Разлика между версии на „Обхода и проява“

Версия от 01:05, 28 ноември 2008

Обхода и проява

Т. м

Чете се резюме върху темата: „Смени в природата".

Днес всички хора говорят за „обхода и проява". Между тези понятия има известно съотношение, известна връзка. Всеки си служи с тези понятия, но малцина разбират тяхното съдържание и вътрешен смисъл. Също така всеки ученик знае, какво нещо е кръгът, но запитат ли го, какво представя кръгът в живота, нищо не може да каже. Представете си, че хиляди души живеят в един кръг и всички имат еднакво отношение към центъра. Какво ще постигнат при тия отношения? Като живеят заедно, всички искат да пият вода, да ядат, да спят, да се разговарят помежду си и т. н. Какъв смисъл имат тия прояви на хората? Ще кажете, че животът изисква от човека да пие вода, да яде, да спи, да става, да се разговаря. Какво се придобива след всичко това? Така изявен, животът на тия хора е механически. Това показва, че животът в кръга не е още съвършен. Ако животът в топката, в кръга, в сферата е идеален, завършен, човек би трябвало да има сферична форма. В същност, човек не е сферичен. Да допуснем, че два кръга А и В (фиг. 1) имат такова отношение помежду си, че всеки един от тях минава през центъра на другия. При това положение, животът в

фиг. 1.

кръга се изменя, понеже се образува елипса. Колкото разстоянието АВ става по-голямо, толкова повече кръговете се сплескват, а елипсата — удължава. Сплескването на кръговете може да се продължи дотогава, докато се превърнат в права линия. Промените, които стават с кръговете, са прояви, които стават в самата природа. За да бъдат разбрани, тия прояви трябва да се преведат към общ знаменател на разумността. Само по този начин човек ще разбере, че между всички прояви на природата съществува вътрешна зависимост. Човек може да се ползува от тази връзка на проявите в природата дотолкова, доколкото неговото съзнание е свързано със съзнанието на природата. В този смисъл, човек може да се ползува от промените в атмосферата дотолкова, доколкото съзнава тия промени. Той може да се ползува от годишните времена дотолкова, доколкото ги съзнава и се свързва с тях. — Какво представя пролетта? — Живот на детинството, на веселието и на радостта. — Лятото? — Живот на възрастния, на работата. — Есента? — Живот на човек, който е орал, сял, жънал и събрал вече плодовете си. — Зимата? — Живот на човек, който почива. Зимата представя още живот на банкер, който е събрал стоката си, приготвил я за продан и почива вече, чака клиенти да я продава. През трите месеца на почивка, които правят средно 3X28 = 84 дни, месеци, или години, човек свършва известна работа и си почива. Значи, след всяка усилена работа, човек има право да почива.

И тъй, колкото повече центровете А и В в двата кръга се отдалечават, толкова повече елипсата губи своето равновесие. Изгуби ли равновесието си, отношението между съществата, които живеят на периферията на кръга, и тия, които живеят в центъра, не може да бъде вече еднакво, вследствие на което става нужда, разумните същества, които живеят на полюсите, да прехвърлят своята деятелност от един полюс на друг. Когато се чувствува затворен, ограничен, човек не може да се прояви. Това показва, че той е влязъл в кръга. Силите на полето, в което се намира, се уравновесяват помежду си, вследствие на което той не може да мръдне. За да излезе човек от това положение, в неговия център трябва да стане известна промяна. Не стане ли никаква промяна, той ще се намери в положението на стълб. За зданието стълбът е на място, но човек да се превърне на стълб, това е голямо нещастие. Като стълб, той нищо не може да постигне.

