(→Разцъфтяване на човешката душа) |
(→Заглавие на раздел) |
||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
Сега, вие, които сте събрани тукъ, ускцате този вжтрЬшенъ Божественъ импулсъ, като единъ неопрЬдЬленъ стремежъ. СъврЪмен- нитЬ хора това го наричатъ "младини". Ама знаете ли накждЪ трЬбва да бжде посоката на младостьта? Тази посока вие ще я намЬрите въ | Сега, вие, които сте събрани тукъ, ускцате този вжтрЬшенъ Божественъ импулсъ, като единъ неопрЬдЬленъ стремежъ. СъврЪмен- нитЬ хора това го наричатъ "младини". Ама знаете ли накждЪ трЬбва да бжде посоката на младостьта? Тази посока вие ще я намЬрите въ | ||
растенията. СъврЬменнитЬ хора сж изгубили посоката на младинитЬ. ТЬ нЬкой пжть Вървятъ Въ лЬво, нЬкой пжть вървятъ Въ дЬсно. "Мла¬дини", тЬ не сж нито Въ лЬво, нито Въ дЬсно. Младини, това е равнодЬй- стВубаща линия. ТоВа е линия, която опрЬдЬля всичкитЬ посоки на Битието. Да бжде човЬкъ младъ, то е равносилно на тоВа - да знае пжтя си. Да бжде човЬкъ младъ, тоВа значи да носи Въ себе си най- ВъзВишеното, най-благородното. Христосъ е казалъ: "Блажени дЬцата, на такива е царството Божие". На младитЬ, на непокварени- тЬ, на тЬзи които нито въ лЬво сж отишли, нито въ дЬсно. | растенията. СъврЬменнитЬ хора сж изгубили посоката на младинитЬ. ТЬ нЬкой пжть Вървятъ Въ лЬво, нЬкой пжть вървятъ Въ дЬсно. "Мла¬дини", тЬ не сж нито Въ лЬво, нито Въ дЬсно. Младини, това е равнодЬй- стВубаща линия. ТоВа е линия, която опрЬдЬля всичкитЬ посоки на Битието. Да бжде човЬкъ младъ, то е равносилно на тоВа - да знае пжтя си. Да бжде човЬкъ младъ, тоВа значи да носи Въ себе си най- ВъзВишеното, най-благородното. Христосъ е казалъ: "Блажени дЬцата, на такива е царството Божие". На младитЬ, на непокварени- тЬ, на тЬзи които нито въ лЬво сж отишли, нито въ дЬсно. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | == Заглавие на раздел == | ||
| + | |||
Сега, у всинца Ви трЬбва да има онЬзи благородни чърти на онзи царски синъ, нареченъ Хусенфрахъ. Единъ митъ има за него. Той се считалъ за единъ отъ най-гордитЬ синове на царството, непри- стжпенъ по своя характеръ, несъобщителенъ. Единъ день той излиза на ловъ и намира въ планината една бЬдна овчарка, на която разбой- ницитЬ задигнали ц(злото стадо, наранили я, и я оставили наранена. За пръвъ пжть въ неговото сърдце се пробужда съчувствие. Така изоставена, той прЬвързва ранитЬ и, взима я на коня си, и я завежда въ своя палатъ, прислужва и, докато се изцЬрятъ всичкитЬ и рани, и като оздравя, връща я въ планината. Намира разбойниците, в'зима отъ тЬхъ стадото, и го прЬдава на тази млада овчарка, да се занимава съ своето старо занятие въ планината. Вие ще кажете: "Тази овчарка трЬбваше да остане при царския синъ." Не, тя трЬбваше да опита една отъ неговитЬ благородни чърти, и да се върне въ планината, да гледа стадото си, за да опитатъ и тЬзи овце сжщитЬ качества на царския синъ. Мисля, че и вие, въ свЬта, сте като този царски синъ, и ще намЬрите много овчарки. Азъ наричамъ "овчарки" изоставенитЬ човЬшки души, безъ разлика отъ кой полъ сж тЬ. Полътъ, въ този случай, не играе важна роль. Той е само единъ методъ за самоусъвършенствуване. И азъ бихъ желалъ, всички вие, младитЬ, да схванете онази идея, че вие сте живи души, разумни души, които имате да завършите една велика задача въ свЬта. И, ако вие не положите въ вашето съзнание идеята, че сте души, ако вие се поставите, като умове или сърдца, или като мжже или жени, или като момци или моми, вие нищо нЬма да завършите. Тия методи всички сж ги опитвали. Но, ако вие напишете въ вашето съзнание: Ние сме живи и разумни души, мисля, че вие ще внесете нЬщо ново въ живота си, ще му дадете една нова насока. Защото, при сегашното развитие на човЬка, нЬма по- високо