Разлика между версии на „Живите сили в природата“

Версия от 16:39, 31 декември 2008

Живите сили в природата

Размишление.

Теми за следващия път:

1. “Мнението на учените и простите за вятъра".

2. “Произход на богатите и на бедните".

3. “Титлите на здравите и на болните".

Като ученици, добре е да се наблюдавате, да си давате отчет за вашите разположения и неразположения, във връзка с времето. Добре е да знаете причините на разположенията и на неразположенията си. За пример, някой път се събуждате рано, но не ви се става, искате още да лежите. Ако вън е студено, ще кажете, че времето е причина за нежеланието ви да станете. Какво ще кажете, обаче, ако времето е топло и пак не ви се става? Като правите наблюдения върху себе си, вие откривате ред външни и вътрешни причини, чрез които увеличавате знанията си.

Изучавайте линиите в природата, да видите, каква разумност се крие в тях. При това, дали линиите са прави, криви, вълнообразни, счупени, това не е случайно. Посоките на линиите, както и тяхното извиване, се дължи на силите в природата, които действуват върху тях. Там, където налягането е било по-голямо, и напрежението - по-силно, линиите са претърпели големи огъвания. С това се обясняват огъванията, пречупванията, набраздяванията, които са ставали със земните пластове в течение на векове и хилядолетия. Който може да чете по линиите, той може да определи, какви сили са действували в природата. Също така и по движенията, които човек прави, съдите за мислите и желанията, които го ръководят. За пример, виждате, че едно дете се качва на дърво и прави някакви движения: вдига и слага ръцете си. Отдалеч тия движения изглеждат неразумни, но като се приближите към дървото, разбирате, че в движенията на детето има нещо разумно. То вдига ръцете си нагоре, за да къса ябълки. После сваля ръцете си, за да скрие ябълките в джобовете си. Като откъсне няколко ябълки, то слиза от дървото и продължава пътя си.

След това наблюдавате, как едно колело се движи. Вие виждате, че колелото се върти около една ос, но защо се върти, и то не знае. За него е безразлично, дали се върти, или стои на едно място. Обаче, за онзи, който се е качил на колелото, не е безразлично, движи ли се то, или не. Той именно, осмисля движението на колелото и го прави разумно. Оттук вадим заключението: в природата има живи и разумни сили, които действуват самостоятелно; има и неразумни сили, които действуват под влиянието на друга, съзнателна сила, вън от тях. Първите сили се различават от вторите по това, че те, сами по себе си, са разумни. Значи, в първите сили разумността е вътре, а във втората - разумността действува отвън.

Какво трябва да направите с кривата линия, за да уравновесите силите, които действуват върху нея? Трябва да я превърнете в права линия. Всяка права, която има един център, подразбира действие на две сили, които се движат в противоположни посоки. Тези сили се уравновесяват. Тогава казваме, че правата линия подразбира състояние на покой. И наистина, вечер, когато си ляга, човек се изпъва в права линия, за да си почине от дневната работа. Дали се облича, съблича, яде, седи на стол, или работи, човек се намира под действието на кривите линии, които уморяват. Като опъне тялото си и заеме хоризонтално положение, той си почива. В този смисъл, правата линия подразбира успокоително, или здравословно състояние. Ако искате да знаете, дали даден човек е здрав, вижте, как спи. Ако постоянно се обръща на една и на друга страна и ту свива, ту разпуща краката си, той не спи добре - мъчи го нещо. Колкото по-сложни движения прави човек, толкова по-неспокоен е сънят му.

Кои движения са прости и кои - сложни? Прости движения са тези, които срещат малки съпротивления. Сложните движения са резултат на големи съпротивления. Движенията, които човек прави по време на сън, се определят още и от времето. Когато вън или в стаята е студено, човек спи повече свит. Ако е топло, той се разпуска. Каквото и да прави, човек се подава на атмосферните влияния. В това отношение той е жив барометър. По неговите движения можете да познавате времето, дали ще бъде сухо или влажно, студено или топло, ще има ли буря и т.н. Като знаете това, правете наблюдения на естествените движения и ги изучавайте. В тях се крие велика наука. Под думите “естествени движения”разбираме тези, които са в съгласие с движенията на разумната природа. Всяко движение, което се отклонява от нормалните, носи в себе си нещо криво и изопачено. За пример, като погледнете носа на някой човек, вие намирате, че има нещо дисхармонично в неговата крива линия. Тази дисхармония говори за някакво отклоняване от правия път на живота. Значи, без да разбира физиономията, човек вътрешно чувствува дисхармоничните линии, резултат на някакво далечно отклоняване от естествените линии на природата. Линиите на носа имат отношение към човешката мисъл. Колкото по-хармонични и правилни са тия линии, толкова по-права е човешката мисъл. Изучавайте линиите на своето лице, за да изправите кривото и да усилите доброто в себе си. За да развива мисълта си, човек непременно трябва да среща мъчнотии и препятствия в живота си. Те представляват преграда, плоскост, през която човек неизбежно трябва да мине. Следователно, като се натъкнеш на известна мъчнотия, приложи мисълта си, да намериш път за преминаването и. Колкото по-голяма е мъчнотията, толкова по-голямо ще бъде сечението и. Прекарвайте сечения на плоскостите, които срещнете на пътя си, за да излезете незасегнати от тях. Сеченията пък не са нищо друго, освен проекции на мисълта. Ето защо, като мисли, човек ще се справи лесно с мъчнотиите си. Няма мъчнотия в света, при която да не намерите изходен път.

