Разлика между версии на „Четирите качества“

Версия от 12:30, 2 януари 2009

Четирите качества

Размишление.

Посланието на Павла към Филимона представя едно от неговите хубави писма. То е образец на писмо. Първите десет стиха са встъпление към посланието. Онисим, за когото се говори в Посланието, бил слуга на Филимона, но го напуснал и отишъл при Павел в Рим. Според римските закони, господарят има право да постъпва със слугата си, както иска. Павел се застъпва за Онисима пред Филимона, като моли да го приеме отново при себе си. – Защо Павел се застъпва за Онисима? – Защото го обикнал.

Какво се иска от съвременния човек? – Да бъде едновременно обикновен човек, талантлив, гениален и светия. Срещате някого, казвате, че е обикновен човек. За друг някой казвате, че е талантлив. За трети, че е гениален, а за четвърти, че е светия. Значи, в четирма души влагате по едно особено качество и не знаете, кого от тях да предпочетете. Всъщност, истинският човек трябва да притежава и четирите качества. Той трябва да бъде едновременно и обикновен, и талантлив, и гениален, и светия. Чувате някой да казва, че иска да бъде гений, а друг – светия. Но това, което обикновеният човек може да направи, нито геният, нито светията могаг да направят. И това, което геният и светията могат да направят, обикновеният човек не може да направи.

Следователно, за да разберете живота в неговата пълнота, трябва да притежавате качествата и на обикновения, и на талантливия, и на гениалния, и на светията. Иначе, ако сте само обикновен човек, ще разбирате обикновените неща. И на живота ще гледате като на обикновено нещо. За да познае себе си, обикновеният човек трябва да бъде светия. И светията, за да разбере себе си, трябва да бъде и обикновен човек. Който има високо съзнание за себе си, ще каже, че не иска да бъде обикновен човек, не може да понесе това унижение. Какво представя обикновеният човек? – Нищо друго, освен новородено дете. Светията е старият човек, който има тежест, разчита на своята основа. Детето тежи само четири-пет килограма. То е слабо, безпомощно, плаче, сърди се, има нужда от грижите на родителите си. Кой не е минал през детинството? Кой е станал възрастен и стар, преди да е бил дете? Детето и старецът са полюсите на живота, през които минава всеки човек.

В детето са вложени условията на бъдещия човек. В него се намират условия и възможности за развиване на Божественото Начало в човека. Това са зрънца, които чакат благоприятни условия за своето развитие. Който не знае, какво се крие в обикновения човек, гледа на него като на нещо долно. Друг пък казва за себе си, че е обикновен човек. С това иска да се оправдае, че прави погрешки. И единият, и другият не са прави. Да бъдеш обикновен човек и да съзнаваш това, значи, да си минал през светийството. Питам тогава обикновения човек: Бил ли си светия ? – Не съм бил. – Тогава не познаваш себе си. Каже ли някой, че е светия, питам го, бил ли е обикновен човек. Ако каже, че не е бил, и той не познава себе си. Какъв светия можеш да бъдеш, ако не познаваш себе си? Хората не се познават още, но говорят за Христа, за великата любов и т. н. За кого дойде Христос на земята: за обикновените хора, или за светиите? За грешниците, или за праведните? – Христос дойде за обикновените хора, за грешниците, които правят погрешки. Погрешки правят децата и обикновените хора. Детето вижда орехи на дървото и без позволение ги бруля, да си хапне няколко ореха. След това ще го накажат. Обикновеният човек, който не разбира нещата, се кара, спори върху различни въпроси. – Какви са тези въпроси? – Обикновени, но, въпреки това, обикновеният човек обича да спори.

Всички погрешки произтичат от обикновени работи. Всички хора спорят. – За какво ? – Кой бил прав и кой – крив. Това са обикновени работи. Ще се разправяш, че шапката трябвало да бъде модерна, а не старомодна. И това е обикновена работа. Светията не се занимава с такива въпроси. Той носи шапка, дадена от природата. Косата му е естествена шапка, която го предпазва от студа. Ще кажете, че светията няма нужда и от такава шапка. Според мене, светията трябва да има коса. – Косата на учените хора окапвала. – Това е друг въпрос. Главата на обикновения, на талантливия и на гениалния човек може да бъде без косми, но не и главата на светията. Той трябва да има гъста, хубава коса.

