Разлика между версии на „Самоопределение“

Версия от 17:10, 22 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Младежки окултен клас

Допирни точки в природата, том 1

САМООПРЕДЕЛЕНИЕ

Р 1г — /йг — /еп. Таи —Ьь —аитеп. Тайна молитва. Прочете се резюме на темата „Предназначение на дихателната система". Четоха се работите върху темата „Елементи на човешката реч". Каква тема имате за следния път? — („Самоопределение в живота".) — Какво разбирате под думата „самоопределение"? (— Да се самоопредели човек, това значи да определи отношенията си към околната среда.) — Съгласни ли сте всички с тази дефиниция? Какво нещо е самоопределение на единицата? Според мен самоопределението на единицата седи в това, че тя подтиква нещата напред, т.е. изнася ги на сцената. Какво представлява самоопределението на двойката? (— Поляризиран.) — Какво нещо е поляризирането? (— Проявяване.) — Числото две, двойката представя материята, т.е. закон на материалния свят. С други думи казано: единицата представя сили, които подтикват нещата в материалния свят, в материята, която ги облича във форми, т.е. оформя ги. Единицата е баща на нещата, а двойката — тяхна майка. Единицата дава първия съзнателен подтик на живота. Единицата е първата видима причина на нещата, а двойката — втората видима причина. Какво е самоопределението на числото три? Тройката е смисълът, целта, към която всичко в живота се стреми. Следователно всеки за себе си може да каже: Аз съм единица. Защо? Защото се проявявам. Аз съм двойка. Защо? Защото отглеждам своята идея както майка — своето дете. Аз съм тройка. Защо? Защото имам цел, към която се стремя, към която направлявам своята идея. Значи, човек едновременно е единица, и двойка, и тройка. Всички числа, с които си служите, представят отношения, сили, разумни същества, които се намират на различна степен на развитие. В този смисъл и единицата, и двойката, и тройката представят разумни същества. Като се каже единица, разбираме колективното, Божественото съзнание, което включва в себе си всичко. В двойката се проявяват два велики центъра — Божественото и ангелското съзнание. В тройката се проявяват три центъра — Божественото, ангелското и човешкото съзнание. Значи, в единицата няма деление на нещата, в нея съществува само едно съзнание — Божествено. В двойката и в тройката обаче, се явява деление на колективното съзнание. Затова именно, като се говори за две, за три и за повече единици, нещата започват да се делят, да се раздробяват на части. Какво е самоопределението на четворката, на числото четири? Четирите представя абсолютна мярка, с която се измерват всички неща във видимия свят, в целия космос. Като дойдат до четирите, кабалистите спират. Те събират числата 1, 2, 3, 4 и получават числото десет: 1+2 + 3 + 4 = 10. Като съберат тези числа, те извършват после обратния процес, изваждане. Те вадят единицата, двойката, тройката и четворката от десетте и получават: 10 - 1 = 9 10 - 2 = 8 10 — 3 = 7 10 - 4 = 6 Числата 1, 2, 3, 4 представляват елементи на десетте, а числата 9, 8, 7, 6 са производни на първите четири числа. Значи, числата 1, 2, 3, 4 са самоопределения на единицата. Какво значи да се самоопредели човек като единица, като двойка, като тройка или като четворка? Кои елементи влизат в човека като единица, за да може да се самоопредели? В човека влизат дух, душа, ум и сърце. И тогава съставяме следната пропорция: духът на човека се отнася към неговата душа, както умът към сърцето му. Тази пропорция може да се изрази в букви: Д : О = У : С. Това показва, че човек трябва да се самоопредели като дух, като душа, като ум или като сърце. Същевременно той може да се самоопредели като цяло, като съвкупност от четирите съставящи го елемента. Когато се говори за самоопределение, човек трябва да има ясна представа какво да самоопредели в себе си. Окултната наука е положителна, точна наука. Всяка дума в нея отговаря точно на идеята. Там не може да се каже, че човек ще се самоопредели. Кажете ли така, веднага следва въпросът: в какво ще се самоопредели или кое ще самоопредели? Като какво ще се самоопредели човек: като единица, като двойка, като тройка, като четворка или всички вкупом взети? Ако се самоопредели като единица, т.