|
|
| Ред 13: |
Ред 13: |
| | | | |
| | Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. | | Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. |
| − |
| |
| − | == Заглавие на раздел ==
| |
| − |
| |
| − | '''1.6. Истината и знанието'''
| |
| − |
| |
| − | 1. „Истината е кръг – казва проф. Бородин – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг. Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и така той се приближава към кръга. Ние можем да достигнем този кръг, само ако допуснем като условие вечността. Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.”
| |
| − |
| |
| − | 2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча!” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?!
| |
| − |
| |
| − | 3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо, още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание, или знание за цялата вечност, не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”
| |
| − |
| |
| − | 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество.
| |
| − |
| |
| − | 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух, още от самото начало, е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията й на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният
| |
Текуща версия към 10:47, 14 октомври 2010
ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА
Науката и възпитанието
ІІ. Науката
Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят. Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета:
1. Що е наука?
2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата й в живота?
Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.