Разлика между версии на „Ръцете на любовта“

Версия от 00:12, 6 януари 2009

РЪЦЕТЕ НА ЛЮБОВТА

Размишление.

Ще прочета 8 гл. от Иоана.

От прочетената глава можем да извадим заключението, че Царството Божие не може да дойде при сегашните условия на живота. И наистина, каквото мисли човек днес, нищо не може да постигне. Ето, от две хиляди години се проповядва Христовото учение, но не се е приложило. Христос казва: "Аз не съм от този свят". Хората се питат: Как е възможно Христос да основе своето Царство на земята, щом не е от този свят? Според мене, сегашният свят трябва да си замине, за да дойде Царството Божие на земята. Въпреки това хората искат още сега да бъдат щастливи. Колкото червеят, който рови в земята, може да бъде щастлив, толкова и човек ще бъде щастлив. Колкото къртицата е щастлива, толкова и човек ще бъде щастлив.

Като изучавам хората, чудя се на тяхното невежество. Те говорят за ангелите, а са далеч от тях. Време е нужно, докато дойдат до ангелите. Хлябът е в пещта, но време е нужно докато се опече. Сега и вие се печете в огъня на страданията, за да станете хляб. Хлябът е ценен, когато е добре опечен. Неопеченият хляб е за низшите същества, но не и за човека. Разбраното Слово Божие е за човека, а неразбраното – за по-нискостоящите от него. Питате: Защо светът е направен така? – Как трябва да е направен? Такъв въпрос не може да се зададе. Да зададеш този въпрос, това значи да си готов сам да си отговориш. Питаш: Защо еди-коя си майка е изоставила детето си? – Та коя майка не е изоставила детето си? Виждате едно гнездо с малки птиченца, без майка си. Те църкат, викат майка си. – Къде е майка им? – Отишла е да им търси храна. Като им донесе, те ще престанат да църкат. И хората църкат като птиченцата. Какво лошо има в това, че и хората църкат? Според някои страданията са зло за човечеството. Христос, Син Божи, най-светлата личност в света, мина през такива големи страдания, а вие, обикновените хора, не искате да страдате. Той, Който не трябваше да страда, мина през страданията, а вие, които неизбежно трябва да страдате, искате да ги избегнете. Страшни са страданията на хората, защото не ги разбират. Разбраното страдане е благословение, а неразбраното – мъчение. Същото се отнася и за радостта. Постигнатата радост е благословение, а непостигнатата – мъчение.

Човек се нуждае от право разбиране. Щом е така, не се заблуждавайте да мислите, че Царството Божие ще дойде още днес, когато не сте подготвени. То и днес е на земята, но за готовите. Обаче, ако хората още продължават да се убиват, да колят агнета и кокошки, те са далеч от Царството Божие. Да живееш в Царството Божие, това значи да изпълняваш волята Божия. Колцина от вас сте готови да изпълните волята Божия в пълния смисъл на думата? Повечето хора, религиозни и светски, са на едно разбиране по този въпрос. Затова, когато светските хора започнат да изпълняват волята на Бога, тогава и религиозните ще я изпълнят. Докато гъсеницата не стане пеперуда, тя е далеч от Царството Божие. Докато яйцето не се излюпи, и то е далеч от Царството Божие. Човек е яйце, когато не прави нито зло, нито добро. Щом прави зло, той е замътено яйце. Щом се излюпи, той има възможност да прави добро. Злото и доброто вървят заедно. Който прави зло, може да прави и добро. Вълкът, като иска да прави добро на своите вълчета, непременно ще направи зло на агънцата. Обаче, ако вълкът се откаже да прави зло на агънцата, ще направи зло на своите вълчета. Питате: Защо Бог направи вълците? – Бог не е направил вълците. Това е все едно да питате защо Бог направи мишката, която гризе, или защо Господ направи вилицата, с която бодеш. Всичко, което пакости и прави зло, е човешко изобретение. Бог ли е виновен, че двама души се карат и бият? Когато братята и сестрите се обичат, това се дължи на Бога, а когато не се обичат, това е човешка работа. Доброто иде от Бога, а злото – от дявола. Под "дявол" разбирам глупавия, неразумен човек, който се отказва да изпълни волята Божия. Има два вида хора: едните доброволно изпълняват волята Божия, а другите не я изпълняват. Първите наричаме добри хора, светии, ангели, а вторите – лоши хора, злосторници, грешници. Те всякога вършат своята воля. Те са роби на дявола. Не мислете, че всички хора са от Бога родени, че са чада Божии. Чадо Божие е само онзи, който върши волята Божия. В който момент вършиш волята Божия, ти си Негово чадо. Щом измениш желанието си, не вършиш вече волята на Бога, ти си под влиянието на дявола. Значи моментът определя твоето място, дали си горе, или долу.

