Разлика между версии на „Слънцето не ще зайде“

Версия от 08:47, 20 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1927 г.

Праведният, IX серия, III том (1927)

2. Слънцето не ще зайде

Беседа от Учителя, държана на 27 февруари, 1927 г. в гр. София.

„Слънцето не ще зайде веч“. *)

„Слънцето не ще зайде веч“. Този стих подразбира, че слънцето няма да залязва вече. Тези думи имат двояко значение. Ако разглеждаме света като механическо проявление, а себе си считаме божества, ние ще имаме един поглед върху външната природа. Ако пък разглеждаме света като съзнателно, разумно проявление, а себе си считаме като части на едно велико цяло, ние ще имаме друг поглед върху външната природа. От всички небесни тела най-познато ни е слънцето. Колкото малко и да мислим за слънцето, обаче през целия ден, ако не прямо, поне косвено мислим само за него. Събудим ли се сутрин, първата ни работа е да погледнем светло ли е вън или не, т. е. изгряло ли е слънцето или още не е изгряло. Тръгваме на път, пак поглеждаме навън дали слънцето е изгряло или още не е изгряло.

В Писанието се казва, че в началото Бог създаде небето и земята, а после луната и слънцето. Слънцето е необходимо, защото то определя времената и годините, т. е. то определя съзнателния човешки живот като живот на еволюция. Слънцето хроникира всичко, което става под небето. То отбелязва всичко във великата книга на живота.

„Слънцето не ще зайде веч“. Питам: Възможен ли е свят, в който слънцето да не залязва? В умерените и в топлите страни на земята слънцето всеки ден изгрява и залязва, обаче на полюсите слънцето изгрява и залязва само един път през годината. Учените хора, астрономите, например, разбират какво значи изгрев и залез на слънцето. Те приемат, че има привидно изгряване и залязване на слънцето, но всъщност слънцето нито изгрява, нито залязва. Изгряване и залязване на слънцето съществува само за простите, за неучените хора, които знаят нещата по това, както ги виждат; обаче, истински ученият знае и разбира нещата, както са в действителност. Ако простият човек попадне на полюсите и види, че слънцето изгрява и залязва само веднъж през годината, как ще си обясни това явление? Какво става със слънцето, какво става с луната, това интересува живо както обикновените, така и учените хора. Защо? – Понеже всички прояви, всички явления в природата са тясно свързани с техния живот. Дейността на слънцето, на луната, на звездите, както и на всички небесни светила упражняват грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо от това, дали той го съзнава или не.

От това гледище всички небесни тела съставляват велик Божествен свят. Всички заедно представляват разумни светове. Ние виждаме само външната им страна, но не и вътрешната, в която се крие всичкото величие. Всяка слънчева система представлява известна степен на интелигентност. Всички слънчеви системи, както и нашата, представляват от своя страна група от системи. Тези идеи са отвлечени и непонятни за обикновените човешки умове, както е непонятен за мравката животът на човека. От този живот тя може да разбере толкова, колкото нейното съзнание е развито. Какво може да разбере една мравка за човека? Преди всичко мравката няма такива очи, с които би могла да схване целия човешки образ. Речете ли да й разправяте нещо за религията на човека, тя още повече ще се обърка.

Казвам: Съвременните религии имат отношение до възпитанието на човешкото сърце. Някои хора казват, че между религията и науката няма никаква връзка, те са в постоянен разрез. Това твърдение говори за неразбирането, което съществува между обикновените хора, между учените, между мъдреците и между поетите. Всъщност, между религията и науката няма никакво противоречие, никакво несъгласие. Религията винаги има предвид човешкото сърце, когато науката има предвид човешкия ум. Следователно, във всяка наука има религия и във всяка религия има и наука. Ние не говорим за външната страна на религията, нито за нейните обреди. Религията не се заключава във външната форма, в облеклото, в обредите и т. н. Ако е въпрос за външна страна, и науката има външна страна; и тя има свое външно облекло, но всъщност то не представлява никаква наука.

И тъй, когато казваме, че слънцето не ще зайде, ние разбираме възвишения Божествен свят, дето слънцето действително не залязва. Слънцето, което не залязва, принадлежи на човешката душа. Значи, душата има свое слънце. Ние разглеждаме душата в смисъл на истинския човек. Тъй щото, иска ли някой да знае какво всъщност представя човек, нека той има предвид душата. Външният човек, когото виждаме, не е „азът“; той е слуга на същинския човек, на душата. Някога човек казва: Аз съм. Ако това „аз“ е същинският човек, тогава защо често той търси помощта на другите хора? Ако ти си „азът“, т. е. великото и славното у човека, защо търсиш помощта на баща си и на майка си, както и помощта на своите приятели и близки? Щом казваш „аз съм“, направи нещо подобно на земята или на някоя слънчева система! Ти казваш аз съм и нищо не можеш да направиш. Някой казва: Знаете ли кой съм аз и какво мога да направя? Ти си едно аз, което нищо не може да направи. Това не трябва да ви обезсърчава. Човек трябва да започне с негативната страна на живота, за да разбере великите закони, които се съдържат в него. Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи. И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече, да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира. Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят. Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори. Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява, или да изгрява, без да залязва. Ще кажете: Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи? – Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти. Тия ангели, макар и да са работили по всичките правила на висшата математика, все пак са допуснали известни погрешки, които и до днес изправят. Наистина, те са работили с милиони години върху създаването на този свят, тъй щото грешките, които са допуснали, са съвсем малки. Например, когато слънцето се завърти сто милиона пъти около себе си, забелязва се само едно изключение. Същото нещо се забелязва и в движението на земята, както и в движението на човека: когато земята, както и човекът се завъртят сто милиона пъти около себе си, забелязва се едно изключение от правилния ход на тяхното движение. Великото и красивото се заключава именно в това изключение, понеже в него едновременно става повдигането и падането на човека.

