Разлика между версии на „Търпение - 1924“

Текуща версия към 19:52, 5 март 2011

Младежки окултен клас

1923

1924

Разумният живот (Четири книжки) - MOK - 3

26. Търпение - 1924

Двадесет и шеста лекция от Учителя 3 април 1924 г., София

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.

Тайна молитва

Прочетоха се няколко от работите върху темата: „Целите на съвременната наука“.

Сега ще ви задам една тема, върху която искам да работите самостоятелно. Тя ще бъде: „Най-добрият метод за самообладание“. Най-първо ще направите един опит и после ще се изкажете кой е най-добрият метод за самообладание. Всеки ще се изкаже самостоятелно. Каквото напише, ще го приложи.

При изучаване на Природата трябва да спазвате най-малко две правила: първо, Природата всякога си служи с картини, с образи; второ, тя пристъпва от видимото към невидимото, т. е. от това, което е близко до човешкия Дух, към онова, което е далеч от него. Следователно при първите ваши изследвания вие ще вземете една картина от Природата тъй, както си е, без никакви коментарии, както децата, и вижте какво впечатление ще произведе тази картина върху вас. Може да възразите: „Защо трябва да се постъпи така?“ – По следния прост закон: ако вие поставите едно житно зърно в земята, трябва ли то да философства? Това житно зърно най-напред се опитва да разбере почвата. И после какво прави? – Спуща своите корени надолу. То иска само да разбере почвата, никакви коментари не прави. Следователно, като спусне своите корени долу, първият процес е почнат – значи житното зърно е схванало добре задачата си. Второто желание на житното зърно е да разбере туй, което е над почвата отгоре. Ако една картина не остави дълбоко впечатление у вас, вие никога не може да разберете вътрешния смисъл на този образ, защото образите на Природата са живи.

Всеки от вас представлява един образ. По тяло вие сте живи образи. Вие какво правите обаче? Срещнете един ваш приятел и веднага искате да го разберете. Не, не се старайте към това, оставете този образ или тялото на вашия приятел да направи известно впечатление върху вас, както правят децата. Този е най-простият начин за разбиране даден образ и най-естественият път за придобиване на истинско Знание. Оставите ли вашата философия на обективния ум да вземе надмощие във вас, той ще ви тури в един крив път и вие ще направите една грешка. Съвременните учени хора тук именно правят погрешка: те искат да обяснят философски какви са крайните цели на Природата. Как ще я разберат? Че те още не разбират Природата, те още не са приложили нейните дълбоки закони, те не са проникнали в нейните вътрешни образи. Запитайте съвременните психолози, които говорят за човешката душа, за човешкия интелект, за човешкото сърце, как познават този ум, това сърце, тази душа, те не ще могат да ви кажат нищо положително, както не знаят де се намира човешкият ум. Те казват: „Умът на човека е в мозъка.“ Да, но на кое място е концентриран той? Де е човешкото сърце, също не знаят. Аз ви казах, че когато Природата иска да определи какъв е умът на някой човек, тя го определя по носа, по дължината на челото, по дължината на брадата. След това тя определя посоката на сърцето. Посоката на сърцето е точно диаметрално противоположна на тая на ума.

Да кажем, че линията АВ представлява движението на ума; тогава движението на сърцето ще бъде линията СD. Вие може да проверите това, като погледнете носа на когото и да е. Онези хора, у които интелектуалният стремеж е по-силен, носът им долу е по-сплеснат, те нямат широк нос – такива хора мислят повече, а по-малко чувстват. На други носът е по-къс, но по-широк – те мислят по-малко, а чувстват повече. Като казвам, че някои хора много мислят, не значи, че могат да реализират всичко. Мисъл е това, което може да се реализира. И чувствата също тъй трябва да се реализират, не е въпросът човек само да чувства. Знаете ли на какво мяза чувстването? Представете си, че аз съм готвач, готвя ядене, а вие дойдете при мене, приближите се около тенджерата и започвате да миришете, като си въобразявате само, че ядете. Всъщност ядете ли? Не, яденето не е реализирано. С такова чувство човек може ли да живее? Вие само чувствате парата, която излиза из тенджерата, но в устата ви нищо не влиза. Така могат да се хранят само умрелите хора, а живият човек трябва да вкуси от яденето. Този закон трябва да се приложи еднакво и към сърцето, и към ума. Някой казва: „Аз мисля.“ Питам: какъв е обектът на вашата мисъл, може ли твоята мисъл да се приложи?