състояние отъ състоянието на душата. То е едно състояние, което носи въ себе си всичкитЬ условия, всичкитЬ възможности на Божествената Любовь. Само въ душата, именно, Богъ може да се изрази, и да се изяви въ своята пълнота. Любовьта може само чрЬзъ душата да се изрази. Ако вие изразите вашата любовь чрЬзъ сърдцето, вашата любовь ще бжде наполовина; ако вие изразите вашата любовь чрЬзъ ума, вашата любовь ще бжде наполовина. А всичкитЬ слабости въ свЬта седятъ само въ половинките. И знаете ли какъ самата природа примирява тия половинки? Най-първо, какъ се образува дръжката въ една череша, какъ се образува нейниятъ цвЬтъ отпослЬ? Дръжката, това е единицата, нали? Значи, пжтьтъ, който душата е изминала, слЬдъ като е излЬзла отъ своя първоначаленъ източникъ, и стигнала до края, образува единъ кржгъ. Този кржгъ, чрЬзъ диаметъра си, се раздЬля на двЬ равни части. Така се образува единъ цвЬтъ, на който, като дръжка отдолу служи единицата. При прекарване на другия диаметъръ, образува се кръста, и цвЬтътъ, който по-рано е билъ въ видъ на пжпка, сега се разпуква. Въ него вече се виждатъ тичинкитЬ, които заедно съ цвЬта се отправятъ къмъ центъра на слънцето, или къмъ Любовьта. Сега, като махнете дръжката, единицата, оставатъ двЬтЬ полушария, които се проектиратъ въ своята нова посока. Така се образува числото 3, отъ което може да съставите единъ трижгълникъ. И тъй, този цвЬтъ за сега прЬдставя човЬшката душа. Ние можемъ да кажемъ, че едва сега човЬшката душа е почнала да се разпуква. Досега тя е била въ видъ начпжпка, но сега, за пръвъ пжть, тази пжпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тази пжпка е забЬлЬжително, като единъ отъ най-великитЬ моменти въ този козмосъ, нареченъ "разцъвтяване на човЬшката душа". И всичкитЬ възвишени сжщества въ Божествения свЬтъ очак- ватъ разцъвтяването на човЬшката душа. Чашката, въ която ще се прояви тази душа, ще покаже своята красота, своята хубость, иБогъ ще вложи вжтрЬ въ нея своята свЬтлина и своята Любовь. | Сега, у всинца Ви трЬбва да има онЬзи благородни чърти на онзи царски синъ, нареченъ Хусенфрахъ. Единъ митъ има за него. Той се считалъ за единъ отъ най-гордитЬ синове на царството, непри- стжпенъ по своя характеръ, несъобщителенъ. Единъ день той излиза на ловъ и намира въ планината една бЬдна овчарка, на която разбой- ницитЬ задигнали ц(злото стадо, наранили я, и я оставили наранена. За пръвъ пжть въ неговото сърдце се пробужда съчувствие. Така изоставена, той прЬвързва ранитЬ и, взима я на коня си, и я завежда въ своя палатъ, прислужва и, докато се изцЬрятъ всичкитЬ и рани, и като оздравя, връща я въ планината. Намира разбойниците, в'зима отъ тЬхъ стадото, и го прЬдава на тази млада овчарка, да се занимава съ своето старо занятие въ планината. Вие ще кажете: "Тази овчарка трЬбваше да остане при царския синъ." Не, тя трЬбваше да опита една отъ неговитЬ благородни чърти, и да се върне въ планината, да гледа стадото си, за да опитатъ и тЬзи овце сжщитЬ качества на царския синъ. Мисля, че и вие, въ свЬта, сте като този царски синъ, и ще намЬрите много овчарки. Азъ наричамъ "овчарки" изоставенитЬ човЬшки души, безъ разлика отъ кой полъ сж тЬ. Полътъ, въ този случай, не играе важна роль. Той е само единъ методъ за самоусъвършенствуване. И азъ бихъ желалъ, всички вие, младитЬ, да схванете онази идея, че вие сте живи души, разумни души, които имате да завършите една велика задача въ свЬта. И, ако вие не положите въ вашето съзнание идеята, че сте души, ако вие се поставите, като умове или сърдца, или като мжже или жени, или като момци или моми, вие нищо нЬма да завършите. Тия методи всички сж ги опитвали. Но, ако вие напишете въ вашето съзнание: Ние сме живи и разумни души, мисля, че вие ще внесете