Разлика между версии на „За слава Божия“

Версия от 21:22, 13 януари 2009

За слава Божия

Размишление.

Често се говори за начало и край на нещата. Между началото и края на нещата има тясна връзка. Краят показва какво е било началото им.

„Това рече и подир туй казва им: Лазар, нашият приятел, заспа; но да ида да го събудя“. ( – 11 ст.). – Кога заспива човек? – Когато се умори. След всяко заспиване иде събуждането. Между тези процеси е почивката.

Като се говори за възкресението на Лазара, мнозина се запитват, какво общо има между техния живот и заспиването на един евреин преди две хиляди години. Какво ги интересува това, че Христос отишъл да събуди заспалия Лазар? Те не разбират, че и в тях има по един заспал Лазар. Във всеки човек има по един спящ Лазар, за когото трябва да дойде Христос да го събуди. Във всеки човек има по една Марта и по една Мария. Марта се занимава с домакински работи, а Мария – с духовното, затова тя седи при нозете на Учителя. „А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.“ ( – 5 ст.). Марта представя човешкото начало, а Мария – Божественото. Заспалият Лазар представя онова естество в човека, което спи. Трябва да дойде Исус в човека, да събуди неговото заспало естество. Щом изпадне в това състояние, човек престава да се интересува от живота. Той казва: Нищо не ме интересува вече – и заспива. Като се събуди, той иска да живее и се интересува от всички.

Вижте от какво се интересуват децата. Те искат да пораснат, да станат големи. Някои деца се мерят всеки ден, да знаят, израсли ли са и с колко са израсли. Щом станат от сън, те отиват до стената, изправят се и отбелязват с линийка или с молив височината си. На другата сутрин правят същото. Какво отношение има ръста към вътрешния живот на човека? Все има някакво отношение. Не е безразлично, дали детето ще остане на височина един метър, или всеки ден ще прибавя по малко към своя ръст. Ще кажете, че ръстът не е важен, няма защо да се занимавате с него. Ще дойде ден да се занимавате, именно, с такива неща, за които мислите, че не са важни. В тях се крият такива истини, които са необходими за вашия живот. Това, което за вас е маловажно, спира развитието ви. Различавайте същественото от несъщественото, важното от маловажното и го изучавайте.

Има учени, които посвещават десетки години за изучаване бързината, с която се движат атомите; други изучават, по колко атоми и йони има в молекулите на различните вещества. Вие се чудите, защо тези учени губят времето си за изучаване на такива маловажни въпроси. Питате се: какво отношение има бързината на движението на атомите и йоните, тяхното количество и големина към нас? Значи, човек се интересува само от онова, което има отношение към него. Той говори за добрия и за лошия човек, защото те имат някакво отношение към него. Той се интересува от доброто и злото в човека. Трябва да се знае, че когато говориш лошо за някого, ти подхранваш лошото в себе си; когато говориш добро за някого, ти подхранваш доброто в себе си. От тебе зависи да станеш добър или лош човек. Следователно, не подхранвай злото в себе си! Храни доброто в себе си! Това са правила, които имат отношение към човешкия живот. Като знаете това, трябва да обърнете внимание на факта, че не сте абсолютно свободни и независими, не можете да правите, каквото искате. Ако подхранвате злото в себе си, вие причинявате зло и на другите; ако подхранвате доброто, причинявате добро и на другите. Вие живеете в разумен свят, дето всички същества, добри и зли, са в известна връзка и отношение помежду си. Не можете да пренебрегнете тези същества, както и те не могат да ви пренебрегнат. Не мислете, че всичко знаете и сте съвършени. Много слабости има човек, много неща още не знае. За да види слабостите, погрешките и невежеството си, разумният свят го поставя на изпитание. Само така човек започва да се познава, да вижда доброто и злото, които се крият в него. И Христа даже поставиха на изпитания, да се познае. Колко повече обикновеният човек ще бъде поставен на изпитания.

„Но да ида да го събудя.“ Добре е някога да събудиш човека, добре е някога да го оставиш да си поспи. – Защо трябваше Лазар да прекара четири дена в гроба и тогава да отиде Христос да го събуди? Рече Исус на Марта: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш славата Божия?“ ( – 40 ст.). – Значи, болестта и смъртта на Лазара дойдоха, за да се прослави Бог. Много болести идат за същото, да се прослави Божието име. Тъй щото, ако те боли глава, ухо, око, сърце, стомах, ръка, крак ще знаеш, че всичко това е за Божията слава. След всяка болест и след всяко изпитание човек придобива някаква опитност, става по-силен и се калява. Колкото по-големи са изпитанията му, толкова по-силен става той. Малките изпитания носят малки придобивки. Това е закон, който проверяваме навсякъде в природата. Малките тревички са слаби, защото минават през малки изпитания. Днес и те са изложени на по-големи изпитания, за да се усилят. По тях минават хора, животни, тъпчат ги, но ще уякнат. Това е за тяхно добро. Дъбът, обаче, е як, здрав, с дълъг живот, защото е минал през големи изпитания. И до днес още той е изложен на мъчнотии и изпитания.

