Разлика между версии на „Дойдох да изпълня“

Версия от 12:40, 18 февруари 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1923 г.

Поучаваше ги (1923)

7. Дойдох да изпълня

6. Беседа от Учителя, държана на 18 февруари, 1923 г. София.

„Да не мислите, че аз дойдох да разруша закона или пророците; не дойдох да разруша, но да изпълня.“ (Матея 5:17)

Този стих съдържа три основни положения, които се определят с думите: закон, пророк и изпълнявам. Законът се отнася към твърдата материя. На философски език казано: Законът се отнася към онази реалност, която е вече проявена.

Под "пророк" разбираме разумното, Божественото начало в човека. Той е онзи човек, който се стреми да схване Божествените мисли, да ги направи достъпни на другите.

"Не дойдох да разруша, но да изпълня." Не дойдох да разруша закона, т. е. Божественото в своята първична проява. Светът започва със закон, като пръв подтик за проява на човешкия дух в известна посока. Каква ще разберете, ако ви пуснат в пространството, в тази безпределност, дето трябва да се движите с бързината на светлината? Изчислено е, че само за пресичането, т. е. за минаването през нашата слънчева система, от единия до другия й край, са нужни около 36,000 години. Какво ще разберете от тази разходка? Знаете ли, колко слънца има във вселената? Според някои, те са около 100 милиона. Според изчисленията на някои учени, за да минеш от една система до друга, най-близка до слънчевата, са нужни около 90 милиона години. Може ли да си представите, какво грамадно, необятно е това разстояние? Лесно се говори на думи, че една вселена се състои от 100 милиона слънца. И друга някоя вселена се състои също от сто милиона слънца. Разбирате ли, какви са тези слънца и какво съдържат в себе си?

Днес хората седят и си играят като деца. Слушаш ги да казват: Има Господ; няма Господ. Така те си задават един важен въпрос и бързо го решават. Други се питат взаимно: Можеш ли да докажеш, че Бог съществува? – Мога. – Можеш ли да докажеш, че Бог не съществува? – И това мога. – Значи, ти можеш да докажеш и едното, и другото. Ето философската страна на това доказателство. Двама души седят пред масата, със запалена свещ, и спорят, има ли светлина, или няма. – Има светлина. – Можеш ли да докажеш това? – Мога. – Можеш ли да докажеш, че няма светлина? – Мога. Веднага изгасваш свещта. – Можеш ли да докажеш отново, че има светлина? – Мога. Пак запалваш свещта. Значи, има Господ, има светлина; няма Господ, няма светлина. Това е най-бързото доказателство. Така постъпват учените хора. Ученият духне в ума ти, загаси светлината и казва: Няма Господ. – Разбира се, че няма Господ, тъмнина е в теб. Дойде друг философ, запали свещта, в ума ти влезе светлина, и ти казваш: Има Господ. Това е философия на философите. Много философи говорят за субективното, трансценденталното, но и те не знаят, какво представя трансценденталното. Когато Бог създаваше вселената, вие знаехте ли, каква беше земята? Имаше ли други планети около нея? Бяхте ли съветници на Бога? От едно малко камъче, геологът описва някогашното състояние на земята. Каквото и да се каже за нея, това са предположения, хипотези. Турците казват: "Олабелир" – възможно е. Това не е упрек, но искам да зная, на какво почива вашата философия.

Спасението на хората е в това: да се научат правилно да мислят. Един турски султан обещал да даде голяма награда на онзи, който му каже същинска лъжа, която той да признае за такава. Извървели се един след друг дервиши пред султана да му разказват лъжи, една от друга по-големи. Първият дервиш казал: Султан ефенди, майка ми насади едно паче яйце и, като се търкулна то, от него излезе една камила. Султанът казал: Олабелир – възможно е. Идва друг дервиш и казва: Султан ефенди, едно време, баща ми, като воювал с московците, изтръгнал един косъм от брадата си, турил го на Дунава и направил един голям мост от него. – Олабелир, казва пак султанът. Изредили се трети, четвърти дервиш, и най-после дошъл последният дервиш, който носел един голям, празен кюп. Той казал: Султан ефенди, едно време баща ти воювал с московците, и моят баща му дал този кюп, пълен със злато. Султанът, като го слушал, си мислел: Ако кажа олабелир, ще трябва, по закона, да му платя; затова той казал: Бу яландър – това е невъзможно. Така и ние, когато не ни засяга някоя истина, казваме: Възможно е. Но когато се отнася до нас, тогава казваме: Това не може да бъде! – защото ще трябва да плащаме.

Някога вие гледате на законите като на методи за развитие на вашия живот и намирате известно подобие между човешките и природните закони. Всяко семейство си има свои закови. Там бащата и майката, създават законите. Няма дом, няма общество и държава без закони. Обаче, тези закони не са постоянни, както природните. Някъде Христос прави сравнение между законите на Моисея и Своите, отдето се вижда, че Христовите закони, т. е. законите на Любовта са закони на великата разумна природа. Когато престъпва тези закони, човек непременно заболява. Тази е причината за всички болести. Например, неправилното хранене причинява разстройство на стомаха. Изопачените чувства внасят разстройство в дихателната система. Благодарение на неправилните чувства, човек заболява от бронхит, задух, туберкулоза. Поради неправилно отнасяне към нервната система, явяват се различни нервни разстройства, специално неврастения.

Христос казва: "Не дойдох да разруша закона, но дойдох да изпълня." – Къде трябва да се изпълни законът? – Първо в дома, а после в църквата. Когато се роди дете, първо майката трябва да знае, какво направление трябва да му даде. Направлението или наклонът – нагоре, или надолу, по който детето тръгва, определя неговата бъдеща съдба. Ако наклонът е слаб, човек може да слиза спокойно, без да пострада. Ако наклонът е голям, очаква го катастрофа. Същото се отнася и за възлизането нагоре. От значение за детето е първият подтик, който майката внася в него. От това зависи, накъде ще тръгне детето – нагоре, или надолу. Важен е наклонът,който човек дава на своите мисли и чувства. Един момент решава съдбата ви. Следователно, дали една мисъл ще вземе възходяща или низходяща посока, това се определя от специални закони.

