Разлика между версии на „Мария избра“

Текуща версия към 10:08, 19 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1926 г.

Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)

11. Мария избра

Беседа, държана от Учителя на 24 януари 1926 год. в гр. София.

„Но едно е потребно; а Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея“ 1.

Реалността на живота не може да се обясни по един конкретен начин, както някои съвременни философи, или както някои съвременни общественици изискват. Великата реалност на живота може да се обясни само символистически. Ще питате: защо така? Това е един незавършен процес. Как ще обясните положението на една ябълка, като разглеждате нейната семка? За да обясните какво нещо е ябълката, трябва да дадете време на нейната семка да се развие. Следователно, сегашният реален живот е в процеса на развитието си и трябва да се минат милиони години, за да се разбере. За да знаем, да видим, какви ще бъдат крайните резултати, трябва да бъдем някакви възвишени богове. От стремежа на хората да разберат живота още сега, в тях се забелязва една вътрешна, скрита гордост. Даже и в най-смирените, в най-малките буболечици и същества се забелязва една вътрешна, скрита гордост. Някои мислят, че само хората са горделиви. Не, горделиви са и дърветата, горделиви са и най-малките мушици. По някой път дърветата казват: ние ще израснем високо, ще стигнем небето. Мушиците пък казват: ние ще пребродим целия свят. Това е гордост, нищо друго.

Сега, вие казвате: ние искаме реалния живот. В какво седи реалността на живота? – Реалността на живота седи в това, че той е безсмъртен. Смъртният живот е пък полуреален. Безсмъртието крие в себе си онзи живот, който не е ограничен от условията. Следователно, безсмъртният живот е онзи живот, в който човек може да се развие правилно, а в правилното развиване има една закономерност, един правилен домашен бит, едно правилно вътрешно разбиране, едно индивидуално схващане на душата, че във всеки даден случай човек да знае какво да разбира.

Вземете думите „Марта и Мария“ от прочетения стих. Често хората се спират на тия думи и казват, че между Марта и Мария има спор. Марта и Мария, това са символи. Мария значи сол, тя посолява нещата, а вие знаете, че за всяко нещо трябва малко солчица. Наблюдавайте животните, които дълго време пасат трева, и те искат малко солчица. Марта пък означава „мара, горчива“. Когато някой човек се разболее, лекарите му дават малко горчивина. Тогава той става „Марта“, т.е. става много активен, ще го видите, движи се нагоре-надолу, присвива се, вика един лекар, друг лекар, всички го прислушват, цяла тревога се дига около него. Това работа ли е? Как да не е работа! Казват: не знам какво е станало на нашата Марта. Как, вашата Марта е отлична, отличен педагог е тя! Марта, това е символ.

„И тъй Мария избра добрата част“. Това значи, Мария избра да служи на здравите хора, да ги учи. Марта избра да служи на болните хора, а на болните хора, колкото и да служиш, и светия да си, и ангел да си, никога няма да ги задоволиш. Вие поне сте прислужвали на болни, познавате ги. Оставали ли са някога доволни? Все ще ти кажат, че нищо не си направил, че лекар не си извикал, че не си им дал това-онова, все ще намерят нещо, от което да са недоволни. Кои са благодарните хора? – Това са здравите хора. Казвам, съвременните хора са неблагодарни, защото са болни, защото Марта в тях не си е свършила работата. И когато казвам, че трябва да бъдете благодарни, разбирам най-възвишеното състояние на човешкия дух. Аз похвалявам тази Марта, но къде? – В болницата.

„Мария избра добрата част“. Коя е добрата част? Сега, вие можете да си правите загадки, да казвате: Мария избра Любовта, тя е добрата част. Да, Мария избра живота на възкресението, живота на светлината, живота на Мъдростта, живота на свободата. А какво избра Марта? – Марта избра живота на ограниченията – горчивия живот. Тя избра службата да погребва хората, да опява, да им кади тамян, да им кърпи съдраните обуща, да им кърпи съдраните ризи и гащи, да събира оттук-оттам останало ядене от вчерашния ден и от него да направи някакъв буламач, та като ядат от него хората, да кажат: отлична жена е тази Марта, оттук–оттам събира и пак наготвила някакво ядене. Тя мяза на онзи банкер, който оттук открадне, оттам открадне, този излъже с една полица, онзи излъже и току виж, разбогатял. Това е Марта! Навсякъде по целия свят е горчива тя. Не, естественото положение в живота, това е Мария.

Сега, аз не се спирам до имената, но трябва да знаете, че зад всяко име седи една идея. Аз не се хващам до буквата на нещата, та да кажете после: тази е Мария, тази е Марта. Не, зад тези имена аз подразбирам някаква идея. Зад всяко име се крие една идея, тъй както зад всяко шише се крие някакво съдържание. Докато в шишето има вода, то е съдържателно, но щом водата се излее, шишето остава едно празно шише, нищо повече няма в него. Това шише може да съдържа и сладка, и горчива течност.