нЬщо ново въ живота си, ще му дадете една нова насока. Защото, при сегашното развитие на човЬка, нЬма по- високо състояние отъ състоянието на душата. То е едно състояние, което носи въ себе си всичкитЬ условия, всичкитЬ възможности на Божествената Любовь. Само въ душата, именно, Богъ може да се изрази, и да се изяви въ своята пълнота. Любовьта може само чрЬзъ душата да се изрази. Ако вие изразите вашата любовь чрЬзъ сърдцето, вашата любовь ще бжде наполовина; ако вие изразите вашата любовь чрЬзъ ума, вашата любовь ще бжде наполовина. А всичкитЬ слабости въ свЬта седятъ само въ половинките. И знаете ли какъ самата природа примирява тия половинки? Най-първо, какъ се образува дръжката въ една череша, какъ се образува нейниятъ цвЬтъ отпослЬ? Дръжката, това е единицата, нали? Значи, пжтьтъ, който душата е изминала, слЬдъ като е излЬзла отъ своя първоначаленъ източникъ, и стигнала до края, образува единъ кржгъ. Този кржгъ, чрЬзъ диаметъра си, се раздЬля на двЬ равни части. Така се образува единъ цвЬтъ, на който, като дръжка отдолу служи единицата. При прекарване на другия диаметъръ, образува се кръста, и цвЬтътъ, който по-рано е билъ въ видъ на пжпка, сега се разпуква. Въ него вече се виждатъ тичинкитЬ, които заедно съ цвЬта се отправятъ къмъ центъра на слънцето, или къмъ Любовьта. Сега, като махнете дръжката, единицата, оставатъ двЬтЬ полушария, които се проектиратъ въ своята нова посока. Така се образува числото 3, отъ което може да съставите единъ трижгълникъ. И тъй, този цвЬтъ за сега прЬдставя човЬшката душа. Ние можемъ да кажемъ, че едва сега човЬшката душа е почнала да се разпуква. Досега тя е била въ видъ начпжпка, но сега, за пръвъ пжть, тази пжпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тази пжпка е забЬлЬжително, като единъ отъ най-великитЬ моменти въ този козмосъ, нареченъ "разцъвтяване на човЬшката душа". И всичкитЬ възвишени сжщества въ Божествения свЬтъ очак- ватъ разцъвтяването на човЬшката душа. Чашката, въ която ще се прояви тази душа, ще покаже своята красота, своята хубость, иБогъ ще вложи вжтрЬ въ нея своята свЬтлина и своята Любовь. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | == Заглавие на раздел == | ||
| + | |||
Тъй щото, всички вие се намирате прЬдъ една отъ най- великитЬ епохи въ свЬта - разцъвтяването на човЬшката душа. И всички вие трЬбва да знаете, че сте души, и трЬбва да цъвнете. Като цъвнете, тогава ще излЬзе отъ васъ онова благоухание, което ще се разнесе изъ цЬлия свЬтъ. Само по този начинъ ще дойдатъ въ вашитЬ чашки ония малки бубулечици, мушички и пчелички, защото ще има сокове, съ които да се хранятъ. Щомъ се разцъвти човЬшката душа, тогава всички тия ангели, служители на Бога, ще дойдатъ. ТЬ, отъ милиони години, отъ незапомнени врЬмена, чакатъ разцъвтяването на човЬшката душа. Божественото у човЬка, да събератъ отъ нея тия сокове. А съ тЬхното идване, тЬ ще внесатъ новата култура, която ние наричаме "култура на Божествената Любовь". | Тъй щото, всички вие се намирате прЬдъ една отъ най- великитЬ епохи въ свЬта - разцъвтяването на човЬшката душа. И всички вие трЬбва да знаете, че сте души, и трЬбва да цъвнете. Като цъвнете, тогава ще излЬзе отъ васъ онова благоухание, което ще се разнесе изъ цЬлия свЬтъ. Само по този начинъ ще дойдатъ въ вашитЬ чашки ония малки бубулечици, мушички и пчелички, защото ще има сокове, съ които да се хранятъ. Щомъ се разцъвти човЬшката душа, тогава всички тия ангели, служители на Бога, ще дойдатъ. ТЬ, отъ милиони години, отъ незапомнени врЬмена, чакатъ разцъвтяването на човЬшката душа. Божественото у човЬка, да събератъ отъ нея тия сокове. А съ тЬхното идване, тЬ ще внесатъ новата култура, която ние наричаме "култура на Божествената Любовь". | ||
