Разлика между версии на „Две лепти“

Версия от 21:07, 9 януари 2009

Две лепти

„Н вид и някоя сирота вдовица, която тури там две лепти".*)

„Две лепти". Както виждате, в цитирания стих, двет лепти, един малък повод, обръщат вниманието на Великия Учител. Когато богатит и учените |уряха изобилно в съкровищницата, Христос не обърна внимание на това. Обаче, когато една бедна вдовица тури две лепти в съкровищницата, Христос спр вниманието си върху този акт.

Като изучавате живота и проявит на хората, както и на всички живи същества, вие забелязвате едновременно два стремежа: единият стремеж е към великото, грандиозното; другият – към малкото. Запри-мър, докато е малко, детето има стремеж да порасне, голям човек да стане. Този стремеж на детето да стане голям човек, като баща си, като дътдо си, му дава импулс да пъпли, да учи, да се развива. Като се посади в земята, семето също така се стреми към н Кщо голямо: да покълне, да израсте на високо, да цьвне и плод да верже. Тревата също се стреми да (лане висока, да надмине цветенцата, които растат около нея. Добро е желанието на човека, както и на исички живи същества да пораснат, да станат голями. Гова е задача и на природата. И природата се стреми да изкара н+зщо велико от малкит нъща. Следова-1елно, човек трябва да подържа в себе си идеала да стане велик. Ще кажете, че чов-вк не трябва да бъде амбициозен. Зависи, каква е амбицията на чо-иъка. Без амбиция човек не може да напредва. И ученият, и добрият човек, и светията имат амбиция, но разликата между тяхната амбиция и тази на обикновения човек е голяма. Човек трябва да се стреми да придобие толкова знание, колкото може да носи. Да учи, да придобива човтзк знания, това не е амбиция. Учението е непреривен процес. Докато жи-вее на земята, човек все трябва да учи. И 120 годи-

• Лука 21 : 2.

88

шен да е, той пак трябва да ;учи, да чете, да добива

НТзЩО НОВО.

Мнозина имат криви разбирания за нъщата. Т мислят, че човек може да учи, само докато е млад. Щом остарее, той не може да учи. Значи, само мла-дият може да учи; само младият има право да си поживее. Остарее ли, човек трябва да се предаде на пост и молитва, да изправя погръшкит на миналото си. Това отчасти е право, но не изцяло. Докато е млад, човек яде и пие, а на старини плаща. Дойде ли краят на годината, т. е. старостта, човек трябва да приключи смЪткигб си. Ако има средства да изплати дълговет-в си, работите лесно се уреждат, но какво ще прави, ако н-ьма средства? Щом нтзма ср-вдства, той трябва да прави условия с кредиторите си, да отложат полицата му за известно време. Когато яде и пие, човек тр+збва да мисли за плащане. Яко не мисли, ще дойдат глобите. Ще кажете, че банкерът и бакалинът са богати хора, нъчча защо да бързат с изплащане на дълговет-в си. Ако искат да не се разправят с длъжници, да не са ставали бакали и баккери. Лесно се говори така, но за да стане човек бакалин, банкер, учен, владика, проповъдник, музикант, инженер, лтзкар, има дълбоки причини. Венка проява крие зад себе си никаква дълбока причина. Когато не иска да работи, човек намира, че някои професии не струват. Запримър, той казва, че не струва човек да става лъкар, да се занимава с болни хора, да прави операции. Венка работа е велика, когато се изпълнява съзнателно и на място. Ако няма лъкари, кой ще помага на болните? Ако е въпрос за операции, всички хора правят операции. Кой баща, или коя майка, запримър, не правят операция на детето си? Когато детето гръши, родителите му правят операция, с цел да го възпитат. Думата „оперирамъ" означава действувам. Значи, добре е да оперира човек, но да бъде майстор и да прави операцията на време и на място. Вземе ли нож в ръка, човеж трябва да знае, къде и как да ръже.

В една от драмит на Шекспира се разправя за един договор; сключен между евреин и христия-нин. Последният взел от евреина голяма сума на заем, с условие да я изплати след известен срок.

