Разлика между версии на „Аз живея, и вие ще живеете“

Версия от 21:06, 9 януари 2009

Аз живея, и вие ще живеете

„Понеже аз живЕя, и вие ще живеете". *)

Да се живее, в това седи великият смисъл на нъщата. Да се живее, това е велико изкуство. Така каз-ват всички поети, учени и философи. Всички хора се стремят към живота. Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете". Понеже майката живее, и детето ще живее. Яко майката умре, и детето ще умре. Някои казват, че детето може да живее и без майка си. Това е твердение, но доколко е верно, то е въпрос. Има твердения, които в основата си не са верни и не се допущат. Яко майката е умръла, и детето щъше да умре. Понеже майката живее, и детето ще живее. Докато въздухът съществува, и ние живеем. Щом въздухът престане да съществува, и ние ще умрем. Без въздух човек не може да живее. Понеже водата съществува, и човек живее. Изчезне ли водата, и човек умира. И обратното е вът но. Водата и въздухът съществуват, защото човек живее. Умре ли човек, въздухът и водата ще пре-станат да съществуват. Същото може да се каже и за хлъба. Хлъбът е резултат на това, че човек живее. Какво нещо е резултатът? И детето може да каже, че 25 е резултат на произведението от числото пет, умножено само на себе си. Дойдете ли до съдържанието, до същината на числото 25, и ученит, и философит не могат да кажат нещо положително. Числото 25 може да вземе участие навсъкъде в живота. То е съставено от майката и голямата дъщеря, която е женена. Двойката е майката, а петорката – дъщерята.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете". Живо-тът, към който всички се стремят, има свой вън-шен и вътрешен смисъл, но не такъв, какъвто

• ) Йоана 14 : 19.

34

хората разбират. Яко се спрем върху смисъла и цельта на живота, от гледището на обикновения чо-в-Ьк, ние казваме, че животът няма никакъв сми-съл, никаква цел. Животът има една вЪчна цел. Както да се опредъ\пя смисълът и цельта на живота, г ще останат всЬкога неопределени. Какво представя животът? Животът е това, което има цел, която никога не може да се опредЪли.^Животът е това, което има смисъл, който никога не може да се опредътш. Тези нЪща се говорят толкова лесно, както е лесно да се каже 510. На книга лесно се подига числото пет в десета степен, но за да го подигнете в живота си, вие тр-Ьбва да минете през живота на един ангел. И при това положение даже задачата ви едва ли ще бъде свършена наполовина. Лесно е да кажете за нъ-кого, че е десетостепенен чиновник, но в природата това степенуване не става лесно. Според разумната природа степенуването подразбира особена идея. Да жив^ве човек, това не е еднократен процес. Р-Ьката живее дотогава, докато е свързана с извора. Щом връзката й с извора се прекъсне, заедно с тора и рЪката престава да живее. В този смисъл човешки-ят живот не може да се отдЪли от Божествения, както Божественият не може да се отд-вли от човеш-кия. Животът е един, непреривен процес. За човека е важно да живее, а как ще живее, това е друг въ-прос. Казвате, че н-Ькой човек е добър, благороден, красив. Къде е неговата доброта, къде е неговото благородство, това не ви интересува. Вие се интересувате от добротата и благородството му, а не от мъттото на тия добродетели в него. Чов-бк се интересува от светлината на свЪщьта, а не от материала, от който е направена. Когато свЪщьта изгори, светлината й изчезва. Щом св-вщьта не св-бти, тя не е свЪщ. Също-то може да се каже и за човека. Човтзкът е човек, докато има живот в себе си. Щом животът го напусне, той престава да е човек. 3начи, докато Божественото се проявява в човека, той минава за чо-вЪк. Щом Божественото в човека изчезне, и връзката му с Бога се прекъсне, с това заедно той престава да жив-Ье и се връща в първоначалното си състояние. Какъв е бил човек първоначално, никой не знае.