И тъй, искамъ да остане у васъ една сжществена мисълъ: да знаете, че сте една пжпка, въ която вашето съзнание требва да бжде тъй силно съсредоточено, защото това е единъ отъ най-важните моменти въ живота ви. НЬма нищо по-велико отъ това, слЬдъ като се разцъвтятъ душите ви, да видите Божествения свЬтъ и възмож-ностите, които лежатъ скрити въ него. Това не е една илюзия, вие ще го опитате. Затова казвамъ, че всички требва да бждете тъй чисти по сърдце, тъй чисти по стремежъ. Сега и вие, младите, носите греховете на старите, но то е отгоре само. Грехътъ, това е единъ прахъ отгоре, на повърхностъта на човешката душа. Помнете едно нещо: вие отвжтре не сте покварени. Да не ви излъже некой, прахъ имате само отвънка. Некой може да дойде, и да ви каже, че вие сте грешни, може да ви цитира онзи стихъ, че "въ грехъ ме зачна майка ми", и т. н. Не, човешката душа е зачената въ Любовь. Тя е зачената на друго место. Вие сте души, а не тела, помнете това! Вие сте души, заченати некога въ Божествения Духъ, и сега ви се дава възмож¬ности да цъвнете, да се разцъвтите, да принесете плодъ, и плодътъ ви да бжде благоприятенъ предъ лицето на Бога. Искамъ тази сжще¬ствена идея да залегне у васъ, като една основа. Не залегне ли, смисълътъ на живота нема да бжде разбранъ. Каквато философия и да имате, каквато наука и да заучите, вие нема да се доберете до онази велика истина, която търсите. Единъ е пжтьтъ! Схванете ли така, нема да има у васъ различие накжде сте, на лево ли сте или на десно, нагоре ли или надолу. Въ васъ ще има едно единство, ще знаете, че Богъ е навсЬкжде. Щомъ схванете тъй мисъльта, тогава нема да ви е страхъ, че има адъ. Не, дето е душата, тамъ е раять. Душата образува рая. Местото, отъ дЬто се оттегли душата, тамъ се образу¬ва ада. И тъй, адътъ е место на бездушие, а раятъ - место на душите. | И тъй, искамъ да остане у васъ една сжществена мисълъ: да знаете, че сте една пжпка, въ която вашето съзнание требва да бжде тъй силно съсредоточено, защото това е единъ отъ най-важните моменти въ живота ви. НЬма нищо по-велико отъ това, слЬдъ като се разцъвтятъ душите ви, да видите Божествения свЬтъ и възмож-ностите, които лежатъ скрити въ него. Това не е една илюзия, вие ще го опитате. Затова казвамъ, че всички требва да бждете тъй чисти по сърдце, тъй чисти по стремежъ. Сега и вие, младите, носите греховете на старите, но то е отгоре само. Грехътъ, това е единъ прахъ отгоре, на повърхностъта на човешката душа. Помнете едно нещо: вие отвжтре не сте покварени. Да не ви излъже некой, прахъ имате само отвънка. Некой може да дойде, и да ви каже, че вие сте грешни, може да ви цитира онзи стихъ, че "въ грехъ ме зачна майка ми", и т. н. Не, човешката душа е зачената въ Любовь. Тя е зачената на друго место. Вие сте души, а не тела, помнете това! Вие сте души, заченати некога въ Божествения Духъ, и сега ви се дава възмож¬ности да цъвнете, да се разцъвтите, да принесете плодъ, и плодътъ ви да бжде благоприятенъ предъ лицето на Бога. Искамъ тази сжще¬ствена идея да залегне у васъ, като една основа. Не залегне ли, смисълътъ на живота нема да бжде разбранъ. Каквато философия и да имате, каквато наука и да заучите, вие нема да се доберете до онази велика истина, която търсите. Единъ е пжтьтъ! Схванете ли така, нема да има у васъ различие накжде сте, на лево ли сте или на десно, нагоре ли или надолу. Въ васъ ще има едно единство, ще знаете, че Богъ е навсЬкжде. Щомъ схванете тъй мисъльта, тогава нема да ви е страхъ, че има адъ. Не, дето е душата, тамъ е раять. Душата образува рая. Местото, отъ дЬто се оттегли душата, тамъ се образу¬ва ада. И тъй, адътъ е место на бездушие, а раятъ - место на душите. | ||
Версия от 13:55, 1 февруари 2011
Работна среда на електронния архив
Понеделник 7 ч.с.