89

Обаче, евреинът направил следното предложение: ако па опредъления срок християнинът не може.^да изплати дълга си, ще се отръже парче месо от (телото му. За тази цел трябвало да се пристъпи към изпълнение на договора. Като се видътт пред невъзмож-пост да се подложи на такава операция, християнинът се обърнал към съда, с молба там да разрешат въпроса. Съдията бил умен и съобразителен човек и решил спора в следния смисъл: евреинът има право да отр-вже парче месо от тътюто на християнина, но с условие, ако отреже един грам месо повече от опредъленото количество, ще плати с главата си. При това условие евреинът се отказал да изпълни договора. Като не бил сигурен в ръката си, той се страхувал, че при тази операция ще трябва да плати с главата си. По този начин християнинът отър-вал кожата си. Ще кажете, че евреинът бил жесток човек. Евреинът бил алчен за пари, но и християнинът не трябвало да бъде толкова глупав, да подписва такъв- договор.

Съвременнит хора, религиозни и светски, говорят за Бога, описват Го, но описанията и понятията им са съвершено различни. Никой чов"бк н%ма ясна представа за Бога. Т казват, че човек е създаден по образ и подобие Божие, но какво в същност е Бог, не знаят. Ттз не могат да Му дадат никакъв образ. Други казват, че познават Бога дотолкова, доколкото се проявява в човека. Трети пък си представят Бога такъв, какъвто Мойсей Го описал. Мойсей се е разговарял с Бога, слушал е гласът Му, но никога не Го виждал. При това Мойсей бъше един от великит посветени. Той познавал законит на свет-лината, на електричеството и на магнетизъма, на биологията. Като се явил пред фараона, Мойсей извер-шил голями чудеса, които почивали на известни закони. Велико е било учението на Мойсея, но след смъртта му неговит ученици го изопачили. Разбиранията на ученицит му били ограничени, вледствие на което т несъзнателно изопачили учението на Мойсея и създали особено учение – мойсеизъм. Така по-стъпиха и ученицит на Христа с учението на своя Учител. Първит ученици и последователи на Христа предавали Христовото учение точно, но ония, които

90

дошли след тях, като нямали тяхната светлина, постепенно го изопачили.

Днес всички хора се спират върху въпросит: кой е Христос и какво донесе на света? Т сами си отговарят, че Христос донесе спасението на човечеството. Спасението на човечеството се обуславя от спасението на отделния човек. Когато всеки човек поотдълно се спаси, тогава ще се спаси и цълото чове-чество. Да се спаси човек, това значи, да постави в хармония своя физически, духовен и Божествен жи-вот. Съвременният човек се счита за божество, но въпръки това се запитва, може ли да се спаси. Да си задава този въпрос, това е все едно, великият вир-туозъ-цигулар да се запитва, може ли да изсвири известно парче. Щом е виртуоз, той непременно може да изсвири дадено парче. Който пита, дали може да направи нещо, той се съмнява в себе си, в своит възможности. Щом пита, гой непременно ще сбърка нъкъде. Понъкога и невежият не пита, но това още не значи, че той знае, какво да прави. Ученият не пита, но прилага и сам се учи. Трябва ли момата да пита, какъв ще бъде нейният избраник? Много просто. Избраникът й ще бъде подобен на нея. Затова казва българската поговорка: „Търколило се гърнето и нам-ьрило похлупака си".

„А вид-б и нтбкоя сирота вдовица, която тури там две лепти ".^Двет лепти бт^ха всичкит пари, с които бедната вдовица разполагаше. Който иска да следва духовния път, той трябва да даде всичко, което има. Таза вдовица не е предполагала, че Христос ще я вземе за предмет на своя беседа. Като видътта, че всички турят нещо в съкровищницата, и тя пожелала" да внесе своята лепта, последнит две монети, без да мисли, че децата й н+змат хпЬб. Колкото малки да са били двете монети, тя ги пожертвувала от сърце. 'Като изнасям примъра за тази вдовица, не искам никого да упръквам за погръшкит му, но казвам, че, за да не гръши, човек трябва разумно да използува благата, които природата му дава.уЦомогне ли се до известно благо, човек го използува лично за себе си и мисли, че след това работит му ще вервят гладко, безпрепятствено. Водата е благо за човека, но зависи, как ще приеме той това благо. Яко р-Ъката из-

