Разлика между версии на „Стари и нови мехове“

Текуща версия към 18:59, 12 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1915, 1916 г.

Сила и живот, II серия (1914-1917)

8. Стари и нови мехове

Беседа, държана на 12 юли 1915 г.

И никой не налива ново вино в мехове ветхи... Но трябва да се налива новото вино в мехове нови, и се завардят и двете. (Ев. Лука 5:37–38)

Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос прави велико обобщение на идеите: казва, че никой не бива да налива ново вино във ветхи мехове, защото последните ще се разпукнат. Трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? – Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят, потребни са нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. хора, които имат ум и сърце възприемчиви за новата истина. Когато умът е ангажиран със стари идеи, мисли, чувства, новото не може да проникне в него; с други думи, в старите форми не може да се очаква да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри; от 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти, докато дадат едно петаче, защото те имат природен страх, чувстват се слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства, както младите. И затова Христос казва, че новото вино трябва да се налива в нови мехове.

Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света. При все това, няма баща, който иска да му се роди син със стари идеи; всеки мечтае син му да бъде съвременен, да възприеме мислите и идеите на века.

Виното само по себе си представлява сила. За да се даде подтик на човешката еволюция, трябва сила; тази сила не е друго, а човешкият дух, взет в широк смисъл, сила разумна, която работи и гради съобразно с Божествените закони. В целите на Бога е всичко да расте и да се развива; Бог не обича старите мехове; Той ги туря в долните изби, както правят винарите; ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино. Когато възприемете новото учение, вие се лъжете, ако мислите, че то няма да ферментира у вас, че ще останете същите човеци – това е невъзможно: то е същото, като ваятелят да работи с чук върху мрамор, без да отчупи някое парче. Много парчета ще отхвръкнат наляво и надясно, и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да не ги удари някое парче по главата. Не е виновен ваятелят, а старите хора, ако не се отстранят. – „Аз вая статуя за бъдещото поколение – казва той – и всеки трябва да се пази.“ Може художникът да работи с четка, може да работи с лък, може да работи с чук – зависи от начина, по който той работи; то не е важно, важното е, дали работи съгласно с Божествения ред на нещата. Когато при работата почне търканица, не трябва да викаме: „Нас ни гръмна главата“: вечно спокойствие съществува на гробищата; който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в Божествения живот, трябват му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота, не схващат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата за новото вино. Знаете ли колко време е трябвало на лозовата пръчка да събере туй вино? И още знаете ли неговата сила? Най-първо то е сладко, после почва да реже и най-после става силно дотолкова, че ако препиете от него, изгубвате нормалното си състояние.

Та който иска да възприеме новото учение, трябва да се освободи от старите мехове. Ако нямате нови мехове, стойте надалеч; ще дойдат други, нови хора, и в тях ще се налее новото учение. И във вас може да се налее, но първо трябва да продадете старите мехове – да се освободите от всички желания и пороци, които ви спъват във възприемането на новото учение. В Индия има прочути змиеловци, които опитомяват и изпращат много екземпляри змии в Европа. За това си служат с каци, дето събират змиите от най-малки до най-големи, безопасни до много опасни, и там ги опитомяват. Една вечер, обаче, по непредпазливост, като затваряли кацата, не могли да я затулят хубаво; през нощта всички змии се измъкнали из кацата и се увили около ловеца им; сутринта той се събужда и като вижда какво е станало, не се мръдва, защото едно помръдване ще му коства животът; имал присъствието на духа да кротува. По едно време идва слугата и се чуди защо господарят му още не излиза навън; отваря вратата и вижда, че всички видове змии се увили около него; слугата обаче бил много съобразителен: веднага отива, взема един голям котел със сварено мляко и го поставя в стаята; змиите, щом подушили млякото, отвили се сами от господаря му и отишли към млякото; индиецът станал и внимателно пак ги затворил в кацата, като си казвал: „Тази каца трябва хубаво да я затварям“. И вие някой път ще се намерите в положението на този змиеловец, и тогава ще ви трябва присъствие на духа и мляко, а това мляко е разумният живот.