2 юли, 1923 г.
ОТКРИВАНЕ ПЪРВИ МЛАДЕЖКИ СЪБОР НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО.
Хубав слънчев ден; приятно, засмяно утро! Небе чисто, свободно от всякакви облаци...
Младите братя и сестри, от София и от провинцията, събрани, точно навреме в салона, очакват откриването на младежкия събор.
– "Благославяй, душе моя, Господа"!
Прочете се: "Добрата молитва".
Кратка беседа от Учителя върху: "Разцъфтяването на човешката душа".
Съдържание
Разцъфтяване на човешката душа
Отделянето на човешката душа от Бога съставлява един от най-великит моменти на Битието. Туй отделяне, в ангелския свят е известно под името "зазоряване на живота", а в света на хората е едно дихание на Бога. Защото, във всяка една вдишка и издишка на Бога, се зараждат разумните души. При всяка издишка се създават световете, а при всяка вдишка световете се поглъщат вътре, душит влизат в материалния свят. И тъй, при всяка една Божествена издишка, или при излизането на една душа от своя първоизточник, тя излиза под права линия, като един Божествен лъч, влиза в обширния космос, или в обширната вселена на своята еранда, или на своята предназначена работа, която й е дадена да я завърши.
Заглавие на раздел
2 юли, 1923 г. Сега, вие, които сте събрани тукъ, ускцате този вжтрЬшенъ Божественъ импулсъ, като единъ неопрЬдЬленъ стремежъ. СъврЪмен- нитЬ хора това го наричатъ "младини". Ама знаете ли накждЪ трЬбва да бжде посоката на младостьта? Тази посока вие ще я намЬрите въ растенията. СъврЬменнитЬ хора сж изгубили посоката на младинитЬ. ТЬ нЬкой пжть Вървятъ Въ лЬво, нЬкой пжть вървятъ Въ дЬсно. "Мла¬дини", тЬ не сж нито Въ лЬво, нито Въ дЬсно. Младини, това е равнодЬй- стВубаща линия. ТоВа е линия, която опрЬдЬля всичкитЬ посоки на Битието. Да бжде човЬкъ младъ, то е равносилно на тоВа - да знае пжтя си. Да бжде човЬкъ младъ, тоВа значи да носи Въ себе си най- ВъзВишеното, най-благородното. Христосъ е казалъ: "Блажени дЬцата, на такива е царството Божие". На младитЬ, на непокварени- тЬ, на тЬзи които нито въ лЬво сж отишли, нито въ дЬсно.
Заглавие на раздел
Сега, у всинца Ви трЬбва да има онЬзи благородни чърти на онзи царски синъ, нареченъ Хусенфрахъ. Единъ митъ има за него. Той се считалъ за единъ отъ най-гордитЬ синове на царството, непри- стжпенъ по своя характеръ, несъобщителенъ. Единъ день той излиза на ловъ и намира въ планината една бЬдна овчарка, на която разбой- ницитЬ задигнали ц(злото стадо, наранили я, и я оставили наранена. За пръвъ пжть въ неговото сърдце се пробужда съчувствие. Така изоставена, той прЬвързва ранитЬ и, взима я на коня си, и я завежда въ своя палатъ, прислужва и, докато се изцЬрятъ всичкитЬ и рани, и като оздравя, връща я въ планината. Намира разбойниците, в'зима отъ тЬхъ стадото, и го прЬдава на тази млада овчарка, да се занимава съ своето старо занятие въ планината. Вие ще кажете: "Тази овчарка трЬбваше да остане при царския синъ." Не, тя трЬбваше да опита една отъ неговитЬ благородни чърти, и да се върне въ планината, да гледа стадото си, за да опитатъ и тЬзи овце сжщитЬ качества на царския синъ. Мисля, че и вие, въ свЬта, сте като този царски синъ, и ще намЬрите много овчарки. Азъ наричамъ "овчарки" изоставенитЬ човЬшки души, безъ разлика отъ кой полъ сж тЬ. Полътъ, въ този случай, не играе важна роль. Той е само единъ методъ за самоусъвършенствуване. И азъ бихъ желалъ, всички вие, младитЬ, да схванете онази идея, че вие сте живи души, разумни души, които имате да завършите една велика задача въ свЬта. И, ако вие не положите въ вашето съзнание идеята, че сте души, ако вие се поставите, като умове или сърдца, или като мжже или жени, или