35

Днес всички хора питат, какъв е бил светът първоначално?– Никакъв не е бил. – Тъмнина ли е било всичко? – Никаква тъмнина не е съществувала.– Дми светлина имало ли е? – И светлина не е имало. Дко кажем, че първоначално всичко е било тъмнина, разбираме, че нъжжде е имало светлина. Ако кажем, че всичко е било светлина, ще излезе, че нъжжде е имало тъмнина. Значи, първоначално, преди създаването на света, нито светлина е имало, нито тъмнина.

„Понеже аз живЕя, и вие ще живеете". Всички хора са заинтересувани от живота, искат да живЪ-ят, вследствие на което искат да се осигурят: да бъдат здрави, да учат, да свършат училище, да зае-мат добри служби, да си купуват къщи, имоти и т. н. Кой чов1вк, като е живтзл известно време на земята, е постигнал своит- желания? Кой човеж се е ползу-вал от обичьта и почитта на своигб близки до края на живота си? Дко десетте души, които са го обичали и почитали, умрат, кой ще го обича след гбх? Какво ще остане от вас, като умрете и вие? Слушате нъжой да казва: Н-вма какво, ще се мре. Яко този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание? Защо се мъчи толкова много? И смъртта има смисъл. Смъртта заставя човека да обикне живота. Като обикне живота, човек влиза в областта на въчнит про-мтзни. Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне Онзи, Който му е дал живот. Смъртта ще заведе човека при живота, а жи-вотът – при Бога, при В-бчния принцип. Смъртта подразбира въчни промени: разлюбваш едного, за-любваш другиго. Когато младата мома иска да умре, това показва, че тя е разлюбила своя възлюбен и търси друг някой момък. Когато жената казва, че иска да умре, това подразбира, че е решила да напусне своя мъж, да се освободи от него, за да намери друг. Когато мъжът иска да умре, това подразбира, че той е решил да се освободи от жена си. Когато слугата иска да умре, това показва, че той има желание да напусне господаря си и да намътли друг някой, по-до-бър от него.

Следователно, желае ли човек смъртта, това показва, че той иска да се освободи от страдания. Наисти-

36

на, смъртта е освобождаване, но за кого? Смъртта освобождава праведния, но не и гр-вшния. Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си. Мнозина казват, че без заблуждения и противоречия не може да се живее. Да се мисли така, то е все едно да се подържа твердението, че без ядене не може. Верно е, че без яздене не може,|но трябва точно да се опредтзли, без какво ядене не може. Без хлЪб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може. Рече ли съв-сем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин Ходжа, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го от-викнал да яде. Обаче, в който ден магарето престанало да яде, и животът му се прекратил. Като знаете това, не се стремете да научите магарето си да не яде, защото ще го изгубите. Останете ли без магаре, вие ще се принудите сами да носите товара си.

„Понеже аз жив-бя, и вие ще живеете". Като жи-в-ве, човек ще дойде до вътрешния смисъл на живота. Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи, да се сверже с закона на любовта. Наистина, само любовта може да осмисли живота. Само любовта може да направи човека силен, благо-роден, учен. В старо време човекът на любовта наричали „магъ", а днес го наричат княз, цар, божество. За онзи, който е придобил любовта, животът е лек. Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората.^Цобре е да ви обичат, но праведниг, а не гръшнит хора. Обичат ли ви гръшнит, това значи, да ви предадат своит слабости, от които с години не можете да се освободите. Когато гръшникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи голями пакости. В такъв случай, за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов. Когато гръшникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостит му. Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостит му. Докато не се е калил, докато не е разбрал законит на живота, човек не трябва да се отварящ Обичайте хората, без да се свързвате с тяхнит слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях. Преди да оби-