„Мария избра добрата част“. Коя е добрата част? – Тя е Божественото в човека. И сега аз казвам, че всички вие трябва да изберете като Мария – Божественото, но щом се безпокоите, вие сте Марта. Щом се тревожите за много неща, вие сте Марта. Щом казвате, че еди-кой си не върви в пътя като вас, вие сте Марта. Щом казвате, че еди-кой си не вярва като вас, вие сте Марта. Следователно, когато вие искате, щото хората да вървят точно по вашите убеждения, вие сте Марта. Когато вие сте доволни от живота, този живот вече върви по един велик закон. Какво има да се безпокоите? Най-първо вие сте си поставили едно предубеждение за живота и мислите, че светът не е добре уреден, че съвременният обществен строй не е добре уреден, но всичко това е едно индивидуално схващане, едно криво схващане за нещата. Ако пътувате през Африка или през Америка, ще се натъкнете на някои пустини, дето изобилства толкова много прах и пепел, че може да се заблудите в пътя си. И всеки пътник, който се е заблудил в този терен, остава с мисълта, че цялата област е все такава, само прах. Не, не е така. Този път е прашен само на около 20 км разстояние, по-нататък той се подобрява. Така и вие, като минавате през пространството, казвате: светът се е развалил. А, светът се е развалил, като че вие сте някакво божество, та да оправите света! Някой път вие ми казвате: ти ли ще оправиш света? – Не, аз пея на света, аз свиря, аз говоря на хората. Някой път вие казвате: аз не те разбрах. Казвам: ще отидеш при Марта. „Ама не съм разположен“. – Ще отидеш при Марта. „Гладен съм.“ – Ще отидеш при Марта! Който дойде при мене, не трябва да бъде гладен, дрехите и шапката му не трябва да бъдат скъсани. Той трябва да бъде с нови дрехи, човек на новата култура, да разбира всичко и като седне между другите хора, да каже: ето, сега ще ви изсвиря еди-кое си парче от еди-кой си виден музикант или пък ще ви прочета еди-кое си произведение на еди-кой си виден писател, да вникнем в съдържанието на тия велики работи, да разберем всичко това, което те са искали да изразят. А сега Марта не се нуждае от никаква наука. Тя, като стане сутрин, седне пред огъня, вторачи очите си в тигана и започва да следи. Наблюдава, грижи се и току си приказва: ох, отиде яденето! По-видните господарки пък поставят слугините си пред тигана и като дойдат мъжете им, казват: ох, побеля ми главата от тази глупава слугиня! Мъжът се чуди какво да прави. Доведе втора, трета слугиня, но Марта си е все Марта, тя все горчива си остава. Комуто дадете горчивия хап, той сладък не може да стане. И нашият съвременен живот е пълен с такива горчиви мисли и чувства и на всеки едного от вас животът е пълен с горчиви мисли и чувства. Не ме разбирайте по буквата. Човек всеки момент трябва да прави избор и то правилен избор. В това именно седи великото в света. И в природата, в това велико непреривно течение има един избор. По какво се отличава хубостта на чешмата? – Че в нея има едно непреривно течение. В такава чешма водата е всякога нова, тя постоянно тече, не е стара вода. Казват за някой човек: той е отличен човек, идеите в него са постоянни, не се менят, постоянен човек е той. Аз съжалявам хора, у които идеите не се менят. „Ама той има стари идеи“ – Аз съжалявам тия хора, у които идеите са стари. Бог, Който е толкова велик, който постоянно твори, Който е създал великия космос, всичко в Него, всеки ден, всяка минута се мени. И слънцето всеки ден се мени. Това слънце, което видяхме вчера, днес не е същото. В тази промяна именно има един обновляющ живот, една вътрешна красота и интелигентност. Следователно, в сегашния бит на космоса са влезли по-разумни същества, отколкото са били по-рано. И ние, тъй както познаваме законите, имаме особени разбирания за земята. Нашата земя пътува из пространството като един голям параход и то с много голяма бързина и движение, които не усещаме. При това пътуване из пространството ние дохождаме в съприкосновение с други слънчеви системи, които по развитие се намират в по-висока стадия на интелигентност, отколкото всички досегашни слънчеви системи, през които сме минали. Ето защо, ние с право казваме, че земята ще се измени, както и цялата слънчева система и ще дойде до по-високо стъпало на развитие. Защо? Защото е във връзка с по-велики сили, които действат в тези невидими за нас слънца. Вие ще кажете: де са тези слънца? – Вие не можете да ги видите в този салон, разбира се. Изисква се за това нещо време и специални инструменти. Ако за да дойде светлината от слънцето до нашата земя се изисква известно време, така и за да дойдете в съприкосновение с тия по-висши от вас същества се изисква време и условия. Светлината от слънцето до земята дохожда за 8 минути. Това представлява една приятна разходка. Ако едно същество от слънцето, с голяма интелигентност, рече да направи една разходка до земята, ще му трябват само 8 минути, а колко време ще е нужно за вас, за да отидете до слънцето? Някои учени хора правят изчисления, че за да се стигне до слънцето с най-бързия трен, изискват се най-малко 250 години. Ако пък се отиде до слънцето с бързината на мисълта, трябват само 8 минути. Вижте, каква е грамадна разликата!

