Разлика между версии на „Битие и откровение“

Версия от 19:09, 27 ноември 2008

Битие и откровение.

Размишление върху живата светлина,

За следния пжг пишете върху темата: „Първият потик на живота".

Всъка проявена дейност в св-вта има свое начало, но има и свой край. Като четете Библията, заприм"Бр, виждате, че тя започва с Битието, начало на нъщата, и свершва с Откровението, край на н-вщата. Битието започва с стиха: „В начало създаде Бог небето и земята". Какво ще разбере човек, ако прочете Библията и Новия Завет? В началото той все ще разбере н-вщо. Обаче, дойде ли до Откровението, нищо нтзма да разбере. Езикът на тази книга е образен, фигуративен, пълен с символи. Животът на ВСБКИ ЧОВЕК, на всяко живо същество има свое начало, раждането, създаването му, и свой край — откровението. Краят на живота свершва с откровението. Какво се открива на чов-вка в края на живота му, само той знае това. Всвка добра и лоша постжлка на чов-вка също има начало и край. Първо човек обмисля, какво да направи, как да постжли — начало на постъпката му. После той извершва доброто или злото, което е намислил — край на по-постъпката му. Видите ли някой човек въ затвор, ще знаете, че той е дошъл вече до откровението на своята постъпка. Откровението на дадено престъпление подразбира откриване на това престъпление. Какво е откровението на човешката любов? — Съмнение и разочарование.

Млад, образован момък се влюбва в красива, млада мома. Докато се ожени за нея, той я идеализира, мечтае за красив живот, купува й най-хубави дрехи и накити — начало на любовьта му. Като се оженят, около тази красива жена започват да обика-лят много мъже, да искат приятелството й. Младият мъж започва вече да се съмнява в нея, да я ревнува — откровението на неговата любов. Щом получи това откровение, той губи вече идеалит и мечтит си. Какво придобива от това откровение? Не само че нищо не придобива, но той изгубва красотата на своя живот. Той губи смисъла на живота.

Сега, като слушате тия нъща, вие казвате, че ги знаете. Какво разбирате под думата знание? Кога човек знае нещо? Лесно е да кажете, запримър, 1/4, 2/4, 3А или 4/4, но какво представят тия дроби? Ще кажете, че дробьта 1и подразбира дъление на цълата единица на четири равни части, от които е взета само една част. Това знание, обаче, не е достатъчно. Човек трябва да знае, каква е м-Ърката, с която е раздвлил цълата единица на четири равни части. При това, той трябва да знае, отде е взета мърката, с която единицата се дтзли на по-малки части. Ако някой раздали една ябълка на две равни части, в същност еднакви ли са т по тегло, по форма, по вън-шен вид? Какво представят частит- и какво— цълото? Ако се вгледате в живота, ще видите, че частит са повече от гтелото. Абсолютно цъло е само Бог. Всички хора, всички живи същества са относителни цъли. Заприм-вр, в дома майката и бащата представят цъли единици. Децата съставят части на майката и на бащата. ЧовТзкът, обаче, мъжът, е част от Бога, а жената — част от мъжа.

Казано е в Писанието, че Бог взел едно ребро от мъжа и направил от него жената. Първоначално човек имал 13 чифта ребра, но Бог извадил от него 13-я чифт и направил жената. Човек останал с 12 чифта ребра. По този начин той се освободил от фаталното число, от числото 13. Фаталността е вл-Ъзла в жената. Дето влъзе, жената създава нещастия. За нея се бият мъже, за нея се развалят семейства. Жената ражда деца, но след време т уми-рат. Злото не е в самата жена, но в желанието на Адама да има другарка. Жената не е дошла на време. При това, тя се явила като резултат на едно неестествено желание на първия човтж. Като я видъл, Адам казал: „Това е плът от плътта ми и кост от костта ми". Какво може да се очаква от едно материализирано желание на човека, което се е явило в него при вида на животните, всЬко от които си имало другарка?

