Разлика между версии на „Есеите - 1“

Версия от 19:37, 6 септември 2010

Есеите

есеите - 1

ЕСЕИТЕ Из Книгата на Данаан Пари "ТЪе Ез§еп ВооК о! Йауз - 1993"

Данаан Пари През 1971 г. Данаан Пари на¬пуска престижна¬та си позиция в Комисията за атомна енергия. В 1974 става кли¬ничен психолог, а в 1976 преминава през "преживяване близо до смърт-та", и това е последвано от една година на изолация. Излиза от нея за да оформи духовна общност, скромно живееща всред секвоите на северна Калифорния. След като се среща с Май-ка Тереза в Бомбай, нуждата да"свали от пла¬нината" духовността го довежда до създаване на фондация "Светата земя "през 1980. В нея се практикуват дейности, насочени към решава¬не на конфликтите по света. Работи в Северна Ирландия, в Пакистан. Събира юноши от различни култури за акции по залесяване и с цел да се сприятелят в про¬цеса на работа. В 1983 Д. Пари помага при създаване на яв¬лението "гражданска дипломация", като води групи от американци в СССР и руснаци в САЩ, за да се стопи страхът и неразбирателство-то, които ги разделят. Способността му да помага на хората да се докоснат до човеч¬ността зад "образа на Врага" му донася меж¬дународно признание. При работа и изучаване на материалите от предсказнията на Е.Кейси, той научава за всейте и техните общини, за задачата им да подготвят пътя за нещо съвсем ново и раз¬лично в света. Той си поставя за цел да отк¬рие кои са били есеите и защо е така привле¬чен от тях. Така идва до убеждението, че пос¬ланието на тези хора да се обичат едни други и да обичат и почитат Земята отново се съ¬живява и е нужно да бъде споделено в днешни¬те тревожни времена.

По Време на тайна експедиция от Йордан до Палестина през 1947 г. една група бедуини спряла на единственото място, Където моЖело да се намери бо¬да В разстояние на много мили. ТоВа бил избор близо до Уади Кумран, място на дребно селище. Едно бедуинсКо момче хвърлило КамъК В една пещера и чуло звуК от нещо счупено. ТоВа е началото на фантастичното отКритие на глинени съдоВе, съдържащи таКа наречените СВи-тъци Край МъртВо море, писани Върху КоЖа и мед. Тези свитъци разКриват загадКата на една дребна мреЖа от ду-хобни общини, Които Живели В тази пус¬тиня от оКоло 250 г. пр. Христа до 100 г. сл. Христа. Тези духоВни общности-Комуни се били посветили на запазване на дреб¬ното учение и подготовка на пътя Към новата епоха на Рибите - Време за нав¬лизане на Христовите енергии в света. Те Живеели в проста хармония с цялата природа, следвайКи духовната мъдрост на своя вътрешен глас, Което будисти¬те наричат "изЖибяване на своята ди-харма". Духовните им праКтиКи позволява¬ли да поемат и провеждат вибрациите и лечебните сили на растенията, слънце¬то и четирите елемента - земя, въз-дух, вода, огън - за собственото си под-дърЖане и за лечение на самата Земя. Ние имаме много да учим от този сКро-мен народ. Учението на есеите ни Казва, че Йо¬ан Кръстител бил есейсКи учител и че той и други учители обучавали посвете¬ния Исус в древната мъдрост по време на 20 годишен период от Живота му, за Което Библията пази мълчание.

Житно зърно 15

Има източници, които сВързВат и други библейски фигури с традицията на есеите: осВен Йоан Кръстител, Мария щ братовчедка и ЕлисаВета били също есеи - посветени. Ранното християнст-Во В сВоя морален кодекс Взело много от тези скромни общини, живели В хар¬мония с природата и космичните сили. ОсВен свитъците, и събременници-те на есеите са ни дали Възможност да надникнем В техния начин на живот. През 20 г. сл. Христа, Филон от Александрия пише: "Те бяха секта юдеи и живееха В Сирия/ Палестина/,около 4000 на брой и се наричаха есеи поради тяхната сбя-тост, защото 1кшо -сВят е същата ду¬ма като есей. Те се прекланяха пред Бога и Го почитаха, но не принасяха В жертва животни и разглеждаха почитащия ум ка¬то единствена и истинска жертва. От¬начало живееха В села и избягваха градо¬вете, за да се запазят от заразата на разпространяващите се В тях злини. Занимаваха се със земеделие и други мирни занаяти и изкуства, но не тру¬паха злато или сребро, нито притежа¬ваха мини. Измежду тях не можеше да се открие никакъв майстор на военни оръжия, амбулантен търговец или про¬давач по суша или море. Всред тях ня¬маше никакви роби, защото те Виждаха 6 робството нарушаване закона на при¬родата, която е сътворила всички хора свободни. Чистотата, която пазеха до края на живота си, избягването на клетва или лъжа, признаването на доброто про¬видение, свидетелствуваха единствено за тяхната любов към Бога. Пристрас¬тието им към добродетелта се разкри¬ваше В тяхното безразличие към пари, светски притежания и удоволствия. Тяхната любов към човека, проябя-Вана 6 любезност, равенството помеж¬ду им, братските им взаимоотноше¬ния надминаваха всички думи. Защото никой от тях не притежаваше лична къща, но деляха обиталищата си с ос¬таналите; като жиВееха 6 колонии, те държеха вратите си отворени за всеки от тяхната секта, който прекрачи пра¬га. Имаха един склад, общи разходи, об¬щи одеяния, общо хранене. Имаха прак-