Христос казва: „Не бива да туряте ново вино в стар мех“, защото ще ви разстрои. Ако някой религиозен се разстрои, той е стар мех, който не е могъл да издържи новото вино – новото учение. Не може да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон казва: „Зъб за зъб, и око за око“, но според Христовото учение законът е тъкмо обратен – да любим враговете си; ако ни ударят от едната страна, да обърнем и другата. Това ново учение как ще примирите със старото, ако и него задържите? Мойсеевият закон е за стар мях, Христовото учение иска нов мях. Според Мойсеевия закон, понеже старите хора не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите, да не може да ги вижда и намери, а Христовото учение казва: „Вашите противници може да направите ваши приятели, можете да ги обезоръжите и дори да ги накарате да ви служат“.

Сега, нека дойдем до вътрешния психологически смисъл на Христовите думи. Никога не трябва да мислим в живота, че сме разбрали напълно истината и че вече няма какво да учим: ще бъдем такива стари мехове, които са спрели своето развитие на земята. „Учени сме.“ – Ама в какво седи вашата ученост? – „Чели сме много писатели.“ – Що от това? Трябва да вникнем в онази философия, която може да изправи живота ни и да ни даде онова щастие, което търсим. И друг път съм обяснявал думата „ШТАСТИЕ“: тази дума от кои букви се състои? Буквата „Ш“ – три резки, обърнати нагоре, представят човешката ръка, която работи. „Т“-то показва директива или сила, с която се тика работата. След тия две букви идва „А“, то е човешкият нос – трябва не само работа, но и ум, да знае как да работи. Като вземете буквата „С“, тя представя човешкото сърце, а като я обърнете нагоре, ще стане лодка – това, което се припечелва, ще се складира. При буквата „И“ има едно слизане и възкачване – отгоре надолу и обратно; тия два ъгъла, като ги турите един до друг, образуват диаметрите на кръга – колелото, което движи колата напред. „Е“-то показва центъра, за който трябва да се държите. И, следователно, на вас трябват: ръка, сила, ум, сърце и цел нагоре.

Ще приведа един анекдот из българския живот. У нас вярват, че треската, когато идва, е жива. Един овчар се спрял на един мост и слушал какво си говорят две трески. Едната от тях казала, че ще иде да хване оня овчар там в планината. Втората запитала как ще го хване, а другата ѝ отговорила: „Ще вляза в първата лъжица на млякото, което той ще глътне през пролетта“. Овчарят, като чул, че става дума за него, намислил да вземе предпазителни мерки. През тоя ден му умряла една овца; той я одира и направя от кожата ѝ мях. Като дошло определеното време да го хване треската, той я турил вътре в мяха и го завързал. Тогава треската надула мяха и всеки ден по обед все го тресяла. На есента овчарят отвързал меха и пуснал треската да си иде. Пак се събрали двете сестри под моста и едната запитала другата: „Имах нещастието да вляза в празния овчи мях!“ И вие, ако искате да си служите със старите мехове, ще приличате на тази треска и като ви пуснат, ще кажете: „Научихме се как да тресем меховете“. Такива хора аз виждам постоянно и като ги пуснат в живота, казват: „Научихме се как да тресем меховете“. Такива са съвременните догматици, които само мехове тресат. „Тясно ни е“, казват. Не, широко им е, но храна няма до тях. В народното вярване, за което току-що ви говорих, има цяла философия – трябва да се вразуми кадията, защото неправилно решава съдбата, да дойде нова съдба на света. Трябва да се вложи в нашите деца новото вино, защото то е сила. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да са проникнати от нови идеи. Ако сте със стари, не ви препоръчвам раждане. Какво ще родите? Негодници за живота, каквито има с хиляди. Свещеното Писание казва: „Плодете се и множете се“; не казва да раждате недоносчета, а хора по образ и подобие на Бога. То е новото учение, което Христос проповядва и което, ако се разбере, ще поправи света. И лозата, и соковете са в нас; когато един ден нашето лозе даде грозде, соковете на гроздето ще почнат да ферментират. То е неумолим закон в света и онзи, който мисли да живее, без да ферментира, не разбира живота. Христос на друго място казва: „Който иска да Ме последва, да вземе кръста си“; новото вино – то е кръстът. Кръстът е сила за оня, който разбира. В света има разни кръстове, и хората се оплакват от тях; но Павел ето що казва за кръста: „Аз ще се похваля с кръста Христов“. Оплаквате се от вашите страдания и казвате, че са необикновени, непоносими; но вие приличате на онзи, който се оплаквал от тежината на своя кръст, и ето какво станало с него. Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“; човекът, като избирал, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“ – „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“; рекъл Господ. Често ние преувеличаваме нашите страдания и искаме да изменим своята съдба; не можем да я изменим, да изхвърлим товара, който трябва да носим. Вие казвате: „Като си поуредя работите, аз и жена ми, па и децата ми, ще тръгнем в новия път, и тогава новото вино ще ферментира“. Ако мислите да уредите житейските си работи и тогава да последвате Господа, вие се льжете. Възпитанието е процес, който трябва да върви едновременно за всички – бащата, майката и децата: когато бащата и майката се възпитат, ще се възпитат и децата.