„Слънцето не ще зайде веч“. Докато слънцето изгрява и залязва, дотогава всякога ще съществуват две възможности за ума: да се развива, да придобива известна интелигентност, след време да я загуби. Вземете, например, как човек постепенно се развива от дете до зряла възраст: най-ранната си възраст детето се развива по малко, после, колкото расте, то се развива все повече и повече и като дойде в средната си възраст, човек достига най-високата точка на своето развитие; и най-после, колкото повече преминава тази възраст и отива към старост, неговата интелигентност като че се губи някъде. И тогава, за такъв човек всички казват, че е оглупял нещо. Този стар човек не е оглупял, но енергията, която е причина за неговата интелигентност, се оттегля някъде.

Сега, всички вие се нуждаете от велика наука за разбиране на живота и на великите Божии закони, които царуват в този живот. Аз не говоря за законите, които хората са поставили, нито за религията, с която хората са установили известни обреди, форми, символи и т. н. Аз говоря за законите, които Бог е написал в сърцето на човека. Животът на сърцето представлява вътрешен живот, който иде от Бога. Животът на сърцето ние наричаме „живот на Любовта“, който живот има пряма връзка, прямо отношение със сърцето и с душата на човека. Освен живота на сърцето, има и друг живот, който е в прямо отношение с човешкия ум и с човешкия дух. Животът на ума и на сърцето, т. е. на духа и на душата, представляват един и същ живот, който обаче се поляризира в две различни направления. Такова е свойството и на самата материя. Щом духът от невидимия свят слезе на земята, материята веднага се поляризира в две противоположни направления, в две полушария: едното полушарие е животът на сърцето, а другото полушарие е животът на ума. Засега, както се проявява животът на земята, по-голямата деятелност се намира в северното полушарие, а за в бъдеще тя ще се премести в южното полушарие. Северното полушарие има връзка повече с човешкия ум, а южното полушарие има връзка повече с човешкото сърце.

И тъй, когато се говори за великия океан на живота, разбират се всички девствени сили, събрани в човешкото сърце. Те образуват разумния свят на чувствата, на любовта. Някои ще кажат: Достатъчно ни е да знаем, че слънцето изгрява и залязва. Ако можете да схванете в пълнота идеята какво нещо е изгрев и залез в живота, както и в природата, вие бихте разрешили много от противоречията, които съществуват във вашия живот; и ако проучите земята в нейните специални движения, както и колебанията и промените, които стават в северния полюс, вие бихте разрешили една важна задача и в своя живот, а именно: вие ще разберете, че такива колебания и промени стават и във вашия ум и щяхте да видите, че полюсът ви постоянно се мени. Например, как ще си обясните обстоятелството, че някога сте обичали някои хора, а сега не ги обичате? Това е много естествено. Този факт се обяснява по следния начин: Едно време вие сте били богат човек, хамбарите ви са били пълни с жито и сте имали възможност да посрещнете и нагостите всички хора, които са ви посещавали. Обаче, след години хамбарът ви се изпразва и вие вече нямате възможност да посрещате и угощавате гостите си. Сега, понеже честолюбието ви е голямо, вие не искате да се излагате пред тях и казвате: Аз не приемам гости. Ако пък имате смирение в душата си, вие ще кажете: Понеже хамбарът ми се изпразни, аз нямам с какво да угостя гостите си, затова не приемам никого. Обаче, при сегашното състояние на развитие, в което се намирате, изгревът на нашето слънце, както и неговите ранни часове се отнасят до човешкия живот. Денят е създаден за хората, а не за Бога. Денят е създаден за човешкия дух и затова на първо место трябва да се възпитава човешкият ум. Задачата на съвременния човек е да възпита първо своя ум и своите мисли, а после своето сърце и своите чувства.

„Слънцето не ще зайде веч“. Този стих се отнася до Божествения свят. Когато човек се свърже напълно с Бога, когато той повярва, че наистина е душа, която може да излиза и да влиза в тялото си, когато пожелае, а също така и когато той повярва, че може да разглобява и да сглобява тялото си, да го прави видимо и невидимо, както и Христос правеше това, той може вече да каже за себе си: Моето слънце не ще зайде веч. Когато поставиха тялото на Христа в гроба, Той го разглоби и когато отидоха да Го търсят, не Го намериха на мястото Му и казаха: Христос е възкръснал! Човек като Христа не може да лежи в гроба. По какво се отличавал Христос? Той се отличавал по абсолютната любов, която имал към Бога. Той всякога е бил готов да пренесе всички поругания и хули за Бога, макар че е знаел високото произхождение, което имал, както и науката, с която разполагал. Някои казват, че Христос се е учил някъде на земята. Не, Христос имал пробудено съзнание и затова Той е могъл да се учи направо от невидимия свят, както и от връзката си с Бога.