Какво означава думата обхода? Да имаш обхода, това значи, да обхождаш, да обикаляш нещата, да ги наблюдаваш и изучаваш. Като обходиш нещата, трябва да си взимаш бележка, да ги чертаеш. Най-после трябва да се проявиш. Какво представя човек, ако не обхожда нещата, ако не си взима бележка за тях и ако не се проявява? Ще кажете, че сте млади, възрастни, или стари, че сте богати, учени или силни. Каква младост е тази, която не ви е дала сила и потик да работите и да се развивате? Каква старост е тази, от знанията на която не можете да се ползувате? Какво богатство е това, с което не знаете, как да се справите? Човек може да умре и като млад, и като възрастен, и като стар. Той може да умре и като богат, и като сиромах.

Каква е разликата между младия и стария човек? Според някои, млад човек е онзи, който има възможност да расте, да се развива, да живее. Стар е онзи, който е минал през тези положения и отива към загасване на живота, към смъртта. Да умре човек, това значи, да държи матура. Ако издържи матурата, ще му дадат свидетелство за свършен курс. Ако не издържи, ще повтори класа, ще го върнат отново да учи. Египтяните са употребявали за понятието „човек" знака „У", с който започва думата „умира". Казваме, че смъртта, умирането означава държане на матура. Оттук вадим заключение, че само старият, който държи матура, е човек. Младият, който не е дошъл до това положение, само расте и се развива. Значи, младият е в положението на животно, т. е. не е дошъл още до фазата на истинския човек. Докато младият не се е проявил, той е в кръга на живота, дето всички сили са уравновесени. Пожелае ли да излезе от този кръг, да си поживее, както разбира, той нарушава равновесието, в което се е намирал и, дето отиде, каквото направи, веднага го заставят да плаща. Той се намира в противоречие, не може да си обясни, защо трябва да плаща. Много естествено. Щом влиза в отношения с хората, плащането се явява като неизбежен процес.

Първи раздел

Дето има отношения, там съществува пла¬щане. Може ли чов-вк да вл-взе в гостилни¬ца, да се нахрани и да изл-взе вън, без да плати? Гостилничарьт ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега! Ще за¬почне той да се извинява, че сега нямал па¬ри. Кога ще има пари? Когато спечели. Този чов-вк мисли, че като работи известно време и остар-ве, ще спечели пари да плаща дълго-вег си. Не, дълговет-в, задълженията се пла-щат своевременно. Днес съм ял, днес ще платя. Природата не позволява никакво отлагане. Като разсжждават по стар начин, хо¬рата дохождат до криво разбиране на ду-ховнитъ1 въпроси. Слушате, заприм"Бр, мнози¬на да казват, че докато е млад, човеж тр-вбва да си поживее, а като остарее, тога¬ва може да служи на Бога. Преведена на обикновен език, тази мисъл подразбира. докато е млад, чов-вк може да яде и да пие, да не мисли за нищо. Като остар-ве, то-! ава ще мисли за работа, за плащане, за слу¬жене на велики задачи и цели. Така мисли младият и така жив-ве, но не излиза така. Природата, главният гостилничар в живо¬та, държи сметка за всичко. На всвка негова стъпка тя му представя полицит-в, които е подписвал, и насила го заставя да плаща. То¬зи млад чов-вк се чуди, защо му идат не¬щастия, болести, страдания. Не, природата не се лъже. Мисли ли чов-вк, че като отиде на

273 черква и се прекръсти н-Ьколко пжди, е слу-жил на Бога? Истинското служене не се из¬разява в кръстене, в палене на свещи и в правене на поклони. ВсЬко движение в при¬родата има свой дълбок смисъл. Тя изисква същото и от човека. Дигне ли ръцете си нагоре и се изправи пред Бога, човек трябва да е готов да измени живота си, да тръг¬не в правия пжл и да изпълнява волята Бо¬жия. Каквито блага получи от природата, той трябва разумно да ги разпределя. Коле¬ничи ли, човек трябва да е готов да тури всека енергия в себе си на работа. Следователно, каквито да са външните прояви на човека, те трябва да се осмислят. Моли ли се, молитвата му трябва да е осми-слена. Да се моли човек външно само и да мисли, че молитвата му е приета, това е де-тинско схващане за молитвата. Всеко нещо има свой външен и вътрешен смисъл. Ако начъртаете кръг, елипса, като фигури, те външно имат един смисъл, но вътреш¬но имат друг смисъл. Те имат живо отношение към човека. Когато се намери в областта на една от тия фигури, човек трябва да знае, как да разрешава въпросите си от гледището на силите, които те съ-държат. Съвременните хора изучават различни науки, но дойдат ли до вътрешния смисъл на явленията в тия науки, те минават край тех, без да се спират. Обаче, те се инте- 18