Ще кажете, че това е противоречие. – Възможно е. Обаче никой никого не може да застави да направи това, което не желае. Следователно, ти доброволно вършиш или не волята Божия. – Ама аз страдам. – Какво от това? Ще страдаш и ще плачеш, докато дойдеш до съзнание доброволно да изпълняваш волята Божия. Малкото момиченце плаче когато вземат кукличката му. И малкото момченце плаче когато вземат кончето му. Обаче животът си върви по своя път, не иска да знае за страданието на момиченцето и момченцето. Това страдание не е съществено. Друг е въпросът, ако отнемат на човека светлината, въздуха, водата и хляба. Ще дойде някой да се оплаква, че говорили лошо за него. – Какво от това? Нека говорят каквото искат. Трябва ли да се поддават на лошото. Да се вслушваш в лошите думи на хората, това значи да си като тях. Досега не е дошла при мене нито една сестра да каже, че говорили за нея добро. Даже в лошите думи трябва да чува доброто. Ако скъсате само една брънка във веригата, целият процес спира. Ако само една мисъл наруши кръга на нейното действие, цялата мисъл престава да функционира. Тогава ще търсите даже механическа помощ, но и тя не може да дойде. Процесът на мисълта вече се прекратява. Като знаете това, не късайте вътрешната си връзка с Бога. Ако Бог, Който е създал света, търпи несгодите, какво остава за вас? Колко хора се оплакват срещу,у Него! И той всичко търпи. Той може да заличи грешките и недостатъците на хората, но всичко търпи, чака времето на нещата. Отиваш при Господа и се оплакваш от някого. Мислиш ли, че Бог ще те възнагради за това? Как ще докажеш, че този човек е лош? Защо вълчетата хвалят баща си и майка си, а ти си недоволен от тях? Вълкът е добър за вълчетата, но не и за агънцата. Те са недоволни и от вълчетата. Тогава къде е доброто всъщност, и къде злото? Не мислете, че ако вие ядете кисело, и на мене ще се отрази по същия начин. Човек сам носи последствията на своите мисли, чувства и постъпки. Добре е, че светът е такъв, какъвто Бог го наредил. Иначе няма да има никакво благо в света. Благодарете за света, какъвто си е. Иначе злото ще ви възседне.

Да се върнем към любовта, като мощна сила в живота. Христос като се разговарял с евреите, те му казали: Не знаеш ли, че Аврам е наш баща? Христос им отговорил: "Ако бяхте чада Аврамови, не бихте правили това, което сега правите". – Ние имаме само един Бог. Отговори им Христос: Ако бихте вярвали в Бога, и в мене щяхте да вярвате. Понеже не сте от бога, вие сте от баща дявола". Вярно е, че дяволът не устоя на истината, понеже отначало е бил человекоубийца. И днес, който не мисли добро, той е от дявола. Така той създава ада в себе си, т.е. нещастието. Някои хора, като изпаднат в нещастие, забиват в себе си ножа, като онзи войник, който паднал в плен. За да не го убият други, той сам се убил.

И тъй, за да бъдете силни, вие трябва да се самоанализирате. Не е въпрос човек да се самоосъжда, нито да констатира фактите. Казваш за някого, че е черен. – Това не е знание. Има смисъл да кажеш на човека, че е черен, ако можеш да го избелиш. Лесно е да направиш бялото черно, но колцина владеят изкуството да избелят черния плат? Може би съвременната химия да е дошла до изкуството да превръща черното в бяло, но за това се изискват специални условия. Черният цвят е ограничен, тъмнина без светлина, при която човек не може да мисли правилно. Когато човек не може да разреши един въпрос правилно, това показва, че отсъства онази светлина, носителка на великата Божия мисъл. И чувствата не могат да се проявят без светлина. И постъпките не се проявяват без светлина.