Следователно, първото нещо, което човек трябва да направи на земята, е да възстанови връзката си с Бога. Като направи връзка с Бога, той не трябва тук да спре, но след това, именно, му предстои работа – да учи. Някои религиозни хора казват: Щом човек е роден от Бога, той е учен вече, няма какво повече да учи. Казвам: Щом човек е роден от Бога, той трябва да учи повече, отколкото преди да е бил роден от Бога. Затова, именно, Бог е създал света, да се учат хората. Много религиозни хора казват: Ние не се нуждаем от ум, достатъчно е да имаме чисто сърце. Те мислят, че всичката наука излиза само от сърцето. Те мислят още, че целият живот се заключава само в живота на сърцето. И тогава те цитират стиха: „Многото знание възгордява“. С това те искат да кажат, че знанието възгордява човека, понеже излиза от ума. Следователно, щом многото знание възгордява човека, той не трябва да учи. Питам: Кое знание възгордява човека? Знание без любов възгордява, а знание с любов прави човека целомъдрен. Знание без любов произвежда зло, знание с любов произвежда добро. Днес човек се нуждае от знание повече отколкото всеки друг път, за да разбере връзката, която съществува между хората, както и връзката им с Бога. Някой ще каже: Любовта свързва хората. Не, днес доброто е единствената материална връзка, която свързва хората. Тъй щото, рече ли човек да прояви своята любов, преди всичко той трябва да признае доброто в себе си и във всички хора. Доброто е първата връзка между хората. Бог е поставил доброто като основа на живота. Щом е така, човек никога не трябва да казва за себе си, че не е добър. Каже ли, че не е добър, той отрича първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между душите на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята или на небето. Съзнае ли човек своята първа връзка, той може да извика от другия свят когото пожелае и да влезе в общение с него. По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята. Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия свят. Страхувате ли се от това, не се занимавайте с него! Разправят за Елифас Леви, добър, виден писател, който се занимавал с висшите духовни науки, че един ден пожелал да извика някой от древните Учители на Мъдростта, да му обясни едно кабалистическо изречение, което той не разбирал. За да се удостои за това посещение, той се приготовлявал цели 40 дни по разни кабалистически начини, с огън, с кадене и с вода, и най-после, когато бил готов, явява му се един от тия Учители, който го запитал: „Какво искаш от мене?“ Елифас Леви, като го видял, паднал на земята в безсъзнание. Като се събудил от това състояние, той си казал: Втори път не ще посмея да извикам един такъв Учител. Той дойде при мене, искаше да ми каже нещо, но аз не го разбрах, понеже заспах.

И сега, когато между съвременните хора се засягат такива въпроси, те казват: Отдалечени, отвлечени са тия въпроси, те не са за нас. Хората искат да се разглеждат въпроси, близки до техния живот и до тяхното разбиране. Казвам: Материалните блага, които съществуват на земята, са отражение на духовния свят или са резултат на любовта на някои близки нам души. Ако някой човек е щастлив на земята, то е защото той има близки приятели повече в невидимия свят, отколкото на земята. Например, когато някой виден цигулар свири на сцената, около него има десетина музи от невидимия свят, които му помагат. Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение! Да, отлично свири той, защото музи го вдъхновяват. Махнете тия музи от него и той ще се прояви като обикновен цигулар. Има ли нещо чудно в това? Когато вие нагорещите парче желязо от един килограм от 1 – 1000°, ще можете ли лесно да го дигнете? Вие не можете да го дигнете, докато не премахнете тази нова сила, вложена в него. Премахнете ли я и децата могат да дигат това парче желязо и да си играят с него. Следователно, колкото повече приятели от невидимия свят са заинтересувани от нашия живот, толкова по-голяма ще бъде и нашата интелигентност. Те са притоци към нашия живот, които влагат любовта си у нас. Те са звездите на нашето небе. Както големината на реката зависи от притоците, които се вливат в нея, така и нашата интелигентност зависи от любовта, която висшите същества вливат в нашия живот. Ръководещата душа пък, в която се вливат тия притоци от живот и от любов, тя е изгряващото слънце, което ни показва пътя към Бога. В душата на човека се включват и луната, и звездите, и всички небесни светила, които ние виждаме по небето. В това отношение човек представлява в миниатюр един велик свят. За този свят, именно, говори и Исайя.

И тъй, ако схващате живота по този начин, у вас ще се зароди силно желание да свържете вашия живот с живата природа и по този начин да разрешите правилно мъчнотиите, които срещате на пътя си. Ако разберете истинската Божествена наука, вие ще имате храна, каквато искате; ще имате правилно развит ум, какъвто искате и най-после ще имате правилно развито сърце, каквото желаете. От вас зависи всичко. Сега хората се молят на този, на онзи. Защо се молят едни на други? – Защото не се молят на Бога. Те считат за срам да се молят на Бога, а когато се молят едни на други, това не е срам. Никога в света не са се отправяли толкова много молби, както сега: Моля ви се най-учтиво, господин Министре! Или: Моля ви се най-учтиво, господин Директоре! Навсякъде се отправят заявления и просби. Всички съвременни хора и бедни, и богати, и учени и прости, са просяци. Синът и дъщерята отиват в странство да учат и един месец след заминаването си пишат на родителите си: Моля ви се, мамо и тате, изпратете ни толкова и толкова пари! Защо синът пише на баща си „моля ти се, татко“, а да не пише: Обични ми татко, толкова пъти си ми услужвал, винаги си бил готов да ми помогнеш, помогни ми и в този случай, имам нужда от малко пари. Нима синът, като е отишъл в странство да учи, трябва да пише на баща си толкова сухо? Той иска да покаже, че научил смятане, аритметика, всякакъв род уравнения и уравновесяване на сметките, та и в този случай гледа да се изрази по търговски начин. И като се върне от странство, синът поема сметките на баща си, но работите не вървят, както трябва. Тогава бащата казва: Синът ми ходи в странство, учи разни науки, но сметките не вървят, работите повече се забъркват.

