеете. Щом го изнесете, ще поплачете малко, но после ще се утешите и на душата ви ще олекне.
 И тъй, учениците на Бялото Братство трябва да се освободят от тези мъртви образи. Казвате: „Той крайно ме обиди!“ С това ти вече си имаш един мъртвец, когото трябва да изхвърлиш навън. Колкото повече го държиш в себе си, толкова повече той ще почне да се разлага, да смърди. Ако го задържиш, ти ще страдаш. Не мисли, че ако задържиш един мъртвец в себе си, ти ще напакостиш някому. Не, никому няма да напакостиш, освен на себе си, защото като не дохожда в тебе Божествената Любов, ти ще започнеш да съхнеш – корените ти ще изсъхнат. Какво ще направиш? Ще извикаш господаря на този мъртвец и ще кажеш: „В името на Божията Любов, която действа в сърцата ни, в името на Божията Мъдрост, която действа в душите ни и със силата на Словото Божие, което действа в духовете ни, Бог да го прости!“
 И сега да погребете всички ваши умрели. Но да не викате други да ги погребват, да не викате мене да ги погребвам, аз няма да дойда! Всеки сам ще отиде да погребе своите си. Христос казва: „Оставете умрелите да погребват своите умрели.“ И вие, живите, сами ще погребвате вашите умрели. Да не викате други, освен един-двама. За тия умрели аз не искам да слушам. Дойде някой при мене, започва: „Знаеш ли еди-кой си как кръвно ме обиди?“ Дойде друг – за същото се оплаква. Казвам: достатъчно. За умрелите няма какво да говорим! Ще те обиди, разбира се. Умрял човек не може да не те обиди. Всяка дисхармония в нашите чувства, всяко горчиво чувство ще извадим на повърхността – да върви при своя господар. Това са чувства на дявола. А в нас ще внесем благородните чувства на Любовта – нека те се борят с отрицателните, а ние трябва да бъдем свободни.
 Сега ще ви дам едно правило за вашето умствено развитие. Често учениците, които започват с окултизма, се спъват със своите учители. Те започват помежду си да спорят кой учител е казал по-велики истини и кой не. Божествените Истини не могат да бъдат нито по-велики, нито по-малки. Ако ти внесеш в ума си мислите на двама учители и започнеш да сравняваш коя мисъл е по-права, ти сам се спъваш. В ума си ще имаш винаги само един Учител. Този Учител аз ще назова с името Учител на Любовта. Някой ме пита: „Ти вярваш ли в Христа?“ Казвам: не вярвам в Христа. Ами какво е Христос? Христос е външната страна, той е Учител на Любовта. Ако познаваш Любовта, ще познаеш и Христа.
 Сам Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец Ми не го призове, не го привлече.“ С какво ще го привлече? С Любовта. Следователно, когато Любовта нас ни привлече, тогава ще познаем и Христа.
 И тъй, ще вложите Любовта като един алхимически камък в себе си и за нея само ще мислите. Аз говоря за Любовта като един велик принцип, който ще премахне всички мъчнотии, ще разреши всички въпроси. Защо? Защото тя внася хармония. Като ви говоря сега, в този момент, между вас няма още хармония. Туй се дължи отчасти на атмосферните промени, които стават във вас: в някои има повече влага, в други – по-малко. Днес времето противодейства на нашите разбирания. Ако ние не разбираме закона, ще мислим, че има някакво противоречие. Как може да изправим това противодействие? Намалете малко влагата. Някои от вас имат желание да вземат повече, отколкото им трябва, а други пък не искат да вземат и толкова, колкото им трябва. Онези, които са взели повече, да го оставят, а онези, които не са довзели, да вземат това, което мислят, че им е нужно.
 Казва пророкът: „О, да би раздрал Ти небесата, да слезеш!“ Небесата в този смисъл показват онзи Разумен живот, при който Божественото се изявава в нас. Павел казва, че завесата, зад която тези мистерии са стояли скрити, се е раздрала. Значи тези мистерии са станали явни на човечеството. По-рано, при слизането на човечеството, Любовта не е била тъй силно проявена, както сега – не е имало такава Любов. Но понеже днес ние сме на дъното, при най-големите противоречия в живота, при най-големите страдания, затова и тази Любов се проявява по-усилено. Спрямо нас сега Бог употребява по-големи усилия да ни помогне, отколкото в миналите епохи. Той ни е чакал, докато сме се хлъзгали, и сега ни изпраща всички Свои помощници да превързват тези счупени крака. Сега някои от вас излизат от болницата. Няма повече слизане надолу. Като сте падали, сега ще поемете пътя на възлизането ви към Бога. Пътят на слизането е Пътят на Мъдростта, а пътят на възлизането е Пътят на Любовта. Затова новата фаза, новата еволюция, е фаза на Любовта. Пътят на Мъдростта е свършен – той ще бъде в помощ на Любовта. По-рано е било обратното, затуй трябва сега да поставите на първо място Божията Любов като принцип и да се подчините на всички нейни внушения и пориви във вашата душа, като изгладите по възможност всички противоречия, които се създават умствено между вашите братя и вас самите.
