Разлика между версии на „1924“

Версия от 17:34, 30 юли 2010

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2

1924г.

1924 ГОДИНА През април 1924 г. се създава Закона за защита на държавата. С и закон са избити без съд и присъда много хора, главно интелектуалци, ход е диктатурата на „кървавия професор" Цанков. Поискано е разрешение за събор в Търново и отново се получава :аз. Все пак, през тази година се осъществява Втория младежки ор в София. В два дена, 6 и 7 юли, Учителя изнася пет беседи, рът завършва с екскурзия до Мусала. Беседите се отпечатват. През август-септември Учителя изнася четири беседи (трите неделни) София. Дава и наряд за 1924-25 г. на 22 август. Всичко това е ликувано в книжка със заглавие „Разумният живот: обяснения и твания от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство септември 1924 г." Заглавието й е като на съборните сборници и библиографиите е посочена като съборна, но събор всъщност няма. първата беседа от 24 август Учителя казва: Сега, ние се намираме в съборните дни. Всяка година имаме събор. Какво р е съборът? Съборът може да го правят добрите и разумните души. Когато съберат лоши хора, събор има ли? — Няма събор. Онези, които живеят в «та, може да направят събор. Онези, които живеят в Мъдростта, може да правят събор. Онези, които живеят в Истината, може да направят събор. Оне-, които живеят в Правдата, може да направят събор. Онези, които живеят в |родетелта, може да направят събор. А онези, които не живеят в тия доброде-ели, за тях никакъв събор не съществува. Следователно, щом живеем в закона й Любовта, ние сме на събор." А малко след това им казва: Да, днес сме ъбрани за какво? Аз днес ви събрах за едно правило. Но то е първото и най-ажно правило: когато ви дойде един брат или една сестра вкъщи, които и да са е, като си излязат, да обърнете очите си нагоре към Бога и да кажете: „Господи, •иого ти благодаря, че ми изпрати този брат или тази сестра." Този ден, недел-ря, ви събрах само за това правило." Учителя, макар и неофициално, отново посещава Търново, което се вижда от изнесената на 1.10.24 г. в Търново неделна беседа „И Бога за свой Отец казваше." 297

Всемиробият Учител Беинса Дуно и ВелиКо Търново

БИОГРАФИЯ НА МАРИН КАМБУРОВ от дъщеря му Стефан!» КамбуроВа-ДелКиноВа

Марин Камбуров, брат на Петър Камбуров, е роден през 1902 г. в Стара . Загора. Оженва се за арбаначенката Зефира и имат три дъщери. Словото на Учителя оформя неговия мироглед. То става извор на творческо вдъхновение и съдържание на живота му. До последния си дъх той е пример на ученик с будно съзнание, посветил всички мигове от живота си на учение и служене за слава Божия. В продължение на 50 години от своя живот Марин Камбуров 233 песни, в които възпява Любовта, Мъдростта, Доброто, емир прекланя глава и благоговее пред своя Учител и величието на Творец Той никога не е имал работно бюро и кабинет. Песните му са роде сред природата, по време на работа или почивка. Текст и мелод бликат спонтанно и в повечето случаи заживяват без корекции. Много години преди да се събуди в него музата на твор вдъхновение, при една от срещите на двамата братя Петър и Мар Камбурови с Учителя последният им казва: „Той, Марин, рекох, силна музикална памет." И наистина Марин Камбуров помни и възторжено до края на живота си всичките си песни, изпратени земята чрез неговия дух от световете на светлината. СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ ОсноВаВане на Комуната В Арбанаси Идеята за предстоящото основаване на комуната в Арбанаси бе най-актуалният в рос за нас и вече на няколко пъти се събирахме, за да уговорим и уточним подробно Пристигна от Варна брат Стамат Тодоров, на когото предадох ръководството на ( ските имоти и ключовете от колибата, и през месец септември 1923 г. се пренесо Марин в Арбанаси. Дойдоха и другите приятели. Бяха вече пристигнали и моите | с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Обявихме основаването на братската комуна при следния състав: Основно ядро: 1. Никола Гръблев от Габрово — военен капитан. 2. Христо Христов от Търново — подпоручик, който си подаде оставката и I цивилен пристигна в Арбанаси. 3. Марин Камбуров. 4. Аз, Петър Камбуров. 298