като момци или моми, вие нищо нЬма да завършите. Тия методи всички сж ги опитвали. Но, ако вие напишете въ вашето съзнание: Ние сме живи и разумни души, мисля, че вие ще внесете нЬщо ново въ живота си, ще му дадете една нова насока. Защото, при сегашното развитие на човЬка, нЬма по- високо състояние отъ състоянието на душата. То е едно състояние, което носи въ себе си всичкитЬ условия, всичкитЬ възможности на Божествената Любовь. Само въ душата, именно, Богъ може да се изрази, и да се изяви въ своята пълнота. Любовьта може само чрЬзъ душата да се изрази. Ако вие изразите вашата любовь чрЬзъ сърдцето, вашата любовь ще бжде наполовина; ако вие изразите вашата любовь чрЬзъ ума, вашата любовь ще бжде наполовина. А всичкитЬ слабости въ свЬта седятъ само въ половинките. И знаете ли какъ самата природа примирява тия половинки? Най-първо, какъ се образува дръжката въ една череша, какъ се образува нейниятъ цвЬтъ отпослЬ? Дръжката, това е единицата, нали? Значи, пжтьтъ, който душата е изминала, слЬдъ като е излЬзла отъ своя първоначаленъ източникъ, и стигнала до края, образува единъ кржгъ. Този кржгъ, чрЬзъ диаметъра си, се раздЬля на двЬ равни части. Така се образува единъ цвЬтъ, на който, като дръжка отдолу служи единицата. При прекарване на другия диаметъръ, образува се кръста, и цвЬтътъ, който по-рано е билъ въ видъ на пжпка, сега се разпуква. Въ него вече се виждатъ тичинкитЬ, които заедно съ цвЬта се отправятъ къмъ центъра на слънцето, или къмъ Любовьта. Сега, като махнете дръжката, единицата, оставатъ двЬтЬ полушария, които се проектиратъ въ своята нова посока. Така се образува числото 3, отъ което може да съставите единъ трижгълникъ. И тъй, този цвЬтъ за сега прЬдставя човЬшката душа. Ние можемъ да кажемъ, че едва сега човЬшката душа е почнала да се разпуква. Досега тя е била въ видъ начпжпка, но сега, за пръвъ пжть, тази пжпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тази пжпка е забЬлЬжително, като единъ отъ най-великитЬ моменти въ този козмосъ, нареченъ "разцъвтяване на човЬшката душа". И всичкитЬ възвишени сжщества въ Божествения свЬтъ очак- ватъ разцъвтяването на човЬшката душа. Чашката, въ която ще се прояви тази душа, ще покаже своята красота, своята хубость, иБогъ ще вложи вжтрЬ въ нея своята свЬтлина и своята Любовь.
Заглавие на раздел
Тъй щото, всички вие се намирате прЬдъ една отъ най- великитЬ епохи въ свЬта - разцъвтяването на човЬшката душа. И всички вие трЬбва да знаете, че сте души, и трЬбва да цъвнете. Като цъвнете, тогава ще излЬзе отъ васъ онова благоухание, което ще се разнесе изъ цЬлия свЬтъ. Само по този начинъ ще дойдатъ въ вашитЬ чашки ония малки бубулечици, мушички и пчелички, защото ще има сокове, съ които да се хранятъ. Щомъ се разцъвти човЬшката душа, тогава всички тия ангели, служители на Бога, ще дойдатъ. ТЬ, отъ милиони години, отъ незапомнени врЬмена, чакатъ разцъвтяването на човЬшката душа. Божественото у човЬка, да събератъ отъ нея тия сокове. А съ тЬхното идване, тЬ ще внесатъ новата култура, която ние наричаме "култура на Божествената Любовь". И тъй, искамъ да остане у васъ една сжществена мисълъ: да знаете, че сте една пжпка, въ която вашето съзнание требва да бжде тъй силно съсредоточено, защото това е единъ отъ най-важните моменти въ живота ви. НЬма нищо по-велико отъ това, слЬдъ като се разцъвтятъ душите ви, да видите Божествения свЬтъ и възмож-ностите, които лежатъ скрити въ него. Това не е една илюзия, вие ще го опитате. Затова казвамъ, че всички требва да бждете тъй чисти по сърдце, тъй чисти по стремежъ. Сега и вие, младите, носите греховете на старите, но то е отгоре само. Грехътъ, това е единъ прахъ отгоре, на повърхностъта на човешката душа. Помнете едно нещо: вие отвжтре не сте покварени. Да не ви излъже некой, прахъ имате само отвънка. Некой може да дойде, и да ви каже, че вие сте грешни, може да ви цитира онзи стихъ, че "въ грехъ ме зачна майка ми", и т. н. Не, човешката душа е зачената въ Любовь. Тя е зачената на друго место. Вие сте души, а не тела, помнете това! Вие сте души, заченати некога въ Божествения Духъ, и сега ви се дава възмож¬ности да цъвнете, да се разцъвтите, да принесете плодъ, и плодътъ ви да бжде благоприятенъ предъ лицето на Бога. Искамъ тази сжще¬ствена идея да залегне у васъ, като една основа. Не залегне ли, смисълътъ на живота нема да бжде разбранъ. Каквато философия и да имате, каквато наука и да заучите, вие нема да се доберете до онази велика истина, която търсите. Единъ е пжтьтъ! Схванете ли така, нема да има у васъ различие накжде сте, на лево ли сте или на десно, нагоре ли или надолу. Въ васъ ще има едно единство, ще знаете, че Богъ е навсЬкжде. Щомъ схванете тъй мисъльта, тогава нема да ви е страхъ, че има адъ. Не, дето е душата, тамъ е раять. Душата образува рая. Местото, отъ дЬто се оттегли душата, тамъ се образу¬ва ада. И тъй, адътъ е место на бездушие, а раятъ - место на душите. Сега, азъ обръщамъ вниманието ви на времето вънка, да видите какво говорятъ заради васъ. Деньтъ е много хубавъ, хубаво слънце грее, чисто небе, а това е единъ много добъръ признакъ. Този день само вие сте въ състояние да го развалите, никоя друга сила не е въ състояние да го развали. Той е за всички ви, той е день за всеки едного отъ васъ. Ако вие схващате идеята, че сте души, излезли отъ Бога, и искате да му служите, животътъ ви ще бжде такъвъ. Туй слънце ще грее вжтре въ вашите умове, въ вашата душа, и душата ви ще види Бога. Този великъ Божественъ Духъ ще живее въ васъ, и вие ще бждете силни и крепки да извършите всичко, което желаете. Всичко въ вселената ще бжде възможно, но само при едно условие: да знаете, че всички сте души, въ които Богъ живее. Само при тази мисъль, Вие ще почуВстВуВате Въ себе си онази дълбока топлина, онази дълбока Връзка, която сжщестВуВа между Всички сжщества. И тогаВа, не само земята, но и небето нЬма да ви бжде чуждо. И по този начинъ, вашиятъ жиВотъ, сега на земята, който състаВляВа една микроскопи- ческа часть отъ тази цЬлокупностъ, ще се осмисли само отъ тази велика идея. Мнозина отъ Васъ може би да имате извЬстни наслЬдени недъзи, тЬ сж само външни, защото всичкитЬ болести и недъзи, сж по повърхностьта или на вашитЬ умове или на вашитЬ сърдца. При този великиятъ день, който иде сега въ свЬта, вашитЬ недъзи ще изчезнатъ изведнъжъ. Когато вие се разтворите за тази Божествена свЬтлина, и влЬзе тази Божествена топлина, всичкитЬ ви минали недъзи, всичко туй ще изчезне, и поменъ нЬма да остане отъ него. И тогава вие ще почувствувате въ себе си единъ особенъ ароматъ на живота - ще станете тъй силни и мощни, тъй радостни и весели, тъй млади и пъргави, както никога досега не сте били, въ никое свое сжществуване, въ никое свое раждане и прЬраждане. Туй разцъвтяване ще бжде въ онзи моментъ, когато ще скжсате всички връзки на роб¬ството, съ което душата е била свързана. Щомъ ги разкжсате, тогава Божествениятъ Духъ ще се всели въ душата ви, и ще се образува една връзка между васъ и Бога, между човЬка и Бога. И тъй, азъ искамъ да ви прЬдставя небето, кйто нЬщо близко, достжпно за васъ, да не мислите, че то е мЬсто на чужбина. Не, то е за васъ. И когато Божествениятъ лжчъ ви озари, тогава, още първата вечерь, като излЬзете и погледнете небето, всички звЬзди ще ви прого- ворятъ и ще ви кажатъ по