е. като първична сила, в нея човек не трябва да прибавя качествата на двойката. Може ли единицата да стане двойка? Единицата може да стане двойка само след като я счупим, като я разполовим на две части. Тогава полученото е два пъти по-малко от единицата. Двете равно ли е на единицата? Вие казвате 1 + 1=2. Значи, според вас двойката е два пъти по-голяма от единицата. Обаче, ние казваме, че няма число по-голямо от единицата. Тогава как е възможно единицата да е равна на две? Ето де и как се явява софистиката във философията. Ще кажете, че всяко нещо може да се приеме за вярно, след като се докаже. Ако е за доказване, лесно може математически да се докаже, че единицата е по-голяма от двойката. Когато казвате, че 2 + 1 =3, и това не е вярно. В математиката, с която днес си служите, идеите не са верни в абсолютния смисъл на думата. Числото три наистина е равно на 2 + 1, но само ако двойката и единицата ги разглеждаме като съставни елементи на единицата, но не и като самостоятелни цели числа. Числото три съдържа резултатите на числата 2+ 1, а не самите двойка и единица. Учителят влиза в едно от отделенията и казва на един от учениците си: Стоянчо, нарисувай един кон! Стоянчо излиза на дъската и рисува кон. Всички деца от отделението казват, че Стоянчо е нарисувал на дъската кон. Какъв кон е този? Той съвсем не мяза на кон. Може ли дете от първо отделение да нарисува кон? Ако някой художник погледне рисунката, ще каже, че това не е никакъв кон. Какъвто е конят на това дете, такива са понятията на много съвременни хора за Бога. Както чрез рисунките си децата дават само представа за известни неща, така и съвременните хора имат най-различни представи за Бога; те нямат нещо абсолютно, нещо ясно, определено за това, какво е Бог. И тъй, когато става въпрос за самоопределение, в какво трябва човек да се самоопредели? Човек трябва да се самоопредели в стремежа на своя дух, в порива на своята душа, в мисълта на своя ум и в чувствата на своето сърце. Това обяснение за самоопределението ви се дава не да го напишете на книга, но да го възприемете в себе си, да знаете в какво отношение трябва да се самоопределите. Това, което напишете на книга, ще бъде теоретическо самоопределение, а това, което приемете в себе си, ще бъде практическо самоопределение. Последното самоопределение поставя човека на един или на друг път. Като казвам, че човек трябва да се самоопредели, това не значи, че той трябва да се самоопредели към някаква партия или към даден народ. Да се самоопредели човек, това значи да познава силите, с които разполага, да знае в каква посока да ги отправи, за да използва разумно своя живот. Както виждате, темата, която ви дадох в началото на лекцията, за самоопределението, е разгледана вече. Ако речете да пишете върху нея, ще повторите това, което говорихме сега. Затова, за следния път пишете върху друга тема, а именно върху „Признаци на човешкото съзнание, проявено в най-високата си форма". Като напишете тази тема, ще ви дам някои обяснения и върху нея. Представете си сега, ме правата АВ — д в е единица, която е изменила своето положение: вместо да е в отвесна, тя е в хоризонтална посока. Като права линия тази единица означава различни неща. Ако я разглеждате геометрически, ще кажете, че правата линия означава най-късото разстояние между две точки. Ако я търсите на лицето на човека, ще я намерите на няколко места. Запример, ако затворите устата си, т.е. ако доближите устните си близо една до друга, ще се образува права линия. Обаче, ако устата е малко отворена, устните слабо отдалечени една от друга, ще се образува елипса. Естественото положение на устата е последното — двете устни да образуват елипса. Щом волята в човека започне да действа, устните се доближават една до друга и образуват права линия. Значи, правата линия е проява на волята. И наистина, когато човек изнесе ръката си напред или настрана, добре опната и свита в юмрук, това движение означава проява на волята. Самото положение на ръката представя права линия. Ако ръката се спусне надолу, в пасивно състояние, волята престава да действува. Дето волята не действа, там линиите се пречупват. При тези линии всякога се образуват ъгли. Ъглите означават непостигнати желания. Следователно, счупените линии, ъглите означават някакво пречупване на волята, вследствие на което желанията не са постигнати. В геометрията изучават ъглите и ги делят на прави, остри и тъпи. Какво нещо представя ъгълът в геометрията? (— Пространството между две пресечни линии в една равнина наричат ъгъл) — Има ли някаква идея в тази дефиниция? (— Никаква идея няма в тази дефиниция) Тогава ние можем да дадем друго определение за ъгъла. Ъгълът се образува от всяко непостигнато желание в човека. Ако върху лицето на някой човек са образувани много ъгли, това