Разлика между версии на „Целта на живота“

Версия от 00:14, 6 януари 2009

ЦЕЛТА НА ЖИВОТА

Размишление.

Човешкият живот ще завърши развитието си на земята когато човек постигне съвършенство. Някои, като чуят думата "съвършенство", веднага се обезсърчават. Да бъдеш съвършен, това е висок идеал. Как ще постигнеш, това зависи от твоето разбиране. – Кога считаме, че една къща е завършена? – Когато е измазана отвън и отвътре, когато е изчистена, измита и добре мебелирана. Тогава човек влиза да живее в нея. Следователно и човек е съвършен когато е придобил любовта, мъдростта и истината, когато има знание, живот и свобода. Според някои да придобиеш съвършенство, това значи да престанеш вече да се развиваш. Не е така. Съвършеният именно има най-много работа. Като помага на хората, той вижда докъде е достигнал и какво му липсва. На земята съвършенство, в абсолютен смисъл на думата, не съществува. Съвършеният е с отворени очи, но и той като Павла, казва: "Отчасти знаем и отчасти мъдруваме".

Усъвършенстването не е механически процес. Казваш: Искам да се отворят очите ми, да стана съвършен. – И това е възможно, обаче отварянето на очите, в истински смисъл на думата, подразбира вътрешна работа. Исус казва на самарянката: "Да служим на Бога в дух и истина". Това означава връзка с Бога. Без тази връзка нищо не се постига. Как ще оздравее болният, ако е лишен от въздух? Каквото и да му се говори, без въздух няма живот. Може да го обнадеждаваш, да му препоръчваш книги да чете и учи, но докато е на леглото, нищо няма да постигне. Болестта дълго време ще го мъчи. Той казва: Докато съм болен, никакво бъдеще не ме блазни. Първо човек трябва да се освободи от болестта, която го мъчи. Всички сте опитали това. Докато болестта ви мъчи, всеки ден минавате през различни състояния. Всеки момент се мените. Това става и с най-напредналите. Има нещо в човека, което го мъчи, за което той не може да си даде отчет. Даже и ангелите не могат да се освободят от мъчението – отвреме-навреме си под негово влияние. Това се отнася до несъвършените ангели.

Христос казва: "Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш небесни". – Може ли човек да бъде съвършен като Бога? – Ако остане сам, на своите сили, човек никога не може да бъде съвършен. Обаче с Бога заедно, той може да стане съвършен. Сегашният живот на хората не е дошъл до съвършенството, но един ден, когато се свържат с Бога, ще станат съвършени. Засега само Бог се проявява чрез човека, но още не живее в него. Казано е: "Ще се веселя във вас и ще станете едно с мене". Това подразбира съвършенство. Днес всички хора се обезсърчават, отчайват се. – Защо? – Не са достигнали още съвършенство. Така е не само за отделния човек, но за цялото човечество. Хората са свързани в едно цяло и заедно носят своите радости и страдания. Следователно, сам човек не може да се радва. Неговата радост е свързана с радостта на всички. Ако майката, бащата или детето са болни, останалите членове ще бъдат ли радостни? Привидно могат да се веселят, но вътрешно се безпокоят и смущават. Това се дължи на безпокойството на цялото човечество. И падналите души насочват умовете си към хората, искат помощ от тях. Така те им причиняват големи страдания. Хората възприемат техните мисли като по радио и стават скръбни. Ще бъдеш ли спокоен, ако по своето вътрешно радио възприемаш зова на параход, който потъва? Ти си далеч от парахода, на десет км разстояние, чуваш вика на пътниците, но не можеш да им помогнеш. Какво ще бъде твоето състояние?

Сегашните хора се намират в положението на двама американци, които се разхождали с лодка по Ниагарския водопад, но неочаквано преживели голяма катастрофа. Те пийнали малко и изкривили направлението на лодката. Тя се ударила в една канара и се разбила. Единият успял да се качи на канарата, която се разделяла на две части: едната част сочела към Съединените Щати, а другата – към Канада. Вторият се понесъл по течението на водопада. Гледат го от брега, искат да му помогнат, но не знаят как. Търсят начин, мислят, но не се решават – страхуват се да не се удавят. И на двамата положението било тежко. Единият стои на канарата, всред бученето и рева на водата. Той гледа как другият се носи по вълните и не може да спре. Питам: Какво е било състоянието на тия двама американци? Който не е преживял тези състояния, той не може да си представи какво са всъщност вълните на живота. Ако си далеч от водопада, лесно се философства. Най-после спасили първия, който бил на канарата.

