Разлика между версии на „Царе – слуги на Господа“

Версия от 12:09, 2 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Съборно слово

1925

КНИГА: Разумния живот

Работна среда на електронния архив

Царе – слуги на Господа

В живота има един закон, според който, когато се говори на хората много, те изгубват способносттта да разбират нещата. Така е и в яденето, така е и в пиенето вода, така е и в четенето на книги. Този закон всякога можете да го проверите. Във всяко нещо началото ни се вижда много хубав, а края - почти безсмислен. Всички вие сте били млади и познавате отношенията към нещата в ранната си детска възраст и отношенията към същите неща в по-напредналата ни възраст. Вземете малкото дете и вижте с какво въодушевление посреща празничните дни, с какво въодушевление посреща слънцето! Вземете 100-120 годишният старец и вижте с каква индиферентност, с какво безразличие се отнася към всички тия неща! Така става и с някои хора, които тръгват в духовния път. Най-първо те са жежки, въодушевени като децата, но след години стават като онзи 100 —120 годпшенъ старецъ, всичко иаъ е без¬различно. Започватъ да си клатятъ главата и каз- ватъ: ние го знаемъ това, то беше едно време, но се свърши вече. Право ли е всичко това? Не, това не требва да бжде така. Има една страна на живота, която вие още не сте опитали, т. е. сжщинскиятъ животъ още не сте опитали. Туй може да ви се вижда противо¬речие, но то е фактъ. Може да сте опитали хи¬ляди положения отъ вашия сегашенъ животъ, но той още не е сжшинскиятъ. ЗапримЯръ, една мра- вя може да е опитала всички възможности и бла- гости на мравешкия животъ, но ако тази мравя застане въ положението на единъ философъ и каж°, че е опитала всички положения на живота, че го познава, тя е въ заблуждение. Тя, може би, е опитала хиляди и милиони положения на мравеш-кия животъ, но д4лиялъ животъ е извънъ въз¬можностите на тази мравя. Тя, запримеръ, не е опитала живота на човека, и за него даже не.ма никакво понятие. Нейниятъ животъ има допирни точки съ човешкия животъ, а пкенно, както мра- вята яде, така и човека, но да има по вече до¬пирни точки, не зная. Дали те иматъ тенджери, вилушки и лъжици — не зная. Дали иматъ гра- диаи, лозя, дето садятъ ябълки, круши, грозде — не зная. Дали иматъ разни карфачки, чепички и други подобни — не зиая. Сега, но некой пжть вие си казвате: какъвъ ли е ангелскиятъ светъ, какъ ли живеятъ анге¬литй? Действително, между ангелския и човешкия животъ има допирни точки, но такива, каквито между мравешкия и човешкия. Туй не требва да ви обезсърчава, но требва да ви покаже каква широчина и каква дълбочина се крие въ истинския животъ. Туй, което живеете, то е само начало на живота. Нашиятъ животъ, въ сравнение съ живота на мравите е ангелска животъ. Ние, за кравите, и за всачкв сжшества иодъ насъ, сме богове. Ако попитатъ една мравя нЯщо за хората, тя ще ка¬же: е, да отидете при хората да ги видите, туй е култура! На всичка мравки сърцата туптятъ отъ желание да станатъ като хората. И дМствителпо едно преимущество, едно благо е това, мравката да стане човекъ. Сега, да видимъ какви сж мислите и думите, които хората изказватъ. Нема да се спирамъ да обяснявамъ тия неща, но казвамъ. че въ живота има известни възможности, ^които сж скрити въ формите на нещата. Вземете, запрпмеръ, семките на няколко плодни дървета п ги разгледайте. Взе¬мете семката на една ябълка, костилката на една слива и плода на одинъ жълждъ. и ги сравнете, да видите какво е отношението между големината имъ, и какво е отношението по големина на всич¬ки тия растения, които лежатъ скриеи въ техните с^мки. Какъ ше определите това? Ва да опреде¬лите големината имъ, вие