от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == 10 ЯНУАРИ 1944 ГОДИНА == На 10 януари 1944 година стана…)
 
 
Ред 2: Ред 2:
 
== 10 ЯНУАРИ 1944 ГОДИНА ==
 
== 10 ЯНУАРИ 1944 ГОДИНА ==
  
На 10 януари 1944 година стана най-голямото нападе¬ние над София, градът гореше. По това време Учителя е бил в дома на моя брат Борис, намиращ се в дясно от пътя за Симеоново, на около 200 метра зад боровата гора. "До тога¬ва - разказваше брат ми, - ако понякога биваше у нас по време на бомбардировките, Учителя не излизаше. Обаче, този път Той излезе и дълго гледа града. На сутринта оти¬дохме на Изгрева. София продължаваше да гори, градът беше напуснат, а над него тегнеше тъмен облак от пушеци. Учителя застана всред поляната, като гледаше мрачната картина, с прискърбие каза: "Тук няма вече условия да се поддържа връзка с Бога. Да излезем!" Тогава дойде покана¬та от село Мърчаево. Брат Темелко предлагаше къщата си на Учителя."
+
На 10 януари 1944 година стана най-голямото нападение над София, градът гореше. По това време Учителя е бил в дома на моя брат Борис, намиращ се в дясно от пътя за Симеоново, на около 200 метра зад боровата гора. „До тогава - разказваше брат ми, - ако понякога биваше у нас по време на бомбардировките, Учителя не излизаше. Обаче, този път Той излезе и дълго гледа града. На сутринта отидохме на Изгрева. София продължаваше да гори, градът беше напуснат, а над него тегнеше тъмен облак от пушеци. Учителя застана всред поляната, като гледаше мрачната картина, с прискърбие каза: „Тук няма вече условия да се поддържа връзка с Бога. Да излезем!Тогава дойде поканата от село Мърчаево. Брат Темелко предлагаше къщата си на Учителя.

Текуща версия към 14:05, 28 юни 2010

Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева

10 ЯНУАРИ 1944 ГОДИНА

На 10 януари 1944 година стана най-голямото нападение над София, градът гореше. По това време Учителя е бил в дома на моя брат Борис, намиращ се в дясно от пътя за Симеоново, на около 200 метра зад боровата гора. „До тогава - разказваше брат ми, - ако понякога биваше у нас по време на бомбардировките, Учителя не излизаше. Обаче, този път Той излезе и дълго гледа града. На сутринта отидохме на Изгрева. София продължаваше да гори, градът беше напуснат, а над него тегнеше тъмен облак от пушеци. Учителя застана всред поляната, като гледаше мрачната картина, с прискърбие каза: „Тук няма вече условия да се поддържа връзка с Бога. Да излезем!“ Тогава дойде поканата от село Мърчаево. Брат Темелко предлагаше къщата си на Учителя.“