\Спо{пени наУГетър 9(р.(п6уров 1924 година О8 Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбана¬си (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната; по-късно заминаха за София) и I моите родители с двете деца, които не се считаха за членове като малолетни. Бяхме [всичко 11 души. Беше уговорено Никола Гръблев да не напуска службата си, за да помага със запла-рта си. Отначало работата тръгна добре. Имахме на разположение над сто хиляди лева и решихме най-напред да закупим ниви. Купихме изцяло имота на една вдовица — Мола Хаджидимитрова, която след това се изсели от Арбанаси. Имотът бе дванадесет декара ниви и три декара лозе. И от друг стопанин купихме една нива около дванадесет декара. 1 Набавихме инвентар: плуг, вили, лопати, мотики и др. Фураж за добитъка, в това число и две биволици на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре. Останаха 20-30 хиляди 1 л. резервен фонд. Докато се ориентираме в новата обстановка, дойде зимата. А приходи още нямаше I никакви. Затова се наложи да теглим по малко от резервния фонд. Днес малко, утре малко — готовите пари се изнизваха хилядарка след хилядарка. А нашите славни трапе- !зи! Винаги имахме гости от Търново или от Горна Оряховица, или от Лясковец. Пък | песни, пък цигулки! Славно нещо бил комуналният живот! Всички, които ни посещаваха, оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно. През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола. А онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито. Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, обещах на бившия собственик: „Дай Боже да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала хубаво жито като подарък от мене!" Но не му | занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от ]съда. Съдеше ме Пейо за 1000 лв., т.е. за стойността на двата чувала жито, което съм се ] задължил по пазарлък да му дам. Отидох в Горна Оряховица, намерих го болен на легло. ] Не можахме да се разберем. Той твърдеше, че аз съм се задължил да му донеса два чувала жито. Аз твърдях, че съм обещал при условие, че житото стане. Най-после броих •у хилядарката и въпросът се уреди. На следния ден научихме, че Пейо починал. През есента наехме и изорахме една ливада около петнадесет декара от Ламбрин •анов от Арбанаси. Искахме да я подготвим за посяване със слънчоглед. Зимата на 1924 г. изкарахме. Резервният фонд съвсем отъня, а приходи — никакви още. Запролети се и ние тръгнахме на работа. Засяхме около шест декара захарно цвекло Впреорахме още веднъж нивата за слънчогледа, който също засяхме. Обработихме и •кто, което тази година обещаваше да даде добър плод. Изобщо, работата вървеше добре, поразходите покривахме все още от резервния фонд. Дойде жътва. Ожънахме нивата, от която получихме малко приход — едва около три ивала жито, за колкото ме съди Пейо. Смляхме житото и за един-два месеца го изядох-Ве. Нали на трапезата се събирахме най-малко по десетина души! И все още купувахме. През лятото на 1924 г. събор не се състоя и по инициатива на братята от Габрово — Жорги Николов и др. — бе организирана една голяма екскурзия за десет дни из Стара мнина. От Арбанаси отидохме в Габрово аз и брат ми Марин, сестра Гена Папазова от а Дебелец и Стоянка Илиева -- учителка в с. Стражица. Имаше братя и сестри от I Търново, Русе, Свищов, Севлиево и др. Първата вечер от Габрово отидохме на Габровския манастир, дето нощувахме на нар. „Папратлива поляна". Спахме в папрата. Времето бе топло и не усетихме студ. На •едния ден сутринта се изкачихме на връх Снежанка (Орлово гнездо), дето към 9 ч. шгринта посрещнахме групата от Стара Загора, Казанлък и околните села и потеглихме •билото на Балкана. Тогава нямаше построени хижи и дето замръквахме, там запалвах¬ме буен огън и пренощувахме. На следния ден — пак на път. Аз носех две раници — 299