требва да имате извест¬ни познания по законите на техното растене Често ние произнасяме думата „любов^° Гази дума, произнесена отъ разни хора, произведа раз- лпченъ ефектъ, разни действия. Запримеръ вземе¬те думата Александъръ. Ако този Александъръ е единъ обикновенъ слуга, или ако този Александръ е единъ управитель на некоя область, или ако тозп Александъръ е единъ князъ, или ако най- после този Александър! е единъ дарь, питамъ сега: ако Александъръ слугата еди-кой си издаде заповедь до българската народна банка да изпла¬ти на Отоянъ Стойчевъ 100,000 лв„ заповедьта му ще бжде ли валидна] Ако Алекоадъръ управи¬тель издаде сжщата заповедь. ще бжде ли валид¬на. Ако Алексанцъръ княза,тъ, или Александъръ царьтъ пздадътъ сжщата заповедь, чия заповедь, чип думи изобщо ще бждатъ най-ефикасни ? — Раз¬бира се, че думите на Александъръ дарьтъ. Тон щомъ каже думата си, и парите с& веднага гото¬ви. Защо ? И единиятъ е Александъръ и другиятъ е Александъръ, и третиятъ е Александъръ. Не, има степени, по които се различаватъ Александъръ слугата, Александъръ унравптельтъ, Александъръ князътъ и Александъръ дарьтъ. Тези различия сжществуватъ и в&тре въ природата. Казвате: да, споредъ обществения строй е така. Обществениятъ строй е такъвъ, но и въ природата е така. Я вижте, всичките семки не се ли различаватъ ? II въ техъ има степени. Има вложено нещо особено г въ семката на ябълката, че тя слива не става. Има вложено нещо особено въ костилката на сли¬вата, че тя жълждъ не става. Има вложено нещо особено въ жължда, че той букъ не става. Значи, всека семка си има звои специални възможности. Следователно, когато се произнася една дума, най- първо ние требва да пзменимъ своето ^положение. Ако ти си слуга при греха, дуката любовь въ твоята уста нема да има никакъвъ смисълъ. Ако ти си унравитель при алчностьта, думата любовь въ твоята уста нема да има никакъвъ смисълъ. Ако ти си князъ на умразата, думата любовь въ твоята уста нема да има никакъвъ смисълъ. Да оставимъ царьтъ, защото думата „царь" въ неви¬димия свЪтъ изключва грЬха, изключва кражбата. Царьтъ не може да краде. Слугата може да кра¬де, управительтъ може да краде, князътъ — сжщо но царьтъ не може да краде, н4ма възможность да краде. Може ли царьтъ да краде отъ себе си? Ако имамъ 100 хамбари, ще има ли нужда да прЪнасямъ съдържанието имъ отъ единъ въ другъ? Това само л^дитЯ могатъ да го иравятъ. ЧовЪкъ себе си не може да краде. Следователно, има едно положение, при което грЯхътъ е изключенъ. И тъй, споредъ мене, най-хубавото име, което можемъ да носимъ. казва тамъ Писанието, е да бж¬демъ царе. В с и ч к и требва да станемъ царе! Ще кажешъ: какъ, азъ да стана царь! Да, да, въ тази специална смисъль, всички требва да станемъ Ц|ре, за да изключимъ гр4ха отъ нашия животъ. Да станешъ царь въ свЬта, да унравлявашъ хб- рата, то значи да се натрупашъ съ грйхове, а д& станешъ царь, за да изключишъ гр4ха отъ себе си, това требва да бжде единъ отъ най-силнит4 потици на твоята душа. Ще кажешъ : азъ искамъ да стана царь, за да изключа всички грЪхове отъ душата си. Сега вие искате да бждете слуги на Господа. но Господъ не иска простя слуги, Той иска слу- гитЪ му да бждатъ царе. И най-простиятъ слуга на Господа требва да бжде царь. Ако не станете царе, вие не .