Сега вие как можете да приложите това учение? Допуснете, че някой човек има рана на крака си и казва: „Не мога да ходя.“ Онзи човек, който разбира закона, като го чуе да се оплаква от болка на крака, ще му даде цяр, ще го излекува и той ще бъде способен да ходи. Добре, да кажем, че двама от класа не могат да се разберат; тогава какъв ще бъде вашият цяр? Нали сте интелектуални типове – казвате, че трябва да живеете братски, да се спогаждате, да бъдете идейни типове, да имате стремеж към доброто и т. н. Всичко това е хубаво, но тия двама съученици са скарани, въпреки техните идеи. Дойде единият – другият обърне гърба си към него, казва: „Аз съм зает сега, имам някаква мисъл.“ Каква мисъл има? – Да си обръща гърба. Единият да си обръща дясната страна, а другият – лявата. Каква философия има в това? Виждали ли сте какво правят петлите? – Единият се надига – и другият се надига, казва: „Ти мислиш, че аз съм толкова прост!“ Това, което правят хората, правят и петлите, и в тях има известно разсъждение. Тук обаче няма никаква философия.

Това са известни навици, но щом дойдем до разумното разбиране на Природата, ние трябва да направим един опит със себе си. Ето защо ви казвам да пишете върху темата: „Най-добрият метод за самообладание“. Но искам да напишете нещо, което вие сте изживели. То ще бъде един ценен принос. Всеки от вас нали има някакъв свой метод? Ще си напишете вашите методи за самообладание. Всички сили, които Природата е турила в действие, имат свои определени посоки. Единственото нещо, което се изисква от вас, е следното: никога не поставяйте пречка на Природата, когато действа във вас, за да не се спънете. Природата, която действа върху вас, е жива. Мнозина казват: „Няма по-добра учителка от Природата.“ Поне аз не съм намерил по-добра учителка от нея. Ако вие я слушате, тя може да ви даде ценни внушения и ценни упътвания, може да изправи почти всичките ваши погрешки, да направи живота ви на Земята разумен, даже и щастлив. У всички ви има следната погрешка: четете един роман, писан от някой си автор, който възпроизвежда живота на един герой; този герой ви харесва толкова много, че вие искате да му подражавате. Но като подражавате, не излиза така успешно, както е в романа. Всички автори, които пишат романи, излагат в романа само художествени картини, но това не са опити, които те сами са правили. Никой автор не е правил опита върху себе си, той само си въобразява и казва: „Героят трябва да живее тъй или иначе, да се пожертва; героинята също тъй трябва да пожертва живота си“ и т. н. Но всичко това са само въображаеми картини, образи, които много рядко се случват в действителния живот.

Най-първо вие ще отделите реалните неща от нереалните, за да знаете колко от това, което мислите в даден момент, може да реализирате. Сега например говорим за търпението. Търпението е нещо много необходимо за всинца ви. И знаете ли какъв е знаменателят на търпението? С какво число да означим идеалното търпение? – Аз ще ви кажа: знаменателят на идеалното търпение е 100 000 000. Каква част съставлява вашето търпение от идеалното търпение, какъв ще бъде числителят на търпението? Знаменател имате вече, направете изчисление, за да видите какъв ще бъде и числителят на търпението. – И числителят ще бъде, колкото знаменателя. Значи ще имаме дробта: 100 000 000/100 000 000. Изчислете сега какъв ще бъде числителят на вашето търпение. Как мислите, колко ще бъде вашият числител? (– Единица.) Не може да бъде единица. Ще ви дам упътвания за това: търпението на най-малкото същество в света е 1/100 000 000 част от цялото. Най-малката клетчица, която започва първоначално живота си, има за числител единица. Сега вие, естествениците, ще намерите колко милиона форми имат съществата и в коя форма се намирате вие. Като намерите това, ще определите и вашия числител най-първо по форма. Сега аз говоря за онази единица енергия, вложена в най-простата форма на клетката: 400 000/100 000 000 = 4/1000 = 1/250. Това означава сегашния ви знаменател, органически е тъй.

