Разлика между версии на „Правилното разбиране на индивидуалния, обществения живот“

Версия от 16:09, 9 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919

ПРАВИЛНОТО РАЗБИРАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИЯ, ОБЩЕСТВЕНИЯ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТ

Говоря ви за индивидуалния, обществения и духовния животъ на човека, не и за политиче¬ския, защото той е външна дреха и Защото, като разберете трите първи вица животъ, вие ще раз-берете и политическия. Жена, която ражда д^ца, знае какъ да си приготви пелените, какъ да ги ушие. Азъ уподобяззмъ политическия животъ на пелени. Вложете въ душата сй следната мисъль: планътъ на вашия сегашенъ животъ е предзи- денъ още преди 250 милиарди години, и тоя планъ вие не може да го измените. Той ще се измени самъ по себе си въ следното ви слизане на земята. Всички ваши съвременни не¬щастия, несполуки и неразбирания-се състоягъ въ това, че вие си правите се нови планове за живота. Престанете да правите това.

Схемата на сегашния ви планъ на животъ седи въ доброд^тельта, която ще се прояви чрЪзъ вашия физически животъ — вашето тЪло. Последното ще развие всички сили, всички еле¬менти, всички възможности, които ще дадатъ форма на човешкия духъ, форма на неговигЬ прояви — доброд^тельта. И тъй, добродЪтельта представя земята въ нейното твърдо състояние. Въ духовния свЬтъ подъ „твърдо състояние4 се подразбира всякога резултатътъ, добритЪ по¬следствия.

Правдата представя водата на земята: ка¬квото е водата по отношение на твърдата почва, такова е отношението на правдата къмъ чо¬вешкия животъ, защото тя е, която смекчава тхьрдиг& т^ла. Хора, които сж се озлобили, втвърдили сж се, защото нЪматъ правда, а он-Ьзи, които сж станали меки, иматъ правда. Жена или мжжъ, които иматъ правда, които иматъ праза, се смекчаватъ. Дайте на единъ човекъ право, не въображземото, а сжщественото, което тон иска, което му се пада, и той ще омекне. Същото н^що е и съ растенията: сжщественото за т^хъ е водицата. Когато се озлобите единъ спрямо другъ и станете твърди, това тълкувамъ съ липса па влага у васъ — на правда. ОтдЪ ще намерите тази влага — тази правда? Ще я вземете отвънъ, отъ извора, и ще я налеете въ вашата саксия. Тази влага се налива прЯзъ ушите по 1—2-3 капчици и отъ тамъ влиза въ мозъка. Като нзлЬятъ тази влага въ ушите на жената и й кажатъ: „Слушай, отстъпвай на мъжа си!" жената отива при мъжа си и му казва : ,,Моля ти се, извини ме{\ и съ това тя му налива прЬзъ ушите отъ същата влага. Мж¬жътъ казва : ти нгле и менъ вода въ ушигЬи, и й прощава. Най-добриятъ методъ е, да отда¬ваме на всеки чов Ькъ правото, което му се пада, защото, както водата е необходима за расте¬нията, за организовзните същества, тъй и прав¬дата е необходима за нашите умове, души и сърца. Безъ нея растежъ не може да има. Всеки, който иска да еволюира правилно, не-пременно требва да влага правда въ себе си, въ другите, а те — въ него, Конто не върши това, той е голЪмъ прЪстъпникъ. Схващате ли ме ясно? Когато требва да кажете правдата, истината, кажете я, макаръ и земята да се обърне съ главата надолу, дори когато това ви костува и живота. Нема, ако се запали къщата на ни¬кого, вие ще я оставите да гори, и нема да я заливате съ вода, докато не получите разреше¬ние отъ господаря и да гасите? Ще заливате и безъ позволение, защото, ако не сторите товз въ дадения моментъ, цялата къща иде изгори. Много пъти се питате: „Какво ще кажатъ хо¬рата, ако кажа истината"? Каквото и да кажатъ хората, заливайте къщата съ котли вода, и я гасете. Принципъ, който нЪма никакво изключе-ние» е този: поливайте, и свършена работа. За-ливайте съ вода всЬка къща, която гори ; поли¬вай съ вода всЪко сухо цвете; отдавай право на всеки обиденъ, оскърбенъ човекъ. Но какво ще каже св^тътъ ? Каквото и да каже св^тътъ, не мислете за последствията, защото вие страдате оть това, че се искате да угаждате на хората, на свЬта. Кажете: ^Отсега нататъкъ искамъ да угодя на Бога".