„Слънцето не ще зайде веч“. Питам: Коя е причината, че вашето слънце постоянно изгрява и залязва? Щом вашето слънце постоянно изгрява и залязва, това показва, че вие сте на физическия свят, дето има пролет, лято, есен и зима, дето температурата постоянно се сменя. Щом знаете, че става смяна в температурата, вие трябва да вземете всички мерки, да се приготвите за студена, мразовита зима, когато температурата може да спадне и до 25 – 30° под нулата. В такъв случай вие трябва да имате дърва и въглища, трябва да имате дебели дрехи, за да издържате на външните условия. Ако пък вашето слънце изгрява и залязва само веднъж в живота ви, вие живеете в полюсите, т. е. в духовния свят, дето се изискват много знания. Ако нямате тия знания, вие ще се намерите в още по-големи затруднения, отколкото във физическия свят. В духовния свят има по-голям студ, отколкото във физическия. В това отношение студът представлява противодействие срещу лошите хора и лошите духове в духовния свят. И тъй, що е студът? – Енергия, която противодейства на лошите хора в света. Що е топлината? – Енергия, която дава живот на всички добри хора, за да работят. Значи, студът и топлината са две сили в природата, които са разпределили службите си между хората на земята, както и между духове в духовния свят. Има ли голям студ в света, това показва, че лошите хора са взели надмощие в живота. Има ли повече топлина, това показва, че добрите хора са взели надмощие в живота. Такова съвпадение се констатира и във всеобщата война: когато германците бяха съюзници с българите и с турците и взимаха надмощие във войната, времето всякога биваше студено; когато съглашението взимаше надмощие, времето всякога ставаше топло. Тези и ред други причини могат да повлияят на времето, да стане по-топло или по-студено. Когато съюзът взимаше надмощие, тогава се проявяваше електричество, което действа по права линия; когато съглашението взимаше надмощие, проявяваше се магнетизъм, който действа по криви линии. В електричеството, както и в магнетизма, действат две състояния: възходящо и низходящо.

„Слънцето не ще зайде веч“. Това подразбира чисто Божествения свят. Когато човек има просветен ум и чисто, благородно сърце, тогава той ще има не едно слънце, но две слънца и една луна. Един ден, когато нашата луна се запали и гори, както слънцето, което гори без да изгаря, ние ще имаме постоянна вътрешна светлина. Когато човешкият ум и човешкото сърце дойдат до абсолютно вътрешно съгласие, вътрешна хармония и се слеят в един живот, тогава в живота на човека ще настане такова положение, което се изразява със стиха: „Слънцето не ще зайде веч“. Велика задача предстои на човека, да изчисти ума си от всички странични мисли и сърцето си от всички странични чувства. Мнозина се запитват: Каква е нашата задача на земята? Сега вече може да им се отговори: Нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си. Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа. Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 живота и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля. Покрай тези животи има още много незабелязани. Ако някои религиозни хора слушат тия неща, ще кажат: Това учение е еретическо, не е по Бога. Чудно нещо! Да се казва на хората, че те се раждат и прераждат, не било по Бога, а да отиват на бойното поле да се бият и убиват, това е по Бога. При това, някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането. Казвам: На всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за онези, които имат очи и могат да виждат и за онези, които имат уши и могат да чуват. Преди всичко прераждането не е закон на материята. Да се облича човек, това е закон на материята, а да се преражда, това е закон на човешкия дух. Когато се казва, че човек един път само се ражда, това се отнася до Божествения свят, дето има само един дълъг ден, а когато казваме, че човек се преражда много пъти, ние разбираме материалния свят, дето могат да се реализират идеите, които Бог е вложил в човека.