Сега, вие като слушате беседата, ще се намерите в едно голямо противоречие, ще кажете, че не сте я разбрали, че не е свързана. Нещата са свързани сами по себе си, аз не ги свързвам. Чудни сте вие, когато искате нещата да са свързани! Аз ще ви направя едно възражение. Когато вие ядете, храната у вас свързана ли е? Вие взимате хапка след хапка, дъвчете ги и по-после казвате: колко ми е приятно, дойде ми една приятна идея! Значи, тази несвързана храна, тази каша, която ядете, внася с вас една нова идея, вие усещате една голяма приятност, а по-рано бихте отпаднали духом. Нещата само по себе си са свързани, това трябва да знаете! Между хиляди неща в света, дето и да са те, щом са хармонични, между тях има една вътрешна връзка, която никое същество в света не е в състояние да развали. Значи, щом един човек в света има живота на възкресението, няма сила в света, която е в състояние да му отнеме този живот. Никой друг, освен той самият, е в състояние да отнеме този живот.

Разбирайте ме сега, аз говоря за онзи вътрешен живот, за онова дълбоко разбиране на живота, което ако бихте приложили в живота си индивидуално, би ви дало сила, каквато всеки от вас желае. В това именно седи силата на живота! В съвременната окултна наука се казва, че човек сам може да се магнетизира и демагнитизира. Това нещо, казано на ваш език, или преведено с ваши думи, означава, че човек сам може да се съблича и облича. Питам ви: ако вие се съблечете на този студ, както има днес тук, па и по цяла Европа, около 15–20 градуса, какво ще бъде състоянието ви? Един наш приятел отиде по това време на екскурзия по Витоша и като се върна, ухото му течеше. Защо? – Трябваше да завие добре ухото си, за да не се простуди. Следователно, човек всякога може да се облече в една възвишена мисъл. Всеки човек трябва да бъде облечен като в броня в своята възвишена мисъл. Неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух трябва да бъде облечен. В какво? – В онова възвишеното, благородното, което живее в него. Той може да каже: ама аз не зная как да се облека. Това не е оправдание. Онова, малкото дете, знае ли да се облича? – Не знае. Кой го облича? – Майка му. Да, но като порасне, майка му вече не го облича. Вие може да кажете: ама ние нямаме майка. Добре, ами онова малко птиченце, което живее вътре в яйцето като зародиш, кой го облича? Това малко птиченце, още преди да излезе от яйцето, е турило костюма си и така се явява на белия свят. Чудни сте вие, като казвате, че не можете да се облечете. Не, вие ще се облечете още докато сте в яйцето, като малкото птиченце и после ще излезете готови – нищо повече. Вие сте забравили това изкуство, но ще си го припомните и ще се облечете.

Ще ви приведа един пример за Наполеона и един от неговите инженери. През едно от големите сражения Наполеон казва на своя инженер: „В продължение на 20 минути ти ще построиш един мост над реката, за да могат войниците да я преминат. – Нямам никакви инструменти, не ще мога за толкова кратко време да направя този мост. „Казвам ти, за 20 минути ще построиш този мост, иначе ще те застрелям!“ Нямало какво, трябвало да се построи този мост и взел инженерът да мисли как да го направи. Отива при реката, размишлява. Веднага му дохожда една идея. Взима една от тия руски шапки, с козирка, допира я до челото и наблюдава, прави своите изчисления и веднага скроява плана за построяването на моста. И действително, в няколко минути мостът бил готов. Често и природата ни казва: ако ти в 20 минути не си направиш плана, ще бъдеш застрелян. Как мислите вие, няма ли да го наредите? – Ще го наредите, как не. Най-първо вие сте един горделив човек, не искате от никого услуга и никому не искате да направите услуга, но като дойде лекар около вас, започвате да му се молите, да искате да ви спаси. Лекарят казва: ще ви помогна, ако в 20 минути направите мост. С това подразбирам, че вие сте човекът, който не искате да направите никому услуга, но ако не направите този мост, т.е. ако не направите връзката между този и онзи свят, и то в 20 минути отгоре, животът ви ще се вземе. Тъй казва Господ, тъй казва живата природа. Идва значи, Наполеон, т.е. някоя болест и ви казва: „В 20 минути ще построиш този мост!“ И какво става? Идва след това лекарят и казва: „Слушай, ако не направиш моста след 20 минути, твоята работа е свършена, животът е фалирал!“ И като излезе лекарят, ти се молиш, молиш, казваш: Господи, прости ми, всичко, което искаш от мене, ще направя. Аз ще посветя живота си в служене на Тебе, ще раздам имането си на бедните. Не се минават и 20 минути, кризата настъпва. Каква криза? – Спасителната. Болният заспива и не се знае, де е. Заминал някъде, няма го цели 4-5-6 часа, ходил някъде и след това, гледаш, пулсът му бие равномерно, диша правилно и добре. Значи, ходил този болен на другия свят, направил моста между този и онзи свят и казва: не може така да се живее, мост трябва да се построи! Ако няма мост, застрелват човека. Ние с този пример ви обясняваме де се крият причините за нещастията, за болестите и за смъртта в света.