Сега вие как схващате търпението, как бихте го определили? Каква сила е търпението у човека, за какво служи то? Търпението има две страни: едното е съзнателното, разумното търпение, а другото се налага по необходимост. Ние говорим сега за разумното търпение, в което вземат участие умът, сърцето и волята. При това търпение човек е свободен. Само абсолютно свободният човек може да бъде търпелив. Човек, който не е абсолютно свободен, той може да носи само неволи, т. е. тогава той търпи ограничения – в тия случаи търпението му се налага. И вие сега сте търпеливи – седите на тия столове, но това ви се налага, то не е търпение. В търпението има следната отличителна черта: търпеливият човек усеща удоволствие и работи за постигането на един краен резултат. Един художник може да бъде търпелив или един математик работи с най-голямо търпение върху известна задача, която може да му отнеме една, две, три, четири, пет, десет години, но той намира удоволствие в самата работа – при всички препятствия, които среща, той е търпелив, не се отчайва. Търпеливият човек всякога е весел и затова не може да изгуби равновесието си. Ограниченият човек всякога изгубва равновесието си – това вече не е търпение. Търпеливият човек има Мир в себе си, той всякога е тих и спокоен. Затуй, когато говорите за търпението, само така трябва да го разбирате, само така можете да имате добри резултати. Например някой път трябва да видите дали може да издържате изпитанията и доколко ги издържате. Да кажем, имате някоя неприятност, недоволни сте от нещо; запитайте се защо сте недоволни от известно положение на работата. Няма по-лошо нещо от недоволството. Знаете ли, че за да бъдете в тази стая, за вас са работили и Небето, и Земята, и Ангели, с хиляди и милиони години – хиляди Същества са работили върху вас, за да ви турят в тази стая, да ви дадат тия знания, а вие сте недоволни, казвате си: „Как, аз съм тъй ограничен!“ Питам: де другаде може да бъдете в дадения случай?

Ще направя мисълта си по-ясна: представете си една бурна нощ, навсякъде вън е навалял голям сняг; къде може да бъдете по това време? Вън от стаята си не може да бъдете, само стаята ви е единственото място, дето може да бъдете. Ще кажете: „Аз мога да изляза.“ Можеш, но къде ще идеш? Следователно човек трябва да излезе из тия условия на ограничение само тогава, когато намери духовния път. Птиците например с хиляди години са мислили, докато са направили своите крила, и едва тогава са могли да прехвръкват известни пространства свободно, да отиват от едно място на друго. И вие трябва да приложите този закон: като имате известна спънка в живота си, вие дълго време трябва да работите, докато намерите един метод, какъвто птиците са намерили. Мислите ли, че тази птица лесно си е създала крилца и опашка? – Хиляди години, цели поколения е работила, докато измислила това нещо и го приложила в Живота. Следователно, понеже сегашните птици са работили много в миналото, днес по-лесно разрешават своите работи. И вие сега имате по-добри условия, отколкото в миналото. За онези, които не са работили върху търпението в миналите векове, се изисква повече време; за вас се изисква по-малко време, но не мислете, че ще можете да го добиете за един или за два часа. Да кажем, че някой път вие сте недоволни; кажете си: „Сега аз ще бъда търпелив.“ Гледайте да бъдете търпеливи поне за половин час. Какво значи това? – Да мислите, че всичките ви работи са уредени и всичко върви по мед и масло. Вие може да кажете: „Как ще си помисля тъй, когато работите ми не са уредени?“ А, не са уредени! Разбира се, в сегашния обществен строй всякога ще ви противопоставят тази философия, всякога може да ви изкарат из релсите. Вие може да си кажете: „Като вляза в обществения живот, аз ще мога да търпя всичко.“ Да, тъй ще кажете, но когато се срещнете с реалността в живота, с грубия живот, ще кажете: „То не може така, ами да живеем, както хората живеят.“ Тогава слагате новата философия настрана и казвате: „Тази философия, това учение няма приложение.“ Не, има приложение. Всички вие се занимавате сега само с невъзможности – във вашия ум седи идеята, че тези неща са невъзможни. Във вашия ум седи друга една погрешна идея – казвате: „Ние сме млади, имаме известна енергия, нека си поживеем малко, та като остареем, тогава ще прилагаме тия неща.“ Не, какво ще бъде детето, като порасне, това се познава отрано. Може да направите опит: пуснете едно малко дете да пъпли и по неговото пъплене аз ще ви кажа какъв човек ще стане. Гениалното дете пъпли особено – то не ходи като другите деца, но си туря ръцете по особен начин, в него има особени прийоми. Тъй щото, отсега вие трябва да проявявате качествата на вашата душа, да проявявате нейната Свобода, да не се ограничавате. Вие трябва да отхвърлите всички външни ограничения, да дадете простор на вашата душа да прояви всичките си дарби и способности, както са заложени в нея от Природата. Не трябва да се ограничавате един друг.