274 ресуват от въпроси, разрешението на които се крие в далечното бадеще. Заприм^р. такъв един въпрос е този за създа¬ване на вселената. Тъ1 искат да знаят, кои е създал вселената. За да си отговорят на този въпрос, т трябва да обход ят цълата вселена, т. е да посетят всички слъниа и пла¬нети, всички системи. В края на краищата Т-Б могат да имат задоволителен огговор на въпроса, но ке абсолютен. Такива въпро¬си не се решават изведнъж. За да дойде до известна светлина по въпроса, ЧОВ-БК трябва да мине през всички научни теории, през всички хипотези и пак н-Ьма да му се открие абсолютната истина. Има смиеьл чо-вЬк да дойде до разрешението на нЬкой въпрос. но ако с това придобие нътдо особено. Не придобие ли това, което е оча-квал, всички усилия са отишли напразно. НФ.кой казва, че обичал нъкого, а въпр-в-ки гова любов I а му не е произвела никаква промяна в не! о. Каква щобов е тази, която не може да произведе никаква промяна в чо¬века:' Това, което съвременнитъ- хора наричат любов, не е нито фуго, освен трошици на иобовьга. Любовьта на съвременнит-в хора представя частици ог Великата любов. В този смисъл вевки чов'вк носи парченце от кръста, на който Христос бил разпнат. Гой мисли, че е придобил светия, честния кръст, а сам не е свет. Каква полза допр и нася това парченце от кръста на Христа?

275 Има смисъл чов-вк да носи в себе си по едно от качествата на Христа, но не и по едно парченце от светия кръст. Понеже всички хора търсят парченца от дървото, на което Христос е бил разпнат, считат го щастливо дърво. Обаче, същото дърво ста¬на причина за страданията на Христа, вслед¬ствие на което го считаме нещастно. Ако дър¬вото не съществуваше, Христос н-вмаше да бжле разпнат. Ще кажете, че ако Христос не бт>ше разпнат, човечеството нямаше да се спаси. Дървото тр-вбваше да знае изкуст¬вото да се превръща в вода, в въздух, в св-втлина, за да не става причина за страда¬нията на Христа. Що се отнася до спасение¬то на чов-вчеството, щ-вше да се намЪри дру] начин. Съвременнит-в хора трябва да изменят своитъ1 разбирания, да застанат на здрава •основа. Когато видят, че н-Ькой чов-вк оби¬ча много да философствува, хората го нари-чат дървен философ . С това т искат да кажат, че философията му мчза на отс Б-чено дърво, от което нищо не може да из-л-взе. То не може да расте, не може да цъвти, да верзва плод. От такова дърво бътае на-правен кръстът, на който разпнаха Христа. Този кръст представя противоречията на живота. Наистина, когато се намери в голе¬ми противоречия, чов-вк казва • Гол-вм кръст нося. Днес, положението почти на всички хора € едно и също: бият ги, затварят ги, без тъ-