Та, отсега нататъкъ искамъ да поливате хо-рата съ вода,* защото всеки отъ васъ е едно цв.Ьте. Въ висшия светъ вие сте саксии цветя, растения, а мислите ВИ въ духовния светъ сж рози, каранфилчета, сливи, ябълки, круши и други плодове. Въ света сжществува само едно право — Божественото, а не човешкото. Само съ това право ще обърнемь света, ще го тикнемъ въ посоката, въ която тр^бза да върви. Нема ни¬каква сила въ света, която може да се про¬тивопостави на този Божественъ пжть, на тази Божествена правда. ЦелЪто пространство, ця¬лото небе и всичката земя сж заобиколени съ хиляди и милиярди сжщества, които идатъ съ своите оржжйя, да направятъ всичко на пухъ и прзхъ. Това е предвидено. Отъ товз, което виж¬дате сега въ свйта, нЬма да остане нито поменъ, даже и архизитЬ ще из юзнатъ. Въ бжпеще ще останатъ само картини отъ сегашното. Отъ ста¬рия свкгъ н^ма да остане нищо въ новия, сир. нищо старо нема да влозе въ новия светъ, Като слушате това, вие. ще се изплашите.

Христосъ казваше на учениците си: „За да влезете въ Царството Божие, вие требва да се родите изново". И когато Никодимъ запита : „Може ли старъ човекъ да влезе въ утробата на майка си и да се роди изново" ? Христосъ му отговори, че старъ човекъ не може да влезе въ утробата на Божествената си майка, докато не стане малко дете; че стариятъ човекъ., ста- риятъ светъ требва да си згмине и че онзи, който иска да вл^зе въ Царството Божие, който иска да служи на Бога, който иска да го люби, тр^бза да стане като малко дете; че Царството Божие е за малкит^ деца. Това е великото спа¬сение, великото иоворождение за всички.

Любовьта е центтръ на човешкия духъ, изворъ на живота. Да любимъ, значи да сме на мерили онзи изворъ, който постоянпо извира отъ насъ. Коя беше онази жена при извора? Самарянката. Христосъ й каза : „Азъ ще ти дамъ жива вода", новъ животъ, който извира, чийто изворъ изтича само отъ любовьта. Следо¬вателно, ние требва д^&ъзприемемъ любовьта, или да отпушимъ старите извори, които сме за¬пушили, иначе ще умремъ отъ жажда. Требва да превърнемъ старите извори въ нови, сир., отъ душите ни требва да извиратъ извори на лю¬бовьта. Любовьта е светъ, безъ който Духътъ не може да живее. Яко ме питате, що е лю¬бовь, азъ я определямъ така : любовьта е светъ, дето живее Божествсниятъ Духъ. Най-великиятъ, най-въззишениятъ светъ, който знаятъ старите мъдреци и Христосъ, е любовьта. И когато каз- ватъ, че Богъ е любовь, гюдразбирамъ същи* ната, отъ която произлиза всичко. Огъ извора на любовьта милиони години ще произлизатъ всички сватове.

Друга добродЬтель е мждростьта. Мж-дростьта означава света на вечните Божествени форми, изтъкани отъ любовьта. Когато говоря за любовьта, подразбирамъ любовь, която означава сжщииатд, сир,, самия животъ. НЪкои наричатъ любовьта душа или духъ, но и въ единия и въ другия случай тя^ е сжщината на човешкия жи-вотъ. Въ това разграничение мждростьта пред¬ставя формите на хармонията, на музиката и на поезията въ света. Музиката принадлежи на мждростьта, и всичко, което човешкото ухо и човЬшкиятъ езикъ могагъ да схвзнатъ, то е нейно. Поезията е дъщерята, а музиката — си- нътъ. Затова мжжкиятъ полъ е по-грубъ отъ женския — момчетата по-груби отъ момичетата» Музиката не е тъй нежна, не е тъй деликатна, както поезията; никой инсгрументъ не е тъй нкженъ, както поезията: се прави известни дрезгавини. И тъй, мжаростьта е светъ, въ крйто се криятъ отъ< незапомнени времена всички неща, които Богъ е създалъ, всички неща, които възвишените духове сж създали, и всички неща, които ние сме създали на земята; затова този светъ е достояние на насъ. И тъй, мж¬дростьта съставлява атмосферата, въ която жи¬вее човешкиятъ духъ. Дзъ ви говоря върху прак-тическата сграна на въпроса, върху психологията на този Зъпросъ, а не върху анатомията, нито върху физиологията на менталното поле.

