Разлика между версии на „Образи на живата природата“

Версия от 11:25, 7 март 2011

Извънредни беседи

Клас на Добродетелите

Образи на живата природата

Пети урок от Учителя: - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА 8.30 часа сутринта, [24 декември 1924 г.] Има известни епохи определени, които не съответствуват на епохите на природата. Процесът на узряването зависи от енергията на живота. Там, дето има повече живот, има повече топлина. Ние казваме: Дето има топлина, там има живот. Сега ще кажем: Топлината излиза от живота. Там, дето има живот, винаги се развива топлина. Когато една мравка се покачи по крака на един човек, тя ще каже: „Колко е топъл този камък!" Пък то е кракът на едно разумно същество. Тъй и вие някой път, като почувствувате топлина, то е от топлината на някое (*по-висше) същество. Колкото по-мъчно може да се извади топлина¬та от едно тяло, толкова по-високо съзнание има това тяло. Ако в мен съзнани¬ето мие будно, с никого няма да дойда в стълкновение; пък щом съзнанието ми не е будно, винаги ще има пречки на пътя ми. Понякога детето казва: „Мама ми не ми дава хляб!" Това е твое заключение. Ти не знаеш какво е нейното разпо¬ложение. Когато детето каже, че майка му не иска да му даде хляб, трябва да се разбира, че няма условия сега. Външни препятствия има, може детето да има развален стомах. Някога се случва, станете сутрин, неразположен сте. На какво се дължи това неразположение? Най-първо ти ще видиш откога си не¬разположен. Вечерта си легнал весел, радостен, а сутринта си неразположен. Туй неразположение вече не е ваше. То се дължи, че в туй разширение, поне¬же вие сте били много разположени и радостни, вие сте влезли във връзка с много хора по лицето на Земята. И те казват: „Вие сте яли много, ама не помис¬лихте да оставите малко за нас от яденето." И туй неразположение, то е уп¬рекът, който иде от другите хора, но вие не знаете кое е причината. Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим да не вне¬сем никаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзна¬нието на Бога. Не да идеш пред лицето на Бога и да плачеш и да викаш и да почнеш да се оплакваш! Не! Ти ще изнесеш фактите тъй, както си са, и ще оставиш въпроса, той сам по себе си ще се разреши. А другото, което може да направи човек, е излишно. Ти просто разкопай, полей, а плодът ще дойде сам по себе си. ДОБРО Съзнанието знаеш откъде произтича? Аз имам една счупена стомна, но не зная, че е пукната; налея вода, тя изтече. Казваш: „Животът е такъв." Каз-вам: Такъв е пропукнатият живот - колкото и да му туриш, ще изтече. Но здра¬вата стомна не изтича. Значи, здравите, постоянните неща в живота, които са хармонични, в тях промени не може да има. Промени не може да има, но про¬яви може да има. Някои разбират: да се прояви човек, значи да се измени. Не. Да определя какво е проява. Имате един хубав извор, а пред него една голяма канара - изворът не може да се прояви. Пробивате дупка в канарата и той изтича хубаво навън. Питам: Качеството на водата ще се измени ли? Не, а тя ще се прояви каква е. А промяна всякога разбира в състава на нещата. Тогава, как ще се означи промяната към добро ли е или към лошо отива? Например човек е болен. Промяна става към добро - той оздравява; или промяна става към лошо. После, има промяна в кабинета. Всяка една мисъл, която временно има надмощие, тя е министър-председател, а другите мисли заедно с нея, те са обикновени министри; а самият човек, това е царят, който е несменяем. Той е по право назначен. С. - В съвременната психология не става дума за промяна, а за смяна на състоянията или смяна на едно моментно единство с друго или пък смяна на особеностите на определителностите. - Как определяте в психологията тия смени на състоянията? С. ~[(г', ф', ц1, м') (г2, ф2, ц2, м2) (...) (...) ... ] = А. Това е формулата на вещта А в различните моментни единства, в които тя се намира. В малките скоби имаме разните определителности в тяхната особеност - големина, форма, цвят, място и т.н. Всичкото в малката скоба представлява едно моментно единство, което трае до тогава, докато дойдат други особености и пр. Мно¬го такива моментни единства взети последователно, образуват вещта, а от¬делните моментни единства представляват смени на състоянията. - Ако се разложи човекът психологически, ще се види, че у човека има 40 способности, разделени в 7 области. И тогава, аз ще дам следната формулка: А = 40/7. В твърдото състояние съзнани¬ето е съсредоточено в една посока; в жидкото* състояние съзнанието е в друга посока; а във въздухообраз- ното състояние - в трета. Тъй че, си¬лите на съзнанието са насочени в ед¬на или друга насока. Съзнанието се проявява в 40 способности у човека, които са поделени в 7 категории. (I, II, III...) И всяка категория си има сво¬ите подразделения (1, 2, 3 ) Първата категория обхваща силите или спо¬собностите, които се отнасят до ума - умствените способности и то след¬ните: 1. Наблюдението - наблюдате¬лен ум; 2. Памет - събирателен ум; . 3. Разсъждението - разсъдите- лен ум. 1. н 2. П 3. Р

• 1. Р

2. С 3.

• 1.Лч 2. Щ 3.0
• 1. С

2. Л к Б 3. М. 4. В. 5. Н. У.< V < II ЧЧ VI III < VII < е I iv И а Тъй че, първата способност съ¬бира материали, втората ги складир- ва, а третата обработва тия материа¬ли. Но когато става душевен процес, той не е заключен само в тази област (I), но се намесват и много други елемен¬ти и способности от други категории. Във втора категория влизат себесъхранителните способности или чувст¬ва. Такива са: 1 .Разрушителност и 2.Себесъхранение. жидък (рус. жидкий) - остар. течен.  На трето място идат личните чувства на човека. Такива са: 1. Индивиду¬алните или личните чувства; 2. Тщеславие; 3. Общителност. В четвърта категория влизат моралните чувства на човека: 1. Съвест; 2. Любов към Бога; 3. Милосърдие; 4. Вяра; 5. Надежда. Когато човек иска да извърши нещо, всичките тия категории вземат учас¬тие. Силните чувства имат всякога надмощие. Те са ръководни и те разреша¬ват въпроса, а всички други се подчиняват на тях. Хора, у които разсъдъкът е силно развит, той ще разреши въпроса по един начин; един човек, у когото обществените или домашните чувства са развити и разсъдъкът същевременно е развит, той ще разреши въпроса по друг начин; и един човек, у когото е раз¬вит егоизмът и разсъдъкът - по трети начин. Зависи кои чувства са силно раз¬вити. Някой път трябва да направя една схема, от чисто френологическо гле¬дище, как се намесва психологията на човека при различните въпроси. Това френологията е вече определила. Постъпките на човека се дължат на известно негово разположение или неразположение. А у всеки човек неговото разполо¬жение се определя според чувствата, които вземат надмощие. И тогава казва¬ме: „Характерът на този човек е такъв, понеже разрушителността е силно раз¬вита у него." Друг е тих и спокоен, не се кара. Не че съзнанието му е такова, но тия органи не са развити у него. Не че той е добродетелен, но лошите, разру¬шителните органи не са развити. У него има други чувства, които го карат да се прояви в друга насока. Запример, ако дойдем до личните чувства, такива хора действуват за благото на своето тяло. Всеки един човек мисли за тялото си, казва: „Няма да оставя да ме изядат." Това е вече личното у човека. Ако разделим челото на човека на 3, на най-долната част на челото, над веждите, се намира наблюдателността, после - паметта, а на най-горната част на челото е разсъдъкът. На главата отгоре се намират 3 духовни центрове: ми¬лосърдие, любов към Бога и съвестта. Когато човек почне силно да работи в известно направление, известна област от неговия череп се изменя. Значи, пълното концентриране на ума в известна посока произвежда резултат. Щом се разработи известна област, веднага се забелязва промяна. Значи, вече една разумна сила работи отвътре. Туй, което се счита на нас за идейно, Божествено, то е нещо материал-но. Нашите мисли, които са за неща най-отвлечени, там са толкова гъсти, че на тях може да се посади лук и чесън и те да растят. У човека има две висши състояния, те са причинното тяло и после иде будическото съзнание. Тези последни две области, те ги наричат безформени, т.е., не че те са безформени, но формите са толкова далеч, че нищо не се виж¬да; вижда се само една необятна светлина. Ако вие правите наблюдения над себе си, ще видите къде е съсредоточе¬на вашата мисъл най-много. Щом сте разсърдени, ще почувствувате едно нап¬режение задушите си; ако ви докоснат много лично, вие ще усетите едно заго- рещяване отзад зад главата. Пък ако се отнася нещо до религиозните чувства, ще усетите горе на главата си едно напрежение, като че има някакво подуване. Когато мисълта е силна, напрежението е силно на челото. Ако възприемем теориите на съвременните учени, ще видим, че човек е минал през 400 000 фази. Значи, тогава е бил облечен и в 400 000 форми. И сега ние виждаме сегашният му образ какъв е. Питам: като видиш (всичките) тия форми, видял ли си човека? Най-първо го видиш в такъв образ: после го видиш като дъгичка: други път си го видял като ':якой паяк, преде нишки; после, като някоя мушичка ... И във всичките тия форми е все човекът. И сега човек, като е излезнап от всички тия форми, той съзнава, той помни, че е ми-нал през тия разни форми. Не, че по същество човек е бил като паяк, но е бил във формата на паяк. Тъкачеството хората са научили от паяците. Щом известно същество няма тяло, то не е висше. Всички висши същес¬тва имат тела. Най-първо ще чувствувате, че имате душа - тогава вече ти чувс¬твуваш, че имаш на какво да се осланяш. И туй е същественото, което ви отли¬чава. Щом кажеш: „Нямам душа", ти си вече във въздуха. Душа, дух, сърце и ум, това са положения, които определят човека. Все трябва да имаш нещо свое, за да си човек. Ще бъдеш или в света на сърцето, или в света на ума, или в света на душата, или в света на Духа. В 4 свята можеш да бъдеш. Може на физическо¬то поле да нямаш нищо, но във висшите светове трябва да имаш нещо. Стра¬даш -то е реално, радваш се - то е реално. Защото какво седи зад скръбта, ако нямаш скръб, и какво седи зад радостта, ако нямаш радост? Зад скръбта и зад радостта седи Мирът. Естествените неща в живота са, когато човек чувствува нещо. Мислиш - то е реално. И не всякога туй, което виждаш в дадения случай, то е реално. Защото, нещата, които обичаш, ги виждаш, а които не ги обичаш, не ги виждаш. И туй, което обичаме, заради него знаем повече, а туй което не обичаме, за него знаем по-малко. Вземете онзи пианист, той познава всичките клавиши, нотите, а онзи, който не обича музиката, него не го интересуват нито ноти и нищо не знае за музиката. Анализ не значи чоплене. Щом дойдеш до нещо съществено, няма да го чоплиш. Ти, като събудиш семенцето, няма да го чоплиш, защото тогава него¬вите енергии ще изтекат и то не може да расте. Анализ е съпоставяне на неща¬та, които образуват външната страна. Съпоставяне на чувствата - това е пак анализ; изпитваш ги - съпоставяш ги. Колкото повече явления се обясняват с една теория, толкова тя е по-вярна. Пък щом всички явления не могат да се изяснят, тогава тя е невярна. - Според философията на Реике, Всичкото познание е само анализ. Син¬тез няма В света. Всичко, което става обект за разглеждане от учените, не се създава сега чрез синтез, то си е тъй дадено готово и човек го изследва, изу¬чава само с анализ. Човек нищо не създава, синтез въобще няма - всичко, което човек намира, то си е дадено и човек го изучава, изследва само посредством анализ. - Има и синтез, има и анализ. В живота има повече синтеза, отколкото хората мислят. В живота има и смърт, има и душа. Всичко има в света и нищо няма. Има и душа, има и без душа. Човек може да живее без душа, може да живее и с душа. Но какъв ще бъде този живот без душа? Значи, има живот с душа и има живот без душа. Живот без душа е страдание, а живот с душа е радост. Единият живот без Дух е мъчение, а другият живот с Дух е блаженство. Тъй е. Всеки един човек все чувствува, че му липсва нещо. Ти скърбиш, че си изгубил нещо или радваш се, че си придобил нещо, а то може да не го видиш какво е, но се радваш. Но тази радост е обоснована на нещо. Ти излезнеш, видиш Слънцето, зарадваш се; в душата ти като че е Слънцето. Ти Слънцето не си го завладял, но ти си придобил нещо от него. И целия ден тебе те радва, че си видял тази картина. А Слънцето си върви и си отива по пътя, обаче за тебе Слънцето ти е дало нещо, като че ти е дало един подарък - „Добър ден! Ето, това е от Баща ти!" И целия ден ти мислиш за подаръка си, мислиш за Слънце¬то, което ти донесе нещо.  Има различни отношения в живота на човека. На себе си ще говориш по свой език, а на хората ще говориш по техен език, с преводчици. Какво ще говориш на жабата, докато е в блатото? Срещна един рак - какво ще му гово¬ря? Че е крив? Срещна един паяк - какво ще му разправям, че трябва да ходи на два крака? От наше гледище, има неща, които ние не трябва да разправяме на хората, а да ги оставим в техните заблуждения. На някои хора съзнанието им е пълно, ти виждаш, че не можеш да им влееш нищо ново; ти трябва да му отпушиш нещо, да го изпразниш, за да можеш после да му налееш нещо ново. А затова говори му сега само за неговите работи. Че е пълно неговото съзна¬ние, се вижда по това, че е мързелив; наслоявание става и той не мисли вече за повече, казва си: „Да не стане много за мен." - Кажете ни нещо за Доброто, понеже днес е празник на Доброто - за Сотирка. - В Доброто има разграничение на силите, които действуват.

7

Добро. Това са геометрични форми. Когато двете съставни части на една единица са равни, какво имаме? Правата линия. Щом съставните части са по-големи от правата линия, има пречупване. Какво има тогава? - Ъгъл. АВ - това е материалният свят. А С В

Ние доказваме, че материалният свят не е най-големият свят; той е про-явеният свят. Извънка нашето съзнание (с) има друг свят, който ние наричаме духовен (с1). Този, външният свят, той се проявява. И тогава материалният свят е като почва. А пък духовният свят, това са външните условия, при които тази почва може да се разработва, т.е. външните условия, при които духовният свят може да се проявява. Следователно материалният свят е реален, понеже духовният го обра-ботва. И доброто е туй, че материалният свят е реален по причина на духовния.  Ако духовният свят престане да обработва материалния, той не е действите-лен. Когато стискате ръката на един човек, тялото ли обичате? Не, в туй тяло прониква душата. Тялото има цена, докато духовното прониква вътре. О-то показва, че този материален свят има образ в себе си по причина на духовния свят. Понеже има туй движение, силите в триъгълника се движат. Следователно туй движение на триъгълника върви в кръг. За да хармонираме силите, които се движат в триъгълника, ще направим кръг. Кръгът е хармонира- не на силите в една определена посока. И затуй триъгълникът всякога се обра¬зува не извънка кръга, а вътре в кръга.

Кръгът туря всичко това в хармония. Това са все геометрически знаци. При &-то, горната линия иде по закона на развитието. Единицата може да расте само нагоре. Разширение има само към духовния свят. $-Туй показ-ва, че човек, посаден в почвата може да расте само на горе към Бога. Там са условията за него. Този знак показва, че само у Бога има всичките условия, при които човек може да се развива. Туй е титла на Бога. Така се пише на О

български „Господ": , после - „Бог": ^ , и то е много правилно. После имаме думата „Бозае" - само при майката теленцето може да расте. После, глагола „Бера" - значи, в събирането има условия. Събира, зна¬чи в брането има смисъл. Думите: „Блаженство", „Благост" - иде нещо отнякъ¬де. „Благоволение", „Баща". Аз ги различавам тъй: Баща, Татко, Отец. Аз нари¬чам Баща - на физическото поле; Татко - на духовния свят; а Отец - в Небето.

Б. Т. 0. - изваждам думата „Бот"- значи двама . От славянските букви ако вземем of, значи туй, което спуща корени в почвата j. Много форми са взети от йероглифите. Славянската азбука е йероглифическа. Запример буква¬та Ш, после Т, Е, имат един произход. На еврейски имаме „шин"-а - САЛТО е разтваряне. Всеки знак си има своето приложение. е йероглиф; у нас: У-тя е излязла от f\. К показва двойния човек. Написано е тъй: k и К = К. То показва една чаша, която трябва да се напълни и после да се изпразни навънка. Ж едновременно показва и действително и въображаемо число. Както на всяко положително число отговаря отрицателно, така на всяко действително число отговаря въображаемо число. Значи, на всяко число над нулата има друго ко-ето съответствува под нулата. Следователно Ж е закон, който показва, че жи¬ вотът не седи само от материалния живот, а има и духо- ■ , . вен живот. И Ж-то е направено от два „шин"-а - единият S-k^ - материален, само възприема, а другият станал по-духо- вен, спуснал корени. (jJ е лош признак; туй е лошо положение; то е краен материализъм. Обаче, - той малко се замисля за живота. В К-то също той мисли вече: пълни се и се изпразва. ^(Q на еврейски се казва М, а обратното, на другата страна е а ((J^). Понеже те пишат отдясно наляво, затова а-то е обърнато надолу. А понеже ние пишем отляво надясно, затуй М-то е обърнато. За нас а-то озна-чава живот и затова М-то означава смърт. Старият човек умира, а детето се ражда сега. Л-то върви с опашката нагоре. То е все от тази буква У, А. После 10- имаме М, АК - означава двама човека, които вървят. М-то показва двама ду¬ши, събрани заедно и тръгват на път. Значи имаме мир. Двамата се примирили и тръгнали са. Има знаци, взети и из египетската азбука. Или, М значи двама хора да се съгласят, за да могат да вървят заедно из пътя. А понеже (jJ озна-чава желание човек да придобие материални блага, то означава смърт. Тогава какво да направим? Вземам единия човек, единицата, и казвам тъй: Т-то, той отсъжда. Двама души се борят, Т-то казва: „На теб половината и на теб половината, да се свърши работата." Двамата се уравновесяват, спорът свър-шва. Т представлява носа и очите. И двете имат еднакви права. Носът ги разде¬ля, казва: „Колкото ти имаш право да виждаш, толкова и другото око има пра¬во да вижда." Тези символи са взети от живата природа. Те не са изобретение на чо-вешкия ум, а са взети от природата, както се разчленява и небесната азбука. Т или т - този по средата казва: „Да се прекъсне всеки спор там и двамата ще тръгнат." Туй е хармония. А смъртта иде, когато двама кираджии не искат да се примирят - и двамата се изпъждат навън. 10.15 ч. Закуска: По два чая, хляб и орехи. 11.15 ч след закуска О — r\ А □ о

Това е цяла една беседа. Тези неща, като се разместят по известен за¬ кон, тогава мисълта върви. Запример, искате едно писмо от мене. (1) Ето цяло едно писмо. Второто писмо ще бъде само тъй. (2) Третото ми писмо към вас ще бъде така: (3) Четвърто, ако ви пиша, ще бъде така: (4)

Едно писъмце и хем се спестява време. Сега, петото да го разложа (5). Какво образува този триъгълник? Любовь - туй е получено от този чертеж. Но това са пак елементи. Със закона на пермутациите ти ще ги разлагаш, докато имаш един геометрически резултат. __о о, о ш ь г* Тази геометрическа форма може още да се трансформира, докато раз-береш нещата какви са в зачатък. Тогава ще ги съпоставяш. Туй разделение на силите в буквата „Л° показва пло¬да, който още не е узрял. И тогава казвам: Това са сили в Л п X Ор природата, това са материали неразработени. Долу показ- U U I ва начините на разработката на плода. Тези чертежи са геометрически. Всеки един ъгъл е строго определен, дава се насоката. Но кръг с една точка е едно много хубаво писъмце, красиво напи¬сано с буквите му.

Какво означава туй 5 ? Устата, която е ненаситна. Т ?

Всичките тия форми можем да ги приведем към човешкото лице. О-то е лицето. Целокупният човек, изразен в главата.

Р-то представлява едното око и едната страна. Имате тогава: А-то е но-сът разпределен.  Почти всички букви може да турите на лицето, s х s ^ като вземете и ухото. Навсякъде ще изкарате азбука-

^—^— та. И ще видите всяка една буква от коя част на лицето е взета. Ако е взета от ухото, значи има смисъл за слу¬шането. О-то е взето от окото и от цялото лице. Това са две хиперболи и като се пресичат, образуват елипса - окото. + Значи енергиите, които образуват границите на този Божествен свят, са вечни. Човешкото око е затворено. Значи висшето, Божественото око е затворено между две вечни граници: едната граница е на миналото, а другата - на настоящето. Имаме слизане надолу - горният клепач; а долният клепач е еволюция - възлизане нагоре. Значи в окото са тия два закони. Във веждите има една инволюция. Запример пиша ви едно писмо. На-пиша го така [вж. първата фигура долу], но красиво го направя: Какво означа-ва това? Пиша ви за окото как е направено. Туря буквите, разпределям знаци-те. Ето едно писмо. Аз го наричам „Красиво око". Може да туря и този знак отгоре, [вж. втората фигура] Това са веждите. ><=>< хО Имате второ едно пресичане. Имате пак една инволюция, малко по-голя-ма. И тогава вие ще отговорите тъй... Хайде, няма да ви кажа. Предметите имат известни качества, които са фиктивни. Те не съществу-ват на предметите. Щом се увеличи интензивността на състоянието ви, вие се разширявате, имате подигане. Защото има и подигане, има и понижаване, без ти да си подигнат физически от мястото си или да си понизен. Значи, на физи-ческия свят няма никакво подигане; то е вътрешно, то е духовно нещо. Подига¬не и спадане може да стане без да се образува тази промяна на физическото поле.

