(→Правила и съвети) |
|||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
| + | ПРАВИЛА И СЪВЕТИ | ||
| + | Беседа, държана пред Класа на Добродетелите на 25 декември 1925 г., петък 8.30 часа, в салона София | ||
Тайна молитва | Тайна молитва | ||
| − | + | Отношенията във физическия свят не се изменят. Ако посеете 10 ябълч- ни семена, това е отношение, към вас ще бъдат ли същите? Ако някой човек според вас е изменил своите отношения по форма, това от какво произтича? Туй променение е по отношение на какво? физическите неща не се изменят. Десетте зърна, ако стоят в кутията, няма да се изменят. Там, дето има промяна, има и растеж. Когато хората духовно се менят, значи има растеж. Една река в началото е малка и колкото отива към своето местоназначение, се увеличава, увеличава. Туй увеличаване е по механически начин. | |
| − | Отношенията във физическия свят се изменят. Ако посеете 10 | + | Отношение на живота по форма, по съдържание и по смисъл. |
| − | + | Ако аз не мога да вляза в къщата, защото съм пораснал, нито вие сте виновни, нито аз, нито вратата. Туй е станало въпреки неговото желание, той расте. Носенето на ръце, това не значи обич, това значи немощ само. Пък ако не те носят на ръце, това е друга крайност. | |
| − | Ако аз не мога да вляза в къщата, защото съм пораснал, нито вие сте виновни, нито аз, нито вратата. Туй е станало въпреки | + | В света стават промени, на които ние се учудваме, въпреки волята си. |
| − | В света стават промени, | + | Кое е истинското достойнство на човека? Че човек има достойнство, има, но в какво седи? |
| − | Кое е истинското достойнство на човека? | + | а ^ Коя е третата линия, с която мерим? ^ |
| − | + | „а" равно на „с", „в" равно на „с", следователно „а" | |
| − | + | равно на „в". | |
| − | Да допуснем, че Бог е мярката, с | + | Да допуснем, че Бог е мярката, с който мерим. Едната линия, това е чо-вешката личност; чувствата, това са неговите ближни. Когато отношението на близките към Бога и отношението на личността към Бога са едни и същи, има равенство помежду им. А равни линии са само успоредните, понеже те се стре¬мят към една цел - и едната, и другата линия пазят тия перпендикуляри еднак¬ви. Различието на успоредните линии седи, че те се движат в една и съща плос¬кост, но не изминават едно и също място. |
| − | + | Допуснете, че едната успоредна линия си | |
| − | + | има една малка кривина, после пак върви успо- | |
| − | + | редно на другата. И другата успоредна има една | |
| − | Погрешките, които хората постоянно | + | малка кривина и пак върви успоредно. Това по-казва, че има едно малко нарушение. Погрешките, които хората постоянно пра¬вят, то е в тази малка кривина, която се образува. |
| − | + | Те са успоредни, защото умът и сърцето са успоредни. Те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също пространство. Сърцето има стремеж към Бога, умът има стремеж навън, към света. Обектите на сърце¬то и на ума са едни и същи, само че умът гледа на външната страна, а сърцето - на вътрешната. Умът се интересува от формата на кутията, а сърцето раз¬глежда вътре има ли нещо за ядене. Едновременно и кутията трябва да бъде правилна, и съдържанието да бъде добро. | |
| − | Да допуснем, че вие имате един камък, но не знаете неговата цена. Но този камък аз го зная, всичко | + | „X" равно на какво е? Ако този кръг изразява един кръг от 10 сантиметра, те са 10 възможности. „X" може да е равно на 1, „х" може да е равно на 2, на 3 и т.н., „х" равно на 10. Неизвестните неща за Божествения свят са до 10. Неиз¬вестното за едного е известно за другиго. Туй, което е „х" заради вас е едини¬ца заради мене. Туй, което е „х" за едного, е двойка за вас. |
| − | Душата е равна на всички душевни явления, всички функции се явяват в | + | Да допуснем, че вие имате един камък, но не знаете неговата цена. Но този камък аз го зная, всичко е известно заради мене. В съвременния живот нали душата е един „х". На какво е равна душата? Тя е равна на едно от тези числа, от 1 до 9. |
| + | - Кога е равна на единица? | ||
| + | - Душата е равна на всички душевни явления. | ||
| + | - Това е вярно, защото всички тия функции се явяват в нея. Душата е равна на нула. Ж=0/1, равно е на 10. Всякога под душа се разбира туй, което има форма, съдържание и смисъл, в него вече има душа. | ||
| + | Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка си, вие сте мал-ко дете, имате студени крака и тя ви топли краката. Но вас ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите. Как ще оправдае-те това: в единия случай майка ви ви топли, а в другия случай ви туря студено. Имате „х" плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа). Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Само във физическия свят може да се вадят нещата. Едно изкуствено око може да го извадиш, само фи¬зическите неща могат да се изваждат, същинското око може ли да го извадиш? Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношение. | ||