Друга добродЬтель е истината Тя съставя светлината и топлината на човешката душз, и затова я наричатъ светъ на душлта. Само въ света на истината може да се намери цената на всички неща. Тамъ се оценява, тамъ се сфор- мирува човешката карма. Въ този светъ се на¬мира тъ везните, чрезъ които се определя, ка¬къ въ ще е бжаещиягъ човешки животъ, какво направление и какви сили да му се дадатъ и т. н. Отъ тамъ се черпятъ всички възможности. Когато казвамъ, че требва да сте добродетелни, схващате ли к^кзи требва да бждатъ вашите съотношения? Требза да имате почва, на която да стжпите. Когато каззамъ, че требва да сте спра¬ведливи, значи требва да имате влага, която е носителка на живота. Когато каззамъ, че требва да сте умни, интелигентни, мждри, значи требза да имате атмосфера, която да пренася семената отъ едно мЪсто на друго, и да се полизатъ тези семенца, докато израснатъ. Когато говзря за Божествената любовь, подразбирамъ всички въз* можности, които сж скрити въ всеко живо зрънце, всички сили, които сж скрити въ всеко живо семенце, и съ тези възможности и сили да използувате елементите на външния светъ за изграждане на новия животъ. Когато лю¬бовьта дойде на земята, тя дава възможность на всеко семе, на всеко живо зрънце да расте и да се развива. Понеже истината е светлина и топлина, тя е тЬсно свързана съ любовьта и дава възможность на любовьта да развива скри¬тите сили отвътре навънъ. Мъдростьта офор¬мява тези скрити сили и ги туря въ редъ и по- редъкъ. Приложете тези думи въ себе си, до¬колкото ги схващате. Писанието казва: „Двое- умниятъ човекъ е непостояненъ въ всичките си пътищаЗащо? Защото нема лочвз. Всеки требва да има основа, върху която да гради, почва съ добродетелите. Христосъ казва, че чо¬векъ, който нема добродетели, прилича на онзи, който съградилъ къщата си на песъчлива почва, сир. почвз безъ добродетели. А човекъ, който има добродетели, прилича на онзи, който построилъ къщата си на канара; здравата почва е мъдрость. Яко не сте добродетелни, животътъ ви ще се събори заедно съ зданието и ще ви затисне отдолу.

Методи за приложение.

Вие се колебаете въ нещо, не знаете кой пъть въ живота да хванете, не знаете кое уче¬ние е право, за да го възприемете: дали право¬славното или евенгелското, дали учението на Библията или науката, изобщо въ борба сте. При такива случаи кажете на ума си: азъ искамъ да бъда доброде1геленъ, и свийте юмрука си. Ако у васъ се роди некакво противоречие, то е споръ, който става межцу интелигентните ду¬хове вътре въ васъ; свийтеюмрука си и кажете: „азъ искамъ да бъда добродетеленъ". Поуспо¬коите се малко, дохажда изново борбата — този споръ; пакъ свийте юмрука си и кажете: „азъ искамъ да бъда добродетеленъ". При всеко казване на гЬзи думи — единъ, два, три или повече дни, месеци или години — у васъ ще се прояви една Божествена светлина, умътъ ви ще започне да се разсветлява. Това значи да бж- дете добродетелни въ Бога. Когато Христосъ казва: „Азъ съмъ пжтьтъ", подразбира се: азъ съмъ доброд%тельта, пжтьтъ, по който може да ходишъ въ безопасность, Стекатъ се условията въ живота ви така, че, като започнете никаква работа, не ви върви; започнете друга. ДЬцата ви умиратъ, кжща та ви се събаря, приятелите ви гонятъ, и вие се сли¬сате, не знаете какво да правите; стиснете юмрука си и кажете: „азъ искамъ да бжда спра- ведливъ". Продължавайте така месецъ, два или година, и ще забележите, какъ тези неща за- почвагъ да огстжпзатъ. Когато свиете юмрука си, всички мжчнотии се побеждаватъ, и то много лесно. Вие сте стари философи, съмневате се и си казвате: „не знамъ, дали, като свия юмрука си, ще успея*. Щомъ търсите правдата, ще успеете. Мислете, че всички нещастия ви споле- тяватъ, защото не сте справедливи. Требва да намерите влага, да я поставите на местото, и всичко ще се поправи. Отсега нзтатъкъ искамъ да казвате: „ние искаме да носимъ Божестве¬ната правда въ себе си, затова на всеко расте¬ние, на всеки човекъ ще я дадемъ". Тогава всиччо ще бжде изобилно, всички ще се задо- волятъ и ще започнатъ да растатъ. Когато срещнете некой чозекъ да ви се оплаква, стис¬нете ржката си и кажете: „ние ще ви дадемъ Божествената пра&да", и си отминете по пжтя. Попитайте го, в1зрва ли въ това? Ако не в^рва, нЪма да уатЬе въ нищо, но, ако в*Ьрва, ще му се даде всичко. Той требва самъ да отвори устата си, за да му се нал~Ье вода; ако зжбигЬ му сж стиснати, отъ дЪ ще му се нал%е вода? Това е алегорично. Ржката, юмрукътъ, които свивате, показва, че вие хващате Господа, който е въ васъ, и правдата, която е вънъ, а това значи, че ще дадете никому празда. Какъ може да дзмъ никому правда? Срещна н^кои, който ми се оплаква, че му откраднали хиляда лева, азъ извадя, та му дамъ толкова пари; съ това не възстановявамъ ли Божията правда ? Имате ли правда, всякога можете да възстано¬вите Божията правда. Обрали н^кой боленъ чо- вЪкъ, и дохаждатъ да ме питать да го л^куватъ ли? Ако имате пари въ кесията си лекувайте го, ако нямате пари, не може. Този методъ е за васъ, които искате да бждете ученици, а не за св^та. Направете т^зи опити, та идната го-дина, като се срЪщнемъ, ще видя какъвъ е ре- зултатътъ отъ това свиване на юмрука, дали сте го свивали по всички правила. Отварянето на ржката показва, » че сме свършили работата, която ни е предстояла, а свиването, че вършимъ работа. Когато дигнемь нагор4з ржц"Ьт1& си и се помолимъ, това означава: „Господи, свършихме вече работата си, дай ни друга работа". Другъ методъ: см/щава ви нЪкой въпросъ, не можете да го разрешите -— кажете въ себе си: ,,азъ искамъ да бжда мждъръ". Мислете върху тази дума, свивайте юмрука си и повта¬ряйте я често. Съ честото повтаряне на тази дума вие ще създадете въ себе си условия, за да се събудятъ въ взсъ известни спящи чувства. Вие не знаете каква сила има вейка пооизне-сена дума, Пр^зъ тази година азъ ще ви свържа съ всички магнетични сили. Ако пр&зъ годината изговаря'е всички думи, които ви казвамъ, вие ще имате отлични резултати. Свържете ли се пр-Ьзъ другата година, вие, и да искате да на¬правите н&що, н^ма да успеете. Често ме пи¬тате: ,,какво да правимъ?" Свивайте юмрука си и пожелавайте да бъдете мъдри.

По същия начинъ казвайте: ,,Господи, азъ искамъ да любя14. Жакои казаатъ: ,,Господи, из-пълни душата ми съ любовь". Любовьта не иде отвънъ. Свийте юмрука си и кажете: ,,Господи, азъ искамъ да любя". Като свивамъ юмрука си, то значи, че азь искамъ да вл^я въ взсъ лю¬бовьта, та да разберете какво значи тя. Тази година ще свия юмрука си ср^щу всинца ви и по този начинъ ще вл~Ья въ душит% ви това, което никога не сте имали. Това съ принципи, върху които н^ма нуждз да правите никакви разисква¬ния, никакви философствувания. Приложете ги по който и да е начинъ. Ще ви дамъ н^кои методи, които да прилагате, когато нямате успЪхь въ работата си, или по-право за уякчавзне на всичко казано досега.

