Разлика между версии на „Новият метод“

Версия от 13:39, 15 януари 2009

Новият метод

Размишление.

Животът носи известни опасности за човека. Една от тях може да го доведе до положението, да очаква всичко наготово. Още като стане от сън, той очаква на другите. Ако е дете, очаква на баща си и майка си, на по-големите си братя и сестри. Ако е възрастен, очаква на слугите си, те да приготвят всичко, а той се ползва наготово от благата на техния труд. И светските, и религиозните хора се отегчават от работата. Забелязано е, че когато станат религиозни, хората не искат вече да работят, обленяват се. Те казват: Бог ще нареди всичко. Ако, наистина, Бог нареди всички работи, ще ги нареди за себе си, а не за тях. Той нарежда своите работи. Ако нареди вашите, и те стават Негови. Ако искате да съществувате като личност, като човек, трябва да работите. Оставите ли другите да работят за вас, съвършено ще се обезличите. Някой работи малко, а очаква голямо възнаграждение. Той иска да бъде богат, учен, щастлив за сметка на другите. Това е невъзможно. Ако по този път си станал учен, знанието е чуждо, а не твое. Щом пожелаеш да знаеш нещо, отиваш в някоя библиотека да прочетеш една книга и след това предаваш знанието като свое.

Павел казва: „Във всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение голямо, в скърби, в нужди, в утеснения, в биене, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспане, в неядене.“ (– 4 и 5 ст.). Той изброява всички отрицателни положения, през които човек минава. И, като противоположни на тях, поставя други положения: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата.“ (– 6 и 7 ст.). – Това са положителните оръжия в ръката на човека, с които трябва да работи.

„В слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“ (– 8, 9, 10 ст.). – И това са противоположни състояния, през които човек неизбежно минава.

Мнозина казват, че са в утеснение от нещо. Шивачът казва, че му дотегнала работата, не му се шие вече. Щом работата дотегне на човека, това показва, че той не я владее. Значи, шивачът не е придобил изкуството да шие. На такъв шивач плащат малко. Следователно, за да ти плащат скъпо и да не се отегчаваш от работата, научи изкуството си добре. Станеш ли добър майстор-шивач, всички ще те търсят и добре ще те възнаграждават. Отиваш да свириш някъде и ти подхвърлят десетина лева. След това казваш, че ти дотегнало да свириш. Много просто – не си научил изкуството да свириш. Какво прави добрият майстор-цигулар? Той свири с любов, и всички остават доволни от него. Той тегли лъка с увлечение и не мисли за пари, но те се сипят в изобилие. Друг се оплаква, че му дотегнало да говори. – Защо му дотегнало? – Защото не е научил изкуството на говоренето. Като не могат да свършат работата си, както трябва, мнозина казват: Ще отидем на онзи свят, там ще свършим работата, която на земята не можахме да свършим. Не е така. Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на онзи свят. Каквото направиш на земята, това ще направиш и на онзи свят. Там условията са по-тежки, отколкото на земята. Богатият, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свят го очаква същото. Много ще пати главата му. И да иска да се удоволства, там няма условия за това. Ще се намери в ада и ще вика оттам с пресъхнало гърло, дано дойде някой от рая да накваси устата му. Така се разговарял богатият с Аврама, от когото искал да изпрати бедния Лазар, да му донесе вода, за да накваси пресъхналото си гърло. Христос дава примера с богатия и с бедния Лазар, за да изнесе положението на двамата, докато били на земята, а после и в другия свят. Богатият ял, пил, но не научил изкуството да яде. Който не знае да яде правилно, умира невежа. Лазар не мислеше само за ядене и пиене и научи много неща, които му определиха място в рая.

Да се говори на хората за онова, което е писано вече, това значи, да се повтарят нещата. Ние не се занимаваме с повторение на едни и същи истини. Защо ще повтаряш на човека, че трябва да бъде праведен, добър, да свири добре? Не знае ли той, какво нещо е правдата и добротата? Не знае ли, какво значи да свириш добре? Ще кажете, че който свири, трябва да предава израз на свиренето. Това не се говори. То само по себе си се чувства. Това е все едно, да кажете, че скъпоценният камък трябва да пречупва правилно светлината. Щом е скъпоценен камък, той, сам по себе си, пречупва правилно светлината, съвършено различно от обикновения, прост камък или стъкло. Ако насочите скъпоценния камък към една рана, светлината, която той пречупва, ще излекува раната. Направите ли същото с обикновения камък, раната няма да се излекува. Следователно, не е все едно, дали си учен или невежа. Ученият пречупва по особен начин светлината на слънцето със своя ум и може да лекува с тази светлина. Обикновеният човек слабо пречупва светлината на слънцето, поради което не може да помага на ближния си. – Какво трябва да прави той? – Да учи и да придобива знания.