Питам: Защо трябва да има противоречия в живота? Нали Господ царува навсякъде? Какво лошо има в това, че човек живее един дълъг ден, или 10,000 дена? Защо хората се плашат от прераждането? Защо този въпрос ги поставя в противоречия? Какъв смисъл има живота, който трае само един ден? Това е живот на еднодневката. При това, често ние срещаме случаи, когато някой човек се роди сутринта, живее до вечерта и умира. Каква култура може да има в такъв живот? Коя майка би желала да роди дете и след един ден то да умре? Кое е по-хубаво: детето да живее един ден или да живее 10,000 дена? Красиво е човек да живее 10,000 дена. Красотата на живота седи в дългия разумен живот. Някои от съвременните хора считат красивите, хубавите неща за лоши. И след това, като заключение на своите разбирания, тези хора считат прераждането за нещо страшно в техния живот. Прераждането е страшно, но за грешните хора, а за праведните то е благословение. Прераждането е икономия в природата. Защо някои хора не приемат прераждането? – Защото те не искат да изплащат дълговете си или най-малко не искат да ги признаят. Когато човек дойде на земята и признае прераждането, той трябва да се наеме с изплащане на всичките си дългове, които е направил в миналото. Като се роди, ще го кръстят с някакво име и ще му кажат: Слушай, ти си Иван еди-кой си, който имаш от миналото дългове, дето си ял и пил. Сега трябва да ги изплатиш. Днес много хора идват на земята инкогнито и казват: Аз не съм онзи Иван, на когото приписват тези дългове. – Да, ти не си старият Иван, със старите дрехи, но си същият онзи Иван със старите дела, със същия ум, със същото сърце и със същата воля. Аз пък в твоето лице познавам именно онзи Иван, който обичаше да си похапва и попийва. Ти обичаш ли да си похапваш и попийваш? – Обичам. – Значи, ти си същият Иван, когото аз познавам. Днес си се преродил на земята да си изплатиш старите дългове и да се научиш да живееш правилно – нови дългове да не правиш. Следователно, когато човек не приема прераждането, той прави това, защото интересите му го диктуват.

И тъй, когато се казва, че слънцето няма да зайде веч, ние подразбираме човешкия ум. Слънцето на човешкия живот е неговият ум, който постоянно трябва да свети. Ние не говорим за онзи илюзорен ум на луната, която постоянно се пълни и изпразва. Човек има два ума: умът на луната и умът на слънцето. Умът на луната постоянно са пълни и изпразва и нищо не донася на човека. Понякога луната е толкова красива, че хората се страхуват от нея. Когато българите сеят дини, например, те винаги се съобразяват със състоянието, в което се намира луната. Те не обичат да сеят дините, когато луната е съвсем пълна, защото са забелязали, че тогава те не узряват добре. Добре е да се сеят дините, когато луната е малко празна. Слънцето означава висшият човешки ум. Когато се казва, че слънцето не ще зайде, това подразбира висшият ум, който никога не залязва, той постоянно свети. Умът на слънцето подразбира култура, която никога не залязва и не изгрява, а постоянно свети и грее. Луната пък постоянно се празни и пълни. Учените астрономи знаят причините за изпразването и пълненето на луната.

Съвременните учени казват, че водата замръзвала при 0°. Какво става обикновено, когато телата замръзват? Всички тела при замръзване се свиват, т. е. намаляват обема си. Обаче водата прави изключение от това правило, а именно, водата при замръзване се разширява, като увеличава обема си. Това разширение учените обясняват с увеличение на междумолекулните й пространства. Питам: Как става това разширение на водата при замръзване, когато в науката е известно, че телата се разширяват само от топлина. Тогава защо водата се разширява именно при замръзване? В такъв случай аз казвам: В света не става никакво замръзване. Ще кажете: Как е възможно да не става никакво замръзване? Кажете ми тогава, в коя епоха на човешкия живот водата е замръзнала и до последната си капка? Това наричам аз истинско замръзване. Знае се положително, обаче, че и при най-големия студ водата е замръзвала най-много до дълбочина десет метра, но никога не е замръзвала изцяло, до дъно. Щом е така, това не може да се нарече замръзване в пълен смисъл на думата. Под думата „замръзване“ ние разбираме смърт. Когато едно тяло замръзва, ние разбираме, че то изгубва своя живот. Щом човек замръзне, той умира. Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всичко е свършено. Не, когато човек умира, свършват се само неговите безпокойствия, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той се намира пред реалността на живота и казва: Едно време, когато живях на земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслужава човек да се спира в своя път. Докато човек живее с илюзиите на живота, той мяза на пътник, който се е нагърбил с голяма, тежка раница, защото мисли, че дето отиде, няма да намери храна. Обаче, като пътува, той среща по пътя си ред ханчета, дето спира и намира всичко, което му е било нужно. Тогава той разбира, че не е трябвало да пълни раницата си с толкова много провизии. Ако продължава да носи тази тежка раница на гърба си, в заключение гърбът му ще се охлузи и той нищо няма да спечели. Казвате: Не трябва ли човек да мисли за утрешния ден? Та сега, именно, хората не мислят. Те мислят само върху това, как повече да напълнят раниците си, а всъщност трябва да се справят с въпроса, има ли ханчета по пътя, през който ще пътуват и ако има такива, да не носят тежка раница. Ако има спирки по пътя им, те трябва да вземат раница с най-насъщните си потреби и припаси, за да пътуват леко, спокойно, доволни от живота си. Сега, грешките, които съвременните хора правят, произтичат от факта, че тяхното слънце постоянно изгрява и залязва.

