| Ред 12: | Ред 12: | ||
БИОфОТОНИТЕ | БИОфОТОНИТЕ | ||
| − | Преглед на изследванията, | + | |
| − | + | ||
| + | Преглед на изследванията, извършени през последните седемдесет години върху излъчването на ултраслаба електромагнитна радиация от човешките клетки | ||
| − | + | Хуго НИГЛИ | |
| − | + | Звучи невероятно, но нашето тяло из-лъчва светлина, която идва от неговите поне 60 билиона клетки. Това, че всяка една клетка излъчва светлина, днес може да бъде засечено с чувствителни фотоум-ножителни системи. Широко известно е, че една част от тази светлина е резултат от реакциите между радикалите, но се смя¬та, че и клетъчните яд¬ра допринасят за улт-раслабата радиация на живите клетки. Въпре¬ки че е съвсем слабо, това излъчване на светлина може успеш¬но да бъде индуцирано при облъчване с ултра-виолетови лъчи. Първи¬те биологични изследва¬ния на това лъчение са били направени в нача¬лото на двадесетте го¬дини на нашия век от руския учен Александър Гурвич, който е установил такова излъч¬ване от клетките на корен от лук. Някои лаборатории се опитаха да потвърдят те¬зи резултати, но използваните от тях фи¬зични методи не дадоха ясни доказателс¬тва за съществуването на такава улт¬раслаба емисия, и в края на краищата ре¬зултатите на Гурвич бяха отречени от американците Холендер и Клаус точно пре¬ди Втората световна война. Поради то¬ва интересът в тази област намаля през следващите десетилетия. | |
| − | + | Наличието на биологично лъчение бе¬ше изследвано наново след изобретяването на фотоумножителните тръби в средата на петдесетте години от Фачини и сътрудниците му в Италия. | |
| − | + | В следващото десе¬тилетие повечето тру¬дове върху ултраслабо-то фотонно излъчване бяха представени от руски учени, а на запад някои пионери като Ку-икенден в Австралия, Поп в Германия и Ина-ба в Япония разработи¬ха, независимо един от друг, методи за измер¬ване на ултраслабото фотонно излъчване от различни клетъчни видове, с помощта на свръхелаби шумове, и системи за фотонно отчитане с висока чувствителност, което позволи да се из-ползват максимално потенциалните въз-можности на фотоумножителя. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | Хуго | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | 26 житно зърно •••••••••••••••••••••••••• | |
| − | + | ||
| − | Най-много | + | Най-много трудове В областта на тези слаби лъчения има Фриц Поп. Той създаде и термина "биофотони" за ултраслабите фо-тонни излъчвания от клетките, които имат специфични биологични функции, но са нор¬мални фотони и могат да се измерват от фотоумножителите, използвани във физика-та. |
| − | Аз се срещнах с Фриц Поп през | + | Аз се срещнах с Фриц Поп през август 1988 и ние проведохме биологични експери¬менти с клетки от бозайници. Тази среща стана благодарение на моя приятел Йоха¬нес Ведер, син на антрополога Карл Хътер /1912 - 1961/. Карл Хътер, роден 6 Герма¬ния, беше създал много интересна филосо¬фия за човешкия живот, която дълбоко ме впечатли. |
| − | В нея той | + | В нея той хвърляше мост между естес-твените науки, психологията и религията. Например той пръв описа връзката между конституционалните човешки типове и раз-витието на човека от трите зародишни слоя - ендодерма, мезодерма и ектодерма - отк-ритие, което междувременно беше потвър-дено от психолозите Кречмър и Шелдън. Въпреки че Хътер не бе с академично обра-зование, а самоук, той впечатляваше учени като Вирхов и Хекел. |
| − | В своята философия Хътер твърдеше, че материята е енергия, | + | В своята философия Хътер твърдеше, че материята е енергия, факт, който се по-твърждава от съвременната физика. Той брилянтно извеждаше тезата, че материя¬та не се състои само от статична и дина¬мична енергия, но е носител и на духовна енергия. Модерният физик от Франция Ша-рон включи тази хипотеза в края на седем-десетте години в своята комплексна тео¬рия на относителността. |
| − | + | Аз проведох множество интересни екс-перименти в лабораториите на Фриц Поп, показващи, че клетките на бозайници, и спе-циално човешките клетки, излъчват много слаба енергийна емисия, което вярвам, че потвърждава предположенията на Фриц Поп за наличието на ефективен вътреклетъчен механизъм за фотонно поглъщане. Ние пре-дположихме, че нуклеиновите киселини на ДНК вероятно играят роля на светопоглъ-щател, подобно ролята на витамин А в ре-тинната изометризация, участващ в зри¬телния процес, и че тази светопоглъщаща система може да повлиява метаболитните и клетъчни процеси посредством пускови ме¬ханизми на умножаване и да дава начало на фотохимични процеси. | |
