Разлика между версии на „Избавената душа“

Текуща версия към 10:35, 19 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1926 г.

Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)

25. Избавената душа

Беседа, държана от Учителя на 2 май 1926 г., Великден, в гр. София.

Темата на днешната ми беседа ще бъде избавената душа. Тъй бих я озаглавил на съвременен език. Преди повече от три хиляди години Бог казал на Мойсей: Аз съм Бог ваш. Евреите разбраха,че Бог е Бог само на евреите. Преди 2 000 години пък апостол Павел е казал: Бог, който говори нам в миналото по много начини, последните дни говори нам чрез своя син. Човек за да може да разбере Божията мисъл, трябва да има един толкова широк ум, колкото е широка цялата Вселена и толкова широко сърце, колкото е просторен Божествения свят.

Съвременните верующи хора се ограничават в дребни работи, т.е. те се ограничават в една църква, в една малка държава, в своята къща и считат тия неща за святи. Зданията не могат да бъдат святи, тялото не може да бъде свято, шишето не може да бъде свято, лампата не може да бъде свята. Лампата свети, но всъщност кое свети – друго нещо свети в нея. Щом престане туй, което свети и стъклото вече не свети. А святите неща винаги означават нещо, което свети. Съвременните хора са в заблуждение, като считат костите на светията за святи. Чудни са хората, когато вярват в костите на умрелия светия, а не вярват в живия. Докато Христос живееше на Земята, гониха го, какво ли не правиха с него, а когато умря, започнаха да му пеят песни, да го наричат Син Божий. Докато беше на Земята, спориха дали е Син Божий или не. И до сега даже спорят по това. Но, благодарение, че не сме само ние верующите хора на Земята. Ние мислим, че тук на Земята представляваме нещо велико и отделно от другите хора. Не е така. Цялата Вселена, която Бог е направил е пълна със същества, които стоят много по-високо от нас. Те са много по-добре организирани от нас и по сърце, и по ум, и по дух, и по душа, та ако речем да се сравняваме с тях ще приличаме на съвременните бръмбазъци. Когато един човек на Земята почне да разсъждава, то значи, че той е един бръмбазък, нищо повече. Ако някой би отрекъл тази истина, че хората приличат на бръмбазъци, аз ще му докажа. Вижте, цялата Земя е покрита с гробища, цялата Земя е място на смърт. Навсякъде спорове, недоразумения, смърт. Цялата Земя е обляна само със сълзи и кръв. И всички тия хора, наречени бръмбазъци, се делят на православни, на протестанти, на католици и tuti puanti. Има православни на Земята, но кой човек може да се нарече православен? Православен е този, в сърцето на когото живее Божията любов, в ума на когото преодолява Божията светлина без никаква тъмнина. Православен е този, душата на когото истината владее и навсякъде е свободен. Той не се управлява от закони писани от хората, но се управлява от един велик неизменен закон написан в неговата душа. Такъв човек право слави Бога. Ако вземете този смисъл на думата православие, това го разбирам, но ако някой мисли, че е православен само за това, че може да прочете Веруюто, така всеки може да бъде православен. Ние съвременните хора, приличаме на онзи стар философ Талес, който си задал задача да намери от какво е направен света. Той толкова се задълбочил в идеята си, че слугинята му го считала за смахнат човек, та постоянно ходела подире му да не би да стане нещо с него. Един ден, като ходела подир него, той паднал в един кладенец. Слугинята отишла подире му и му казала: ето на, с твоята захласнатост ти падна в кладенеца. Той отдолу й казал: намерих, че светът е направен от вода. В търсенето на своята идея, той не мислел нищо друго. И това, че паднал в кладенеца не му обърнало внимание. Само една идея го занимавала. Слугинята му отгоре говори едно, а той отдолу й казва друго.

Та казвам: какво трябва да разбираме когато Бог казва “аз съм във вас”? Писанието казва: Бог е любов. Ако е истина, че Бог е любов и ние казваме, че Бог е Бог наш, туй казва, че любовта, трябва да изпълни душата ни. В друг стих се казва: Бог е Бог наш, а ние знаем, че Бог е светлина, Бог е мъдрост. Следователно, тази Мъдрост, тази Светлина трябва да бъде в нашата душа. По какво се отличава мъдрият човек? Ако всички хора станеха мъдри, в света нямаше да има спорове. Ако пък се явяха някои спорове, лесно щяха да се разрешат. По какво се познава любовта? Едно качество има любовта, а именно: където има любов има изобилие. Където няма любов, има сиромашия, ограничение и смърт. Значи, когато ние умираме, когато страдаме и се отдалечаваме от Бога и ни нападне сиромашия, това е признак на безлюбие. Казва се в Стария завет: когато вие ме любите, аз ще ви изпращам и ранния си дъжд навреме и късния си дъжд навреме. Тогава и добитъкът ви ще бъде добър. Всичко ще бъде в изобилие. Жито ще има изобилно. Не ме ли любите, ще има беднотия.