тика да влагат всичко припечелено ден след ден в общ фонд и така бе възмож¬но да подкрепят болните, които не мо¬жеха да работят. Старците им бяха обект на почит и уважение и се грижеха за тях като деца за истинските си ро¬дители!' Йосиф, който е живял с есеи, пише около 75 г. след Христа: "Сред тях не може да се открие нито един, който да има повече от дру¬гия; защото те имат закон, че всеки, който идва при тях, оставя всичко в общото - така, че между тях няма ни¬то бедност, нито богатство, нито из-лишестВо. Притежанията на всеки един се смесват с притежанията на другите и се разпределят като едно общо нас¬ледство. Те смятат, че изпотяването е не¬що добро, а също и носенето на бели одеяния. Имат домакини, които да се грижат за общите дела, тъй като ни¬кой няма отделен бизнес, всичко е за общо ползване. Нямат определен град, но във всеки град обитават мнозина от тях. Ако ня¬кой от тяхната секта дойде от друго място, приемат го, като че ли са били отдавнашни познати. По тази причина те не носят нищо със себе си, когато пътуват до отдалечени места. Във всеки град, където живеят, има определен брат, който да се грижи за странници и да ги снабдява с облекло и други необхо¬дими неща. Не позволяват да се сменят дрехи и обувки, докато изцяло не се раз¬късат на парчета или не се износят до¬край. Нито продават, нито купуват един от друг, но всеки дава това, което има на искащия и в замяна получава от него нещо, което му е необходимо; и без ком¬пенсация, всеки би могъл да вземе всич¬ко, каквото поиска. Колкото до тяхното благочестие, то е твърде необикновено, защото пре¬ди изгрев слънце те не произнасят ни¬то дума за обикновени, банални неща, но употребяват известни молитви, по¬лучени от техните праотци, като че ли се молят на слънцето да изгрее. След това всеки бива изпратен да упражнява един от онези занаяти, за които те са много сръчни и умели; трудят се с голя-

16 Житно зърно

мо старание до петия час, след което се обличат 6 бели одеяния и после се «гъпят 6 студена вода. След като свър--лат с очистването, те се срещат в дом. където не е позволено да влиза чуЖд човек от друга секта; след като се из¬мият, есеите отиват в трапезарията като в свещен храм и тихо сядат край масата, при което пекарят полага хля¬ба пред тях, като се счита против за¬кона някой да се храни преди да е казана молитвата. Те лесно разсейват гнева си и огра¬ничават страстите си. Известни са със своята вярност; каквото и да каЖат, то е твърдо като клетва, но избягват да полагат клетва и я считат за по-лоша от лъжесвидетелстването, защо¬то казват, че на когото не моЖе да се Вярва и без да се закълне в Бога, той е Вече прокълнат. Те много старателно изучават писанията на древните и из¬бират от тях онова, което е най-бла¬гоприятно за тяхната душа и тяло. Ин¬тересуват се от такива корени и ле¬чебни камъни, които могат да лекуват болестите. Но сега, ако някой си науми да дойде в тяхната секта, той не бива да бъде приеман веднага. Препоръчва му се да прилага начина на Живот, който те во¬дят, за една година, без да бъде включен към тях; дават му /също и на Жените, които са равни с мъЖете/ малка брад-Вичка, споменатия пояс и бяло облекло. През това време, когато стане очевид¬но, че моЖе да съблюдава тяхното въз-дърЖание, той се допуска по-близо до техния начин на Живот и взима учас¬тие във водите на очищението, при все това още не му се позволява да Живее с тях, защото след тази демонстрация на твърдост, нравът му се проверява още две години и ако след всичко това се уверят в достойнствата му, те го приемат в своето общество." Древните документи описват хора, които учели на още по-стара мъдрост: космология,астрология, бшЖолечение и номерология, хора които биха могли да слуЖат като модел за холистичен на¬чин на Живот за нашето разпокъсано общество. Любовта им един към друг и към Духа, хармонията им с всичко Живо