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиЬо Търново щ ~ моята и тази на брат Иларионов върху моята, а върху двете раници — двадесет хляба|] един чувал, провиснал от двете страни. И понеже ръцете ми бяха свободни, от време я време изваждах цигулката и свирех „Братство, единство" и др. Тогава бяхме всички млащ и не чувствахме умора. Най-напред решихме да се употреби общия хляб от чувала, който носех аз, за даI разтоваря. След като свърши общият хляб, започнаха сестрите да варят ориз в чайнивд| на обяд всеки си получаваше порция ориз вместо хляб. На седмия ден вечерта пренощувахме в подножието на Юмрукчал, при изворите! Тъжа (Тунджа). Там към нас се присъединиха и приятелите от Севлиево с бр. Пе Пампоров и групата порасна общо на 32 души. От полунощ тръгнахме към върха, дето стигнахме малко преди изгрев слънце.' наблюдавахме един величествен изгрев, какъвто може да се види само на такъв ви връх, какъвто е Юмрукчал. След това играхме гимнастическите упражнения. Следо старозагорци и казанлъкчани се спуснаха на юг през Калофер, а ние — към с. дето пренощувахме в току-що прибрано сухо и миризливо сено. Бих желал да опиша тази екскурзия по-поетично, но виждам, че не ми се отдава.{ това бе екскурзия, която всички, които участваха, ще помнят през целия си Незабравими ще останат обедите, вечерите около огньовете. Песни, възторзи, радоо!] Планината се оказа много гостоприемна. Десет слънчеви денонощия, прекарани в да| нината, струват повече от цяла година, прекарана в долината. Като се завърнахме в Арбанаси, намерихме, че работата не беше се придвижила нап¬ред. Трябваше да се разчита на брат Христо Христов - офицер, Руси Събев - недъга] Димитър Александров, който не беше сериозен комунар, който нямаше даже елементар познания от физически труд — специално от земеделие. Марин и аз работехме добре,! нямахме качества нито на добри организатори, нито на добри ръководители. Затова, общи] взето, работите ни в комуната не вървяха добре. Най-големият товар бе сложен върху гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере потните ризи ш | всички и да меси хляб почти през ден. А когато по-късно свърши брашното, свършиха 1 парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме! захарната фабрика в Горна Оряховица. Предадохме седем тона цвекло, от което следваш да получим 3500 лева. Понеже бяхме свършили парите, та нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на захарната фабрика и да го помоля да ми изплата сумата, макар че знаех наредбата, според която фабриката изплащаше един-два месещ по-късно, след проконтролиране на приемателните документи. Отидох, но не беше лесно да се влезе в двора на фабриката. На портала, заета като Цербер, вратарят не пущаше даже пиле да премине. Но аз се промъкнах ме влизащи каруци и отидох право в канцеларията на шефа. Тъкмо се канех да поч вратата се отвори и отвътре излезе едър селянин. Аз използвах отворената врата и вляз Гледам двама души: единият — хубав човек, седнал на стол пред бюрото си, с брада, приличащ на Христо Ботев, и до него друг — прав, едър мъж. Седналият, който именно беше шефът Бернкопр, се обърна към мене и ме попита какво искам. Казах му, че съм дошъл да го помоля, ако е възможно, да ми изплати сумата срещу продаденото цвекло. Той ми отговори, че ще плащат след два месеца, съгласно установения ред, и изключение не правят никому. — Ето този човек, който току що излезе, също искаше да му се изплати, но невъз¬ можно е — каза шефът. Аз вече се готвех да си тръгна обратно, когато той втренчено се загледа в мене име попита: — Ти, момко, откъде си? — От Арбанаси — отговорих. 300