Сега съвременният свят казва: да правим икономия. Добре, да правим икономия, но кой прави икономия? Бедният. Богатият прави ли икономия? Кое ще разреши въпроса? Икономията ли ще разреши въпроса или изобилието? Един съвременен богаташ, който имал всяка година по няколко милиона разходи, търсел начин кои пера да съкрати през годината, но все не могъл да ги намери. Когато обаче изгубил 10 милиона от своето богатство, веднага съкратил своите разходи с 10 хиляди лева годишно. Защо? Защото нямал откъде да харчи.

Сега всички спорят и разискват върху въпроса да не крадем. Аз не бих поставил въпроса тъй, да не се краде. В света има закон, който казва: да не се крадат пари, да не се краде хляб, да не се крадат плодове, но криво турят въпроса там. Според мен, няма нищо в това, че някой откраднал 10,20 или 100 хиляди лева. Въпросът не е в парите, но в лъжата. Внесеш ли лъжата, кражбата е узаконена. Не казваш ли истината, лъжеш ли, узаконена е лъжата. А в света няма по-голяма отрова от лъжата. И ако вие искате да проверите един закон решете в себе си да говорите истината, не пред хората, но в съзнанието си. Съзнанието ви винаги трябва да бъде будно, никога да не си позволите да кажете една лъжа. Направете този опит за един месец и вижте, каква промяна ще стане във вашия душевен живот. Ще видите, как Небето ще почне да гледа на вас. Сега вие чакате да дойде Христос. Там, където има лъжа, Христовият крак няма да стъпи - туй да знаете! Там, където има лъжа, Христовата светлина няма да влезе - туй да знаете! Там, където има лъжа Христовата свобода няма да дойде - туй да знаете! Защо? Защото и да дойде свободата, няма да ви ползва.

Ако ви се даде свобода, вие ще приличате на онази жаба, която дошла при една кокошка и й казала: хвани ме, прибери ме при себе си, аз искам да стана страж на твоите пилци, да ги пазя. Свържи ме за крака на едно от твоите пиленца, че като ме дръпва то, няма да ходя във водата. И така станало. Кокошката свързала жабата за крака на едно от своите пиленца, но дошъл един сокол, хванал пиленцето, хванал и жабата. Задигнал пиленцето, задигнал и стражата. Така и ние, съвременните хора, казваме на другите хора греха, изобличаваме ги. Казваме за тях: чакай, да не би да дойде дяволът да ги вземе! Да, като дойде дяволът, и тях взима, и тебе задига. Този дявол, с когото хората се борят не е вчерашен. Едно нещо има, с което можеш да победим дявола. То е да не говорим лъжа, абсолютно никаква лъжа! И само онзи, който не лъже и който има вяра, той ще бъде силен човек.

Съвременните хора си поставят някаква религия и казват, че религията е необходима за човека, докато се усъвършенства, докато се пречисти, докато повярва в този, или онзи светия, и като се минат хиляди години, тогава ще станат добри и святи хора. Проучете, обаче историята на великите хора и ще видите, че те са започнали с това правило - без никаква лъжа! И когато лъжата изчезне от нас или я извадим вън, ние ще усетим вътрешна свобода, а умът ни ще почне да работи по-добре. Сега, когато ние говорим за истината, ние разбираме съвременната истинска наука. Лъжата, това е заблуждение, а истината, това е една велика божия наука. И Бог създаде света, за да познаем неговата истина, която носи великата свобода на душата. Следователно, истината и лъжата са две неща несъвместими. Истината носи красота в себе си, носи богатство в себе си, носи сила в себе си, носи знание в себе си, носи мощ в себе си, носи безсмъртие, носи всички блага в света. Тя обема целокупния живот. Аз засягам този въпрос, защото някои казват, че истината не е за Земята. Да, ние живеем на Земята, но истината е за вашите души. Ние можем да искаме истината, можем да търсим истината и можем да живеем с нея.