276 да знаят, защо става това. Тъ- се раждатъг учат, умират, без да знаят, защо става това. Т- ядат, пият, лътат, стават, без да знаят, защо става това. Като не знаят, какво е предназначението им, хората казват: Чов-вк е дошъл на земята да пожив-ве мал¬ко и да умре. Чудно н-вщо! Може ли чов-вк да държи матура без да е учил? Да умре чов-вк, това значи, да държи матура. Ще ка¬же нъжой, че ще се яви на матура само да запази М-БСТОТО си, да не пропусне срока, ма-кар че нищо не е учил. Обаче, природата е строга към ученика. Види ли, че н-вкой е подал заявление за матура, без да е учил, тя започва да го следи. Тя ще му създаде ред изпитания, докато най-после I о застави да учи. Ако учи, гова още не значи, че ведна¬га може да издържи матура. Тя му дава пра¬во да се явява хиляди пъти на матура, но докато не се приготви в съвершенство, не го пуща напред. Матура може да издържи само онзи ученик, който е развил в себе си всички добродетели, всички дарби и спо-собности, които природата е вложила в него. Когато чов-вк развива известна добро-детел, разумнитв същества му помагат да постигне желанието си. Не се ли вслушва в т-Ьхния съвет, той нвма да постигне това, което желае. Заприм-вр, н-вкой иска да раз¬вие милосърдието си. Той търси случаи, къде да прояви милосърдието си, но не намира. Оба¬че, нъчцо вътре в него му казва да помогне на

Втори раздел

•една бедна вдовица, като посочва даже адре¬са й. Тази вдовица се е молила на Бога да й помогне по нтжакъв начин, да се справи с материалното си положение. Едно от ра-зумнит същества нашепва на този чов-вк да й се притече на помощ, но той не е го-тов да изпълни този съвет. Той си казва: Нека й помогне съседа, той е по-богат от мене. Разумното същество се отправя до съ¬седа на този човек с същата задача, но и той се отказва, намира, че приятельт му е по-■богат. При това той не е женен, няма де¬ца. В нежеланието си да помогнат, да про-явят милосърдието си, хората се отказват да изпълнят волята Божия, а въпр-вки това искат да придобият добродетели. Иска ли да развие известна добродетел, чов-Ьк тръб-,ва да работи, да се проявява в това напра¬вление. С риск да остане без пара в джоба си, той трябва да слуша вътрешния •си глас. Има случаи, когато работит на чо¬века се уреждат, не когато не смъе да даде нътцо от джоба си, но когато прояви своята щедрост Понякога богатството повече спъ¬ва човека, отколкото го въздига. Давайте щедро там, дето Божият глас ви съветва. Изпълнявате ли волята на този глас, и ва-шит работи ще се наредят добре. Следователно, когато природата иска да освободи човека от нещо, което не му е по-тръбно, тя го заставя да го даде на други, които се нуждаят от него. Не го ли даде

278 доброволно, тя ще го застави насила да га даде. Ако поетът има в ръката си перог което скърца, природата ще му го вземе. По¬етът трябва да пише с златно перо, което никога не се хаби. Природата е крайно взи¬скателна към ВСБКИ, който има отношение към нея. Ако някой напише едно писмо на природата, то трт>бва да бъде съвершено. 11ай-малката погръшка в писмото кара при¬родата да се затвори за този човтж. Докато не изправи погр-Ъшката си. природата ще бж-де затворена за него. — Н-Ьма ли милост в нея? — Колкото е милостива природата, тол-кова е и строга. Тя не обича подаянията. Към способния и разумен ЧОВ-БК природа¬та е строга и взискателна. Тя изисква от чо¬века да прила! а своето милосърдие. Бог е милостив, природата е милостива, и чов-вкъ-трябва да бъде милостив, за да не спъва проявите на Божественото в себе си. Иначе, всички негови усилия остават безпредметни. Съвременнит-в хора се оплакват, че въ-пр-Бки ГОЛ-БМИТ усилия, които правят, нищо непостшат.—Защо не постигат нищо?—За-щото правят неразумни усилия. Какво ще допринесе усилието на мухата, която ГГБЛ ден се блъска в затворения прозорец? Какво ще допринесе и вашето усчлие да гоните мухите. които влизат в стаята ви? Ако от вратата влизат десетки мухи. а от прозореца изли-зат по две-три. какво ще постигнете с това усилие? Вие постоянно ще отваряте и затваря-