можете да бхдете слуги на Господа. Тъй че, ако пЪкой иска да бжде слуга на Госпо¬да, той требва да станн царь, и като стане царь, като изключи грЪха отъ себе си, тогава ще заеме най стромната служба. В1жой ще каже: защо да стане царь? — За да станешъ слуга на Господа. А какво означава царьгъ? — Изключване на грЯ- ха. НЪкои хора казватъ: е, гр^хътъ Какво ху¬баво е допринесълъ грЪха на хората? Я ми ка-жете, какво е допринесла лъжата на хората? Какво сж допринесли злобата, умразата, завистьта, всички тия грахове, на хората ? Века се намери единъ човекъ, който да каже, че отъ всички тЪзи поро¬ци е донесено едно благо за хората. Всички тия пороци сж внесли само разрушения, страдания, и при всичко това ние оше се лъжемъ. Ние мис- лимъ, че като нанравимъ туй-онуй, имаме право да се разгн$вимъ и казваме: требва та се разгневи човйкъ, ето и въ Писанието се казва, че Господъ с^ гнЪви. Не, това е игра на думи. НЯкой писалъ, че Господъ се гн^ви. То е писано по нямане какво друго да се пише Азъ казвамъ, че когато Божия¬та Любовь стане много интенсивпа, Той се гневи. Значп когато Госнодъ се разгневи, Неговата Лю¬бовь е станала хиляди пжти по-силна, отколкото обикновеното проявление па Любовьта Му, и тога¬ва тя всичко отмахва отъ пътя, тя всичко влече. II често ние приписваме на Бога същите слабости, каквито и ние имаме. Казваме, ч« и Той се гневи, че и Той нрави разлика въ Любовьта си, едного обича ио-вече, другиго по-малко. Нн е лошо да мислпмъ така, но мисъльта, която искамъ да остане у васъ е, всички да станете царе, за да бъдете слуги на Господа. Значи, идеалътъ ви требва да бъде високъ. Въ такъвъ случай, какво се изразя- : ва съ мисъльта на онази егпптянка, която искала да се ежини за царския синъ ? Тя се домогвала до царския сипъ, за да стане царица. Царь или царица, то е все законътъ, който изключва греха. Сега запримеръ, вие казвате, че познавате Господа, нали? Но нравили ли сте наблюдение върху себе си, да видите, че като се разгневите, вие забравяте Госнода? Казвате, чи познавате Гос- т пода, едно отъ най-великите същества на света, единственото схщество на Любовьта, а се гневите Какъ е възможно това? Представете си, че туй същество е близо до васъ, и дойде една ваша приятелка или единъ вашъ приятель и ви обиди иЬщо; Вие веднага дигате скандалъ, Цитамъ: как¬во иоказва това? Познавате ли Господа? Пред¬ставете си, че вие сте една млада мома, на която дошълъ нейния кандпдатъ за да се оженятъ. Тя го очаквала цЪли 10 години, като ирЪзъ това врЬме все сж си писали писма. Като п дойде нЪ- коя приятелка въ това врйме въ кжщп и я обиди нЯщо, тя ще се скара ли съ нея ? — Не. Даже п да има много поводи да се кара, ще избегне това и ще си каже: ние да си наредимъ първо нашата работа, че послЯ ще се караме. Ами вие какво нравите снга? НЬкой пжть азъ казвамъ никому: требва да търпишъ. — Ами какъ мога да търпя? Търпи ли се това нЯщо ? Азъ ще му кажа, ще му дамъ да се разбери! Казвамъ: ами твоят ь възлю- бенъ е ч.ошълъ, вжтрЯ е той. Въздържай се, за¬щото ти ще изгубишъ единъ отъ велпкитЯ случаи въ свЯта! Колко ти струва това, че еди-кой си взелъ 10,000 лв. Туй сж фиктивни нЪща. Онзи, който е взелъ тЪзи пари, той не е взелъ всичко съ себе си, сжщественото ти не е взелъ. Като дойде Господъ, като отворишъ своитЯ торби, чу¬валчета, Той ще туря такива подаръци, съ които ще платишъ всичкитЪ си дългове и сиромашия нема жа пма вече. Когато Господъ дойде между хората, противоречията между тЪхъ ще изчезнатъ- Когато дойде Господъ на земята ще имате най- хубавата библиотека, най-хубавите дрехи, най-хуба¬вите кжщи, най-хубавите градини, най-добрите приятели и братя, най-добрите деца, бащи и май¬ки. Тогава нема да имате никакви лишения. Писа¬нието казва: .Ще отрия сълзите имъ, ще пре¬махна скърбите имъ", Не.