Цветът показва състоянието на активността у едно живо същество. Ако е много активно, цветът е червен. Всяка идея е тъй материална, както човека. Идеята е едно живо същество, което мисли. Идеята сама по себе си мисли. Тя има форма. Ако тече една струя вода, вие с нож може да я пресечете, но ако турите електричество във водата, вие не можете да я пробиете със сабята, тя отскача. И чук ако турите, и той ще отскочи. Та, твърдостта почива на друг закон. Представете си един кръг, който има хиляди дупчици и се върти. През тия дупчици можеш ли да минеш? Не, но ако се движиш с по-голяма бързина, ти можеш да минеш през тия дупчици. Твърдостта зависи от степента на дви-жението. Най-бързо се движат твърдите тела. Божественият свят е твърд. Зна-чи твърдостта зависи от силата на движението. Най-силното движение състав-лява най-голямата твърдост. Идейният свят е с най-голяма бързина, следова-телно, той е твърд свят. Затова се казва: „Бог отделил твърдта." Абсолютни тела са тези, които дават абсолютна неразрушимост. Твърдите тела дават (*абсолютна) стабилност. Тъй обяснявам, че твърдостта зависи от силата на движението. Най-силното движение съставлява най-голямата твърдост. Зато-ва, като влизате в духовния свят, вие ще вървите по въздуха. Вечният, Божест¬веният свят е твърд, той не е жидък, не е и въздухообразен. Всеки един газ стъпва на една частица и ходи. Етерният човек ще стъпи на светлината и ще ходи. Под думата „твърдост" разбирам, че движението е абсолютно правилно. Когато двама хора се обичат, има сцепление между тях, никакво събиране ня¬ма. Духовният свят започва с деление, в духовния свят събиране няма. В Бо¬жествения свят има само един процес - деление. А делението вече образува и умножението. От умножението иде на Земята изваждането и събирането. А еволюцията е събиране, изваждане, умножение и деление. Т.е. Божественият свят започва с деление, а човешкият - със събиране. В природата има една първична материя, която не е диференцирана; тя не се дели. Тя е като едно платно, но сама е неделима. Тази материя е основата на Божествения свят, с нищо не може да се видоизмени. Диференцираната материя е разделена в съзнанието. А има една основна материя, която не е претърпяла никакво изме¬нение и Духът се съображава с нея. Тя не се дели. Всички други състояния на материята произтичат от нея. Тази материя, която е неделима, тя има едно свойство: в нея има един малък излишък, тя изхвърля този малък излишък и от него се твори видимият свят. Туй наричат у Бога, че Той е неизменяем. Умът, за да се прояви, трябва да има материали. Всеки един човек тряб-ва да работи. Всеки един човек има нещо, върху което трябва да работи. Туй, което ти направиш, то е най-ценно за тебе в дадения случай. Нещата в Божес-твения свят нямат повторение. В това седи хубостта. Запример двама души могат да изпеят една и съща песен, но тази песен не е изпята еднакво. Ето къде е разликата: единият е вложил повече чувства. Във всеки един певец има една особеност, която той влага. В Писанието се казва: „Всеки един човек се отли¬чава по нещо от другите." Ето разнообразието в природата. И това, по което се отличава човек от другите, и това, което е свойствено само на него, това е човекът. Аз мога да нарисувам едно младо дете, а после мога да го направя стар човек. Тъй също и други рисуват върху нас и ни правят млади и стари. - Защо когато човек говори за другите, има образ физически, а когато говори за себе си, никога нищо не си представя? - Той и за себе си има образ, но той е по-идеален. Невъзможното за вола е възможно за птичката. В какво отношение? Волът не може да се качи на къщата отгоре, а птичката (*може - тя) се качва. Защо? Понеже има възмож-ност. Сега, где е причината, дето волът не се качва? В господаря, че не го пуща, или у вола, че не може да се изкачи? После, един вол не може да влезе в къщата ми, а една муха може да влезе и хвърчи целия ден вътре. Волът казва: „Не ме пуща човекът да влезна в къщата му." А мухата казва: „Аз толкова дни и нощи съм прекарвала в къщата на човека." Защо? Защото аз не мога да прие¬ма вола в тази голяма форма. Казвам му: „Смали се и тогава мога да те приема в къщата си." Ние казваме: „Господ на мен не ми дава да се кача в къщата Му." Тогава в туй отношение ти си вол. На птичката Господ е позволил да се качва при Него. Това не е привилегия. Ако и волът може да се качи, няма да има противоречие. Невъзможността е в самия вол, а не в Бога. В Божествените къщи има известни места, дето Бог е позволил на вола да ходи свободно. А има и места, дето птиците не могат да идат. Една птица не може да иде 15 километра нагоре, защото ще замръзне; тя може да се качи 4-5 километра нагоре. Студът и топлината, това са две състояния на енергията, защото цялото пространство е живо. В пространството съществува един космически човек, който изпълня всичко. Някой път в съзнанието си се чувствувате, че сте гра-мадни. Това се дължи на този космически човек, който е толкова грамаден, но се движи толкова бързо, че едновременно е навсякъде. Всъщност той е и мно¬го малък. Земята е един затвор, а хората мислят, че има блага тук. Колко дни човек е щастлив на Земята? То почти живот няма, ако считате колко часа на ден прекарвате в хубаво разположение на духа. Промени, промени... Таман си радостен и веднага всичко се сгромоляса и дойде най-голямото ти страдание. Ставане - падане, качване - слизане, промени, промени, когато няма съзна¬ние. Човек трябва да се възпитава да гледа на смъртта със спокойствие. Анге¬лът на смъртта иде със страшно лице, но ако ти се предадеш, кажеш: „Да бъде Волята Божия", по-добър от него няма. Този страх е приятен. Хубаво е да дойде този срах, да потрепери