| Ред 3: | Ред 3: | ||
== СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА == | == СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА == | ||
| − | <center>[[Картинка:Заснемане17.PNG|мини| | + | <center>[[Картинка:Заснемане17.PNG|мини|200px|ляво|Къщата на сем. Иларионови]]</center> |
В 11-та година ние строихме двуетажна къща на ул. „Зеленка“ 28. Дължахме на сестра Амзел 1000 лв., които тя сама ни предложи за къщата. Един ден, когато Учителя отново беше у нас, той ни боядиса стълбището със златен бронз. На другия ден го изпратихме за София. Дойде сестра Амзел и като видя боядисаното стълбище, каза: „Пари нямате, а със злато боядисвате!“ Тя се страхуваше, че няма да й се издължим, понеже имахме задължения и на други места. И тя поиска парите много преди срока на полицата. Ние току-що бяхме изпратили Учителя за София. В него момент нямахме пари и я замолихме да ни почака поне до срока на полицата. Аз си поплаках, а Константин от честолюбие заболя. Учителя, схвана нашето положение, се върна от Г. Оряховица. Зачудихме се защо се връща и запитахме: „Учителю, влак ли няма?“ „Не, но вие се смутихте, че Амзел си иска парите. Защо не казахте на сестрата, че ще й ги дадете? Къде ви е вярата?“ | В 11-та година ние строихме двуетажна къща на ул. „Зеленка“ 28. Дължахме на сестра Амзел 1000 лв., които тя сама ни предложи за къщата. Един ден, когато Учителя отново беше у нас, той ни боядиса стълбището със златен бронз. На другия ден го изпратихме за София. Дойде сестра Амзел и като видя боядисаното стълбище, каза: „Пари нямате, а със злато боядисвате!“ Тя се страхуваше, че няма да й се издължим, понеже имахме задължения и на други места. И тя поиска парите много преди срока на полицата. Ние току-що бяхме изпратили Учителя за София. В него момент нямахме пари и я замолихме да ни почака поне до срока на полицата. Аз си поплаках, а Константин от честолюбие заболя. Учителя, схвана нашето положение, се върна от Г. Оряховица. Зачудихме се защо се връща и запитахме: „Учителю, влак ли няма?“ „Не, но вие се смутихте, че Амзел си иска парите. Защо не казахте на сестрата, че ще й ги дадете? Къде ви е вярата?“ | ||
Версия от 13:49, 8 август 2010
Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
В 11-та година ние строихме двуетажна къща на ул. „Зеленка“ 28. Дължахме на сестра Амзел 1000 лв., които тя сама ни предложи за къщата. Един ден, когато Учителя отново беше у нас, той ни боядиса стълбището със златен бронз. На другия ден го изпратихме за София. Дойде сестра Амзел и като видя боядисаното стълбище, каза: „Пари нямате, а със злато боядисвате!“ Тя се страхуваше, че няма да й се издължим, понеже имахме задължения и на други места. И тя поиска парите много преди срока на полицата. Ние току-що бяхме изпратили Учителя за София. В него момент нямахме пари и я замолихме да ни почака поне до срока на полицата. Аз си поплаках, а Константин от честолюбие заболя. Учителя, схвана нашето положение, се върна от Г. Оряховица. Зачудихме се защо се връща и запитахме: „Учителю, влак ли няма?“ „Не, но вие се смутихте, че Амзел си иска парите. Защо не казахте на сестрата, че ще й ги дадете? Къде ви е вярата?“
Сутринта, като видя Учителя, Амзел отиде да ни наковлади, че сме задлъжнели на банката и нейните пари могат да пропаднат. Учителя й каза: „Тогава аз ще ти ги платя.“ Тя се засрами и отказа да си ги иска.
След няколко дни дойде брат Илия Стойчев и взе Костадина на работа в Русе. С първата заплата изплатихме дълга си на Амзела..