279 те прозореца си. за да излизате две-три мухи, и ще губите времето си напразно. Такъв род усикия са безполезни. Има смисъл да прави чов-Ззк усилия, но за нътцо. което ще му при¬несе нъкаква полза. Да се занимава с мухи-т, обаче, това не може да го ползува. Мухата е своенравно същество. От едно мъхто я изгониш, на друго отива. Животът на .муха¬та е живот на своенравните същества в природата. Мнозина ще кажат, че знаят тия нъща, но искат да им се даде нъчдо ново. Кое е най-новото и важно за човека? Да изпълня¬ва волята Божия в всички светове: физиче¬ски, духовен и умствен. Изпълнява ли този закон, работите му ще се нареждат добре. Ако е слуга, господарьт му ще бъде внима-телен към него, ще влиза в положението му. Ако е ученик. учителит ще му пома-гат. ще се отнасят добре с него. Не из-пълнява ли този закон всичкит му работи ще остакат назад. Като изучавам съвременните хора, ви-ждам. че на ВСБКИ липсва нътцо. Ако челото му е красиво, с дорбе развити центрове, но-сът му не е правилен; ако челото и носът са добре развити, бралата не е красива, лип¬сва й нътцо. Ако челото, носът и брадата са правилни, ушвд-в не са красиви. Н'Ьма чов-Ьк в света. в когото всички чърти на лицето, всички удове да са добре развити. Това по¬казва, че всЬки човетс трябва да работи вер-

280 ху себе си, да се усъвершенствува. Започне ли да се извинява с лошите условия, с майка си и с баща си, с лошо наследство чов-Ьк е на крив път. Никой не е виновен за не¬успехите на човека, освен той сам. Добри-ят, разумният човеж съзнава, че виновник за неуспехите в живота си е той сам, а не условията и родителите му. Всеки човек е роден ири условия да се развива, но той не ги е използувал, както трябва. Б всеки чо-втзк СА. вложени дарби и способности, които той не е развил. За да използува условията ьа живота си разумно, чов%к трябва да тър¬си причината за неуспехите си в себе си и да работи, за да се изправи. Ако причината за спънките на човека е вън от него, как е възможно тогава, един съвершен и безгре-шен човек да се спъва? Човтж тр-вбва да мисли право, сам да не се спъва. Кривата ми-съл спъва човека и го прави неспособен за работа. Ще кажете, че от години насам че¬тете Свещената книга, работите върху себе си, прилагате, но злото, лошите хора ви препят-ствуват. Ако мислите така, човек ще бъде свободен от отговорност. Казано е, обаче, в Писанието: „Който яде плътта ми и пие кръвьта ми, той има живот в се¬бе си". Ако вие сте яли плътта Христова и пили кръвьта Му, защо не сте придобили Не¬говия живот? Значи, вие сте яли плътта Хри¬стова и пили кръвьта Му, без да сте ги из¬ползували, както трябва. Следователно, иска ли