37

чате никого, вие тр-Ьбва да обичате Бога и заедно с Него да отидете до онзи, когото обичате. Яко жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа й, да внесеш лю-бовьта помежду им. Успееш ли да направиш това, и т ще ти се радват, и ти ще им се радваш. [,Ка-кво ще придобие един мъж или една жена, ако внесат раздор в едно семейство? Яко жената напусне мъжа си, или мъжът – жена си, това не е никакво разрешаване на въпросит. Като напусне мъжа си, жената ще търси друг мъж. Същото ще направи и мъжът. Яко се откаже от едно знание, от една теория, или от една религия, човек ще потърси други, по-нови. Слушате някой да казва, че новото учение, новигб идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората. Отношенията между хората са отдавна опредълени. Първата Причина, която е изпратила човека на земята, е определила отношенията му към неговия ближен. Програмата, която човек трябва да изпълни на земята, е отдавна опредълена. Неговата задача не седи в това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече определена. Въпръки това, човек си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма. Каквото да прави човек, в края на краищата неговата програма се анулира. Може ли простият овчар да задоволи ну-ждит и изискванията на царската дъщеря? Овчарьт може да й говори за природата, за своя естествен живот и да я задоволи за день-два. На третия ден, обаче, тя ще започне да въздиша в овчарската колиба и да мисли, по какъв начин да се верне в дво--реца на своя баща.

• Царската дъщеря символизира душата на човека, която е живъла в двореца на своя Велик Баща, дето всичките й нужди били задоволявани. Тя е слъзла на земята, да живее в овчарска колиба, да се учи. Какво може да даде светът на хората? – Е, ще живЪ-ем поне като хората, ще ядем, ще пием, ще се веселим. Не, това не е живот. Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството.^Недоволството е проказа за човеш-кото съзнание. Влъзе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нъчцата.

38

Каквото да говорят на недоволния, каквото да му да-ват, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота. Той седи и мечтае за царската дъщеря.$ За да жив-ве с царската дъщеря, човек трябва да има нейнитъ- разбирания. За да се разбират двама души, между мислитъ- и чувствата им трябва да има известно съответствие. 3а да могат двама души да жив-вят в хармония, тъ- трябва да са готови да се жертвуват един за друг. Не е ли готов човеж да се жертвува за възвишеното в сверта, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиигб в живота. Ще кажете, че всички хора са се жертвували, позна-ват закона на жертвата..»Кога са се жертвували? Когато са се влюбвали. Наистина, когато мома и момък се влюбят, гб отправят един към друг особени, крадливи погледи, които представят никакви инжекции. Инжекциитъ- на един от двамата излизат по-силни, вследствие на което момата или момъкът заболява. Ако момъкът заболее, момата се заема да го лекува. Като го излъжува, тя иска да й даде голямо възнаграждение. Като се види в несъстоятелност да плати такава голтзма сума, той започва да мисли, как да избъта, да се освободи от нея. Момата се сърди, недоволна е от него, говори за голямата жертва, която е направила. И той разправя за жертвата, която е направил за нея. В същност, нито момата се е жертвувала за момъка, нито момъкът за момата.,»Жертва, която води към разлюбване, към недоверие между хората, не е истинска жертва.

Христос казва: „Това е Живот Въчен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Днес хората страдат, разочароват се, разлюбват се, защото не се позна-ват. В познаването на нещата има нт^що специфично, което опредъття силата на човека. Специфичното се заключава в любовта и в вярата на човека. Лю-бовьта и в-врата правят човежа силен. Аз не говоря за обикновената чов-вшка любов и вт^ра, но за онази любов, която внася живот в човека, и за онази вера, която не се разколебава при никакви условия.

