Разлика между версии на „Четвърти урок“

Версия от 19:36, 5 март 2011

Извънредни беседи

Клас на Добродетелите

Четвърти урок

на ученичките от Класа на добродетелите 31 декември 1923 година, 9.30 ч., източната стая. Присъстваха всички с изключение на Сотирка от Варна и Пенка от Ст .Загора.

Кратка молитва.

Ще ви прочета Втора глава от Галатяном. Тази глава е малко тъмна за вас, нали? Аз ще направя едно съпоставяне. Всеки един живот е така тъмен на човека, както главата, която току що прочетох. Сега вие сте е млади. Често хората мислят, че младите на знаят да живеят или пък не живеят правилно. Някой път у вас се заражда желание да отидете да си поживеете на широко в света. Но това <196> живота в света <196> аз уподобявам на следното положение. Представете си, че някъде държат стотина прасета в кочини, но не като обикновените кочини, а в хубави постройки, но пак са кочини. Хранят ги много добре, угояват ги и те са оправенички така. А други стотина прасета живеят в гората, изоставено от човешка грижа, ровят навред с муцуните си да намерят нещо за ядене. Те не са така оправенички. Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите. Едните ще кажат: "Ние в гората не ходим. Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е." Но иде Коледа. Те не знаят какво ги чака <196> само се радват и скачат из двора. Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво. Но дойде Коледа, тук-там се чува квичене, докато всичките изчезнат. Остават само тези, които са в гората. Та когато някой казва: "Аз ще отида в света, да си поживея както трябва", това е положението на онези прасета от кочината. Човешката история не помни някой, който е бил в света и като краен резултат да го е постигнала някоя по-добра участ. Затова човек трябва да си възвърне своята свобода. По-добре да е в гората! Гората, това значи между всички хора. Човек в душата си трябва да има предвид всичките хора. Под това, да живеете в гората аз подразбирам да живеете с цялото човечество. А да живеете в кочината <196> това е само косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живеене между хората. Идете и ще видите: един е демократ, друг радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други. Такива дребни възгледи <196> това е живот в кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде, изхвърлят те из кочината навън, изчистят те от партията. Имам предвид всичките човешки наредби и нарежедания. Тия нареждания, които съществуват в света, те са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате. Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли се до там, ще се противопоставите и ще кажете: "Човешкото трябва да отстъпи на Божественото." Това е закон. Сега всички ще имате една опитност, която ще научите в света: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Аз взимам Бога тъй, както душата Го разбира. Това положение вие ще го имате може би два, три, пет или десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато минете през една голяма криза. Тогава ще мислите, че всичко за вас е свършено,че сте изоставени от всички. Когато останете само в една бурна нощ, ще изпитате Божественото. То от някъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви подхване и ще каже): "Не бой се!" Това, Божественото, се явява изневиделица, от там, откъдето никога не сте мислили, че ще дойде. Само тогава ще познаете какво нещо е то, когато няма кой да ви помогне, а сте в нужда и мислите, че с вас е свършено. И когато то дойде и ви помогне, ще кажете: "Значи имали е нещо по-съвършено, отколкото аз съм предполагал." На когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност. Най-страшните опитности, най-големите мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може да придобие. Аз наричам това опитност за придобиване вярата на светлината. Две положения: когато топлината идва, тя на живота помага,на здравите хора помага, но болните уволнява, праща ги на почивка. Няма защо бедните да се мъчат. Сега обратното: когато студът идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето. Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето. И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Обратният закон: злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някой ваш приятел да не разкрива някой ваш недъг. Може, ще го скрие, но ще потъпче и доброто. А другият закон е, че онзи, който ви обича, без да иска винаги разкрива злото у вас. Ще направя по-близка моята мисъл, защото този закон ви се вижда тъмен...

Беседата е недовършена