показва, че този човек има много непостигнати желания. Тези ъгли имат различни големини и различни посоки. Същевременно те означават и противоречията, на които даден човек се е натъкнал. Пречупвания, ъгли се срещат и в природата. Запример долините се образуват от пречупване на пластовете. При това всяка долина е заградена от двете страни с плоскости, които представляват ноли на планината. Ако вземем долината като място, дето животът се проявява, ще извадим заключението, че между две противоречия всякога има условия да се прояви животът. Ако разглеждате ъгъла АВС, обърнат с върха нагоре, той представя противоречие, което е в разрез със законите на духовния живот. След време това противоречие се превръща в благо за човечеството. Ако същият ъгъл е обърнат надолу с върха, това показва, че противоречието е за земята, т.е. влиза в разрез със законите на земята. Ако пък си представите два

(Фиг. 1) 11. Допирните точки в природата 161 планински върха, обърнати с върховете надолу, те ще произведат дъжд. Следователно, за да се произведе дъжда, необходими са две противоречия в невидимия свят. Ъгъл, обърнат с върха надолу, означава образуване на дъжд. И тъй, като се натъкнете на известно противоречие, на известно противодействие, ще знаете, че то се определя от следния закон: На всяка акция отговаря реакция, на всяко действие — противодействие. Следователно между две злини, между две нещастия или между две противоречия всякога се ражда една добрина. Между две добрини пък се ражда една злина. Затова именно се казва: „Две добрини не могат да седят на едно място". Този закон има сила само за земята. Какво представляват злото и доброто в живота? Злото е най-малкото проявено добро. Доброто е най-голямото проявено добро. С други думи казано, злото е началото на доброто, а доброто е краят на доброто. Ще докажа това твърдение със следния пример. Взимате една овца, заколите я, опечете я и я изядете. За вас това е начало на едно добро, но за овцата е зло. След време, когато се запознаете с великите закони на живота, вие срещате същата овца в гората, взимате я на ръце и я оставяте в своята ливада, свободно да пасе прясната зелена тревица и казвате: Ти можеш да останеш при мене, аз ще се грижа за твоя живот, ще те пазя, няма да посягам върху теб. Аз благодаря за услугата, която ми направи в миналото. Тогава бях некултурен човек, но днес имам по-голяма светлина, разбирам законите, искам да ти се отплатя. — Това е краят на доброто, което е същинското добро. Злото се явява и при случаи, когато човек се натъкне на някои свои идеи от преди хиляди години. В миналото тези идеи са били добри, но при сегашното развитие на човечеството те носят зло в себе си. Запример, когато една риба изяжда друга, това е в реда на нещата. За рибите това не е зло. Но ако днес един човек по атавизъм изяде друг, това е голямо зло и за двамата. Ако една риба изяде друга, първата продължава да живее, но ако един човек изяде друг, и двамата умират. Значи, желанието на човека да глътне друг някой човек е зло. То е желание, което е отживяло времето си. То е остатък от далечното минало, на което човек периодически се натъква. Следователно в съвременния живот злото не е нищо друго, освен идеи на миналото, които са отживели времето си. И тъй, що е злото? Злото представлява отживели идеи, несполучливи опити на миналото. Днес всичко това трябва да се отбягва. Хората са опитвали тези идеи в миналото, няма защо и днес да се повтарят. Доброто представя нови, Божествени идеи, които дават нови насоки за реализиране на човешките желания. Чрез доброто човек отправя своите сили към Божествения свят. Когато ви запитат защо човек не трябва да бъде лош, ще кажете: Човек не трябва да бъде лош, за да не повтаря своето минало. — Защо трябва да бъде добър? — За да постигне целта на своя живот, да влезе във Великия свят на Битието. Значи, злото е изминатият път, по който човек не трябва да се връща. Доброто е пътят, по който човек върви вече, за да реализира своите желания по нов, по Божествен начин и да разбере смисъла на живота. Ще обясня идеята си със следния пример. Представете си, ме сте живели известно време на северния полюс. След това, с движението на земята се движите и вие и дохождате до екватора. Времето, което сте употребили, докато стигнете до екватора, се равнява на 25 хиляди години. Какво ще стане с вас, ако се върнете отново на северния полюс? Вие непременно ще умрете. Значи, връщането в миналото не е нищо друго, освен връщане към северния полюс. В