| + | Всяко чувство, което може да се извади от сърцето ви и да се тури в сърцето ви, то не е органическо. Мисъл, която може да се извади из ума ви и да [се] тури, и тя не спада към органическия свят. Реалността не може да вземе от човека. Тя е неделима. Реалните неща имат отношение и те се неделими, поне¬же те са абсолютно свободни. Туй, реалното, може да изменя само своите отношения. Но то, като изменя своите отношения, нито се дели, нито се умно¬жава, нито се събира, нито влиза, нито излиза. Когато иска, влезе, когато иска, излезе. Никой не е в състояние нито да го извади, нито да го вкара. Водата може да я разделите на малки капчици, но турите ли ги на една плоскост, те пак се слеят. Това са положения само. Реалното е делимо, без да се дели. Може да има умножение, без да се е умножило. Законът на събирането и умножението е процес на растене. За да има умножение, трябва да има две неща. Ако 1 и 2 не може да съберете, може ли тогава да съберете 1 и 3? Трябва да разбирате, че са разнородни величини. Еднородни величини се събират. Но по този за¬кон, щом 1 и 2 не може да съберете, и 1 и 3 не може да съберете. В тази редица до 10, онова, което ще стане с 1 и 2, ще стане и с 1 и 3, до 10 те през същия процес ще минат. Един човек, който отива в Небето, невъзможно е за него да краде. Тази врата, през която той ще мине, едва той ще мине. И ако той мине през тази врата, не може да го обвиним, че е крал. То е абсолютно невъзмож¬но. | ||
| + | Ние наричаме водата, която е минала през този тесния път, тя е филтри-рана, без никакви утайки. Затуй страданията аз ги наричам закон на филтрира-не. А щом се радвате, то е само едно движение, излезли сте от филтъра и оти¬вате на местоназначението, дето започваш да страдаш, трябва да се филтри¬раш. Излезеш някъде, вземеш ново направление на живота си. | ||
Три линии могат ли да бъдат успоредни? Могат. Четири линии могат ли да бъдат успоредни? Могат. | Три линии могат ли да бъдат успоредни? Могат. Четири линии могат ли да бъдат успоредни? Могат. | ||
| − | + | Вие живеете зимно време, студено, нямате обуща, дрехи и дадете едно обещание, че ще посетите един приятел, който живее [на] 20-30 километра. Двама сте обещали, единият има обуща, а другият няма, единият има възмож-ност да устои на своето обещание. Човекът с обущата има благоприятни усло¬вия да се развива, а другия, неговите условия на живота не му помагат. Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате. Това в умствения свят е така. На онази птица, която има много дебели пера и онази, която няма много дебели пера, коя ще бъде по-[подвижна]? Без дрехите. В чувствата е така. Туй, което е пот¬ребно за чувствата, не е потребно за ума; туй което е потребно за ума, не е потребно за чувствата. Туй, което не можеш да направиш със сърцето си, нап¬рави го с ума си, нищо повече. | |
| − | помагат. Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате. Това | + | - Ще се хване ли? |
| − | Когато животът е неразумен, | + | - Хваща се, разбира се. В моралния свят има методи и начини на дейст-вие. Често вие се спъвате и казвате: „Туй не може да го направя." Защо? Три причини има, които са ясни: волята ли ти е слаба, сърцето ли ти е слабо, или умът ти е слаб. - „Не ми е слабо нищо. Не искам." То е друг въпрос. |
| − | Счупил | + | Когато животът е неразумен, е животински, когато е разумен, е човешки, когато е чист, е ангелски, когато е добър, е Божествен. По същество човек трябва да запази мира си: и когато му дават, и когато му вземат всичко назад, той трябва да бъде радостен. Защото, ако не знае защо онзи му взима нещата назад, той трябва да има пред вид в душата си да му даде нещо по-хубаво. Но аз не зная неговите намерения. Човек трябва да се пази, да не влезе в проти-воречие със себе си, защото тъй ще си създаде едно нещастие. Ако неразполо¬жението му е писано, е по-силно от всички блага. Значи аз нямам никакви убеждения. Щом тръгна за Небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико. Обидата аз считам един хвърлен камък в градината ми. Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скърбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са? Ще си кажа: „Какво се постига с тази постъпка? На Бога ще угодя ли, на ангелите, пред добрите хора ще се повдигне ли моето мнение пред тях? Тогава ще го направя; а ако аз с това ще си уроня престижа, тогава тази постъпка ще я изхвърля." (Тазидосет- ливостнееупчелите.аутози, който им хвърлил брашното.) Трябва да се внесе едно ново решение (_) на туй различие, което съществува. Тогава не се карат, погодят се. |