Когато се говори за жената и за мъжа, явяват се различни уподобявания. Мнозина уподобяват жената на сърцето, на любовьта, а мъжът — на ума, на мъдростта. Каква любов е тази, която внася раздори? Или каква мъдрост е тази, която внася разрушения в св-вта? Любовьта, за която хората гово-рят, е човешка. Любовьта има степени: лична, семейна, обществена, народна, общочовешка, идейна и Божествена любов. Една от прояви-ГБ на чов-вшката любов е скарването. Щом двама души се обикнат, тъ- непременно ще се скарат. Това показва, че в човешкото естество има някакъв елемент, който предизвиква спор, скарване, недоразумение. Това не се дължи на любовьта. Любовьта служи само като почва, върху която нтещата се посаждат. Когато двама души се обичат, т^ са готови за нищо и никакво да се карат. Единият е недоволен от другия, че не го обичал много. И другият иска да бъде повече обичан. Колко тр-вбва да бъде обичан ЧОВ-БК? Каква е единицата мъфка на любовьта? С колко единици любов трябва да бъдете обичани? Любовьта на едного може да бъде единица, на друг — — две единици, на трети — три единици и т. н. Любовьта може да бъде най-много десет единици — един завершен цикъл. Знаете ли, колко е голяма единицата любов? На колкоединици любов най-много чов-Ък може да издържа?

Какви са. качествата на единицата любов? Мъжът представя единица любов, жената — две единици, синът — три единици, дъщерята — четири единици, цътшят чо-вък, семейството или обществото — пет единици, народът — шест единици. Знаете ли, какво нътцо е да ви обича един народ? За да отговорите на любовьта на един народ, вие трябва да бъдете много богат човек, да има, какво да му дадете. Когато н-Ькой ви обича, той иска нътцо от вас. Вие обичате ябълката не толкова за нейното дърво, колкото за плодовет й. При това, колкото по-сладки са плодоветъ- й, колкото повече плодове ражда, толкова по-голямо е вниманието и любовьта ви към нея. Престане ли ябълката да дава плодове, вие веднага изм-Ьняте отношенията си към нея. Тогава, кой е плодът, заради който хората трябва да се обичат? За да обичате никого, вие все трябва да очаквате някакъв плод от него. Ще кажете, че еди-кой човтж тр-ъбва да ви обича, защото Господ е казал така. Да, но и ти трябва да го оби-чаш по същата причина.

Следователно, който прилага Божия за-кон спрямо мене, и аз ще го приложа спрямо него. Не изпълни ли Божия закон към мене, и аз няма да го изпълня към него. Казано е в Писанието: „Любете враговете си". Ако аз съм готов да любя врага си, това правя заради Бога, заради Неговия закон. Не съм ли готов да изпълня Божия закон, не мога да обичам врага си. Казано е още в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоето с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила". Как може човек да люби Бога по този на-чин, щом не знае, какво нещо е душата? Как може да Го обича с всичкото си сърце и с всичкия си ум, щом не знае, как сърцето люби и как — ума. Ум, сърце, воля, душа, това са. неопределени идеи за човека.

Съвременните хора си служат с много идеи, които са. мъртви за тях. Мъртви идеи са тия, които не внасят живот в човека. Това са идеи на книга, които никъде не мо-гат да се приложат. Да живее човек с такива идеи, това значи, запример, да познава цигулката на книга, да чете ноти само с устата си, без да вземе цигулка и лжк в ръка, без да свири, без да чуе, какъв тон издава всека нота. Да говорите за любовьта е едно нещо, да прилагате любовьта е друго нещо. Който ви обича, той е готов да ви омие, да ви облече, да ви нахрани, да ви даде подслон, да ви изпрати на училище да учите и т. н. Обаче, и слугата, на когото плащате добре, е готов да направи всичко за вас. Тогава, каква е разликата между любовьта на слугата ви и на този, на когото нищо не плащате? Голема е разликата.

Следователно, когато говори, или прави нещо, човтж трябва да влага известно съдържание. Всвка дума, която има съдържание и смисъл, крие в себе си магическа сила. Такива думи са подобни на кибритени клечки. Достатъчно е да драснеш такава една дума, за да произведе пламък и топлина. Думи, които при драсване не произвеждат топлина и светлина в ума и в сърцето на човека, са. опорочени. В сегашния живот много н"Б-ща са. опорочени. В музиката даже има известно опорочаване, вследствие на което често слушате голями дисонанси. Взимате, запри-м"Бр, два камертона, които издават тона ла, но в т'Ьх има нтжакво различие, не звучат еднакво. Ако хората се оплакват от живота си, това се дължи на факта, че са изгубили основния тон. Разумният, добрият живот има точно опредвлен основен тон. Който е попаднал в този живот, той познава неговия тон. ВСБКО нещо в живота, всвка негова проява има свой специфичен тон, който тръб-ва да се спазва. Спазвате ли основния тон на н-вщата, вие вевкога ще бъдете доволни. Пър-вичният живот, който представя начало на битието, има свой основен тон. Следователно, казваме ли, че човек тр-Ьбва да се верне към първичния живот, подразбираме намиране на основния тон на този живот.

И тъй, началният тон в музиката, е тонът сю. Крайният тон в музиката е 51. Тонът сю е 1ГБЛ, а 51—полутоние, т. е. между и йо има половин тон. Значи, началото на музиката започва с 1ГБЛО число, а краят на музиката свершва с тона 51, с полуто-ние, т. е. с дробно число. Защо музиката свершва с дробно, а не с цъло число, за това има ред причини.

Като изучавате живота и създаването на човека, виждате същия закон. Бог е съз-дал първо мъжа, а после жената, която на-правил от реброто на мъжа. Първоначално мъжът е бил цЪл човеж, и животът му бил смислен. Обаче, като дошла жената, и мъжът станал половин човеж. От този момент животът му се обезсмислил. Мъжът, който първоначално е бил цъл човеж, с създаването на жената се раздво-ил. Сърцето му отишло в жената. Той за-пазил само ума си. В този смисъл, и жената е раздвоена. За да се допълнят като ц-вли числа, г се стремят един към друг, вследствие на което забравят Бога. Обикне ли нтжоя жена, мъжът започва да я затваря в кж.щи, не я пуща да излиза навън сама, да не гледа чуждиг мъже. С това той иска да каже, че понеже е направена от реброто му, жената трябва да влт^зе в него, да се на-мъсти там, отдето е излъзла. Докато се верне в дома си, мъжът постоянно мисли за жена си, какво прави, да не би да е излъзла Н"Б-къде. В това отношение, той става художник, започва да рисува картини в въображението си. Той не е свободен, но и жената не е сво-бодна, и тя постоянно мисли за мъжа си, кж-де ходи и какво прави. Обаче, когато жената дружи с жени, а мъжът — с мъже, тт> пак не са свободни. И жената е худож-ник, и тя рисувя картини за мъжа си. Какво може да се очаква от хора, които се натък-ват на такива отрицателни състояния? Какви деца могат да родят такива бащи и майки, които по ц"Бли дни държат в умовет"Б и в сърцата си най-изопачени образи, мисли и чувства? Синовете и дъщерите на такива родители ще играят точно такива роли, каквито родителите им са. създали в умоветъ- си. Тази е причината, поради която в живота на хората забелязваме вътрешна деформация, или изопачаване на ГБХНИЯ сърдечен и умствен живот.