\Спо(пени на УГетър 1<&(п6уров 1924 година — Не, не си от Арбанаси. В Арбанаси такива хора като тебе няма. - Вярно е, аз съм от Ст. Загора, но сега живея в Арбанаси — му поясних аз. — Да не би да си от ония, дъновистите? — Да, — рекох аз — така ни назовава народът. — О, аз отдавна имам желание да се срещна с някой дъновист. Искам да ви задам | един въпрос, ще можете ли да ми отговорите? - Ще се постарая, доколкото мога да ви отговоря — отвърнах аз. - Как се третира у вас въпросът с честността? Отговорих: — Извинете, г-н шеф, но трябва да ви кажа, че у нас за честност не се говори. - Защо у вас за честност не се говори? — За честност се говори там, дето я няма. А у нас честността е една от най-дебелите греди, върху които се изгражда учението на цялото Братство. Това е в реда на нещата, I затова у нас за честност не се говори — обясних аз. Не зная как съм казал тия думи, но усетих, че по цялото ми тяло премина една тръпка. ] Изглежда, че моето изказване направи много силно впечатление на шефа и като се обърна към стоящия до него чех, каза: - Господин Вешин, този момък ми вдъхва доверие. След това се обърна към мене и рече: - Момко, не би ли се съгласил да дойдеш на служба при нас? Ще ти дам голямо възнаграждение. На нас ни трябват честни хора, какъвто си ти. В това се уверих от твоето изказване. Пък, ако е възможно, доведи ми и други честни хора като теб, десет-петнадесет души и повече. Само през време на кампанията по приемането на цвеклото, за 2-3 месеца. I Ще ви дам добро възнаграждение и мисля, че ще бъдете доволни. Аз веднага съобразих, че това предложение е изгодно за нас. Ще имаме добри запла¬ти, ще пооправим малко материалните работи и отчасти ще турим край на качамачения режим — ще имаме хляб. - Аз за себе си приемам вашето предложение и се надявам, че моите приятели от Арбанаси ще се съгласят. Утре сутринта ще дойдем пет-шест души. — Добре, утре сутринта ще ви чакам — каза шефът. - Ами, за изплащането на цвеклото, което ви помолих; може ли да се надявам на нещо? - Господин Вешин, — обърна се той към помощника си — идете в канцеларията и ^кажете, че нареждам да се проконтролира партидата му и да му се изплати още сега. След проверката се оказа, че всичко е редовно и веднага ми изплатиха сумата 3500 лева. Отидох си радостен и обнадежден. Всички в комуната се зарадваха и, разбира се, се •-съгласиха още утре да отидем на работа в захарната фабрика. На следния ден отидохме и веднага ни изпратиха по кантарите в селата Джулюница (Марин), Кесарево (Руси Събев), Крушето (Христо Христов), а мене ме изпратиха в село Драганово на 10-12 км. североизточно от Г. Оряховица. Селото е голямо около 11 хиляди жители и не е на железопътна линия, затова цвеклото се извозваше с камиони. Най-големи злоупотреби (кражби) при приемането на цвеклото се извършваха именно тук, затова кантарът беше спрян за известно време. Като отидох аз, веднага започна приемането. Аз водех приемателния дневник, като следях същевременно и теглото на кантара. По няколкостотин коли минаваха дневно. Така хармонично вървеше работата три-четири дни. На четвъртия ден дойде при мене един цвеклопроизводител — целият дрипав, ризата му дупка до дупка, съдрана, пантало¬нът му — също. Повика ме настрани и ме заговори: - Господин Камбуров, както виждаш, положението ми е окаяно. Работя с цялото си семейство — четири деца, жена ми и аз — и не мога една риза да си купя! Гладуваме на 301