281 да изправи живота си, човеж трябва да съ¬знава, че причина за неуспЪхит-в в живота си е той сам, и да започне съзнателно да работи. Какви условия са. нужни за съзнателна работа? За да работи съзнателно, човеж пър¬во се нуждае от материал, който да обра¬ботва. т. е. да го използува. При това, материа-лът тр-вбва да бъде доброкачествен. Съще-временно и външнит условия трябва да бж-дат благоприятни. Представете си, че имате св"Ьщ, направена от доброкачествен мате¬риал. Искате да запалите свъщьта, но не мо¬жете. — Защо? — Защото външнитъ- условия са неблагоприятни: дъжд вали, или силен въ"гър духа. За да запалите тази свъщ, вие трябва да търсите сухо м-Ьсто, или завет н1з-къде. Обаче, има свъчци. направени от добро¬качествен материал, които се палят и в влажно, и в вътровито време. Твзи евтлци са за предпочитане пред първите, които мина-ват за много известни. Следователно, за пред¬почитане е чов^к да следва такова учение, което дава светлина на неговия ум при всич¬ки условия на живота. Ама това учение не било известно на хората, или не го признавали — туй не е важно. Какво допринася на чов-вка едно учение, облечено в красиви форми, направено от добър материал, а не евтзти? Мнозина се хвалят с своитъ1 убежде¬ния, с своето в-врую, но като се нам^рят в нещастие, не могат да си светнат с т-вх.

== Трети раздел ==

Това е все едно да носиш св-Ьщ в ръка и да не можеш да си послужиш с нея. кога¬то изпаднеш в тъмнина. Или да носиш оржжие в ръката си, а когато те нападнат разбойници, да не можеш да се защитиш. Ако една идея е Божествена, тя трябва да св-Ь-ти на човека в тъмната нощ на живота му; тя тр'Ьбва да го защищава от неприятелит му. Същото се отнася и до постъпкит на чо-в'Ька. Който живъе в Божествения свет, той лесно се справя с мъчнотиит и с гр'Ьха. Мине ли през ума му нъкаква грътнна, нечи¬ста мисъл, той я хваща, разтърсва я и я хверля на земята. Който не живъе според Божестве¬ните закони, той често грътни и после съжаля¬ва, че е изгубил всичко. Гръхът е бирник, който взима всичко, каквото чов'Ък е спече-лпл, и си отива. Той примамва човека, като му представя фалшивит работи за истински. Като не разбира кои нътца са истински и кои — фалшиви, човек лесно се подава на гр-вха. За да не гръши, той трябва да има пробен камък, с кои го да изпитва чистотата на нъ-щата. Златарьт изпитва чистотата на златото с известни киселини, а праведният трябва да си служи с Божественото, като пробен камък в своя живот. Съвременните хора говорят за самообла-дание. Какво представя самообладанието? То е подобно на ония борци, които излизат на аре¬ната да се състезват с противника си.—Кой е най-гол-вмият противник на човека?—Смърть-

283 та. Следователно, иска ли да се справи с противника си. човек тр-Ьбва да е развилъ-в себе си самообладанието, да се бори с него по всички правила на изкуството. Вижда¬ли ли сте, как се борят пехливани? Т на-мазват тълото си с масло и започват бор¬бата, като прилагат всички правила и методи на изкуството. Не се ли придържат към установениг правила, т изгубват борбата. Изучавайте правилата и методит на самообла-данието, за да се справяте с всички мъчно-тии и страдания, с всички изненади в жи¬вота си. Като се намъри пред известна мъчно¬тия. човек се уилашва и се отказва да се бори. Не, човек трябва да приложи всич-кит си сили в действие, да победи мъчно¬тията си. — Ама аз съм човек от новото учение, от учението на любовьта, не трябва да се боря. — Ти нтзма да се бориш по стар начин. но в борбата си ще приложиш всичко, което си научил от любовьта от мъдрость-та и от истината. Някой се мисли за юнак, за чов-вк с голямо самообладание защото мо¬же да победи една малка мъчнотия. Малки-ГБ мъчнотии са деца. които срещате на пътя си, и ви причиняват малки пакости. Човекът на новото учение се бори с голями пехли¬вани. които са. признати за световни величини. Ако усп-ъе да се справи с тях. само то¬гава могат да го признаят за силен човек. — Ама могат да ме убият. — И да

