Разлика между версии на „Права мисъл, чувство и говор“

Версия от 18:02, 2 януари 2009

Права мисъл, чувство и говор

Като се изучават проявите и характерите на хората, виждаме, че от най-старо време досега има нещо, по което те си приличат. Приликата се заключава в това, че във всички времена – минали, сегашни и бъдещи, хората се радвали и скърбели, радват се и скърбят, ще се радват и скърбят. Всички усилия, които човек прави, имат за цел да си създаде повече радости, а по-малко скърби. Всеки иска да увеличи радостите, а да намали скърбите си. Всеки иска да живее, но животът не се създава. Той е резултат на нещо. Който разбира живота като резултат, радва се; който не го разбира, скърби.

Хората скърбят и се радват на малки работи. Ако не харесаш обущата на някого, ти му причиняваш скръб; ако ги харесаш, причиняваш му радост. Той обул модерни, тесни обуща и очаква хората да ги харесат. Какво особено има в неговите обуща? Преди всичко, те не са негови. Някой одрал кожата на животните, друг я ощавил, трети изработил обущата, а той си мисли, че са негови. При това, той пренебрегва естествените си обуща, които природата му дала, и се радва на изкуствените, направени от човешка ръка. Ако става въпрос за естествени обуща, и животните имат такива. Разбиране е нужно на човека! Понякога хората страдат от това, че не турили една запетая или точка на мястото й, или не произнесли една дума правилно. Малка е погрeшката, но последствията й са. големи. Същият закон се отнася и към идейния свят. Там не се позволява никаква погрeшка. Докато не си дошъл до идейния свят, можеш да правиш погрешки. Влезеш ли в този свят, никакви погрешки не се допущат. Значи, на простия е позволено да греши; обаче, на образования не се позволяват погрешки.–Какво да се прави тогава? – Ще бъдеш внимателен, да не грешиш. Ако направиш някаква погрешка, ще плащаш. Как ще се разбереш с чужденеца, ако не знаеш неговия език ? Колкото по-добре знаеш езика му, толкова по-лесно ще се разбереш с него и ще намериш теми за разговор. Ти искаш да се разговаряш с Христа. Как ще се разговаряш с Него, ако не знаеш езика Му? Ако отидеш при Христа и започнеш да Му разправяш за изпитанията, които си имал на земята, Той няма да те разбере. – Защо? – Защото всичко това му е известно. Христос знае, че си пропадал на изпитите си; знае, че си уволняван по няколко пъти от служба, но иска да чуе нещо, което не Му е известно. Той иска да чуе нещо интересно, особено, което само ти знаеш. Всички хора са пропадали на изпитите си, всички са били уволнявани от службите си. Кажи нещо особено, специфично, което има отношение само към твоя живот. Христос ще те изслуша внимателно и ще те разбере. Геройство се иска от съвременния човек, лесно да понася всичко, което се случва в живота му. Разучен герой ще бъдеш, за да различаваш същественото от несъщественото, да знаеш, за какво да се жертвуваш. Музикантът се жертвува за музиката, но тя е резултат на нещо. Като изучава музиката, той се домогва до онова, което се крие зад нея. Днес лесно се свири на различни инструменти, но големи усилия е направил човешкият ум, докато създаде инструментите. Интересно е, кое го е навело на идеята, да даде една или друга форма на инструментите, да направи струни от червата на животните, да ги съчетае в известно отношение, да създаде нотите и т. н. Днес всеки музикант чете по нотите и свири. Сбърка ли една нота, хармонията се нарушава. Истинският музикант не трябва да прави грешки. Ако направи една-две погрешки, ще се извини, но трябва да внимава, да не повтаря погрешките си. Като вземе цигулката, той започва да свири произведенията на великите музиканти, а после свири и свои произведения. Той изпълнява и чуждите, и своите произведения с любов. Разбиране има той.

Като се говори за музиката, старият българин ще каже: „Цигулар къща не храни". Обаче, всяка радост и скръб се придружава с музика. Значи, музиката е необходима в живота. Без музика животът върви по-мъчно. Който знае да свири, лесно се справя с мъчнотиите си. Добрият цигулар употребява голяма част от времето си в свирене. Не се постигат лесно нещата. Десетки години ще работиш в областта на музиката, докато станеш добър музикант. Следователно, десетки и стотици години трябва да живееш добре, за да придобиеш добрия живот. Казва се, че човек се ражда добър, гениален, талантлив. Наистина, доброто, гениалността се наследяват, но ако не работи върху себе си, човек ще изгуби онова, което е вложено в душата му. И гениален да си, ще работиш по няколко часа на ден, за да проявиш гениалността си. И добър да си, ще работиш над себе си, да проявиш доброто. Човек иде на земята да се учи, да придобие нещо съществено. Следователно, ти си ученик и ще учиш добре. Учителят ще те изпитва и ще определи, каква бележка ти се пада. Ако получиш двойка или тройка, ще се върнеш у дома си неразположен. – Кой е виновен за това ? – Ти сам. За да не получаваш слаби бележки, ще учиш добре, ще различаваш същественото от несъщественото и ще го прилагаш. Знание без приложение остава мъртво.