Днес всички хора искат да бъдат щастливи, да нямат изпитания и страдания. Това е невъзможно. Ти не можеш да бъдеш щастлив, докато всички хора не станат щастливи. Щастието трябва да бъде достояние на всички. Който върви в правия път на живота, той всякога желае доброто и щастието на всички хора. Така той подхранва доброто в себе си и в своите ближни. Той не може да бъде щастлив, ако и окръжаващите не са щастливи. Той не може да бъде добър, ако не обича ближните си. Значи, колкото повече хора обичаш, толкова по-щастлив ще бъдеш; колкото повече хора мразиш, толкова по-нещастен ще бъдеш. Чрез омразата ти подхранваш злото в себе си, а чрез любовта подхранваш доброто. Омразата е бомба, която всеки момент може да експлодира. Не бутай бомбите на омразата и злото, за да не пострадаш. Те са сили, с които трябва да работиш внимателно. Ако не си внимателен, те ще те дебнат, докато те унищожат. И праведният, и светията могат да пострадат от бомбите на злото.

И тъй, желайте доброто на всички хора, за да повдигнете себе си, да повдигнете и човечеството. Това значи, да изпълнява човек Божията воля. Дойде някой при мене и казва, че съм добър, че мога да му помогна, мога да му направя едно добро. Аз не се поддавам на неговите думи, но казвам, че ако му направя едно добро, с това изпълнявам Божията воля. Тъй щото, задачата на моя живот се заключава в изпълняване на Божията воля. Като изпълнявам тази велика воля, естествено е, че правя добро и на своите ближни. Изпълнявайте и вие Божията воля, за да правите добро на хората. Само така ще се домогнете до високия идеал на живота, до истинския морал. И сега, като ви говоря, аз искам да изпълня Божията воля. Като ме слушате, и вие трябва да изпълнявате Божията воля. Дали някой ви говори добри или лоши неща, не се спирайте върху тях. Във всички случаи трябва да изпълнявате Божията воля. Запитайте се дълбоко в себе си, кое е право и кое – криво, кого да слушате и кого – не, и ще получите отговор на въпроса си. Бог ще ви напъти, ще ви посочи правия път на живота. Мислете за себе си, но мислете и за ближните си, като части на Цялото.

Следователно, докато мисли само за себе си, човек не може да се развива правилно, не разбира Божията воля. Щом обикне ближния си и започне да мисли и за него, той се развива вече правилно и върши Божията воля. Да обичаш ближния си, това значи, да подхранваш доброто в себе си и да бъдеш полезен едновременно и на себе си, и на окръжаващите. Да обичаш себе си, това е най-малката мярка на любовта. Да обичаш Бога, това е най-голямата мярка на любовта. Като обичаш ближния си, ти се разширяваш; като обичаш Бога, ти осмисляш живота си. В това се заключава щастието на човека. Значи, като обичаш Бога, ще бъдеш щастлив. Като обичаш ближния си, ще бъдеш силен. Като обичаш себе си, ще се избавиш от нещастията в своя живот. Но затова трябва да бъдеш разумен. Любещият трябва да си служи с разумността. Някой казва, че не иска да знае за ближните си, за Бога не се интересува, а мисли само за себе си. Щом не се интересува от Бога и от ближните си, той ще остане сам в живота. Тогава ще разбере, какво нещо е да бъдеш изолиран в света.

Страшно нещо е самотията! Това значи, да бъдеш в затвор, лишен от чист въздух, от светлина и простор. Ти ще се почувстваш гол, бос, само с едно съзнание, в лишения, в оскъдност и мизерия. Това е най-голямата сиромашия в света. Човек не може да живее сам. Тъй щото, когато кажеш, че искаш да бягаш от хората, да не те смущават, ти смесваш понятията. Ти искаш да се уединиш временно, а не да останеш сам в света. Уединението подразбира общение с Бога. При това положение, ти си свързан с Бога и с всички хора на земята.

Кой ви интересува в живота: младият, или старият? – Младият. Следователно, пазете се да не остареете, да останете сами, никой да не ви търси. Дядото се държи за внука си, бабата – за внучката си, за да не останат сами в живота. Когато внукът и внучката пораснат, младите момци и моми ги обикалят, интересуват се от тях. Покрай младите, и старите стават интересни. Ето защо, за да не остареят и останат сами, хората се женят, да имат синове и дъщери, които да им помагат. Докато е сит и задоволен от всичко, човек е млад и жизнерадостен; щом огладнее, той остарява. Следователно, започнеш ли да остаряваш, наяж се. Така ще се подмладиш. Ще ядеш, без да преяждаш. При това, ще бъдеш доволен от храната си. Колкото и да е малко, ще ядеш с благодарност и доволство.