Христос е дошъл на земята, именно, за това, да извади човечеството от неестественото положение, в което се намира. Той казва: „Ако не се роди отново, от вода и от дух, човтж не може да влъзе в Царството Божие". Всяко нечисто нещо трябва да мине през вода, за да се очисти. Малцина разби-рат вътрешния смисъл на стиха, в който Христос говори за новораждането на човека от вода и дух. Които не могат да се ново-родят, още сега, тъ4 отлагат н-Ьщата за друг живот, когато ще се преродят физически. Ако не могат и тогава да разре-шат въпроситъ- на живота, т- ги отлагат за трето, за четверто прераждане. Обаче, прера-ждането не разрешава въпросите на живота. Прераждането има смисъл само тогава, когато човеж придава н-вщо положително в своя жи-вот, с което подига и разширява съзнанието си. Не постигне ли н-вщо в един живот, прераждането е безпредметно.

Какво означава дробьта 4/4? — Тя показва, че цялата единица е раздробена на четири равни части, които са взети отново, с цел да образуват ц-Ьлата единица. Можете ли от тия четири части да получите същата единица, която първоначално сте имали ? Ако раздалите една ябълка на четири равни части и съберете тия части отново, можете ли да получите същата ябълка? Както и да закрепвате тия части, вие не можете да възстановите първоначалния вид на ябълката. — Защо ? — Нътцо е изгубено от нея. Следователно, както и да са сверзани, мъжът и жената никога не мо-гат да образуват онова единство, което е съществувало в първия човтж. — Защо ? — — При раздвояването, т. е. при поляризирането на човежа се е изгубил един съществен елемент. В този смисъл, никога 4/л не мо-гат да се съединят така, че да образуват единицата, от която са получени. На четирит-Б четвертини липсва н-вщо. В т-вх има един минус, който тр-вбва да се допълни.

Съвременнит-в хора, светски и религиозни, имат един минус в живота си, който им създава страдания и мъчнотии. Т-в започват добре, с ц-вл тон, с сю, а свершват съ полутоние, с 51. Това се забелязва и в личния, и в семейния, и в обществения, и в религиозния им живот. Хората не познават още тоновет на живота, не могат правилно да ги пеят, вследствие на което работит им не вервят добре. Всеки музикален тон на живота има отражение в природата. Попадне ли в това съзвучие на тоновет, човек се ползува от магическата сила, която се крие в тях. Великит адепти, светии и Учители могат да се ползуват от магическата сила на тия тонове, вследствие на което са. в състояние да правят всичко, каквото желаяг. Мощни са. думит иа Учителит, защото в тях има музика. Човек трябва да говори музикално. Всъка дума съдържа по няколко музикални тонове. Ако човек взима тия тонове правилно, думит произвеждат нужния резултат. Ако произнесете думата „люби" правилно, тя произвежда приятно чувство в човека. Кажат ли ви „люби майка си, баща си, брата си, сестра си", вие изпитвате приятни чувства, понеже се намирате в началото на живота си, в битието. Кажат ли ви „люби врага си", вие изпитвате неприятно чувство, понеже се намирате в края на живота си, в откровението. Обикнете ли врага си, както трябва, любовьта към дома ви ще бъде съвершена. Ако обичате началото, ще обичате и края.

Следователно, ако е начало, човек трябва да разбира и познава себе си като начало. Не разбере ли това начало, той не може да разбере себе си. Щом не познава себе си, човек не може да познава и другитъч Затова е казано още от древнит-в философи: „Познай себе си"! Не познава ли началото на живота си, чов-вк не може да познае и края. Началото на живота, т. е. битието е мъжът. Краят на живота, т. е. откровението е жената. Който иска да изучава откровението, той тр-вб-ва да изучава жената. Това са въпроси на съзнанието. Ако не може да разбере проявата на Бога в своето съзнание, чов-вк никога не би могъл да разбере проявитъ- Му нито в съзнанието на мджа, нито в съзнанието на жената.