И тъй, кога залязва слънцето? – При въртенето на земята около слънцето. Когато земята се върти около оста си, настава светлина и тъмнина, които хората наричат ден и нощ. Като настане тъмнина, те правят своите изчисления. Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина? Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина? Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум. Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво. Такава постъпка е направена в тъмнина. Щом е така, тя не може да се разглежда като права постъпка. Ако учителят постави шесторка на този ученик, той ще се радва. Обаче, в действителния живот двойката твори. Когато професор или учител постави на своя ученик двойка, с това той иска да му каже: Ти не учиш, но си един от способните ученици, който може да работи. На неспособния си ученик учителят поставя шесторка, като число на илюзии, с което иска да каже: Турям ти шесторка, за да не се обезсърчиш. И ученикът се радва. Когато разумният учител оценява учениците си, той знае какво прави: на способния си ученик поставя двойка, защото иска да го изправи, да му посочи грешките и да го застави да учи, да работи; на неспособния си ученик поставя шесторка, да го насърчи да работи. Влязат ли и двамата ученици в живота, онзи, който в училището е получавал шесторки, той се отчайва и самоубива, защото не е разбрал дълбокия смисъл, който учителят е вложил в шесторките; онзи, който е получавал двойки, той се засилва и започва самостоятелно да работи, да решава трудните житейски задачи. Някой ученик се оплаква: Учителят ми не ме прецени, както трябва, той несправедливо ми тури двойка. Казвам: По-хубаво число от двойката няма. Светът се създаде от двойката. Всичко зависи от двойката. Има ли двойка в живота, всичко има; няма ли двойка в живота, нищо няма. Без двойка нищо не може да се направи. Селянинът впряга два вола, заедно да орат. Един ум и едно сърце правят две; един дух и една душа правят две. Ум, сърце, дух и душа, събрани заедно, правят четири. Това са два свята, събрани на едно място.

Често хората се натъкват на ред противоречия. Някой казва: Защо страданията идват все до моята глава? В този смисъл страданието е голяма двойка. Изобщо, двойката е число на противоречия. Със страданията Господ казва на човека: Ти си способен да разрешиш трудните задачи в своя живот. Човек може да разреши правилно своите задачи, когато слънцето на неговия живот никога не залязва. Залязва ли неговото слънце, той непременно ще направи поне една малка погрешка.

Казвам: При сегашната култура всеки трябва да самовъзпитава своя ум. Как може да се постигне това? Като се занимава човек с всичко, което той обича. Като изучавате митологията на старите гръцки богове, вие виждате, че хората са олицетворявали в тях разни човешки образи, със свойствени тям качества и достойнства. Евреите, например, са приемали, че съществуват 22 богове, както са имали и 22 букви в своята азбука. От тях 12 съставляват предверието на небето, а останалите - богове и богини, значи, между тях имало и жени, живеят на земята като хора, раждат се и прераждат се, имат синове и дъщери, спорят помежду си, при които спорове по-силните взимат надмощие над по-слабите и т. н. Такива са били понятията на старите хора за боговете, но това са детински схващания. Те показват, че човек, в своето първобитно развитие, е подигнал [издигнал?] своя близък в божество. Обаче, това са човешки божества. Под думата Бог ние разбираме разумното върховно начало, от което произтичат всички души и богове и на което не знаем същинското име. По естество и по строеж всички хора мязат на Бога. И когато хората се освободят от материята, с която днес са преплетени, ще видят, че във всеки човек има стремеж към добро, а същевременно и условия за постигане на доброто. Някой казва: Нямам условия. Защо нямаш условия? Защото не впрегнеш ума си на работа. Ти си способен за работа, но твоето честолюбие, твоята гордост не ти позволяват да работиш и ти казваш: Как ще отида да работя? Питам: Кой трябва да работи? Умният човек, именно, трябва да работи, а глупавият трябва да легне под сянката на някоя круша, да почива. Само глупавите хора трябва да бъдат богати, а умните хора трябва да бъдат сиромаси. В действителност е така. Сиромасите не носят раници на гърба си, а богатите носят. Какво разбирам под думата „сиромах“ човек [думите „сиромах човек“?]? Под думата сиромах човек [думите „сиромах човек“?] аз не разбирам сиромах по сърце и по ум. Питам: Способният лекар има ли нужда от пари? Способният музикант има ли нужда от пари? Способният скулптор има ли нужда от пари? Способният земеделец има ли нужда от пари? Да мисли човек, че парите му са необходимост в живота, това показва, че неговото слънце още изгрява и залязва. Когато казвам, че човек не се нуждае от пари, разбирам, че той е господар на парите, а не обратно. Парите не са господари на човека. Веднъж човек е създал парите, той не трябва да се безпокои за тях, дали има пари или няма. Всеки човек може да провери в себе си доколко мисълта за парите го е хипнотизирала. Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба си и нищо не намираш. Веднага ти се смутиш, изгубиш присъствието на духа и се сгушиш. Намериш ли пари в джоба си, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело да крачиш по пътя си. Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба си, гледаш по-скоро да излезеш навън. При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба си тази книжка от сто лева, ти си смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе. Изкуство е човек да влезе в гостилницата без пет пари, да се обърне свободно към гостилничаря и да му каже: Погледни ме в лицето и ми кажи, за колко можеш да ме кредитираш! Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: Сър, за колко лева можеш да ме кредитираш? Той го погледнал в лицето, намерил, че е честен човек и му казал: Отпущам ви кредит за шест хиляди шилинга. Англичанинът започнал да се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума. За толкова време му било дадено доверие. Има хора, на които веднага можеш да отпуснеш кредит до 20,000 лева, а има такива, на които никакво доверие не можеш да дадеш. Защо? – Понеже тези хора вътрешно не внушават никакво доверие, а външно си турят маска на благочестиви хора. Когато отивате при някого за някаква услуга, казвам: Хвърлете маската си и го попитайте за колко ви оценява и какво доверие ви определя. Някой казва: Ние не трябва да се отваряме много пред хората. До сега аз не съм срещал нито един отворен човек. Имали ли сте случай в живота си, да разтворите душата си пред някой човек и той да ви отговори със същото? Спомняте ли си случай в живота си, когато сте се разтваряли пред някой свой приятел и сте се разговаряли от душа, без да съжалявате за това, но да го считате за привилегия и благословение от Бога? Усещали ли сте благоуханието, което излиза от отворените души? Да се отвори една душа, подразбира се, същевременно и умът, и сърцето й да са отворени. Отвори ли човек душата си, неговото слънце само изгрява и никога не залязва.