За уякчаване на доброд^тельта всЬки отъ васъ пр^зъ тази година ще посади по 10 с%мки отъ сливи, 10 сЬмки отъ ябълки, 10 екмки огь череши и 10 сЬмки отъ круши ; ще ги на¬горите добрЪ и ще ги изглеждате. Яко имате своя градина, ще ги посадите въ нея, ако ня¬мате своя, то въ градината на н^кои ваши по¬знати ; но, ако и тамъ не може, то н"Ькжд"Ь въ гората. Яко искате, може да ги посадите въ кое сандъче или саксия. По този начинъ ще проучите условията за посаждаме и отглеждане на плодни дървета. Яко не може да посадите няколко дръвчета, какъ бихте могли да посадите вашигЬ мисли? Божествениягъ законъ изисква да сте точни въ най малкигЬ н^ща, затова, ако сте колебливи въ изпълнението имъ, нищо н-Ьма да излезе. И всЬко нЬщо иснамъ да вършите доброволно. За уякчавзне на справедливостьта ще прилагате следния методъ: прЬзъ годината ще полаете вода на 40 плодни дървета, било въ вашата градина, било въ градината на ваши познати, приятели или въ н^кое лозе, или кж дЪто и дз е другаде. При поливане на дърве¬тата ще свивате юмрука си и ще казвате: ,,взъ искамъ да бжда справедливъ". То значи : както азъ полизамъ дръвчетата, така и Господь ще полива сл^дъ мене. Съ това вие поставяте една солидна основа на вашия животъ, и искамъ да ви науча да служите първо на растенията, а послЪ на хората, защото растенията ще ви оцЪ- нятъ. Човекъ, който е готовъ да полива вода на няколко дръвчета, който е готовъ да изми¬нава за тюсъ по няколко километра пжть, той ще е готовъ и на много хора вода да поднесе. Чо- вЪкъ, който не е готовъ да полЪе нз една че¬реша, той не ще донесе никому другиму вода. Верниятъ въ малкото е веренъ и въ многото. Единъ турчинъ въ Русе, по занятие шивачъ, всЬки день до обЪдъ си шиялъ, а слЪдъ об^дъ л^тно вр"Ьме вземалъ дв^ голЬми стомни, на¬пълва лъ ги съ прЬсна студена вода и тръгвалъ отъ дюкянъ на дюкянъ да черпи хората съ сту¬дена вода. Всички го знаяли за много добъръ, но си казвали, че е малко халосанъ; въ сжщ- ность той се готвилъ за работа, въ живота, а въ бждеще обещава да бжде единъ добъръ ученикъ. Който поднесе една чаша вода на н*Ь- кой жеденъ, ще получи големи бпага на онзи св%гь. Като почерпите никого, кажете; ,,азъ искамъ да бжда справедливъ". Като се черпите единъ другъ съ вода» ще придобиете учтивость, готовность да си услужвате. Като ходите на екс¬курзия, носете по-голЬми манерки, за да чер¬пите повече хора. Като прилагате и изпълнявате това правило, въ .година вр-Ьме ще бждете не¬узнаваеми. А днесъ, като седнете на трапезата, и ви помолятъ да донесете никому малко вода, вие негодувате, че ви безпокоятъ. Вие требва да сте толкова внимателни, че да прЪдугаждате, кому се пие вода, и да услужвате съ готовность.

Методъ за уякчаване на истината: пр^зъ цялата година да намерите най-малко 40 сжще¬ства онеправдани в*ь и±що или находящи се въ нЪксе нещастие и да ги успокоите въ името на истината. Напр : н^кое д^те е хвзнало пеперудка или насекомо и го измжчва; спрете се и поста- раите се да убЪдите дЪтето, да не разваля крилцата на пеперудката или да не измжчза на¬секомото. ВлЪзете въ н%коя кжща, д-^то мж- жътъ или жената сж онеправдани, намиратъ се вь безизходно положение, никой не разбира т Ьзи огорчени души; спрете се прЪдъ гкхъ и кажете: „Господи, азъ искамъ да бжца истино- любивъ, сир. да вл"Ья истината въ Т1БЗИ души", „Господи, великото благо на живота, тъй си каз- взлъ въ миналото, тъй казва шъ и сега — Азъ съмъ истината" ; ,,ние искаме да работимъ и да внесемъ истината^въ нашигЬ души и въ душит"Ь на нашигЬ ближни". Яко постжпвате така, като ви срещна слЬдъ една гопина, нЬма да ви позная.

(Беседа, държана па 23. августъ 1919 г., сжбота, вь 10 ч. и 30 м. пр1ьди пладне). IX.

(Следва втората публична беседа „Козмич- ната обичь", държана на 24. автустъ 1919 г., недЬля, 10 ч. и 30 м. пр^ди пладне, въ модер¬ния теагъръ, гр. Търново).