Ние, съвременните хора, мислим, че лошите хора на Земята са повече, отколкото добрите. Не е вярно. В света има само един лош човек и трима добри - това е математическа пропорция: един лош човек се пада на трима добри. В света има само един, който мрази, а трима, които любят. И затова злото в себе си остава всякога безплодно. Злото е осъдено на вечно безплодие. И когато Писанието казва, че грешните хора ще се изтрият от лицето на Земята, това подразбира, че всички безплодни неща ще изчезнат от Земята. Защо? Защото те се изтриват. И онези от вас, които сте стари, то е по причина на това, че не вярваме в истината, а вярваме в лъжата. Мислите, че без лъжа не може. И казвате: поне една бяла лъжа не може ли? Питайте, коя и да е жена, на колко години е, тя ще ви каже: не зная, баща ми не е записал точно годините ми. Попитайте един депутат, на колко е години, той ще каже: аз съм на повече от 33 години, защо? Защото ако каже, че е на 29 години, ще го изхвърлят от Камарата. Питайте онова младо момиче, което иска да се жени, на колко години е? То ще каже, че е на 21 години. Няма да ви каже, че е на 15 или 16 години, защото иска да се жени. Това число от 33 години нагоре е опасно за жените. Това са психологически, вътрешни настроения у човека.

Сега, човек иска да разбере живота си. Той иска да живее щастливо на Земята. Някои разбират религията като една външна форма, но аз не я разглеждам като едно външно проявление. Религията не може да съществува на физическия свят, тя не може да се вложи в църквата. Ако мислите, че зданието, църквата, свещениците съставляват религията, вие сте на крив път. Не, всичко това е външно проявление на религията. Религията е отношение на душата към Бога. Тя е един избор на душата, която слиза отгоре. Религията е отношение на човека към неговата същина, тя е отношение на човека към Бога. Тя не е нещо, което хората могат да създават. Никой човек в света не може да те направи религиозен. Следователно, каквото е избрала всяка душа отгоре, това и проявява. Баща ти и майка ти могат да бъдат много религиозни хора, но ти си свободен да се проявиш какъвто си. Религията е акт на човешката душа. Тя се проявява така, според както се ражда. Някой казва: аз съм добър човек. Добрият човек при всички условия си остава добър. Нищо не е в състояние да измени неговите условия. Заблуждение е, когато мислят за човека, че условията могат да го изменят. Човек сам може да измени себе си. Някой път си казвате: искаме да опитаме лъжата. Може да я опитате. Някой път си казвате: искаме да опитаме омразата. Може да я опитате. На човека е позволено да опита всичко. Но щом опита, всяко нещо си има свои последствия. Следователно, правата философия на живота е следната: не съжалявайте за погрешките, които сте направили, но ги изправете! Да изправи човек една своя погрешка, в това има велика сила. Че ако нямате препятствия в живота, къде ще покаже вашата сила! Ако допуснем, че всичко работи за вас, от какво ще се ползвате вие? Няма да се ползвате от нищо. Тъй щото Божията сила седи в изпълнението на великия Божи закон, който работи в душата ни. Само така ще придобием Божествено знание. Божественото знание седи в това, да се опознаят хората на Земята.

Питам ви: вие, които живеете на Земята, познавате ли се? Не се познавате. Аз често виждам в домовете бащи и майки, които не познават своята дъщеря. Хокат я, викат й, обвиняват я в едно или друго, карат я да стане слугиня някъде, но ще се намери някой външен човек, който да я оцени. Баща ти и майка ти не те познават, но този външен човек те познава. Той те люби. Не ви ли познава един човек, той не може да ви люби. Познава ли ви, той ви люби. Казва се в Писанието: това е живот вечен, да позная тебе Единнаго истиннаго Бога. Казва се по нататък: онези, които Бог познава живеят, а онези, които Бог не познава умират. Значи, живот има и в непознаването. И като умира човек пак живее. Нима мислите,че болният човек не живее? Живее, но всяка вечер най-малко 500 пъти ще си прибере краката, ще ги разпусне, ще се обръща на една, на друга страна, измъчва се. Това живот ли е? Ако една грешна душа влезе в задгробния живот и си припомни своите престъпления едно след друго, питам: какъв живот има в тия мъчения? Това е живот само на мъчения. Когато говорим за живота на любовта, това е животът без никаква лъжа.