Аз съм срещал често в селата индивиди и от двата пола, които са много досетливи. Например някоя млада мома дойде на гости в някой дом и не намира майката вкъщи, а само децата й; тя веднага започва работа – помете, донесе вода, замеси и опече пита, та като се върне майката от нивата, дето била на работа, намира всичко готово. Досетлива е тази мома, не чака разпореждане – тя вижда от какво има нужда тази къща и го сторва; и жената, като дойде отвън, благодарна е. А вие всякога чакате да ви дават разпореждания като на войници. Не, вие сами трябва да бъдете досетливи, сами да имате инициатива. Като отидете някъде, каквато работа има, свършете я, не чакайте заповед. Такъв е Божественият закон: влезете ли някъде, направете онова, което другият не е забелязал. Например сега в класа има толкова работи, за които вие чакате да ви се каже, и възлагате един на друг – събирате комисии, разпореждате, говорите, но нито един от вас няма своя собствена инициатива за работа. Декламирате, както в света, и отново се събирате втори, трети, четвърти път, и пак работите ви не се уреждат. Досетливост, едно малко отпушване трябва. Това са практически внушения, които са потребни за сегашното ви развитие. Мъчнотиите, които ще срещате сега, нищо не значат, те са неизбежни. Има известни спънки в Живота, които вие трябва да преодолеете, и в това ще се яви вашата наука.

Сега кой от всички в класа ви минава за най-търпелив? Според вас, търпеливият човек има ли някакви външни признаци? Аз бих искал да зная как познавате кой е търпелив и кой не. (– Търпеливият е външно спокоен.) Ами ако външното спокойствие е само привидно? Не, трябва да има друга някоя черта. Аз ще ви кажа как да познавате търпеливия човек: ако дойдете до човек, който е весел, търпелив, вие ще усетите една радост, от него лъха пролетен аромат. Има някои хора, които се смеят, но вие усещате, че те не са весели. Който е весел по сърце, вие чувствате да лъха от него свежест. Търпеливият човек проявява едно отлично качество, а именно следното: каквато погрешка и да направите пред него, той никога няма да наруши своя Мир – на всичко поглежда весело и спокойно. Каквато пакост и да му направите, той ще остане тих и спокоен, и то не само привидно, но и вътрешно – отлично качество е това. Например ако не сте му донесли навреме някоя книга, която сте му обещали, той няма да се сърди, да каже, че не сте издържали на обещанието си и т. н. Той ще ви посрещне, като че навреме сте му донесли книгата, и пак ще бъде весел. А вие как постъпвате? Да допуснем сега, че един ваш приятел ви даде обещание да дойде у вас точно в 9 ч., вие го чакате, изваждате часовника, разхождате се неспокойно. Мине една минута от определения час и сърцето ви се стегне, мине още една минута, минат три минути – вие вече излизате от себе си, тропнете с крак, кажете: „Ето един човек, който не държи на думата си!“ Но представете си, че приятелят ви има туй изкуство да връща часовника назад: вие гледате часовника си, минава един час, след един час приятелят ви идва, ти казваш: „Знаеш ли, че си закъснял един час!“, той ти казва: „Я си извади часовника!“, ти го изваждаш, поглеждаш го. Приятелят ти казва: „Аз съм обещал да дойда в 9 ч.“, ти поглеждаш своя часовник и какво да видиш – часът е точно девет. Търпението не върви съобразно часовника на света. И действително, когато двама търпеливи хора в света си обещаят нещо, те ще бъдат тъй точни, както е точна Земята в своето движение. Един търпелив човек, като ви обещае нещо, той ще дойде без часовник и няма да закъснее нито една минута. Търпението определя времето. Значи търпението е най-разумното качество на човешката душа. Следователно търпеливият може да бъде точно навреме, дето е обещал да отиде, но ако другият допусне, че той няма да дойде навреме, това е престъпление от негова страна. Ако имам един търпелив приятел, аз няма да гледам часовника си – зная като правило, че той ще дойде точно навреме.

Сега ще опитате вашето търпение. Необходимо е да се самонаблюдавате. Аз наричам тия опити психологически маневри. Заемете се някой път с един предмет или с една задача, която не можете да решите; оставете задачата малко настрана, поговорете си по друг някой въпрос и после я извадете. Ама да не блъснете книгата! Не, разгледайте този предмет или тази задача тихо и спокойно. Може да мине ден, два, три дена, но пак се върнете към нея. Чрез търпение вие ще успеете във всичко.