„И тъй, Мария избра добрата част.“ Сега, представете си, че вие се намирате пред една голяма река, каквато е Дунавът и неприятелят ви гони. Като дойдете до реката, какво ще направите? Ще се хвърлите ли в реката? Вие седите сега пред реката и казвате: „Защо Господ ни даде такива големи нещастия?“ Казвам: тия нещастия ви дойдоха защото нямате мост. Щом нямате мост, всички ще пострадате; ако имате мост, нито един от вас няма да пострада, всички ще преминете благополучно реката и ще се спасите от неприятеля. Искам да ме схващате правилно, аз не говоря за своя изгода, нито пък за ваша изгода, но аз ви говоря, за да изпитате красотата на вътрешния живот, та като излезете оттук, искам да имате един хубав обяд и да носите една велика идея да не мислиш за утрешния ден. Доста е, казва Христос, злото на деня, няма какво да мислите за утре. Всички трябва да възприемем великата идея, да направим един мост от този за онзи свят. За тебе, като човек, няма по-велико благо от това, да направиш мост от твоя живот за Божия живот. Собствен мост трябва да си направиш и през него да минаваш, а не да търсиш чужд мост! Всяка душа може да си направи такъв мост! Когато Господ направил едно време паяка, пратил го да живее на земята. Той, като дошъл тук, намерил се в доста трудно положение и дълго време мислил как да излезе от тези трудни условия. Най-после решил да направи една нишка, която да служи за мост между този и другия свят. Господ го посетил един ден и го вижда, че работи нещо. Запитва го: какво правиш, синко? – Искам да направя едно съобщение от този на онзи свят, преда си нишка, която ще закача на някое дърво и ще минавам по нея. Тя ще се духа от вятъра все по-нагоре и по-нагоре и така ще държа връзка с онзи свят. „Много хубаво си намислил“ - му казал Господ. И действително, първоначалната идея на паяка е била много хубава, той искал да направи връзка между видимия и невидимия свят, но впоследствие, когато направил нишките си по стрехите на хората, и той станал културен като тях и казал: да не мислите, че съм толкова прост! Аз стоя тук за стража и тежко на този, който падне в моята мрежа.

Та казвам: главната идея за всеки едного от нас е да направи един проход от този живот за другия, защото само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. Не разбирам, че трябва да разделите този живот, но да добиете в себе си безсмъртие, т.е. да направите този си живот безсмъртен. Ще кажат някои: този човек говори за друг свят, за онзи свят, а трябва да се знае, че ние само след като умрем на онзи свят, само тогава ще можем да се спасим. Не, това е неправилно схващане на живота. Трябва още докато си жив да придобиеш онези алхимически свойства на живота, че колкото и да боледуваш, нищо да не е в състояние да те умори. При това, никаква болест да не те хваща. Ти трябва да дойдеш до положение да умираш, без да се разлагаш, без да се унищожаваш; да страдаш, без да се разрушаваш. При това, колкото пъти и да умираш в живота си, в края на краищата пак да възкръсваш – и от нищо да нямаш страх в живота си. Хората на новия живот трябва да бъдат безстрашни, но разумни. Бог е дал като награда на всички хора възкресението, безсмъртния живот. В безсмъртния живот се крият условията за постигане на най-възвишената култура, каквато човек може да постигне някога. Всичко възвишено и красиво в живота се постига. Но кога? – Когато се живее един разумен живот. Нещата, обаче, не трябва да стават тъй бързо. Да кажем, че някой велик художник е дошъл да завърши своята картина, но ослепява. Какво става с картината? – Спира се. Или пък някой виден цигулар дошъл да завърши своето велико произведение, но ръката му се парализира. Какво става тогава? – Произведението му се спира. Съвременните учени, гениални хора, спират своята работа наполовина. Казват някои: Бетовен създаде нещо велико! Не, туй, което той написа, е само един предговор на великото. Като дойде до най-великото, той спря, смъртта го хвана за гушата. Така е и с всички велики поети и музиканти. Като дойдат до най-великото, до най-красивото, смъртта ги хваща за гушата и им казва: ти няма да разправяш тия велики работи на хората! И знаете ли на какво мяза смъртта? Когато Мойсей се зае да освобождава еврейския народ от египетското робство, дойде Фараон и каза на народа си: „Я задръжте тия хора, не ги пущайте, те ми трябват да правят тухли“. И Мойсей запита тогава Господа: „Защо ме прати, Боже, тук?“ Отговори му Господ: „Аз ще покажа на Фараона и на всички хора в света, да знаят и да разберат, че има една разумност, която ръководи съдбините на всички същества. Всички трябва да видят и разберат, че има една велика сила, в чиито ръце се намира всичко.“ Тъй че, това понятие, което ние имаме за Бога, не е такова, каквото искат да ни покажат и на което искат да ни научат. Всеки човек има за Бога особено схващане. Аз имам за Бога друго име, но не смятам да ви го кажа, ще ви говоря за Него с това име, което вие знаете. Този Бог, зет на своя Учител, това е символ, който показва, че в душата на този човек трябва да се зароди онази възвишена велика мисъл, той да бъде абсолютно добродетелен. Сегашните хора казват: ние не можем да бъдем добродетелни. Това е отрицание на Истината. Нозете изразяват добродетелта в онзи истински мъдър живот. Значи, Мъдростта ходи с краката на Добродетелта. И онзи, който иска да има крака в пълния смисъл на думата, трябва да бъде направен само от онази велика материя на Добродетелта. Следователно, човек, на когото краката са направени от тази материя, смъртта не го хваща. Та, Мария седнала при тия велики добродетели. Това сядане означава едно символическо състояние. Някои хора казват: краката на един мъж или краката на една жена. Това са извратени мисли. Чудни сте вие, като схващате нещата по този начин. Това не са краката нито на мъжа, нито на жената. Съвременните хора, даже и най-святите, все имат някаква слабост. Вие знаете онази приказка на онзи отшелник човек, който живял цели 20 години на една планина, дето прекарал съвършено чист и свят живот. Той през това време успял да придобие известна чистота и святост и пожелал да слезе в града при брата си, който бил обущар и да му проповядва за възвишения, за чистия живот. За да изрази своята святост, взел в ръката си една топка сняг, с което искал да покаже, че тази топка сняг няма да се стопи. Брат му бил прочут обущар и при него идвали много видни клиенти да си поръчват обуща. Отшелникът говорил на брата си за Божията Любов, за чистия и свят живот, но брат му казал: „Почакай малко, аз имам да изпълня някои свои задължения в света и след това ще заживея такъв чист и свят живот.“ В това време пристига царската дъщеря да си вземе мярка, но според тогавашния обичай трябвало да си събуе крака и да се вземе мярка. Светията се загледал в крака на царската дъщеря и не усетил как снегът му започнал да се топи. Брат му, обущарят, като видял това, казал му: „Братко, снегът ти се топи“.