Сега като ме слушате, аз бих желал да има поне един човек свободен от лъжата. Не зная, може да има някой от вас, който да е свободен от лъжата. Аз бих се радвал на това, но нека турим днешния Великден като ден на ново начало, от което да живеем без лъжа. Да направим този опит до идната година. Днешният Великден да бъде Великден без лъжа. Великден с какво? С любов към истината. Дойде ти някоя мъчнотия, спри се в съзнанието си. Не изучавай какво казват философите, дали има задгробен живот или не. Ти сам можеш да провериш дали има или няма задгробен живот. Не питай дали твоето съзнание е свързано със съзнанието на Бога. Ти сам можеш да провериш, дали твоето съзнание е свързано със съзнанието на Бога. Някой от вас е болен. Сам може да провери дали може да оздравее или не. Вие сами може да намерите какъв е лекът за вашата болка и дали има лек или не? Имате някаква мъчнотия в душата си. Сами можете да проверите, дали можете да я премахнете или не. Как? Ако вие положите днешния Великден като ден на истината. Ама вие ще ми кажете сега: каква полза от това, човек да говори истината? Засега човек като търгува с хората, все трябва да замотае малко работата. Аз не казвам за замотаване. Вие като продавате вашите портокали, можете да ги опаковате в хартия, но вътре те трябва да са здрави. Идеите ви вътре трябва да са здрави. И ако давате скритом, ако давате по Господа, повече давайте. В истината всякога трябва да има едно вътрешно изобилие, да се познае, че вършим всичко заради Божията любов. Съзнанието ни всякога трябва да бъде будно и да поставим като вътрешно начало на своите постъпки мисълта, че вършим всичко заради Бога. С това да бъде заето винаги нашето съзнание.

И онези от вас, които изучават закона на любовта трябва да знаят, че този закон е несъвместим с любовта на съвременното човечество. Казва апостол Павел, че Бог от древността е говорил чрез пророците на хората, но те не вярваха. После им говори чрез своя Син и те пак не вярваха, имаше едно разколебаване. Сега Бог иде да говори на хората по друг начин. На съвременните хора Бог ще говори чрез истината. Истината, това е най-високия връх, който ще бъде видян от всички. Законът за истината е следния: онзи, който ще я възприеме възкръсва, а онзи, който не я възприема умира. В Писанието се казва: Бог говори на хората чрез своя Син. Защо именно чрез своя Син, а не чрез другиго? Задавали ли сте си въпроса, защо бащите и майките искат да имат деца? Най-първо вие живеете сами, но след това искате да имате син или дъщеря. Това е един много дълбок въпрос. Синът, това са новите условия на живота. Това са условията, при които душата може да живее. В Сина е скрит вечният живот. Там е скрита младостта. Там е скрит Божествения живот. Затова всяка майка иска да роди един син, да роди Божественото. Какво означава Синът? Това е най-великото в човешката душа,а хората, които не разбират този закон, са го изопачили и казват: да родя едно дете, та да се забавлявам. Но когато майката роди един син, тя ще бъде свързана с вечните условия на живота. Когато се раждат братята и сестрите, това са двете страни на вечната, великата истина. И когато майката каже, че има син, тя всякога в душата си трябва да разбира Божественото. И сега се казва, че синът ще я спаси. Да, Божественото спасява. И когато ражда сина си, бащата ли е по-голям или синът? Майката, която ражда дъщерята, майката ли е по-голяма или дъщерята? Това са човешките разсъждения.

Следователно, когато ние кажем, че сме чеда Божии или деца Божии, подразбираме, че вечното или Божественото е вече вложено в нас и ние представляваме този Божествен елемент. Божественото в света има за цел да уподоби всичко на себе си. Казвам: само в Божественото се крие истинското знание. Знанието е потребно за всички. По какво се отличава добрият човек? Съвременната наука е достигнала до известни задачи, до известни данни по този въпрос. Добрият човек се отличава по известни белези. Той има особен строеж. Любещият човек има особен строеж. Човекът на мъдростта има особен строеж. Човекът на истината също така има особен строеж. Не само това, но те се различават и по ръцете си и по очите си и т.н. Ако аз подложа кожата на един добър човек под моя микроскоп, който увеличава 3 000 пъти, кожата му коренно ще се различава от кожата на един престъпник, а именно по геометрическата си форма, по множеството на клетките си, по множеството на порите и т.н. Кожата на добрия човек има повече пори, повече клетки отколкото кожата на престъпника. Нервната система на добрия човек има повече разклонения, повече образувания и е от по-фина материя. В лошия човек нервната система е първообразна и с по-малко разклонения. Същото е с артериалната и с венозната система. Същото е и с гънките на неговата мозъчна система. В мозъка на добрия човек има повече клетки, отколкото у лошия. Пръстите на лошия човек са съвсем отънели. Той не е тъй чувствителен, както добрия. В клетките на неговия език, на неговия нос също става известно отъпяване. Той не вижда нещата надалеч. Вижда само близките работи. Неговият ум е затъпен. Той не вижда далечните неща. Ето защо под думата добър човек или човек на истината, или човек на мъдростта, или човек на любовта разбирам хора със съвсем друг строеж от този на обикновения човек. На такива хора и носът е другояче устроен. Аз не говоря само за външната форма, но подразбирам съвършенството на носа. Ако отрежем носа на един такъв човек и го претеглим, специфичната му тежест се отличава от този в обикновения човек. Носът на един лош човек тежи най-малко с 25 грама повече от носа на добрия човек. Ръката на лошия човек от лакътя надолу е два пъти повече, отколкото ръката на един добър човек, но ръката на добрия човек по сила е много по-силна, отколкото ръката и на най-силния пехливанин. Ако един добър човек хване в ръката си и най-силния пехливанин, който може да спре с ръката си един кон, ще може да го вдигне във въздуха. Някои от вас може да се чудят на тия неща и да мислят, че това са приказки от 1 001 нощ.