Като се говори за учение, за знания, хората се обезсърчават и казват: Дотегна ни да учим. – Дотегна ви, защото не знаете, как да учите. – Дотегна ни да живеем. – Не знаете да живеете правилно. – Дотегна ни да работим, искаме почивка. – Знаете ли, какво нещо е почивката? Върви натоварен кон, господарят му го кара. По едно време господарят се уморява и спира да си почине. Той спира, и конят спира. Господарят казва: Ще си почина малко, а с мене заедно и конят ще си почине. Лъже се той, натовареният кон не си почива. За него е по-добре да продължи пътя си, отколкото да стои на едно място натоварен. Ако искаш и конят да си почине, снеми товара му. – Кой ще го разтоварва сега? – Това е друг въпрос. И вие се товарите, но, като се уморите, спирате да си починете и казвате: Не си починах. Много естествено, щом си натоварен, не можеш да си починеш. Защо не снемеш товара си? – Господарят ми не иска. Значи и човек, като коня, има господар, които, по свое желание, го товари и разтоварва. Свободният човек се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари. Кара ли го някой, той е изгубил свободата си. Ако си недоволен, обезсърчен, ще знаеш, че имаш господар, който те товари и разтоварва и те кара да вървиш по негово желание. При това положение, ти не си свободен. И затворникът говори за свобода, но след него върви войник с пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка с приклада и казва: Върви напред! – Не е ли свободен този човек? – Щом върви войник след него, не е свободен. – Няма ли някаква човещина към ближния? – Тук не се говори за човещина.

Всички хора се стремят към свобода, но за да я придобият, трябва да дойдат до вътрешно разбиране на живота. – Не разбираме ли живота? – Разбирате го, но като деца от отделенията. Като се намират пред някаква мъчнотия, те не знаят, как да я разрешат. Кракът им е счупен, боли ги и, ако дойде някой да им помогне, те са недоволни, намират, че грубо се отнася с тях. Като изправя счупения крак, те се питат, защо им причинява толкова болки и страдания. Много естествено, човекът владее изкуството да поправя счупени крака. Той има отношение към хора със счупени крака. Обаче, счупването на краката им не е негова вина. Като стъпва невнимателно, човек може да се подхлъзне и да счупи крака си. Следователно, който не приема помощта на лекаря съзнателно и с благодарност, той не разбира живота. Който разбира живота, не пита, защо е трябвало да счупи крака си. Защо само на него се случило това изпитание? Той не подозира, че почти всички хора са болни, със счупени или навехнати крака. Радвайте се, че има майстори-лекари, които могат да изправят физическите и психическите недъзи на човека.

Мнозина се оплакват от голяма чувствителност, не позволяват да се докосне някой до тях. Това е болезнено явление. Докато са живи, могат да се запазят от докосването на хората, но какво ще правят, като умрат? Не само че ще се докосват до тях, но ще ги хващат за главата и за краката, ще ги обръщат ту на една, ту на друга страна. Съзнанието на умрелия е още в тялото му, но не може да се прояви, не може да каже нито една дума. Следи, какво правят близките му, и мълчи. Свещеникът чете молитви и след това казва на присъстващите да хвърлят по малко пръст в гроба. Той се мъчи, но е принуден да търпи. За да се освободи от тези страдания, докато е жив още, човек трябва да живее правилно. Дойде ли до положението, да го хващат за главата и краката, да го спущат в гроба, нищо друго не му остава, освен да се моли на Господа, да го прати отново на земята, да се научи, как да живее. Ще кажете, че това е заблуждение. Като умре, човек трябва да се моли, втори път да дойде на земята. Не е заблуждение това. Като е дошъл на земята, човек трябва да живее разумно. Докато не постигне това, той ще дохожда много пъти на земята. Задачата на човека е да се усъвършенства. Това не се постига в един живот. Много пъти ще се ражда и преражда човек, докато постигне съвършенство.