Задачата на човека е да мисли право, да не се спъва в живота. Кривата мисъл спъва хората, поради което правят погрешки. Така и първите човеци сгрешиха. Бог им каза да ядат от всички плодове на дърветата, само от едно дърво да не ядат. В който ден ядат от плодовете на това дърво, ще умрат. Обаче, те не повярваха в думите на Баща си. Те искаха да проверят, вярно ли е, че, ако ядат от забранения плод, ще умрат. Обикновен плод беше забраненият, но не трябваше да пристъпват Божията заповед. Погрeшката им се заключава не толкова в яденето на забранения плод, колкото в непослушанието и в незачитанне на Божията заповед. Те искаха да знаят, защо не трябва да ядат от този плод. Обаче, възрастта им беше такава, че не можеше да им се обяснява. И до днес още хората правят същата погрeшка: ядат от плода на дървото за познаване на злото и на доброто и носят последствията на своята погрeшка. Някой критикува приятеля си – това е нарушаване на Божията заповед. Друг критикува себе си, недоволен е от своя ум и от своето сърце, иска да бъде учен, гениален човек. – И това е нарушаване на Божията заповед. Защо критикуваш хората и себе си? Защо ядеш от забранения плод? Вдълбочи се в себе си и виж, за каква работа си определен. На всеки човек е дадена по-велика мисия от тази, с която той се занимава. Като се отклонил от пътя си, днес той се занимава с обикновени работи, които го карат да прави погрешки. Остави обикновените работи настрана. Работи върху себе си, да развиеш Божественото Начало, вложено в душата ти.

Какво представят обикновените работи? – Те са пастърма, направена от месото на някой стар вол. Хората си развалят зъбите, разстройват стомасите си с тази пастърма, но продължават да ядат. Време е вече да се откажат от обикновените работи и да започнат със закона на различаването. Те гледат на обикновенит неща, като на велики работи, а на великите – като на обикновени. Всичко, което Бог е създал – растения, животни, минерали са велики неща, но хората ги подценяват. Някой минава покрай дървета, растения и животни и казва: Дърво е това, или животно е това и не се занимава с тях. Ангелите се занимават с растенията, а човек не им обръща внимание. Арахангелит се занимават с ЖИВОТНИТЕ, а човек само ги използува и казва, че са същества от низка култура. Ценете живота в всички същества, колкото слабо да е проявен. Христос казва: „Аз съм пътт, истината и животътъ". А животът произтича от Бога. Пазете живота на всички същества, както пазите своя живот. Само така ще разберете Божественото и ще се проявите като човек.

В посланието на Павла към Филимона ясно се вижда неговият характер и отношението му към хората. Той се обръща към Филимона с думит: „Моля ти се, за моего чадо Онисима, когото родих в оковит си. Който бъше някога си непотръбен на тебе, а сега' и на тебе, и на мене потръбен. А ти него, сиреч утробата ми, приеми. Може би за Евангелието да се отлъчил за малко време от тебе, за да го приемеш за всъ-

246

кога, не вече като роб, но по-горе^от роб, брат възлюбен. Ако имаш мене за съдруж-ник, приеми и него, както мене. И ако те е в нвщо обидил, или ти е длъжен, мини това на моя смвтка. Тъй, брате, дано получа аз това добро от тебе в Господа". (– 10 – 20 ст.). – Така се застъпва Павел за Онисима, като за свой възлюбен брат и ближен. Когато хората са сверзани теено помежду си, тв са близки и потрЬбни един на друг. Щом се скъса тази връзка, т се отдалечават и стават чужди и ненежни един за друг. – Кои нъща са непотръбни за човека? – Гниещитв. ВСБКИ плод, който гние, хверля се на сметта. Обаче, докато е на дървото, всеки поглежда към него с радост. Здравият плод има съдържание, а гнилият губи съдържанието си. Като ядеш здрав плод, ще дъвчеш хубаво, докато използуваш всичкото му съдържание. Най-после ще вземеш еЬмките и ще ги по-свеш. Попадне ли ти гнил плод, не го яж, но извади съмкит му и ги посви. Всъка съмка носи живот. Дайте възможност на скрития живот в нея да се прояви и развие. Правилни отношения са нежни между хората. За да се създадат такива отношения, т трябва да виждат в всичко Божественото, т. е. проявитв на Бога. Като не разбирали това, в далечното минало на човвчестеото се кланяли на слънцето, на луната, на звездит, като на божества. Т не са божества, но