Преди 15 години в Америка имаше една млада, много красива и добра мома, в ръката на която се развиваше особена сила и затова учените правеха с нея много научни опити. Например, 8 души мъже държаха в ръцете се едно дърво и тя като поставяше ръката си отгоре движеше това дърво. Те не можеха да го задържат. После те вземаха това дърво и го притискаха здраво в едно менгеме, но тя и от там свободно го движеше. Не е само този случай. Ще дойде време, когато всеки ще почувства добрите хора в света. Има ги вече. И когато тия добри хора дойдат в едно такова голямо събрание като нашето, достатъчно е само да махнат с ръката си, за да повалят всички на земята. А сега съвременните хора мислят, че добрите хора са баби в света, че те са първите глупци, които търсят неща извън света. Не, не е така. Ние разбираме тия закони. Ние разбираме защо съвременния свят е така устроен. Ние разбираме защо има съдии. Ние разбираме защо един народ се е организирал. Ние разбираме защо човечеството се стреми към знанието, защо се стреми към мъдростта, към истината и към любовта. Ние разбираме вътрешния смисъл на живота. Кои ние? Когато говорим ние, разбирам всички онези хора, които схващат живота по този начин.

И тъй, този велик живот е за всички. Ние не изолираме никого от живота. Всеки човек сам може да се изолира. Хората се изолират по следната причина. Те мислят, че като се откажат от Бога, като станат лоши, тогава ще бъдат свободни. Запитват някого: ти дъновист ли си? Няма да казваш дали си дъновист или не, но ще кажеш: аз вярвам в Божията любов, аз вярвам в Божията мъдрост, аз вярвам в Божията истина. Понеже всички хора са братя, затова аз вярвам във всеки човек, който говори или проповядва за Бога. Ще кажете: ама това е заблуждение. А, заблуждение! Този човек е в заблуждение, а ти знаеш истината. Питам: ако стопите днес всички хора, ще направите ли от тях един Христос? Може да направите тялото на Христа, но в него няма да има ума Христов, няма да има сърцето Христово. От това гледище съвременните хора са автомати, съвременните хора са страхливци. На кого слугуват те? И когато се говори истината, някои ще кажат: закон има в това! Не, никакъв закон няма за истината в света. Тя сама е закон. Всички закони са обосновани на истината. Всички закони съществуват по причина на великата истина. Ако ти отнемеш истината, законите вече не съществуват. Те са израз на Истината. Истината се отличава по това, че тя не строи, но като влезе в един дом, ще го направи щастлив. Тя ще направи майката любяща, защото Любовта сама себе си не може да люби. Любовта може да възлюби Истината. Някой казва: направи ме да любя! Аз ще ти кажа как можеш да любиш. Иди при Истината и тя ще те научи как да любиш. Идете при Истината, възлюбете я и тя ще ви покаже как да любите. Като я възлюбите, вие ще приличате на един вечен извор, на една велика река, която през каквито и местности да минава, все ще ги пои. Ще бъде едно велико благословение за тях. Питам тогава: изворите, които текат мътни ли са? Всички извори са бистри. Всички реки, които текат бистри ли са? Ти можеш да познаеш колко е дълга една река по следното: колкото е по-мътна, толкова е по-дълга и колкото е по-бистра, толкова е по-къса. Като срещна един човек, който обича да лъже, аз казвам: дълго време е минало, откак този човек е излязъл от Бога, т.е. от извора си. А като срещна един човек, който всякога говори истината, аз казвам: този човек скоро е излязъл от извора си. Съберат се майката и бащата днес и казват на сина си: синко, ти няма да бъдеш тъй глупав и да казват истината. Ще замотаваш работите по малко. Не, тази година ще турим в живота си началото - без лъжа!