Като говорим за мисълта, питам: Вижда ли се тя? Сама по себе си, мисълта е невидима, но резултатите, т.е, нейните прояви са видими. Тя се изразява чрез разумността. Виждате едно интелигентно дете. То свири добре на цигулка и, като го слушате, забелязвате, че между мисълта и свиренето му има известна връзка. Каквато последователност има в мисълта му, такава последователност се забелязва и в свиренето. Човек може да кара кола, да пише книги, да свири, да рисува, но във всичко ще изяви своята разумност. Каквото носи човек в себе си, това изявява навън. Отивате в един дом, дето нещастията се трупат едно след друго. Имат три деца, и всички умират. – Защо умират? Ще кажете, че причината се крие в родителите, или в това, което детето носи в себе си. – Не, причината за това е друга. Питам: От просено брашно можете ли да направите баница?

В приказката за просото се разказва следното. Някога в света се отворила война. Житото, царевицата, ръжта и ечемикът отишли на бойното поле с воюващите, да им помагат. Те оставили просото да услужва на хората, които не се биели. То ги запитало: На баница да ставам ли? – Ти стани на хляб, че за баница не мисли. Наистина, просото едва става на хляб. За баница то съвсем не е годно.

Какво може да се очаква от дете, направено от просено брашно? Ог просено брашно даже, хляб мъчно се прави. Остане ли баница да се прави, нищо не може да излезе. От просото става хубава боза. Какво може да се очаква от човек, направен от просено тесто? Той ще бъде с големи изисквания; ще казва, че това не е право, онова не е право и така ще мине живота си. Да, но има един основен закон в живота, с който не може да си играете. В света съществува абсолютен ред и порядък. Философите отричат този закон. Песимистите също го отричат и казват, че светът е лош. – Възможно е. Оптимистите казват, че по-добър свят от нашия не съществува. – И това е възможно. Обаче, нашият свят е малка частица от големия свят. Земята е един от нисшите светове, в сравнение с другите светове. Тя е под тях. Животът на земята приготвя човека за по-велик живот. Той е лаборатория, в която се правят различни опити. Земята е изправително заведение. Когато някой дух в духовния свят стане много своенравен и не иска да се подчинява и изпълнява Божествените закони, изпращат го на земята да се смири. Когато някой дух от онзи свят не се подчинява на Божествените закони, изпращат го на земята да се възпитава. Щом слезе на земята, веднага го обличат в материята и го ограничават. Той ходи тук-там с наведена глава, говори, но никой не го слуша. Най-после той казва: Работата не върви. На небето е бил архангел, а тук минава за обикновен човек. В духовния свят думата му се изпълнявала, както на генерала. Какво прави генералът? Докато има войници, вади сабята си и казва: Напред! Щом го напуснат войниците, никаква сила няма. И архангелът, докато има войници, силен е. Вади сабята и командва: Напред! Щом войниците се откажат да го слушат, колкото и да казва напред, той остава сам. Следователно, докато сме разумни, всички ни се подчиняват. Много естествено, животът ни не зависи от нас.

Животът е велика сила, вложена в нас. Тя държи сметка за всичко. От нея зависи нашата свобода. Казваш: Мога да живея, както искам. Лъжеш се, не можеш да живееш, както искаш. Утре тази сила те хване за гърлото и казва: Турете този генерал в гроба, там да опита силата си. Тук живата природа продължава да работи: дере кожата на генерала, докато един ден останат от него само сухи кости. – Де отиде генералът? – Дето отиват всички хора. Там има царе и патриарси, пророци и светии, адепти и брамини. Законът на справедливостта постъпва еднакво с всички хора: оголва ги сваля горната им дреха, освобождава ги от излишния товар. Че си бил цар или патриарх, тя не иска да знае. Колкото по-висока длъжност си заемал на земята, толкова повече ще плащаш. Смъртта еднакво одира кожата и на царя, и на последния просяк. Тя не прави разлика между богат и беден, учен и прост. Според индусите, смъртта е Божествена сила, на която всички се подчиняват. Като срещне непокорен човек, тя казва: Доведете го при мене! Съблечете го и го пуснете да си отиде.

Христос казва: "Аз не дойдох да разруша, но да изпълня." Мнозина, влезли в новия път, мислят, че могат да пристъпват законите. Не, ако праведният преяде, ще го боли коремът също, както и грешника, когато преяжда. – В какво трябва да се проявява праведният? – Първо, той трябва да бъде умен, да знае, как да яде; да се задоволява с малко храна; да използува енергията и на най-малкото количество храна. Сега хората работят много, а малко печелят. Почти целият живот на човека е зает с мисълта, как да изкара прехраната си. В това отношение, те са като птиците. Гледаш едно врабче, по цял ден то хвърчи и подскача. Тук кацне, там кацне, на плета кацне. Като го гледаш, казваш си: Колко свободно е това врабче! Ти не подозираш, че крайната цел на неговия живот се заключава в това: къде да намери храна и как да задоволи глада си. Вечерта то казва: Слава Богу, мина денят, намерих си малко храница! На другия ден то пак си търси храна. Наблюдаваш врабчето и си казваш: Колко умно гледа това врабче! Да, умно гледа, търси си храна.