Така е и със съвременните хора. Като бутнат крака на някоя красива жена, снегът им почва да се топи. Добродетели няма в тях. Колко са смешни те! Ако един светия може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия. Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия. Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на една дама, той не е умен човек, в него няма никакъв ум. Ако един човек е светия, ако един човек е разумен, той, като види крака на някоя дама, в него трябва да се зароди една възвишена свята мисъл. Краката, това са символ на Великата Добродетел, върху която е построен целият свят. Това са великите крака, великите добродетели, на които е построено днес цялото общество. Казвате: всички трябва да бъдем добродетелни! Ако един банкер няма краката на добродетелта, какво ще прави? Ако един военен няма краката на добродетелта, какво ще прави? Ако онзи учител няма краката на добродетелта, какво ще прави? Ако онези майки и бащи нямат краката на добродетелта, какво ще правят? Ако онзи свещеник няма краката на добродетелта, какво ще прави? Ако всички хора нямат краката на добродетелта, какво ще правят? Туй, което говорим за другите, е вярно и за самите нас. Всякога, когато ние се разколебаваме, у нас настава цяла катастрофа. Дотогава, докато ние вървим с краката на тия възвишени добродетели и казваме, че живеем тъй, както светът е построен от Бога, ние сме стабилни и у нас има един морален устой, едни правилни схващания за живота. Сега ние искаме да видим Христа, това е добродетелта, приложена в обществения строй на живота. Вие трябва да схващате Христа като възвишена, абсолютна добродетел, приложена в домовете ви, във вашия индивидуален живот. Схващате ли Христа така, вие ще имате Неговото велико присъствие в себе си. Знаете ли какъв ще бъде тогава вашият живот? Всички вие щяхте да бъдете алхимици. А знаете ли какво значи алхимия? Алхимикът е маг. Смъртта не може да хване този алхимик, този маг за гушата и да го души. Този маг е свободен от всякаква сиромашия и страдания. За този маг, който е в безсмъртието на живота, и най-големите вълни на живота са само едно приятно наслаждение. Той седи горе над вълните и колкото по-големи са вълните, толкова по-добре за него. Той, като се качва над тия вълни, може да си играе с тях. Той може да си играе и с ветровете, които донасят тия вълни. Този маг, човекът на добродетелта, като влезе в огъня, и с него си играе – огън не го гори. Огънят за него е само условие на чистене. Вие ще кажете: това са само поетически изречения.