Да говорим истината, не значи всякога да говорим с думи. Щом те видя, това значи, че аз ти говоря вече. Защото светлината се изявява с думи. Представете си, че аз ви видя! Как ще изразя това, че съм ви видял? Нали чрез езика на истината? Ами ако аз чуя, че ти говориш, как ще оповестя това на света? Нали чрез музиката? Чрез очите и чрез говора се изразява знанието. А когато човек слуша, той трябва да пее. И когато някой ме пита: ти чу ли еди кого си? Като отговор аз ще му запея най-хубавата ария. И когато някой ме запита: ти видял ли си еди кого си, като отговор аз ще му цитирам един от най-хубавите стихове от философията на някой виден философ от древността. Това значи, че съм видял или че съм чул. И ако някой ме запита: ти помириса ли хубавото в живата природа, аз ще му кажа: я ми опечи една хубава баница! Следователно, помирисването в живота може да се изяви чрез яденето, значи по обратен път.

И тъй, знанието се изразява чрез говора, слушането чрез музиката, а процеса на помирисването чрез яденето. Ние сега изучаваме първия закон, съвършенството на яденето. И ако ме питат, защо хората ядат, аз ще им кажа: хората ядат, защото изучават великата наука на обонянието. В стомаха при този случай се държат отлични речи. Най-голямото угощение е в стомаха. Там присъстват около 10 милиона клетки. Там има голяма трапезария с много поканени гости, със своите вилици и лъжици, ядене и пиене, пеене има в тази велика трапезария. На това угощение присъстват графове, князе, царе, барони, но и свещеници има там. Държат се похвални речи. Всички говорят за великия готвач, който е сготвил хубавото ядене. И всички казват: отличен е този готвач!

Та казвам: ние сме дошли до положението да изучаваме обонянието.

Казва се в Писанието, че Бог е вдъхнал дихание в носа на човека и той станал жива душа. И му казал после Господ: ще ядеш и ще опиташ всичко в света. До там сме дошли днес. В света иде едно друго Писание, според което Господ ще създаде новия тип човек. Бог ще му вдъхне дихание чрез ушите и този човек ще се научи да пее. И най-после ще дойде епоха, през която ще създаде най-новия човек и тогава Бог ще му вдъхне дихание през очите. И този човек ще говори най-сладките и най-разумните слова. Сега Господ ще вдъхне дихание на хората през ушите. Затова те трябва да се научат да пеят. Всички хора трябва да се научат да пеят. Затова именно аз говоря за музиката. Всеки човек, на когото гласа хъхри, той не може да влезе в Царството божие. Човек, който не пее това не говори добре за него. Аз не говоря за старата култура, но говоря за новата култура, в която пеенето е необходимо. Лягате ли, ставате ли, идеята за пеенето трябва да се втълпява в ума ви. Вие трябва да се приготовлявате за певци, не като онези европейски певци, които пеят само за пред сцената. Вие трябва да се приготовлявате за един концерт пред ангелите. Те да ви харесат. Някои казват: аз съм добър човек! Казвам: изпей ми една песен, да ти кажа какъв си! По пеенето ти ще позная дали си добър човек или не? Той казва: гласът ми е малко развален. Казвам: да, разбирам. Вижте онези, груби хора, убийците, престъпниците, песента изчезна в тях. Ръцете им се скъсяват, изобщо в тях става едно израждане. В човек, който е убил десетина души, всякаква песен изчезва. Когато змията направи най-голямото престъпление, ръцете й изчезнаха и краката й се изгубиха. Тя скри краката си и така, без ръце и без крака можа да влезе в рая. Ужасно нещо е, когато човек започне да лъже! Всички негови чувства, всички негови способности започват да се атрофират. Лицето му обрасва с косми. Брадата му ляга назад, а носът му става къс. Челото му малко, ушите му стават също малки, очите му изпъкват навън, докато най-после този човек съвсем се превръща в животно. Туй наричаме закон за израждане. Когато човекът върви по закона на самоусъвършенстването, челото му става голямо и широко, брадата се издава напред, ушите се оформят. Всичко това са външни признаци, външни промени, които стават в човека. Но, ако погледнете на онези промени, които стават в човешкия мозък, които стават в стомаха, както и в самите мускули, когато човек се самоусъвършенства, вие ще имате ясна представа за великия човешки организъм. Туй наричам аз дело на живата природа.