Ще приведа друг пример. Разправят за американския проповедник Муди, че когато проповядвал, едно дете, което го слушало, попитало баща си: „Татко, защо не пееш?“ – „Аз съм утвърден във вярата, вие трябва да пеете. Тия работи са за вас, ние старите сме слушали, слушали“, отговорил той. И детето си казва: „Много добре, че имам баща утвърден“. Един ден бащата впряга малък кабриолет с кон и тръгва на път, но по едно време към върха конят спира, тогава детето казва: „Татко, конят се утвърди“. Щом спрем, ние сме се утвърдили, ние сме стар мях, в който новото вино не може да ферментира. А се готвим за Небето, мислим да влезем в рая да заживеем ангелски живот, да разберем Божиите истини! Как ще ги разберем, когато живеем в тези изби? Затова Христос се обръща и казва: „Трябват нови мехове“. Старите човеци са стари мехове, а младите човеци са нови мехове; старите човеци нищо не ги смущава; но младите казват на старите: „Чакайте и във вас да налеем от новото вино“. На старите не трябва да се дава ново вино: старите са привършили своята еволюция. Новото вино трябва да мине в артериите и вените на новите човеци. В нас има борба, има оплаквания, защото старото с новото вино се борят. Христос иска да каже: „Не влагайте новото вино в себе си, ако не сте готови“, затова казва: „Очистете се по-напред“: Всяко учение и всяка философия може да ни ползва, когато сме чисти. Пластичност в прогреса, подем духовен – това разбира новото учение. Ако можем да погледнем, от окултно гледище, в съзнанието на стария човек, ще видим свещ, която мъждалее; ако погледнем новия човек, ще видим, че неговата свещ свети ярко. Можем да уподобим стария човек на земя, която се осветлява от месечината, а младия – на земя, която се осветлява от слънцето. За душевното развитие е необходимо ново вино. Да се попитаме, дали го имаме? Онзи, който е пил старо вино и не е вкусвал сладко, казва: „Старото е по-хубаво“; но виното, щом ферментира и се уталожи, стане старо, по-нататък не може да ферментира; то може само да упоява хората, да ги поразвесели малко, но да ги накара да работят, да прогресират – никога. Ако сме нещастни, то е защото нашият живот ферментира, виното се превръща в кисело или резняк, не е вече сладко. Наблюдавал съм българите, когато излизат от черква и отиват в кръчмата да пият, първо се съберат двама по двама: „Дайте една половница от старото вино – наздраве!“, пият по 1–2 чашки; после се съберат трима–четирима, продължават да пият и разговорът става по-оживен, цялата кръчма почне да говори; по едно време се вдига шум и като видиш, започнали някого да бият. Защо го бият? Не си е съградил на нивата плет – в кръчмата трябва да го набият, за да си съгради плет! Това не е само в кръчмата: посетете борсите, дето стават търговски операции, ще кажете, че всички хора там са луди. Даже една жена, която посетила борсата, казала на мъжа си: „Защо ме доведе в тази лудница, аз искам да ме заведеш при благородни хора – в борсата“. Щом почнат да се карат и делят вкъщи, виното е почнало да ферментира – като не могат да създадат ново нещо, искат да обсебят чуждото; също както майка, която не може да ражда, взема чуждо дете. Прочее, за новото вино, което ще ни даде нов живот, което ще ни научи как да живеем и работим, как да създаваме силни отношения между нас, нужни са нови мехове. Това е Христовото учение. Казват, че то не било приложимо. Приложимо е. Я спрете се на ден по 5 минути и мислете върху него. Вземете тази притча, прочетете я и спирайте се на ден по 5 минути да помисляте върху новото вино, ще видите какви резултати ще има. Спрете се 5 минути и мислете за Бога, за добрите хора на земята, които безспирно работят; за добрите майки, които отглеждат с търпение своите деца; за добрите бащи, които се грижат за семействата си – ще видите какъв процес ще произведе това ново вино. Жената казва: „Омъжих се, но мъж ми не струва“. Е, кой ви накара да вземете стар мях? Знаете ли, че с това приличате на онзи, който в турско време откраднал магарето и казал на съдията: „Аз бях на крушата и паднах на магарето, и то ме отнесе“? Кажете си: „Мене ми трябва ново вино“, и в идеите, и в сърцето, и в света. Станал 60–80-годишен, ще се жени и деца ще има! Разбирам, има изключения, както Авраам роди на стари години; ама той беше с нови идеи, не беше остарял: сегашните на 40 години остаряват – „Да са живи децата ни, свърши се с нас!“ Ти си тогава стар мях, трябва да те турнат в избата; ти си ленивец, който не иска да разбере волята Божия. Трябва да кажеш: „Господи, разбрах Те, сега искам да работя за Тебе“, както работи един юноша. Долу вашата старост, турете вашите стари мехове настрана, махнете ги надалеч! Хора със стари мехове и старо вино не са за Царството Божие. Не искам те да излеят старото си вино, но искам новото да турят в нови мехове. Когато схванат тази Божествена мисъл, тя ще ги подигне със своята сила. Чудят се как да възпитат хората. Методът е много лесен. Когато лодка в морето се пробие, поставят в дупката запушалка; ако не турят запушалка, лодката потъва. Вижте вашата лодка, дали не е прибита, запушете я, тогава ще бъдете в безопасност. Някой ден сте недоволни – имате дупка в лодката, пукнат ви е мехът; нищо добро не ви очаква, ако не запушите дупката. Има моменти, когато човек трябва да бъде строго послушен, както онова дете на един машинист, чиято къща била до железницата: детето си играло и когато експресът наближил, извикали му отдалече: „Лягай!“, детето послушало, легнало и така се спасило. Някой път ви казват: „Лягай!“ – „Ама защо?“ – Лягай, не питай защо – когато мине ескпресът, ще видиш защо. Има моменти опасни, когато трябва да коленичим, и като мине опасността, да благодарим на Бога.