Какво представя любовта? Любовта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава. Яко хората биха се научили да не се мъхят в любовта на окржжава-

39

щит, досега светът би се оправил. Н-вма сила в света, която би могла да се противопостави на любов-та. Като не разбират любовта, хората се страхуват от нея, и едни-други се съветват, да не се влюбват, да не би да се разлюбят скоро и да страдат. Дето има влюбване и разлюбване, там никаква любов не съществува. Ние наричаме това н-вщо „игра на любов". Двама актьори, мома и момък се влюбват, излизат на сцената, да покажат пред хората своята любов. В истинската любов няма влюбване и разлюбване. Там гори въчен, неугасим огън, запален от Божествения Дух. Този огън никога не изгасва. Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любов, той не знае, какво в същност представя любовта. Посети ли любовта човека, той трябва или да бъта от нея, или да й се подчини. Обаче, бътането не разрешава въпросите. Дойде ли любовта при вас, вие трябва да й се подчините – нищо повече.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете". – Защо живее Христос? – Защото обича Отца си. Следователно, като обичате Отца си, и вие ще жив-вете. Христос е пазил своята вътрешна връзка с Бога, вследствие на което имал въчен живот. Влъзе ли любовта в човека, от бездарен тя го прави даровит, от ле-нив – прилежен. Любовта внася велик импулс в човека. Любовта осмисля живота. Това са опитности, през които са минавали и минават всички хора. Любовта е посещавала много пъти човека, но той всъкога я изпущал. За оправдание, човек казва, че е изгу-бил любовта си, понеже е бил прост, невежа. От друга страна, същият човек казва, че е създаден по образ и подобие Божие. Кое от двете е верно: че е прост човекъ{ или че е създаден по образ и подобие Божие? Яко наистина човек е създаден по образ и подобие Божие, как е възможно да не е по-знал любовта, т. е. образа на своя Създател? Яко някога, по известни причини, човек е изгубил любовта, днес той не трябва да се оправдава с простотата и с невежеството си, но да се обърне към Христа и да поеме онзи път, от който някога се е отклонил.

Днес всички хора са недоволни, търсят нещо, което да ги задоволи. Недоволството предизвиква преждевременна старост. По какво познавате старостта?

40

По 'бръчките на кожата. Бръчките са признак на сухота в организъма. За да се подмлади, човек трябва да внесе в организъма си от онази първична вода, която е носителка на живота. Достатъчно е да се направи само една инжекция от първичната вода в кръвьта на стария д-бдо и старата баба, за да ги видите вече превернати в млад момък и млада мома, които се разговарят помежду си за любовта.1 Да се мисли, че старият не може да люби, е толкова верно,\колкото и твердението, че той не се нуждае от храна. Да не люби, това е неестествено и временно състояние за стария. Естествено е състоянието на човека да люби, независимо от това, дали е стар или млад. Колкото е необходимо за човека да яде, толкова е необходимо и да люби^ГрЪхът на човека не се заключава в яденето и в обличането му, но в непознаване на лю-бовьта. Човек трябва да познава любовта и да я прилага на време и на мъхто. Който се е запалил от огъня на любовта, той е в състояние да запали всбки, който се докосне до него. Като не разбират проявит на любовта, хората й приписват неестествени качества. Т казват, че някой не могъл да спи от любов. Това не е в-врно. Който люби, той спи, почива, яде, говори, жив-ве добре. Като не разбират любовта, хората й приписват ред паталогически прояви. Па-талогията е наука за болнитъ- хора, а не за здрави-гб. Любовта е за здравит-в. Задачата на чов-вка е да освободи любовта от ония паталогически прояви, останали от въковет-в, и да я приложи в нейния естествен вид. 3адачата на човека е да освободи и религията, и науката от гбхнит неестествени положения, да ги види в онази чистота, в каквато са се родили за пръв път в чов-вшкия ум и в човешкото сърце. .»Следователно, една от задачит на новото учение е да изнесе любовта в тази форма, в каквато е поставена в свръхсъзнанието на човека. Да познае човеж любовта, която действува в свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения живот. Този жи-вот наричаме изгртзв на слънцето.)Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит. Й най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му в физическия живот, когато слънцето

41

се намира в своя залъз. Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наре-чен свещен момент на любовта. Този момент е наречен пръв лъч на любовта. Този момент се среща и на объд, когато слънцето е в своя зенит, и вечер, при залъза на слънцето. Изгуби ли човек този момент, всичкит му работи се развалят. .Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не верши. Обаче, животътъ^ на всеки човек, който е намърил Божественото, е пълен. На такъв човек може да се верва. Вервайте в всеки човек, който е намърил свещения момент на любовта в изгряващото, в обедното и в залъзващото слънце. Този човек е намърил истината.

Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще жи-веете". Не е достатъчно човек само да живее, но той трябва да живее като Христа. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбихъ". Христос живее в закона на любовта, и според този закон дава всичко в жертва. Щом е така, и хората трябва да дадат всичко в жертва, да се самоотре-кат. Самоотричането е неизбъжен закон. Човек трябва да се отрече от всичко старо в себе си: от своето старо знание, от своето старо разбиране на живота. Не се ли отрече от старото, той не може да се домогне до Божественото. Докато живеят, докато се хранят |и лъкуват по стар начин, хората ще останат на една и съща степен на развитие. Няма защо да се проповъдва на хората, как да живеят, как да се хранят и обличат. Дайте им светлина, чист въздух, чиста вода и доброкачествена храна и не се безпокойте. В чистия въздух, в чистата вода и храна т сами ще намърят Бога. Какво повече им е нужно? Каква по-велика молитва е нужна на човека от тия четири елемента? Като ги приеме в себе си, той е готов вече да се моли. Обаче, човек може да се моли, само когато в него присжтствува Великия Божи Дух, Който познава законит и дава светлина и сила на човека да ги прилага. При това положение молитвата на всеки човек се приема. Значи, когато Духът присжтствува в човека, ние казваме, че той е пещ, в която гори свещеният огън на любовта.

42

Отсжтствува ли Духът в човека, той е пещ, в която свещеният огън на любовта не гори.–Защо този огън не гори?–Има нещо неправилно: или пещьта има нт$какъв недостатък, или въглищата не са доброкачествени, или пък съвсем отежтетвуват. Дето свещеният огън гори, там е любовта. Изгасне ли той, и любовта изчезва. Какво представя човек без любовта? Да любиш, значи да живееш. Щом не лю-биш, ти си лишен от живота, от Божествения прин-цип, който работи в всеки чов-бк. Щом изгуби любовта, човек започва да я търси там, дето не съществува. Като не я намери, той започва да отпада духом, докато един ден се види остаръл, измж-чен, без никаква светла мисъл за живот. Време е човек да се верне към първичната любов, към първичното в-врую, което е било достояние на всички верващи, на всички чисти хора по ум и сърце.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете". Христос и до днес още живее и ще продължава да жив-ве за в"бчни времена. Христос ще носи любовта в света и ще помага на хората, докато и тъ- я възприемат и могат взаимно да си помагат. Това значи, да придобие човеж Божественото. Щом Божественото се оттегли от него, той става обикновен чов-бк. Като обикновен, той прилича на всички хора. Когато казваме, че всички хора си приличат, имаме пред вид човешкото естество в човека, а не Божествено-то. Когато плаче, страда и се мъчи, причината за това е човешкото. Божественото никога не страда и не пла-че. Когато Христос заплака, това бъше изявление на човешкото в Него. При това, Христос не плака за себе си, а за евреит, както и за цъ\пото човечество, които сами затвориха пътя си към духовния свет.

„Понеже аз живея, и вие ще жив-вете". С други думи казано: Понеже аз любя, и вие ще любите. Любовта е предмет, който и мъдрецитъ- в древността са изучавали, но и днес още я изучават. Като изучава любовта, човек дохожда до тънко различаване на нейнит прояви. Той различава проявит на любовта в обикновения човек от тия на високо напредналия по ум и по сърце. Това различие се вижда в погледа, в усмивката, в всички движения.1 Всвка мисъл, която минава през човешкитъ- очи, храни самит очи.