ма да има нито плачъ, нито скърби, нито недоразумения. И тъй, обръщамъ ви внимание върху тия мисли, които ви навеждамъ, да ги имате ьъ ума си. да мислите върху некой велики въпроси. Не¬кой пжть казвате: е, Ние знаемъ какво нешо е Любовьта! Вие вспчки сте влюбени, кажете ми тогава, какво нешо е Любовьта, колко пжти въ секундата бие сърцето на влюбения. Ще кажете: 72 пжти. Не, сърцето на влюбения бие 35 мили¬арда пжти въ секундата. Въ Любовьта сърцето требва да бие :-;5 милиарда пжти въ секундата. Такъвъ е законътъ. Щомъ не бие толкова пжти. Любовьта я нема. Е, вие усещали ли сте туй 35 милиарди пжти биене на сърцето. Туй може да бжде, може да го издържите. При сегашното си състояние такава опитность може да имате само веднъжъ, дважъ или три пЖти и то само за 5—10 секунди. Сега нап-голЪмиятъ светия на земята мо¬же да яздържи едва 10 секунди туй биене. И тъй степеньма на Любовьта ни се онрЯдЯля по броя на биенето на сърцето. При пашата любовь. тукъ на земята, сърцето бие най много 100 — 150 пж- ти. Даже като дойде до 150 пжти. всички казватъ: отива си човЪкътъ. сърцето, пе може вече да из¬държа. И действително този човекъ си отива. Дойде ли положение да бие '200 ижти, той умира вече Казвамъ: биепето на сърцето това сж треп¬тения вжтре въ човешката душа. При това съ- стояпие вие ще имате такова едно чувство, което може да обгърне целия светъ въ себе си И то¬гава всички въпроси падатъ, разрЪшаватъ се. Ко¬гато дойде туй бпене на сърцето всичко е раз¬решено. Когато се махне туй биене на сърцето, вие ставате пакъ обпкновенъ яовЪкъ и се чудите, где бехъ, и гдЯ съмъ догаълъ. Много пжти вие сте близо до великата Любовь, и затова всички се стремите къмъ нея. Ще дойте та.ш Любовь! Нема ли да бжде красивъ света, когато имаме пълна вера единъ въ другъ ? Какво ще бжде то¬гава ? Вадя отъ джоба си хиляда наполеона, давамъ ви ги, като казвамъ: дайте ги на Драгана! Азъ имамъ въ васъ пълна вЪра, нищо не ме смущава. Давамъ ви парите, и вие изпълнявате всичко точь въ точь. А сега, като дамъ н е кому хиляда напо- леона, едва ли ще отидатъ до местото си. НЯкой пжть се явяватъ такава развалени пжтища. че па¬рите не могатъ да отидатъ на своето предназна¬чение. И после, нне требва да умеемъ да преда- демъ сяоите чувства комуто.и да е, обаче имаме ли право да ограничаваме другите хора ? Божест- вепиятъ законъ казва: „Каквото нравишъ, това ще ти правятъ". Ако любпшъ, ще те любятъ — нищо иовече! Та. отъ сега пататъкъ нема да бждете носи¬тели на чужди мисли, защото сегашните хора сж пграчка на извънземна сжщества. Съ некой отъ васъ духовете си играятъ тъй, както децата си играятъ съ своите колички. Некой пжть дойде некой духъ н ви надъха да се карате, да изгуби¬те разположението сп. На другия день, като ви мине неразположението, вие си чудите на себе си, какъ сте направили туй нещо! Не си ти, който си напракилъ това нещо. Не мислете тъй! Вие можи да играйте роль на една гайда. Гайдарджия- га като надуе гайдата, тя стане голема, надуе се п засвири, а всички хора пграятъ наоколо. Тя ще каже: азъ съмъ всичко! Свърши ли гайдарджията свие гайдата н тя казва: какво стана съ мене? Гайдата не е нищо друго, освЯнъ кожата на едно животно, което е изгубило живота си. Ако човЯкъ може да стане една гайда и да свири само, и то е хубаво, но смисълътъ на живота не е въ гайда¬та. Ако една гайда може да вдъхновява, то и азъ мога да вдъхновя всЬкиго. ЗапримЪръ, нЯкой дър¬жи пЯкаква бесЬда, а другъ седи тамъ, но не слуша, не се интересува, замисленъ е нЯщо. Защо е замисленъ? — Има да плаща 20,000 лева. Азъ мога да го накарамъ да се заинтересува. Какъ?