Разлика между версии на „Свещено правило“

Текуща версия към 12:36, 18 февруари 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1923 г.

Поучаваше ги (1923)

6. Свещено правило

Бележки от частния разговор на Учителя с братя и сестри, държан след беседата „Ще бъдете свободни“, на 11-ти февруари, 1923 г. София.

Всички ние произлизаме от един Баща по причина на това, че дишаме един и същ въздух, пием една и съща вода. Обаче, в морално отношение, всички не произлизаме от един баща. Всички синове не са родени от една зодия, т.е. от една майка. Те са родени от един баща и от 12 майки: една ги е заченала, втора им е дала едни елементи, трета – други елементи и т.н. Истинската майка на човека е природата. Тя внася в него новото, т.е. това, което е тя сама. Често майката, която е родила детето си, гледа го и се чуди защо не прилича на нея. Някои деца си играят с кокошките. Като снасят яйца, те ги вземат от полога и вместо кокошите, турят други яйца – от патица или от юрдечка. Гледаш, някоя кокошка върви, а след нея – патенца или юрдечета. Кокошката ги гледа и се чуди какви са тези малки, които по нищо не приличат на нея. Има условия в човешкия живот, когато с човека става коренна промяна. Той сам не се познава. Казват за него, че се обърнал към Бога.

Един английски писател пише за себе си: Станах една сутрин с особена идея за "аз-а" в себе си. В мене стана някаква промяна, особено пробуждане, като че никога до този момент не се съзнавах като личност, като "аз". От този момент, с него станали много пробуждания – нещо ново влизало в съзнанието му. Пробуждане на съзнанието става с всеки човек, в различните възрасти: от 7–14 години, от 21–28 и т.н.

Съществуват известни моменти в природата, които се отразяват върху човека наркотически, като отрова, която действа бавно, в продължение на много време. Ако се изследва кръвта на такъв човек, няма да се намери никаква отрова, а всъщност той е отровен. Този начин на отравяне е средство на черната ложа.

Една от задачите ви е да различавате ученика на Бялата ложа от този на черната. Погледът на ученика на Бялата ложа е установен; лъчът, който излиза от очите е възходящ, нагоре. Погледът на ученика от черната ложа е разсеян, а лъчът – низходящ, надолу. В погледа му има нещо скрито, затаено. Нека всеки от вас вземе по едно огледало и да следи установен ли е погледът му, или не. – Като Бога не можем да бъдем. – Това е изключено. Подобен на Бога можеш да бъдеш, но като Него – никога. Това значи: Когато живее в човека, Бог е подобен на него, щом е вън от човека, Той не е като него. Докато е в човека, Бог му дава условия да се проявява. Щом излезе вън от него, Той се проявява. Тогава Той започва да те учи и възпитава. Че си говорил за Него лоши думи, Той не те съди. – Защо? – В тебе е бил. Излезе ли вън от тебе, ти ще видиш и разбереш Неговата сила. Като се намериш в мъчнотия, питаш: Кой си ти? – Аз съм Този, Когото ти хулеше. Ще те науча да въздържаш езика си. Докато е в тебе, Бог говори само три пъти. Той ще ти каже тихо: Не се отдалечавай от мене. Не прави зло. – Аз съм свободен, никой не може да ми бъде господар. И наистина, като дойдат страданията, човек вижда, че не е господар на себе си. Казано е в Писанието: "На горделивия Бог се противи, а на смирения дава благодат." Горделивият казва: Знаеш ли, кой съм аз? – Кой си? Едно от ограничените същества, което не знае своя далечен произход. Който знае своя далечен произход, лесно се справя с живота. Той знае защо е дошъл на земята: взема мотика, лопата и отива на работа. Той казва: Един Бог има в света. Всички хора са Негови съработници.