Съвременното човечество е на върха на канарата. Ако не дойде спасението му, то ще слуша рева на водопада, без да намери спасението си. Питате: Как са го спасили! Тези от брега подхвърлили една граната, вързана с дебела тел, към канарата. Така именно те изтеглили пътника на брега, спасили го. Не задържайте в ума си тази мрачна картина. – Защо? – Мрачното иде, само когато човек е болен, когато страда. Дето е истинският живот, там няма нищо мрачно. Болести има и на физическия, и в духовния свят. Важно е да се излекуваш, без да остане следа от болестта.

Казано е в Писанието: "Който стои, да се пази да не падне".

Питам: Защо не спасиха и двамата американци, а се спаси само единият? Казвате: Ако Бог иска, може да ни спаси. – Вярно е това. Бог желае спасението на всички, но не всички се спасяват. Единият американец бил много пиян, затова не могли да го спасят. Онзи на канарата бил по-трезв, могъл да се задържи там, докато му дойде помощ отвън. Някога хората се опиват толкова, че никой не може да ги спаси от нещастието. Ходят натук-натам като слепци. Дойде ден, някой изчезне, не могат да го намерят. Къде отиде? Ще кажете, че заминал за другия свят. Ние знаем къде е той – заровен е в земята, т.е. погребали го. Близките му казват, че отишъл на небето. Значи видимият човек е в земята, а невидимият – на небето.

Казваш: Не ми се живее. – Защо не ти се живее? Който не иска да живее, той не разбира законите на живота. Той сам си решава съдбата. Човек не трябва да се заставя насила да живее. В него трябва да има естествен подтик към живот, да бъде свободен. Това е волята божия. Следователно само онзи може да се спаси, който абсолютно изпълнява волята Божия. Тъй щото, който има дълбоко вътрешно желание да се спаси, само той успява. Всяко разумно желание в човека е израз на Божията воля. Бог се изявява чрез нашите желания. Той събужда желанията в нас.

Днес ви говоря много неща, които трябва да прилагате, както онзи, който знае да пише и да чете. Ако ученикът, който се е научил да чете и пише, се откаже да учи, той ще спре развитието си. Не, ще четеш и пишеш, ще се съобщаваш с майка си и баща си, с приятеля си. – Не може ли без това? – Не може. Като четеш и пишеш правилно, ти ще се научиш да живееш правилно. Да пишеш красиво, това значи да водиш чист, красив живот. Това е съдържанието на писмото. Следователно, написаното от ас е съдържанието на нашия живот. Всички хубави неща, написани от нас, остават в нашата вътрешна архива. Кой каквото напише на земята, то върви след него. Онова, което той си написал, измислил и изработил, то остава с тебе. Никой не може да ти отнеме изработеното и придобитото от тебе. Онова, което изучавате от другите, ще помогне за развитието ви. Обаче важно за вас е това, което вие сами придобивате. Само така човек става силен, само така той се усъвършенства и става свободен.

Мнозина идат при мене, задават ми различни въпроси, но аз всякога не отговарям. Питате: Защо трябва да вярваме в Бога и да Го обичаме? На този въпрос не отговарям. – Защо? – Според мене той е много естествен. Да обичаш Бога и да вярваш в Него, това е в реда на нещата Като Го обичаш, ще учиш. Някой ученик казва: Аз обичам учителя си, но не уча. – Това не е правилно. Не можеш да обичаш учителя си и да не учиш. Щом го обичаш, с любов ще изучаваш неговия предмет. Учението не може да се замести с любов. Любовта си е любов, но ти ще учиш. – Аз го обичам. – Щом го обичаш, ще учиш. Любовта и учението вървят паралелно. Наистина, когато обичаш, можеш да учиш; ако не обичаш, не можеш да учиш. Учение без любов не може. От тук вадя заключението: Който не учи, не люби.

И тъй, любовта на Бога е мощна сила, чрез която човек придобива съвършенство. Що е любовта и що е съвършенството, не могат да се опишат. Как ще фотографираш цялата земя? Колкото е възможно това, толкова е възможно да опишеш любовта и съвършенството. Ако фотографираш едната половина на земята, втората половина не можеш да фотографираш. Обаче има същества, на които съзнанието е толкова широко, че обхващат цялата земя. Те я виждат от всички страни; те проникват и в нейната вътрешност. – Възможно ли е това? – За съвършения е възможно, но не и за несъвършения.

