Разлика между версии на „"Ако не станете като децата..."“

Версия от 21:17, 15 септември 2010

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

- сп. Житно зърно бр.2 1999

стр.20-21

"Ако не станете като децата..."

Народният празник Еньовден, тълкуван чрез словото на Учителя Петър Дънов

Божанка Ганева Природата и чоВеКът се упраВляВат от общи заКони. Според Учителя съществуват дба Велики разумни принципа, Които изяВябат и регулират ЖиВота. В оКултизма те се нари¬чат ПърВи и Втори принцип / тъй Като по отношение на Закона на ЛюбоВта се проябя-Ват последователно ВъВ Времето/, а В науКа-та - положителен и отрицателен. Тяхната същност моЖе да бъде преведена на езиКа на нраВстВените Категории Като плът и дух, зло и добро, дяВол и Господ, омраза и любов, раз-рушаване и съграждане, съгрешаване и изКуп-ление, възгордяване и смирение и т.н. На енер¬гетично ниво, най- общо Казано, тоВа са раз¬ширяването и свиването, разбирани Като път в овладяването на определени енергии и тях¬ното разумно използване. Като първоначална енергия Първият при¬нцип не е лош - той е създал Космоса и ВсичКи Видими светове, нашите тела и силите, вло-Жени в тях, и представя външната проява на Бога. Но аКо този принцип не бъде баланси¬ран, омеКотен или прониКнат, т.е. съединен с Втория принцип - приципа на Жертвата, на любовта, на Христа - той се превръща в раз¬рушителна и смъртоносна сила. Вторият при¬нцип е изява на творчесКата сила на Бога. Той е възвишеното и благородно начало в све¬та. БидейКи меК и пластичен, той е неограни-чен и безсмъртен по своята природа. Когато слугуваме на Първия принцип, ние преЖибяваме морално падение; посоКата на двиЖение на енергиите на нашия Живот е от¬дясно наляво. В митологичната симВолиКа то¬Ва е двиЖение от ЖиВот Към смърт. СВетът обаче е създаден таКа, че да преминат умове¬те и сърцата на хората от Първия във Вто-рия принцип. Този процес представя двиЖение отляво надясно / от смърт В ЖиВот/ и ха-раКтеризира духоВната посоКа по Време на ра¬бота.

ВърхоВ момент В овладяването на енер¬гиите на тези два принципа се явява точКа-та, в Която се сменя посоКата на тяхното двиЖение. Тя е синоним на подвига на Христа на Кръста и съдърЖа в себе си силата на тран¬сформацията на злото В добро, преВръщайКи наКазанието В изКупление чрез самоЖертВа на личното, на егото у нас. Тази точКа е нарече¬на от Учителя "тясната Врата" и всеКи, Кой¬то мине през нея, става граЖданин на Царс-твото БоЖие. Но за да стане таКъВ, чоВеК трябва да се смири и да приеме страданията с любов, да подчини своята Воля на БоЖията. Учителят нарича страданието БоЖестВен огън, Който пречиства Живота на човеКа и го освобоЖдава от всичКи погрешКи на минало¬то. Бог заличава греховете ни само Когато ги измием със сълзи. Интересно е КаК тези оКултни заКони дей-стват в природен план, пречупени през приз¬мата на народния мироглед. Българинът дели годината на два големи сезона - зима и лято; дори според народните представи съществу¬ват две слънца - зимно и лятно; по Време на своята годишна обиКолКа слънцето два пъти си "меняба пътя" - т.е. изменя посоКата на сбоето двиЖение. Това става на 22 деКември -зимното слънцестоене, Когато слънцето "ходи надясно" и шестима апостоли го забъртат Към пролет, и на Еньовден - 24 юни, лятното слънцестоене, Когато същите апостоли го за¬въртат наляво Към зима. Централен празниК за българите /всъщност за всичКи народи/, Който ознаменува премина¬ването на природните енергии от Първи във Втори принцип е Еньовден. УпадъКът на при¬родните сили, започващ с него, се тълКува В духовно отношение, спрямо Живота на човеКа, Като преход от външните Към вътрешните измерения на Живота, от външната Към вът-решната любов. ТаКа двиЖението на природното слънце отдясно наляво, или от Живот Към

20 Житно зърно

смърт, В духоВно отношение има значение на самоЖертва на личното в човеКа, на път Към възКресението, т.е. на двиЖение отляво надясно. В този смисъл Еньовден представлява езичесКа траКтовКа на ВъзКресението Христово. Повсемест¬но е Вярването, че Когато на Е-ньовден слънцето изгрява, то "иг¬рае", "трепти" и Който Види то¬Ва, ще бъде здрав през годината. Очевидно това е особен духовен статус на слънцето, Който моЖе да бъде преведен чрез тълКувани-ята на Учителя за духовното слънце В човеКа. Това е състоя¬ние на човешКата душа извън греха, наречено "оКо на душата". Само при това състояние чобеК моЖе да ВшКда правилно сВета оКоло себе си и тогава той Жи¬вее истинсКи. ТоВа духоВно слън¬це е изяВа на Втория принцип и с неговото изгряване започва Жи- . вотът. Ето защо трептенето на слънцето се явява в точКата за смяна на природните енергии. Който успее да Влезе В син¬хрон с духовния статус на слън¬цето чрез отварянето на свое¬то вътрешно оКо, с Което един¬ствено моЖе да го Види, получа¬ва привилегията да бъде здрав през годината. Друга възмоЖност за влиза- --4 не в синхрон с природните рит¬ми по духовен път е брането на билКи преди изгрев слънце на ЕньоВ- -ден. ВярВа се, че точно тогава те придобиват изКлючителна целебна сила, Която изчезва с изгрева на слънцето. БилКите туК оли¬цетворяват растителното царство, изявено чрез полоЖителната енергия на Първия прин¬цип през първото полугодие. В нощта преди Еньовден билКата се превръща в дърво за по¬знание на доброто и злото, и неговото отсича¬не / брането/ точно преди изгреба - точКата за смяна на посоКата на природните енергии -има изКлючителна лечебна сила, защото е аКт, синонимен на самото преминаване от смърт В ЖиВот, т.е. от ПърВи Във Втори принцип. Трети ВаЖен елемент на ЕньоВденсКата об¬редност е измиването във вода за здраве. Ле-

чебната сила на речната Вода се обяснява с тоВа, че слънцето " се е оКъпало" В нея. В на¬родното съзнание Водата на ЕньоВден има сми¬съла на ЖиВа Вода. Тя е символ на сълзите на разКаянието, чиято сила единствено е способ¬на да заличи греховете на човеКа и да го преКа-ра през "тясната врата" - прехода Към Втория принцип. В този смисъл оКъпаното слънце е сим¬вол на съединението на Първия и Втория прин¬цип Като тяхна раВнодействаща сила. То е сим-вол на Третия принцип, Който според Учителя се проявява само на " еКВатора на Живота". ТоВа е статусът на БоЖествено дете, или на чобеК, готоВ да слуЖи на Бога.