| − | брилянтно | + | Това откритие потвърждава древното знание на човечеството, че светлината е много важна за човешкото тяло и че акти-вирането на духовната енергия е най-важ¬ния метод за преодоляване на стреса в на¬шите модерни времена. |
| − | Аз проведох | + | |
| − | + | Препечатано от сп. "Нетуърк", бр. 68, | |
| − | Препечатано от сп. " | + | |
Версия от 07:41, 26 септември 2010
Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
БИОфОТОНИТЕ
Преглед на изследванията, извършени през последните седемдесет години върху излъчването на ултраслаба електромагнитна радиация от човешките клетки
Хуго НИГЛИ Звучи невероятно, но нашето тяло из-лъчва светлина, която идва от неговите поне 60 билиона клетки. Това, че всяка една клетка излъчва светлина, днес може да бъде засечено с чувствителни фотоум-ножителни системи. Широко известно е, че една част от тази светлина е резултат от реакциите между радикалите, но се смя¬та, че и клетъчните яд¬ра допринасят за улт-раслабата радиация на живите клетки. Въпре¬ки че е съвсем слабо, това излъчване на светлина може успеш¬но да бъде индуцирано при облъчване с ултра-виолетови лъчи. Първи¬те биологични изследва¬ния на това лъчение са били направени в нача¬лото на двадесетте го¬дини на нашия век от руския учен Александър Гурвич, който е установил такова излъч¬ване от клетките на корен от лук. Някои лаборатории се опитаха да потвърдят те¬зи резултати, но използваните от тях фи¬зични методи не дадоха ясни доказателс¬тва за съществуването на такава улт¬раслаба емисия, и в края на краищата ре¬зултатите на Гурвич бяха отречени от американците Холендер и Клаус точно пре¬ди Втората световна война. Поради то¬ва интересът в тази област намаля през следващите десетилетия. Наличието на биологично лъчение бе¬ше изследвано наново след изобретяването на фотоумножителните тръби в средата на петдесетте години от Фачини и сътрудниците му в Италия. В следващото десе¬тилетие повечето тру¬дове върху ултраслабо-то фотонно излъчване бяха представени от руски учени, а на запад някои пионери като Ку-икенден в Австралия, Поп в Германия и Ина-ба в Япония разработи¬ха, независимо един от друг, методи за измер¬ване на ултраслабото фотонно излъчване от различни клетъчни видове, с помощта на свръхелаби шумове, и системи за фотонно отчитане с висока чувствителност, което позволи да се из-ползват максимално потенциалните въз-можности на фотоумножителя.
26 житно зърно ••••••••••••••••••••••••••
Най-много трудове В областта на тези слаби лъчения има Фриц Поп. Той създаде и термина "биофотони" за ултраслабите фо-тонни излъчвания от клетките, които имат специфични биологични функции, но са нор¬мални фотони и могат да се измерват от фотоумножителите, използвани във физика-та. Аз се срещнах с Фриц Поп през август 1988 и ние проведохме биологични експери¬менти с клетки от бозайници. Тази среща стана благодарение на моя приятел Йоха¬нес Ведер, син на антрополога Карл Хътер /1912 - 1961/. Карл Хътер, роден 6 Герма¬ния, беше създал много интересна филосо¬фия за човешкия живот, която дълбоко ме впечатли. В нея той хвърляше мост между естес-твените науки, психологията и религията. Например той пръв описа връзката между конституционалните човешки типове и раз-витието на човека от трите зародишни слоя - ендодерма, мезодерма и ектодерма - отк-ритие, което междувременно беше потвър-дено от психолозите Кречмър и Шелдън. Въпреки че Хътер не бе с академично обра-зование, а самоук, той впечатляваше учени като Вирхов и Хекел. В своята философия Хътер твърдеше, че материята е енергия, факт, който се по-твърждава от съвременната физика. Той брилянтно извеждаше тезата, че материя¬та не се състои само от статична и дина¬мична енергия, но е носител и на духовна енергия. Модерният физик от Франция Ша-рон включи тази хипотеза в края на седем-десетте години в своята комплексна тео¬рия на относителността. Аз проведох множество интересни екс-перименти в лабораториите на Фриц Поп, показващи, че клетките на бозайници, и спе-циално човешките клетки, излъчват много слаба енергийна емисия, което вярвам, че потвърждава предположенията на Фриц Поп за наличието на ефективен вътреклетъчен механизъм за фотонно поглъщане. Ние пре-дположихме, че нуклеиновите киселини на ДНК вероятно играят роля на светопоглъ-щател, подобно ролята на витамин А в ре-тинната изометризация, участващ в зри¬телния процес, и че тази светопоглъщаща система може да повлиява метаболитните и клетъчни процеси посредством пускови ме¬ханизми на умножаване и да дава начало на фотохимични процеси. Това откритие потвърждава древното знание на човечеството, че светлината е много важна за човешкото тяло и че акти-вирането на духовната енергия е най-важ¬ния метод за преодоляване на стреса в на¬шите модерни времена.
Препечатано от сп. "Нетуърк", бр. 68,