Красив е човешкият живот. В него има нещо ценно – усилието, което духът прави. Днес всички се радват на науката, на музиката, на изкуството, но това са постижения на хиляди и милиони хора, които са работили преди нас големи усилия е направил колективният човешки дух, докато създаде това, от което днес се ползуваме. Четеш Свещената книга и се свързваш с живота и дейността на онези, които са били преди тебе; виждаш усилията, които са правили, и се поучаваш от тях. Знанието е богатство, събрано от хиляди години. Синът се ползува от богатството на баща си, без да мисли, колко негови деди са го събирали. Мъжът дойде на обяд и веднага сяда да яде. Ако е взискателен, започва да търси недостатъците на яденето: лукът бил прегорен, солта била малко и т. н. И това е възможно, но защо той не прецени труда и усилието на жената ? Тя сама ще види погрешката си и ще я изправи.

Какъвто е физическият живот на човека, такъв е и духовният му живот. Докато греши на земята, ще греши и в духовния свят. Обаче, както изправя земния си живот, така ще изправи и духовния. Трябва ли тогава ти да се произнасяш, че еди-кой си не живее добре? Той сам ще види лошото в себе си и ще се изправи. Че някой човек имал лош език, не говорил хубаво – това е негова работа, той сам ще изправи езика си. Наистина, говорът, езикът е музика, и всеки трябва да изучава тази музика. Силата на човека се заключава в говора. Велико изкуство е говорът. Който може да говори, всичко ще постигне. На земята хората се разбират чрез говора, а в духовния свет – чрез мисълта и чувствата. Следователно, който може да говори добре, той е истински човек; който мисли право, той е ангел; който чувствува право и носи любовта, той е серафим или херувим. Ако не мислиш, не чувствуваш и не говориш добре, ще ти пишат единица.

Три неща са нужни на човека: права мисъл, прави чувства и правилен говор. Щом придобие тези неща, той става щастлив. Ето защо, който иска да бъде щастлив, първо, трябва да се научи да говори добре, после – да мисли и да чувствува право. Правата мисъл усилва паметта, закрепва здравето. Същото се постига с правите чувства и правилен говор. Никой не може да бъде щастлив, ако мисълта, чувствата и говорът му не са прави. Правата мисъл, правото чувство и правият говор са наука, която се постига при усилена работа. Векове и хилядолетия ще я изучават и пак ще остане нещо ненаучено. Както е приятно да ядеш, така е приятно да изучаваш науката за правата мисъл, правото чувство и правия говор. Кое същество, като яде десетки години наред, се отегчава от яденето?' Разумните същества са предвидили яденето като една от приятните забави в човешкия живот. Приятно е на човека да яде вкусно сготвено ядене. Кой ще готви, не е важно. Някога жената готви, а някога – мъжът. Който е по-добър майстор, той готви. Добре е и мъжът да знае да готви, та от време на време да отменя жената. И двамата трябва да бъдат добри майстори готвачи.

Това са положения, които трябва да се преведат на разбран език. Добре е човек да знае, как се готви; още по-добре е да знае да мисли, чувствува и говори право. Това са качества на живота. Това е готвене в духовния живот. Добре е за нас, когато хората мислят и чувствуват право; добре е за тях и ние да мислим и чувствуваме право. Приятно е да ни се говори сладко, но приятно е и на другите да им се говори сладко. Това са прости работи, но щастието на човека се заключава в простите работи. Мнозина пишат и говорят за щастието, като първа крачка в човешкия живот. Т не говорят толкова за любовта, колкото за щастието.

Кой човек е щастлив? Щастието е свързано с безличния живот. Който е излязъл от своята личност, само той може да бъде щастлив. За щастливия благото на всички хора е негово благо; и неговото благо е достояние на всички. И погрешките на хората са негови

ВТОРИ РАЗДЕЛ

236

погр&шки. Щастливият не се обижда, не мисли за себе си, не се поддава на отрицателните прояви в живота. Тъй щото, докато сте в личния живот, не можете да бъдете щастливи» Личността е временна. Като отидете на онзи свтл, нищо нт>ма да остане от вашата лич-ност. Да мислите, че и на онзи свят ще носите личността си, това е все едно, коньт да мисли, че като влЪзе в човешкия свят, ще запази формата си. Ако коньт иска да стане ученик и да живЕе при хората, трябва да се откаже от своята форма. Иначе, никой няма да го пусне между хората. Как ще седне коньт на чин? Как ще слуша учителя, който преподава на ученициг си?