43

.Колкото по-възвишени мисли минават през човешката глава, толкова по-фина храна представят т за човека. Затова е казано в Писанието, че не само с хлъб може да живее човтзк, но и с всяко Слово, което излиза от Бога. Силата на човека седи в неговата мисъл. Мисълта храни човека така, както и хлъбът. Яко мислит на човека не са здравословни, колкото да се храни физически, той пак ще линее. Който живее по законит на любовта, на верата и на надеждата, той и с сухи корички хлъб може да бъде щрав и весел. Днес малко хора могат да повер-нат, че мисълта храни човека. ~Р мислят, че хлъ-оът само дава сила на човека. Словото Божие е жи-ният хлъб, за който Христос е говорил. Той представя сгжстена Божествена енергия. ^Житното зърно е 1-дно от възлюбенит деца на ангелит. Които не раз-оират значението на житното зърно, гледат на него като на обикновено нещо. Т не подозират даже, каква жертва прави житното зърно за човечеството. Когато хората го дъвчат, то казва: Радвам се, че ме дъвчете и мога да ви дам нещо от себе си. При юва, колкото повече ме дъвчете, толкова повече давам. Когато се говори за любовта, хората трябва да .шаят, че разликата между Божествената и човешката любов е такава, каквато между старит и нови дрехи. Не е все едно да облъче човек стари или нови дрехи. За да се облъче с нови дрехи, той първо трябва да се окжпе, да тури чиста риза. След това ще облъче новит си дрехи. Само новият човек може да живее в Божествената любов. Които не разбират тази любов, искат да примирят новото с старото. Това е невъзможно. Невъзможно е човек да облъче нови дрехи върху старит. Той трябва да съблъче старит си дрехи и тогава да облъче новит. Дали човек е влъзъл в новия живот, или още е в стария, това е въпрос на съзнанието. Външността не опредъля ньщата. Старият и младият човек се отличават по своята мисъл, а не по външна форма. Някой човек външно е стар, а по мисли и чувства е млад. И обратно: някой външно е млад, а по мисли и чувства е стар. Младият и старият могат да се разбират , когато мислят еднакво. Младият говори на стария за наука, за изкуства, а старият, макар и неучен, слу-

44

ша с внимание и удобрява всичко, към което младият се стреми. Ако младият не се интересува от мисълта на стария и намира, че не заслужава да го слуша, той е преждевременно остарЪл. Той се е втвер-дил в своите разбирания. Мъчно се възпитава та-къв човек. Истински млад е онзи, който е готов всеки ден да прибавя по нъчцо ново към своята вера, към своето знание, към своите убеждения. Ако човек остане с същата в+зра, с същит знания и убеждения, каквито са имали неговите дтвди и прадеди, какъв смисъл има тогава знанието, науката, религията? Ще каже човек, че живее добре, че има правилни разбирания за живота. Чов-бк може да живее добре, но има по-добър живот и от неговия. Той може добре да разбира живота, но има по-добри разбирания и от неговите.

_Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете". Който иска да живее, той трябва да работи съзнателно върху себе си. Ще кажете, че еждбата ви е определена, и човек, колкото да работи, не може да я измени. Има една еждба определена, наречена първична еждба, но има една еждба, която човек всеки ден пише. Както живее, така пише. Той сам пише еждбата си. От човека зависи да си напише добра-или лоша еждба. Затова е даден ум на човтзка, да мисли, да не се хверля безогледно в една или в друга посока. Като мисли, той пак нтзма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания. На земята щастие нема. На земята има само учение. Ако срещнете некои щастливи хора, ще знаете, че те са изпреварили времето си. Те са дошли с некаква особена мисия. Т могат да живеят само в разсадни-& ците на живота. Искате ли да станете силни хора, вие трябва да превъзмогнете условията, в които живеете. „Понеже аз живея, и вие ще живеете". Да жи-вееш, това е най-големото благо за тебе. Да живе-еш, това значи, да съзнаваш, че Бог, ангелите, добрите хора в света са тил за тебе. Някой казва, че живее, а в същото време не верва в Бога, в ангелите, в добрите хора. Той ходи натукъ-натам, лута се, нема никаква опора в живота си. Какъв верващ е той? В това отношение, всеки банкер има по-го-лема вера от мнозина верващи. Нуждае ли се отъ