 „И да бяха се стопили планините от Лицето Ти, като огън, който прави водата да клокочи, за да стане Името Ти познато на противниците Ти.“ Исая 64:2 Кои са тези противници? Тези противници са същите ония духове, които искат да спънат вашата еволюция. Да стане Името Ти известно – значи силата Божия да преодолее. Всички вие сте жертва. Около вас има известни спънки, трудности от физически характер, затруднения от сърдечен и от умствен характер. Между вас няма никой, който да няма мъчнотии. Всички вие – и мъже, и жени, и деца, сте ги изпитали.
 Когато дойде Любовта, тя ще изяви Името Божие. Защото кога даваме някому име? Когато обичаме някого, тогава му даваме име; не го ли обичаме, туряме му номер, например № 1, № 2 и т. н. За да обикнем нещо, трябва да му дадем име. Първото име е Любовта. Не може да дойде Божията Любов, ако не знаем Името на Бога. И когато Го произнесем, Той ще каже: „Тук съм.“ Видиш някого по улицата, викаш след него: „Ей, чакай!“ Той си върви, не се обръща. А когато му извикаш: „Иване, братко!“ – той се обръща. Призовеш ли Бога като Бог на Любовта, веднага ще се обърне и ще ти каже: „Какво искаш?“ И веднага ще ти олекне. Затова се казва, че като ходим в Пътя на Любовта, още преди да поискаме нещо, ще го имаме. Господ ще разбере нашите желания, за които копнее умът и сърцето ни, и ще ни ги даде.
 А сега няколко думи по отношение на избора за четирите съвета, който се състоя вчера. Този избор няма да се анулира, той ще бъде за вас през цялата година една задача, която ще трябва да разрешите. Не се смущавайте от нея. За онези от вас, които влизат в тъй наречената Физическа група, най-малката задача през годината ще бъде да убедят трима души да посадят дръвчета в градините си. Това е най-малкото, което те могат да направят. За онези от вас, които са в Духовния съвет, най-малкото, което могат да направят, е следното – да намерят трима души и да ги убедят да изправят по три грешки в живота си. За онези от Просветния съвет най-малката задача ще бъде да намерят по трима души и да ги убедят да прочетат по три от най-хубавите книги. А за онези, които влизат в Примирителния съвет, да намерят по трима души и да ги примирят с по трима техни неприятели. Това е задачата на тези четири съвета от по сто души. Нали е ясно?
 – Ясно е – ясно и определено.
 Туй е най-малкото, което трябва да направите. Нали ще можете да го направите?
 – Ще можем. Ами ако не се намери някой човек, който да има три грешки, какво да правим? Да допълним ли грешките с такива от друг човек?
 Все ще се намери един човек, който да има три грешки. Например ще намерите един човек, който обича да понатупва жена си; втората му грешка е, че обича да говори лошо за приятелите си, и третата – че е постоянно недоволен от живота си. Ще намерите такива хора, били те мъже или жени. Непременно ще намерите трима души. Най-малкото се върши най-лесно. Вие не се спъвайте, вложете в ума си мисълта да свършите това и ще го свършите. Аз ви казвам, дори да имате трудности, те няма да бъдат такива, че да не можете да ги преодолеете. Знаете ли, ако вие примирите по трима души, какъв ефект ще произведе това в света? Проверете къде е правата философия.
 Някои си мислят, че туй, което четат в книгите, е тъй, както когато го четат в романите. Например, когато някой романист описва фактите, те в действителност такива ли са, каквито той ги описва? Не, не са такива. Понякога той им туря парафернали (излишни прибавки), като представя героинята си по-силна, отколкото е, героя – също. При всички романисти има една слабост – че представят героите си не такива, каквито са. И нашите светии са представени такива, каквито не са – светостта им е по-малка, отколкото ние си я представяме. И учените, и гениите не са такива, каквито се виждат на нашите очи. Има две крайности – или ще преувеличим, или ще намалим. Ние още не сме достигнали до състоянието да разбираме нещата тъй, както са те.
 Всяка група ще извърши по 900 работи. Групата от сто души, която аз ще избера, ще въдворява хармония. В нея ще влизат най-умните, най-добрите и най-силните по ум, по сърце и по воля. Във вашите умове сега ще възникне мисълта: ами ние не сме ли добри? Четирите групи избра Господ, а тази група ще избера аз. Четирите групи стоят по-високо, Господ ги избира, а останалите избирам аз и затова те трябва да правят по-големи усилия, за да се кандидатират. Те са най-малките, те са последните. Знаете ли какво ще правят те, когато всички в другите групи заемат длъжностите си? Онези, които нямат какво да правят, взимат цигулката си и започват да свирят. Тези хора на хармонията са свирачите, които си взимат цигулката и – хайде тук да посвирят, хайде там да посвирят. Те са свирците, а другите, като ги слушат, казват: „Хайде да им дадем по нещо – те ни посвириха!“
 Аз искам да използвам условията, искам да използвам влиянието, съчетанието, което сега имаме. Сегашната обстановка не може да я имате друг път, тя не се образува по човешки. Нека всеки от вас да се възползва от Природата. Използвайте нейната свежест, красота, чист въздух.