Ако аз бях събрал хиляди и милиони паяци и им проповядвам като на вас, като на хора от съвременната култура, те биха ми казали: това нас не ни трябва, нас ни трябва нишка, да ловим мушиците, да се храним и ние пък да изхраним и нашето младо поколение. Питам: какво направиха паяците, каква култура внесоха те досега? Все направиха нещо, внесоха една идея в човечеството, направиха мостове, показаха им как се правят пътни съобщения, телеграфи, жици. Хората се научиха нещо от паяците, как да правят своите железници, своите аеропланни съобщения. Паяците от милиони години знаеха това изкуство. Като се разговарям един ден с един паяк, питам го: знаете ли какво е съвременната култура на човечеството? Той ми казва: ние тази култура я преживяхме още от преди милиони години. Казвам, от толкова години я преживяхте, но пак паяци си останахте! – Е, нямаше кой да ни научи на по-велика наука, но и хората няма да отидат по-далеч от нас. Ще кажете: верни ли са тези неща? Питам: всички тия мисли, които имате вие, верни ли са? Всички материалистически мисли, които имате за Бога, верни ли са? Всички материалистически мисли, които имате за Христа, верни ли са? Всички символи, които имате за Бога, верни ли са? Всички символи, които имате за Христа, верни ли са? Всички символи, които имате за живота, верни ли са? Всички мисли, които имате за светлината, верни ли са? Не, половината от това не е вярно. Следователно, ние, хората живеем в едно невежество и после искаме да кажем, че този или онзи е невеж. Приятели, всички ние в едно отношение сме невежи. Защо сме невежи? – Понеже мислим, че всичко знаем. Ти казваш: еди-кой си философ писал тъй и мислиш, че знаеш много. Не, ти трябва да разбираш тази философия. Аз влизам някой път в положението на някои философи. Много философи са писали много хубави неща, но техните последователи са извадили криви заключения от тяхната философия. Шопенхауер писал, например, че в света съществува една зла воля. Коя е тази зла воля? Той подразбирал човешката воля, която изопачава Божията воля. А неговите последователи разпространили идеята, че във вселената съществува една зла воля и тя е, която е създала света. Ако е така, ние трябваше да видим, че в пространството съществуваше нещо разбъркано, някакъв хаос, а напротив, ние виждаме, че в живота и на най-малките същества дори съществува една хармония, тъй че не една зла воля съществува и управлява света, а една блага воля. И Шопенхауер казва, че ако човек не се съгласява с тази блага воля, ще дойде злата воля върху него. Това е учението на великата природа, което поддържат и някои от източните народи, но онези хора, които не са във връзка с миналото, забравили са този език на великата жива природа и затова са обезсолили думите.

В прочетения стих, например, имате две сестри, родени от една майка и един баща, едната Мария, другата Марта. Първата схваща възвишеното, Божественото и се определя да служи на него, а другата не схваща Божественото и се определя на служи на човешкото, на материалното в живота. От какво произтича това? — То е резултат на техните индивидуални схващания. Това произтича от техния конкретен ум. Когато ние искаме в даден случай да опитаме всички добрини, ние опитваме едно голямо зло. Например, ако седнеш на трапезата и искаш в дадения момент да опиташ всичкото благо на яденето, ти ще опиташ най-голямото зло. Ти опитай най-малкото благо на яденето, най-микроскопическата част от това благо! Вземи една ябълка и малко хлебец и бъди благодарен, а довечера пак ще ядеш. През тия 50 или 100 години на живота си и все ще опитваш благото на яденето, все ще ядеш. Не опитвай всичкото благо наведнъж! Някои хора искат да бъдат щастливи, казват: кажи ни как да бъдем щастливи. Казвам: мога да ти кажа как да бъдеш щастлив за една минута, за един час, за един ден, за една седмица, за един месец или за цяла година, но да ти кажа как да бъдеш щастлив за цял живот, това не е право, нито е позволено от Бога. И защо страдат майките? — Те искат да направят дъщерите си щастливи. Това е най-голямото зло. Бог не е създал дъщеря ти, за да бъде щастлива. Бог, като изпратил вашите дъщери на земята, като разбира тия малки хора, казва им: „Вие ще живеете по този и този начин, както е наредила живата природа, ще имаш такива и такива отношения с хората и няма да се стремите да бъдете щастливи!“ Майката изопачава това нещо, изменя тия закони и казва на дъщеря си: не, ти ще живееш по начина, който аз ти определям. Вълкът казва на своя син: „Синко, ела с мене, аз ще те науча по какъв начин да живееш, как да одираш кожата на овцата“. Овцата казва на своя син: „Ела с мене да живееш, аз ще ти покажа но какъв начин да пасеш тревата.“ Паякът казва на своите малки: „Елате с мене, аз ще ви покажа по какъв начин да ловите малките мушици“. Аз наричам тия неща фази на един живот, който още не е оформен. Аз не осъждам този живот, но казвам, че това е живот, който още не е оформен, който не е разрешен. Ще дойде ден, когато няма да има гълтане на мушици; ще дойде ден, когато няма да има закачени овце и агнета на куки. Ще дойде ден, когато няма да умираме, но всички ще се изменим в онзи възвишен и разумен живот.