| − | Всички наши мисли | + | Счупил нещо, ама донесъл повече, тогава вие това не го считате за [ло-шо]. Тия отношения съществуват и в духовния свят. Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически. Законът е там: По въз-можност никой не трябва да причинява вреда съзнателно никому. Но има не-обходими страдания, което трябва да причините на човека, за да го изцерите. Например изкълчил си крака - ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи!" - Трябваше, като вървиш по пътя, да бъдеш много внимате-лен. Много пъти имаме мисли, чувства изкълчени. В морално отношение, за да бъде човек духовно свободен, той почти не трябва да има никакви връзки, за да бъде свободен и свободно да се проявява. Най-мъчното е човек да познава отношенията на Невидимия свят, как са поставени работите. Докато човек знае, че такава е само Волята Божия, светът е разумен. То е една максима. Който не иска да влезе в противоречие, той трябва да мисли, че светът е разумен, че Божията разумност навсякъде прониква. Не нашия свят, в който ние живеем, но извън света, в началото ние живеем разумно. Тогава всяко противоречие, което се явява в чувствата, ума и волята, може да се изправи. Ти, за да нака¬раш една мечка да те обича, ти всеки ден трябва да я храниш и най-после какво благо ще ти донесе мечката? Защо да я не пуснеш в гората, тя сама да си изкарва прехраната? |
| − | Човек трябва да яде с благодарност | + | Правилото: Всички наши мисли и чувства, всяка наша мисъл, всяко чув-ство и всяко действие, направено ли е здраво или не? В туй отношение законът е абсолютен. Всяко нещо трябва да бъде абсолютно направено. |
| − | Бог е онази абсолютна мярка, с която се уравновесяват всички | + | Човек трябва да яде с благодарност; ако яде с благодарност, той ще се измени. Не се изискват много години, то е една минута, една секунда. Той не може да го забележи, но ще почувствува, че в него има една промяна - и той не знае кога е станала. За пример, имаш един приятел, не искаш да го видиш, но изведнаж видиш, че нещо се е изменил и той пък ти е приятел. То е от Бога. И Господ ти казва, той ти е донесъл цял серви[...] Туй не е постижение, а е нераз¬биране на нещата. Щом разбираме този човек, който не обичаш, той може да ти бъде полезен. На една пчеличка няма да направя пакост, може да имам нужда от нея. Тя ще ми покаже къде ще има мед, къде са цветята. (Гине може да обичаш Бога, щом имаш противоречие. Тъй е, и аз сега не вярвам, че обичам Бога.) Бог е онази абсолютна мярка, с която се уравновесяват всички противо¬речия. Дойде ли Господ, всички противоречия изчезват. |
| − | + | (Закуска в 11 часа с по две гевречета.) | |
| − | ( | + | Ако 10 души за 10 деня изорават 20 декара земя, един човек за 10 деня колко земя ще изоре? - „X". Или: 1 човек за 10 деня обработва 1 декар земя, 10 души за 10 деня колко земя ще изорат? - „X". Двама души за 5 деня обработват 1 декар земя, двама души за 10 деня колко земя ще обработят? - „X". А двама души за 365 деня колко земя ще обработят? - „X". |
| − | + | Когато се увеличава времето, увеличава се и работата; ако времето е същото, а увеличаваме хората, резултатът е същия. Закон е: Имаш едно нераз¬положение - казвам, ще продължиш времето. Неразположението е необрабо¬тена земя и затуй трябва да се обработи. Колко време ще ти вземе, да изчис¬лиш колко ще ти взема да я обработиш. Пък някъде ще увеличим броя на работ¬ниците, без да увеличим времето. В същия срок да свършат повече работа. Щом имаш неразположение, свържи се с 10, 20 души добри хора и неразполо¬жението ще изчезне. | |
| − | Ако | + | Ако ви попитат кой е погледът на добрия? Лъчите на 90 градуса дават по- голяма топлина, но са много ярки и по-голямо дразнене правят. Същинските лъчи имат най-малък наклон. Има един ъгъл на падането на светлината, която иде от окото. Когато светлината пада по естествения наклон, туй наричаме добрия поглед. И чувството си има закон за проявата. Защото всяко чувство, всяка мисъл завземат микроскопическо място в организма. Проявата на чувс¬твото взема една стомилионна част от милиметъра Не само проявата, то е активно. Защото всички неща, които се проявяват, имат си форма. В природа¬та всякога има една вътрешна обмяна: даваш и вземаш. |
| − | Всичко тече, което е вътре | + | Всичко тече, което е вътре; това, което не тече - подразбира се: всичко не тече, което е под това, което тече. |
| − | Доказаното не може да се докаже и видяното не може да се види. Вашият приятел може да се яви в една животинска форма, в един извор, в една мушица | + | Трябва да допуснеш противоречието, за да може да разсъждаваш. „X" е противоречие, искам да го определя. |
| − | Духовният човек включва религиозния, но религиозният не включва | + | Доказаното не може да се докаже и видяното не може да се види. |
| − | + | Вашият приятел може да се яви в една животинска форма, в един извор, в една мушица, във всички тия форми той върви, върви, докато най-после дой-де в една форма, която вас ви е понятна - човешката. | |
| − | Има | + | Духовният човек включва религиозния, но религиозният не включва ду-ховния. |
| − | Човек не трябва да се гризе | + | Има известни положения, дето човек може да чувствува правилно само по известен начин, правилно да се проявят чувствата само по известен начин. В моралността, ако едно дете има една кутия покрита, учителят няма право да отвори кутията да види какво има вътре. Щом аз съм Учител, аз съм ясновидец, мога да видя през капака. Всяко чувство и всяка мисъл е написана на лицето ми, прочети какво мисля за тебе. Той казва: „Какво мислиш за мене?" Казвам: Прочети на лицето ми. Когато вали дъжд, природата завие лицето, да се не намацат буквите. Природата е написала толкова ситно някои неща, тъй ги е скрила, че ти трябва голям микроскоп, да ги четеш. Природата казва: „Аз бора¬вя с малките пространства." Човек трябва да знае, че светът е един непрери- вен интензивен поток и да има всичкото смирение да се учи винаги. Красиво е човек да има онова будно съзнание, но не само кратко, но в дадения случай да знае кои образи са красиви. Защото не всяка мисъл, която минава покрай нас, тя е чужда мисъл. Трябва да различаваме доброто у мене и доброто у другите, може да го приемем. Пък възможно е и лошите мисли аз да ги създавам. То е една възможност на свободната воля. |
| − | + | Има начин чрез закона на интуицията да се дават знания. Най-първо трябва да развивате интуицията, пък после, след години, може да се ползувате от плода на тази интуиция. Човек трябва да бъде буден. Човек трябва да остави всичко да тече до него, но трябва да пази равновесие вътре. | |
| + | Човек не трябва да се гризе, но трябва да има разположение на душата. Здравословното състояние зависи от онази морална чистота. Всякога пред Бога човек трябва да бъде чист, да отвори душата си пред Невидимия свят, пред Бога, пред ангелите и пред хората. Един човек, когато крие нещата, той се намира под един цветарник. Човек трябва да отвори душата си пред Невиди¬мия свят, за да може да обнови душата. Имате един приятел и между вас се ражда един спор. Най-първо ще определите разумен ли е той, ходи ли по Бога. Ако той не може да ви изведе, значи не е в неговото положение, значи има друг закон. Ако не може да се примирите, че във вас има една погрешка, той не е на правата страна или вие не сте на правата страна: или в него има една погрешка и той е на правата страна, или той не е на правата страна. Две поло¬жения има, които могат да бъдат верни. Защото, ако хората ходят по Бога и не могат да изгладят малките работи, не зная какъв ще бъде този живот по Бога. Най-първо ще видя разумен ли е той, ходи ли по Бога, съществуват ли тези три положения, всичко е вътре. | ||
| + | САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ! | ||
| + | (След обяд същия ден, в 4 часа, В салона.) | ||
| + | Под „млада сестра" разбирам от какво вещество са направени, а под „нови" тяхната проява. Когато аз се радвам на всичко, то е служене на Бога, това е конкретната идея за служене на Бога. Когато [човек] служи на Бога, Той е много внимателен. То е най-хубавото учение. Аз съм опитал туй учение, Бо-жественият принцип работи. Сега аз ще ходя за Господа. Аз се радвам, че мога да ходя. Радвам се, свободен съм. Тръгна, мине някоя кола, каже: „Качи се!" Но когато каже, може да се случи кал и аз няма да мина калта. Каже ли човек да служи на Господа, всичко минава много хубаво, няма противоречия. Когато аз се радвам, че мога да ходя, цялото тяло в човека се радва. Той казва: „Аз ще служа на Бога." | ||
| + | - Кое е по-Високо: доволството или радостта? | ||
| + | - Доволството иде от работата, че добре е свършена, а радостта иде, че тази работа е излязла успешна. Ние се радваме на Слънцето, понеже ни дона¬ся повече, отколкото очакваме. В радостта има нещо, едно разрешение, ти се радваш, веселие се долива. Когато Слънцето изгрее, човек се радва. Като се наяде, човек е доволен. Благодарността седи в това, че ти си имал тази приви¬легия на радостта. Благодарността е по-високо състояние на духа. Може да е благодарен само разумният човек. Децата се радват, а разумните благодарят, а слугите са доволни, защото си вършат работата и им плащат. Започвай с високото. Най-първо благодарен да бъде човек. Щом имаш високото, другото ще дойде. То включва всички неща в себе си. | ||
| + | Тази идея, която разбирате без да ви разправят, тя е на Бога. | ||
| + | Тази идея, която наполовина трябва да се обясни, тя е на ближния. | ||
| + | Тази идея, която искате напълно да се докаже, тя е идея на личността. , | ||