247

чрез тях се проявява Божественото Начало в свита. Всичко, което ни обикаля, е създадено от Бога, но, колкото и да е чудно и велико, това не са божества. Слънцето, на-примвр, нвма такива отношения към хората, каквито Бог има към тях. – Какво представя слънцето? – Грамадно количество материя, един милион и половина пъти по-голямо от земята. Ние се радваме на слънцето за онова, което ни дава – за неговата светлина и топлина. Обаче, всичко това е вложено в него от Бога. По същия начин ще гледате и на човека. Ще го обичате и ще се радвате на онова, което Бог е вложил в него. От това гледище, в всеки човек има нещо Божествено. И в най-голямия гръш-ник се крие нещо Божествено. Затова, именно, дойде Христос на земята, да повдигне гръшницитв и падналит.

Съвременнит хора се дълят на обикновени и необикновени, на богати и бедни, на праведни и гръшни. Благодарение на това различие, т не могат да се търпят и из-падат в крайности. Богатият гледа на бедния с отвращение и недоволство. Той мисли, че бедният иска да го изнудва. Той не подозира, че неговото богатство е основано върху труда на бедния. Бедният пък иска да стане богат. – Защо? – За да «е работи. И двамата са. на крив път. Праведният гледа на гръшника с отвращение, без да подозира, че неговата светость

248

се дължи на гръшника, г. е. на погр&шки-т му. Гледайте на нъщата правилно. Всички хора са на мЬстото си. ВсЬки върши своята. работа, както разбира. Учете се едни от други и си помагайте взаимно.

Съвременните хора трябва да бъдатъ-справедливи, да имат еднакви отношения и към богатия, и към бедния^ такива трябва-да бъдат отношенията им към обикне вения човек и към светията. На съзнател" ния човек не се позволява никакво пристрастие. Ако сте слуга, вие се възмущавате отъ-господаря си, който туря на сметката ви всъ^ ки счупен предмет. По невнимание слугата може да счупи една чаша или чиния, и господарьт му веднага го глобява. Ако детето М7 счупи чашата, той не казва нищо, даже не му прави забележка. Ще кажете, че слугата е го' лтзм, от него се изисква повече внимание. Въпреки това, и слугата прави погрЪшки, Гос подарьт е пристрастен към детето си, защото го обича. Не е въпрос да извинявате погрт>шкитв на хората, но трябва да бъдете справедливи. Като види, че слугата е напра-вил нъкаква погрт>ш;<а, господарьт трЬбва да мълчи. При това положение, слугата сам ще съзнае ^погрeшката си и ще я изправи. Чистота е нежна на човека: чистота в мис лит, в чувствата и в постлшкиг. ПогрЪш-кит и престъпленията на хората са нечизта вода, с която мият съдовет си и перат. ТрЬбва ли чов&к да яде от нечиститв чи~

249*

нии на хората ? Трябва ли да чете книги, написани с нечиста ръка?

Бъдете будни и правете избор на кни-гит, които четете. Има добри книги, но има и такива, които внасят смут в човешката душа. Никой автор изнася добри характерни чърти на своит герои и с това заставя четцит да ги обикнатг. След това ги поставя в условия да се самоубият, или друг някой да ги убие. Според мене, автор, който пише драми, трябва да бъде женен, да има син и дъщеря, които обича и за които е готов да се жертвува. Как мислите, какъв край ще има романът или драмата, която този баща би написал? – Краят ще бъде добър. Никога бащата не би написал драма, в която героит му умират. Може ли бащата да осъди сина или дъщеря си на смъртно наказание ? – Никога! Който ежди хората и им налага смъртно наказание, той не е баща. Хората критикуват, осжждат този или тази, защото не са тяхни деца. Христос казва: „Не еждете, да не бъдете еждени!" Никой нвма право да ежди своя блГйжен. Ако ис-каш да еждиш, ожени се, роди дете и, като направи погрешка, тогава го ежди. Ще ви-диш, каква приежда ще издадеш.