една сладка дума; ще разберете, че и звЬздитЬ, и тЬ могатъ да говорятъ. И всички тия думи ще бждатъ тъй съчетани, че ще образуватъ една нова книга на вашия животъ. Вие ще имате тогава всичкия кодексъ, всичкитЬ правила, всичкитЬ закони, всичкитЬ методи и начини, по които да живЬете. Всичко това ще ви бжде тъй ясно, че когато искате да извършите една работа, ВсЬка звЬзда, на която погледнете, ще ви се усмихне и ще ви ободри. По този начинъ нЬма да има нЬщо невъзможно. Тогава всичко ще вър-шите съ радость и веселие. И азъ желая, сега, вие да се считате, като ученици на Великото Всемирно БЬло Братство, за което се приготовлявате, и изкушенията да не съставляватъ мжчнотия, или нЬщо, което може да ви спъне, а да бждете герои. Разбирате ли какво значи герои? - Безъ страхъ и безъ тъмнина, или съ Любовъ и свЬтлина - туй наричамъ азъ герои. И тъй, азъ ви пожелавамъ, работата, която имате въ туй ваше събрание, да е успЬшна. Вие ще напишете само нЬколко реда, но гледайте на ги напишете много хубаво. Вие туряте една основа, и гледайте да я турите много добрЬ. Нека има единство, нека има съгласие, и всичко между васъ да се върши по Любовь. Разбирате ли? Турете за основа: всичко туй, което мислите, всичко туй, което чувствувате, всичко туй, което произтича отъ волята ви, да произтича отъ онзи великъ принципъ на Любовьта, да се диктува отъ нея, и да я чувствувате. И отъ тази Любовь да се проявяватъ въ васъ великитЬ Божествени мисли. Всички да бждете идейни, да имате такава дълбочина, че всЬки, при когото се приближавате, да чувствува, че сте носители на нЬщо ново. ВсЬки да изтъкне нЬщо самобитно, което вашата душа очаква съ единъ свещенъ трепетъ. Пазете този свещенъ трепетъ, нЬма по-хубаво нЬщо отъ него. Когато сърдцето ви трепне, когато умътъ ви трепне, не се плашете. Знаете ли какво нЬщо е вЬтърътъ за онзи цвЬтъ, който малко се поклаща отъ него? Туй поклащане е единъ отъ благословените моменти. НЬкой се плаши отъ такива трепвания, но когато ви потрепери сърдцето, когато ви потрепери ума, това сж едни отъ най-красивитЬ моменти въ живота ви. Гледайте да извършите всичко по закона на Любовьта. Както ви казахъ вчера, гледайте да дадете единъ примЬръ на старитЬ. Ако вие го дадете, вие ще бждете всЬкога млади. Не дадете ли вие този примЬръ,-тогава ще дойдатъ други млади, тЬ ще дадатъ примЬръ, пъкъ вие ще станете стари. Дадете ли този примЬръ, вие ще бждете завсЬкога млади. Азъ желая вие да сте последното поколЬние, да прЬкжснете рода на стария човЬкъ. Нали стариятъ човЬкъ трЬбва да умре? Той е човЬкътъ на грЬха, на заблуждението, на всички произ-воли и нещастия, които сега сжществуватъ въ свЬта, а младиятъ, това е онзи новиятъ, роденъ по образъ и подобие Божие. И азъ казвамъ: младиятъ човЬкъ, това е човЬкътъ, който се разцъвтява по образъ и подобие Божие. Тази идея ви давамъ не само за тука, но, като се върнете по домоветЬ си, носете тази велика идея. НЬма по-велика идея отъ тази! Кажете: "Ние очакваме онзи великъ моменть, когато нашата душа ще се разцъвти. Ние ще възприемемъ Божествената свЬтлина и Божествената топлина, ще дадемъ новия плодъ, който ще бжде за изцЬление на всички недъзи въ съврЬменното човЬчество." Сега, моето желание е, да имате съдЬйствието, благослове- нието на цЬлото Всемирно БЬло Братство, да имате благословението на Христа, който е глава на това Братство, да имате и Любовьта Божия, която е смисълътъ на живота. Всичко туй да залегне въ вашата душа, за да бждете носители на новото учение - реализиране на царството Божие, изпълнение на Волята Божия на земята! Сега, може да изпЬете една пЬсень, и да започнете вашата работа. 7.45 ч. - "Сине мой".