Ама някой казва: „Не искам да се приспособя към условията, не искам да бъда еластичен“. Ще се приспособиш. Дъждът няма да се съобразява дали си облечен или не; слънцето също – дали можеш да понесеш неговата светлина, а трябва ти да се приспособиш към всички промени, да си готов да ги понесеш. Дъждът и слънцето много добре си вършат работата. Нека слънцето грее, нека се вълнува морето, нека се пукнат старите мехове – това да не ви смущава, защото Господ е решил да пръсне старите мехове и да налее новото вино в нови мехове. Ако хората със стари идеи и мисли искат да живеят при новите условия, горко се лъжат. Такава е съдбата, такъв е Божественият закон. Господ иска да се подмладите, да се преродите, ще се образува форма нова, в която ще вложите вашия живот, форма реална, не мечта. Ако бихте разбирали закона, под който сега живеете, можехте да се подмладите. Как може да бъде това? Когато научите закона, ще се обновите вътрешно в душата си. Когато говорим за възкресение, разбирам ония форми, с които Господ работи в нас. Трябва да приготвим новите мехове; тогава ще каже Господ: „Донесете ги, за да турим в тях ново вино“. Питат някои: „Какво прави Господ сега със света?“ Нови мехове приготвя, ново вино твори. И затуй казва Христос: „Отец Мой работи, и Аз работя за вас“. И ние трябва да бъдем готови не да развалим тия мехове, защото много лесно нещо е да се развали умът и сърцето на човека, но много мъчно е да се поправи. Нека види Господ, че сте заработили. Вие се питате защо този живот е такъв. В очите на мнозина виждам, че са упоени от старо вино, махмурлии са, препили са. Трябва да изтрезнеят, трябва радост да пълни сърцата ви, защото този свят е създаден за вас, с всички условия за развитието ви. „Ама война, нещастия.“ – „Ничего!“, както казват русите. – „Ама се губи свят.“ – „Ничего!“, нищо не се губи. Ще се разрушат, може би, хиляди къщи, стари мехове, но ще се създадат нови. Сега Господ влива новото вино в нови мехове. Само опиянените се бият; мъже и жени, ако се бият, опиянени са. Дето има ново вино, има музика, пеене, спогаждане. Това е Христовото учение. Четете Евангелието и вложете в себе си това учение, мислете по 5 минути на ден за вечния живот, за Бога, за добрите хора, за добрите майки и бащи, за добрите приятели; мислете за нещо благородно, и то ще ви подигне. Тогава ще разберете по-дълбоките работи. О, какви работи има да учите! Но предварително трябва да се приготвите за туй разбиране. „Какъв ще бъде бъдният живот?“ – Отличен – туй, което не сте видели, чували и сънували. Как ще види човек хубостите на света, когато спи? Вашите спящи души трябва да се пробудят; трябва да турите котела с млякото; за да приберете злините. Бъдете носители на новото вино, на новото учение; проповядвайте радост, веселие в света, и когато страдате, кажете, че страдате, защото не сте изпълнили Божия закон.