Ти си агент на едно осигурително дружество. Ставаш рано и си казваш: Господи, помогни ми! Кажи ми, кого да осигуря днес. Като помислиш малко, решиш да отидеш при един богат човек, да го осигуриш за 50 – 60 хиляди лева. Като намериш такъв, убеждаваш го да се осигури. Всъщност, ти сам си осигуряваш прехраната. Не е лошо да се осигуряваш, но на другата сутрин пак се молиш: Господи, помогни ми и днес да осигуря някого. Ако си поет, ставаш рано сутрин, написваш писмо на възлюбената си и мислиш, че си осигурен. Ако си проповедник, рано сутринта почваш да мислиш, каква проповед ще държиш. Взимаш Библията, отваряш я тук-там, намериш някой стих и решаваш по него да говориш. Четеш стиха: "Ако ке се покаете ..." – Започваш да говориш, като че ти си най-големият праведник. Значи, другите да се покаят. Ами ако ти не се покаеш? В Америка има много проповедници, между които – доста ексцентрични. Един проповядва пред много слушатели: Трябва да живеете добре, както Бог изисква; ако не, ще слезете на дъното на ада. Една моя баба не изпълняваше Божия закон и, като умря, отиде направо в ада. Един от слушателите, като чул тези думи, станал и тръгнал да си отива. – Стой, къде отиваш? – попитал проповедникът. – Отивам в ада. Няма ли да пратиш много здраве на баба си? Питам: Ходил ли е проповедникът в ада? – Само онзи може да говори за ада, който е ходил там. Опитал ли е той ада? Знае ли, какъв огън има там? – Така го описва Христос. – Според мен, ако вие, наистина, вярвате в Христа, няма да грешите. Понеже грешите, вие не вярвате в Него. Ако човек само веднъж е влязъл в ада, като дойде на земята, ще се освободи от всичко временно, преходно и ще каже: След като минах толкова мъчения и страдания в ада, нищо повече не искам; нито пари, нито къщи, нито имоти – нищо не искам. Някои евалгелски проповедници определят, колко хиляди години ще стои човек в ада и през какви страдания ще мине. Докато му се простят греховете, ще минат толкова години, колкото е нужно да се изпари водата от океана, като на година се изпарява по една капка вода. Този проповедник участвувал ли е в работата на Господ? Той не разбира Писанието, а говори за големи работи. На какво базира той проповедта си? – На думите от Писанието, дето Бог казва на еврейския народ: За вечни времена ще ви отстраня от лицето си. Какво означава думата "вечно"? – Във веки веков. След време дохожда един пророк и предава думите на Господ: "Израиле, обърни се към мене!" Значи, единият пророк говори едно, а другият – друго. – Кой пророк е бил с Господ, да знае, какво мисли Той? Ние нямаме право да тълкуваме думите на Господ, да казваме, кой колко ще бъде наказан. Не е въпрос за наказанието, но има закон, който хваща човека. Законът наказва, а не Бог. Това трябва да знаете всички. Някога, в една минута човек може да преживее страданията на хиляди години. Значи, страданията и наказанията не се определят от времето.

Христос казва: "Докато небето и земята не преминат, този закон няма да се измени." Ние трябва да спазваме закона, понеже той е необходим, както за развитието ни, така и за нашето щастие. Всички хора – мъже и жени, трябва да знаят този закон. На него се основава бъдещето общество. "Една рязка няма да се измени от този закон", казва Писанието. – Как може да се изпълни законът? – От страх, както в животинското царство, и от любов – съзнателно изпълнение. Същевременно, ще прилагате и мъдростта. За да изпълниш закона, трябва не само да обичаш, но и мъдър да бъдеш. Днес повечето хора се поляризират, т.е. раздвояват се. Правилно ли е това? Една майка има две дъщери. Към едната е по-благосклонна. Облича я по-добре, готова е на всякакви жертви за нея. Към другата е по-невнимателна, поради което събужда в нея горчиви чувства. Втората дъщеря изменя разположението си към майката. Коя е причината за това? – Има някаква вътрешна причина. Правилно е, когато човек води религиозен живот, в сърцето и ума му да стават промени. Докато мислиш, че някой може да ти отнеме щастието, ти не си свободен. Щастието на човека зависи от самия него. Щастието се дължи на вътрешната връзка на човека с Бога, Който живее в него. В този смисъл, никой не може да ти отнеме щастието. Под "Бог в човека" разбираме онази вътрешна светлина, която озарява човешкия ум. Той започва да мисли, че има една велика, интелигентна сила в света, която направлява човешкия живот. Тази сила е Божественото начало в човека. То всякога напътва човека в истината. Който служи на това начало, никога не страда. Искаш, например, да пътуваш за Бургас. Нещо отвътре ти казва: Отложи пътуването си. Параходът ще претърпи катастрофа. Слушай този глас. Готвиш се да отидеш на театър. Нещо ти казва: Не отивай, тази вечер театърът ще изгори. Слушай този глас. Каквото казва Божественото, всичко се сбъдва. Човешкото сърце е в ръцете на Божественото начало. То може да направи с него, каквото иска.

Мнозина мислят, че са самостоятелни. Много се лъжат. Бих желал да видя един самостоятелен човек. Когато държавата обяви война, кой човек ще прояви своята самостоятелност, да каже, че не иска да воюва? Човек може да воюва или по убеждение, или по необходимост. Някой гладувал четири-пет дена. На пътя вижда торба с хляб. Може ли да се въздържи, да не вземе от хляба? Колко хора могат да издържат на глада? Има и такива, но малко са. Колко слаби, дребни случаи има в живота, дето човек може да прояви воля, въздържание, но не проявява. Даже културни хора не могат да издържат, когато някой не ги поздрави, или не окаже внимание към тях. Срещнеш приятеля си, който, зает в мисълта си, не те поздравява. Ти го погледнеш, искаш да го поздравиш, но той не те вижда. На тебе ти става мъчно. Защо не влезеш в положението на приятеля си? – Зает е човекът. Колко пъти и аз съм бил замислен. Срещат ме, поздравяват ме, но аз не ги виждам, не отговарям на поздравите им. Всеки има нещо, което го мъчи, или е зает с някаква мисъл. Не гледайте криво на тези работи. Казваш: Този човек не ме гледа с добро око. Лъжеш се. Той даже не мисли за теб в този момент. Той има да взима отнякъде 10,000 лева, с които ще си плати една полица. Понеже не му ги връщат, той се мъчи. Ти го поздравиш, а той не ти отговаря. Казваш, че ти се сърди нещо. Не, той си има някаква беля на главата. Друг си навехнал крака, боли го. Ти го поздравиш и си мислиш, защо е неразположен той към теб. Боли го крак. Няма нищо човекът против теб. Твоето неразположение не иде отвън. Всеки човек си има по един червей или по един трън в петата – Павлов трън, който го мъчи. Как ще извадиш този трън от себе си? Казвате, че Христос ще оправи света. – Христос е Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина, които трябва да се приложат между мъже и жени, между учители и ученици, между свещеници и пасоми. Цялото човечество трябва да знае тези принципи и да ги прилага разумно. Затова Христос казва, че Бог е верен на своя Закон. Ако и майката не е вярна на този закон, ще даде лош наклон на своето дете. След това ще дойдат различни заведения да изправят живота на това дете, да изправят неговия наклон. Как ще се изправи това дете? Как ще го изправиш, като не знаеш причините за това? Всяко престъпление си има своя причина. Причината за престъпленията у всички хора не е еднаква. При това, трябва да се знае, кое е престъпно, и кое не; да разбираш изтънко човешката душа и нейните нужди. Ние сме дошли до положение, да се дават специфични условия за развитието на всеки човек. Само така ще се проявят неговите дарби и способности. Ние живеем в така наречения "век на огъня." Днес се иска малко нещо от човека, за да се прояви скритият огън в него.

Дошло е време, да се пробуди у нас разумното начало, за да започнем да изучаваме себе си и да приложим Великия Божи закон. Ще кажете, че сте дошли до известни познания. Възможно е, но тези знания не са достатъчни. Животът ще се измени, ще стане по-сложен, ще се нуждае от повече знания. Какво е положението на сегашните млекопитаещи? Едно време са били господари, сега са слуги. Едно време черните са били господари, сега са слуги на белите. Иде нова раса, на която белите ще слугуват. Всяка раса е дала нещо от себе си. Бялата раса е направила много повече от черната и жълта раси. Следната раса – расата на Любовта, ще даде най-много. Тя ще се представя от благородни, светли души. Тя ще донесе новата култура на земята. Хората ще се познават, ще живеят братски помежду си. Тогава, като пътуваш от един град в друг, няма да вадиш разрешение, да се записваш, но ще пътуваш свободно. Никой няма да те пита, отде идеш и къде отиваш. В който град отидеш, ще имаш най-малко десет души приятели, които ще те поканят. Всеки ще счита за привилегия, че си влязъл в неговия дом.

Сега, като отидеш в един град, веднага търсиш хотел, там да нощуваш. Хората на новата раса ще се хранят изключително с растителна храна. Там няма да се говори за месна храна. Съвременните учени говорят за месото, като за по-силна храна. Наистина, месото е по-силна, но по-вредна храна. Тя съдържа повече отрови и прави човека груб, жесток. Тревопасните, като вегетарианци, са дошли до по-високо съзнание от месоядните животни. Като ги колят, те изпитват особен страх, който образува в организма им известни токсини. Хората, като ядат месото на тревопасните, приемат тези токсини в организма си и започват да боледуват, особено от неврастения. И лекарите признават това, но казват: Съвременният човек не може още без месо. Който иска да влезе в расата на Любовта, трябва идейно, по убеждение да се откаже от месото. Човек трябва да пресъздаде своя организъм. Ако не може да направи това, дълго време ще живее с подбудите на животните. Каква е разликата между тревопасното и месоядното животно? Например, лисицата е по-умна, по-хитра от овцата. Какво ще кажете тогава за слона, който е вегетарианец? По-глупав ли е от лисицата? По-малко интелигентен ли е от нея? Слонът, със своя хобот, може да свърши много повече работа от лисицата. Ще кажете, че славеят, първият певец, се храни с мушици. Аз пък ще изнеса гълъба, който всякога е бил вегетарианец. Той се храни само със зрънца, но по никой начин не стои по-долу от славея. Гълъбът се взима за символ на чистота. Птиците, които се хранят с мушици, имат разбиране и философия като хората. Обаче, гълъбът има друго разбиране. Той казва: И със зрънца може да се храниш. Гълъбът показва на опит преимуществото на вегетарианството пред месоядството. Славеят, който се храни с мушици, както пее на дървото, така може да падне на земята и да умре. – Защо? – Заразил се от нещо. Ако славеят се хранеше само със зрънца, щеше да пее по-добре, отколкото сега. Ако една певица започне да пие, да яде много месо, непременно ще развали гласа си. За да пее добре, певицата трябва да има добри, благородни чувства. Те внасят подтик, импулс към възвишеното. Ето защо, певицата не трябва да се храни с месо, да пие, да пуши, да яде кисело или лютиво.

Христос казва: "Не дойдох да разруша закона, но дойдох да изпълня." Това значи: Дойдох да науча хората, как да живеят правилно. Питам философите и учените: Кой от тях, от две хиляди години досега, се решил да направи опит, да покаже на хората, как може да се изпълни този закон? Мислите ли, че ако християните направят опит да приложат Христовото учение, няма да имат резултат? Гръцката и римска църкви и до днес още спорят върху въпроса за произхода на Светия Дух. Какво са постигнали с този спор? Католиците признават едни светии, православните – други, но и това не разрешава въпросите. Христос не е дошъл да издигне едни светии над други. Неговото учение е обществено. То се стреми да научи всички хора да живеят разумно; да създаде добри домове, дето майки и бащи, синове и дъщери, господари и слуги да живеят помежду си по закона на любовта и мъдростта. Слугата да е независим и да работи добросъвестно, с любов. Тогава той може да каже на господаря си: Господарю, готов съм да направя всичко за теб, но само онова, което е право. Вън от правото,нищо не мога да изпълня. Искам да работя по свобода и с любов.

"Дойдох да изпълня закона". От гледището на този закон, казвам: Нека всички християнски свещеници и проповедници решат само за един месец да приложат Христовото учение, да покажат на хората, как трябва да се живее. Кой щеше да им забрани, ако с едно писмо се обърнеха към всички духовенства в целия свят, да се отправят към Бог с молба да се отклони войната? Щеше ли да има война? – Нямаше да има, разбира се. Какво стана, всъщност? Английските проповедници тръгнаха с Англия, американските тръгнаха с Америка, германските – с Германия, ходжите – с Турция, българските свещеници – с България. Всички благословиха оръжието и взеха участие във войната. Питам: Де остана законът? Де остана пророкът? Де остана разумното изпълнение на Божията воля? Следователно, духовенството казва: Ние не сме в състояние да спрем войната. – Прави са, те не са в състояние да спрат войната, но са в състояние да се молят. Ако се молеха на Бог, Той щеше да спре войната. Така те щяха да имат жив опит.

Коя е причината за разяждане на съвременното общество, на съвременното човечество? – Непризнаване на погрешките. Първо, духовенството трябва да признае своите грешки, да се изповяда. Умният пръв трябва да признае грешките си. Ако си касиер и направиш едно погрешно изчисление, дадеш на някого 10,000 лв. повече, отколкото има да взима, няма ли да го извикаш да си признаеш грешката? Ще кажеш, че си му дал 10,000 лв. повече и ще ги вземеш назад. Ако искате да служите на Бога, не трябва ли да си признаете грешките? Всеки народ се познава по своето духовенство. Като влезеш между един народ, ще гледаш, какви са неговите духовници, учители и управници. Те могат ли да бъдат по-добри, отколкото са сега? Българинът има една слабост – той е фаталист. Още със започване на известна работа, той казва: Тази работа няма да върви. И наистина,,. работата не върви. Той развил в себе си чувството, да схваща неблагоприятните моменти в живота, но не е разбрал закона, че може да им противодейства. Като заболее детето му, българинът казва: Писано е на това дете да умре. То не може да живее. И наистина, детето умира. Така може да умориш всеки човек. Ако не дадеш на човека да яде 40 дена, той непременно ще умре. За да не умре, ще му дадеш да яде.

Христос казва: "Аз дойдох да изпълня закона." – Кой закон? – Законът на Любовта. Този закон трябва да се проповядва, да се изпълни от всички духовници. Те признават, че има един Христос, че е Син Божи, но не изпълняват Неговата воля. И религиозните хора още не могат да се обърнат към Бога. Те още не са се молили колективно на Бога. И до днес още хората не се решават да се обърнат за помощ към Бога. Духовниците са канали, проводници на Бога, но не изпълняват тази служба. Те казват, че Бог говори чрез тях, но така ли е, всъщност? Аз казвам, че Бог никога не е говорил чрез духовенството. Нека не се обиждат те, но така е. Старите пророци, чрез които Бог е говорил, са излизали от народа, от прости овчари и говедари. Един от пророците казва за себе си: "Бог ме взе от говедата и ме направи пророк." Той бил говедар, но умът му не е бил говедарски. Вината в духовенството е там, че, като се предават на несъщественото в живота, не могат да възприемат Божията воля и не могат да изпълнят Божия закон. Аз съм правил ред опити да видя, как работи Божият закон. Кесията ми е пълна. Дойде при мене един, иска нещо, дам му. Дойде втори, и на него дам- дойде трети – също. Гледам – кесията ми празна. Законът казва : Дай! – Но за мен нищо не остана. Нещо отвътре ми казва: Нали вярваш? – Вярвам, но и за себе си трябва да помисля. – Щом мислиш за себе си, и ти ставаш като другите хора. Законът трябва да се изпълни! Как изпълняваш закона? – Понеже съм здрав, взимам мотиката и отивам на лозето да копая. До вечерта си изкарвам прехраната. Всички трябва да държим мисълта – да научим по един занаят, да сме готови за всякаква работа. Сега хората се събират и обсъждат въпроса, кой е прав и кой – крив. Казано е: Няма праведен човек. Праведен е само онзи, у когото Бог живее, или който е свързан с Бога. Под "Бог" аз не разбирам този, когото вие търсите вън от себе си. Аз говоря за онзи Бог, Който дава всички блага на живота; Който дава добри синове и дъщери; Който урежда работите на хората. Болен си. Помолиш се на този Господ и в скоро време оздравяваш. Объркаш работите си. Помолиш Му се, и Той ги оправя. Аз разглеждам Бога като вътрешна сила, която хората не познават. Всеки може да опита тази сила в себе си. Ще кажете, че това е заблуждение, фатализъм. Не, това не е заблуждение, нито фатализъм. Ако си умен, Бог ще ти говори по особен начин. Но ще се пазиш от вътрешни заблуждения. Някога Духът ти говори; някога твоят дух говори, а някога други духове ти говорят. Ти и Духът Божи сте едно и също нещо. Но като мислиш, че си нещо различно от Бога, ти сам се заблуждаваш. Заблуждението ти е там, че, като малко човече, искаш да проявиш сила като Божията. Не, човешкият ум не може да се сравнява с Божия. Може да бъдеш и като Бог, но само в едно – в любовта: Да обичаш Господа с всичката си душа и да обичаш ближния си като себе си. Кой от вас се опитвал да обича хората? Правили ли сте опити в това отношение?

Първият закон, който трябва да приложим: "Да възлюбим Бог с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила." – Защо трябва да обичаме Господа? – За да познаем себе си. Казвам: Дълго време трябва да се грее човек на слънцето. Само така той ще прояви своята енергия и ще се познае. Който не се е грял на слънцето, не може да стане истински човек; който не се грее, постепенно се смалява. Следователно, ако искаш да се разшириш, грей се на слънцето. Затова е казано: "Познай себе си." Аз казвам: "Възлюби Бога!" Щом познаеш себе си, ти ще осъзнаеш и своите задължения. Ще станеш носител на великата Божия мисъл. Като се греете на слънцето, вие ще се свържете с живия Господ. Няма да страдате от никакви болести, от никаква неврастения. Каквито мъчнотии да имате, ще ги разрешавате разумно. Грейте се на Божието слънце, да ви озари Неговата светлина. Когото е озарила тази светлина, направила го е добър, умен и справедлив. Това не значи, че той само се моли. Неговият живот, сам по себе си, е молитва. Като отиваме на Витоша, срещат ни хора и ни питат: Да се молите ли отивате? – Отиваме да дишаме чист въздух. Чудни са хората! Като гледат, че си вдигаме ръцете нагоре, те мислят, че се молим. Аз вдигам ръцете си, като правя упражнения; вдигам ръцете си и когато късам плодове. Не мислете, че когато вдигам ръце, все на Бога се моля. – Де е Бог? Горе ли е? И без да вдига ръцете си нагоре, човек може да намери Господа. – Де ще Го намери? – Дълбоко в себе си, като съзнание. Като срещна човек с такова съзнание, и без да вдига ръцете си нагоре, аз познавам, че той е свързан с Бога.