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиКо Търново общо основание! А ония там във фабриката, на меките кресла ядат труда ни, смучат кръвта I ни. Както виждам, и твоето положение не е много розово. И ти си един бедняк като мене. Те I и твоя труд ще използват стопроцентово, а на тебе ще подхвърлят един къшей. Слушай, г-н | Камбуров, така не бива да се оставяме да ни експлоатират — да ни пият потта и кръвта! Но да направим следното: аз ще докарвам примерно 1000 килограма цвекло, а ти ще го запишеш I 1200 килограма. Днес ще запишеш 200-300 килограма повече, утре 200-300 килограма ] повече и така до края на кампанията ще се събере, да речем, 40 тона повече и ще си га I разделим: стойността на 20-те тона — за тебе, а останалите 20 тона — за мене. И ние да I разберем нещо от нашия труд. — Слушай, приятелю, — рекох — една буца злато, голяма колкото Стара планина да I ми дадеш, не бих се съгласил да надписвам! За нищо на света не бих си продал съвестта, за да служа на лъжата и кражбата! Аз съм млад, но те съветвам — никога не пожелавай чуждото! Бъди честен! Бог благославя малкото, придобито по честен път, а многото, при¬ добито с лъжа, измама или кражба, носи проклятие и десетократно по-голяма загуба! Разбира се, човекът си отиде. По-късно се разбра (някой ми го каза), че той бш изпратен от шефа, за да провери дали „гредата" на честността е стабилна или прогнила. От този момент аз станах едва ли не най-довереното лице на шефа. Кантарите, дето работеха нашите хора, всякога показваха не дефицит, а излишък (от процентите, които снемахме за кал и пр.) Това обстоятелство способства през следните години да се предпо¬читат хора от Бялото Братство. И наистина, през следващите години, до 1928 г., когато почина шефът, аз изпращах по 15-20 души наши хора от Изгрева и от провинцията и те I всякога показваха най-високи качества на честност и преданост в работата. Веднъж дойде при мене един млад човек на име Йордан Делинешев. Той бил вегета¬рианец и отчасти запознат с идеите на Бялото Братство. Запознахме се и си поговорихме От тогава идваше почти всеки ден след работно време за разговор. Един ден той ми каза, че в селото имало условия да се изнесе сказка за Бялото Братство. Без да мисля много, аз веднага се съгласих, макар, че това щеше да бъде първата ми сериозна сказка. Отидохме в общината при кмета и му казах желанието си. Същевре¬менно трябваше да платя и съответната такса за разгласяване чрез глашатая. Кметът отна¬чало не прие благосклонно предложението ми, като каза, че учението на Бялото Братство, наречено дъновизъм, било преследвано от църквата, следователно е забранено. Докато се канех да му отговоря, обади се секретарят, който работеше на съседното бюро: — Господин кмете, аз съм завършил духовна семинария в Пловдив. Моят учител архимандрит Евтимий беше повел духовна кампания против дъновизма, но не можа да го обори и това учение си запази своята автономия. Напротив, сказката ще бъде много интересна и аз предлагам всички да отидем и да я чуем. И като се обърна към мен, добави: — Ще засегнете ли евангелските въпроси и ще приемете ли диспут, тъй като ще доведа свещениците и учителите? Отговорих: - Да се разбереме отсега: диспут значи „тъмнина". Спорят хора, които живеят в тъмнина. Но тъй като аз ще засегна евангелски въпроси, които по същество са светлина, то приемам не диспут, а разговор между разумни същества, които живеят в светлина. Той се поусмихна и, разбира се, прие моето предложение. На следния ден следобед барабанът разгласи из цялото село за предстоящата сказка в салона на читалището. Вечерта в определения час салонът беше препълнен. Повечето от посетителите бяха ученици от реалката, студенти, дошли във ваканция, и граждани, меж¬ду които кметът, секретарят, свещениците, учителите и др. В общи линии сказката излезе сполучлива. Започнах с храненето, като застъпих вегетарианството като етап към познаване на духовните истини. Говорих за идеите на Бялото Братство, за Учителя. Накрая очквах да зададат въпроси, съгласно изказването на 302

"порени на Уена УГапа^ова

1924 година СЯ

екретаря, но никой не се обади. Тогава аз им раздадох доста екземпляри от „Житно .рно", вестник „Нов живот" и др., които предварително бях изложил на една маса. Всич-и протягаха ръце да вземат. Последна остана една песнопойка, която пожела да вземе 1на учителка. Но преди да я предам, аз казах: „Приятели, това са песни на Бялото ратство; желаете ли да ви изпея една от тях?" Всички единодушно приеха и отново гсядаха по столовете си. Тогава аз извадих от един шкаф цигулката си, която предвари-лно бях поставил там. От публиката се чуха радостни възклицания и видях весели лица. творих песнопойката и се падна „Събуди се, братко мили". Изсвирих я. После втора, «та..., та едва ли не изнесох цял концерт. Всички останаха доволни. Събранието продъл-и до късно. Този сличай описах в писмо до сестра Гена Папазова, която отишла при Учителя и му го речела. Учителя също бил доволен; доволен бях и аз. Накрая на кампанията (1924 г.) шефът ме покани да остана да поработя още два-три есеца през зимата по проверка на книжата в канцеларията. Аз останах, а другите братя ш освободени и се завърнаха в Арбанаси. Вечер се връщах там, а сутрин отивах в ахарната фабрика, която е на около пет километра от с. Арбанаси. Сега вече имахме пари да изкараме зимата и пролетта на 1925 г. Но към лятото пак е наложи да започнем качамачения режим. Тази година произведохме доста лук и ядох-е качамак с лук. Имахме също и картофи собствено производство, но и те не достигаха, огато идваха гости, варяхме и предлагахме предимно картофи, които бяха много вкусни. СПОМЕНИ НА ГЕНА ПАПАЗОВА Завърших гимназия с отличен. Бях освободена от цялата матура с изключение на адължителния писмен изпит по български език. По същото време отидохме на екскурзия Стара планина с цялото търновско братство и набрахме много диви ягоди. Понеже бях вободна, изпратиха ме на ул."0пълченска" 66 при леля Гина, за да ги занеса, три-четири щ преди писмения ми изпит. Исках да се сбогувам с Учителя и да си дойда в Търново, Той ми каза: „Почакай!" На следващия ден ми каза пак същото. Аз треперех, защото бгх без баща, най-силната ученичка, а пък рискувах да остана без матура. Денят, определен за изпита, мина. Тогава Той ми каза: „Можеш да си ходиш!" Тръг¬нах си наранена. Чудех се как ще се оправям пред мама и обществото, което знаеше, че иам нова идеология. Слязох на гара Търново и тръгнах за гимназията. Пред хотел „Ян-т" срещнах моя съученичка, която ми каза: „Знаеш ли, че матурата се отложи?" Не рожех да изразя радостта си, че ще имам диплома. Тогава не допусках, че Учителя знае «ичко. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА През 1924 г. Костадин беше болен. Чудехме се с дъщеря ми Надка дали да телегра-раме на Учителя за състоянието му. В това време брат Дойнов донесе телеграма от ля, изпратена до него, със следното съдържание: „Кажете да направят на Костадина ечен компрес." Брат Дойнов се зачудил какъв е този компрес, тъй като не е знаел, че тадин е болен. Когато донесе телеграмата, аз направих компреса и болният оздравя. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ рия, 02.01.1924 г. ЛЬбезна ЕленКе, Получих Вашето писмо. Има много полоЖения В Живота, 1соито трябва да станат ясни. Все- 303