И тъй, както сте бащи и майки към своит деца, бъдете такива и към чужди-т. Т са чужди за вас, но всички са деца на Бога. Малцина съзнават това, поради което не познават Бога, не разбират отно-

250

шенията Му към хората и казват, че към едни хора Той е поразположен, акьм други – по-малко. – Към кой слуга господа-рьт е по-разположен? – Към онзи, който работи добре и взима в внимание неговия интерес. Такъв слуга е силен и работ-лив. Виждате нъкъде десет работника се мъчат да вдигнат един голям камък, но не могат. Дойде друг рабошик, погледне камъка оттук - отам, и сам го вдига. Ще се карате ли на този човек? Не само че няма да му се карате, но ще го обикнете и ще му благодарите. Силен човек е той, знае как да започне една работа и как да я свърши. Какво ще кажете за онзи, който влиза в дома ви с торба, пълна с провизии и раздаде всичко на децата ви? И този човек е силен, знае как да постъпва. Свет човек е той. Дето отиде, все нося нвщо хубаво. Светията не е бледен, сух, жълт, язнемощъл. Ще кажете, че той прекарва в пост и молитва. Постът и молитвата не правят чове-ка светия. Ако се говори за чистота и све-тост, това е друг въпрос. Така можеш да станеш светия. И болнит прекарват в пост и молитва, но не стават светии.

Някой се изправи на молитва и заеме положение на добър, благочестив човек. Щом свърши молитвата си, започва да се кара с жена си, с децата си, с слуги-т си. Това не е правилно отношение. Ка-.къвто си към Бога, такъв ще бъдеш и

251

към хората. Бог не търпи лицемерие. Ще бъдеш мек, добър и снизходителен към погръшкит им. Тяхнит погръшки са и твои погрЪшки, но ти не ги виждаш. Как посгжпи Христос с блудницата, която доведоха при Него? Запитаха Го: „Какво да сторим с тази блудница? Според Мой-сеевия закон, такива убиваме с камъни. Христос им отговори: „Който счита себе си за праведен, пръв да вземе камък и да я убие*. Мойсей бъше умен чов&к, познаваше Божиит закони. След него дойдоха други, които измъниха законит му и казваха, че са от Мойсея.

Какво заключение може да се извади от това?–Че човешкиг закони са изложени на постоянни промЬни. Обаче, природнитт. закони, които са Божествени, не се измт>нят. Според човешкиг закони, който взима па-рит на богатия, без негово позволение, е крадец и трябва да се накаже. Според законите на природата, крадецът не трябва да се наказва, защото парит не са загубени. Нищо в природата не се губи, нищо не се създава. Значи, паритв нито са загубени, нито са създадени от нъкого. Като вещество, г и преди това са съществували в природата. Преди години, когато гор Чикаго, един бо-гаташ предложил на един беден човек, да му даде 250,000 долари, ако влЬзе в кж-щата му и извади навън касата. Сиромахът погледнал хъм огъня и казал: Не мога

252

да ти услужа. Огъньт иде! Никакви пари не ми трвбват. Богатият се намирал в трудно положение, затова предлагал на бедния такава голяма сума. В друго време, ако нвкой би се осмвлил да вземе хилядв долари от касата му, щвше да бъде предаден на полицията, като крадец. Трвбваше да се намври нвкой смвл и честен човек, с висок морал, да извади касата на богаташа навън и да му каже: Не ми трвбват паритв ти1 Ако бедният работник се хверли в огъня за 250,000 долари, той ще извърши престъп-ление към своя живот. Но и богатият, който е готов да жертвува част от паритв си в тежки моменти на живота си, също върши престъпление.