Срещам един човек, който е гладувал три дена. Казвам: Братко, ела с мене. Ще отидем в близката гостилница да се нахраним. Аз ще го питам, откъде е; той ще пита, откъде съм и така ще станем приятели. Който ни гледа, ще каже: Колко хубаво се разговарят тези – като братя. Ако искате, ще ви дам начин, как да се разговаряте и вие. Срещаш едного, който кара една кола, целият изпотен. Не го питай, откъде иде и накъде отива, но застани отзад на колата и бутай. Конят е слаб, мъчно тегли колата. Така ще помогнеш и на него, и на коня. Като се изпотиш добре, питай го: Братко, кога тръгна от града? Сега той има доверие в тебе и ще ти разкаже всичко. Като стигнете до къщата му, той ще те покани; заедно ще си починете и ще се нахраните. А така, само да разпитващ човека, без да му помогнеш, това не е правилно. Услужи на човека, покажи внимание към него, за да спечелиш доверието му. Това значи, да отиваш на църква. Връщаш се от работа, и ако жена ти не е наготвила, не се сърди, но помогни й заедно да наготвите. Кажи й: Радвам се, че и аз можах да ти помогна. Дали мъжът, или жената ще сготви, не е важно. Който е свободен, той ще готви. Това изисква новото учение. То е учение на опит. А тъй, цял ден да се молиш, това не е молитва. – Господи, благослови ни, излей Духа Си върху нас! – Много ще чакаш това благословение. Запретни ръкави и кажи: Господи, искам да покажа, че си жив. Ще работя заради Теб, заради Твоето име. Който те види на работа, ще каже: Какво става с теб? Колко си се изменил! – Да, днес ме посети един добър мой приятел. Той ми говори за едно ново учение. – Какво е това ново учение? – Един ден, като работим заедно, ще ти разкажа нещо за новото учение. Казвам: Ако не работите в духа на новото учение, няма да го разберете. Ако само говорите, това е дресировка, не е възпитание.

Един англичанин имал дресиран тигър, който водел навсякъде със себе си, като куче. Тигърът изказвал радостта и благодарността към господаря си с лизане на ръката. Един ден англичанинът четял една философска книга и, силно увлечен в четенето, не забелязал, че тигърът му ближел ръката, но толкова много, че кожата се протрила и почнало да тече кръв. Като усетил миризмата на кръвта, тигърът се настървил за месо и се готвел да захапе ръката му. Слугата, негър, като видял това, прицелил се с пушката си и повалил тигъра на земята. Така той спасил господаря си от смърт.

Казвам: Тигърът е във вас, и ако е дресиран, вие сте в безопасност. Обаче, има случаи в живота, когато той проявява своето естество, и човек тогава се намира в опасност. Тигърът е животинското естество в човека, което трябва да се подчини на Божественото начало. Мнозина ме питат, каква е целта ми, като проповядвам на хората. Отговарям: Ако аз съм дошъл на земята да проповядвам такова учение, каквото другите проповядват, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам едно учение, диаметрално противоположно на досегашните. То е Христовото учение, което трябва да се приложи в живота, поне в малък размер, а именно, в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари – между всички хора на земята. Нека всички свещеници и проповедници се съберат един ден, да се помолят на Бога да им помогне в прилагане на Христовото учение. Щом го приложат, тогава всички хора ще се помирят. Не е въпрос, какво е говорил Бог в миналото. Важно е, какво говори днес. За мене, Господ е жив, и Христос не е Този, Когото познавахте в миналото. Това може да се докаже. Едно време разпнаха Христа на кръста, и учениците Му се разбягаха. Сега Христос е великан, мощна сила. Има 500 милиона последователи, а горе, на небето, около Него има 144 хиляди души, завършили своята земна еволюция. Ако с тези 144 хиляди души Христос приложи силата си, в каква и да е посока, Той е в състояние да стопи всичко. Ако със своята сила Христос насочи мисълта си към кой да е народ, Той пак ще стопи всичко. Пред лицето Божие,пред Христовата мисъл всичко се стопява, всичко се превръща на вода.

Като ме слушат да говоря така, казват, че това социално учение може да се приложи. – Според мене, всички съвременни учения, всички теории могат да се приложат, но на база на любовта, т.е. върху вътрешния принцип на живота. Всички растения могат да растат и да се развиват, само ако са посадени. В този смисъл, Христовото учение е почва, т. е. основа на всички социални учения. На тази почва всичко може да се приложи, всичко да - вирее. Нека признаем, че всички съвременни партии, всичка социални учения, имат нещо идеално, макар че имат и някои неприложими неща. Едно е важно, че всички съвременни идеи могат да се приложат на основа на Христовото учение. Значи, майките, бащите могат да приложат Христовото учение в домовете си. – Как? – Достатъчно е да знаят, какъв наклон да дадат на детето си. Това става още при раждането на детето. Майката може да му вдъхне разумност и интелигентност; да даде подтик на неговото чувство; да усили волята му. Същевременно, тя може да спре развитието на човека. Още като бременна, жената трябва да бъде смела и решителна, да живее без страх. Умът й трябва да бъде всякога свеж, бодър, зает с благородни и възвишени мисли и с онези велики истини, които движат героите на съвременното човечество. Тя трябва да бъде оптимистка. Да казва на детето, докато е още в утробата й: Слушай, мама, аз искам да бъдеш съвършен човек; да носиш блага на всички хора; да знаеш, че в името Божие всичко е възможно. Може ли страхливата бременна жена да внесе нещо велико и благородно в своето дете? Може ли, бащата, който прекарва по цели нощи в ядене и пиене, в разпуснат живот, да предаде нещо добро на детето си? Нека младото поколение да знае това.

Казваш: Човек не трябва да се жени. – И това не разрешава въпросите. Едно е важно: Всеки иска да обича и да бъде обичан. Иначе, не искаш да се жениш, а въртиш любов. И това не разрешава въпросите. Всички, без изключение, трябва да изпълнят закона, да изпълнят волята Божия. Изпълнението на волята Божия е необходимо за всички, без разлика, като свещен, абсолютен закон. По този закон не се мисли. – Защо? – Защото той включва всички останали закони. – Как ще изпълним Божията воля? – Ще правите опити. Учението на Любовта е учение на опит. Има много сили в природата, върху които също не може да се мисли. Ще вървиш в съгласие с тези сили – нищо повече. Природата разполага с блага, които изпраща на хората, без да ги пита, искат, или не искат. Тя ни освобождава чрез тези блага. Значи, природата е в състояние да ни освободи от робството, в което се намираме. Като ни дава изобилно въздух, вода, светлина и храна, тя ни освобождава. Лошото е, че вие още не знаете правилния метод за възприемане на тези елементи. Например, има особен начин за възприемане и обработване на твърдата храна от човека. Кой е този начин, няма да го кажа сега. Той е за учени хора. Ако аз обработвам един декар земя по свой начин, а друг – сто декара по обикновен начин, житото, което ще даде моя декар, ще съдържа повече енергия и прана от тази на житото от стоте декара. Има начини, чрез които човек може да пести време и енергия, да си служи с тях при особени случаи. Но тези начини още не се знаят. Като не знаят това, хората казват: Така е наредил Бог. – Не, вие сте се отбили от естествения път на развитието си. Поради вашите грешки, животът ви станал толкова тежък, че не можете свободно да си починете.