| + | Хората искат да си обяснят някои работи. Аз зная, Божествените работи остават необяснени. По Божественому аз кажа нещо и не го доказвам, нито се спирам да говоря за него. Божественото всеки разбира. Духовният човек съ-държа в себе си религиозния, но религиозният човек трябва да учи духовното. Вървиш по пътя, не си знаеш пътя. Причината не е в тебе, светлината я няма. Дойде ли светлината, може да намериш пътя. Тогава, дойде ли Божествената светлина, той всичко вижда. Има една възможност, тя ще дойде, неизбежно ще дойде. Той ще седи и ще чака, докато се пукне зората. Като се пукне зора¬та, ще тръгне. Туй е закон: като дойде светлината, ще тръгне. Ти се страхуваш - щом дойде светлината, страхът изчезва. | ||
| + | Когато хората духовно се менят, значи те растат. | ||
| + | Ако от 12 души всеки един обърне на година по един човек в правия път, следната година всички те обърнат по един, след колко години ще се обърне целият свят? Първата година -12 души, втората - 24, третата - 48, четвъртата - 96 и т.н. | ||
| + | Добрата молитва | ||
Версия от 21:55, 5 март 2011
Правила и съвети
ПРАВИЛА И СЪВЕТИ Беседа, държана пред Класа на Добродетелите на 25 декември 1925 г., петък 8.30 часа, в салона София Тайна молитва Отношенията във физическия свят не се изменят. Ако посеете 10 ябълч- ни семена, това е отношение, към вас ще бъдат ли същите? Ако някой човек според вас е изменил своите отношения по форма, това от какво произтича? Туй променение е по отношение на какво? физическите неща не се изменят. Десетте зърна, ако стоят в кутията, няма да се изменят. Там, дето има промяна, има и растеж. Когато хората духовно се менят, значи има растеж. Една река в началото е малка и колкото отива към своето местоназначение, се увеличава, увеличава. Туй увеличаване е по механически начин. Отношение на живота по форма, по съдържание и по смисъл. Ако аз не мога да вляза в къщата, защото съм пораснал, нито вие сте виновни, нито аз, нито вратата. Туй е станало въпреки неговото желание, той расте. Носенето на ръце, това не значи обич, това значи немощ само. Пък ако не те носят на ръце, това е друга крайност. В света стават промени, на които ние се учудваме, въпреки волята си. Кое е истинското достойнство на човека? Че човек има достойнство, има, но в какво седи? а ^ Коя е третата линия, с която мерим? ^ „а" равно на „с", „в" равно на „с", следователно „а" равно на „в". Да допуснем, че Бог е мярката, с който мерим. Едната линия, това е чо-вешката личност; чувствата, това са неговите ближни. Когато отношението на близките към Бога и отношението на личността към Бога са едни и същи, има равенство помежду им. А равни линии са само успоредните, понеже те се стре¬мят към една цел - и едната, и другата линия пазят тия перпендикуляри еднак¬ви. Различието на успоредните линии седи, че те се движат в една и съща плос¬кост, но не изминават едно и също място. Допуснете, че едната успоредна линия си има една малка кривина, после пак върви успо- редно на другата. И другата успоредна има една малка кривина и пак върви успоредно. Това по-казва, че има едно малко нарушение. Погрешките, които хората постоянно пра¬вят, то е в тази малка кривина, която се образува. Те са успоредни, защото умът и сърцето са успоредни. Те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също пространство. Сърцето има стремеж към Бога, умът има стремеж навън, към света. Обектите на сърце¬то и на ума са едни и същи, само че умът гледа на външната страна, а сърцето - на вътрешната. Умът се интересува от формата на кутията, а сърцето раз¬глежда вътре има ли нещо за ядене. Едновременно и кутията трябва да бъде правилна, и съдържанието да бъде добро. „X" равно на какво е? Ако този кръг изразява един кръг от 10 сантиметра, те са 10 възможности. „X" може да е равно на 1, „х" може да е равно на 2, на 3 и т.н., „х" равно на 10. Неизвестните неща за Божествения свят са до 10. Неиз¬вестното за едного е известно за другиго. Туй, което е „х" заради вас е едини¬ца заради мене. Туй, което е „х" за едного, е двойка за вас. Да допуснем, че вие имате един камък, но не знаете неговата цена. Но този камък аз го зная, всичко е известно заради мене. В съвременния живот нали душата е един „х". На какво е равна душата? Тя е равна на едно от тези числа, от 1 до 9. - Кога е равна на единица? - Душата е равна на всички душевни явления. - Това е вярно, защото всички тия функции се явяват в нея. Душата е равна на нула. Ж=0/1, равно е на 10. Всякога под душа се разбира туй, което има форма, съдържание и смисъл, в него вече има душа. Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка си, вие сте мал-ко дете, имате студени крака и тя ви топли краката. Но вас ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите. Как ще оправдае-те това: в единия случай майка ви ви топли, а в другия случай ви туря студено. Имате „х" плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа). Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Само във физическия свят може да се вадят нещата. Едно изкуствено око може да го извадиш, само фи¬зическите неща могат да се изваждат, същинското око може ли да го извадиш? Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношение. Всяко чувство, което може да се извади от сърцето ви и да се тури в сърцето ви, то не е органическо. Мисъл, която може да се извади из ума ви и да [се] тури, и тя не спада към органическия свят. Реалността не може да вземе от човека. Тя е неделима. Реалните неща имат отношение и те се неделими, поне¬же те са абсолютно свободни. Туй, реалното, може да изменя само своите отношения. Но то, като изменя своите отношения, нито се дели, нито се умно¬жава, нито се събира, нито влиза, нито излиза. Когато иска, влезе, когато иска, излезе. Никой не е в състояние нито да го извади, нито да го вкара. Водата може да я разделите на малки капчици, но турите ли ги на една плоскост, те пак се слеят. Това са положения само. Реалното е делимо, без да се дели. Може да има умножение, без да се е умножило. Законът на събирането и умножението е процес на растене. За да има умножение, трябва да има две неща. Ако 1 и 2 не може да съберете, може ли тогава да съберете 1 и 3? Трябва да разбирате, че са разнородни величини. Еднородни величини се събират. Но по този за¬кон, щом 1 и 2 не може да съберете, и 1 и 3 не може да съберете. В тази редица до 10, онова, което ще стане с 1 и 2, ще стане и с 1 и 3, до 10 те през същия процес ще минат. Един човек, който отива в Небето, невъзможно е за него да краде. Тази врата, през която той ще мине, едва той ще мине. И ако той мине през тази врата, не може да го обвиним, че е крал. То е абсолютно невъзмож¬но. Ние наричаме водата, която е минала през този тесния път, тя е филтри-рана, без никакви утайки. Затуй страданията аз ги наричам закон на филтрира-не. А щом се радвате, то е само едно движение, излезли сте от филтъра и оти¬вате на местоназначението, дето започваш да страдаш, трябва да се филтри¬раш. Излезеш някъде, вземеш ново направление на живота си. Три линии могат ли да бъдат успоредни? Могат. Четири линии могат ли да бъдат успоредни? Могат. Вие живеете зимно време, студено, нямате обуща, дрехи и дадете едно обещание, че ще посетите един приятел, който живее [на] 20-30 километра. Двама сте обещали, единият има обуща, а другият няма, единият има възмож-ност да устои на своето обещание. Човекът с обущата има благоприятни усло¬вия да се развива, а другия, неговите условия на живота не му помагат. Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате. Това в умствения свят е така. На онази птица, която има много дебели пера и онази, която няма много дебели пера, коя ще бъде по-[подвижна]? Без дрехите. В чувствата е така. Туй, което е пот¬ребно за чувствата, не е потребно за ума; туй което е потребно за ума, не е потребно за чувствата. Туй, което не можеш да направиш със сърцето си, нап¬рави го с ума си, нищо повече. - Ще се хване ли? - Хваща се, разбира се. В моралния свят има методи и начини на дейст-вие. Често вие се спъвате и казвате: „Туй не може да го направя." Защо? Три причини има, които са ясни: волята ли ти е слаба, сърцето ли ти е слабо, или умът ти е слаб. - „Не ми е слабо нищо. Не искам." То е друг въпрос. Когато животът е неразумен, е животински, когато е разумен, е човешки, когато е чист, е ангелски, когато е добър, е Божествен. По същество човек трябва да запази мира си: и когато му дават, и когато му вземат всичко назад, той трябва да бъде радостен. Защото, ако не знае защо онзи му взима нещата назад, той трябва да има пред вид в душата си да му даде нещо по-хубаво. Но аз не зная неговите намерения. Човек трябва да се пази, да не влезе в проти-воречие със себе си, защото тъй ще си създаде едно нещастие. Ако неразполо¬жението му е писано, е по-силно от всички блага. Значи аз нямам никакви убеждения. Щом тръгна за Небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико. Обидата аз считам един хвърлен камък в градината ми. Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скърбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са? Ще си кажа: „Какво се постига с тази постъпка? На Бога ще угодя ли, на ангелите, пред добрите хора ще се повдигне ли моето мнение пред тях? Тогава ще го направя; а ако аз с това ще си уроня престижа, тогава тази постъпка ще я изхвърля." (Тазидосет- ливостнееупчелите.аутози, който им хвърлил брашното.) Трябва да се внесе едно ново решение (_) на туй различие, което съществува. Тогава не се карат, погодят се. Счупил нещо, ама донесъл повече, тогава вие това не го считате за [ло-шо]. Тия отношения съществуват и в духовния свят. Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически. Законът е там: По въз-можност никой не трябва да причинява вреда съзнателно никому. Но има не-обходими страдания, което трябва да причините на човека, за да го изцерите. Например изкълчил си крака - ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи!" - Трябваше, като вървиш по пътя, да бъдеш много внимате-лен. Много пъти имаме мисли, чувства изкълчени. В морално отношение, за да бъде човек духовно свободен, той почти не трябва да има никакви връзки, за да бъде свободен и свободно да се проявява. Най-мъчното е човек да познава отношенията на Невидимия свят, как са поставени работите. Докато човек знае, че такава е само Волята Божия, светът е разумен. То е една максима. Който не иска да влезе в противоречие, той трябва да мисли, че светът е разумен, че Божията разумност навсякъде прониква. Не нашия свят, в който ние живеем, но извън света, в началото ние живеем разумно. Тогава всяко противоречие, което се явява в чувствата, ума и волята, може да се изправи. Ти, за да нака¬раш една мечка да те обича, ти всеки ден трябва да я храниш и най-после какво благо ще ти донесе мечката? Защо да я не пуснеш в гората, тя сама да си изкарва прехраната? Правилото: Всички наши мисли и чувства, всяка наша мисъл, всяко чув-ство и всяко действие, направено ли е здраво или не? В туй отношение законът е абсолютен. Всяко нещо трябва да бъде абсолютно направено. Човек трябва да яде с благодарност; ако яде с благодарност, той ще се измени. Не се изискват много години, то е една минута, една секунда. Той не може да го забележи, но ще почувствува, че в него има една промяна - и той не знае кога е станала. За пример, имаш един приятел, не искаш да го видиш, но изведнаж видиш, че нещо се е изменил и той пък ти е приятел. То е от Бога. И Господ ти казва, той ти е донесъл цял серви[...] Туй не е постижение, а е нераз¬биране на нещата. Щом разбираме този човек, който не обичаш, той може да ти бъде полезен. На една пчеличка няма да направя пакост, може да имам нужда от нея. Тя ще ми покаже къде ще има мед, къде са цветята. (Гине може да обичаш Бога, щом имаш противоречие. Тъй е, и аз сега не вярвам, че обичам Бога.) Бог е онази абсолютна мярка, с която се уравновесяват всички противо¬речия. Дойде ли Господ, всички противоречия изчезват. (Закуска в 11 часа с по две гевречета.) Ако 10 души за 10 деня изорават 20 декара земя, един човек за 10 деня колко земя ще изоре? - „X". Или: 1 човек за 10 деня обработва 1 декар земя, 10 души за 10 деня колко земя ще изорат? - „X". Двама души за 5 деня обработват 1 декар земя, двама души за 10 деня колко земя ще обработят? - „X". А двама души за 365 деня колко земя ще обработят? - „X". Когато се увеличава времето, увеличава се и работата; ако времето е същото, а увеличаваме хората, резултатът е същия. Закон е: Имаш едно нераз¬положение - казвам, ще продължиш времето. Неразположението е необрабо¬тена земя и затуй трябва да се обработи. Колко време ще ти вземе, да изчис¬лиш колко ще ти взема да я обработиш. Пък някъде ще увеличим броя на работ¬ниците, без да увеличим времето. В същия срок да свършат повече работа. Щом имаш неразположение, свържи се с 10, 20 души добри хора и неразполо¬жението ще изчезне. Ако ви попитат кой е погледът на добрия? Лъчите на 90 градуса дават по- голяма топлина, но са много ярки и по-голямо дразнене правят. Същинските лъчи имат най-малък наклон. Има един ъгъл на падането на светлината, която иде от окото. Когато светлината пада по естествения наклон, туй наричаме добрия поглед. И чувството си има закон за проявата. Защото всяко чувство, всяка мисъл завземат микроскопическо място в организма. Проявата на чувс¬твото взема една стомилионна част от милиметъра Не само проявата, то е активно. Защото всички неща, които се проявяват, имат си форма. В природа¬та всякога има една вътрешна обмяна: даваш и вземаш. Всичко тече, което е вътре; това, което не тече - подразбира се: всичко не тече, което е под това, което тече. Трябва да допуснеш противоречието, за да може да разсъждаваш. „X" е противоречие, искам да го определя. Доказаното не може да се докаже и видяното не може да се види. Вашият приятел може да се яви в една животинска форма, в един извор, в една мушица, във всички тия форми той върви, върви, докато най-после дой-де в една форма, която вас ви е понятна - човешката. Духовният човек включва религиозния, но религиозният не включва ду-ховния. Има известни положения, дето човек може да чувствува правилно само по известен начин, правилно да се проявят чувствата само по известен начин. В моралността, ако едно дете има една кутия покрита, учителят няма право да отвори кутията да види какво има вътре. Щом аз съм Учител, аз съм ясновидец, мога да видя през капака. Всяко чувство и всяка мисъл е написана на лицето ми, прочети какво мисля за тебе. Той казва: „Какво мислиш за мене?" Казвам: Прочети на лицето ми. Когато вали дъжд, природата завие