този смисъл злото представя ледена епоха, леден период, който носи смърт за човечеството. Едно време там е имало условия за живот, но днес тези условия не съществуват. Ако някой попадне при тези условия днес, непременно го очаква смърт. Това е връщане назад. Да се връщаш назад, това е смърт; да вървиш напред, това е живот. Ето защо днес никой не може и не трябва да се връща по пътя, по който някога е вървял. Защо? Защото там условията за живот са вече изменени. Сега знаете какво представляват злото и доброто. Тези разсъждения са необходими, за да хвърлят повече светлина в съзнанието на човека. Щом светлината на съзнанието е по-го¬ляма, може да се говори вече за будност на чо¬вешкото съзнание. Що е съзнание? — По този въпрос е писано в много философски и окултни книги, които сами можете да четете. С няколко думи казано, съзнанието подразбира склад от положително знание, вложено в духа, душата, ума и сърцето на човека. С това знание той има ясна представа за нещата и знае при всеки даден случай как да постъпва. Съзнателният човек никога не върши зло. Той се ползва от опитността на миналото си, вследствие на което днес по никой начин не си позволява да нрави зло. Несъзнателният човек може да ирави зло, но само дотогава, докато придобие опитност, докато съзнанието му се пробуди. Думата „съзнание" е образувана от съюза „съ" и съществителното име „знание". Следователно думата съзнание подразбира да се направи връзка между знанието на Божествения и човешкия дух, да се прехвърли мост, който да свързва Божествения с човешкия свят. И тъй, от всички се изисква самоопределение. Докато не се самоопределите, не може да ви се говори на понятен език. Каквото и както и да ви се говори, не можете да разберете. Като се самоопределите, ще ви се говори на математически език, и вие ще разбирате този език. Математическият език е кратък, ясен и строго определен. В него няма повторения, излишни думи и двусмисленост. Когато определите отношението, в което се намират вашите дух, душа, ум и сърце към Първата Причина, вие ще бъдете вече напълно самоопределени. Самоопределението е въпрос на съзнанието. За тази цел вие трябва да четете какво са писали различните автори върху съзнанието и самосъзнанието, след това и аз ще говоря по същия въпрос. Ако се ползвате от чужди езици, върху съзнанието е писано и на немски, и на френски, и на английски език. Можете да четете, да разширявате знанията си. Вие трябва да изучавате проявите на съзнанието не само като философска, отвлечена мисъл, но и като приложение, да видите какви резултати дават. В съзнанието си човек проявява един род чувства, мисли и действия, в самосъзнанието си — друг род, в подсъзнанието — трети и в свръхсъзнанието — четвърти. В каквато област на духовния живот да се намира човек, такъв израз ще има неговият живот на земята. Обаче трябва да знаете, че вън от човека съзнанието не може да се определи. Някои философи казват, че съзнанието е самият човек. Не, човек е нещо повече от съзнанието. Съзнанието е елемент, който влиза в човека, но не е самият човек. (— Каква разлика има между познанието и съзнанието?) — Познанието е повърхностно нещо, а съзнанието е вътрешно нещо, придобито чрез дълъг опит — то е положително знание. Да имаш познание за захарта, това значи да си чел някъде за нея, че е бяла, че е сладка, че лесно се разтваря във вода. Да съзнаваш какво нещо е захарта, това значи да си я видял, да си я вкусил, да си я разтворил във вода. Познанието подразбира зародишното състояние на телата, а съзнанието — тяхното постепенно развитие, докато стигнат до узряване. Докато узрее, плодът минава в четири последователни фази: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Когато плодът напълно узрее, имаме състояние на свръхсъзнание. Четирите фази на съзнанието представят различните ангелски йерархии. В някои отношения ангелите седят по-високо от боговете. Те не се борят помежду си както боговете. Заради чистотата си те са проводници на Божествения Дух. Четете, размишлявайте върху съзнанието, да се домогнете до смисъла на това понятие. Под думата „съзнание" някои философи разбират същината на нещата. В това отношение те не са далеч от истината. Други философи под думата „съзнание" разбират формата на нещата. Като разглеждат в този смисъл съзнанието, те се отдалечават от истината, защото идеята за съзнанието в техните умове съвършено се изменя. Тайна молитва. Пг — /йг — /е п . Таи —Ь1 — аитеп. 10-а лекция от Учителя, държана на 20 декември 1922 г., София.