Ако ние можем да проектираме на платно човешкия организъм в своето развитие, щяхме да имаме една велика картина. Щяхме да видим нещо много красиво. Ако можем да разгледаме човешкия мозък в неговото развитие, щяхме да имаме една от най-великите картини. Ако можем да проектираме човешкото око в процеса на неговото развитие, тъй както то схваща светлината, щяхме да имаме една от най-красивите прояви в живота. И ако можем да видим човешкия гръклян или човешкия ларинкс, тъй както се проявява, щяхме да видим какво велико нещо се крие в неговите клетки, които са изпълнени от идеята да пеят. Това не се постига само с упражнения. Това се дължи и на онзи велик певец, който е изпълнен от идеята да пее. Той като владее законите, чрез своята мисъл внушава на всички тия клетки да пеят. И тези клетки като разумни същества от своя страна казват: добре, и ние ще пеем заедно с тебе. И когато клетките на този човек започнат да пеят, всичко излиза много хубаво. Тия клетки ни учат да пеем. Аз ги наричам малките Божествени слуги. Някой казва: аз слушам пеенето. Не, Господ туря тия малки душички на пеенето да те учат. Те са специалисти, затова те ще те научат, как да пееш и как да слушаш. Клетките на окото по същия начин ще те научат как да гледаш.

Ние съвременните хора мислим, че ние сме, които мислим, че ние сме, които пеем, че ние сме, които слушаме. Не, не е така. Ние още сме деца, които имаме голямо мнение за себе си, но всъщност малко знаем. Че сме деца, вижте на какво приличаме като се родим. Майката трябва най-малко три години наред да мие, да разтрива детето си докато го събуди. Тя трябва поне до двадесет и първата му годишна възраст да го разтърсва. И майката го разтърсва и учителите го разтърсват, а след това и обществото, докато най-после стане човек готов за работа да напише някоя книга, да свърши някоя по-важна работа. Като дойде до старини, започва да се оплаква, че силите му го напускат, че мозъкът му почнал да отслабва. Не е така. Къде остана ученият човек? От новото гледище ученият човек всякога е учен. Той знае своето минало, знае своето бъдеще, а учи своето настояще, понеже настоящето е у Бога. Следователно, ние, съвременните хора изучаваме настоящия живот, както и това, което можем да направим през този живот. От Божествено гледище най-важният живот е днешният, а от човешко гледище бъдещия живот.

И тъй, казвам: спасената душа или избавената душа е тази, която трябва да има свобода. Това, което ви говоря е, че вие трябва да имате основа. Вие имате вече поставена една Божествена основа, а сега ви давам начин, как трябва да градите. Който няма основа, нека тури за основа истината и върху тази основа да гради. На онези от вас, които искат да станат ясновидци, да виждат право, казвам днес: престанете да лъжете и да се лъжете! Никаква друга философия! А това дали ще можете или не, дали обществото е готово или не, оставете този въпрос настрана. Ние не живеем за обществото, ние живеем за Бога. Казвате: дали мога да направя това нещо или не мога? Чудни сте вие! Ако една мома може да напусне бащиния си дом и да тръгне подир един нехранимайко, защо вие да не можете да направите това заради Бога? Гледам някой религиозен човек говори за Бога, а като го турят на един изпит цял се разтреперва. От къде е влязъл страхът у хората? Страхът е турен само като препятствие, да се опита вашия характер, да видите до колко сте силни. Без страх в света не може. Бог е вложил в страха една сила и ти трябва да хванеш страха, за да извадиш тази сила от него за своето самоусъвършенстване. Страхът ще ходи с тебе, но ти няма да се страхуваш. В омразата също така Бог е вложил една сила, която ти трябва да използваш. Затова и омразата ще ходи с тебе, но ти няма да мразиш. И в лъжата също така има едно богатство, една сила, която е потребна. Ти ще използваш лъжата, без да лъжеш, само ще използваш нейната сила. Следователно, ако лъжата те побеждава и взема от тебе нещо, ти губиш. Ако пък ти вземеш от нея, печелиш. Кажете ми сега: кое е по-хубаво, търговецът да дава или да взема? Да взема, разбира се. Кое е по-хубаво за ученика, да придобива знания или да дава? Да придобива. Кое е по-хубаво за един велик писател, да придобива знания и да пише, или само да дава? Да придобива. Ние трябва да придобием нещо в този свят. Придобивката всякога носи едно благо. Тази придобивка е истината. И наистина през тази година, ние трябва да придобием истината в нейната нова форма. И когато всички хора казват, че ще възкръснем, какво разбираме под възкресението? Че ще придобием истината.