91

лиза от извора и отива право към морето, отдето мине, тя ще причини ред пакости: ще отялъче къщи, дървета, цвътя, треви ще изкорени-, хора и животни ще издави и т. н. И морето, от своя страна, няма да я посрещне тихо и спокойно. Може ли човек да се ползува от тази вода като благо, дадено от природата? Ако остане сам да се справя с това благо, в края на краищата то ще го завлъче. Ето защо, иска ли разумно да се ползува от благата на природата, човек трябва да ги разпределя между ближнит си. Взимат ли всички хора участие в природниг блага, т ще ги използуват рационално. Ако морето е тихо и спокойно, реката ще се влее в него незабелязано. Обаче, ако в морето има буря и вътър, реката ще се блъска ту назад, ту напред, докато мине бурята. Първата рЪка е била посрещната добре от морето, а втората– с голями борби и противодействия. Това се дължи на маневрит, които морето, от време на време, прави. Това не показва, че морето има неразположение към втората ръка. Благодарение на известно съвпадение, втората ръка е изпитала противодействие от страна на морето.

Животът на всбки чов"бк представя малка ръка, която, в края на краищата, трябва да се вл-ве в неговото Велико море. Понякога морето приема тия р-в-ки тихо и спокойно, а понъкога – с бури и вълнения. Както да го приеме морето, умният ще разбере смисъла на живота. Глупавият, обаче, ще се натъкне на гол-вми противоречия и ще се запита: Морето не знае ли, кой съм аз, отде ида и как се казвам? – Как се казваш? – Голямата ръка. Като чуе тия раз-сжждения, морето ще се усмихне и ще си каже: Ти си голямата ртзка, аз – Великото море. Морето ли произлезе от ртзката, или ръката от морето? На този въпрос вие сами ще отговорите. В природата между морето и ръката не съществува никакво противоречие. Обаче, между хората съществуват ред противоречия. Противоречията им се дължат на тяхнигб разбирания. Между богатия и сиромаха, между учения и невежия няма никаква разлика, но от неразбиране на нъщата хората сами издигат прегради помежду си, от които се спъват. Ученият представя обработена почва, а невежиятъ–необработена. След време, ако не ра-

92

боти, ученият може да стане невежа, невежият пък, ако работи, може да стане учен. И добрият може да стане лош, и лошият – добър. Ако не усилва добродетелите си, човтзк може да отслабне, да изгуби силата си като добродетелен човек. Светскит хора разбират този закон и го прилагат. Когато някой светски човек иска да развие силата си, да стане бо-рец, той се упражнява с часове. Един ден, като развие силата си, той излиза на арената да се бори, дето получава голяма премия като победител. Ще кажете, че това е губене на време. Ако упражненията, които човек прави, за постигане на известна цел, са губене на време, не е ли губене на време да седи човек с часове на едно място и да се окайва за страданията, които го сполетъли? Дойде ли страданието при вас, не се оплаквайте, но излъзте срещу него, като боксьор, и го ударете ту от едната, ту от другата страна, докато го съборите на земята. После му кажете: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, че аз съм свободен гражда-нин? Има случаи, когато страданието може да надвие на човека, да го търколи на земята. И така да бъде, човек не трябва да се отчайва. Ще полежи на земята, докато съзнанието му се верне, и пак ще стане. След време, като се засили, отново ще се състезава с страданието. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и ще се радва, ще бъде бит. и ще бие другит.

Като слушат да им се говори по известни въпроси, хората очакват никакво заключение. От съвременния живот могат да се извадят само относителни заключения, но не и абсолютни. - Каква е крайната цел на живота? Животът няма крайна цел. Ако говорите за материалния живот на съвременните хора, там още повече не може да се търси крайна цел. Той е временен, преходен, но приятен свет. Ние го наричаме свет на забави. Той е свет за децата. В сравнение с това, което предстои на човечеството за изучаване, ние казваме, че съвременнит хора са още деца. И като деца, г трябва да се забавляват. Бога-тият ще се радва на богатството си; сиромахът ще поплаче за положението, в което се намира. И едното, и другото е на мъстото си. Животът на земята не може без плач и без радости. Докато е на земята,