Христос казва: "Аз не дойдох да разруша закона и пророците, но дойдох да изпълня." Та и вие, разбирайте, какво ви говоря. Онези от вас, които са готови, нека направим една стъпка напред. Да спрем на едно място, това не е печалба. Първата стъпка е велика, втората стъпка е още по-велика. Сега разполагаме с пет сетива, трябва да развием шестото. Станете пророци, отдалеч да предвиждате това, което има да ви се случи. Да слушаме гласа на Бога, когато ни говори! – Може ли Бог да ни говори? Можем ли да слушаме Неговия глас? – Можем. Няма по-благ, по-мек глас от гласа на Великия. Щом го чуеш, дето ходиш, каквото правиш, ще носиш радост и веселие в душата си. И тогава, с който човек влезеш в разговор, ще проникнеш в дълбочината на неговата душа, ще разбереш неговите мисли и чувства и ще бъдеш готов да му помагаш. При това положение, всички хора ще си услужват. Сега всеки живее само за себе си. Според мене, който вярва в Бог, той е в състояние да приложи Христовото учение. Той е в състояние да изпълни закона. Като знаете това, не очаквайте спасението отвън – спасението и силата са в Бога. Още днес, всеки може да бъде силен. Казвал съм ви и пак ви казвам: Не търсете велики неща, но започнете с малките опити. Ако направиш микроскопическо подобрение в своя дом, това е един опит. Това значи, да живееш по Христовия закон. Ако майката отиде на работа, дъщерята ще остане вкъщи да готви, да чисти и, като се върне от работа, тя ще я посрещне и ще каже: Заповядай, майко, да си починеш. Ще й даде топла вода да си измие краката, дрехи – да се преоблече и ще седнат двете да се нахранят. Като се върне бащата от работа, синът ще го посрещне и ще каже: Татко, свърших всичката работа. Ела да се умиеш, преоблечеш и да седнем да ядем. Така жената ще посреща мъжа си, и мъжът – жена си. Това изисква Божията Любов. Сега, мъже и жени, седят като стари аристократи, и очакват един на друг. Жената казва: Чудно, защо се забави мъжът! Зная го аз него, той лесно се захласва. И мъжът, като очаква жена си, сърди се, че не се е върнала от пазара, не е сготвила навреме. И проповедникът не е доволен от своето събрание. Казвам: У всички има известни вярвания и заблуждения, които трябва да се турят настрана. Вие сте в състояние да подобрите живота си. Бог изисква това от вас. Казано е в Писанието: "Като чуете гласа ми, не ожесточавайте сърцето, но вслушайте се в него."

Христос казва: "Ако ме любите, ще изпълните Моя закон. Както аз изпълних закона на Моя Учител, тъй и вие, ако ме любите, ще приемете моето учение и ще изпълните моя закон." Това може да се провери, да се направи един малък опит. Само така, новото ще създаде нов тип човек. Лицата на бъдещите хора, ще са продълговати, а не като месечината. Познаваме пет типа хора: единият тип е на луната. Те са сангвиници, с лице валчесто, със сини очи, тънки вежди, пълнички, весели, жизнени, обичат да си хапват. Вторият тип са с продълговати лица, мускулести, енергични, със сключени вежди.Косите им са черни, остри, ръцете мускулести. Те стъпват твърдо, енергично, като военни. Третият тип имат крушообразно лице, хубаво чело, кестенява коса, тънък косъм. Те са нежни, деликатни, поетични; те живеят във висок свят. За тях се казва, че не са за земята. Четвъртият тип са флегматични, пълни, с дебели устни, широк нос. Ходят с отпуснати ръце. За тях се казва: Светът да изгори, те не искат да знаят. Петият тип са идеални хора, с жив, миловиден поглед. Те са живи, подвижни, вдъхват доверие в човека. Като те срещне такъв човек, той внася спокойствие и мир в душата. Те са готови да услужат на всеки страдащ. При свободно време, ще се спра повече върху този тип. Това са хора на любовта, мъдростта, истината и добротата. Стремете се към този нов тип. И апостол Павел говори за зачеването на новия човек. Лошо е, че едва се е заченал, и хората искат да го задушат. Щом проявиш благородното и възвишеното в себе си, всички казват: Защо си станал толкова глупав? Откажи се от благородството. Ти започваш да се смущаваш. – Не се смущавай. Дай път на благородното и възвишеното в себе си. Ако искаш да познаеш Бога, дай условия на новия човек в тебе, да израсте и да се развие. Защо се съмняваш в Бога? Аз се чудя на съмнението и подозрението на съвременните хора. Наблюдавам хората в трамваите, как се подозират едни – други. Някой бутнал съседа си, и той веднага бръква в джоба си, да не би да е взел нещо. Бръкне в джоба си, кесията му не е там. Как ще се убеди този човек, че съседът му не я взел? Мъчно могат да ти вярват днес. Като потърси в джобовете си, намира кесията. После се извинява мислено, че се усъмнил в този-онзи. Всички хора се страхуват. Едно ще знаете: Който мисли право, и съзнанието му е будно, нищо не може да го изненада в живота. – Мъчно се прилага доброто. – Мъчно се прилага, защото хората излъчват противодействуващи сили, които ви спъват. Има хора, които действуват колективно против доброто. Има народи, които несъзнателно си отправят лоши мисли, и едни-други се спъват, едни от други се пазят. Ето защо, всеки народ трябва да бъде духовен, да знае законите, как да отблъсва злото и отрицателното в живота. Който живее за името Божие, за Неговата Правда, няма сила в света, която може да го победи.