Сега, за да изучавате проявитъ- на Бога в съзнанието си, не е нужно по цт>ли ДНИ и часове да мислите по това. Достатъчно е да наблюдавате живота, проявитъ1 на хората, за да разберете, кой ги подтиква към ГБХ. Бог се проявява чрез ума, сърцето и волята на човека. Обаче, за да имате ясна представа за тия прояви, вие тр-вбва да изучавате съзнанието си. Съзнанието на човека трябва да му служи като м^рка на нъчцата. Той трябва да застане в съзнанието си и оттам да изучава проявитъ1 на своя ум и на своето сърд-це. Докато разглежда н-вщата от положението на сърцето и на ума си, чов-вк на може да има ясна представа за ГБХ. Чувствата не пред-ставят още сърцето. нито мислите предста-вят ума. Докато жив-ве изключително в сърцето и в ума си, човек вевкога ще минава от светлина в тъмнина, от ден в нощ. Иска ли да преброди тъмната нощ, в която е попаднал, той трябва да се качи в съзнанието си, дето ще види малка, но сигурна светлинка, която ще му покаже изходния път. Недоволни от тази светлина, мнозина я за-гасват и трътеат да търсят голяма светлина, голъчи огън. Обаче, който не може да се ползува от малката светлина, той не може да се ползува и от гол-вмата. При малката светлинка, именно, човеж би могъл да чете, да прехверля листата на своя живот и да се поучава. От малката мъдрост той ще верви към голямата, която ще осмисли живота му и ще го постави в правия път. За да дойде до малката светлинка на съзнанието си, на която ще чете книгата на своя живот, ЧОВ"БК трябва да мине през ГОЛ-БМИ мъчнотии И страдания. Не е ли минал през тгЬх, той не може да говори за тази опитност. Каквото да му говорят ония, които са. минали през тази опитност, той всъкога остава на особено мнение.

И тъй. иска ли да разбере своя живот, чов"Бк тр-Ьбва да се ползува от светлината на своето съзнание. В тази светлина той ще познае себе си. а същевременно и своя бли-жен. Познае ли себе си, той ще бъде готов да помага и на своитъ- ближни. Той ще бъде готов да плати дълговет-в на своя ближен, както на себе си. Иначе, всеки друг чов^к, пред когото се обърнете за услуга, за помощ, и той може да плати дълговете ви, но два пж.ти ще ви разплаче: преди да ги изплати и след като ги изплати. Не е лесно да каже човек, че прощава дълговет- на своя ближен. Това значи: не е лесно човеж да се откаже от стария си живот.

Какво представя старият живот? — Това е жената, за която всЬки чов-Ьк е женен. Каже ли някой, че не е женен, той се самоизлътеа. И детето, което се ражда на земята, се сверзва с стария живот. Следователно, и за него може да се каже, че е женено. Що се отнася до женитбит-, през които хората минават, това СА известни институти, дето тъ- се учат. Женен или неженен, ВСБ-ки чов^к има деца, с които мъчно се справя. Децата на чов4ка представят неговитъ4 добри и лоши желания. Когато казват, че децата на някой човек са добри, ние подразбираме неговш"Б добри и възвишени желания. Този ЧОВ-БК има висок идеал. Той се стреми да разбере живота, който му е даден. Ако не разбере ограничения живот, който му е даден, той не би могъл да разбере великия, неограничен живот. Домогне ли се до разбирането на този живот, чов-вк се изпълва с велика благодарност към Бога. Да е благо-дарен човек от всичко, което му е дадено, това значи, при всички противоречия, при всички изпитания, да запази своя вътрешен мир. Той може да се бори в себе си, без да се подава на отрицателни състояния. Остане ли в-врен на Божеетвеното в себе си, на СВОИГБ вътрешни убеждения, той е придобил онази велика благодарност, която го прави истински чов-вк.