93

човек ще плаче и ще се смее. Какво ще прави земе-д-Ьлецът, ако времето не плаче? Когато ръкит при-иждат, когато снътовет се топят, когато роснит капки оросяват цвътята, когато цвътята растат, всичко е на място. Всички явления в природата имат дъл-бок смисъл и предназначение. За да осмисли живота си, човек трябва да обръща внимание на вЪчнит, неизмънни негови прояви, а не на тия, които всеки момент търпят промени. Както да разглеждате живота, сам по себе си той е красив. Тази е причината, че като дойде време да напуща земята, човек започва да съжалява. Каквито страдания да е прекарал, човек все пак съжалява за живота на земята. В този жи-вот има нещо специфично, което никъде другаде не съществува. Въпръки голямигб си страдания и светиит, и ученит, и великит хора съжаляват, че са напуснали земята. На земята има добри условия за учене, за расте-не и развиване. Един ден, когато станете възрастни, ще напуснете земята и ще съжалявате, че не можете пак да се вернете. Докато сте на земята, ще плачете и ще се радвате, но ще учите. Научите ли уроцит, които животът на земята предвижда за човека, ще напуснете земята и повече няма да се връщате.

Какво представя небесният живот? Яко четете описанията за този живот, ще срещнете много гръшки. Погръшкит в тези описания не са съзнателно допуснати, но се дължат на обстоятелството, че са правени привечер, при залъзване на слънцето. Иска ли чов+ок да бъде точен в своиг описания, т трябва да се правят сутрин, при изгръв на слънцето. Много писатели описват красотата на природата при за-лъз на слънцето, художницит я рисуват при същит условия, но и еднит, и другит правят ред погръшки. Тогава природата е по-достъпна за хората. Малко хора имат възможност да наблюдават и изучават природата сутрин, при първит+з слънчеви лъчи. Красотата на природата при зал-вз на слънцето е кратковременна, а при изгръв – продължителна, защото слънчевата светлина тогава е възходяща.

Защо трябва да се изучава природата? Като изучава природата, човек вижда последователността в проявит на "нейнитъ' сили. Той вижда, как работи природата: последователно, с голямо постоянство

94

и търпение. Какво виждаме в живота на обикновените хора? Тб искат да бъдат учени, силни, богати, без да са приложили онова непреривно усилие и онази последователност, с които природата си служи. За-пример, нъжой иска да бъде силен и виждате, че, дето трябва и не трябва, той проявява своята сила и см-блост. Като срещне някоя дълбока и широка ръка, той иска да се засили и да я прескочи. Направи ли това, той ще се нам-ври в водата. Преди да е пре-скачал такава ръжа, той трябва да е правил упражнения да прескача трапове, различно дълбоки и широки. Ако може да прескочи трап, дълбок два метра, той ще прескочи и ръжата. Човеж се ражда с дарби, но ако не работи за гбхното развиване, ще остане обикновен човеж. Не се смущавайте от реда и порядъка, който природата и животът налагат на чо-въжа. Днес от съвременния човеж се изисква да спазва известни условия, но когато порасне, когато възмъжее, ще му се наложи друг порядък, други условия, различни от сегашнит. Детето прави само това, което отговаря на развитието и на възможноститъ' му. То не може да излезе вън от своит-б възможности. Ще кажете, че искате идеален строй на живота. Днешното човечество не може да създаде по-идеален строй от този, който е създало. Яко представите на съвременното човечество идеален образ на живота, то пак ще се верне към стария. Всъжи ще получи това, за което е готов. Това зависи от разбиранията на хората. Нъжой иска да бъде свободен, а ограничава другит. Какво разбиране за свобода е това? Ти искаш да бъдеш свободен, а другите да бъдат роби. Може ли да се нарече свободен онзи, който ограничава другит-в? Само разумният и добрият човеж може да бъде свободен. Всичко, каквото той верши, е разумно.

