Разлика между версии на „Морални чувства“

Версия от 17:42, 5 март 2011

Младежки окултен клас

1923

1924

Разумният живот (Четири книжки) - MOK - 3

Осемнадесета лекция от Учителя 17 февруари 1924 г., София

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.

Размишление

Прочете се резюме от темите: „Основните елементи на геометрията“.

Прочетоха се няколко от работите върху темата: „Отношението между моралните чувства и умствените способности“.

Вие говорите за много морални чувства. Колко са те на брой? (– Едно.) Кое е то? (– Чувството към Бога.) Друго? (– Съвестта.) Ако чувството към Бога е само едно, човек ще мяза на един триъгълник, на върха на който ще седи неговата глава, т. е. неговият ум.

Моралните чувства са: съвест (С), милосърдие (М), вяра (В), надежда (Н), твърдост (Т) и Любов към Бога (Л). Вие може да наблюдавате какъв е центърът на милосърдието у всички милосърдни хора. Чувството на милосърдието се намира отгоре на човешката глава. То се определя от големината на ъгъла ВАМ. Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека. Всички хора не са еднакво милосърдни – колкото ъгълът ВАМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието. Линията АВ показва основата на мозъка, т. е. ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта АВ и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра ДЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: „Този или онзи човек е красив.“ По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя. Ние казваме, че някой човек е умен или че е интелигентен тип. По какво познаваме това? – Пак си има външни признаци.

Наблюдавайте някои умни котенца – ще видите, че средната част на челото им е много издадена. От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност. Тази интелигентност се изразява в особена досетливост. Аз говоря за интелигентността у котките и затова сравнявам интелигентността на котките една с друга, не говоря за интелигентността на котката в сравнение с тази на човека. У някои котки обаче съзнанието им е развито почти колкото у човека.

Сега съвременните психолози се натъкват на един труден въпрос, той е следният: защо всички хора не са еднакво морално силни или защо всичко хора не са еднакво умствено развити. – По простата причина, че на умния човек органите са развити повече, отколкото на глупавия. Следователно чрез органите ще се прояви и човекът. Всяко морално чувство си има свои органи – според степента на развитието на тези органи може да се прояви едно или друго от моралните чувства. Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства. В областта АСВ, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека. Ако превърнем триъгълниците ВАС, ВАМ, АЛВ в пирамиди, ние ще можем да определим проявата на тия органи. Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас – единия по-милосърден, а другия – не: ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, Любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта – той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив. Само един набожен човек, не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го.

Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник; когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва; когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва – каквото и да ти кажат, ти го правиш; когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава. Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно, той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой. У животните няма воля, няма и устой, у тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно; щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така буден, както умът на човека – животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо? Защото няма какво да прави, тя не може да мисли, никакви философски мисли не я занимават. Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи. Докато има опасност за нея, докато усеща глад или нещо друго, тя е будна, но после пак заспива. У човека не е тъй.

Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т. е. човекът е човек по причина на своите морални чувства. Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и Любовта към Бога, и вие ще го върнете с милиони години назад – той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения. И у маймуните има развити някои морални чувства. Забележете, маймуните са пълни вегетарианци, плодоядци – по никой начин не можете да накарате една маймуна да яде месо.

Сега, като проучвате обективно умствените способности и моралните чувства в човека, питате се какви други чувства биха могли да се проявят. Вие ще си кажете: „Човек трябва да бъде благороден.“ Добре, но в какво седи благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата: „Благородният човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете. Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т. н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете. Какво нещо е, според вас, благородството? Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос, как да определят моралните чувства в човека. Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в Природата.

Тогава, според вас, къде ще отнесете благородството – към моралните чувства или към умствените способности на човека? Вижте, у благородния човек има и личен елемент. Когато кажете, че някой човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение. Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства. Благородството върви по кръв – за такъв човек казват, че е роден благородник, у него кръвта е чиста. Някои благородни хора имат царско произхождение. Често отдават благородството на човека на кръвта, казват: „Този човек има благородна кръв.“

Ако бих ви задал темата: „Разлика между моралните, личните и егоистичните или себични чувства“, какво бихте писали, как ще ги определите? Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно. Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго ще бъде безполезно изучаване. Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено; много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате – той е сериозен. Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачане на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това, то е едно общо явление и се предава на всички ви. Това са неща, които се случват всеки ден. Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: „Аз втори път няма да стъпя там!“ Питам ви сега: защо се докачате, какъв е обектът на това докачане? (– Защото не ни е угодено в нещо. )

Сега ще ви приведа друг пример: допуснете, че аз всяка сутрин излизам да посрещам Слънцето, всяка сутрин то е засмяно, аз го поздравя и то ме поздрави – тъй си мисля аз. Обаче една сутрин, като отивам пак да го посрещна, гледам – времето е мрачно, хоризонтът – начумерен, покрит с облаци и Слънцето не се показва. Аз обърна гърба си, казвам: „Такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам Слънцето!“ Питам: Слънцето виновно ли е, на що се дължи това помрачение? Защо Слънцето се крие зад облаците, защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми? И тогава казвам: „Аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство!“ Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и Слънцето, виновно ли е Слънцето? (– Не.) Е, защо му се сърдите тогава? (– Защото ние сме виновни.) Не, не сме и ние виновни, но ние правим едно погрешно заключение. И знаете ли на какво се дължи това погрешно заключение?