 Искам всеки от вас да приеме тази Божествена обстановка, Божествена Любов, и всеки да си отиде у дома богат. Що се отнася до другите, човешките неща – те са второстепенни и третостепенни. Щом сме дошли тук, нека бъдем в съприкосновение с Невидимия свят, та всеки да си отиде бодър, здрав, за да може да преодолява трудностите, които ще срещне по пътя си. Да преодолеете каквито затруднения и да срещнете през цялата година.
 – Ако аз поправя три свои грешки, все едно ли е, че съм направил това другиму и да се счита, че трябва да повлияя още на двама?
 Примирителите трябва да примирят първо себе си и чак тогава да започнат да примиряват другите. Примирителят ще бъде първият, а другите трима ще бъдат вън него.
 Изобщо във всички градове има сега една малка вълна на разединение. Тя започна като краста от София, мина в Стара Загора, сега е в Сливен, отива към Бургас, приближава се към Айтос; в Шумен се е развила в големи размери – диария има там! Това са психически вълни, които се дължат на известни микроби и обсебените от тях приличат на ония, които играят тарантела – в Европа има един паяк, който като ухапе някого, ухапаният започва да играе по особен начин и престава чак щом влиянието на отровата се прекрати. Та и ние така, като мине дяволът, започваме да играем, гърчим се, а като отмине, казваме: „Какво направих!“ Е, похапна си дяволът от нас. Затова, като ни ухапе, ще играем. За предпочитане е да играем, но да се пазим.
 Някои от вас запитват например защо трябва да имаме ръководители. То е все едно да питате защо трябва да имаме глава. Когато дойде някой чувал, здравият е този, който трябва да го вдигне. Ако този ръководител е само като един капелмайстор, да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига чувала, аз го похвалявам. Ако тези ръководители само вдигат пръчицата като капелмайстори, били те мъже или жени, не ги признавам за ръководители, но ако работят много, ще ги наречем ръководители. Всеки ръководител е от Бога. Ако е от Бога, той ще работи, а ако е от дявола, само ще маха пръчицата. Ако е от Бога, той е пръв на жертви – отваря кесията си. Ако не е от Бога, той е като някой офицер, който командва: „Напред, братя, напред!“ А като дойде сражението, скрива се зад камъните. Ако каже: „Напред, братя“ и сам излезе напред, той е герой, а ако не излезе, не е герой. Тъй разбирам, че трябва ръководителят да действа. Той трябва да бъде олицетворение на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Има ли това, ние ще му окажем всичкото съдействие, защото той е е изпратен от Бога. И тъй, ние няма да спъваме този, чрез когото действа Господ, няма да се нахвърляме върху него. Няма защо. Бог работи, а не ние. И тъй, сега неразбраните неща се изясниха.
 – Само изпълнение трябва – Бог да го благослови!
 Ще, ще – ще бъде! Аз вярвам, че между вас няма нито един, който да не желае Любовта да е в сърцето му – всички я желаят. Аз вярвам, че между вас няма нито един, който да не желае Мъдростта да бъде в ума му. Аз вярвам, че между вас няма нито един, който да не желае Истината да бъде в духа му. Всички желаят това. А щом желаем – ще бъде! Желаем, и Господ желае. Господ желае и ще го направи, а ние – след Него.
 Пред нас върви Господ. Няма какво да се плашим. И ние ще Го славим. Той си движи Ръката, урежда света, а ние ще вървим след Него. Някой казва: „Ами тази работа мога ли да я свърша?“ Ще я свършиш! Защо? Защото Господ ни предшества. Господ каза на Мойсей: „Аз ще предида пред теб.“ Тъй че не се питайте дали ще можете, или не. Тази работа ще стане не тъй, както ние си мислим, а по най-добрия Божествен начин.
 Желая ви всички да имате здрави и красиви тела, ръцете ви да бъдат меки и топли, сърцата – също, а умовете ви да бъдат светли и гъвкави, та всякога да бъдете готови за работа. Волята ви трябва да бъде като един оседлан кон с юзда и като станете дежурни, да се качите горе и да изпълнявате Божията воля.
 Аз съм готов да помогна на всички ви, безразлично кои са. На всички, които искат да изпълнят Божията воля, ние ще помогнем, каквито и да са те. Където и да са те, те са с нас.
 И тъй, Господ ви поздравява и казва, че ще ви помага. Обичайте Го, вярвайте и се надявайте в Него. През годината ще проверите дали думите ми са верни, или не.
 Сега да отидем на закуска – Господ ще ни угости, за да се понарадваме малко на благото, което е пред нас.