„Две лепти". Христос обръща вниманието на учениците си към бедната вдовица, която турила две лепти в съкровищницата. Тази вдовица била добра, разумна жена. Тя е минала през голями борби и изпитания в живота, докато най-после е дошла до числото две. Срещнете ли жена, на челото, на лицето или на гърба на която е написано числото две, вие можете да разчитате на нея: и като на другарка, и като на дома-

95

киня. Срещнете ли жена, на гърба на която е написана единица, знайте, че тя има мъжки характер. Не удобри ли поведението ви нъкъде, тя може да ви бие. Тя е добра за учител, за професор, но не и за домакиня. Числото две е число на борба, на противоречия, но същевременно съдържа в себе си и метод за при-миряване. Докато двама души представят отдълни единици, между тях всвкога ще има борба. Примирят ли се, т образуват двойка. Забелязано е, че докато си-нът живее сам при родителит си, той е груб към близкит си и невнимателен, небрежен към себе си. Срещне ли още една единица, той става внимате-лен, нъжен, услужлив. Докато е сам, човек може да мечтае, да философствува, да мисли. Срещне ли още един, подобен на себе си, с когото може да се разбира, той се свързва с него и стават двама. Като двойка, т могат вече да работят, да прилагат свои-т мечти и философии в действие.

Съвременнит хора често не успъват в живота си и се оплакват, че животът им е тежък. Защо? Т искат другит хора да им помагат, да влизат в положението им. Не, човек трябва първо да разчита на себе си, а после на другит. Яко няма правилни разбирания за живота, никой не може да му помогне. Човек се ражда с нещо готово в себе си, което той сам трябва да развива. Даровитият се ражда с дарби, които, с учител или без учител в живота, трябва да се развиват. Не ги ли развива, той ще остане в положението на обикновен човек. Малко усилия са нужни за неговото развитие, но той трябва да ги приложи. Малко побутване му е нужно от природата, за да го наведе на Божествената ми-съл. Даровитият работи с много учители, но има и специален учител, който го учи отвътре. Всбки ученик, който се е събудил за Божественото, влиза в връзка с своя вътрешен учител и следва съвети-т му. Този учител ще му даде методи, как да работи. Той ще го вдъхнови, ще събуди в него всички сили, дарби и способности за работа. Той ще му покаже, какво нт5що е животът и какво – смъртта, какво е жената и какво – мъжът, какво е братът и какво – сестрата, какво е приятельт и какво – ближният, какво е господарьт и какво – слугата, учительт ще

96

му обясни всички прояви и явления в живота и в природата и като го приготви, като му даде необхо-димит знания, ще го остави свободен, да прилага. Много нъща трябва да знае ученикът, но същевременно трябва да различава реалното от нереалното. Дко не влизаш в положението на мъжа, ти никога не би могъл да мислиш; ако не влизаш в положението на жената, ти никога не би могъл да чувству-ваш и да любиш; ако не влизаш в положението на детето, ти никога не би могъл да работиш. Вд същност децата работят. Т дават потик на родителит си да работят. Каквото пипне, детето веднага го разтваря, разглобява на части, които изучава. Голяма любознателност има в децата. Вземе ли нъкаква книга в ръцет си, детето непременно ще я разкъса. Искате ли вашит деца да не късат книгит ви, правете ги от пергамент. Най-важното, на което родителит трябва да обърнат внимание, е да възпитават децата си, да бдят над тях, да не оставят разрушителното им чувство да се развива.

Двет лепти, върху които Христос спрЪл вниманието си, представят най-малкото, което човек може да приложи в живота си с любов и разбиране. Това е, което може да избави човека от хиляди ненужни страдания и радости. Има смисъл човек да страда и да се радва, но когато тия страдания и радости носят нещо добро. Лко страданието носи след себе си радост, която подига човека, то е на мъ-сто. И ако радостта носи след себе си страдание, което облагородява човешкото сърце, тя е на мъхто. Защо след страданията идат радости и след ра-доститб – страдания, това е въпрос, на който досега никой не е отговорил. Защо трябва човек да страда и да се радва, и този въпрос няма отговор. И велики хора, и велики Учители са страдали. Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърть". Докато е на земята, човек неизбежно ще страда. След възкресението Христос мина от страдание в вЪчната радост, в Божествения живот, дето радостта и скръбьта се сливат. В Божествения свет скръбьта и радостта се примиряват. В физическия свет, обаче, т са в постоянна борба: ту едната взима надмощие, ту другата. Въ'повечето случаи скръбьта взима надмощие,