и разбирането им на универсалните за¬кони, представляват вечно учение за все¬ки, търсещ да познае фината естестве¬на духовност, леЖаща зад фрагментар-ната, накъсана идеология на днешната религия. ИСУС И ЕСЕИТЕ Първите малки групи юдеи, които се оттеглили в пустинята приблизител¬но 250 г. преди Христос, били последо¬ватели на древната традиция на Мел¬хиседек. Тази традиция ни разказва за същество, появило се преди хиляди годи¬ни в огнена топка, без майка и баща. Това бил Мелхиседек, Учителят на Спра¬ведливостта. Той дошъл да каЖе на све¬та, че ни е дадено като роЖдено право¬то на пряка връзка с Бога. Бог Живее в нашите сърца, не на някакво високо мяс¬то, достъпно само за Жреци и царе. В онези времена това било доста ради¬кално изказване или вярване. През вековете хората забравили то¬ва и меЖду Бога и тях се вмъкнала кла¬са от свещеници и политици. Ако хора¬та искали да се свърЖат със своя Бог, трябвало да платят на Жрец да Жерт¬ва някакво Животно и тогава евентуал¬но да посредничи пред Бога. Последова¬телите на Мелхиседек напуснали градо¬вете и създали комуни в пустинята, къ¬дето моЖели да постигнат отново пря¬ка връзка и общуване с Бога. Те се на¬рекли есеи и се подготвяли за завръща¬нето на Месията, който щял да се изя¬ви чрез следващия Учител на Справед¬ливостта. Когато първите есеи остарели, раз¬брали, че Месията няма да дойде дока¬то са Живи и следователно трябвало да реорганизират своите общини така, че потомството им да продълЖи подготов¬ката толкова дълго, колкото е необхо¬димо. Пустинните общини на есеите станали истински села от семейства, отглеЖдащи децата си със съзнание за "подготвяне на пътя"за новото, за про¬мяната. Свитъците от Мъртво море ни разказват, че всяко следващо поколе¬ние се настройвало все повече на тази идея и накрая се раЖдали деца, които вече съзнавали своята роля за внасяне в света енергиите на Месията. Едно та¬кова поколение било това на Елисаве-

зърно

17

та и нейната родстВеница Мария В об¬щината Кумран, близо до планината Кар-мел. СВитъците посочВат, че ЕлисаВе-та родила съзнателно сьщестВо, Което станало известно с името ДнеВна збез-да и отишло В пустинята да се пригот¬ви за неминуемото пристигане на Учи¬теля на СпраВедлиВостта. Дали тоба не е бил Йоан Кръстител? И тогаба Мария родила син В Кум¬ран, Който израстнал и станал Учител на СпраВедлиВостта. /Името Исус не е споменато В свитъците. Обаче що се отнася до израза"Исус от Назарет", из-глегКда, че преди 2000 години наименова¬нието "назарянина' не се е отнасяло до място, а до духовно вярване и специфи¬чен начин на Живот. И изглежда, че тер¬минът "назарянин" и терминът "есей" означавали едно и също нещо. Изглежда също, че шест от апостолите били из-растнали и отгледани в есейсКата тра¬диция: Петър, брат му Андрей, Филип, Вартоломей, ЯКов и брат му Йоан били също назаряни./ Навярно повече от съвпадение е фаКтът, че по същото време, за Което Библията ни Казва само, че Исус бил "в пустинята", свитъците ни говорят за обширен образователен процес, в Кой¬то навлязал Учителят на Справедли-

востта. Първо той бил Взет В община¬та на есеите, за да се учи от всичКи техни мъдри учители. После бил заве¬ден в Индия да учи мъдростта на древ¬ната ВедичесКа традициция и след това - в Персия. По-Късно бил заведен в Еги¬пет да учи при Бялото братство. За последните няКолКо години от негово¬то обучение свитъците пазят мълчание. НишКата моЖе би е подхваната от друга древна традиция, в КелтсКите земи, на мястото на днешна ЮЖна Англия. Глас-тънбъри, мистичното място при изво¬ра на Чашата на друидите, и спирало¬видният хълм Тор преди 2000 години би¬ли Островът на Авалон. КелтсКа леген¬да разКазва за две същества от Света¬та земя, Йосиф АриматейсКи и племен-ниКьт му Исус, Които доплували по ре-Ката до Авалон и проповядвали, учели и носели радост. Те оставили Като дар един храст от бяла роза, Който щял да цъфти само в средата на зимата /Един Клон от този храст все още цъфти Вся-Ка зима 6 снега на Гластънбъри/. Едва след тези учения и посвещения синът на Мария става Възприемчив за енергията на Месията и позволява на Любовта да протича в света, променяйКи завинаги нашата човешКа съдба.

/Следва/ Превод: МинКа Петрова Рибарче. На крилцата му мокри - Вечерното слънце Тори