Кой е истински човек? Само онзи може да се нарече човек, в пълния смисъл на думата, който е разрешил правилно своитъ1 отношения, т. е. който се е разверзал от всички връзки. Н'Бма човтек в света без връзки. Разверже ли се правилно от връзкитъ1 на своето минало, човек влиза в закона на свободата. Обаче, докато не е разрешил връз-кит на миналото си, човт>к не разбира свободата и не може да се ползува от нея. И между ангели да попадне, той ще гледа по-ско-ро да се верне на земята между подобните си. Колкото да се грижите за нтекое гължбче, то ще стои при вас, докато не е срещнало нтзкое от подобните си. Срещне ли едно гължбче, то веднага ще напусне вашия дом. Гължбчето отива при гължбит, кокошката — при КОКОШКИТЕ, овцата — при овцете и Т. Н. Следователно, хване ли ви Бог, и вие, като гълъбчето, ще гледате да се освободите от рждет- Му и да се вернете при подобните си, при гължбитъч Това е неразбиране на живота. Гължбът, мъжът, жената, личността, семейството, обществото предста-вят идеи, които трябва да се разбират. Не разбира ли човек идеите, както и формитъ% с които природата си служи, животът остава за него неразбарн, В края на краищата той казва: Животът е безсмислен. — Не, животът има велик смисъл. — За кого? — За разумния, за философа, за светията. Когато за-минават за другия свет, т знаят, какво нещо е животът. Когато гръщникът напуща земята, той не знае, защо е живъл и какво представя животът.

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да дойдите до онази светлина, която е в състояние да ви преобрази, да реформира стария ви живот Не придобиете ли нова светлина в съзнанието, вие ще се намъри-те в положението на гълж.ба, който, като види отворена врата, веднага отива при гължбитъч Подражавайте на гължба, но в чистотата му. Гължбът се храни с най-чистата храна. От-как е създаден досега той не е измънил на убежденията си по отношение на храната. Чо-вък трябва да бъде чист в чувствата и в мислиг си. Каквото да става около него, той трябва да бъде тих и спокоен. И да убиват човек пред него, той трябва да остане тих и спокоен. Чистотата, която има, го прави мо-щен. Той може да помогне на ранения, да заздрави ранит му. Достатъчно е да се приближи при него, за да го успокои. Ако види, че има чети ри рани, той веднага ще познае, че ране-ният е млж. Без да гледа лицето му, по броя на раните се познава, какъв е раненият, мъж или жена. Когато бият или раняват жена, никога няма да я ударят четири пж.ти. Жената може да я бият, или раняват един, два, три, пет или повече пж.ти, но никога четири пъти. Числото четири е закон, който има отношение към мъжа. Тъй щото, уда-рят ли никого четири пъти, той непременно е мъж. Ударят ли н"Ькой мъж повече или по-малко от четири пъти, той по форма само е мъж, а по енергия и сила в себе си е жена.

Това, което говоря, е факт, който може да се провери. Възможно е да срещнете изключения, но изключенията се дължат на други причини. И Христос получи четири рани. Н^кои евреи, които съзнават своята погрешка, казват, че тяхната задача е да запъл-нят ранит, които са. нанесли на Христа. Докато не направят това, г не могат да ли-квидират с своята карма. Четириг рани, които нанесоха на Христа, показват, че Той пострада за гр-БХОвет на човечеството. Като ви-дЬха, че е умрел, нанесоха му още една рана. Петата рана бт>ше рана на гртеха, на злото в човека. Всички хора очакват втори път да дойде Христос на земята, но Той току погледне ранит на ръцетъ- и на краката си, помисли си малко и казва: Много ще чакате, докато дойда на земята. Христос ще дойде на земята, само когато ранит-в Му съвершено изчезнат. Това ще стане в времето на шестата раса. Значи, докато хората не изправят живота си, Христос н^вма да сл-Ьзе на земята. С слизането на Христа, земята ще се запали и изгори. Огън ще слъзе на земята, да изгори всички нечистотии. Всички лоши и нечисти мисли и чувства на хората ще изгорят и ще остане само идейното, красивото в гЪх. Р ще започ-нат нов живот — живот на любов и знание, на истинска свобода. Това се отнася за ония, които ще бъдат готови. Те ще разбе-рат живота и ще приложат любовьта. Които не са готови, т ще чакат нови условия. Защо идат страданията в живота?—За да обработят, да стопят твердите тела в човека, да превернат неблагородните метали в благородни. Отрицателните състояния в човека, както и мъчнотиите, на които се натъква, са. тверди тела, които трябва да се стопят. Какво прави химикът, когато иска да огъне нтзкой метал? Той подлага дадения ме-тал на известна температура, различна за различните метали, и го стопява, т. е. превръща го в течност. От течност той може да го преверне в въздухообразно т^ло. В тези случаи огъньт, температурата играе важна роля. Следователно, попадне ли чов^к на огъня на любовьта, всички тверди т-Ьла в него се сто-пяват като се превръщат в течни и въздухо-образни. Обаче, това още не е достатъчно. Понеже неблагородните метали — калай, олово, мед, железо — се окисляват и внасят отрови в човешкия организъм, те трябва да се превернат в благородни — в злато и платина. Само любовьта е в състояние да преобрази тия метали, да ги преверне в благородни.