97

защото е груба. Тя верви по мъжка линия, вследствие на което се изявява грубо. Радостта е нъжна, деликатна. Тя верви по женска линия. Който е придобил радостта преждевременно, той непременно ще бъде бит. На земята човек опитва първо скръбьта, 'а после радостта. Когато види, че някой плаче, скръбьта веднага си заминава. Тя не си позволявала бие човек, който е бит вече. Тя се чуди само, кой е дошъл преди нея и свършил работата й. Като знаят тази нейна чърта, разумнит хора се дигизират пред скръбьта, представят се като големи страдалци, и тя не ги безпокои. Както малката скръб отстъпва пред голямата, така и малката умраза отстъпва пред голямата. Са-щото се отнася и до положителнит нъща в живота. Както малката радост отстъпва пред голямата, така и малката любов отстъпва пред голямата.

Като се говори за любовта, ония, които са попарени от нея, не искат да чуят думата „любов". Някой обича жена си, но приятельт му влъзе в неговия дом, обикне жена му и започне да говори за своит чувства. Този човек седи като попарен и се разочарова в любовта. Грешката е в приятеля му. Съвременният човек не е готов още за любовта. За любовта нито се говори, нито се играе с нея. Харесате ли една жена, вие трябва да се запитате, дали сте изменили мнението си за жената. Истинска любов е онази, която подига човека в очит на то-!и, който обича. Ако обичате една жена, вие трябва да гледате вече на всички жени с добро око. Яко обичате един мъж, мнението ви за всички мъже гръбва да се измъни, да гледате на мъжа с по-добро око, отколкото сте гледали по-рано. Всъка чиста и благородна жена носи в себе си батерия от десет хиляди градуса топлина. Кой човек би могъл да направи пакост на такава жена? Да обичаш н-вкого, юва значи, да се отнесеш към него с всичкото си уаажение и почитание, да не му причиниш никакво ( градание. Любовта създава страдания, но на място. От страданията, които любовта причинява, човек расте и се развива. Любовта дава потик, импулс на човека за работа, за учене. Каква любов е тази, която убива в човека желанието да 'живее? Който люби, той трябва да поощрява своя възлюбен към придо-

98

биване на знание, на нЪкакво изкуство. Любовта осмисля живота. Когато осмисли и разбере земния живот, чов+ж започва да се стреми към в-вчния. Като цени земния живот, човеж ще цени и небесния.

Какво представя вЪчният живот? В-вчният живот е този, в който няма смърт. Въчният живот изключва всякакви страдания. Той включва всички радости, всичкото веселие. Да придобиеш този живот, това значи, да видиш Онзи, Който е създал вселената, всички живи същества, всички форми. Да придобиеш вечния живот, това значи, да видиш красотата' на нещата, да опиташ силата и мощьта на своя Създа-тел. Достатъчно е да зърнеш само един лъч от Него, за да разбереш смисъла на своето съществуване. Който е имал щастието да види един от лъчи-тъ- на Бога, той е станал велик. Това виждане е вж-трешен процес и става в съзнанието на човтзка, а не вън от него. При това положение невъзможното за човека става възможно. Това е опитността на великите хора в миналото и сега.

Често хората си казват един на друг: Направи това нтзщо за Бога! Че ако човек не е готов да направи нтшдо за Бога, за кого друг може да го направи? Яко чов+зк не е готов да направи нещо за Вечното начало в живота си, за Божественото, за хората още по-малко може да направи. Събуди ли се Божественото в чов-Ька, заедно с това ще се разкри-ят всички дарби и способности, вложени в него. При ткзи условия чов+зк може да постигне всички желания на своята душа. Това не се постига изведнъж, но постепенно. Божественото в човека е онзи прозорец, през който той може да гледа вън и вътре в себе си, да възприема истината. Отде иде истината,/ не е важно. Истината може да дойде чрез детето, както и чрез възрастния. Достатъчно е да има прозорец, през който истината да минава. Кой е отворил прозореца за истината, не е важно.