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиКо Търново ки ученик на Л1обоВта трябВа да се научи да служи на Бога с Всичкото я сърце. Външният свят не трябва да става причина да го отклонява това служене. Служенето не трябва да бъде по форма, в буквата на з; на; но вътре дълбоко в душата трябва да има нещо съществено, кое) да го отличава. Пълнота трябва, нобораждане трябва от Дух и вода, ЛЬ] бов непрестанна. Когато някой заболее от вас, не трябва да мислите» умиралка, а за чистене и изправление на живота. Смъртта нищо не раз¬решава. Тя в много случаи е спънка голяма за ученика. Да минава човеК ой смърт в живот е едно нещо; а да минава от живот в смърт е друго неща Аз желая всички вие да служите на Бога тъй, както аз му служа, без да търся нещо за себе си. Аз искам да ви дам образец на Л1обов, на Мило¬сърдие, снизходителност, безкористие, търпение, чистота, искреност Моят ум е всякога занят с това, което е хубаВо, красиво, добро, възвише¬но, светло, л!обвеобилно. Животът има своя велик план. Да познаваме Бога, да живеем за е дело Велико. Ти и Костадин трябва да вложите още нещо във ва' живот. Това нещо аз мога да го уподобя с ония думи на Господа, който каза на богатия момък: „Още едно ти не достига." Ти ще намериш тая мисъл В Евангелието и ще извадиш своето заключение праВилно, по Дуь Има някои неща, за които почти всички сте мудни на разбиране. Но т] да разберете. Всичкото добро е за праведните. Там вие в Търново се стахувате от бурите на морето. Иде време, и сега е, когато целият свят ще разбере, че има Бог и този Бог е абсолЬт-но справедлив и въздава на Всички според заслугата. Иде ден да видим 1сой от кого ще се отрича. Помнете, не е страхът, който ще ви Въведе в Царството Божие, но Л1обовта. Не са търговските съображения, а без-користието в неговата пълнота. Бъдете мъдри, умни, интелигентни, доб¬ри, правдиви, честни, благородни, безстрашливи, с вяра, която мести го¬рите. Трябва да бъдете нещо повече от хора- не обикновени хора зая< не и пиене, а служители на Бога. Синове на светлината. Моят поздрав на всички. Под * * * София, 08.05.1924 г. Л1обезна Еленке и Костадине, Вий и двама ще обръщате внимание само на онова, което изтича от Бога, от Великия закон на ЛЬбовта. Да ви не плаши видимото зло и не постоянството на хората. Има нещо в света, по-силно, по-мощно от всич¬ките хорски сплетни. Бъдете и двамата мъдри. Мъдрият туря страха, съмнението на работа. Само Божията Л1обов, която е достъпна на всич¬ки, носи мир и радост. Гледайте да живеете в мир с великото в сВета. Разбирайте дълбоко човешката натура, защото в нея има известни сла-бости. Но Божият Дух ще превърне всичко за добро. Аз зная, вий се тер¬заете за малки работи. Нека си тече всичко по своя ред. Уповавайте на Бога. Гледайте зад завесата на настоящия жиВот. Моят привет на всички. Само Божията Л1обов. Подпис 304

\Пис(па до семейство и&арионови 1924 година О8 рия, 02.06.1924 г. ЛЬбезна Елена, ЖиВота си човеК да направи 1сато БоЖия. Да е чист, свят, правдив, ьдър, прозорлив. Да се не занимава с празните човешКи еЖеднеВни ре-ени-Казани. Само себе си да набл!одава и упътва, съветва. Бог да ти даде знание и мъдрост да разбереш вътрешния си Живот. Само БоЖията Л1обов. Подпис

• * *

Кофия, 19.08.1924 г. ЛЬбезна Елена, Ще ходите с вяра Жива в Господа на Л1обовта. Всичко съдейства за !добро. Само човеК да има търпение да издърЖа. Четете беседите, прила¬гайте онова, Което е Казано В тях, и Бог ще благослови плода на Неговия |Дух. Костадин да бъде твърд и решителен. Смел, с вяра и надеЖда, да се |ае плаши. Да използва слънчевите лъчи. Да си пече гръбначния стълб пос-шоянно. Съборът тази година ще се преКара духовно. Това, Което Бог влоЖи в I сърцата Ви. Няма ЛЬбов Като БоЖията Л1обоВ. Подпис

• * *

Кофия, 21.10.1924 г. ЛЬбезна Елена, ВсичКо е добре, Кога се Върши от Л1обов Към Бога. ТоВа съзнание тряб-Ва да прониКне у ВсичКи. Животът е благо, умът е дар. Струва си да се ) посвети всичКо Нему. Само тогава ще даде вътрешния мир на душата и Силата на Нашия Дух. Изучавайте, прилагайте всичКо, що е изнесено в (беседите. Само таКа ще добиете оная вътрешна самоувереност в Ис¬тинността на БоЖията Истина. ВсяКо съмнение, Колебание, двоумение |е излишно, Когато моЖем веднага да проверим Истинността на Слово¬то. БОГ Е ЛЮБОВ И ОСВЕН НЕГОВАТА ЛЮБОВ НЯМА ДРУГА. ' ВсяКо начало, ВсяКа Сила от Него излиза. Чистота и сВятост - тоВа трябва да бъдат лЬбимите думи. Живо-|тът е светлина. Поздрав на всичКи. Само БоЖията Л1обов. Подпис

Всемировият учител...

305