Вие ще чакате да дойде Христос на земята. Някои си представляват идването на Христа буквално и казват: щастлива е била Мария! Аз съм слушал много жени, млади и стари, които казват: щастлива е била Мария, дето е седяла при нозете на Учителя! Намери се само една Мария в целия Израил. Имаше ли друга някоя? Да, ако разбираме нещата буквално, така е, но не трябва да ги схващаме буквално. Всяка една жена, в каквото и положение да е, може да бъде Мария, може да седне при нозете на Учителя и да учи тази велика Мъдрост на живота. Следователно, всички ние можем да седнем при нозете на Учителя. Казва се по-нататък в стиха: „Мария избра добрата част, която никой не може да и отнеме“. Значи, възвишеното, великото никой не може да ти отнеме, то е твое.

Та казвам: ще се върнем към думите: да се облече човек и да се съблече; да се магнетизира и да се демагнитизира. Ти няма да се съблечеш гол – нищо повече! Защо? Голотата, това е най-голямата срамота. Но да бъдеш гол и след това да се облечеш, това е най-великата промяна, която става с тебе. Ти усещаш, че си човек, същество, което може да мисли. И при най-големите мъчнотии, и при най-големите страдания, които ти турят, ще кажеш: аз съм в състояние да нося не само тия мъчнотии, но и цялата земя на гърба си. Но кога? — Когато пътува с тия велики крака на Добродетелта. Щом вървиш с тия крака на Добродетелта, ти ще можеш да носиш и земята на гърба си. Не мислете, че тази земя е тежка; не, тя е много лека. Земята е много тежка, това е тъй, но е по отношение на нейните силови линии, но тъй, както тя плава в пространството, тя е много лека и едно дете може да я носи. Ето, преди няколко дни, един изобретател математик ми разправя своите изчисления и казва, че с един килограм въглища и с един трен от 60 вагона той може да обиколи земята три пъти. И доказва това нещо човекът математически. Казвам му: ако софийската публика те чуе да разправяш това нещо, знаеш ли какво ще те направи? Но модерен човек той, не се бои, доказва своята теория. Не само това, но аз мога да кажа, че с един килограм въглища мога да отида три пъти до слънцето и да се върна, като водя със себе си един трен от 1000 вагона. Това прави само разумният човек. Само разумният човек може да прави такива силни съобщения. Това е въпрос само на времето. Та казвам сега: Марта и Мария, това са две положения, две състояния у човека. Първото състояние е материалистическо, когато човек става материалност и казва: трябва да се живее! Че трябва да се живее, е вярно, но разумно трябва да се живее! Ако аз живея живота на вълка, живот ли е това? Ако аз живея живота на овцата, живот ли е това? Ако аз живея живота на паяка, живот ли е това? Ако аз живея живота на глистея, живот ли е това? Това е само една микроскопическа част от онзи истински разумен живот. Кой е разумният живот? Разумният живот е целокупният живот, който включва в себе си всички отделни части на живото, като едно цяло. Разумен живот е онзи, който включва всички безбройни проявления на живота в едно цяло. Онзи, който се занимава с музиката, вижда, че всички музикални тонове не са еднакво силни, не са еднакво звучни, но той борави с някои от тия тонове, в които има известни повишения и понижения и ги съгласява в едно, акордирва ги. Следователно, животът е една велика музика, една велика симфония. Аз ще ви разправя някой път подробно за тази велика симфония, за която се говори и на небето. На небето се говори, че земният живот е една велика симфония, създадена от най-великите богове и сега тя се туря на сцената, за да се изпълни и чуе от всички. А вие прибързвате и критикувате земния живот. Казвам: чакайте, той е една целокупност, вие сте чули само някои части от тази симфония и се произнасяте. Не бързайте, това засега е само едно приготовление. Ние сме в края на една репетиция и няма да се мине дълго време, ще се продават билети за този велик концерт и ще го чуете. Всички ще бъдете хубаво облечени. Няма да бъдете Марта със скъсаните дрехи и чепичета, но ще се облечете с най-хубавите си дрехи и ще се явите с онова възвишено разположение на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух. Само така ще се образува от вас едно възвишено, благородно общество, което ще разбира вътрешния смисъл на живота. Тогава всички ще се спогледате помежду си и ще кажете: много добре свирят тия музиканти, това е една велика симфония. Сега вие ще си въздъхнете и ще си кажете: дали ще мога да си купя един билет? Помнете, онези от вас, които нямат пари, за тях ще има гратис билети. За всички ще има по един билет, не е важно на кое място ще сте, дали ще сте на последното или на първото място; където и да сте, на края да сте, всички ще чуете този велик концерт. Той е нещо повече от 1001 нощ. Важното е да имате един билет, с който да влезете, та и на крака да сте, нищо не значи. Вие, като влезете там, няма да търсите стол да седнете, а ще благодарите, че сте влезли. Вие, съвременните хора, мислите, че най-красивото състояние е да седне човек. Опасно е сядането в живота. Аз ще ви приведа един анекдот за такова сядане. Разправят за един магьосник, който владеел законите, че изнамерил един стол, на който като седнел някой, не могъл да стане, докато не го дигне той сам. Един ден дошъл при него един демон, който не вярвал в силата на този стол, но магьосникът му дал един добър урок. Този демон седнал на стол, но повече не могъл да стане докато не го освободил магьосникът. Сядането не е едно от най-красивите състояния. Кога хората сядат? – Когато паднат. Видях преди няколко дни един млад момък, както вървеше по пътя, подхлъзна се и падна. Бързо скочи, изтърси се от праха и каза: аз не паднах. Ами какво? – Седнах. Има едно състояние в живота, което е по-хубаво от сядането. То е да седиш прав. В стоенето прав, в тази идея има нещо по-хубаво, възвишено. В това положение всички удове са в едно хармонично състояние, човек се чувства възвишен, независим от окръжаващата го среда. Казва Христос: „Мария избра добрата част“. Та, вие ще се облечете с тази велика, мощна идея в себе си и няма да казвате, че от вас човек няма да стане. Няма да се демагнетизирвате и обезсърчавате. Грехота е! Ще кажеш: Господ ме е направил човек и няма да мисля, че не съм способен за нищо. Бог е турил в мене един отличен ум и аз ще му дам всички условия да мисли както трябва и да се прояви, когато е нужно. Няма да казваш, че сърцето ти е развалено, но ще кажеш, че Господ ти е дал едно благородно и възвишено сърце и ти ще му дадеш всички условия да се прояви в най-благородни и възвишени чувства. В Писанието се казва, че Господ е дал на хората хубави сърца. Всеки ден Господ дава нови сърца на хората. Аз всеки ден виждам хората с обновени сърца, с меки, благородни сърца, жест има в тях, жертва, култура има в тях. Но ако всеки ден се обезверявате, вие ще загубите всичко, което Бог е вложил във вас. Вие трябва да бъдете тази Мария, която да учи при нозете на Учителя си. Този Учител вие ще Го намерите. Къде? – Знаете къде. Няма да схващате нещата буквално, но ще ги схващате по вътрешен смисъл, по дух.