Често казваме, че условията създават живота. Но и човек създава условията. Разправял съм ви вече за един английски лорд, който тръгнал със своята дъщеря и своя слуга на пътешествие, и за станалото с тях корабокрушение. Та в света можете да бъдете и господар, и слуга. Имате знание как да приложите Божествените закони – вие сте господар; не знаете как да ги приложите – вие сте слуга. Който иска да господарува, трябва да се проникне от новото учение: то носи разгадката на живота. Този лорд, ако не беше попаднал на пустия остров, не щеше да знае как да култивира живота; там той е научил това изкуство. В живота може да изпаднем в нещастие, някой да ни стане господар; нека се научим да слугуваме, и Господ ще ни изведе из пустия остров. Благодарете на Провидението, че сте попаднали на острова да се научите как да обработвате житото, т.е. живота. Досега не сте научили как да култивирате ума и сърцето си и вследствие на това има глад и недоволство във вас. Ядете по 4–5 пъти, затлъстявате и пъшкате, такова затлъстяване има и в ума ви. А тази тлъстина трябва да се преобърне на енергия. Забелязали сте, че хора, които работят усилено умствено, които се подвизават духовно, никога не затлъстяват. Наберете ли мас, турете я в автомобила на духовния живот и вървете към реализиране на благородни ваши мечти. Там е вашето благо.

Беседа, държана на 12 юли 1915 г.