—- Приближавамъ се при него, давамъ му 50,000 лв. Той веднага си отвори очитЯ, заинтересува се. Гайдата се надуе, свири вече, 50,000 лв. сж то¬ва! Като пошепнешъ на единъ чов$къ: 50,000 лв.' — всичко става. Пъкъ и най-жежкиятъ отъ васъ мога да го попаря. Какъ ? — НроповЯдникъ си, имашъ да ми д-вашъ 50,000 лв. Приближа вамъ се при тебъ и казвамъ: или 50-т4 хиляди лева ще нлатишъ, или прп сждебнпя приставъ ще отидешъ! Казвашъ: какво му стана на този братъ? Ами че тия сж думитЯ, които постоянно развалятъ нЪщата въ живота ! Рдна дума казана не на мЯсто, веднага ни попарва. Колко внимателни трЯбва да бъдемъ за своитЯ дума! ТрЯбва да бъдемъ като царетЯ. Една дума казана отъ единъ царь, ведна¬га се изпълнява. Александъръ слугата, Алексан¬дъръ управительтъ, Александъръ князътъ, всичка вматъ възможности, но най-хубавото положение е това на царя. Азъ желая прЯзъ тази година всички да ста¬нете царе! Понеже искамъ да станете царе, то нарядътъ, който 6Я прЯдвидеиъ да започнете отъ 21 септември, ще го заиочнете отъ 14 септември, за да станете царе. Това се отнася до Софиянци. Азъ ще ви диктувамъ. а вие ще нишетс, за да станете царе. Всички ще изпълнявате размишле¬нията отъ наряда слЯдъ като изгрЯе слънцето. Слънцето изгрЯва всЯкога въ 6 часа. Като изгрЯе слънцето, всички трЯбва да сте на крака и да четете; като четете, трЯбва да бъдете като свЯт- лината. Слънцето трЯбва да е изгрЯло, и да има¬те високия идеалъ! Вашиятъ идеалъ не трЯбва да бъде като идеала на онзи осиромашЯлъ князъ, примЯръ изъ европейската история, князъ X, който, като из- падналъ въ голЯма бЯднотия, и се намЯрилъ меж-ду много кредитори, рЯшилъ нЯкикъ да си попра- даже за единъ обикповенъ моралъ, за единъ иде- алъ въ душата си. Топ е послЯденъ вагабонтъ! Въ математиката има положителни и отрица¬телни величини. Пр-Ьдъ положителните величини винаги се туря знака плюсъ, а пр4дъ отрицател¬ните — минусъ. Въ духовния животъ отрицател¬на величина е всЬка величина, въ която епергия- тя е изразходвана безразборно, неразумно. Поло¬жителна величина наричатъ всЬка величина, въ която енергията е изразходвана разумно. Тогава природата опрЯдЪля отрицателната величина съ скръбьта, а положителната величина съ радостьта. Радостьта е плюсъ, скръбьта е минусъ. Понеже въ духовния свЪть врЯме и пространство не сж- ществуватъ, то радостьта и скръбьта може да се смЯняватъ моментално. ЗапримЯръ, може да си най-голЪмиятъ грЯшникъ, говоря по човЯшки, оца панъ съ най-чернит4 грахове, но ако въ твоята мощна душа се зароди онова свещено чувство па 35 милиарда любовь, веднага всичкитЯ ти грахо¬ве се заличаватъ. И обратното е вЯрно. Може да си единъ ангелъ, но ако въ душата ти нЯкждЯ се зароди най-малкото користолюбиво чувство, момен-тално може да те смъкнатъ вжтрЪ въ ада. Тъй щото; дигането и падането е постоянно,- и врЯки стоп или пада сноредъ закона на Любовьта, спо- редъ своето поведение, което има къмъ Бога. Този законъ е законъ на Божествената Правда. Тамъ Правдата се прилага еднакво. Бс/Ъки пада или става споредъ онова, което мисли, чувствува и дей¬ствува. Затуй, всекога когато имате едипъ пликъ прЯдъ васъ, ще гледате дали вашите величипи, съ които разпол?гат<>, сж положителни или отри¬цателни. Ами, ако азъ бихъ допесълъ една поли¬ва, волски езикъ ги нарпчатъ, и ви кажа: моля, бихъ желалъ да имамъ вашето лице, вашето име за споменъ, азъ тъй много вп обичамъ, подпишете се! И вие, безъ ла мислите много, вземете перото и се подпишете. Този, който ви много обичя, на¬пише на полицата: да се броятъ 200,000 лева! Е, какъ ще докажете, че не сте се подписали на този волски езикъ? Подписали сто се. На волски езици нЯма да се подпиггате, но на чисти книги само и ще пишете тъй: този подписъ цма сила само за духовния светъ, а не и за материалния. Ако дадете една полица съ такава уговорка, мис¬лите ли, че на земята те я взематъ прЯдъ видъ ? — Нема да я взематъ. Тя за тукъ не е валидна. И тъй, ще носите въ србе си високия идеалъ! Всички ще станете царе, за да бждете слуги па Госиода! БесЬда, държана на 7 септември, 6'/3 ч. с, 1924 г.