(→СПОМЕНИ НА НИКОЛИНА СТУБЕЛ) |
|||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
По време на това посещение г-н Дънов направи френологически изследвания на цялото ни семейство. Оригиналът на френологическата карта на най-голямата ми сестра, Пенка Бойнова, правена през месец юни 1906 година, се оказа в г-жа Павлина Даскалова. Като разгърнем картата, виждаме, че в нея са отбелязани над сто измерения и изчисления ― на лице, ръце, тяло, темперамент; домашни, морални, умствени и други способности. Накрая е направено общо определение на душевните й сили и качества. | По време на това посещение г-н Дънов направи френологически изследвания на цялото ни семейство. Оригиналът на френологическата карта на най-голямата ми сестра, Пенка Бойнова, правена през месец юни 1906 година, се оказа в г-жа Павлина Даскалова. Като разгърнем картата, виждаме, че в нея са отбелязани над сто измерения и изчисления ― на лице, ръце, тяло, темперамент; домашни, морални, умствени и други способности. Накрая е направено общо определение на душевните й сили и качества. | ||
| − | <center>[[Картинка:Zasnemane8. | + | <center>[[Картинка:Zasnemane8.png.PNG]]</center> |
Версия от 23:18, 20 януари 2011
Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
СПОМЕНИ НА НИКОЛИНА СТУБЕЛ
Баща ми беше известен адвокат. Кантората му се намираше на ул. „Ив. Вазов” 22, между стария съвет и читалище „Надежда”. В нея имаше няколко пейки, които винаги бяха пълни с хора ― клиенти, най-вече селяни. Баща ми много четеше и знаеше законите с всички подробности. Млади и стари адвокати се съветваха с него.
Баща ми никога и в нищо не ни ограничаваше. Казваше: „Бог ще има грижа за вас, Той ще ви пази.” Беше висок, слаб, елегантен, но плешив. Имаше изящни ръце. Беше много енергичен, винаги весел и все си пееше. Радваше се на живота и обичаше да се шегува. Освен това, беше много спокоен ― никога не се нервираше и не се караше. Обичаше да се вози на файтон. Баща ми беше, освен всичко друго, голям кавалер и истински грижовен съпруг и домакин. Той доставяше всичко вкъщи и се отнасяше изключително внимателно с мама, която беше нехайна към здравето си и се разболя впоследствие от бронхиална астма.
В началото на 1905 г. татко се разболя от остър ставен ревматизъм. Толкова беше зле, че не можеше да си движи ни ръцете, ни краката. Преобличахме го, като го надигахме с чаршафа ту на една, ту на друга страна. Когато клепнеше църква, всички мислеха, че е за него. Лекарите не можеха да му помогнат. Тогава г-жа Мария Дойнова, наша съседка, казала на мама: „Само д-р Петър Дънов може да го излекува. Никой друг.” Мама писа на г-н Дънов в София и той веднага се отзова. Спомням си, че още от вратата каза: „Г-н Бойнов, нищо Ви няма!” Седна до леглото на баща ми, разговаря се с него два часа, след което татко си вдигна едната ръка. За една седмица успя да се раздвижи и даже отиде на работа. Явно г-н Дънов притежаваше някаква необикновена сила, защото без никакви лекарство излекува баща ми, и то само за няколко дни. Оттогава татко стана вегетарианец и предан ученик на Учителя до края на живота си.
По време на това посещение г-н Дънов направи френологически изследвания на цялото ни семейство. Оригиналът на френологическата карта на най-голямата ми сестра, Пенка Бойнова, правена през месец юни 1906 година, се оказа в г-жа Павлина Даскалова. Като разгърнем картата, виждаме, че в нея са отбелязани над сто измерения и изчисления ― на лице, ръце, тяло, темперамент; домашни, морални, умствени и други способности. Накрая е направено общо определение на душевните й сили и качества.