И тъй, не чакайте да дойдат критични моменти в живота ви, които да ви заставят да жертвувате част от богатството си. Не мислете, че като се молите за нвкого и постоянно му натяквате, молитвата ви ще се приеме. Казано е, че трвбва да се молите един за друг, но никой да не знае това. Молитвата е свободен, доброволен акт. Ако изисквате от нвкого да се моли за вас, нищо нвма да постигнете. Молете се за ближнит си, за да се молят и тв за вас. Нвкой минава за голвм грвшник и дохожда при вас с желание да се помолите на Господа, да се простят грвховетв му. Не бързайте да го съжалявате. Кажете му, първо той да се помоли на Господа за себе си. Ако се приеме молит-

253

вата му, и вие ще се молите за него. Невъзможно е да се молите за гръшника, преди той да се помолил за себе си. Така постъпва дяволът. Той иска другитв да се молят за неговит гръхове и престъпления. Смирение се иска от човека! Той трвбва да бъде го-тов да се покае и да признае погръшкит си.

Какво се иска от съвременния човек ? – Да бъде справедлив, да върши волята Божия и да се радва на доброто. Щом е справедлив, той ще бъде снизходителен към погръшкит на хората. Учете се от погръшкит на другит, без да ги осжждате. Влизайте в положението им, за да разберат и т вашето положение. Каже ли някой, че хората не го разбират, той не мисли право. За да ви разбират другиг, първо вие трябва да разбирате себе си. Щом разбирате себе си, и хората ще ви разбират. Кажете ли, че никой не ви обича, вие сте на крив път. Как познахте, че никой не ви обича ? Който люби, и него ще любят. Любовта ражда лю-бов. Следователно, като любите, и вас ще любят. Любещият е свободен човек. Той не познава, нито болестит, нито беднотията, нито мъчението. За него е безразлично, дали има пари, или няма. Дето отиде, той е добре приет. Всички хора са. негови братя и сестри.

Съвременнит хора говорят за любовта, без да разбират, какво представя тя. Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Дето любовта приежтетвува, там е величие-

254

то на Бога. Човек се разширява, смекчава и отваря ума и сърцето си за всички живи същества. Любещият става слуга на Господа. Той е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Ако очаква всичко наготово, Бог и ближнит му да работят за него, той ще изгуби любовта, и животът му ще се обезсмисли. Страшно е да се обезсмисли животът на човека. Ти работи за своя ум и за своето сърце, без да очакваш на другит. Ако ги караш да работят за тебе, в скоро време ще ги изгубиш. Какво представя човек без ум и без сърце ?

Мнозина търсят любовта, но малцина я намират. Къде се намира тя? Който иска да намъри любовта, да отиде при нвкой ма-лък, чист извор; при някоя малка му-шичка, която има полет нагоре; при нъкое цвете или дръвче, което прави голями усилия да израстне нагоре, да цъвне и даде сла-дък плод, от който да се ползуват и други същества. Не търсете любовта при го-лъмиг извори, при голямит дървета, при силнитв животни и хора. Дето любовта при-сжтствува, всичко е ценно. Затова казваме, че Божиитв нъща и в началото, и в края са еднакво ценни. Който не разбира Божественото, не го оценява. С една клечка кя-брит можете да запалите толкова огньове, колкото и с цьлата кибритена кутия. Важно е да запалите веднъж огъня. Щом го запалите, можете да го пргнасяте дето искате.

255-

Силата на любовта е в малката кибритена клечка, а не в всичкит клечки. Задръж една клечка за себе си, а останалвт раздай на своиг ближни. Задръж само един лъч от любовта за себе си, а от останалите нека се ползуват твоите ближни. Радвай се, когато всички хора възприемат любовта и се ползуват от нея. Любовта е достояние на всички хора, а не само на едного. Радвай се, че Бог е навеЪкъде.

Защо страдат съвременните хора ? – Защото са изпратили Бога да работи вместо тях. За да се освободите от страданията, идете вие на работа, а оставете Бога на вашето место. Станете слуги на Господа, а Него турете на вашето место. Бог да бъде ваш господар, а вие – Негови слуги! Само така ще осмислите живота си и ще оправите работите си.

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

• ) Послание към Филимона.

31. Утринно Слово от Учителя, държано на* 3 май, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгръв.