Разлика между версии на „Отличителни черти“

Версия от 14:07, 1 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Общ Окултен Клас

Работна среда на електронния архив

КНИГА: Четирите кръга

ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЕРТИ

Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!" Размишление. Чете се темата: „Отличителните чърти на Соломона, на Сократа и на Толстоя". Като говорите или пишете за нйкои отличителни чърти, тй трйбва да бждатъ такива,^ които напълно да характеризиратъ дадено лице, или даденъ предметъ. Въ такъвъ случай, като оставямъ настрана второстепенните нйща, питамъ: Коя е отличителната чърта на Соломона ? Като погледнете едно чело, единъ носъ или една уста, вие веднага можете да кажете, коя е отличителната чърта на челото, на носа и на устата. Казвате: Отличителната чърта на челото, напримйръ, е разумностьта, на очитй — способностьта да виждатъ, т. е. зрението, на устата — чувстви- телностьта. Чувствителностьта произтича отъ съзнанието, въ което се явяватъ редъ желания. Значи, устата показва, какви сж желанията на човека. И други нйща се опредй- лятъ по устата, но тЪ сж второстепенни. И гладътъ предизвиква въ човйка желание да яде, което желание се задоволява първо чрезъ устата. Какво се разрешава съ яденето? Като се наяде, човйкъ може ли да стане

149' ученъ? Определено ли е, колко пжти требва да яде човекъ? Значи, колкото пжти и да яде, човекъ не може да стане ученъ. Яденето е само условие за учене, но чрезъ ядене човекъ нито ученъ става, нито знания придобива. Знанието иде отъ друго место, отъ другъ източникъ. Тренирането на телото е условие за нещо, но знания не дава. Зрението е друго условие, но и то знания не дава. И знанието даже не е най-важното нещо въ живота, и то е условие за нещо. За какво ? За разбиране на живота, за използуване на неговите сили. Безъ знания вие не можете да живеете. Колкото и да е малъкъ животътъ, поне елементарни знания требва да имате. Христосъ казва: „Азъ съмъ пжтьтъ, истината и животътъ." Обаче, за разбирането на този пжть, на тази истина и на този животъ, необходими сж знания. Подъ думата истина, Христосъ разбиралъ всички методи, чрезъ които животътъ може да се реализира. Значи, пжтьтъ води къмъ истината, а истината — къмъ живота. Безъ пжть човекъ не може да намери истината, а безъ истината не може да намери живота. До тукъ Христосъ е спрелъ. Като казва за себе си, че азъ съмъ пжтьтъ, истината и животътъ, искалъ да каже, че самъ Той е въ този пжть, въ тази истина и въ този животъ. Лко и вие намерите този пжть, тази исгина и този животъ, ще разберете Христа. Иначе, ще Го критикувате, ще разисквате върху личностьта и живота Му, безъ да придобиете нещо. Лко имате единъ приятель, когото

150' критикувате, и той ви критикува, какво печелите? Ако двама художници рисуватъ картина, която представя красотата, но и двамата се критикуватъ, печелятъ ли нйщо? Еди- ниятъ казва на другия: Очитй, носътъ, устата въ твоята картина не сж правилни. Другиятъ пъкъ казва : Сйнкитй въ твоята картина не сж добре поставени. Ако критиката на двамата художници е на мйсто, вейки самъ ще изправи картината си и взаимно ще се усъвър- шенствуватъ. Обаче, ако критиката не е на м"йсто, и двет"й картини ще останатъ непо- правени. Отъ резултатитй, които критиката произвежда, се ежди, дали тя е била права, или не. Да кажете на нйкой, че не живйе добре, това още не е критика. Вие трйбва точно да опредйлите, де, какъ и на кое мй- сто той не живйе добре. Той трйбва да знае, въ какво се изразява неговия лошъ животъ, за да може да се поправи. Коя е отличителната чърта на Соломона ? Преди всичко, Соломонъ е билъ юдеинъ, и като такъвъ, той не е могълъ да се освободи отъ общитй национални чърти на юдеитй. Тй сж крайни материалисти. Братята на Иосифа, напримйръ, го продадоха за пари. Тй не го убиха, но го продадоха. Сжщо така юдеитй продадоха Христа пакъ за пари, и то много евтино, само за 30 сребърника. Тази е отличителната национална чърта на юдеитй. И Соломонъ, като юдеинъ, трйбваше да реагира срещу тази национална чърта на своя народъ. И еврейскигй пророци реагираха срещу тази чърта. Като четете Библията,

151' ще видите, че те навсккжде сж сипвали огънь и жупель, само заради тази чърта на евреите. Те сж търсили злото въ духовенството, въ управляващите. Направете преводъ да видите, кое въ човека отговаря на духовенството и кое — на управляващите. Духовенството, т. е. духовната страна въ човека представя принципите, веруюто, отъ които се ржково- дятъ ума и сърцето на човека. Коя е отличителната чърта на Сократа ? По произхождение, Сократъ билъ гръкъ. Значи, той изразява гръцките национални чърти. Гърците сж хитри, те се отличаватъ съ слабъ мораленъ устой. Напримеръ, следъ като воюваха десеть години съ Троя, те измислиха най-после една хитрина: направиха единъ големъ дървенъ конь, съ който превзеха Троя. Гърците сж на по-високо стж- пало на развитие отъ евреите: те умъртвиха Сократа съ отрова, съ по-изтънчено средство, а евреите продадоха Христа и Го раз- пнаха на кръстъ. Затова, именно, Сократъ требваше да се бори съ по-големи престж- пления. Най-после ще дойдемъ до Толстоя. Съ какво се отличава Толстой? Той е славянинъ. Неои учени изтъкватъ, като отличителна чърта на славяните, нечистотата. Те обичатъ да оцапатъ човека. Както и да е, каквото и да се казва за евреите, за гърците и за славяните, това още не е абсолютно, защото отрицателните чърти на единъ човекъ, или. на единъ народъ не могатъ още да го ха- рактеризиратъ. Те сж въ процесъ на разви

152' тие, следователно, единъ день отъ тия отрицателни чърти поменъ нЪма да остане. Тол- стой ималъ големи уши, което говори за щедростьта на славяните. Много престъпления въ света се вършатъ отъ щедрость. По характеръ, Толстой е доблестенъ, която чърта отсжтствува въ характера на Соломона и на Сократа. Въ края на живота си, Соломонъ казва: „Суета на суетите, всичко е суета!" Той е изпиталъ всичко, и следъ това изка- \залъ тази мисъль, като считалъ, че всичко това е било необходимо за придобиване на знания. Сократъ пъкъ разсжждавалъ точно обратно: Той казалъ, че чрезъ волята си, човекъ може да обуздае всички свои недостатъци и слабости. Толстой, като се основава на християнството, изнася още по- високъ моралъ, а именно: недостатъцигЬ не требва само да се обуздаватъ, но те требва да се трансформиратъ. Като енергии, които вървятъ въ низходеща посока, те могатъ да приематъ обратна посока на движение — възходеща. Въ това отношение, Толстой има по-хубави чърти отъ тия на Соломона и на Сократа. Обаче, и тримата не сж завършили още своето развитие. Въ бждеще те ще дой- датъ на по-висока степень на развитие. И тъй, всеки човекъ е миналъ или минава презъ формата на Соломона, на Сократа и на Толстоя. Соломонъ е прекаралъ единъ животъ само на ядене и пиене, физически животъ. За такъвъ животъ се изиск- ватъ хора. И наистина, около него е имало много жени и прислужници. Това е аристо

153' кратически животъ. Този животъ се е подър- жалъ и съ наука, съ четене и писане на притчи. Въ Сократа виждаме точно обратното. Той искалъ да ликвидира съ физическия животъ, съ живота на ядене и пиене, затова се предалъ на размишления, на философски разговори и беседи. Неговата философия се заключава въ мисъльта: „Познай себе си Г Той се оженилъ за една сприхава и нервна по характеръ жена, като си казвалъ: Яко съ философията си мога да се справя съ характера на моята жена, много нйщо ще постигна. Единъ день, когато Сократъ се разговарялъ съ ученицитй си, жена му взела легенъ пъленъ съ вода и го изсипала върху главата на Сократа. Последниятъ запа- зилъ пълно присжтствие на духа. Той поглед- налъ спокойно къмъ ученицитй си и казалъ: „Когато едно дърво се посади, непременно трйбва да се полйе". Значи, той взелъ добрата страна отъ постжпката на жена си, защото разбиралъ законитй на живота и правилно ги прилагалъ. Великитй хора, това сж свйтлитй точки на хоризонта, това сж високитй върхове на планинитй. Кривата линия А (стр. 154) представя небосвода, т. е. идейния, възвишения, непостижимия свйтъ. Кривигй линии В представятъ високитй планински върхове. Точката С, долу, представя долинитй. Когато слънцето по високитй върхове започва да изпраща повече светлина и топлина, снйговетй и ледоветй по тйхъ започватъ да се топятъ. Въ морално отношение, топенето на снйговетй и ледоветй

154'

представя разпуснатия животъ на планините. Следователно, когато хората сж. много любез- д ни, много учтиви, това показва, че те сж го "т ре, по високит-Ь планински върхове, дето се топятъ и изпращатъ водите си надолу. Когато нема какво да се топи, те оставатъ сами и се проявяватъ толкова скържави, каквито сж въ действшелность. Какво представятъ те тогава ? Голи, скалисти върхове. Товаг

155' което природата е натрупала върху тйхъ, изчезва. Природата казва: Всичко, каквото имахъ,дадохъ, повече н"йма какво да давамъ. Като събера нови материали, пакъ ще ги на- трупамъ. Планинитй регулиратъ въздушните течения Сжщевременно и влагата става причина да се обоазуватъ различни течения, бури, циклони въ съгласие съ наклона на земята. Когато енергията на планинитй стане устойчива, снйговетй започватъ да се топятъ и да слизатъ надолу, въ долинипй. Тогава деятелността на долинитй започва да се усилва : растителностьта става буйна, цвйтята се развиватъ добре, дърветата вързватъ и да- ватъ хубави плодове. Значи, щомъ водигй започватъ да прииждатъ, това показва, че животътъ въ долинитй се усилва. По този начинъ става преливане на живота отъ едно състояние въ друго. Яко това преливане става правилно, наричаме го еволюция, мора- ленъ устой, радость и веселие Яко преливането на живота не става правилно, тогава идватъ всички нещастия въ свйта. Съ други думи казано: ако снйговетй на планинитй се топятъ равномйрно и слизатъ по всички склонове, за да напояватъ долинит^й, животътъ въ долинитй се развива добре. Обаче, ако топенето на снйговетй става неравномйрно, при слизането си, водитй завличатъ камъни, ча- кълъ, тиня, вследствие на което образуватъ голйми насипи. Следователно, това, което става въ природата, става и въ индивидитй, и въ обществата, и въ народитй, и въ цйлото човйчество. Енергията отъ тйхнитй планински

156' върхове, т. е. отъ гЬхнигЬ мозъци понЪкога тече правилно, равномерно, надолу къмъ долините имъ, а понекога тече неправилно, неравномерно. Съвременните хора говорятъ често за моралъ, за мораленъ устой и т. н. Когато се образува некакво общество, хората пъкъ говорятъ за добро, за честность, за справедли- вость и за редъ още добродетели Това говори за известни процеси, които ставатъ въ човешката душа. Кога човекъ говори за моралъ, за мораленъ устой? Когато стане богатъ, само тогава човекъ говори за моралъ, за мораленъ устой, за редъ и порядъкъ. Защо? Защото той има какво да пази. Ако нема какво да пази, нема защо да говори за тия неща. Следователно, когато се говори въ света за моралъ, това подразбира пазене, грижливо отнасяне къмъ ония ценности, които Богъ е вложилъ въ човешката душа. Тези ценности могатъ да се пазятъ само съ чистъ, възвишенъ животъ. Щомъ тези ценности се загубятъ, човекъ престава да се развива. Сега, когато разглеждате отличителните чърти на Соломона, на Сократа и на Тол- стоя, каква поука можете да извадите отъ техъ? Въ тези три лица вие требва да виждате едно и сжщо лице, което, отъ положението на царь, постепенно слиза като философъ-мислитель и стига въ положете на човекъ, който иска да познае душата на народа. Това сж три състояния, презъ които човешката душа минава. Н4кой

157' човекъ казва: Да имамъ условия, това и това бихъ направилъ. Значи, този човекъ мечтае за царски условия. Питамъ: ако бж- дете царь, какво ще направите? Ще направите това, което и Соломонъ направи. Казвате: Да имамъ знания. Какво ще направите? — Ще направите това, което и Сократъ направи. Сократъ можа ли да разреши задачата „познай себе си" ? Преди всичко, гърците възприеха тази задача отъ източнигк народи. Човекъ нЪма защо да се познава. Истинското самопознаване разбира познаване на онова, което е скрито въ душата на човека. Само това нещо требва да се реализира. А тъй, да познава човекъ своите не- джзи, това не е самопознаване. Тъй щото, са- мопознаването подразбира разкриване на човешката душа, да знае човекъ, какво добро може да направи. Значи, познаването не подразбира разкриване на човешките слабости, на човешките дефекти. Когато гениалниятъ работи, дефектите му сж извънъ неговия животъ. Той не се спира върху дефектите си. Дефектите на писателя, напримеръ, не сж въ самия него, те сж въ окржжаваща- та среда. Това не зависи отъ неговата нервна система, но изключително отъ външните условия. Некой писарь пише тънко или дебело — и това зависи отъ външните условия, отъ перото, отъ мастилото, отъ обстановката и т. н. Отъ френологическо гледище, това показва, че хората около него се зани- маватъ съ дребнавости, които препятствуватъ

158' на енергията да се прояви правилно. Човйкъ трйбва да дойде до положение да не се смущава отъ външнитй условия, нищо външно да не го безпокои. Ср-йщате нйкой човйкъ, виждате, че е неспокоенъ. Защо ? Дрехитй му не били, каквито трйбва, обущата му били малко скжсани, шапката му била стара. Другъ пъкъ се смущава, че масата за ядене не била наредена, както трйбва: кърпитй не били добре сгънати, солницата не била турена на мйсто, въ яденето нймало достатъчно пиперъ и т. н. Всички хора се безпокоятъ за дребни работи, вследствие на което тйхниятъ по- черкъ не е правиленъ. Енергиитй на тйх- нитй сили и способности не се проявяватъ правилно. Яко нйкой графологъ разглежда почерка на съвременнитй хора, по него свободно може да чете характера на тйхнитй желания. Казвамъ: Соломонъ, Сократъ и Толстой сж три типа, които носятъ въ себе си известни сили. ВсЬки типъ, изобщо, крие въ себе си известни сили, но отъ всички типове единъ день ще се оформи общъ типъ, въ който ще се включва положителната философия и наука на живота. Този типъ ще представя една митическа книга, отъ която ще се изучава историята и развитието на цйлото човйчество. Като помислимъ за Соломона, за Сократа и за Толстоя, веднага ще си спомнимъ за го- лймото влияние, което тй сж упражнили върху човйчеството. Обаче, гй не сж първокласни единици; има и по-високи върхове отъ тйхъ, но понеже днесъ четохте темата „Отли

159' чителните чърти на Соломона, на Сократа и на Толстоя", затова говориме за техъ. Положението на Соломона, като царь, представя условия за придобиване на знание и мждрость. Що се отнася до жените и наложниците на Соломона, ще ги оставимъ настрана, понеже гЬ представятъ неговите костюми, т. е. неговите желания, които всеки день могатъ да се менятъ. Въпросъ е, дали този царь е могълъ да обича всички тия жени. Какво представя числото 1200, т. е. 900 жени и 300 наложници, отъ кабалистическо гледище? Това сж. 12-те зодии. Значи, на всека зодия се падатъ по сто жени. Въ числото 900, 9-те представя крайния пределъ, до който могатъ да стиг- н зтъ желанията на човека. Въчислото 300, грой- ' зта, напримеръ, показва число, съ което може да се работи на физическия светъ. Когато Соломонъ прибралъ при себе си тия 900 жени и 300 наложници, той криелъ въ душата си съвсемъ друга идея отъ тази, която съвременните хора му приписватъ. Те му при- писватъ повече грехове, отколкото той ималъ. Тези жени били негови ученички и слуша- телки. НеговитЬ грехове не се заключаватъ въ това, че ималъ много жени, но въ факта, че се отклонилъ отъ Бога. Неговите ученички отдалечили сърцето му отъ Бога. Вследствие на това, Соломонъ изгубилъ равновесието си. Той се подкупилъ, увлекълъ се и пад- налъ. Съ това заедно той съградилъ нЬколко езически храмове и служилъ на други богове. Яъ това, именно, седи погрешката на Соломона. Когато се казва, че човекъ върши престжп-

160' ления, това не е право. Човешката душа е нематериална, неуловима. Немислимо е душата на човека да се опетни или оцапа. Т-Ь- лото на човйка може да се подложи на мж- чения, може да се петни, да се разпъва, но що се отнася до неговата душа, тя е свободна, независима. Щомъ се отдйли отъ гююто, тя веднага се изчиства. Единствената гр-Ьшка на хората седи въ мисъльта имъ, че душата може да се петни. Душата нито се петни, нито се заробва. Има деликатни страни въ чувствата на човйка, дето, докосне ли се н-й- що отвънъ, може да създаде редъ нещастия за него, но това още не е човешката душа. Представете си, че вие посещавате едннъ свой приятель, когото не сте виждали цйли десеть години. По този случай той ви приготвя хубава баница, съ млйко, съ чисто масло, и ви предлага да я раздалите между десетина свои приятели, които поканилъ пакъ по случай вашето гостуване. Вие поглеждате къмъ баницата, вижда ви се приятна, съблазнителна. Ако хвърлите око на нйкое парче отъ срйдата на баницата, като на най-ху- баво, отъ този моментъ вече вие се натъквате на грйхове и нещастия. Отъ този моментъ вече вие пущате малкото краче на дявола въ себе си. Отъ този моментъ започватъ грйховетй ви, които съ хиляди години ще ви следватъ. Казвате: Какво да правя тогава? — Требваше да вземете за себе си крайчето на баницата, а не най-хубавото парче. Ако постжпите така, отъ този моментъ щастието ще започне да ви следва. ВсичкигЪ

161' парчета на баницата сж отъ едно и сжщо качество. Казвате: Еди-кой си човЪкъ е по- добъръ отъ мене, а еди-кой си е по-лошъ. Въ това, именно, седи вашата погрешка. Вие требва да знаете, че всички парчета отъ баницата сж отъ едно и сжщо качество и сж еднакво опечени. Следователно, отъ Божествено гледище, къмъ всички хора требва да имате еднакво почитание и уважение. Докато правите разлика между хората, че едни сж по-добри, а други — по-лоши, вие всЬко- га ще бждете нещастни. Кажете ли, че хората въ н-Ькое братство не жив^ятъ добре, вие не далите баницата правилно. Отъ този день нещастието нЪма да напусне дома ви. Питамъ: Кой е събралъ хората въ обществата? Лко мислите, че тЪ сами сж се събрали, лъжете се. Богъ, Любовьта е събрала хората въ обществата. За да се събератъ хората на едно мЪсто, между гЪхъ непременно тртЬбва да има любовь. Докато между хората нЪма н-Ькакъвъ идеалъ, докато любовьта не вл-Ьзе между т-Ьхъ, т-Ь не могатъ да образу- ватъ общества. За да се подържатъ обществата, вейки трЪбва да внимава на своя животъ, правилно да дЪли баницата. Въ това седи истинскиятъ моралъ. ВъпроситЪ се раз- решаватъ съ правилно деление, а не съ закачване, или съ заплашване. Последните сж палеативни средства. Затова казвамъ: Виждайте доброто въ вейки чов-Ькъ! Виждайте цебрата страна на всичко! Представете си, че всички хора жив-Ьятъ добре, че всички сж- 11

162' светии. Какъ мислите, при това положение, щкхте ли да бждете щастливи? НЪмаше да бждете щастливи. При това положение, хората щкха да изпитватъ такова недоволство, каквото никога на земята не е съществувало. Ще приведа единъ примЪръ, който илюстрира недоволството на съвременнигЬ хора. Хората сж недоволни и оттамъ, отдето нкматъ право да бждатъ недоволни. Единъ майсторъ гръкъ се качилъ единъ день на кжщата си да поправя нЪщо. По невнимание, той се под- хлъзналъ, падналъ отъ кжщата и строшилъ крака си. Той започналъ да плаче, да роптае и се обърналъ кьмъ Зевса съ думитЪ: Господи, азъ мислихъ, че си отъ добрит!, богове, а ти създаде такъвъ законъ, споредъ който тр-Ъбваше да си счупя крака. — Какво искашъ да направя? — Изхвърли този законъ, да не действува повече въ св-Ьта, за да бждатъ хората свободни. Какъвъ билъ този законъ? Законътъ за земното притегляне, споредъ който, всйко гЪло, хвърлено въ въздуха, пада на земята. — Добре, още утре ще бжде твоята воля: кракътъ ти ще оздравее. Този майсторъ, здравъ вече, отишълъ пакъ на работа. Махналъ съ чука въ въздуха, но той увисналъ, не могълъ да се върне пакъ назадъ. Ударилъ съ другъ инструментъ, и той увисналъ въ въздуха. Каквото подхвърлилъ въ въздуха, всичко увиснало. Седи той, чуди се, какво да прави, но вече ядосанъ, недоволенъ отъ новото положение, отъ новия законъ. Ц-кла седми

163' ца стоели чукътъ и другитй инструменти въ въздуха, и той нищо не могълъ да върши. Който иска да живйе споредъ съвършените закони, той ще стои на едно мйсто въ въздуха, безъ да може да работи Който не е готовъ за тия закони, той ще жив-йе споредъ несъвършените закони: ще работи споредъ тйхъ, макаръ и да чупи пон-йкога краката си. Затова казвамъ: по-добре съ опасность за краката, но съ разумность за главата, отколкото съ опасность за главата, а съ разумность за краката. Сжщото се отнася и до васъ: по-добре съ мжчнотии да вършите всичката си работа, отколкото да казвате, защо Богъ е създалъ св1вта така, а не иначе. Когато сте спйли, Богъ е мислилъ, правилъ хиляди опити, докато най после е създалъ най-красивия свйтъ, отъ който вие сте недоволни. При сегашнитй условия, по-хубавъ свйтъ отъ този не може да сжществува. И по-добъръ животъ отъ сегашния не може да сжществува. Като не разбирате живота, казвате: Защо Богъ ни е пратилъ на земята ? — На този въпросъ вейки самъ трйбва да си отговори. Затова, за следния пжть пишете върху темата: „Защо Богъ ни е пратилъ на земята, и каква работа ни е далъ ?" Споредъ положителната философия човйкъ трйбва да бжце доволенъ отъ живота, който му е даденъ, защото, следъ време, този животъ ще се трансформира въ нйщо по-хубаво. Формата на сегашния човйкъ не е съвършена още. Съ умоветй, които хората иматъ днесъ, тй не могатъ да

164' разбератъ БожиигЬ пжтища. Обаче, гк не тркбва да се отчайватъ. Тк ще пострадатъ, ще потжгуватъ, ще се помжчатъ, но единъ день ще се домогнатъ до положителната философия, ще разбератъ живота. Тк ще иматъ по 900 жени и 300 наложници, ученички и слушателки, като Соломона, и ще изучаватъ философията на живота. ТЬ ще иматъ най- лошитЪ жени, като Сократа, и ще изучаватъ философията „познай себе си"! Тй ще бждатъ и въ положението на Толстоя, и жените имъ нкма да имъ позволяватъ да реа- лизиратъ идеитк си. Соломонъ казваше: Не е лесно да излезе човккъ на глава съ толкова жени! Сократъ казваше: ВсЬко първо, като се посади, требва да се полке. Жената на Толстоя пъкъ казваше: Не е дошло още времето за това учение. И наистина, не е цошло още времето за новото учение. Защо? Защото хората сж недоволни. Човккъ требва да бжде доволенъ отъ положението, въ което се намира, и да благодари за всичко: да благодари за хлкба, за въздуха, за водата, за дрехитк, за обущата, за водата. Вейка сутринь човйкъ тр-йбва да благодари на Бога за всичко и да каже г Боже, помогни ми, дай ми сила да работя, да изправя всичко! Макаръ днесъ да съмъ съ скжсани дрехи и обуща, но единъ день всичко ще изправя. Богъ вейки день ви дава възможность да работите. Той ви е далъ една картина, която тр-йбва да изработите, като определя, де да отидете, какво да правите, а вие се отказвате, не искате да изпълните Не

165' говия съветъ, да не ви сждятъ хората. Яко работите, никой нема да ви сжди. Умниятъ лесно намира погрйшкит-Ь си. Той знае, че погрЪшкигй седатъ въ неправилното приложение на принципигй, а не въ самите принципи. Когато майката дава твърда храна на детето си, желанието й е добро, но преждевременно е до шло. Малкото дете требва да се храни съ мека, съ течна храна. Питамъ: защо ви проповйдвамъ за любовьта? Защото вие сте малки деца, и требва да се храните съ млеко. Въ бждеще, когато пораснете и дойдете на земята, нйма да ви говоря вече за млеко, за любовьта, но ще говоря за костит-й, за мждростьта. Тогава ще кажа: едно време, когато бйхте малки деца, нуждаехте се отъ млеко, но сега имате вече зжби, сами дъвчите храната си, затова ви требва твърда храна. Ще кажете: Едно време ни държахте близо до гърдите си. Да, минаха вече тези времена. Така постжпва природата, така постжпва и Богъ. Тъй щото, когато става въпросъ за обичь, за близость, требва да знаете, че обичьта, както и бли- зостьта сж вжтрешни. Разбирането е вж- трешно. Природата работи сега, за да превърне соковете на любовьта въ светлина. Светлината ще превърне въ знание, знанието —■ въ животъ, животътъ — въ абсолютна истина, а истината — въ свобода. Така ще се да- датъ на човека всички възможности да реализира желанията на своята душа. Когато реализира напълно всички красиви и възви

166' шени желания, човешката душа ще се задоволи. Тогава и Богъ ще бжде доволенъ отъ човека. „Въ Писанието е казано: Ще се всели Богъ въ душата, въ умоветЪ, въ сърцата, въ т-Ьлата ви, за да се радвате на Не- говитЪ д-Ьла !" „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"

39. Лекция отъ Учителя, държана на 22 юний, 1927 г. София.