Разлика между версии на „Записки на Димитър Голов“

Текуща версия към 13:39, 8 август 2010

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1

ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ

През тази година Учителя е чест гост в Търново. Посреща Новата година сред приятелите в града, а на 1 и 7 януари се провеждат две събрания в дома на Анастас Бойнов. След това почти целия месец август остава в Търново. На 27 октомври идва отново и в Негово присъствие са закупени в с. Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“.

Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща. През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи.

Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели.

На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно копие от картината с Пентаграма с размер половин на един метър. На върха на Пентаграма е нарисуван Христос. Но на следващата годишна среща Учителя казва, че повече Пентаграма няма да раздава, защото някои не са си послужили правилно с него и са си навлекли нещастие.

В началото на срещата Учителя им продиктува едно слово, което им разрешава да прочетат само на ближните по дух. Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана.

През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й. И на тази среща се правят много верижни молитви.

На участниците се дава голяма свобода. Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.

Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ. Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението.

Запазено е едно тефтерче на брат Димитър Голов, от което е видно, че на 1.01.1911 г. Учителя е бил в Търново и е проведено събрание в дома на г-н А. Бойнов. Ето някои от записаните бележки:

В Бога винаги има желание да ни се открие, но ние с нашите желания и др. Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда.

Евангелието дава едно правило. Първо: за да видим Бога, трябва чисто сърце. Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.

Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново:

Религията е плод на любовта, която човек има към Бога.

Ние трябва да научим закона на самоотричането.

Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата.

Постът трябва да се разбира трояко:

пост от хляб и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.