Днес всички хора се запитват, как ще се оправи светът. Светът ще се оправи, когато всеки човек бж-де готов да дигне своя паднал брат, без да го осъди, без да пита за причините на неговото падане. Помогни на чов%ка, без да питаш, защо и за какво е сгр-Ьшил. Ще кажете, че днес хората гртзшат, понеже първит^

99

кора са сгръшили. Яко съвременните мъже и жени се мамЪрят в рая, и т ще сгръшат като тях. Н"Бма чо-пт.к в света, който да не е ял от забраненото дърво. Въпръки това, хората всеки момент се еждят, съмня-ввт се, подозират се едни-други. Т'Б казват, че вер-ват в Бога, а въпръки това всеки момент се обез-веряват. Т говорят за любов, за смисъла на живота, но щом изгубят любовта си, гб се отчайват и разочароват от всичко. Докато е на земята, човек ще губи любовта си и отново ще я намира; той ще губи радостта си и отново ще я намира. Това е неиз-бъжен процес. Като изгуби човек същественото в живота си, стремежът му се усилва повече. Като се стреми, той придобива загубеното. Придобие ли го, той знае вече, как да го пази.

„Двет лепти". Всички хора трябва да бъдат готови, като тази вдовица, да турят в съкровищницата всичко, каквото имат, без да ги виждат хората. С две лепти нищо не може да се {постигне, но по-тикът, вложен в тях, е в сила да направи го-лъмо преобразование в живота, както на отдълния човек, така и на цътюто човечество. Ще кажете, че религиозният човек не трябва да бъде амбициозен, но трябва да бъде ?силен. |Не, човек трябва да^бъде и амбициозен, и силен, и богат, и учен, но на място. Всяко нещо, проявено на своето мътто и време, има смисъл. Днес хората не успъват, защото се намират под влиянието на учения с раз-личен морал, с различни становища. Едни забраня-ват на човека едно, други – друго, и той не знае, какво да прави и какво да не прави. За да не се обърка, човек трябва да прави това, което природата прави. Всичко, което природата е създала, е разумно. Иска ли да се прояви, човек трябва да дава ход на ония свои желания, които произтичат от дълбочината на неговата душа. Давайте ход на всички свои мисли, които изтичат от дълбочината на вашия ум. Давайте ход на всички свои постъпки, които изтичат от дълбочината на вашата воля. Давайте ход на всичко, което изтича от дълбочината на вашето естество. Всяко нещо, което излиза от дълбочината на нашето естество, е реално. Само реалните нъща могат да се реализи-

100

рат. Само реалните нЪща са мощни и дават тласък на човечеството, да верви напред.

„Я виде и н-Ькоя сирота вдовица, която тури там две лепти". Стремете се и вие да се проявите като сиротата вдовица и, без да подозирате, вашият Учи-тел да спре вниманието си върху вас и да каже: Ето един чов-вк, който даде всичко, каквото имаше. От-как вложи двете лепти в съкровищницата, сиротата вдовица стана ученичка на Христа. Тази вдовица и до днес е в света, но къде е, коя е, как се казва, това завинаги ще остане незнайно. Тя не иска хората да я знаят. Яко днес я срещне някой, не би могъл да я познае. Тя е облечена богато, с скъпи дрехи. Днешното й богато 'облекло се плаща от лихвите, които двете лепти са дали от времето на Христа до днес. В едно от своите съчинения Камил Фламарион е направил изчисление, каква сложна лихва ще се получи от 25 стотинки, дадени от времето на Христа до днес. Той намЪрил, че ако цялата земя бЪше направена от злато, пак не би могла да посрещне сумата, получена от гЪзи две лепти, дадени с сложна лихва. Оттук можем да извадим заключението: всЪ-ки Божествен потик, колкото малък да е, вложен в обръщение, след време дава грамадни резултати. Следователно, вложете най-малкото добро, което имате, в Божествената банка, да получите след време-ония грамадни резултати, които тласкат цялото човечество напред. Вложите ли най-малкото добро в Божествената банка, един ден и вие ще се намерите в положението на сиротата вдовица, която днес е реформаторка, работи между човечеството за неговото подигане. Време е човек да даде ход на Божественото в себе си. Докато дойде до това положение, чо-в-бк ще срещне ред препятствия – съмнения, колебания, безверие, но в края на краищата всичко ще бъде за добро. Божественото ще си пробие път в света и ще донесе на човечеството онова, което от хиляди години насам се очаква.

21. Беседа от Учителя, държана на 19 януарий, 1930 г. София. – ИзгрЪв.