Кои деца са законнородени и кои – не? – Родените от Духа са законнородени. Стремете се да бъдете и вие такива деца. На всички са дадени условия да бъдат законнородени. Ако днес си житно зърно турено в хамбара, утре ще те посеят в земята, да се новородиш. Нека остане в ума ви мисълта – да служите на Бога беззаветно! Светът да се обърне с главата надолу, вие да останете верни на тази идея. Няма сила в света, която може да ви ограничи. Колкото и да ви ограничават, пак ще служите на Бога. Ще изпълнявате волята на Бога – нищо повече. В това е вашата сила. – Не е ли достатъчно, че вярваме в Христа? – Вярвате, но вярванията ви се подлагат на изпит. Вярваш в приятеля си, но като ти поиска 1 000 лв., започваш да се съмняваш дали ще ги върне. Даваш му 1 000 лв., които след два-три дена получаваш. После ти иска 2 000 лв. – услужваш му, но съмнението не те напуска. Приятелят ти не успява да ги върне навреме. Не само това, но иска да му дадеш още 3 000 лв. Какво ще правиш сега? Ето един изпит и за двамата. Съмнението в тебе расте, докато един ден се отречеш и от Христа и кажеш: Ще тръгна в широкия път. – Не издържа изпита си. Каквото и да се яви на пътя ви, не допускайте съмнението в себе си. Това е характер! Когато дойдат най-големите изпитания и противоречия в живота ви, тогава ще намерите истината.

Вървя по улицата и си мисля върху различни въпроси. Срещам хора, всеки настроен зле, заканва се нещо. Една жена се разговаря в себе си: Няма да се моля вече на Бога! Оглупях с тези молитви. Ще се разправям с хората, както ми попадне. Отговарям й мислено: Ти сега, именно, си оглупяла. По-рано не беше глупава.

Продължавам пътя си и срещам един мъж, войнствен, сърдит, заканва се на някого да му тегли куршум. Човек трябва да бъде смел и решителен. Отговарям: Ти сега, именно, си страхлив. Едно време ходеше без револвер, никого не искаше да убиваш. Тогава ти беше смел и решителен. Сега вие един – друг се плашите. Носете Оръжие, но по-силно от револвера. Не казвам да хвърлите револверите си. Носете големи ками в джобовете си, та като я забиете в противника си, да разбере, че неприятел има пред себе си. – Какъв неприятел? – Който убива злото в него и вместо да го повали мъртъв на земята, го освобождава от всички ограничения. Що е камата? – Словото Божие. Ще говориш на противника си разумно. Това е твоята сила. Вие често влизате в една област на живота, дето съмнението неизбежно иде. Каквото и да правите не може да го избегнете.

Една сестра взела на заем 3 000 лв. от един брат, но главата й побеляла от него. Постоянно я безпокоял да му върне по-скоро парите. Мисля си какво да направя, за да освободя тази сестра. Реших в себе си да извикам този брат и да му кажа: Сестрата е внесла парите си в моята банка. Понеже постоянно ме безпокоиш с мисълта си, ето, вземи тези 3 000 лв., които тя ти дължи. Така се разреши въпросът. Казвам: И млади, и стари, живейте без съмнение в Бога. Това е свещено правило, но мъчно за изпълнение. Обезсърчиш се, усъмниш се в Бога и казваш: Няма да се моля повече! – Ще се молиш, време е за молитва. Коя е причината да не се молиш? – Толкова време се моля и нищо не съм постигнал. – Ще ви дам нов начин да се молите. Като се молите така, ще имате резултат. Обезсърчаваш се, защото не си сял навреме и не искаш да се молиш. Ела при мене и заедно ще посеем нивата. След известно време семето ще поникне. Като сееш навреме, няма да се обезсърчаваш. Тогава и молитвата ще бъде навреме.