лицето, да се не намацат буквите. Природата е написала толкова ситно някои неща, тъй ги е скрила, че ти трябва голям микроскоп, да ги четеш. Природата казва: „Аз бора¬вя с малките пространства." Човек трябва да знае, че светът е един непрери- вен интензивен поток и да има всичкото смирение да се учи винаги. Красиво е човек да има онова будно съзнание, но не само кратко, но в дадения случай да знае кои образи са красиви. Защото не всяка мисъл, която минава покрай нас, тя е чужда мисъл. Трябва да различаваме доброто у мене и доброто у другите, може да го приемем. Пък възможно е и лошите мисли аз да ги създавам. То е една възможност на свободната воля. Има начин чрез закона на интуицията да се дават знания. Най-първо трябва да развивате интуицията, пък после, след години, може да се ползувате от плода на тази интуиция. Човек трябва да бъде буден. Човек трябва да остави всичко да тече до него, но трябва да пази равновесие вътре. Човек не трябва да се гризе, но трябва да има разположение на душата. Здравословното състояние зависи от онази морална чистота. Всякога пред Бога човек трябва да бъде чист, да отвори душата си пред Невидимия свят, пред Бога, пред ангелите и пред хората. Един човек, когато крие нещата, той се намира под един цветарник. Човек трябва да отвори душата си пред Невиди¬мия свят, за да може да обнови душата. Имате един приятел и между вас се ражда един спор. Най-първо ще определите разумен ли е той, ходи ли по Бога. Ако той не може да ви изведе, значи не е в неговото положение, значи има друг закон. Ако не може да се примирите, че във вас има една погрешка, той не е на правата страна или вие не сте на правата страна: или в него има една погрешка и той е на правата страна, или той не е на правата страна. Две поло¬жения има, които могат да бъдат верни. Защото, ако хората ходят по Бога и не могат да изгладят малките работи, не зная какъв ще бъде този живот по Бога. Най-първо ще видя разумен ли е той, ходи ли по Бога, съществуват ли тези три положения, всичко е вътре. САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ! (След обяд същия ден, в 4 часа, В салона.) Под „млада сестра" разбирам от какво вещество са направени, а под „нови" тяхната проява. Когато аз се радвам на всичко, то е служене на Бога, това е конкретната идея за служене на Бога. Когато [човек] служи на Бога, Той е много внимателен. То е най-хубавото учение. Аз съм опитал туй учение, Бо-жественият принцип работи. Сега аз ще ходя за Господа. Аз се радвам, че мога да ходя. Радвам се, свободен съм. Тръгна, мине някоя кола, каже: „Качи се!" Но когато каже, може да се случи кал и аз няма да мина калта. Каже ли човек да служи на Господа, всичко минава много хубаво, няма противоречия. Когато аз се радвам, че мога да ходя, цялото тяло в човека се радва. Той казва: „Аз ще служа на Бога." - Кое е по-Високо: доволството или радостта? - Доволството иде от работата, че добре е свършена, а радостта иде, че тази работа е излязла успешна. Ние се радваме на Слънцето, понеже ни дона¬ся повече, отколкото очакваме. В радостта има нещо, едно разрешение, ти се радваш, веселие се долива. Когато Слънцето изгрее, човек се радва. Като се наяде, човек е доволен. Благодарността седи в това, че ти си имал тази приви¬легия на радостта. Благодарността е по-високо състояние на духа. Може да е благодарен само разумният човек. Децата се радват, а разумните благодарят, а слугите са доволни, защото си вършат работата и им плащат. Започвай с високото. Най-първо благодарен да бъде човек. Щом имаш високото, другото ще дойде. То включва всички неща в себе си. Тази идея, която разбирате без да ви разправят, тя е на Бога. Тази идея, която наполовина трябва да се обясни, тя е на ближния. Тази идея, която искате напълно да се докаже, тя е идея на личността. , Хората искат да си обяснят някои работи. Аз зная, Божествените работи остават необяснени. По Божественому аз кажа нещо и не го доказвам, нито се спирам да говоря за него. Божественото всеки разбира. Духовният човек съ-държа в себе си религиозния, но религиозният човек трябва да учи духовното. Вървиш по пътя, не си знаеш пътя. Причината не е в тебе, светлината я няма. Дойде ли светлината, може да намериш пътя. Тогава, дойде ли Божествената светлина, той всичко вижда. Има една възможност, тя ще дойде, неизбежно ще дойде. Той ще седи и ще чака, докато се пукне зората. Като се пукне зора¬та, ще тръгне. Туй е закон: като дойде светлината, ще тръгне. Ти се страхуваш - щом дойде светлината, страхът изчезва. Когато хората духовно се менят, значи те растат. Ако от 12 души всеки един обърне на година по един човек в правия път, следната година всички те обърнат по един, след колко години ще се обърне целият свят? Първата година -12 души, втората - 24, третата - 48, четвъртата - 96 и т.н. Добрата молитва