Сега, това е учението на слугите, които страдат от своето положение. Да дойдем до служенето с любов. Докато постигнете това изкуство, ще минавате през опасни, мъчни и неприятни места. Какви са тези места, не е нужно да се описват. Щом сте тръгнали на път, неизбежно ще минете през тях. Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-големи мъчнотии срещате. Това не е за обезсърчаване, но трябва да знаете, че не може да избегнете мъчнотиите. Опасности и мъчнотии има и при качването, и при слизането. Каже ли някой, че не трябва да се качва по високите планини, той е на крив път. Щом живееш на земята, и ще се качваш, и ще слизаш. Само така ще придобиваш знания, които осмислят страданията. Като придобие знания, човек казва: Заслужава човек да страда. Знанието обогатява и повдига човека. И Христос дойде на земята да пострада и да научи нещо. Той не знаеше, какво нещо е неблагодарността. Той не можеше да си представи, как е възможно да направиш добро и да ти се отговори с неблагодарност. Това научи Той на земята между хората. Какви ли не подозрения, съмнения и хули не се сипаха по Негов адрес.

Като четат за страданията на Христа, хората мислят, че това е било преди две хиляди години, няма да се повтори същото, поне с тях няма да се подиграват, няма да ги хулят и гонят. Ще знаете, че това, което ставаше с Христа, ще стане и с вас. – Кой ще ни причини страдания? – На първо място онези, които ви обичат. От неприятелите си и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън. Следователно, опасността иде от тези, които ви обичат. За тях вие сте отворени. Тъкмо оттам иде нападението. Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото. – Как е възможно това? – Възможно е. Какво става с две добри приятелки, когато между тях влезе един красив момък? И двете се влюбват в него, и приятелството им се разваля. Те се разделят, и любовта им се превръща в омраза. Същото става и между двама добри приятели, когато допуснат помежду си една красива мома. Двамата се влюбват в нея и започват да се карат. Доброто приятелство между тях създаде злото.

Любовта не търпи никаква външна близост. Приближиш ли се до нея повече, отколкото трябва, ти сам си създаваш нещастия и страдания. Дето те постави любовта, там ще стоиш, няма да се мърдаш. Ако се отдалечиш от нея, пак ще страдаш. Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея – точно на определеното място. Мислите ли, че трябва да бъдете близо до любовта, вие сте на крив път. Който се опитва да се приближи до любовта, неизбежно ще се отдалечи. Тя сама ще го отблъсне. Страданията на съвременните хора се дължат, именно, на това, че искат да изменят мястото си, което природата им определила. Те искат да се приближат до любовта. За това е нужно знание. Кой музикант е близо до капелмайстора? – Който знае да свири. Ако не свири добре, колкото близо да застане до капелмайстора, или до великите музиканти, нищо не придобива. Добрият музикант се ползва и отдалеч.

Казва се, че на човека е нужна философия. Знание му е нежно, а не философия. Като има знания, той ще разглежда нещата от всички страни и никога няма да се заблуждава. Например, аз разглеждам човека като риба, като птица, като млекопитаещо, като човек, както първоначално е създаден, като ангел, какъвто ще стане в бъдеще, и тогава си съставям понятие за него. Имам ли ясна представа за нещата, никога не изпадам в заблуждения и разочарования. Предварително зная, кой какво може да направи. Еди-кой си казал една лоша дума. – Не е лоша думата, но ти не разбираш, какво се крие в нея, и не можеш да извадиш съдържанието и навън.

Магическа сила се крие в думите. Важно е да ги произнасяте правилно. Чуйте, как ще каже гладният, че е гладен. Думите „гладен съм“ от неговата уста звучат по един начин, а от устата на сития звучат другояче. Голяма разлика има в изговарянето на тези думи от гладния и от сития. Грешникът търси доброто по един начин, праведният – по друг начин. Разлика има в търсенето. Грешникът се стреми към доброто, като гладен, а праведният – като сит. И грешникът може да стане праведен. – Как? – Като приложи доброто. Ако праведният се откаже от доброто, ще стане грешник. Защо е така, това е друг въпрос. Важно е, че съществуват две възможности в света: праведният да падне, а грешният да се повдигне, да стане праведен. Ето защо, праведният трябва да се пази, да не падне; грешният трябва да се повдига, да стане праведен. Ученият трябва да се пази, да не се заблуди от някой факт; невежият трябва да се стреми към знанието, да се освободи от невежеството.

На какво се дължи невежеството? – На разсеяността. Разсеяният не може да възприема това, което му се преподава, и остава невежа. Ще кажете, че неразположението е причина за разсеяността. – Кога човек е неразположен? – Когато изгубва същественото в живота. Ако синът на богат баща мисли само за ядене и пиене с приятели, а не учи, скоро ще изгуби силите си и ще се разочарова. Той изгубва вяра в живота, в приятелите си и се обезсърчава. Той няма разположение за работа, за учене. Каквато работа му дадат, той е разсеян, нищо не може да свърши. За да излезе от това положение, човек трябва да намери истинските си приятели, които са готови да го следват навсякъде в този и в онзи свят. Те взимат участие и в радостите, и в скърбите му.