Мислите и чувствата на човека не са нищо друго, освен ония светлини и сенки, които той поставя върху платното на своя живот и така чертае пътя си. Ако поставите живота си върху платно, като на филм, ще разберете, колко е интересен и ценен. От него вие можете да се поучавате. Докато не може да обхване живота си изцяло, човек гледа на него като на нещо отделно, чуждо. Като не разбирате живота си, вие не знаете, защо идват мъчнотиите и страданията. Вие гледате на тях като на случайни явления в живота ви и се питате, не може ли да минете без страдания. Мъчнотиите и страданията представляват планински върхове, които неизбежно трябва да се минат. Колкото и да е мъчно изкачването, човек трябва да стигне върха. Следователно, колкото и да са тежки страданията, трябва да се преминат. Каква местност е тази, която е лишена от планини и долини? Какъв живот е този, в който няма радости и скърби? Колкото по-лесно се справя човек с мъчнотиите и страданията си, толкова по-обработени са пътищата на неговата държава. Тази държава минава за културна. Ето защо, всяка област, през която човек минава - умствена или сърдечна, представлява свят, повече или по-малко културен. От съзнателната работа на човека зависи културата на неговите светове. Светият и праведен човек лесно разрешава въпросите си. - Защо? - Защото той живее в свят, населен с разумни същества, които му помагат. Когато човек се обърка в живота си, това показва, че е влязъл в свят, населен с неразумни, неинтелигентни същества, които, вместо да му помагат, повече го оплитат. Много естествено. Когато човек влезе в среда между свои приятели, всички му помагат. Когато влезе между неприятели, никой не му помага. Изобщо, само разумните и интелигентните същества се интересуват от човека и са готови да му помагат. Не се ли интересуват от него, те не са интелигентни.

Да се върнем към въпроса за живите линии в природата. Ако наблюдавате линията на човешката уста, ще видите, че тя е крива линия, с каквато геометрията си служи. Горната устна е извита, с две възвишения, а долната представлява права линия. Горната устна, със своите извивки, показва активност на чувствата и на мислите. Колкото повече линията се изправя, човек слиза в материалния свят. Тогава устата образува права линия. Този човек бързо решава въпросите и бързо действа. Обаче, когато горната устна образува крива линия, човек мисли повече и после действа. Той е готов да чака известно време, докато дойде момента да се прояви. В правата линия се крие инициативата на разумните същества, а в кривата - инициативата на природата. Когато природата действува, тя дава възможност да се проявят много същества. В правата линия взима участие само един човек, а в кривата - много същества. Срещнете ли две разумни същества, които се разбират, те образуват две успоредни линии. Значи, успоредните линии подразбират разумност. Счупените линии означават известно отклонение, а кривите линии имат отношение към законите на природата. Кривите линии са красиви, особено възходящите. Те представляват решаване на задачите с най-малко съпротивления. Във връзка с линиите, с тяхното значение и смисъл се явява графологията, наука за четене на човешкия почерк. Начинът, по който човек пише буквите, определя неговия характер. Ако буквите са остри или кръгли, дребни или едри, казваме, че човек е нервен или спокоен, икономичен или крайно щедър и т.н. Изобщо, линиите, които взимат участие в строежа на човешкия организъм, са живи и изложени на постоянни промени. Затова, именно, ги наричаме “живи сили на природата".

Като ученици, където и да ходите, в градове, по планини, изучавайте линиите, с които природата си служи, да различавате механическите и мъртви линии от живите, наречени “творчески линии".

Сега, ние говорим за живите линии на природата, но за мнозина те остават мъртви. - Защо? - Не ги разбират. Това е все едно, да дойде някой архитект при вас, да начертае плана на къщата ви върху хартия и да започне да го обяснява. Той ви говори за размера и за разположението на стаите, за изложението на къщата, но вие нищо не разбирате. Най-после къщата започва да се строи. Вие я гледате, обикаляте около нея, и мъртвият план постепенно оживява. Вие разбирате вече, какво ще излезе. Един ден, когато къщата се завърши окончателно, архитектът ви предава ключа. Вие влизате в къщата си, нареждате я и започвате да живеете в нея. След всичко това казвате: Разбирам вече, какво представлява начертания план.

Следователно, ще дойде ден, когато живите сили на природата ще се одухотворят, и вие ще разберете, какво се крие в тях. Само светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.

25 Лекция от Учителя, държана на 27 февруари, 1931 г.

София – Изгрев.