Една от задачит на чов-вка е да приеме жизнената енергия, т. е. праната от природата и да я използува разумно. Когато праната минава през калая, резултатът е един; когато минава през оловото, резултатът е друг. Обаче, минава ли през златото и платината, резултатит са. съвсем други. Колкото повече злато има в кръвьта си, с толкова повече възможности разполага човек. Златото е добър проводник на висша енергия. Няма ли злато в кръвьта си, човек не може правилно да приема жизнената енергия от природата и да се ползува от нея. Следователно, каквато е преобладаващата среда в чов-Ька, такива ще бъдат и резултатите на неговия живот.

Мнозина се стремят към духовен живот, но за да придобият този живот т се ну-ждаят от вътрешна светлина, като условие за разумна работа. Има ли човек в"Бра и любов към Бога, нищо друго не му остава, освен да работи съзнателно, да преобрази живота си. Цъ-лият козмос иде в помощ на човечеството. Той разполага с разумни реторти, в които поставя човека, да го обработи. Докато е в ретортата, човек страда, плаче, измъчва се, но в края на краищата той вижда, че това е неизбъжен процес. По този начин само не-благороднит метали се превръщтт в благородни. Този процес се извершва постепенно. Когато огъньт силно напече човека, дава му се възможност да изл-Ьзе навън, да се разхлади малко- Разумният свет предвижда всички положения, вследствие на което е оставил в ретортит-в дупки, през които човек може да излиза. Обаче, постави ли го невидимият св-Ьт в ретортата, преди да се е разтопил докрай, той не трябва да излиза. Бог изпитва чо-въка, доколко е силна вярата и любовьта му. Шжои хора едва усвтят огъня, веднага б1>-гат навън. С бътане въпросите не се раз-решават. — Защо трябва да страда човек? — За да се усъвершенствува, да се облагороди. Страданията са. условия за разумен жи-вот. Разумният живот опредвля отношенията на чов-вка към Бога.

И тъй, влезете ли в ретортата на природата, не бътайте. Имайте търпение да минете през различните температури, при които металите се топят, докато стигнете температурата на топенето на платината. Следователно, ще минете през температурата на топенето на всички метали: на калая, който се топи при 233°, на оловото —при 328°, на медьта — 1063°, на желъзото — 1500°, на златото — 950° и на платината — 1750°. През колкото по-висока температура човек минава, толкова по-добре и право мисли. Правата мисъл води към право разбиране. Ако не мисли, ЧОВ-БК дохожда до механическо разглеждане на въпросит. Механическото разбиране не разрешава нещата. Като жив'Ье по закона на любовьта, чов'Ьк ще бъде добре и на земята, и на небето. Той ще се учи и ще види такива н-вща, каквито не е предполагал. Живъе ли в безлюбие, пак ще види много нъща, но т ще го разрушат. Животът на любовьта носи радост, светлина и знание за човека. Животът на безлюбието носи страдания, разочарования и смърт. Живейте в закона на любовьта, да се ползувате от нейнит привилегии.

Божията Любов носи пълния живот.

40. Лекция от Учителя, държана на 22. май, 1929 г. София.-—Изгръв.