Един светия прекарал в уединение цели 30 години, в пост и молитва. През това време той не искал никой да го безпокои. Един ден дошъл до вратата му един пътник, похлопал на вратата и чакал да му се отвори. Светията отворил вратата и сърдито му казал: Кой ти позволи да ме безпокоиш? Не знаеш ли, че аз се моля. Пътникът бил стар светия, но отшелникът не го приел. След известно време на вратата на светията похлопала една млада красива мома. Светията веднага й отворил, като казал: Влез, дъще. Ще кажете, че някога, в миналото прераждане, тази мома е била дъщеря или майка на светията. Според мене, светията не е постъпил добре. Той нямал нужната светлина. Макар че прекарал 30години в уединение, той не дошъл до различаване на нещата. Грешката му се заключава в това, че като се молил на Бога, приел младата мома, а отказал да приеме стария светия. Това е лицеприятие. Може младата мома да се нуждае повече от неговия съвет, но въпреки това и тя трябваше да почака, докато си свърши молитвата. Момата влязла при него и той продължил молитвата си, но видял, че сгрешил – молитвата му не отивала нагоре като по-рано. Рече да се моли, момата изпъквала в ума му. Обърнал се на север, на юг, на запад, момата все стои в мисълта му; тя застанала между него и Бога и не мръднала от мястото си. Светията запитал: Защо, Господи, ми изпрати този ангел?

Какъв извод може да направите от този пример? Колко години е работил светията върху себе си? – Цели 30 години. Той се запитал защо младата мома дошла да го безпокои. Според мене, светията трябваше да каже на момата: Не стой срещу мене, но обърни се и ти към господа и се моли. момата се обърнала с гръб към господа, а с лице към светията. Тази мома имала нещо нечисто в себе си. Чиста мома е онази, която се обръща с лице към бога, а с гръб към човека. Права мисъл ли е тази, която ви гледа като красивата мома? Онази мисъл, която е насочена във Великия Център на живота, е права. Вие не знаете къде всъщност е грешката – в момата, или в светията. Вие не знаете защо момата е дошла при светията. Тя била отвисоко произхождение. Обикнала един млад красив момък, който я напуснал. Като го търсела тук-там, най-после тя дошла при светията да се помоли за нея, да намери възлюбления й. Светията не знаел как да й помогне. момата го гледала, очаквала помощ от него. В случая светията не разбрал истинското положение на момата. Той си помислил, че тя търси мъж, но тълкуването му било криво. Под "мъж" аз разбирам правата мисъл, която определя пътя на човека. Като го гледала, младата мома искала да каже на светията: Само ти можеш да ме упътиш. Кажи ми какво да правя. Той обърнал гърба си към момата, но само физически. Мисълта му била заета от нея. Светията трябваше да се моли гласно, и тя да чува молитвата му. Така той щеше да бъде свободен и да разбере страданието на момата.

Сегашните хора се заблуждават от външните положения, както се заблудил светията. Някой тъжи, страда, обезсмислил живота си и търси причината вън от себе си. Единствената причина е във вътрешното неразбиране на човека. Трябва ли да ви съблазнява красотата, която е образ на истината? След като се помолил, светията се свързал с разумния свят, отдето получил следния отговор: Остави своята молитва настрана и свърши работата на момата. Няма защо да се молиш за себе си. Бог е в красивата мома, помогни й да се просвети. И момата разбира, че като страда, Бог е в нея. Следователно, за да не те изкушава младата мома, обърни погледа си навътре. Колкото и да викаш отвън, Бог няма да ти отговори. И Вааловите жреци викаха: Ваале, Ваале! Илия им казваше: "Викайте по-високо, вашият Господ може да е заспал Викаха те, но ни глас, ни услишание. Обаче, когато Илия се обърна с молитва към Господа, когото познаваше, огън слезе от небето.