Съвременните хора се интересуват от духовния свт>т, но се страхуват, да не из-губят сегашната си форма и да се обезли-чат. Вврно е, че ще изгубят формата си, но тя не е същественото. За физическия свЬт тя е необходима, но за духовния св&т се изисква нова форма. Красив е духовният свт>т. Там ще видите н^Ьща, за които не сте предполагали, че съществуват. Който влЬзе в духовния свет, трЬбва да съблече физическата си дреха. – Голи ли ще влЪзем? Да не се загубим ? – Голи ще влезете, но няма да се загубите. Един прост човек отишъл на баня и, като вид-вл, че всички хора се събли-чат и влизат голи в кжпалнята, уплашил се да не се загуби между тЬх. Затова, преди да влЬзе, той верзал един конец на рж-

237

ката си, да се познае между другит. От време на време поглеждал конеца на ръката си и казвал: Аз съм, не сьм се още загубил. Според меке, няма опасност да се загубиш, но важно е, дали ще те пуснат в банята. Там приемат само здрави хора. За болнит има друга баня. Който иска да влъзе в духовния свет, трябва да спазва известни правила. Първото основно правило е да бъдеш здрав. Това е правило и за физическия свет.

И тъй, в който свет и да влъзеш, първо трябва да бъдеш здрав. Здравето се обуславя от три основни правила: да ми-слиш, да чувствуваш и да говориш добре. Като влъзеш в банята на физическия свет, ще ти дадат три билета: да мислиш право, да чувствуваш право и да говориш добре. Ако нямаш тези качества, не можеш да влъзеш в банята. Привилегия е за човека да влъзе в банята на живота, да се оклше, да остави нечистотиите си там и да излъзе чист. Банята е символ на чистота. Като влъзеш в банята, ще съблъчеш нечистнт си дрехи и ще се оклшеш. След това ще об-лъчеш нови, чисти дрехи и ще влъзеш в Божествения свет, да изучаваш проявит на Божественото. Който се окжпал вед-нъж, трябва да пази чистотата си. Не я ли пази, трябва наново да отиде на баня. Скъпо се плаща за една духовна баня. Един билет струва 22 мил. английски лири стерлинги. Като

238

влъзеш в банята и се оюкпеш, ще ка-жеш: Една баня ми е достатъчна. Много естествено, не е лесно да платиш втори път такава голяма сума. Като знаете това, не губете чистотата си. Ведаъж сте се очистили, пазете се, да не се оцапате. Изгубите ли чистотата си, много време трябва да мине, да забогатеете, за да платите таксата на банята. Ще кажете, че трябва да намерите начин, да влъзете в банята. Това е изкуство. Да намъриш начина, по който да постигнеш желанията си, това значи, да си готов вече за банята. За веЬко нвщо има специфичен начин. На цигулка ще свириш по един начин, на пияно по друг начин, на китара – по трети начин. Ако ггЬеш, ще пееш по особен начин; ако четеш, пишеш , учиш, ще приложиш пак специфичен начин. Ако не намЪриш съответния начин за постигане на желанията си, ще се мж-чиш, ще се трудиш и, в края на краищата, ще се обезвериш и отчаеш.

И тъй, начинът, по който ще се домог-неш до банята на живота, се заключава в следното: права мисъл, право чувство и право говорене. Щом намъриш начина за постигане на желанията си, бъди доволен и благодари на Бога, че можеш да мислиш , да чувствуваш и да говориш. Каквото нещастие да ти се случи, бъди доволен, че можеш да мислиш, да чувствуваш и да. говориш. Като говориш добре, ще бъдешъ

239

между хората; като мислиш право, ще бж-деш между аагелитв; като чувствуваш право, ще бл^деш между херувимиг и серафимитк Какво поголямо благо можете да очаквате от това?

Помнете: Правата мисъл ще ви сверже с ангелите, т. е. с напредналите същества на един от възвишените светоЕе. Правите и добрите чувства ще ви свержат с херу-вимит и серафимитв, които поддържат свещения огън на живота. Добрият говор, красивата реч ще ви сверже с напредналите същества на земята. Постигнете ли това, нищо друго не ви трябва. Зад мислите, зад чувствата и зад говора е небитието. Изгубите ли мислите, чувствата и говора, всичко сте изгубили. Смисълът на живота се крие в мислитй, чувствата и словото. Казано е в Писанието: „В начало бе Словото, и Словото бе Богъ". Значи, светът е създаден чрез Словото. И рече Бог, и светът се създаде. Радвайте се на всичко, което сте наследили.

„В начало бе Словото, и Словото бе у Бога. И Словото бе Богъ".

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

30. Утринно Слово, държано от Учителя, на 26 април, 1936 г. 5. ч. с. София. – Изгрев.

*) II. Послание към Тимотея, 1 гл.