| Ред 11: | Ред 11: | ||
| − | БИОфОТОНИТЕ | + | '''БИОфОТОНИТЕ''' |
| − | + | ||
Преглед на изследванията, извършени през последните седемдесет години върху излъчването на ултраслаба електромагнитна радиация от човешките клетки | Преглед на изследванията, извършени през последните седемдесет години върху излъчването на ултраслаба електромагнитна радиация от човешките клетки | ||
| − | Хуго | + | '''Хуго Нигли''' |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| + | Звучи невероятно, но нашето тяло излъчва светлина, която идва от неговите поне 60 билиона клетки. Това, че всяка една клетка излъчва светлина, днес може да бъде засечено с чувствителни фотоумножителни системи. Широко известно е, че една част от тази светлина е резултат от реакциите между радикалите, но се смята, че и клетъчните ядра допринасят за ултраслабата радиация на живите клетки. Въпреки че е съвсем слабо, това излъчване на светлина може успешно да бъде индуцирано при облъчване с ултра-виолетови лъчи. Първите биологични изследвания на това лъчение са били направени в началото на двадесетте години на нашия век от руския учен Александър Гурвич, който е установил такова излъчване от клетките на корен от лук. Някои лаборатории се опитаха да потвърдят тези резултати, но използваните от тях физични методи не дадоха ясни доказателства за съществуването на такава ултраслаба емисия, и в края на краищата резултатите на Гурвич бяха отречени от американците Холендер и Клаус, точно преди Втората световна война. Поради това интересът в тази област намаля през следващите десетилетия. | ||
| − | + | Наличието на биологично лъчение беше изследвано наново след изобретяването на фотоумножителните тръби, в средата на петдесетте години, от Фачини и сътрудниците му в Италия. | |
| − | + | ||
| + | В следващото десетилетие повечето трудове върху ултраслабото фотонно излъчване бяха представени от руски учени, а на запад някои пионери като Куикенден в Австралия, Поп в Германия и Инаба в Япония разработиха, независимо един от друг, методи за измерване на ултраслабото фотонно излъчване от различни клетъчни видове, с помощта на свръхслаби шумове и системи за фотонно отчитане с висока чувствителност, което позволи да се използват максимално потенциалните възможности на фотоумножителя. | ||
| − | Най-много трудове | + | Най-много трудове в областта на тези слаби лъчения има Фриц Поп. Той създаде и термина "биофотони" за ултраслабите фотонни излъчвания от клетките, които имат специфични биологични функции, но са нормални фотони и могат да се измерват от фотоумножителите, използвани във физиката. |
| − | Аз се срещнах с Фриц Поп през август 1988 и ние проведохме биологични | + | |
| + | Аз се срещнах с Фриц Поп през август 1988 и ние проведохме биологични експерименти с клетки от бозайници. Тази среща стана благодарение на моя приятел Йоханес Ведер, син на антрополога Карл Хътер /1912 - 1961/. Карл Хътер, роден в Германия, беше създал много интересна философия за човешкия живот, която дълбоко ме впечатли. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | == Заглавие на раздел == | ||
| + | |||
В нея той хвърляше мост между естес-твените науки, психологията и религията. Например той пръв описа връзката между конституционалните човешки типове и раз-витието на човека от трите зародишни слоя - ендодерма, мезодерма и ектодерма - отк-ритие, което междувременно беше потвър-дено от психолозите Кречмър и Шелдън. Въпреки че Хътер не бе с академично обра-зование, а самоук, той впечатляваше учени като Вирхов и Хекел. | В нея той хвърляше мост между естес-твените науки, психологията и религията. Например той пръв описа връзката между конституционалните човешки типове и раз-витието на човека от трите зародишни слоя - ендодерма, мезодерма и ектодерма - отк-ритие, което междувременно беше потвър-дено от психолозите Кречмър и Шелдън. Въпреки че Хътер не бе с академично обра-зование, а самоук, той впечатляваше учени като Вирхов и Хекел. | ||
В своята философия Хътер твърдеше, че материята е енергия, факт, който се по-твърждава от съвременната физика. Той брилянтно извеждаше тезата, че материя¬та не се състои само от статична и дина¬мична енергия, но е носител и на духовна енергия. Модерният физик от Франция Ша-рон включи тази хипотеза в края на седем-десетте години в своята комплексна тео¬рия на относителността. | В своята философия Хътер твърдеше, че материята е енергия, факт, който се по-твърждава от съвременната физика. Той брилянтно извеждаше тезата, че материя¬та не се състои само от статична и дина¬мична енергия, но е носител и на духовна енергия. Модерният физик от Франция Ша-рон включи тази хипотеза в края на седем-десетте години в своята комплексна тео¬рия на относителността. | ||