Какво правят днес хората? Като дойдат страдания и изпитания в живота им, те ги изпращат навън, както отшелникът изпъдил стария светия. Но като дойдат радостите и щастието, те ги приемат в себе си, както светията приел младата мома. Тази радост обаче ще ви струва скъпо. Това се отнася до земята. На земята щастието се обуславя от някакъв обект: една ценна книга, една къща, едно дете, един приятел, един ваш възлюбен. Обаче всичко това лесно може да ви се отнеме. Докато възлагате щастието си върху тези обекти и докато разчитате на тях, всякога може да ги изгубите. Ето защо, докато сте на земята, вие трябва да имате само един приятел. Това е по отношение на Бога. Да имате много приятели, това значи да имате много богове. -Не, един Бог ще имате, а много приятели. Нека всички хора ви бъдат приятели – братя и сестри. Казваш: Искам да имам само един приятел. – Ти си на крив път. Ако имаш много приятели, все един от тях ще ти помогне. Казано е: "Направете си неприятели от неправдата". Значи, един Бог, много приятели. Един Бог, много братя и сестри. Единият Бог е над всички. Той може да ни свърже, да ни обедини.

Днес вие очаквате Царството божие на земята. За да дойде Царството Божие, човечеството ще мине през голяма съдба. Тя ще изисква от всички по нещо. Няма да има човек на земята, от когото да не вземе своето. След това ще дойде Царството Божие. Каквото и да ви се случи през това време, от вас се изисква благородство. Щом страдаш, ще кажеш: Къртът още рови в земята, рибата още плува във водата. Мислите ли, че птицата, която хвърчи из въздуха, е щастлива? Красивата мома търси момците, птичката търси мушици, но и двете не са щастливи. Птичката хване една-две мушици, лапне ги и пак търси други мушици. Какво щастие е това? Аз не казвам, че птичката е щастлива. И млекопитаещото, което по цял ден търси храната си, също не е щастливо. Човек трябва да се отдалечи от къртицата, от рибата, от птицата. Той не трябва да рови земята, не трябва и да плува. Какво ще разбереш, ако плуваш четири километра навътре във водата? Не само че нищо не придобиваш, но ще трябва да се топлиш, да набавиш изгубената топлина.

Мислете право, за да разберете нещата правилно. Иначе ще изпаднете в положението на онези, които помнят повече хората, причинил им зло, а малко помнят хората, които им правят добро. Щом помниш хората, които ти правят зло, ти не ги познаваш. Изкуство е да познаваш човека, който ти прави добро. Пътят ни към Бога е път на страдания. Така обаче ще Го познаете. Ще с научите да оценявате това, което бог ви дава, както и това, от което ви лишава. Страданията са път на освобождение. Натоварен си, Бог те среща и те разтоварва. – Как? – Чрез страдания. Като те разтоварват, ти страдаш и не съзнаваш, че те освобождават от това, което те спъва. Разболееш се, лежиш четири-пет месеца и не съзнаваш, че това е благословение за тебе. – Защо? – Ако беше здрав, през това време щеше да направиш много пакости. Ако си пияница, ще тормозиш жената, децата си. А като боледуваш, няма да туриш нито една чаша ракия в устата си и хората ще те съжаляват и ще ти помагат. Не го съжалявайте, той е станал светия, не пие, разтоварили са го. Чистите мисли и желания са за предпочитане пред физическия товар.

Прочете сами осма глава от Иоана и извадете от нея вътрешното й съдържание. Христос казва: "Ако сте чада Аврамови, вие ще ме обичате". Който върви по Божия път, трябва да има доверие към хората, да се разбира с тях. Силата на човека е в неговата вяра. Без вяра човек не може да изпълни волята Божия.

Помни: Ти можеш да живееш добре, ако имаш вяра и надежда. Те са двете ръце на любовта. – Що е вярата? Що е надеждата? – Те са двете ръце на любовта. Дето е любовта, там са и двете й ръце – вярата и надеждата. Дето са ръцете, там е и любовта. Не делете вярата от любовта. Не делете надеждата от любовта. Дето е вярата, там е и любовта; дето е любовта, там е и вярата. Тя е ръката, която помага на ума. Надеждата е ръката, която помага на сърцето. А любовта е родила човешката душа. Тя помага на човешкия дух.

Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

33. Утринно Слово от Учителя, държано на 28 май 1933 г., София – Изгрев.