Представете си, че ав са едни везни, а С е подпорната им точка. Но тези везни не функционират правилно, ръждясали са малко. На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите. Вие сте купили отнякъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм теглилки, грамове, за да се уравновесят везните. Защо е това така? – Някъде във везните има някакво съпротивление. Тогава вие правите сметка по грамовете. Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери? – Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко. Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: „Този човек е безчестен“, но ако, след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: „Този човек е много щедър, много благороден човек.“ Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка. Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек. Питам: между тия две явления има ли известна връзка? – Има. Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни. Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко. Вината седи в неговите везни, те трябва да бъдат изправни.

Кое у човека представляват везните? (– Съвестта, моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните? Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства? Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. Например правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе. То само казва: „Това не е право“ – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден, вън от условията, независимо от това дали е беден, или не. Милосърдието казва: „Ти си длъжен да направиш това нещо.“ Не че си длъжен, но то изисква – казва: „Ти трябва да го направиш.“ И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, докато личните чувства приемат извинения. В моралните чувства много рядко се срещат изключения, там ти с нищо не можеш да се оправдаеш – няма изключение у тях. Следователно, според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби. Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни.

Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди. Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди. Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце – нищо повече. Допуснете следващото нещо: ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме. Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре – не е готов да ви приеме. Казано на научен език, неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай. Ще ви приведа друг един пример: иде един ваш приятел при вас, иска петдесет хиляди лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите. Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: „Или ще ми намериш петдесет хиляди лева, или аз ще се самоубия.“ Вие чувствате тази мисъл в себе си, преди той да е дошъл при вас; казвате: „Аз не мога по никой начин да направя тази услуга“, и се отказвате да го приемете. Сега у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие: да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата, вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата. Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш? (– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите? – В дадения случай ще повикате някого, който може да му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно. Следователно всяка постъпка, която вие извършвате в света, трябва да бъде разумно обоснована, всички морални постъпки трябва да бъдат разумни.

За следващия път бих желал някой от вас да нарисува един морален тип. Целият клас трябва да се съгласите в това какъв да бъде този образ. Може да го вземете, отдето и да е, но морален тип искам от вас. Ще се съгласите върху него целият клас. Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание. Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек. Морален човек: разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в Мисловния, и в Чувствения, и във физическия, и в Духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед. Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва. За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете един духовен тип, за да видим как ще ги разграничите. И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип. Например светията е един духовен човек, а благородникът спада към моралните типове. Всичките благородни хора спадат към моралните типове, а всичките светии спадат към духовните типове.

Вие трябва да изучавате себе си строго, без да се тревожите, защото в Живота ще се натъкнете на много мъчнотии. В миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мъчнотии. Сега може да кажете: „В бъдеще да стане това.“ Не, много въпроси са на дневен ред. Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение. Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млякото им? Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи. Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина. Освен това в човека има събудени и по-низши от личните чувства – себичните чувства. И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина. И българите пазят кравите да не ядат пелин, за да не се вгорчава млякото им.

Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки едного от вас. Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави. Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия Дух. Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т. е. дишането е свободно, а кръвообращението – правилно, няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. Аз ще ви посоча всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях. Вие, младите, имате много недъзи, но знайте, че Природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче Природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш, или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че, ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие, а ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Тя е мълчалива, ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: „Не зная.“ Или по-право – нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва. Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи. Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото – обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства. Значи ти ще изправиш своето поведение. Тя си има образи.

Това е само за обяснение. При разните погрешки, които правим в света, заразяват се известни органи у вас. Направиш ли една погрешка, ще почувстваш болка или в стомаха, или в сърцето, или в белите дробове, или в краката, или в лакътя, или в червата, или в пръстите, или в гръбначния стълб, или в черния дроб... Локализирането на болестите в разните места показва каква погрешка си направил. Особена медицина има Природата; и особена педагогика има тя.

И тъй, ще приложите морала. Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, за да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате. Защото ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си – то е най-хубавото. И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството, всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в Природата. Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън? Например ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари, за да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това? Страданията ви ще се увеличат. Ще кажете: „Ние не се нуждаем от тия подкупи.“ Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите.

Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е – то е хубавото, това трябва да развивате у вас, туй е задачата на сегашния ви живот. Всичко друго, което научите на Земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и в бъдеще. Че сте чели Шекспир, Платон, Кант: всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в Природата – то ще бъде с вас. Само знанието на Природата е меродавно и това, което научим от нея, никога няма да забравим – като влезем в другия свят, пак ще го знаем. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т. е. Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне.“ Пак казва на друго място: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като възмъжах, напуснах това, което е детинско.“

Сега разбрахте каква ще бъде задачата ви за втория път – да представите една рисунка на един морален човек.

Тайна молитва

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.