Версия от 09:08, 22 ноември 2010
Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
БИОфОТОНИТЕ
Преглед на изследванията, извършени през последните седемдесет години върху излъчването на ултраслаба електромагнитна радиация от човешките клетки
Хуго Нигли
Звучи невероятно, но нашето тяло излъчва светлина, която идва от неговите поне 60 билиона клетки. Това, че всяка една клетка излъчва светлина, днес може да бъде засечено с чувствителни фотоумножителни системи. Широко известно е, че една част от тази светлина е резултат от реакциите между радикалите, но се смята, че и клетъчните ядра допринасят за ултраслабата радиация на живите клетки. Въпреки че е съвсем слабо, това излъчване на светлина може успешно да бъде индуцирано при облъчване с ултра-виолетови лъчи. Първите биологични изследвания на това лъчение са били направени в началото на двадесетте години на нашия век от руския учен Александър Гурвич, който е установил такова излъчване от клетките на корен от лук. Някои лаборатории се опитаха да потвърдят тези резултати, но използваните от тях физични методи не дадоха ясни доказателства за съществуването на такава ултраслаба емисия, и в края на краищата резултатите на Гурвич бяха отречени от американците Холендер и Клаус, точно преди Втората световна война. Поради това интересът в тази област намаля през следващите десетилетия.
Наличието на биологично лъчение беше изследвано наново след изобретяването на фотоумножителните тръби, в средата на петдесетте години, от Фачини и сътрудниците му в Италия.
В следващото десетилетие повечето трудове върху ултраслабото фотонно излъчване бяха представени от руски учени, а на запад някои пионери като Куикенден в Австралия, Поп в Германия и Инаба в Япония разработиха, независимо един от друг, методи за измерване на ултраслабото фотонно излъчване от различни клетъчни видове, с помощта на свръхслаби шумове и системи за фотонно отчитане с висока чувствителност, което позволи да се използват максимално потенциалните възможности на фотоумножителя.
Най-много трудове в областта на тези слаби лъчения има Фриц Поп. Той създаде и термина "биофотони" за ултраслабите фотонни излъчвания от клетките, които имат специфични биологични функции, но са нормални фотони и могат да се измерват от фотоумножителите, използвани във физиката.
Аз се срещнах с Фриц Поп през август 1988 и ние проведохме биологични експерименти с клетки от бозайници. Тази среща стана благодарение на моя приятел Йоханес Ведер, син на антрополога Карл Хътер /1912 - 1961/. Карл Хътер, роден в Германия, беше създал много интересна философия за човешкия живот, която дълбоко ме впечатли.
Заглавие на раздел
В нея той хвърляше мост между естес-твените науки, психологията и религията. Например той пръв описа връзката между конституционалните човешки типове и раз-витието на човека от трите зародишни слоя - ендодерма, мезодерма и ектодерма - отк-ритие, което междувременно беше потвър-дено от психолозите Кречмър и Шелдън. Въпреки че Хътер не бе с академично обра-зование, а самоук, той впечатляваше учени като Вирхов и Хекел. В своята философия Хътер твърдеше, че материята е енергия, факт, който се по-твърждава от съвременната физика. Той брилянтно извеждаше тезата, че материя¬та не се състои само от статична и дина¬мична енергия, но е носител и на духовна енергия. Модерният физик от Франция Ша-рон включи тази хипотеза в края на седем-десетте години в своята комплексна тео¬рия на относителността. Аз проведох множество интересни екс-перименти в лабораториите на Фриц Поп, показващи, че клетките на бозайници, и спе-циално човешките клетки, излъчват много слаба енергийна емисия, което вярвам, че потвърждава предположенията на Фриц Поп за наличието на ефективен вътреклетъчен механизъм за фотонно поглъщане. Ние пре-дположихме, че нуклеиновите киселини на ДНК вероятно играят роля на светопоглъ-щател, подобно ролята на витамин А в ре-тинната изометризация, участващ в зри¬телния процес, и че тази светопоглъщаща система може да повлиява метаболитните и клетъчни процеси посредством пускови ме¬ханизми на умножаване и да дава начало на фотохимични процеси. Това откритие потвърждава древното знание на човечеството, че светлината е много важна за човешкото тяло и че акти-вирането на духовната енергия е най-важ¬ния метод за преодоляване на стреса в на¬шите модерни времена.
Препечатано от сп. "Нетуърк", бр. 68,