малко сърцето ти. Ако потрепери сърцето ти, това показва, че ти си жив. Ако човек може да се концентрира с ума си, той може да се подигне с тялото си накъдето иска. Щом се концентрираш, ти вече действуваш във връз-ка с тези течения. Защото на Земята има известни течения, които идат от Слън¬цето и като се свържеш с тях, те ще те подигнат накъдето искаш. Но абсолютно не трябва да се съмняваш! Най-малкото съмнение ще спре мотора да се дви¬жи. Има светии, които са изучавали този закон. Те, като се концентрират, по- дигат се с тялото си. Но туй като го правиш, никой не трябва да знае. Щом го знаят хората, те ще ти пречат. Никой не трябва да знае, че ти искаш да научиш туй изкуство. Има много неща полезни, които може да учите. Един светия, като дойде при една голяма река, ще се огледа наоколо, ако няма никой, ще мине върху нея, но ако има някой, той ще чака и ще мине с всичките тъй, както и те ще минат; или, най-малкото, ще влезе във водата и ще преплува водата. И като излезе отвънка, дрехите му няма да бъдат мокри. Той само ще се изтърси и ще бъде сух. Светията, като влезе във водата, той става непроницаем. Той туря такова вещество като гъба и прави дрехите си непроницаеми. Тия празнини, той ги запълня с такава материя, еластична, упорна. Вие може да направите опит. Направете си една дълга дреха, разцепена, която може да се съединява - сами може да си образувате една магнетическа дреха и с тази мантия вие ще бъдете запазени от студа; но трябва да се концентрираш с ума си. Тази мате¬рия, ти трябва да я привлечеш от пространството и да запълняш всичките си дрехи с тази първична материя. Но все-таки трябва да имаш една дрешка; мо¬же да е от тънка материя, но тази тънка материя можеш да я направиш топла. Запример пишеш на приятелката си: „В неделя ще ида на разходка." Пи-там: така като й пишеш, умно ли си й писала? Не е умно. Именно неделята не е време за разходка. Ще й пишеш тъй: „В неделя ще седна сутринта и ще проуча- вам Библията. Всеки ден е определен за какво трябва да се използува. А в понеделник мисля да пречистя къщата." Понеделник е ден на промени, като  Месечината е той. Във вторник ще правиш сражение. Ако има бълхи, дървени-ци, гъсеници, във вторник ще воюваш с тях. Дойде ли срядата, той е ден на интелектуална, умствена работа - през целия ден все това ще се занимаваш; никакво чистене на къщата. Дойде ли четвъртък, той е ден за себе си: ще рабо¬тиш, ще гледаш да внесеш нещо благородно в себе си, да пречистиш живота си, да видиш кои черти имаш добри и кои лоши. Този ден е за пречистване на аза на човека, на себе си. Петък е ден на Любовта: ще подигнеш и проявиш любовта си. Съботата е за почивка. Черен е цветът на съботата. Така, всеки ден си има своята работа. Така и всеки ден си има определени часове за известна работа. Запри-мер, първият час е на Месечината: ще седнеш, ще направиш едно променение. И другите часове си имат своя специфична работа. Ако ние учехме, както при-родата ни учи, във всичките часове да свършим определената си работа, всич-ко ще върви добре. А сега, като не разбирате това, много работите и не ви спори. Затова, работете малко, да можете и малко да свършвате. А в разумния живот, малко ще работим и много ще свършваме. За един час ще свършваме толкова, колкото за 10 часа. Ще живеем съобразно живата природа; в нея има време, определено за всичко: за миене, за пране, за чесане, за сеене, за мис¬лене и т.н. Защото разнообразна трябва да бъде работата. Разумно трябва да работим. Запример, ако вали, ще идеш ли с ралото на нивата? Има един метър сняг навън - ще идеш ли с колата за дърва? Не, ще работиш в съгласие с приро¬дата. Ще сееш, когато е време за сеене; ще учиш, когато е време за учене; ще се чистиш, когато е време за чистене. Ти можеш да го не изпълниш, но всички¬те разумни хора изпълняват този закон. В природата има програма за всичко. Запример, засега 8 часа прекарвате в сън; 7 часа сън са достатъчни. Един и половина - два прекарвате в миене, обличане, събличане; два часа - за ядене. Колко са хората хитри! Той ще отиде на лозето да работи, ама през деня си дава много почивки и ти не можеш да го контролираш. Два часа физическа работа са достатъчни за човека. Защото ти като му туриш 2 часа да работи, той ще свърши всичката си работа и 6 часа ще му останат свободно време. Ако турите 2 часа за физическа работа, 2 часа духовно занимание и 2 часа умстве¬но занятие, много може да направите. Запример, гледам, някой математик смята, смята и почива. Целия ден смята, но колко почи¬ва през това време? Или пък някой стане набо¬жен - той целия ден само мисли, но той помисли 5-10 минути за Бога и после пак си мисли за него-вите работи. Та, чистата мисъл малцина могат да държат в себе си. Много е мъчно човек да държи една мисъл дълго време в ума си. Все човек ще смени през деня 3 състояния: материално, или на твърдата почва, после ще влезе [във] водата и ще се качи във въздуха. Ще влезе и в огъня, понеже е пара - пак въздух, пак вода и пак в твърдата поч¬ва. Човек постоянно минава от едно състояние в друго. Сегашната наука е за колективния труд на човечеството.

Е, какво означава това? Котвата, това е чо-векът, въплотен вече на Земята. Казват му отго-ре: бъди разумен, да използуваш живота, който  ти е даден. - Тази част представлява неговото око, но представлява и него¬вия нос. Те са хубави знаци. Кръстът всякога показва чистене - тежък е той. Там, дето чувствителността е чрезмерна, тя може да се превърне на мнител- ност. 1 ч [на] обяд Значи, за да се разберат двама души, те трябва да си намерят вълните и тогава да влезнат в съобщение. Всичкото е: щом се нагласиш, чуваш, щом не се нагласиш, не чуваш. 3 часа - Учителят си отиде.