Казва Христос: които чуят гласа на тази истина, ще оживеят и ще възкръснат. И тъй, както Талес, аз казвам: бъдещият свят ще е направен от истината. За това всеки човек, който търси истината, трябва да влезе в най-дълбоките места на Земята. Човекът на истината е човек на съвършеното безстрашие. Той не е страхлив човек. Това не значи, че страхът не се проявява в неговата душа, но като дойде страхът, той го побеждава. Някой казва: да ме освободят от страха! Няма какво да те освобождават. Страхът ще ходи с тебе, но ти няма да се страхуваш. Пък и от омразата няма какво да те е страх. Ще ходиш с нея, без да мразиш.

Сега, ако Бог е наш Бог, какво трябва да направим? Какво каза Бог на Мойсей? Чух въздишките на моя народ, иди да им кажеш моята добра вест, че аз съм решил да ги избавя от фараона. Какво каза Бог на Христа? Аз чух въздишките на падналите духове. Иди и им кажи, че аз съм решил да ги избавя от страданията чрез моята любов. От тях ще направя един нов свят и ще ги поставя граждани на това ново царство, което съграждам. Те ще бъдат избраните в това царство. Какво каза Христос на учениците си, като дойде на Земята? Идете и кажете и на другите, че Отец ме прати да ви кажа, че той ви е избавил чрез своята любов, че той е възлюбил всички души и тия, които му се надеят и уповават нему, той ще ги избави. Туй трябва да знаете! И ако Христос е дошъл да избави света, всички вие трябва да обичате истината, защото тази истина е свързана с вътрешната свобода на душата.

И в последните дни, казва се Бог говори нам чрез своя Син.

Знаете ли онази повест за осъдения на обесване, за когото присъдата трябвало да се приложи точно в 10 ч. сутринта, но майка му подала петиция за помилване пред царя, та чакали отговора. Часът бил девет и половина, всички очакват отговора. Часът минава девет и половина, остава още една минута до десет часа, но ето пристига вече адютанта, размахва една книга, в която се съобщава, че осъденият е помилван. Казвам: последната минута е тази! Питам: тази последна минута не донесе ли радостната вест, че тази душа вече е избавена? Още една минута трябваше, за да увисне този човек на въжето. Каква е вестта, която е написана на тази книга? Тази вест е любовта, която казва: тия души вече са избавени, свободни са.

Та казвам: най-голямото благо е да бъдем всички свободни и да имаме Божията Любов в себе си. И всеки ден можем да направим най-малкия опит. И като живеем така, ще преобразим тялото си. Трябва да преобразим тялото си! И Павел казва: нашето смъртно тяло трябва да се облече в безсмъртие. Нашият ум трябва да се облече в светлина, а сърцето ни трябва да се облече в Божествената любов. Само тогава ще настане безсмъртието в света. Казвам: нека в днешния ден отпразнуваме не възкресението на Христа преди 2 000 години, а възкресението на Христа като вечно възкресение в нашите души, което възкресение ще ни покаже пътя към истината, а този път ще ни донесе свобода и щастие не само за днес, но и за вечни времена. И всеки, който приеме тези думи, той ще бъде човекът, за когото иде книгата, в която пише, свободен е! Няма нищо по-хубаво в света от Божията истина. Тя дава свобода, а свободата е свързана със знанието. Знанието е свързано със светлината. Светлината само по себе си дава всички условия за живот, а Божественият живот сам по себе си носи всички блага. А всички вие търсите тия блага. И като създадем тези условия, ще имаме новата наука за изучаване на нещата по новия начин, по особен начин. Тогава животът ни няма да бъде еднообразен, а разнообразен. Та благата, способностите, които се крият у нас, могат да се развият само по този начин: да вдъхне Бог във вас, чрез вашите уши новия живот. И които чуят, това са хората, които няма да се раждат, но ще възкръснат. Когато Бог вдъхна на хората дихание през носа, те станаха живи души, а тия на които Бог вдъхне дихание чрез ушите, те ще възкръснат. Това е възкресението. Нашите тела това са гробищата, с които ние сме свързани, мъчим се и живеем в тях. Всеки от вас знае колко ужасен е този гроб!

И тъй, в последните дни Бог говори нам чрез своя Син. И на Мойсей каза: аз съм Бог ваш. И сега Бог казва: аз ще проговоря на тези хора чрез истината и всички ще познаят светлината.

Беседа, държана от Учителя на 2 май 1926 г., Великден, в гр. София.