Първото нещо: ще се учите да бъдете търпеливи. Като придобиете туй качество, ще видите, че то е едно от най-ценните качества в живота на човека. Без търпение вие не може да се мръднете нито крачка напред. Не е достатъчно само човек да добие Знание, но той трябва и да го задържи; не е достатъчно само да добие добродетели, но той трябва да има сили да ги задържи. Трябва да знаете, че нещата се задържат само чрез разумно търпение. Човек трябва да има присъствие на духа.

Та вие ще пристъпите към развиване на това разумно търпение. Сами си задавайте упражнения. Да кажем, че вие се разсърдите на някой ваш приятел и му тропнете с крак; като се приберете в себе си, ще си кажете: „Аз ще си дам едно упражнение за търпение.“ Какво упражнение бихте си дали, как бихте се наказали? Вие ще кажете: „Как, аз да си наложа наказание, че какво лошо съм направил – тропнал съм с крак!“ Представете си, че вие сте войник под команда и вашият офицер види, че тропате с крак, и ви казва: „Ще си събуете обущата, ще вземете един котел с вода и бос ще минете от единия край на града до другия и после ще се върнете.“ Няма ли да направите това? – Ще го направите. И втори път, като ви кажат да тропнете с крак, вие какво ще кажете? – „Ти носил ли си бос през града котел, пълен с вода?“ Че това става постоянно в обществения живот – така хората се възпитават един други. Защо трябва да чакате някой командир да ви каже да вземете котела – ние ще заповядваме сами на себе си.

В бъдеще аз бих препоръчал на онези от вас, които нямат търпение и тропат с крак, да си кажат: „Слушай, във вторник ще работиш на нивата без пари.“ И това трябва да приложите. Като тропате тъй с крака си, всеки ден ще работите по два часа без пари. Щом впрегнете неразумното у човека на работа, то не тропа вече. Ако имаме възможност, добре беше да направим една градина, в която да работят специално тези, които тропат с крак. Кой как влезе, да знае, че тази градина е само за онези, които тропат. И тогава тази градина ще я наречем „градина, в която се учи търпението“. Всеки нетърпелив ще си има специално място. Ще знаем как прогресира търпението. Всеки ще сее известни продукти, от които, като израснат, ще разберем дали сте придобили търпение, или не. Ако картошките станат много хубави, търпението върви добре; ако картошките не станат, още ще копаете. Съответствие има в това, защото хармоничните действия в човека се предават и на почвата, предават се и на растителното царство. Ако един човек работи с търпение и радост, и растенията ще вървят по-добре, отколкото на онзи, който не е търпелив и гледа да се освободи от работата си час по-скоро. Следователно всичко в Живота се определя от търпението и вътрешното разположение на духа. Най-хубавият метод за придобиване на търпението е работата. За да стане търпелив, човек не трябва да се труди и мъчи, но да работи разумно.

Сега може да изпитаме когото и да е от вас, за да видим колко е търпелив. Ето де може да се изпита вашето търпение: допуснете, че са ви дошли двама много добри приятели, с които се разговаряте; идва трети и ви пришепва на ухото: „Иди донеси вода!“ Ако сте търпелив, вие ще кажете на приятелите си: „Извинете ме, аз имам една малка работа – ще я свърша и ще се върна при вас; вие се поразговорете малко сами, докато дойда.“ При сегашните условия вие ще кажете: „Сега ли намери да ме караш на работа?“ Разумният човек трябва да бъде всякога учтив към близките си. Идете, донесете вода и пак се върнете, като че ли всичко е било в ред и порядък. Такива поне са методите на Живата Природа. Тя работи неуморно и по този начин възпитава всички хора. Като ви дойде някоя неприятност, бъдете весели, свършете си работата и после пак си приказвайте. Всяка друга философия няма да ви ползва. Вие може да си философствате да бъдете търпеливи, това да приложите, онова да приложите и т. н., прекрасно е всичко това, но една добра постъпка, направена навреме, е много по-ценна от много философски теории. Теориите са хубави, с тях може да се занимаваме, когато нямаме работа, но щом дойдем до Живота, за да добием търпение, трябва приложение. Ако всички вие бихте имали това търпение, не щяха да се раждат тия противоречия, които сега съществуват във вас.

Тайна молитва

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.