"Не дойдох да разруша закона и пророците, но дойдох да изпълня." Всички духовници, всички народи, целият свят трябва да осъзнаят това и да изпълнят закона. Издаден е указ от невидимия свят, прокламация от Небесния Цар, до всички хора, до всички общества и народи със следното съдържание: Да се затворят всички лоши хора по лицето на земята! Това всички трябва да знаят. Бъдещето носи добри условия за живот само за добрите и благородните. Само те ще останат на земята. Това ще опитате всички. Казано и свършено: Времето на злото мина. Край на всички престъпления! В Божиите решения няма обратни процеси. Бог ще прекара света десет пъти през огън, но ще го пречисти. Разумен е този огън. От него хората ще поумнеят; в тях ще се роди ново съзнание. И на свещениците трябва да се говори в този дух. Само така ще се повдигне съзнанието на българския народ. Само така ще познаят истинския Бог. Само така ще проявят своя характер, своето благородство. Нека всички свещеници, всички българи излязат да проповядват, да повдигнат църквата, но не привидно. Аз съм за Царството Божие. – Трябва да държим за църквата. – Аз държа за българския народ. Той е създал църквата. Следователно, народът е църквата. Всеки народ представя църквата. Всички разумни същества, свързани с нас като работници, те създават църквата. Отде излязоха свещениците и владиците? – От народа. Бог живее и се изявява чрез народа. Да се молим за неговото повдигане! Питат ме: Ти българин ли си? Ти православен ли си? Аз съм определил вече качествата на българина. Според мене, българинът трябва да бъде добър, умен, честен и справедлив.

Желая, в българина да се роди новият човек. Това е възможно, защото българинът има добро сърце. Той е практичен, доверчив, но излъжеш ли го веднъж, и светия да си, няма вече да ти вярва. Като те срещне, ще те пита: С пари ли работиш, или без пари? С пари ли проповядваш, или без пари? Ако разбере, че проповядваш без пари, той казва: Виж, ще си помисля малко. Ако проповядваш с пари, това и аз мога да направя.

Сега аз се обръщам към всички, които ме слушате, и казвам: От вас се иска абсолютна чистота, искреност, доброта и справедливост. Никакво двуличие, никакво користолюбие, никакво раздвояване! Бъдете образци на новия възвишен морал. Млади и стари, от нищо не се съблазнявайте. Бъдете образци! Ето идеалът и на млади, и на стари. От всички се иска безкористна любов, непоколебима вяра и диамантена воля, пред която да отстъпват всички мъчнотии и страдания, даже и смъртта.

Днес Христос търси нови хора. Той кани и вас, да се проникнете от новото. Ако вие не се отзовете на тази покана, други ще дойдат. – Ами ако всички се отзоват? – Има работа за всички. Милиони хора страдат днес, и ние трябва да им помогнем. – Как? – Нека всички съединят умовете и сърцата си и кажат: Господи, ела ни на помощ! Щом Бог отговори на молитвата ви, България ще се оправи в един ден. Във всички градове и села ще настане радост и веселие, мир и свобода. Христос търси души и сърца. Не е въпрос да се надхитрявате, но да си отдавате почит и уважение едни на други.

Казвам: Ние не идем да разрушаваме, но да изпълним великите закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Всеки може да опита това. Ако не вярвате, направете един малък опит и ще се убедите в моите думи. Направете само един опит, но искрено. – Какъв опит да направим? – Някой заболее до смърт, нека се обърне към Бога с думите: Господи, ако това, което ни се проповядва в Твое име, е истинно, помогни ми да оздравея. Обещавам, че ще Ти служа. Ако объркаш сметките си, пак ще се обърнеш към Бога и ще кажеш: Господи, ако това, което Учителят ни проповядва в Твое име, е вярно, помогни ми да си оправя сметките. Ще посветя живота си в служене на Бога. Ако обещаете, без да изпълните, положението ви ще се влоши, и от вас нищо няма да излезе. Направете опита искрено, за да се убедите, че проповядвам велика, жива истина, която пръв аз съм проверил. Който направи опита искрено, чистосърдечно, сам ще се убеди, че Господ е жив. Аз искам да познаете този Господ и да се убедите в думите ми. Аз не искам да ви убеждавам, има ли Бог, или не. Аз проповядвам едно велико учение, което може да се опита. Аз съм го проверявал много пъти; с мене заедно са го проверявали и други; и вие можете да го проверите. Не се съмнявайте в мен. Аз не съм викал никого насила и не искам да ви заставя насила да вярвате. Искам и вие да бъдете свободни, и аз да бъда свободен. Аз влизам в положението ви, разбирам, мъчнотиите ви и нямам намерение да ви критикувам. Поверете мъчнотиите си на Бога на Любовта, Мъдростта и Истината, и,Той ще ви освободи от тях. Докато разчитате на себе си, години наред ще робувате, без да се освободите от смъртта. Няма по-велико нещо за човека от това, да живее в мир и съгласие с Бога. Половин час, прекаран с Бога, струва повече от милион години, прекарани без Бога. Това значи, да разбереш смисъла на живота, и пред тебе да се разкрие цялото Битие, да чуеш музиката и пеенето на небето, да разбереш хармонията на душата. След това ще кажеш: Струва човек да понесе и най-големите мъчнотии и страдания, за да познае Бога, да освети Неговото име с всичкия си ум, сърце, сила я душа.

Желая" ви днес, да познаете великия Христос, Който ще стане в бъдеще още по-велик.

Христос казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече." Христос показва пътя на душите към Любовта. Ако вашият Бог ви е привлякъл към Отца, и ако Христос ви е показал пътя към Любовта, вие сте от онези, които разбирате новото учение. Вие ще наследите Царството Божие. Не бойте се, вървете напред!

Желая на всички,; Бог да ви привлече към себе си, и Христос да ви покаже пътя към Любовта. Тогава вие ще влезете в шестата раса, ще се повдигнете, ще придобиете диамантена воля. Ще станете мили като светлината, нежни като водата, чисти като кристал. Ще славите Бога на Любовта и ще носите радост навсякъде.

Христос казва: "Иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят в Дух и Истина." Бог е Дух на Любовта, Дух на Мъдростта, Дух на Истината не само за един човек, но за всички народи на земята, които слушат гласа на Бога, които живеят в Неговата свобода.

6. Беседа от Учителя, държана на 18 февруари, 1923 г. София.