„Да ида да го събудя.“ И съвременните хора, като Лазара, спят и се питат, какво трябва да се прави, защо светът е станал толкова лош. Светът не е лош, но е заспал. Сега трябва да дойде отново Господ, да го събуди и да го пусне вън, да си отиде. Събуждането на човека се определя от неговата благодарност. Само онзи може да се събуди, който е благодарен за всичко. Дали си богат, или беден, благодари на Бога. Дали си женен, или неженен, учен, или прост, пак благодари на Бога. Благодари и за доброто, и за злото. Като благодариш, доброто ще си остане добро, а злото ще се превърне на добро. Ако избягваш злото, всякога ще си останеш слаб. Щом не се страхуваш от него и благодариш, че те е сполетяло, то ще се превърне на добро. Дойдат ли болести, нещастия в живота ти, благодари на Бога за всичко. Благодарността е цяр, който освобождава човека от всички мъчнотии и страдания; тя е цяр, който превръща злото в добро, отрицателното в положително. Благодарността е сила, която събужда човека от сън. Така той привлича вниманието на Бога към себе си. Щом привлече вниманието Му, Той превръща злото в добро. Иначе, злото повече се увеличава.

Мнозина се питат, защо заспал Лазар, че трябвало Христос да го възкресява. – За проява на Божията слава. Някои хора умират и минават от живот в смърт; други умират и минават от смърт в живот. Обаче, и едното, и другото става все за проява на Божията слава. Така трябва да мислите, за да разрешите правилно мъчнотиите и противоречията си. Те ще съществуват, докато не се разрешат. Мъчнотиите трябва да принесат известна полза. Ако те нападне някаква болест, ще бъдеш крайно внимателен и учтив към нея. Зад всяка болест стои едно разумно същество, което изпитва силата и интелигентността ти. Затова, ти ще се разговаряш с болестта и ще благодариш, че те е посетила. Като разбере, че има работа с добър и учтив човек, тя ще те напусне. Ако не се отнесеш с нея внимателно, тя ще те мъчи, докато смекчиш характера си. Какво прави момъкът със своята възлюбена? В първо време той й говори за любов, услужва й, но като се ожени за нея, започва да я мъчи: ревнува я, кара я да работи, затваря я в стаята, не й позволява да се разхожда. Най-после тя дохожда до съзнанието, че се е оженила преждевременно и без позволението на Бога. Тя започва да търси Бога и, като Го намери, свързва се с Него. Така страданията й се превръщат в радост, докато един ден я напуснат. Следователно, не питайте, защо страдате, но питайте, каква е Божията воля и как трябва да я изпълните.

„Да ида да го събудя.“ Мария каза на Христа: „Той е вече четиридневен, смърди, как ще го събудиш?“ Когато казват за някого, че смърди, това подразбира, че е лош човек. Ако го пипнеш, ще произведе експлозия. Но Бог не се страхува от експлозии. Когато дойде времето за пробуждане на някого, Бог застава пред него и казва: Лазаре, стани! Излез вън и си иди вкъщи. Който се събудил и оживял, да се радва на живота си и да го посвети в служене на Бога, на ближните и на себе си. Това значи, да изпълниш Божията воля, както разбираш, както диктуват твоят ум, твоето сърце и твоята душа. И тогава, каквото и да ви се случи, добро или зло, кажете: Това е за проява на Божията слава. Така ще се възпитавате и самовъзпитавате правилно. Така ще растете и ще вървите напред.

Сега и на вас казвам: Ако страдате, ще знаете, че това е за проява на Божията слава. – Недоволни сте. – За Божията слава. – Не се разбираме. – За Божията слава. – Няма приятели, няма братство между хората. – За Божията слава. Този е пътят на истинското възпитание. Вън от Божията слава, всичко е калайдисване, посребряване, позлатяване. Вън от любовта, всичко е външна проява на живота, а не неговата реалност и същина. Кажеш ли, че всичко е за Божията слава, ти събуждаш заспалия Лазар, т. е. Божественото в себе си. То дава сила и мощ, то създава всичко в света. Кажи: Всичко става за Божията слава. Но кажи това навреме и на място.

„Да ида да събудя Лазара.“ Оставете се и вие на Господа, по какъвто и да е начин, да събуди заспалия Лазар във вас. Не Му давайте съвет, как да го събуди. И след това кажете, като Христа: „Благодаря ти, Отче, че всякога си ме слушал.“ Следователно, благодарете за всяка болест, за всяко страдание, за всички изпитания и кажете на Бога в себе си: „Благодаря Ти, Господи, че всякога си ме слушал и ще превърнеш страданието ми в радост. Зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за проява на Божията слава.“

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

34. Утринно Слово от Учителя, държано на 20 септември, 1936 г. 5 ч. с. София.– Изгрев.

• ) Йоана, 11 гл.