И тъй, докато е на земята, човек губи и печели. – Кога губи? – Когато влага капитала си в житейското море, т. е. в света. Какво става със захарта, ако я пуснете в чаша вода? – Ще се разтвори и изчезне пред очите ви. Така и човек губи силите и способностите си, когато ги влага в широкия свят, т. е. в житейското море. Обаче, вложи ли капитала си в Божественото море, след време той ще се увеличи и ще се превърне в такава сума, която ще го осигури за вечни времена. Така направи бедната вдовица във времето на Христа, която даде последната си пара за бедните. Това, което даде тя, надминаваше сумите, които богатите пожертваха за своите ближни. В Божествения свят малкото се умножава и дава големи лихви. Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя.

Какво се иска от човека? – Да учи, да придобива знания. Бог се радва на онези, които постоянно учат. Не е важно да бъдеш учен, но да учиш. Ученето е непреривен процес. Не е нужно да бъдеш добър, но постоянно да правиш добро – това е непреривен процес. Стремете се към непреривните процеси, които са динамически. В тях има енергия, живот. Пазете се от статическите положения. Кажете ли, че сте учен, добър, вие се намирате в статическо състояние. На земята човек не може да бъде абсолютно добър, но може да прави добро всеки момент. Ето, майката, която обича детето си, пак си служи с злото, бие го. Като не я слуша, тя го бие. – Къде е погрeшката? – И в майката, и в детето. Ако майката знае, как да постъпва с детето си, то всякога ще я слуша. Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя няма да го бие. Съвременните майки и деца са актьори на житейската сцена, поради което не всякога играят ролите си добре. Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си. Въпреки това, тя не е всякога добра актьорка. И децата не са всякога добри актьори. Макар че на актьорите се плаща, но и те правят погрешки. Казано е в Писанието, че човек трябва да дава даром нещата. Даром ще дадеш само това, което си получил даром, или което си придобил без труд.

Човек се нуждае от истинско, положително знание. – Защо му е нужно това знание? – Защото само то може да се прилага в живота. Всяко знание, всяко богатство, в което човек не взима участие, не го интересува. Може ли да ви интересува едно угощение, в което не взимате участие? Много неща ще ви разправят за това угощение, но то не ви интересува. Някой казва, че знае, как се излюпват пиленца чрез инкубатор. Знае той, но на теория. Като тури яйцата в инкубатора, може или да ги изгори, или да ги изстуди. Трябва да знае, при каква температура се излюпват пилетата и през всичкото време да я поддържа. Следователно, истинско знание е онова, което, приложено в живота, дава резултати, от които всички се ползват.

И тъй, истинско знание е това, при което човек не губи нищо. Млад, който губи младостта си, е лишен от знание; вярващ, който губи вярата си, няма знание; учен, който губи учеността си, няма знание; добродетелният, който губи доброто си, няма знание. Да изгубиш доброто си, това значи, да дадеш път на злото в себе си. Доброто и злото в човека са така съчетани, както орехът със своите черупки. Зелената и твърдата черупки на ореха представят злото, а ядката – доброто. Първо ще махнеш зелената обвивка на ореха, после – твърдата и най-после ще дойдеш до ядката, т. е. до доброто. Затова казваме, че който прави добро, има възможност да прави зло; който прави зло, има възможност да прави добро. Пазете се от злото! Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало в себе си. То си служи с нови методи – методите на любовта. Как ще постъпите с кучетата, които ви лаят? Ако прилагате старите методи, ще хвърляте камъни върху тях, да ги разгоните; ако прилагате новите методи, ще носите хляб в джоба си и, като ви залае някое куче, ще му дадете едно парче. Така то ще ви стане приятел и няма да ви лае. Казано е в Писанието: „Направете си приятели от неправдата.“ Ако някой ви безпокои, не се гневете, но дайте му нещо, да ви стане приятел и да престане да ви смущава. Безпокои ли ви някое дете, дайте му една книжка с приказки, да чете. Като се заинтересува от тях, то ще дойде да ви разправя, какво е прочело, и ще изправи поведението си към вас.

„И ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери“, казва Господ Вседържител. (–18 ст.) – Значи, ако прилагате новия метод на любовта, ако учите и изпълнявате Божията воля, Бог ще ви бъде Отец, а вие – Негови синове и дъщери.

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

24. Утринно Слово от Учителя, държано на 15 март, 1936 г., 5 ч. с. София. – Изгрев

• ) ІІ. Послание към Коринтяните, 6 гл.