Сега, като наблюдавам съвременните хора, намирам, че повечето от тях изпадат в големи дребнавости. Те са готови за нищо и никакво да развалят красивото и благородното в душата си. По този начин те изгубват Божественото в себе си. Най-малкото противоречие ги изкарва от релсите на техния живот. Всъщност, противоречията са дадени на хората като задачи за разрешение. Понякога поставят човека на противоречие, на изпит, с който искат да помогне той на някои души от задгробния живот. Значи, понякога страданията ни се дават с цел да помогнем на някои заминали души. Например, дохождат при тебе някои твои близки и те молят да кредитираш една сума от 20,000 лева за едно лице, което в дадения момент е силно притеснено. Ти правиш тази услуга не от доброто желание да услужиш на този нуждаещ се, но само да не откажеш на своите близки, които ходатайстват за него. Обаче, след време срокът за изплащане на полицата изтича и този беден човек не може да я изплати. Тогава тебе теглят под отговорност за това лице. В дадения случай ти носиш страданията, отговорността за тази душа, която сама не може да си изплати дълга. По същия начин всеки ден и вас ви заобикалят същества, които ви убеждават да вършите волята на Петко, на Стоян, на Драган, но не и волята Божия. Вие се подписвате на една, на друга полица, за които след време ще плащате. Затова казвам: Първо трябва да придобиете светъл ум и чисто, благородно сърце и като придобиете това богатство, да го употребите за благото на своите ближни.

И тъй, всички трябва да прочетете цялата 60 глава от книгата на пророк Исайя, за да разберете какво точно е искал да каже той с изречението: „Слънцето не ще зайде веч“. Дойде ли човек до това положение, той вече е намерил идеалния живот, за който неговата душа е копняла. В този смисъл всеки трябва да се стреми към знание, към добродетели, на които слънцето никога не ще зайде. Те носят мир и радост за човека. И тогава, като срещнете човек, когото считате за приятел, ще си зададете въпроса: Този човек, този приятел, който влиза в моята система, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако помрачи вашето слънце, дръжте го настрана; ако не го помрачи, приемете го за приятел. Като се жените, пак си задайте въпроса: Жената, която избирам за другарка в живота си, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако го помрачи, дръжте я настрана; ако не го помрачи, оженете се за нея. Ако искате да вземете пари назаем от някой банкер, пак се запитайте: Парите, които ще взема от този банкер, ще помрачат ли моето слънце или няма да го помрачат? Ако не го помрачат, вземете парите; ако го помрачат, и даром да ви дават, не ги взимайте. Влизате ли в някое религиозно общество, пак се запитайте: Ако вляза в това общество, то ще помрачи ли моето слънце, или няма да го помрачи? Ако го помрачи, не влизайте в него; ако не го помрачи, влезте. Ако искате да изучавате някаква наука, пак се запитайте: Тази наука ще помрачи или няма да помрачи моето слънце? Ако го помрачи, не я изучавайте; не го ли помрачи, изучавайте я.

Казвам: За в бъдеще ние ще изучаваме всички науки от ново гледище, от нова светлина. Тъй както изнасям фактите, мнозина мислят, че аз не ценя науката. Аз ценя науката, но я разглеждам от друго становище. Например, за мене понятието биолог е съвсем друго от това, което учените разбират. Според мене биологът трябва да разглежда как се е сформирал животът на земята, а не само как се е образувал животът на клетките. Преди да се заеме с изучаване живота и произхода на клетките, той трябва да е изучил всички разумни сили, които са създали малките центрове в живота. Когато някой изучава картините на един велик художник, преди всичко той трябва да се запознае със самия художник, а след това и с неговите картини. Той не може да има ясна представа за картините, ако не познава самия художник. Художникът струва много повече от своите картини. Той не се е вложил цял в картините. Тъй щото, когато изучаваме картините на някой художник, ние изучаваме само част, т. е. една фаза от живота на самия художник. Всички останали черти и качества от характера на художника остават скрити за нас. Когато изучаваме някоя картина, ние можем да схванем на лицето й или само благородство, или само любов, или само смирение, а всички останали добродетели ще липсват. В един и същ момент, на едно лице, ние не можем да намерим изразени всички добродетели. Всяка картина представлява само един момент от човека, а ние знаем, че човек се мени всеки момент. Добродетелите, които се крият в нашия ум и в нашето сърце, се изразяват всеки нов ден на лицето ни, вследствие на което човек представлява една интересна, но винаги незавършена книга. Човешкото лице е кинематограф, върху платното на който всеки момент се пише нещо ново. В очите, в устата, на страните, навсякъде по човешкото лице се пишат все нови и нови добродетели. Понякога устните на човека са червени, някога жълти, някога бледи, някога зелени и т. н. Какво показват тия промени на цветовете? Ония физиогномисти, които разбират дълбоките причини на тия промени, които разбират слънцето, луната и звездите, знаят, защо, например, цветът на лицето у някой човек е жълт, на друг – червен и т. н. Има един жълт цвят на лицето, подобен на този у светиите, но има един жълт цвят, който се дължи на разстройство на черния дроб у човека. Хора, които страдат от разстройство на черния дроб, от жълтеница, имат жълт цвят, но нито са мъдреци, нито светии. Обаче, приближите ли се към някой светия, от него излиза необикновено благоухание. Ако нашето слънце не залязва, това показва, че ние сме при такива условия, отдето можем да черпим великата мъдрост на живота. Можем ли да кажем, че нашето слънце не залязва, ние сме вече господари на своята съдба.