284 те убият, пак да не те е страх. Силният човек казва: И да умра, пак ще живея; и да осиромашея, пак богат ще стана; и зна¬нието си да изгубя, пак ще го придобия. Той не се страхува от нищо. Той знае, че в всич¬ки противоречия се крие възможност за при-добиване на нещо. Той знае, че само невежи-ят има възможност да стане учен; само си-ромахът има възможност да стане богат; само умрълият има възможност да оживее. Мъдрецът показва на невежеството, че и в него може да живЗзе щастливо. Безсмъртния! показва на смъртта, че и в нейнит обятия има живот. Знание и невежество, смърт и живот, сила и слабост, това са контрасти в живота, от които човтж трябва да се учи. Като не могат да иридобият онова, кое¬то търсят, мнозина казват: Науката не е за нас. Т са отчасти прави, но не ИЗП/БЛО. Бул-скит% дрехи не са за всички, но т не са смисълът на живота. Музиката не е за всич¬ки, но и тя още не е смисълът на живота. Учението не е за всички, но и в него не е смисълът на живота, Учението е само за тру¬дещия. За да може да учи, човтзк трябва да има специфичен стремеж към учението, за да събуди в себе си съответна мозъчна енер¬гия. За да придобие известна добродетел, чо-втж трябва да е събудил в себе си съот¬ветна енергия, чр'вз която може да я придо¬бие. Има ли тази енергия, никаква сила в ■света не е в състояние да му противодей-

285 ствува. Ще кажете, че човек може да учи до известна възраст. Не, човеж може да учи на всвкаква възраст: и като млад. и като въз-растен. и като стар. На младия СА дадени условия за придобиване на блага; на стария са. дадени условия да използува вложеното в тия блага. Младият се готви за придобиване на плодове; старият се ползува от съдържа¬нието на тия плодове. Като говоря по този начин, н'Ькои от вас се обезсърдчават, мислят, че нищо нъ-ма да изл-взе от т-Ьх. Защо се обезсърдча-вате? Защото се оглеждате в огледалото и намирате, че не сте лобре облечени, че дрехи-т ви са нечисти, скжхани. Какво трябва да направите след встжа лекция? Идете на баня да се оклшете. След това облечете нови чи¬сти дрехи. Така изчистени и обл-вчени в нови дрехи, вие можете да се оглеждате в всЬко огледало. Щом се видите чисти и с нови дрехи, вие ще се харесате. Харесате ли се, обезсърдчението ви ще изчезне. Който разбира законите на живота и на природата, той не се страхува. Той знае. че в природата няма страшни работи. Казвате, че в живота има комедия, драма и трагедия. Комедията се съз¬дава от неразбиране на нъщата, лрамата —от крива представа за Т-БХ, а трагедията — от непостигнати желания, или от разрушаване на нтлцо постигнато. Като се намъри в трагично положение на живота си, чов^к се отчайва, хверля всичко от себе си. не иска да жив-ве.

286 Той не подозира, че тра1едията му е причине¬на от н-вкаква илюзия. Млад момък обичал една мома толко¬ва много, че бил готов да пожертвува жи¬вота си за нея. Една вечер сънувал, че по-лучил от възлюбената си писмо, в което му писала, че е нехранимайко, че не иска да продължава познанството си с него и т. н. Силно отчаян, той дигнал ръце от нея, от-казал се и в 10л'1л»ата си м;?ка. ритнал близкостоещата маса до него и разпръснал чсичкитъ- писма на възлюбената си. Като се събудил от тежкия сън. той видъл маса-та обърната, и писмата на любимата си раз-хверляни на пода. Скоро слел това той по-лучил отлично писмо от възлюбената си. Значи, когато той имал тежък кошмар, тя му написала най-хубавото си писмо. Нощната му трагедия се превернала в илюзия, и той се намърил пред красивата действителност на живота — пред едно от най-хубавит писма на своята възлюбена. — Бо1 е Любов. Бог е Мг д р о с т . Бог е Истииа. Божията Лю¬бов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват с нас. 16. Лекция от Учителя, държана на 11 декемврий, 1929 г. София. — Изгръвъ