45

пари, той верва, че като изпрати един чек до н-бкоя банка, веднага ще получи известна сума.– Защо верва той? –Защото е вложил нещо в тази банка. В-ърва-щият се моли на Бога да му помогне материално, но не верва, че ще получи отговор на молитвата си. – Защо? – Защото нищо не е вложил в Божествената банка. Яко е вложил нещо, ще получи отговор на молитвата си. На всвки човеж се дава съответно на това, което е вложил в Божествените банки, или в бан-китв на природата. Може ли да очаква човек нтлцо, ако нищо не е вложил? За да очаква, човек трябва да е вложил нещо. Затова, именно, Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето, дето нито молец ги напада, нито ръжда ги разяжда". Човек все тр-вб-ва да даде нещо от себе си, за да дойде до положителното знание на живота. Малцина постигат това знание. Причината, поради която мнозина не успЪват в това знание, се дължи на факта, че т искат да се осигурят чрез него, да жив+зят добре. Тв не успъ-ват още и поради това, че правят разлика между един и друг живот. Животът, обаче, е един и не-преривен. Всеки живее един или друг живот, спо-ред степеньта на своето развитие. Ако един ангел слвзе от небето, той ще жив-ве с радост. Земни-ят живот ще бъде за него красиво развлъчение. Същият живот е мъчение за обикновения човек. Радвайте се, когато разумни, светли същества слизат на земята и се обличат в човешка форма. По този начин между тия същества и обикновенит хора става такава обмтзна, каквато между капиталитъ- на различ-нигб държави. ДържавитБ не трябва да очакват само на взаимната обмена на капиталите си, но т тртзбва да обърнат погледа си и към възвишения, разумен свет да получат гбхнигб капитали. Оттам тъ1 ще по-лучат капитали в вид на плодородие на жито и на различни зърнени храни. Ще кажете, че и плодородието е добро, но още по-добре е чов-вк да разполага с нтзкакви капитали, вложени в банките. Добре е да има чов-вк капитали, но да не ги заравя в земята, че да не знае, къде ги е турил.

В турско време, един българин имал голямо богатство, все злато, което искал да скрие нъжжде в земята, да не го вземат турцит. Един ден той го

46

заровил в земята и се вернал у дома си спокоен, че никой не може да му го вземе. Понеже не посеща-вал често това мъхто, той забравил, къде заровил паритъ1 си. Наистина, той ги скрил от турцит, но и от себе си ги скрил. Така останали парит в земята, и той заминал за другия свет без гбх. Никой не могъл да се възползува от неговото богатство. Какво богатство е това, което с години лежи в земята, без да може някой да се ползува от него?

Какво е важно за всеки човек? От какво се интересува човек? От живота. Днес пущам един лист, на който може да се подпише всеки, който желае да стане акционер на голямата природна банка. Който иска да участвува в тази банка, той трябва да вложи известна сума. Срещу тази сума ще му се да-дат съответно количество акции. Един ден той ще получи от банката част, съответна на това, което е вло-жил. Природната банка предлага на вс1зки свой член три акции: първата акция струва десет лева, втората – сто, а третата – хиляда. Следователно, който иска да участвува в благата на природната банка, той трябва да внесе всичко 1110 лева.

„Понеже аз живея, и вие ще живеете".

18. Беседа от Учителя, държана на 29 декемврий, 1929 г. София. – ИзгрЪв.