Често в своите беседи аз говоря за триъгълника, за четириъгълника и за ред други геометрически фигури. Ами че в човека има един жив триъгълник, който не е равностранен, но равнобедрен. От този триъгълник ние съдим за степента на човешката интелигентност. От този триъгълник ние още съдим и за здравето на човека, какво е състоянието на неговите дробове и на всичките му удове. От този триъгълник ние съдим още и за човешката мисъл, за човешките чувства, за човешката душа, за човешкия дух. От този триъгълник ние съдим какъв ще е бъдещият живот на човека. Всичко е написано върху този триъгълник. И този, който може да прави своите математически изчисления, всичко може да каже и да предскаже. Той знае всичко. Значи, в живата природа се крият всичките условия, всичките възможности за един отличен, идеален живот. Ние боравим с възможностите на един възвишен, идеален живот. Анормалностите, които ние срещаме в живота, те са изключени от природата. Всички анормални състояния, всички болести, всички дисхармонични състояния, които минават мимолетно, те са изключени от живата природа, а всичко възвишено и красиво в живота, влиза в нейния план. И всичко, което Бог е създал в света, от най-малкото до най-голямото, цели да изрази този план на живата природа. И ще се изпълни Божият план! Защо, защото във всеки човек, във всяка душа има вложено това Божествено начало. Колкото и да е паднал човек, колкото и да е заспал, в него има едно вътрешно Божествено чувство, което го подтиква да се стреми към един красив, към един възвишен живот.

И тъй, за всинца ви има тази възможност да бъдете Мария. Ако тази ваша сестра Марта услужва временно, и тя е на мястото си. Един ден, когато дойде тази велика симфония в живота, Марта и Мария ще живеят заедно – в едно тяло, в една душа, в един дух. Сега те живеят в две отделни тела. Тогава във всеки човек ще има един мощен дух и между всички хора ще има едно вътрешно разбирателство. Дотогава ние трябва да имаме тази мощна идея в себе си. Там е спасението на света!

Сега всички трябва да се стремите да направите този мост. Усъмните ли се, вие сте при брега на живота, вие сте пред прага на гроба и казвате: всичко се свърши с мене, аз ще изгния вътре, ще се разложа и нищо няма да остане от мене! Не, това са детински разбирания на неразумните хора. В този смисъл на думата, смърт няма. Смъртта, това е едно преходно състояние от един но-низш живот към друг по-велик живот. Тя се явява всякога като една служителка на живота. Следователно, смъртта всякога показва един по-висок етап, т.е. преминаване от един но-низък живот към друг по-висок. И когато един ангел минава от един по-низък живот към един по-висок, той също тъй умира, както и когато едно висше същество се самопожертва и дохожда на земята, при което минава от едно по-висше състояние в едно по-нисше, пак умира. Щом влезем във висшия живот, обаче, смъртта престава. Следователно, смъртта съществува само между границите на две възможности, между един живот на ограничения и между един живот на разширения. Смъртта е предел на два свята. Права ли е тази идея? – Права е.

„Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме“.

Добрата част, това е светлината на живота, това е свободата, дето съществуват всички блага.

Беседа, държана от Учителя на 24 януари 1926 год. в гр. София.

__________________

1 Лука 10:42.