Едно нещо ме плаши: мисълта, че сте много добри. Ако бяхте лоши нямаше да се страхувам, но понеже сте много добри, страхувам се за вас. Като сте много добри, на никого не отказвате, лесно се поддавате на изкушения. Ако кръчмите бяха празни, щях да си легна и спокойно да спя, но тъй като кръчмите са пълни, а освен много добри, вие сте и много богати, всеки момент сте готови да влезете в кръчмата. Пътят, от който идете, е пълен със съблазни и изкушения, които имат за цел да спрат развитието ви. Големи борби стават не само на физическия свят, но и в духовния, и в умствения. Но и те ще се свършат. Обикновено борбата започва отгоре и върви надолу. Ще бъдете смели и ще се държите за Божествения принцип. Бог води войната. Той воюва сега. Всички трябва да държите Неговата страна. Сега е истинската война. Ще ти кажат, че си стар. Не си стар. И на 90 години да си, ще се бориш. Гледам, един стар човек посещава беседите и ми казва: И аз, на стари години, съм се заел да допринеса нещо на света. Сега е време на война и аз искам да дам моята лепта. И аз ви казвам: Няма да бъдем ексцентрични, но ще постъпваме разумно, за да озадачим противника си. Христос казва: "Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината." Срещне те някой, изпитва те, иска да знае в какво вярваш. Не казвай твоето верую, но говори умно, да разбере, че не си обикновен човек, но човек с убеждение. Нека разбере, че Бог за Когото му говориш, не си Го наследил от дядо си и баба си, но си свързан с Него от създание мира, че имаш една велика опитност, на която се дължи твоята вътрешна светлина.

Когато твоето съзнание се пробуди, ти ще бъдеш абсолютно спокоен. Нещо в тебе говори: Не бой се! Това вътрешно спокойствие те прави устойчив, стабилен. Щом те срещне неприятелят, той веднага отстъпва. Когато пътищата на човека са угодни на Бога, Той го примирява с враговете му. Светът е пълен с недоволни, завистливи същества. И ще – не ще, човек ще мине през тези огньове. Ще мине през ада, ще чуе такива неща, каквито на ум не са му дохождали. Като отиде на небето, там ще види истинската красота. И колкото повече мълчи, толкова по-добре е за него. – Мъчно се живее с Бога. – Велико нещо е да живееш с Бога, да съзнаваш, че живееш,; да чувстваш живота на всички същества, да влезеш даже в съзнанието на една мравка. На земята ти не я разбираш, нямаш отношение към нея. В горния свят, светът на съзнанието, ти я разбираш. Затова, на земята, и вие не разбирате Бога.

Поставете си следната цел в живота: Каквото и да ви се случи, бъдете готови да изпълните Божията воля. Дръж в съзнанието си свещеното правило: Аз искам да изпълня Божията воля без никакво съмнение. Седиш пред масата с приятеля си. Нещо ти казва: Напусни това място! Ставаш от мястото си. – Де отиваш? – Имам едно свещено правило, трябва да го изпълня. Молиш се, нещо ти казва: Прекъсни молитвата! Прекъсваш молитвата. Имаш едно свещено правило, което трябва да изпълниш. Наистина, има нещо по-високо от тези формули. Професор си, преподаваш лекция. Нещо ти казва да прекъснеш лекцията си. – Има нещо по-важно от лекцията. Свещеното правило се налага, когато ти си отчаян, когато си приложил всички методи и нямаш резултат. Нещо ти казва: Стани! Друго ти казва: Стой на мястото си! Изкуство е да разбереш, какво да правиш. И Христос бил поставен на подобни изпити. Казва му се: Тръгвай! И Той тръгва. Тръгва царският син от село на село, гологлав, със сандали, обиколен с равини, книжници и фарисеи и проповядва. Какво велико търпение! От време на време Той си въздъхва и казва: Докога ще търпя? Той знае свещеното правило: Изпълнение волята на Бога, без никакво съмнение! Какво по-велико от това? Свещеното правило отличава човека от другите същества. Това е човек с убеждение. Когато изпълнява свещеното правило, той забравя, какво говорят хората за него. Прилагайте и вие свещеното правило!

Бележки от частния разговор на Учителя с братя и сестри, държан след беседата „Ще бъдете свободни“, на 11-ти февруари, 1923 г. София.