Какво се разбира под думата „съдба“? На латински език съдба значи fortuna. В латински език тази дума е в низходяща степен. Обаче, когато говорим за Божествената Правда, ние разбираме всички блага, които Бог е определил за душата. И когато цитираме стиха, че слънцето не ще зайде веч, ние разбираме именно тия блага, които Бог е определил за душата. За душите Бог е приготвил такива блага, каквито ние и не подозираме. Всичко това ще постигнем постепенно, а не изведнъж. Човек не може изведнъж да се пробуди, изведнъж да развие голяма вяра в себе си, че да прави чудеса пред хората. Малки постижения са необходими, но в малкото се крият големи сили и възможности. Христос е казал: „Ако имате вяра колкото синапово зрънце, вие бихте могли гори и планини да премествате“. За големите дела се изисква голяма вяра; за малките дела се изисква малка вяра. Следователно и вярата е на степени. Тя е свързана с човешката еволюция. Когато Христос казва, че с вяра могат и планини да се преместват, Той имал предвид малки планини.

И тъй, в живота на човека са необходими два полюса: на единия полюс е поставен човешкият ум, а на другия – човешкото сърце. Ако вие не можете да разберете вашия ум и вашето сърце, които са толкова близо до вас, как ще разберете вашия дух и вашата душа, които отстоят далеч от вас? Който изучава сърцето и ума си, той ще може да изучи и онези велики, мощни сили, които се крият в съзнанието му. Чрез съзнанието ние дохождаме до положение да разберем какво всъщност представляваме.

Казвам: При всяко положение на живота се запитвайте дали вашето слънце е залязло? Някои казват: Едно време имах голяма любов, но отиде вече, изгубих я. Мислите ли така, това показва, че вие се намирате в материалния свят, дето земята ви се е завъртяла около своята ос. За да не залязва вашето слънце, вие трябва да се повдигнете по-високо, да отидете на полюсите, а оттам и в още по-висока област.

Религия и наука са два важни фактора във вашия живот. Няма по-опасно положение за човека от това, да има религия без наука и наука без религия. Тези две положения внасят отрова в кръвта на човешкия организъм. Човек не може нито без религия, нито без наука. Истинската религия трябва да даде абсолютна свобода на човешкото сърце, да може то свободно да изказва своите чувства; истинската наука трябва да даде абсолютна свобода на човешкия ум, да може той свободно да изказва своите разбирания и схващания. Тъй щото, рече ли някой човек да изкаже своите разбирания по известен въпрос, той трябва да бъде свободен, да знае, че никой няма да го осмее, нито осъди. И детински да са неговите схващания, той не трябва да се стеснява. През тях е минал и най-напредналият светия или адепт. Всеки е бил дете, пеленаче в своите разбирания. Всеки е бил малко дете. Често малките деца запитват майка си отде е дошло малкото им братче или малкото им сестриче? Майката казва, че бабата го е донесла от реката. Вие ще кажете: Ние знаем отде ги носят бабите. Не, никой не знае отде бабите носят малките деца. Никой не знае как се ражда човек. Който се ражда, само той съзнава това нещо. Един американец ми казваше, че знае кога се е родил. Той казва: Моментът на моето раждане е този, когато за пръв път почувствах, че мога да мисля. Оттогава насетне моят ум се измени. Това значи раждане. Когато тялото на човека се сформира, той трябва да знае защо се е родил. Някой казва: Не знам защо съм се родил. Щом не знаеш защо си се родил, това показва, че ти още не си роден. Че си излязъл на бял свят, това показва, че майка ти само те е изнесла вън, но ти още не си роден. Майка ти още е бременна с тебе и след като се родиш, тогава тя ще каже: Олекна ми вече. Роди се най-после това дете. Новороденото дете трябва да има слънце, което никога да не залязва. Какви са качествата на бъдещите деца? Бъдещите деца трябва да носят на главите си слънца, които никога да не залязват, нито на земята, нито на небето.

Сега аз желая и вашите слънца никога да не залязват и да почувствате, че сте родени. Дойдете ли до това положение, вие ще почувствате в себе си вътрешна свобода. Само при това положение човек може да говори за религия и за наука. Знаете ли какво нещо е истинската религия? Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне ума си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички умове. Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне сърцето си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички души. Значи, човек е свързан едновременно с две връзки: в едната връзка действа Любовта, а в другата – Мъдростта. Свързан ли е човек с Любовта и с Мъдростта, той ще почувства, че в света действа великата Истина, в която Бог се проявява. Съзнае ли това, той ще направи всички усилия да се домогне до великото благо на живота, дето слънцето никога не залязва.

Беседа от Учителя, държана на 27 февруари, 1927 г. в гр. София.

• ) Исайя 60:20