Един момък отишъл на сватба в едно село. По пътя го заваляло дъжд. За да не се намокрят дрехите му, той се съблякъл гол. Преди да влезе в селото, той се облякъл в близката гора и продължил пътя си. Попитали го как толкова силен дъжд не го е наквасил. – Вървях много бързо, та дъждът не ме засегна. – Не, той намерил начин да не се накваси. Той скрил истината, не искал да каже, че се е съблякъл гол. Право ли е постъпил като се съблякъл гол? Интересно как му дошло на ум да се съблече, за да не накваси дрехите си. И Адам остана гол, но като сгреши. Знание е нужно на човека, да се пази от греха, както младият човек се запазил от дъжда.

Какво е нужно на сегашните хора? – Растене и развитие. Това е идеалът на човешката душа. Като расте и се развива, човек се усъвършенства. Всички, които следват пътя на високия идеал, са станали съвършени. Христос дойде на земята, за да изпълни мисията си. Така Той придоби истинско съвършенство. Който иска да бъде съвършен, трябва да изпълни известна мисия, която Бог ще му възложи. В лицето на Христа ние имаме образец на разумно служене. Христос казва на учениците си: "Аз имам друга храна, която вие не знаете". – Каква е тази храна? – Да изпълни волята Божия. Всеки човек трябва да има една силна мисъл, която да привлича вниманието му към другия свят и да поддържа равновесието в живота му. В тази идея именно е силата на човека. Тя е тил, основа на неговия живот. При такава идея човек е твърд, непоколебим. Без нея той се люшка в живота, както параходът се люлее от вълните на морето и причинява морска болест. В Италия вече са намерили средство против морската болест. Съвременният човек не се клатушка.

Сега аз ви говоря за пътя, по който са минали съвършените. През този път ще минете и вие. В пътя на съвършенството ще срещнете много противоречия, на които не трябва да обръщате внимание. Като четете живота на Христа, на Йова, на пророците, вие виждате примери, образци, как трябва да се върви напред. – Защо Христос трябваше да пострада? Защо Йов страдал? – Каквито въпроси и да задавате, едно ще знаете: Без страдания не може. Ще кажете, че и дяволът страда. – И той страда, и той минава по пътя на страданието. – Някой си счупил крака. – Нищо, да върви наред. – Ама не може да върви. – Като се изправи кракът му,пак ще продължи пътя си. – Важно е човек да изправя погрешките си. – Аз съм неразположен, , нервен, така съм роден. – Радвай се, че си роден така. Какво те очаква, ако нямаш нерви? Това, което отличава човека от животните, е неговата нервна система. – Неврастеник съм. – По-хубаво от това няма. – Много чувствителен съм станал. – Че това е човекът. – Много мисля. – Още по-добре. – Къде ще му излезе краят? – Не мисли за това. Краят си ти, а Бог е началото. Като се съединиш с Бога, това е краят. Сега е само началото. Значи човек трябва да вземе последното място, т.е. краят. Всеки трябва да бъде край, омега, а Бог е алфа, т.е. начало. – Аз не искам да бъда опашка. – Най-хубавото нещо е да бъдеш опашка. Опашката движи рибата Колелото, което движи парахода, е отзад. Значи човекът е краят на нещата. Следователно той туря в движение Божествените идеи.

Нека останат в ума ви следните неща: Да служите на Бога в Дух и Истина и да бъдете съвършени. – Може ли да бъдем съвършени? – От вас зависи. Дето има начало и край, там е съвършенството. Дето няма нито начало, нито край, никакво съвършенство не се очаква. Щом Бог е изпратил една душа на земята, тя може да бъде съвършена. Когато станете съвършени, ще влезете в света на възвишените души. Там вашите напреднали братя ще ви признаят за съвършени. Ако не станете съвършени, дълго време ще се учите на земята. Ще слизате на земята, ще се качвате на небето, докато най-после завършите развитието си. Колелото на живота ще се върти дотогава, докато добиете съвършенство. Така именно ще се освободите от това колело. Значи ще се раждате и прераждате до деня на своето съвършенство. Който много обича земята, ще се преражда много пъти, докато най-после пожелае да стане съвършен.

Христос казва: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Бога в Дух и Истина". И сега, нека остане за размишление през целия ден мисълта: Служене на Бога в Дух и Истина.

Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

30. Утринно Слово от Учителя, държано на 30 април 1933 г., София – Изгрев.